Решение № 274 от 5.8.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 842/2024 г.

Производството е по реда на чл.34, ал.1, вр. чл.20 от ЗПИИРКОРНФС. С решение от 17.06.2024г., постановено по НЧД № 3347/2024г., Софийският градски съд НО, 38 състав е признал решение номер ТА/561220193459, влязло в сила на 17.06.2023г., постановено от Bezirkshauptmannschaft Tamsweg, Република Австрия, с което на българския гражданин Н. Х. К. с ЕГН: •••••••••• е наложена финансова санкция в размер на 330, 00 евро /триста и тридесет евро/ с левова равностойност 645, 42 лева /шестстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/ за извършено административно нарушение по чл.20 от Австрийски закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища /BStMG/. В законния срок е подадена частна жалба от служебния защитник на засегнатото лице Н. Х. К. - адв.Л. Д..В жалбата се поддържа, че при постановяване на решението е допуснато нарушение на ЗПИИРКОРНФС. Счита, че са налице основания по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС да се откаже признаване и допусне изпълнение на решението за налагане на финансова санкция. Поддържа, че от доказателствата по делото съдът не може да установи дали Удостоверението отговаря на решението предвид разпоредбата на чл.4, вр.чл.2 и чл.3 от Закона. Претендира за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново, с което бъде отказано признаването и изпълнението на наложената финансова санкция. В съдебно заседание пред въззивния съд упълномощеният защитник на засегнатото лице Н. Х. К. - адв.В. В., моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е признато решението на Република Австрия за изпълнение. Моли на основание чл.24, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава за признаването на решението и за приключване изпълнението на същото. В съдебно заседание представителят на САП изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна със събраните по делото доказателства, вкл. тези представени пред въззивния съд, прецени г и поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, приема за установено, следното: Жалбата на служебния защитник на засегнатото лице Н. Х. К. е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.1, вр.чл.20, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Делото е образувано пред Софийски градски съд въз основа на постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково Решение № 2005/214 ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение номер ТА/561220193459, влязло в сила на 17.06.2023г., поставено от Bezirkshauptmannschaft Tamsweg, Република Австрия, с което на българския гражданин Н. Х. К. с ЕГН: •••••••••• е наложена финансова санкция в размер на 330, 00 евро /триста и тридесет евро/ с левова равностойност 645, 42 лева /шестстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/ за извършено административно нарушение по чл.20 от Австрийски закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища /BStMG/. Българският гражданин Н. Х. К. е санкционирана за това, че на 23.07.2022г. в 11, 56 часа за превозно средство, чиято технически допустима обща маса не възлиза на повече от 3, 5 тона, не е заплатила надлежно пътна такса, зависеща от времето - не е поставена нито валидна залепваща се винетка, нито е регистрирана валидна дигитална винетка. Деянието й е било квалифицирано като нарушение по чл.20 от Австрийски закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища /BStMG/. За така извършеното нарушение с посоченото по-горе решение й е наложена глоба от 300 евро и 30 евро за разходите по съдебното и административно производство. Въз основа на горепосоченото влязло в сила решение е издадено удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г., послужило като основание за проведеното производство пред СГС, приключило с решението, чиито въззивен контрол се претендира с постъпилата жалба. След извършения необходим анализ на приобщените по делото доказателства от молещата държава, първоинстанционният съд е установил, че постъпилите документи относно признаването на решението на чуждия орган съдържат всички изискуеми реквизити съгласно ЗПИИРКОРНФС и посоченото Рамково Решение относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции. На първо място, Градският съд е проверил дали са налице изискуемите предпоставки от формална страна, и правилно е констатирал, че Удостоверението отговаря на изискванията по чл.4, ал.2 и чл.5, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издадено и подписано от компетентен орган на издаващата държава и е преведено на езика на замолената държава – български. Приел е, че са изпълнени изискванията на разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, като по делото е приложен и влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава - членка на Европейския съюз, основание за плащане на наложена на заинтересованото лице санкция „глоба”, а именно посоченото по-горе решение. Описаното административно нарушение има своя аналог и по българския ЗДвП, което единствено се отбелязва, без да е необходимо да се излагат повече съображения, доколкото ЗПИИРКОРНФС не съдържа императив за двойна наказуемост в случаите на санкции за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата. СГС е констатирал от формална страна и останалите задължителни елементи от съдържанието на удостоверението, а именно - индивидуализиращите засегнатото лице данни – имената му, единен граждански номер, рождената му дата, последният му известен адрес в Р България, както и обстоятелствата, при които е осъществена по отношение на него несъдебната /административнонаказателна/ процедура в молещата държава, респ. се е достигнало до решение, датата на издаването и на влизането му в сила. Изрично, и в съгласие с разпоредбата на чл.35, т.11 от ЗПИИРКОРНФС, в Удостоверението е направено отбелязване, че производството е било писмено, както и че засегнатото лице Н. К. е била уведомена съгласно законодателството на решаващата държава за правото й да обжалва решението, както и сроковете за това. След обсъждане на хипотезите по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, първият съд е направил извод, че няма основание да се постанови отказ от признаване и изпълнение на наложената финансова санкция. В тази връзка следва да се посочи, че по делото липсват доказателствата срещу осъденото лице за същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е постановено или приведено в изпълнение решение за налагане на тази финансова санкция. Освен това, няма данни К. да е с имунитет или привилегия, които по българското законодателство правят решението на Австрия недопустимо за изпълнение. На последно място, не се отнася до лице, което поради възрастта си е наказателнонеотговорно. Първоинстанционният съд е изпълнил и задължението си по чл.32, ал.1, вр. чл.16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС, като е определелил равностойността на общата сума от 330 евро, представляваща присъдена глоба и разноски, в български левове, по курса на Българската народна банка за деня на влизане в сила на решението, а именно 645, 42 лева. Пред въззивния съд защитникът на засегнатото лице К. сочи, че в изпълнение на решението на компетентния орган на Австрия, същата е заплатила наложената й финансова санкция в размер на 330 евро по посочената в него банкова сметка и представя като писмено доказателство оригинал на банково нареждане за превод с референция на превода D4/441/36850921 от 21.06.2024г. на Юробанк България АД. Плащането изцяло на наложената на Н. К. глоба, установено с посоченото по-горе доказателство - банково нареждане за превод, е новонастъпило обстоятелство, което следва да се вземе предвид от въззивния съд при отговор на въпросите по чл.16, ал.7 от ЗПИИРКОРНФС. Чл.33 от ЗПИИРКОРНФС съдържа легално разрешение за случаите, в които засегнатото лице представи доказателство за пълно или частично изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова санкция. Посочената разпоредба препраща към чл.17 от същия закон, според който в тези случаи следва да бъде извършено приспадане на равностойността на изпълнената част от общото задължение. В конкретния случай засегнатото лице К. изцяло е заплатила наложената й глоба. При това положение молбата за правна помощ на компетентния орган на Австрия остава без предмет. Съобразно правомощията си по повод на постъпилата жалба и висящността на производството, въззивната инстанция следва да отмени решението на СГС, с което е признат акта на молещата държава и вместо това да приложи чл.33, вр.чл.17 ЗПИИРКОРНФС и да откаже признаването и изпълнението на решението поради плащането на задължението изцяло, както и да прекрати производството. С оглед на изложеното Софийският апелативен съд, НО, 7 състав