Решение № 57 от 25.4.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 425/2023 г.

С присъда №58/12.10.2023 година, постановена по НОХД №562/2023 година, състав на Окръжен съд-Варна признал подс.П. А. П. за виновен в извършване на престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му наложил наказание от две години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Постановен е оправдателен диспозитив за избягване установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 135913.78лв, проведено е групиране при приложение на чл.25, ал.1 от НК - реалната съвкупност по тази присъда и присъда по НОХД №185/2021 година е наказана с лишаване от свобода в размер на две години при общ режим, приложен е чл.59 от НК, подсъдимият е осъден да плати граждански иск от 56 839.36лв за обезщетяване на имуществени вреди от деятелността ведно със законната лихва, над тази сума исковата претенция е отхвърлена поради недоказаност, в тежест на П. са възложени разноските по делото и държавната такса върху уважения граждански иск.

Правилността на присъдата се атакува от всички страни: 1)с въззивна жалба по чл.318, ал.6 от НПК защитникът оспорва обосноваността на присъдата относно размера на укритите данъчни задължения, както и субективната съставомерност на данъчното престъпление, отправяйки искане за изменение на присъдата с намаляване на наказанието. Доводите на въззивната жалба са допълнени по реда на чл.320, ал.4 от НПК със съображения за реалност на част от сделките, поддържа се теза, че търговията със зърно е осъществена при съзнание от страна на дееца, че дружеството му е само посредник и на това основание не дължи ДДС, заявени са положителни данни за личността на П. П. от гледна точка на доказаната социална интеграция в Кралство Испания; 2)с протест прокурор от Окръжна прокуратура – Варна прави съответно искане за отмяна на присъдата в оправдателната част и за увеличаване на наказанието около средния размер. Съображенията за неправилно приложение на материалния закон, заявени по чл.320, ал.4 от НПК, се основават на обективния факт на плащането по сделките, обхванати от произнасянето по чл.304 от НПК, като по разбирането на представителя на обвинението за реалността на сделките паричният интерес е най-показателен. Несъгласие в протеста се изразява и с възприетите в полза на подсъдимия данни за влошено здравословно състояние и за завишена продължителност на досъдебното производство, които се считат за следствие на причини извън процеса и 3)с въззивна жалба пълномощник на министъра на финансите обжалва присъдата в отхвърлителната част по предявения граждански иск, поддържайки необоснованост на съдебния акт поради надценяване на значението за извършено плащане по част от сделките. Искането на гражданския ищец е за отмяна на присъдата по отношение на частичното отхвърляне на гражданския иск и уважаването му в пълен размер ведно със законната лихва.

В пренията във въззивната инстанция представителят на апелативната прокуратура поддържа частично протеста – за отмяна на присъдата в оправдателната част по отношение на сделки, касаещи само данъчни периоди септември, ноември и декември 2015 година между дружествата-доставчици „Ал Трейд 90“, „Валес“АД, „Еко България“ЕАД и „Лукойл-България“ЕАД. В останалата част въззивният прокурор се солидаризира с оценъчната дейност на окръжния съд, споделят се също изводите по индивидуализация на наказанието и неговата справедливост. Защитникът поддържа въззивната жалба и по силата на нейната аргументация желае въззивна намеса в осъдителната част на присъдата с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.255, ал.1 от НК и намаляване размера на наказанието. В лична защита подсъдимият изразява съжаление, че счетоводството му не е водено от наетия счетоводител по закон, в последната си дума признава за допусната грешка в контрола на счетоводството, казва че продължава да работи в бизнеса по транспорт и логистика, но вече си е извадил поука от наказателното дело.

Разгледани по същество, протестът и въззивните жалби са основателни, макар и на друго непосочено основание.

Настоящият въззивен състав, при изпълнение на задължението си за цялостна служебна проверка на атакуваната първоинстанционна присъда на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, във връзка с нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, достигна до извод, че първоинстанционният съд неправилно е формирал вътрешното си убеждение по фактическите положения, обхванати от предмета на доказване, не е разкрил обективната истина по част от тях, налице е и липса на мотиви.

По пункт първи от обвинителния акт: С отразените фактически положения на страници от четвърта до седма в обвинителния акт се инкриминира ползването от страна на подсъдимия на неистински документи пред данъчната администрация – уточнени в обстоятелствената част на обвинението като фактури със съответни номера, дата на издаване и доставчик. Доказателствен анализ и обосновани изводи по предмета на доказване липсват в мотивите към присъдата. Окръжният съд е изместил плоскостта на оценката по чл.107, ал.5 от НПК към частни документи, необхванати от повдигнатото обвинение, като не е дал дължимите отговори по чл.301 от НПК дали инкриминираните от страна на публичното обвинение документи съществуват в обективната действителност, кой ги е съставил, как, кога и с каква цел деецът използвал същите - дали лично или чрез друго лице и при какво субективно намерение.

По пункт втори от обвинителния акт: Според обстоятелствената част на обвинението подсъдимият лично и посредствено чрез счетоводителя на „Евро Експорт Бг“ЕООД потвърдил неистина в СД по ЗДДС за реалността на получени от дружеството доставки, като при липса на данъчно основание неправомерно приспаднал данъчен кредит. Визирани са седем данъчни периода, в които са посочени съответните счетоводни документи, на които се основава обвинението за симулирани доставки с незаконосъобразно прилагане на данъчноправната норма с подаване на СД по ЗДДС от ДЗЛ.

Окръжният съд е анализирал относимите писмени и гласни доказателства, достигайки до принципно верния извод, че в пунктове 2.1, 2.2., 2.3, 2.4, 2.5 и 2.7 по-голямата част от посочените от прокуратурата документи не съставляват фактури, а протоколи за обратно начисляване на ДДС. За изясняване значението на тези протоколи спрямо предмета на доказване, най- общо следва да се каже, че се касае до механизъм за обратно начисляване на косвен данък, който се прилага при доставки – в случая на зърнени култури, включени в приложение №2 към ЗДДС и при който е необходимо получателят на доставката да е регистрирано лице по ЗДДС, независимо дали доставчикът е ДЗЛ или не, както и независимо дали този доставчик е производител, търговец или друго лице. По аргумент от чл.163а, ал.1 от ЗДДС данъчното събитие при доставка на стоки по приложение №2 възниква съгласно общата уредба на закона, като изискуемостта на данъка е съобразно чл.25, ал.6 и ал.7 от ЗДДС. Косвеният данък се начислява от ДЗЛ - получател на доставка по реда на чл.163б, ал.1, т.1 от ЗДДС с издаване на протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС. Предвид облагаемостта на доставките по Глава деветнадесета „а“ от ЗДДС за регистрираните лица по закона възниква право на приспадане на данъчен кредит за получената стока или услуга, като в дневника за покупки към справката-декларация се отразява протоколът, с който по реда на чл.163б от ЗДДС е начислен косвеният данък. Ограничение във възникването и упражняването на правото на данъчен кредит за коментирания вид доставки не е предвидено в закона, освен при наличие на някоя от изричните предпоставки по чл.70 от ЗДДС. Редът за документиране и отчитане на доставките при обратно начисляване на ДДС е уреден в чл.97а, ал.2 от ППЗДДС – регистрираното лице-доставчик отразява във фактурата обратното начисляване по чл.163а, ал.2 от ЗДДС, включително е допустимо това да стане и с израз, от който да става ясно основанието за неначисляване на данъка. По регулацията на чл.97а от ППЗДДС, доставките по чл.163а от ЗДДС се посочват в колона 8а на регистрите по чл.124 от ЗДДС, в случая на зърнени култури с посочване на код 02. Получателите, които са регистрирани по ЗДДС, отразяват издадените към тях фактури за доставки по Глава деветнадесет „а“ от ЗДДС в дневника за покупки за конкретния данъчен период, попълвайки само колони от 1 до 8а. Ако доставчикът не е регистрирано лице по ЗДДС, по силата на чл.113, ал.3, т.7 от ЗДДС фактура може да не бъде издадена и тогава получателят няма да има задължение да отрази в дневника за покупки документ, издаден от доставчика.

С оглед дадените разяснения във връзка с механизма за обратното начисляване на ДДС и съставомерната последици по процесната деятелност, на доказване подлежи реалността на доставките в инкриминираните данъчни периоди. За да е налице доставка по см. на чл.6 от ЗДДС, трябва да е осъществено реално предаване и получаване на стоката. Както е посочено в съдебната практика, съществува разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставката за целите на данъчното облагане, поради което принципно вярно ще е, че ако има плащане по една доставка, то това е индиция за нейната реалност, но само ако е доказано, че това плащане обективно е осъществено във връзка с реална доставка, т.е. не е достатъчно плащането да е отразено само документално. Именно незаконосъобразното надценяване на значението на паричните престации по инкриминираните доставки е довело окръжния съд до игнориране на редица други доказателства, причинявайки едностранчива оценка на доказателствата и източниците им - съществено нарушение по чл.14, ал.2 и чл.107, ал.5 от НПК при формиране на вътрешното убеждение. Казаното е важимо за по-голямата част от инкриминираните доставки, а за друга част се наблюдава допуснато съществено нарушение по чл.13 и чл.107, ал.2 от НПК в резултат на недопустимото смесване на обстоятелствата, предмет на доказване по обвинението, с относимите към данъчния деликт данни, като по отношение на част от предметните на обвинението сделки реалността не е изследвана с допустимите способи и средства по НПК. Основното затруднение във връзка с доказателствения процес по делото очевидно се поражда от обстоятелството, че данъчната ревизия по отношение на управляваното от подсъдимия ЮЛ е проведена по реда на чл.122 от ДОПК - особен начин за определяне на данъчната основа за облагане при заместване на изискуемите данни по материалния закон с други такива, посочени в чл.122 ДОПК, при които се постига целта за получаване на цялостна, но същевременно с това косвена представа за дейността на ДЗЛ. Предвид механизма на ревизията при особените случаи е напълно реалистично определената данъчна основа да се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав. Именно затова в ТР 1-2009-ОСНК е подчертана автономността и независимостта на административното и наказателното производства в областта на данъчните правоотношения, при която автономност резултатите от проведено административно производство не обвързват наказателното производство и обратно. На база на казаното, окръжният съд не е обърнал внимание, че в хода на ревизията част от контрагентите на „Евро Експорт Бг“ЕООД не са били установени, което е обосновало на самостоятелно основание извод за данъчната администрация за липса на доставки със съответните последици за косвеното облагане. За наказателния съд обаче съществува задължение да установи обективната истина по предмета на чл.102 от НПК по реда и със способите на НПК, на база на която изчерпателна доказателствена дейност да дефинира фактическата установеност на деятелността и съответно правоприлагане, което задължение проверяваната инстанция не е изпълнила.

Отчитайки спецификата на настоящия казус, въззивният състав счита за необходимо да навлезе в максимална конкретика по отделните пунктове на обвинението, за да се проследят процесуалните нарушения при разкриване на обективната истина, при формирането на вътрешното убеждение и релевантността на мотивите към критерия за законосъобразност по чл.305, ал.3 от НПК. За избягване обременяването на изводите с повтарящи се доводи, тук се посочва, че не всички документи, събрани при ревизията на „Евро Експорт БГ“ЕООД, са изпратени от данъчната администрация за нуждите на наказателното производство, а част от приложените са с толкова лошо качество, че е невъзможно да се извлекат данни за съставителите и съществените реквизити на редица писмени източници, най-вече на такива във връзка с транспорта, чието значение е съществено за доказване реалността на инкриминираните доставки. По отношение на приетата от съда ССчЕ не е проведена оценка за обоснованост и правилност - впечатление прави, че експертизата възпроизвежда ревизионния доклад, без да изпълнява възложените процесуални задачи от гледна точка на данните по делото.

1. Относно данъчен период месец май 2015 година (ДПр, т.10, л.4): 1.1.Доставки от „МБМ 77“ЕООД: Съобразно писмени доказателства – фактури с №№ 376/02.05.2015 година и 388/11.05.2015 година (ДПр, т.10, л.70, л.71) между „МБМ 77“ЕООД и „Евро Експорт Бг“ЕООД са документирани доставки на пшеница и царевица. В дневника за покупки на дружеството-получател (ДПр, т.10, л.5) към фактурите е вписано основание за обратно начисляване на ДДС с протоколи №8/02.05.2015 година и №5/11.05.2015 година.

За изводите си по реалността на доставката по фактура №388, окръжният съд се е основал на показания на св.Иванов, които са неотносими към инкриминирания период, предвид авторството на документа от неустановения в наказателното производство Бисер Младенчев. Не са били положени усилия за установяване на това лице или пък на Дарина Стоянова – счетоводител на „МБМ77“ЕООД (ДПр, т.1, л.10), за да се снабди доказателствената съвкупност с данни относно търговските взаимоотношения с „Евро Експорт Бг“ЕООД, както и с релевантни писмени документи за доставката, през която призма се разкрива нарушението на принципа за установяване на обективната истина.

Във връзка с оценката на доказателствата за реалността на доставката по фактура №376, вътрешното убеждението на проверявания съд е формирано при едностранчивост на анализа, изграден единствено на документирано плащане. Същевременно по делото са налице данни, че доставката по тази фактура е реализирана с товарен превоз с камион с рег.№Тх9721ХК. Не е проведена оценка по чл.107, ал.5 от НПК във връзка с реалността на фактическото предаване на стоката на: 1)договор за наем от 11.03.2013 година между „Фирма“ООД и „Крисмар“ЕООД на товарен автомобил с рег. №Тх9721ХК, 2) писмо от „Крисмар ЕООД относно взаимоотношенията на дружеството с „Евро експорт Бг“ЕООД, 3)не е направена съпоставка на количествата транспортирани пшеница и царевица по фактура №607/26.05.2015 година с фактурираната доставка по фактура №376, 4)не са анализирани тахошайбите и товарителниците към фактура№607.

1.2.Доставка от „Ал Трейд БГ 2015“ЕООД: С фактура №1/13.05.2015 година е удостоверена доставка на пшеница на стойност 27725.60лв, осъществена от „Ал Трейд Бг 2015“ЕООД към „Евро Експорт Бг“ЕООД (ДПр, т.10, л.83). Относно реалността на доставката не са заети никакви съображения в мотивите към проверяваната присъда. При новото разглеждане на делото да се има предвид, че в наказателното производство не са полагани съответни усилия за установяване на управител и/или счетоводител на дружеството-доставчик и за попълване на доказателствената съвкупност с всички относими данни във връзка с реалността на доставката по фактура №1. Във връзка с последното обстоятелство на внимателна оценка следва да се подложат и товарителници (ДПр, т.4, л.142 гръб, л.171 гръб), извлечения от тахографи на превозните средства на превозвача “Транс Груп България 1“ООД, фактура №424/15.05.2015 година (ДПр, т.4, л.165 гръб), плащане по фактура №1/13.05.2015 година (НОХД, т.2, л.357) и СД по ЗДДС на „Ал Трейд Бг 2015“ЕООД за месец май 2015 година (ДПр, т.1, л.13).

1. За данъчен период месец юни 2015 година (ДПр, т.10, л.7): 2.1. Доставка от „Ал Трейд Бг 2015“ЕООД: В данъчния период попада отразена в дневника за покупки на „Евро Експорт Бг“ЕООД доставка на 36 тона царевица от „Ал Трейд Бг“ЕООД по фактура №7/25.06.2015 година (ДПр, т.10, л.84). За проверка реалността на доставката окръжният съд се е основал единствено на данни за плащане, без да изследва съществения въпрос по чл.6 от ЗДДС за фактическото предаване на стоката, включително без да положи усилия за събиране на гласни доказателства чрез допускане до разпит и призоваване на представляващ на дружеството-доставчик (вкл. счетоводител) към времето на сделката. Извън оценъчната дейност са останали данни в ревизионния доклад за договор от 25.06.2015 година, за декларация от търговеца, за приемо-предавателен протокол, за кредитно известие №8/26.06.2015 година (ДПр, т.10, л.85). Изобщо не е изследван транспортът на земеделската продукция с товарен автомобил с рег.№ Тх7077 – собственост на „Фирма“ООД, в която насока в настоящата инстанция бяха събрани писмени данни, включително и фактура №830/30.06.2015г. във връзка с разплащане на транспортна услуга.

3.Относно данъчен период месец юли 2015 година (ДПр, т.10, л.15): 3.1.Доставки от „Ал Трейд Бг 2015“ЕООД: В данъчния период „Евро Експорт Бг“ЕООД декларира в дневника за покупки четири доставки на пшеница и царевица от „Ал Трейд Бг 2015“ЕООД по фактури с №№ 18/03.07.2015 година, 20/07.07.2015 година, 21/10.07.2015 година и 29/27.07.2015 година (ДПр, т.10, л.л.86, 89, 90, 92). По делото са налице данни за договори за покупко- продажба от 03.07.2015 година, 07.07.2015 година, 10.07.2015 година, 27.07.2015 година, декларации към договорите от Димитър Михалев, приемо-предавателни протоколи с данни за транспорт:

А)по фактура №18 са събрани писмени доказателства във връзка с осъществен транспорт от „Сиго Транс“ЕООД и „Кок трейд“ЕООД, които не са обхванати от анализа на окръжния съд, не са обсъдени и плащанията от страна на „Евро Експорт Бг“ЕООД към двете транспортни фирми.

Б)по фактури с №№20 и 21 също са събрани писмени доказателства за транспорт на пшеницата с товарни автомобил на „Транс Груп България 1“ЕООД и „Сиго транс“ЕООД, които не са подложени на оценка от гледна точка на предмета на доказване. При съпоставка на транспортните документи с фактурираното количество пшеница прави впечатление, че по-голяма част от зърното е извозено, като не е изяснено отразява ли се и как това фактическо положение върху размера на съставомерната последица.

В)по фактура №29 няма отговор дали данните за транспорт с товарни автомобили с рег.№№В8545ВА и В1262НХ на „Транс Груп България 1“ООД, с товарен автомобил с рег.№Н9355АР на „Сиго Транс“ ЕООД и товарен автомобил с рег.№Тх9721ХК имат значение и какво във връзка с реалността на доставката в аспекта на чл.6 от ЗДДС. По отношение на последното товарно средство не са анализирани договор за наем между „Фирма“ООД и „Крисмар“ЕООД, представената от последното дружество фактура №623/31.07.2015 година, товарителница и тахошайба. Не е даден отговор и на въпроса дали с товарен автомобил с рег.№Тх1539ХМ - собственост на „Теди транс“ЕООД е изпълнена доставка на пшеница по фактура №29. Ако първоинстанционният съд достигне до извод за частична доставка, то тогава със специални знания следва да се изясни отразява ли се и как положението върху размера на неправомерно приспаднатия данъчен кредит.

4.За данъчен период месец август 2015 година (ДПр, т.10, л.20): 4.1.По доставки от „Варна карс“ООД и „Вива“-2000“ООД: С две фактури №0000103401/03.08.2015 година и 0001034502/03.08.2015 година „Варна карс“ООД доставя услуга „ремонт“ и консумативи за л.а.“БВМ“ на „Евро експорт Бг“ЕООД. Разбирането на прокуратурата е, че доставките не са реални, в каквато насока не е проведено никакво доказване. Сходно е положението с фактура №••••••••••/19.08.2015 година за закупени напитки 4.2.По доставка от „Ал Трейд 90“ЕООД: Не са положени доказателствени усилия за установяване на представител на това дружество, както и за събиране на писмени данни във връзка с реалността на доставката по фактура №24/07.08.2015г. Изводът относно отсъствието на обосноваващи фактическото предаване на стоката документи недопустимо се основава на ревизионния доклад, доколкото последният се мотивира за целите на данъчното производство с факта на неустановяване на представител на „Ал Трейд 90“ЕООД на данъчния адрес, но не и с проверка на счетоводните регистри и на други относими източници.

1. За данъчен период месец септември 2015 година (ДПр, т.10, л.23): 5.1.Доставки от ППЗК“Хасово“ и от ЗП „М.П.П.“: С фактура №160/01.09.2015 година (ДПр, т.14, л.10) е документирана доставка на слънчоглед от ППЗК“Хасово“ към „Евро Експорт БГ“ЕООД, а с фактури с №№47/02.09.2015г. и 48/04.09.2015г. - две доставки на същата продукция от ЗП „Милен Петков“ към „Евро експерт Бг“ЕООД (ДПр, т.6, л.56, л.57). По реалността на сделката окръжният съд не е изследвал данните за фактическо предаване на стоката, изискващи анализ на документалната обоснованост на превоза по товарителници, представени от „Транс Груп България 1“ООД и плащания на транспорта, изпълнени от получателя на доставката.

5.2.Доставка от ЗП „Н.Г. Ц.“: Земеделският производител има документирана доставка на слънчоглед към „Евро Експор Бг“ЕООД, за която е издадена фактура №28/07.09.2015 година (ДПр, т.14, л.46). В оценката окръжният съд се е основал на показанията на св.св.Ц. и Н. (ДПр, т.14, л.37, л.38), на данни за плащане на стойността на покупката (НОХД, т.2, л.368), но е пренебрегнал данните за транспорта на закупеното количество слънчоглед и значението на кредитно известие №29/15.09.2015г. във връзка с фактическото предаване на цялото количество земеделска продукция.

5.3.Доставки от „Евро Експорт Бг Груп“ООД: Дружеството „Евро Експорт Бг Груп“ООД се управлява и представлява от подс.П. П.. По данни във фактури с №№1/11.09.2015г. и 10/29.09.2015г. (ДПр, т.1 10, л.л.81 и 82) „Евро Експорт Бг Груп“ООД би следвало да е доставило на „Евро Експорт Бг“ЕООД слънчоглед. Във връзка с фактическото предаване на предмета на сделката са събрани писмени доказателства за превоз с товарни автомобили на „Транс Груп България 1“ООД и на „Веник 08“ЕООД, включително данни за плащане във връзка с транспортни услуги, които не са обхванати от оценка на контролирания съд във връзка с предмета по чл.102 от НПК.

1. За данъчен период месец ноември 2015 година (ДПр, т.10, л.34): 6.1.По доставки на стоки и услуги от „Еко България“ЕАД, Лукойл- България“ЕООД, „М и Д Авто“ЕООД, „Елит Кар“ООД, „Шел България“ЕАД и „ОМВ България“ООД:

В дневника за покупки на „Евро Експорт Бг“ЕООД (ДПр, т.10, л.35 и следващите) са включени следните фактури за покупки на гориво, на консумативи и ремонти:

„Еко България“ЕАД: фактури с №№1047194620/12.5.2015г., 104719762/12.5.2015г., 1047197767/14.5.2015г., 1058140471/19.5.2015г., 104720508/22.7.2015г., 1047209050/26.8.2015г., 1078034789/26.8.2015г., 1047210097/05.9.2015г., 058152703/30.11.2015г „Лукойл България“ЕАД: фактури с №№0191153850/06.05.2015г.

••••••••••/08.05.2015г., 1320218928/11.05.2015г., 0241083546/13.05.2015г., 0290260987/11.06.2015г., 0241086311/24.06.2015г., ••••••••••/25.06.2015г., 0241087425/ 11.07.2015г., 0291132208/14.07.2015г, .0241088042/21.07.2015г., ••••••••••/21.07.2015г., 0291133962/05.08.2015г., 0241090438/24.08.2015г., 0240308000/01.09.2015г., 1140089572/03.11.2015г., 0120327762/11.11.2015г.

„М и Д Авто“ЕООД: фактури с №№0000004617/08.05.2015г., 0000004754/29.06.2015г.

„Елит Кар“ООД: фактури с №№1200004256/15.05.2015г., 1200004257/15.05.2015г., ••••••••••/15.05.2015г., 1200004271/21.05.2015г., 1200004287/29.05.2015г., 1200004292/30.05.2015г.

„Шел България“ЕАД: фактури с №№1085149383/27.05.2015г., ••••••••••/03.06.2015г.

„ОМВ България“ЕАД: фактури с №№1005102409/29.06.2015г., 1080054719/11.08.2015г., 1081076855/02.09.2015г., 1081077262/07.09.2015г.

Реалността на доставките не е била обект на доказателствена инициатива, нещо повече – окръжният съд не е обсъдил данните за ДМА на „Евро Експорт Бг“ЕООД, сред които са два автомобила – л.а. „Опел Астра“ с рег.№В3936ВВ и т.а.“Опел Астра ЦЦ“ с рег.№В7711ВА, не са положени усилия за събиране на гласни доказателства чрез разпит на св.Апостолова как в счетоводството на дружеството са били отразявани данъчните документи за транспортни разходи, доказано е, че в дружеството е имало назначен шофьор, но това лице не е било установено и разпитано във връзка с реалността на доставките по фактурите за гориво и ремонти.

1. За данъчен период месец декември 2015 година (ДПр, т.10, л.43): 7.1.Доставки от „Одисей Грейн“ЕООД: Протокол за обратно начисляване на ДДС, генериран в дневника за покупки на „Евро Експорт Бг“ЕООД, касае фактура №1120/18.05.2015 година – повторно осчетоводена за целите на косвеното облагане – за пръв път това е станало със СД по ЗДДС от 15.06.2015 година. При извод за реалност на доставката, окръжният съд влиза в съществено противоречие по вътрешното си убеждение с извода, че чрез включването на тази фактура в СД по ЗДДС за месец декември 2015 година, подсъдимият потвърдил неистина.

7.2.Доставки от „Ролес“АД: Протоколи за обратно начисляване на ДДС с №№35/24.06.2015г. и 36/25.06.2015г. касаят по поредност фактури с №№1886 и1887, издадена е и фактура №1885/23.06.2015г. (ДПР, т.3, л.51-л.52). Във връзка с реалността на тези три доставки окръжният съд се е основал единствено на плащане от получателя, без да положи усилия за събиране на данни във връзка с реалното предаване на царевицата, нещо повече не е съобразил колизията между показанията на св.В.К. (ДПр, т.14, л.49) и писмените данни в ДПр, т.3, л.45 и следващите, като не изложил съображения кои от доказателствата кредитира и кои не.

7.3.Доставки от „Ал трейд 90“ЕООД: По фактура №1/07.08.2015г. (ДПр, т.10, л.98) е документирана доставка на царевица от „Ал Трейд 90“ЕООД към „Евро Експорт Бг“ЕООД. По тази фактура е налице договор за покупко-продажба, декларация, приемо- предавателен протокол и документ за плащане на стойността от страна на дружеството -получател (ВНОХД, л.151-л.154). Не са обсъдени данните в приемо-предавателния протокол за транспорта на стоката. В тази насока са събрани доказателства – документи от „Сиго транс“ЕООД и от „Транс Груп България“ООД (виж и ВНОХД, л.181, л.184), които съдържат индиция за реален транспорт на поне част от царевицата. При това положение предметът на доказване налага установяване на управителя на дружеството-доставчик и/или на счетоводителя, събиране на гласни и по възможност писмени данни във връзка с доставката, по преценка на решаващия съд – допускане до разпит на управителя на „Сиго транс“ЕООД, отговор със знанията на експерт- счетоводител как се отразяват документите за частична доставка спрямо размера на приспаднатия данъчен кредит.

7.4.Доставка от „Ал Трейд 2015“ЕООД по фактура №24/10.07.2015г.: Фактурата касае доставка на пшеница. За доказване на нейната реалност не са предприети никакви усилия, като окръжният съд незаконосъобразно се е основал единствено на данните от ревизионния доклад.

7.5.Доставки от „Варна карс“ООД и „Диана“ООД: Фактури с №№ 0001034953/13.09.2015г. и 0001035118/23.09.2015г. касаят извършени ремонти и закупени консумативи за л.а.“БМВ“. Фактури с№№4000464268/16.09.2015г. и 4000464269/16.09.2015г. са за разходи за закупени гуми, демонтаж и монтаж.

Четирите фактури са включени в дневника за покупки на „ЕвроЕкспорт БГ“, ЕООД, но реалността на доставките по тях не е проверена по реда и със способите на НПК.

Във връзка с всичко посочено дотук, въззивният състав с особено внимание се основава на обясненията на подсъдимия, че е бил посредник по сделки с търговия със земеделска продукция и затова е знаел, че не дължи ДДС. Защитните съображения са били оставени без каквото и да е внимание в мотивите към проверяваната присъда, в разрез със задължението за оценка достоверността на гласните доказателства, не е даден също така мотивиран отговор инкриминираните сделки съставляват ли сделки с посредник, ако да – от чие име е действал посредникът, което положение има отношение към реда и начина за облагане с ДДС, а това са съществени положения за приложението на материалния закон.

Установената липса на мотиви по съществени елементи от състава на инкриминираното данъчно престъпление, както и допуснатите съществени нарушения по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.2 и ал.5 от НПК се явяват предпоставка за приложение на чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 от НПК. Макар въззивната инстанция да е втора по същество, в конкретния случай първоинстанционният съд не е провеждал доказване на съставомерни обстоятелства, не е излагал и съответни мотиви, поради което допуснатите нарушения са неотстраними във въззивния съдебен стадий.

При проведената служебна проверка на присъдата се констатира нарушаване на правото на защита на подсъдимия, дължащо се на съществени непълноти в обвинителния акт. Макар подобни възражения да не са правени в разпоредителното заседание и предвид действието на ч.248, ал.3 от НПК, възможността на въззивния съд за проверка в указаната насока не е преклудирана (Решение на СЕС от 21.10.2021г. по дело С-282/20, Р 60150- 2022-3н.о.).

С оглед задължителните указания в т.4.2 от ТР 2-2002-ОСНК, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. В настоящия случай П. е обвинен в извършване на квалифицирано продължавано данъчно престъпление, чийто престъпен състав изисква описание на изпълнителното деяние, участието на подсъдимия в него и посочване на резултата от престъплението. В обвинителния акт не се съдържат обвинителни факти за начина, по който подсъдимият е използвал неистински документи при предоставяне на информация пред органа по прихода, допуснато е смесване на понятията за неистински документ и документ с невярно съдържание, вследствие на което обвинението за деятелност по чл.255, ал.1, т.6 от НК страда от пълна липса на факти във връзка с неистинността на инкриминираните документи. По пункт втори от обвинителния акт недостатъкът е задълбочен, включително по голяма част от инкриминираните сделки липсват обстоятелства относно съставомерни положения – прокурорът фактически препраща към заключение на ССчЕ, което е недопустим процесуално-описателен прийом. По отношение на доставките на гориво, на гуми и на части, както и услугите за ремонт, не се набелязва нито един факт, който да е с отношение към изпълнителното деяние по чл.255, ал.1, т.2 от НК. Допуснато е и смесване на протоколи по чл.117, ал.2 от ЗДДС с фактури, което допълнително внася неяснота в обстоятелствената част на повдигнатото обвинение. Няма и не може да има спор, че посочените съществени дефицити в обвинението са се отразили пряко на дейността на съда по събиране и проверка на доказателства по предмета на доказване, както и мотивиране на съответните изводи по фактите и правото.

Предвид изложеното и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 НПК, настоящият състав на Апелативен съд-Варна