Мотиви към Решение № 528 от 1.8.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 2455/2022 г.

Производството срещу него се провежда в негово отсъствие на основание чл.16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. Компетентността на настоящия съд е ангажирана на основание чл. 15, ал.5 от същия закон с оглед липсата на данни за установен адрес на територията на РБ. Съдът, след като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на чл.10, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС ( относно приложимия закон), по чл.30 от с.з. ( относно условията за признаване и изпълнение), чл.31 от с.з. ( относно подсъдността), чл.35 от с.з. ( основанията за отказ на признаване и изпълнение) и разпоредбата на чл.22 от с.з. (процедурата по изпълнение на решението в случай на признаването му в производство по реда на чл.16, ал.1 -8 от ЗПИИРКОРНФС), намира за установено следното. Срещу Г. ИЛ. Г., роден на ••••г., с ЕГН ••••••••••, с неустановен адрес на териорията на РБ, неосъждан, с неустановен адрес на територията на Република България по дело за налагане на финансови санкции от несъдебен орган на Република Австрия – Областна администрация BRUCK AN DER LEITHA, е постановено решение № 23352 издадено на 26.04.2021г. от несъдебен орган на Република Австрия – Областна администрация „Bruck an der leitha“, влязло в сила на 23.12.2021г. по дело за налагане на финансови санкции № BLS2-V-21 1546/3 срещу българския гражданин Г. ИЛ. Г., роден на ••••г., с ЕГН ••••••••••, с неустановен адрес на териорията на РБ, неосъждан, с което е признат за виновен по обвинението за извършено административно нарушение на територията на издаващата държава – за това, че на 28.10.2020г., 10.14 часа в Република Австрия, в населено място Bruck an der leitha при управление на моторно превозно средство с регистрационен номер •••• нарушил правила за движение по пътищата за движение, свързани с неизпълнение на ограничения на скоростта, като превишението на скоростта е с 37 км/ч над максимално разрешената скорост от 80 км/ч, като на основание § 52 lit.a.10a StVO 1960, §99 Abs.2d StVO 1960 – приложими правни разпоредби на издаващата държава му е наложено административно наказание глоба в размер на 180 /сто и осемдесет/ евро в левова равностойност към 26.04.2021г. в размер на 352, 07 /триста петдесет и два лева/ и седем стотинки. Съдът намира, че са налице основанията за признаване и привеждане в изпълнение на посоченото по-горе решение, издадено от несъдебен орган на Република Австрия - членка на ЕС за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата. На засегнатото лице е наложена финансова санкция от акт, който представлява решение по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС. По изложените съображения съдът намира, че липсват основанията на чл.3, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което се налага финансова санкция. Актът на административно-наказващият орган по чл.31 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС (в превод на български език на е придружен с удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на решенията за финансова санкция и конфискация. От приложените доказателства относно предмета на делото, за което българският гражданин е санкциониран с глоба, е видно, че се касае за административно - наказателно производство, проведено срещу него от компетентен орган на издаващата държава с оглед осъществен от него състав на нарушение на правила за движение по пътищата, т.е. в този случай по арг. от чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС изследването на двойна наказуемост не се изисква. Съгласно текста на удостоверението с оглед воденото административно- наказателно производство размерът на финансовата санкция възлиза на 180 евро. Следователно във връзка с размера на наложената финансова санкция не са налице факултативните основания за отказ, предвидени в разпоредбата на чл.35, т.6 от ЗПИИРКОРНФС. Неоснователен е доводът на защитата, че съдът е задължен да изследва обстоятелството дали лицето разполага с имущество, което да послужи за изпълнение на финансовата санкция. Такова изискване не се съдържа в разпоредбата на чл. 35 ЗПИИРКОРНФС, в която са предвидени възможните основания за отказ. Значението на имуществения статус на засегнатото с финансова санкция лице може да бъде само и единствено косвено с оглед преценката на обстоятелството дали това лице е свързано и по този признак (като собственик на имущество, находящо се на територията на изпълняващата държава) с нейната територия, каквото принципно изискване се съдържа в разпоредбата на чл.15, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС. Липсват отрицателните предпоставки на чл.32, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за намаляване размера на финансовата санкция, тъй като от текста на решението, постановено от орган на издаващата държава, е видно, че то се отнася за деяние, извършено на нейната територия. Следователно деянието попада под наказателната юрисдикция на Република Австрия. Обективно липсват и останалите основания на отказ от признаване и изпълнение по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. И това е така, тъй като удостоверението по чл.4, ал.1 от с.з. съдържа всички необходими реквизити и съответства на съдържанието на решението, изпратено от издаващата държава. По делото не са ангажирани доказателства за същото деяние срещу осъденото лице да е постановено и приведено в изпълнение друго решение за налагане на финансова санкция. Не е изтекла давността за ангажиране на административно-наказателната отговорност съгласно чл.82, ал.1, б. „а” от ЗАНН, която изисква да са минали две години и започва да тече, считано от влизане в сила на акта за налагане на финансова санкция. В настоящия случай, считано от 23.12.2021г. (датата на влизане в сила на решението), давностният срок за изпълнение на финансовата санкция, не е изтекъл. Липсват доказателства за наличието на имунитет или привилегия на българския гражданин по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. В конкретния случай решението не се отнася за деяние, извършено извън територията на издаващата държава, постановено е срещу физическо лице, което по българското законодателство е наказателно отговорно. От текста на приложеното удостоверение е видно, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава за воденото срещу него административно- наказателно производство относно правото си да обжалва решението, както и относно сроковете за обжалване (стр.7 от удостоверението). Единствените обстоятелства, от които може да черпи права осъденото за административно нарушение лице, е фактът, че съгласно удостоверението не се е явило лично в процеса. От друга страна обаче са изпълнени са условията на чл.35, т.10, б. „в“ ЗПИИРКОРНФС (лицето не е поискало повторно разглеждане и обжалване в предвидения за това срок), което също е аргумент за липсващи основания съдът да се произнесе с отказ. При своята преценка по случая съдът счете, че с процесуалното си поведение засегнатото с финансова санкция лице обективира липсата на интерес от участието си в производства по оспорване на санкцията, тъй като съгласно удостоверението по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР е било уведомено за правото си да обжалва решението, но не го е упражнило. Отделно от това, засегнатото с финансова санкция лице е променило последния известен на територията на РБ адрес след извършване на деянието, за което е наказано, без данни за регистрация на нов адрес. Следователно не е било засегнато правото на засегнатото лице да участва лично в административно – наказателното производство, което се е развило пред компетентния орган в Република Австрия. С оглед изложеното и на основание чл.31, ал.1, чл.30, ал.2, т.1 и чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) съдът постанови признаване и приемане на изпълнение решение № 23352 издадено на 26.04.2021г. от несъдебен орган на Република Австрия – Областна администрация „Bruck an der leitha“, влязло в сила на 23.12.2021г. по дело за налагане на финансови санкции № BLS2-V-21 1546/3 срещу българския гражданин Г. ИЛ. Г., с което му е наложена финансова санкция в размер на 180 евро. Не са налице основанията на чл.33 вр. с чл.17 от ЗПИИРКОРНФС за приспадане равностойността на финансовата санкция при изпълнение. И това е така, тъй като не са представени доказателства за цялостно или частично изпълнение на задължението. На основание чл.13, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС разноските по водене на делото, свързани с явяване и участие на служебен защитник, независимо от размера, който ще бъде определен от НБПП, остават в тежест на Република България. На основание чл.38, ал.1, т.1 пр.1 от ЗПИИРКОРНФС съдът постанови незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването на финансовата санкция. Воден от изложеното, съдът постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.