Решение № 2647 от 22.6.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 392/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба от Й. Д. Х., чрез адв. К. Т. от ХАК, против т. II от Заповед № 3282з-1571/13.03.2026 г., издадена от ЗА Директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) - МВР, с която е временно отстранен от длъжност за срок от два месеца и е разпоредено да бъдат иззети служебната му карта, личния знак и служебното оръжие. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради неспазване на установената форма, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. В тази връзка най-напред се твърди, че обжалваната заповед не съдържала фактически съображения, които да обосновават заключение за временното му отстраняване от длъжност, тъй като не се обяснявало по какъв начин служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина по образуваното дисциплинарно производство. Освен това по сл. дело № 9/2026 г. на ОСлО Хасково при ОП Хасково му била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, а това означавало, че жалбоподателят не би могъл да попречи на разкриването на истината по наказателното производство и същевременно било индиция, че не би могъл да попречи на разкриването на истината и по дисциплинарното производство. Предвид изложеното се иска да се отмени Заповед № 3282з-1571/13.03.2026 г., издадена от ЗА Директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР в оспорената ѝ част и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – Директор на ГДГП - МВР, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Я. Т., в писмено становище, я оспорва като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като се присъдят разноски за осъществена защита от юрисконсулт. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното: С писмо peг. № 7855р-2911/05.03.2026 г. Директорът на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР е уведомил Директора на ГДГП – МВР, че на 04.03.2026 г. в [населено място], ГПУ Свиленград са задържани седем полицейски служители, сред които и младши инспектор Й. Д. Х. - старши полицай в 04 група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление - Свиленград към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово, със Заповед за задържане peг. № 7855зз-2/04.03.2026 г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК - за това, че на 31.01.2026 г. в землището на [населено място], общ. Свиленград, в съучастие като съизвършители, са отнели чужди движими вещи от владението на двама граждани от Сирия, без тяхно съгласие, с намерение да ги присвоят. С писмо № 568/2026/09.03.2026 г. Зам. Районен прокурор на РП – Хасково ТО - Свиленград е уведомил Директора на ГДГП – МВР, че на 05.03.2026 г. трима от горепосочените полицейски служители, сред които и жалбоподателят, са привлечени в качеството на обвиняеми по досъдебно производство № 9/2026 г. по описа на ОСлО Хасково при ОП Хасково, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и на същата дата са им взети мярка за неотклонение „гаранция“ и мярка за процесуална принуда “Забрана за напуска пределите на Република България”. В предложение peг. № 4070р-5465/10.03.2026 г. от Директора на РДГП – Елхово до Директора на ГДГП – МВР е описано извършеното от Й. Д. Х. нарушение, като е посочено и наличието на основания по чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 4 ЗМВР, а именно с оглед предотвратяване на възможността, в качеството на полицейски орган, да окаже влияние на обективността на свидетелите или да им въздейства да откажат да дават сведения по дисциплинарното производство, както и да бъде ограничен достъпът му до всички документи в РДГП – Елхово. С оспорената Заповед № 3282з-1571/13.03.2026 г., издадена от ЗА Директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗМВР, чл. 214, ал. 1, т. 1, чл. 215, ал. 1 ЗМВР и чл. 44, ал. 1 и ал. 3 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя (т. I); отстранен е временно от длъжност за срок от 2 (два) месеца и е разпоредено да му бъдат иззети служебна карта, личен знак и служебното оръжие (т. II); определен е състав на дисциплинарно разследващ орган, който да запознае служителя със заповедта срещу подпис и да му разясни правата в дисциплинарното производство, да събере всички необходими доказателства за установяването и да извърши всички процедурни действия по доказването на дисциплинарното нарушение, при необходимост своевременно да представи предложение за изменение на настоящата заповед или издаване на нова заповед за образуване на дисциплинарно производство срещу служителя, да следи за спазване на сроковете по чл. 195, ал. 2 и чл. 205, ал. 6 ЗМВР, като изготвя предложения за удължаването на сроковете по чл. 205, ал. 6 ЗМВР, съгласно изискванията на Инструкция № 81213-877/06.07.2021 г., да изготви обобщена справка и становище относно наличието на основание за реализиране дисциплинарната отговорност на Й. Д. Х., което да се докладва заедно със събраните доказателства в срок до 13.05.2026 г. (т. III - т. VIII). В мотивната част на заповедта органът се е позовал на предложение peг. № 4070р-5465/10.03.2026 г. по описа на РДГП – Елхово и образуваното следствено дело № 9/2026 г. по описа на ОСлО Хасково при ОП Хасково, след което е посочил, че деянието на жалбоподателя е тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на дължимото поведение съгласно разпоредбите на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и че е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение второ и т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. На 18.03.2026 г. оспорената заповед е връчена на жалбоподателя срещу подпис, а жалбата му срещу нея е подадена направо в съда на 30.03.2025 г. По делото са представени и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване. При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения: Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган при условията на заместване с оглед разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 1, чл. 41, ал. 3 , чл. 204, т. 3, чл. 207, ал. 1, т. 2, чл. 214, ал. 1, т. 1, чл. 215, ал. 1 ЗМВР, заеманата от жалбоподателя длъжност и представената Заповед № 3282з-1497/11.03.2026 г., с която П. Т. Д. – заместник-директор на ГДГП - МВР, е определен да замества Директора на ГДГП, като осъществява функциите му по чл. 16, ал. 1 и ал. 3 ПУДМВР и изпълнява правата и задълженията му на ръководител, произтичащи от чл. 20, ал. 1 ЗЗКИ, чл. 14, ал. 1 ЗСРС и чл. 251в, ал. 3 ЗЕС, за времето от 11.03.2026 г. и до 13.03.2026 г. включително, на основание чл. 41, ал. 4, във връзка с ал. 3, т. 1 ЗМВР и чл. 33, ал. 1 ПУДМВР и във връзка със служебна командировка. Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като от формална гледна точка заповедта в оспорената част съдържа както фактически, така и правни основания за издаването ѝ. В тази връзка следва да се отбележи, че няма пречка мотивите да бъдат извлечени от друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на обжалвания административен акт, а именно предложение peг. № 4070р-5465/10.03.2026 г. от Директора на РДГП – Елхово, в съответствие със задължителните указания на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. От същото е видно, че от правна страна актът е обоснован с чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а от фактическа страна в него са описани обстоятелства, относими към визираните в тази разпоредба материалноправни предпоставки за временно отстраняване от длъжност на държавен служител в МВР. Дали посоченото фактическо основание за издаване на акта отговаря на действително положение е въпрос, свързан с преценката на неговата материалната законосъобразност. Следователно, в конкретния случай не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК - неспазване на установената форма. На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като направените в тази връзка възражения на жалбоподателя са абсолютно бланкетни, тъй като не съдържат каквото и да е било конкретно оплакване, което да бъде обсъдено от настоящата инстанция. Само за пълнота е уместно да се отбележи, че в настоящия казус са спазени общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото заповедта е издадена след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства. В този ред на мисли, не е налице и твърденият порок по чл. 146, т. 3 АПК. Според съда т. II от процесната заповед, обаче, е в несъответствие с материалния закон. Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. По делото не се спори, а и от приетата Заповед № 3282з-1571/13.03.2026 г. на ЗА Директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР се установява наличието на първата кумулативно изискуема предпоставка на приложимата материалноправна норма, а именно образувано дисциплинарно производство срещу Й. Д. Х.. По отношение на втората предпоставка – служебното положение на служителя да затрудни разкриването на обективната истина, не е достатъчно само посочване на заеманата от него длъжност, а трябва да бъдат изложени конкретни и относими фактически обстоятелства, подкрепени със съответните доказателства. В случая административният орган е приел, че е налице възможност дисциплинарнопривлеченото лице, в качеството на полицейски орган, да окаже влияние на обективността на свидетелите или да им въздейства да откажат да дават сведения по дисциплинарното производство, както и за да бъде ограничен достъпът му до всички документи в РДГП – Елхово. Според настоящия състав от изложеното на първо място не става ясно каква е конкретната връзка между служебното положение на жалбоподателя и възможността от затрудняване разкриването на обективната истина по образуваното дисциплинарно производство. Тази връзка следва да бъде обоснована, т.е. конкретно аргументирана, като изброяването на обстоятелствата „да окаже влияние на обективността на свидетелите“, „да им въздейства да откажат да дават сведения“ и „да бъде ограничен достъпът му до всички документи в РДГП Елхово“ не удовлетворява това изискване, доколкото те са прекалено общи и бланкетни. На второ място, извод в такава насока не може да се направи от съдържащите се в представената административна преписка документи, а в хода на съдебното производство ответникът не ангажира други доказателства в подкрепа на твърденията си. Освен това следва да се съобрази и че в случая дисциплинарното производство е образувано срещу служител на младши изпълнителска длъжност с оглед постъпили данни за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК за това, че на 31.01.2026 г. в землището на [населено място], общ. Свиленград, в съучастие като съизвършител, е отнел чужди движими вещи от владението на двама граждани от Сирия, като оперативните мероприятия са извършени от служители на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, след което е образувано досъдебно производство № 9/2026 г. по описа на ОСлО Хасково при ОП Хасково, наблюдавано от РП – Хасково ТО – Свиленград. При това положение е неясно как служебното положение на Й. Д. Х. може да повлияе на лицата, които имат отношение към вменените му дисциплинарни нарушения, а и кои всъщност са тези свидетели, нито пък е ясно какви относими за дисциплинарното производство документи се съхраняват в РДГП Елхово и дали изобщо той е имал достъп до тях. Ето защо съдът счита, че в случая административният орган не установява по делото наличието на втората от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което властническото му волеизявление по оспорената т. 2 от Заповед № 3282з-1571/13.03.2026 г. се явява постановено при неправилно приложение на закона. В този смисъл е практиката на касационната инстанция по сходни казуси – вж. напр. Решение № 631 от 21.01.2026 г. по адм. д. № 6949/2025 г., Решение № 6898 от 24.06.2025 г. по адм. д. № 3413/2025 г., Решение № 2283 от 06.03.2025 г. по адм. д. № 11250/2024 г., всички на ВАС V о. Изземването на служебната карта, личния знак и служебното оръжие на жалбоподателя е разпоредено вследствие на отстраняването му от длъжност, а липсата на предпоставките по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР води до отпадане на основанието за издаване на разпореждане по чл. 215, ал. 1 ЗМВР. По тези съображения съдът счита, че жалбата на Й. Д. Х. е основателна, респ. процесната заповед в оспорената ѝ част е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена. С оглед изхода на спора и че жалбоподателят е заявил изрично искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в размер на 5,11 евро за внесената държавна такса. Тъй като от представения по делото Договор за правна защита и съдействие е видно, че му е оказана безплатна адвокатска помощ, искането на неговия процесуален представител по чл. 38, ал. 2 ЗАдв се явява основателно. Тук е уместно да се отбележи, че съгласно задължителното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не следва да бъдат прилагани от съда в настоящия случай, като те биха могли да се разглеждат единствено като някакъв необвързващ ориентир. При това положение и като съобрази както разпоредбите на чл. 36, ал. 2 и ал. 3 ЗАдв, според които размерът на възнаграждението на адвоката от една трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия, на фактическата и правна сложност на случая, на засегнатия интерес, на условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, квалификацията, опита и специализацията на адвоката, така и въведените в съдебната практика критерии при определянето му, включващи и вида на спора, вида и количеството на извършената работа, съдът счита, че в полза на адв. К. Т. от ХАК следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 евро. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, съдът