Решение № 395 от 30.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 225/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 140/04.02.2026 г., постановено по т. д. № 299/2024 г. по описа на Софийски градски съд, поправено на основание чл. 247 ГПК с решение № 303/12.03.2026 г., е осъдено на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 58 ЗАПСП „Виваком България“ ЕАД, с ЕИК: 831642181, (универсален правоприемник на „Булсатком“ ЕООД, с ЕИК: 206575401), да заплати на сдружение „Музикаутор“, с ЕИК: 831005050, сума в размер на 37 874,64 евро с ДДС, в левова равностойност 74 076,36 лева, включваща сумите за доплащане на възнаграждение за авторски права за отделните отчетни периоди на 2021 г., както следва: 19 377,74 лева с ДДС за I-во тримесечие; 19 888,45 лева с ДДС за II-ро тримесечие; 18 697,05 лева с ДДС за III-то тримесечие и 16 146,12 лева с ДДС за IV-во тримесечие по сключен между страните на 31.05.2017 г. договор, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 11 248,12 евро, в левова равностойност 21 999,41 лева, представляваща мораторна лихва за 2021 г., както следва: 6 425,60 лева за периода от 13.02.2021 г. до 13.02.2024 г.; 6 147,66 лева за периода от 07.05.2021 г. до 13.02.2024 г.; 5 296,39 лева за периода от 08.08.2021 г. до 13.02.2024 г. и 4 129,76 лева за периода от 15.11.2021 г. до 13.02.2024 г., като са отхвърлени иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 58 ЗАПСП за разликата над присъдената сума 37 874,64 евро /74 076,36 лева/ до пълния предявен размер 49 456,47 евро /96 728,44 лева/ и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдената сума 11 248,12 евро /21 999,41 лева/ до пълния предявен размер 14 605,52 евро /28 565,92 лева/. Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - „Виваком България“ ЕАД, действащ чрез процесуалния си представител, в неизгодната за него осъдителна част. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил и взел предвид приетите по делото стандартни договори за използване на музика в телевизионна програма, сключвани между Музикаутор, в качеството му на организация за колективно управление на авторските права и телевизионните организации, описани в приложение 1 към отговора на исковата молба (организациите, които доставят програмите, които твърди, че са обект на пряко предаване) („стандартен договор“). Видно е от тези стандартни договори, че на телевизионните организации е било отстъпено от Музикаутор и правото за излъчване на произведения от репертоара на Музикаутор, както като част от програмата на ползвателя по начин позволяващ приемането им било пряко от публиката, така и чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата. В тази насока се поддържа, че самият въззиваем е приел със стандартните договори, че е възможна хипотезата, при която телевизионната организация излъчва произведенията като част от програмата не чрез своя мрежа, а чрез посредничеството на друга организация - платформен оператор. Заключва се, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които да установяват, че телевизионните организации са имали отстъпени права за предаване на произведенията, включени в програмите, както и правото да предоставят тези права на друга организация (в случая Булсатком), чрез която да разпространяват програмите си. Заявява се също така, че тълкуването на сключения между страните договор № 15-276-2017 от 31.05.2017 г., направено от първоинстанционния съд, е в противоречие със разпоредбите на ЗАПСП и по-конкретно - с правилата на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗАПСП и с чл. 91, ал. 5 от ЗАПСП (в редакцията им към ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г. ). В тази насока се излагат подробни съображения, че систематичното тълкуване на двете разпоредби сочи, че правото на препредаване на съответното произведение се счита за отстъпено, когато: 1) е налице изрично разрешение за препредаване на произведението, дадено чрез организация за колективно управление на авторски права, или 2) е налице разрешение от радио- или телевизионна организация за едновременното, изцяло и в непроменен вид предаване на програмата й, включваща и съответното произведение. Посочва се, че телевизионните програми, посочени в приложение 1 към отговора на исковата молба, са обект на пряко предаване (а не на препредаване). За това пряко предаване телевизионните организации вече са заплатили на Музикаутор и сдружението няма право да получи отделно възнаграждение за пряко предаване и от Булсатком, тъй като ще се обогати неоснователно. Това е така, защото: а) Булсатком дължи на Музикаутор възнаграждение само за препредаване; б) Телевизионните организации са уредили правата за предаване на произведенията, включени в разпространяваните от тях програми са заплатили възнаграждение за това.; в) По отношение на телевизионните програми, посочени в приложение 1 към отговора на исковата молба, телевизионните организации и Булсатком извършват едно единно действие по предаване (пряко въвеждане) по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗАПСП в редакцията към ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г., за което телевизионните организации вече са заплатили. По делото не се установи наличието на първоначален самостоятелен акт на предаване от страна на телевизионните организации, който да предхожда по време действията на Булсатком. Дори по отношение на програмите, разпространявани и чрез ефир, не е доказано кой акт е първичен. Поддържа се освен това, че първоинстанционният съд неправилно е възприел първия вариант на изчисление на възнаграждението, при който: i/ са взети всички програми включени в съответния пакет, независимо дали се предават или се препредават и ii/ допълнителните пакети са добавени пропорционално към основните пакети. Заявява се, че правилният вариант на изчисление, който е следвало да вземе предвид първоинстанционният съд, е варианта, при който в пакетите се включат само препредавани канали в съответния пакет, а допълнителните пакети се приемат за самостоятелен пакет с до 40 програми. В тази насока и след приспадане на платените от Булсатком суми (в общ размер на 181 361,10 лева, съгласно заключението на вещото лице - стр. 28 от експертизата), дължимото възнаграждение съгласно трети вариант е в общ размер за 2021 г. от 10 756,28 лева с ДДС. Твърди се освен това, че в Решение на СЕС по дело С-325/14 SBS Belgium NV срещу SABAM, образувано по преюдициално запитване за тълкуване на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на ЕП и на Съвета от 22 май 2001 съдът посочва, че излъчващата организация не осъществява акт на публично разгласяване, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали - платформени оператори, като тези сигнали не са достъпни за публиката по време или по повод на това предаване. В този смисъл се прави извод, че обжалваното решение противоречи и на европейското законодателство и практиката на Съда на Европейския съюз. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявените от сдружение „Музикаутор“ искове бъдат изцяло отхвърлени. Прави се искане да се присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски. В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в първоинстанционното производство – сдружение „Музикаутор“, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че СГС правилно и законосъобразно е приел, че представените от ответника-въззивник договори, сключени от последния с телевизионни организации, имат за предмет отстъпването на право, което телевизията има върху своята програма съгласно чл. 91 ЗАПСП, но не и отстъпване на авторски права върху включените в ТВ-програмите музикални произведения съгласно чл. 18 ЗАПСП. Пояснява се, че телевизонната програма и музикалното призведение са два различни обекта на права, независимо от това че телевизионната програма може да включва в себе си музикални произведения. Нещо повече, телевизионната програма и музикалното произведение са обекти на различни права, а именно - сродни права (върху ТВ-програмата) и авторски права (вьрху музикалното произведение). Ето защо, от юридическа гледна точка е неправилна тезата на въззивника, че разполагал с права върху музикалните произведения, включени в ТВ-програмите, предлагани на неговите абонати, по силата на договори, сключени от въззивника с телевизиите. Напротив, телевизиите нямат на оригинерно основание авторско право върху музикалните произведения, включени в техните програми, и точно затова са получили на деривативно основание - чрез лицензионни договори с „Музикаутор“- право да излъчват песни (музикални произведения) в своите ТВ-програми. С последните договори обаче телевизиите не получават право да разрешат по-нататъшното разпространение (препредаване) на тези песни от страна на ответника-кабелен оператор, поради което за последното действие въззивникът се нуждае от процесния лицензионен договор, който той е сключил с „Музикаутор“. Изтъкват се конкретни съображения и срещу всички останали доводи на въззивника за незаконосъобразност на обжалваното решение. Препраща се към мотивите към решение от 05.01.2023 г. по т. д. № 1517/2020 г. на СГС, TO, VI-7 с-в, потвърдено с решение от 17.01.2024 г. по в. т. д. № 569/2023 г. на САС, което не е допуснато касационно обжалване с определение от 09.06.2025 г. по т.д. № 963/2024 г. на ВКС, II т. о. и към решение от 24.02.2025 г. по в. т. д. № 773/2024 г. на САС, поставени по дела, водени от МУЗИКАУТОР срещу същия ответник, на същото правно основание (неизпълнение на същия процесен лицензионен договор), но за други времеви периоди. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното: Софийски градски съд е сезиран с осъдителни искове: 1. главен с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 58 ЗАПСП да се осъди „Булсатком“ ЕООД да заплати на сдружение „Музикаутор“ сумата в общ размер на 96 728,44 лева с ДДС, включваща сумите за отделните отчетни периоди, както следват: сумата от 24 640,53 лева с ДДС, представляваща дължима сума за доплащане на възнаграждение за авторски права за I-во тримесечие на 2021 г. и равняваща се на разликата между общо дължимото на „Музикаутор“ възнаграждение за първото тримесечие на 2021 г. в размер на 70 603,79 лева с ДДС за препредаване на радио и телевизионни програми, съдържащи музикални и свързани с тях литературни произведения, и заплатеното за същото тримесечие на 2021 г. възнаграждение в размер на 45 963,26 лева с ДДС; сумата от 23 914,56 лева с ДДС, представляваща дължима сума за доплащане на възнаграждение за авторски права за II-ро тримесечие на 2021 г. и равняваща се на разликата между общо дължимото на МУЗИКАУТОР възнаграждение за второто тримесечие на 2021 г. в размер на 68 711,65 лева с ДДС за препредаване на радио и телевизионни програми, съдържащи музикални и свързани с тях литературни произведения, и заплатеното за същото тримесечие на 2021 г. възнаграждение в размер на 44 797 лева с ДДС; сумата от 24 277,19 лева с ДДС, представляваща дължима сума за доплащане на възнаграждение за авторски права за III-то тримесечие на 2021 г. и равняваща се на разликата между общо дължимото на МУЗИКАУТОР възнаграждение за третото тримесечие на 2021 г. в размер на 69 717,43 лева с ДДС за препредаване на радио и телевизионни програми, съдържащи музикални и свързани с тях литературни произведения, и заплатеното за същото тримесечие на 2021 г. възнаграждение в размер на 45 440,24 лева с ДДС; сумата от 23 896,16 лева с ДДС, представляваща дължима сума за доплащане на възнаграждение за авторски права за IV-то тримесечие на 2021 г. и равняваща се на разликата между общо дължимото на „Музикаутор“възнаграждение за четвъртото тримесечие на 2021 г. в размер на 69 056,69 лева с ДДС за препредаване на радио и телевизионни програми, съдържащи музикални и свързани с тях литературни произведения, и заплатеното за същото тримесечие на 2021 г. възнаграждение в размер на 45 160,51 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.; 2. акцесорен с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца и сумата в общ размер на 28 565,92 лева, представляваща мораторна лихва върху дължимите възнаграждения за съответните периоди от датата на изпадане в забава за всяко тримесечие до 13.02.2024 г. С протоколно определение от 11.11.2024 г. първата инстанция на основание чл. 227 ГПК е допуснала промяна на страната на ответника поради приемство в процеса, като делото е продължило с участието на „Виваком България“ ЕАД. Предмет на въззивното производство е частта от първоинстанцинното съдебно решение, с която СГС е уважил предявените осъдителни искове за сумата на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 58 ЗАПСП в размер на 37 874,64 евро с ДДС, в левова равностойност 74 076,36 лева, включваща сумите за доплащане на възнаграждение за авторски права за отделните отчетни периоди на 2021 г., както следва: 19 377,74 лева с ДДС за I-во тримесечие; 19 888,45 лева с ДДС за II-ро тримесечие; 18 697,05 лева с ДДС за III-то тримесечие и 16 146,12 лева с ДДС за IV-во тримесечие по сключен между страните на 31.05.2017 г. договор, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 11 248,12 евро, в левова равностойност 21 999,41 лева, представляваща мораторна лихва за 2021 г., както следва: 6 425,60 лева за периода от 13.02.2021 г. до 13.02.2024 г.; 6 147,66 лева за периода от 07.05.2021 г. до 13.02.2024 г.; 5 296,39 лева за периода от 08.08.2021 г. до 13.02.2024 г. и 4 129,76 лева за периода от 15.11.2021 г. до 13.02.2024 г. В останалата отхвърлителна част решението на първата инстанция е влязло в сила като необжалвано. Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба. От приетите в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка: Съгласно удостоверение от 27.08.2021 г., издадено от Министерство на културата, регистрацията на Сдружение „Музикаутор“ се отнася до дейност по колективно управление на авторски права върху музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика при използване чрез: възпроизвеждане /чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП/; разпространение /чл. 18, ал. 2, т. 2 ЗАПСП/; публично изпълнение /чл. 18, ал. 2, т. 3, предл. второ ЗАПСП/; излъчване по безжичен път /чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП/; предаване и препредаване по кабел /чл. 18, ал. 2, т. 5 ЗАПСП/; синхронизационно право за некомерсиално използване на произведения, включени в аудиовизуални продукции, генерирани от крайните потребители на Facebook и Instagram /чл. 18, ал. 2, т. 8, предл. второ ЗАПСП/; предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведения по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях /чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП/; внос и износ в трети държави на екземпляри от произведения в търговско количество /чл. 18, ал. 2, т. 11 ЗАПСП/; разпределяне на компенсационни възнаграждения, дължими за възпроизвеждане на произведения от физически лица за лично ползване /чл. 26, ал. 1, изр. първо и ал. 8 ЗАПСП/. Посочено е, че в съответствие с чл. 94р, ал. 2 ЗАПСП, сдружение „Музикаутор“ може да отстъпва на ползвател само права в рамките на категориите права, видовете права и произведения, посочени в удостоверението. Безспорно е между страните, а и това се установява от приетите в първоинстанционното производство документи, че на 31.05.2017 г. между първоначалните страни по делото е подписан договор № 15-276-2017/2017 г. за разрешаване на препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързани с тях литературни произведения в цялостен и непроменен вид на територията на Р. България, сключен в съответствие с рамково споразумение от 10.07.2014 г. между „Музикаутор“ и Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО), чийто член е ответникът, представляващо неразделна част от договора във вид на приложение № 1. По силата на договора „Музикаутор“, в качеството си на сдружение за колективно управление на авторски права по смисъла на чл. 40 ЗАПСП, отстъпва на „Булсатком“, в качеството му на ползвател, неизключителното право да препредава на територията на Р. България произведения по електронна съобщителна мрежа – по жичен и/или безжичен път – едновременно с излъчването и/или предаването им, изцяло и в непроменен вид. Съгласно чл. 2 от договора срещу предоставеното по чл. 1 право на използване ползвателят се задължава да заплаща на „Музикаутор“ за отчетен период авторски възнаграждения, определени на база телевизионен пакет съгласно раздел II от Тарифа (Правила) на „Музикаутор“ за определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, литературни произведения, свързани с музика и аранжименти, независимо от средата и способите за препредаване, представляваща съгласно т. 2 от раздел „Дефиниции“ приложение № 2 към договора (Тарифата), и изчислени както следва: брой абонати, ползващи телевизионен пакет с посочен в Тарифата брой програми, умножен по броя на месеците, включени в съответния отчетен период, като общият размер на авторските възнаграждения, дължими от ползвателя за отчетен период, се изчислява като сбор от дължимите от него възнаграждения за отделните телевизионни пакети, предлагани на крайните потребители през отчетния период; дължимото съгласно Тарифата възнаграждение е без ДДС и върху него следва да се начисли такъв данък. В чл. 3 от договора са посочени съответните приложими при определяне на крайното възнаграждение отстъпки. В чл. 4 от договора е предвидено задължение на ползвателя до 15-то число на първия месец от календарното тримесечие да предоставя на „Музикаутор“ информационна карта по образец, представляващ приложение № 3 към договора. Съгласно рамковото споразумение от 10.07.2014 г., сключено с БАККО, в качеството му на представителна организация на ползвателите по см. на чл. 40е, ал. 5 ЗАПСП, в раздел II, т. 5 е постигнато съгласие възнагражденията, събирани от „Музикаутор“ за препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързаните с тях литературни произведения, както и отделните изходни компоненти, имащи отношение към изчисляване на тези възнаграждения, да бъдат във вида и размерите, заложени в проекта на Тарифа (Правила) на „Музикаутор“ – приложение № 1 към споразумението. Приложимата към договора между страните Тарифа (Правила) за определяне на дължимите възнаграждения съответства на одобрения с рамковото споразумение проект, както и е утвърдена със заповед № РД 09- 639/05.08.2014 г. на Заместник-министър на културата и изменена със заповед № РД 09-816/09.10.2014 г. на Министъра на културата. Съгласно правилата за определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, свързани с музика, литературни произведения и аранжименти, независимо от средата и способите за препредаване (Тарифа), възнагражденията се дължат на всяко тримесечие, като до 15-то число на първия месец от съответния период предприятието, сключило индивидуален договор с „Музикаутор“, представя на последното информационна карта по образец. Единичната цена на възнагражденията, определена в таблицата по раздел II на Правилата, е както следва: при телевизионен пакет с брой програми до 40, цената на пакет/абонат на месец е 0,03 лв., при пакет от 41 до 80 броя програми – 0,04 лв., при пакет от 81 до 120 броя програми – 0,05 лв. и при пакет с над 120 програми – 0,06 лв., а съгласно приложение № 2 (в чл. 4, ал. 1 от договора посочено като приложение № 3), информационната карта следва да съдържа попълнени данни за използваните електронни съобщителни мрежи като вид и територия, общ брой абонати, брой абонати по съответните пакети съгласно тарифата и списък на програмите по пакети. От отчет за първо тримесечие на 2021 г. се установява, че ответникът е заявил, че за периода е предоставил на 24 441 абонати пакет „Стандартен“ с 71 броя програми, на 60 848 абонати е предоставил пакет „Премиум“, включващ 101 броя програми и на 556 888 абонати е предоставил пакет „Икономичен“ за 36 броя програми. На база представения отчет „Музикаутор“ е определило възнаграждение по цитираната по- горе Тарифа след прилагане на дължимите отстъпки в размер на 45 963,26 лева с ДДС. Представени са доказателства, че сумата е платена от „Булсатком“ ЕООД на „Музикаутор“ по фактура № ••••••••••/13.01.2021 г. От отчет за второ тримесечие на 2021 г. се установява, че ответникът е заявил, че за периода са предоставени на 25 343 абонати препредавани програми 74 броя, на 60 884 абонати са предоставени препредавани програми 108 броя и на 538 093 абонати са предоставени препредавани програми 38 броя. На база представения отчет „Музикаутор“ е определило възнаграждение по цитираната по-горе Тарифа след прилагане на дължимите отстъпки в размер на 44 797,09 лева с ДДС. Представени са доказателства, че сумата е платена от „Булсатком“ ЕООД на „Музикаутор“ по фактура № 7000004181/06.04.2021 г. Установява се от отчет за трето тримесечие на 2021 г., че ответникът е заявил, че за периода са предоставени на 26 019 абонати препредавани програми 74 броя, на 61 283 абонати са предоставени препредавани програми 113 броя и на 546 194 абонати са предоставени препредавани програми 37 броя. На база представения отчет „Музикаутор“ е определило възнаграждение по цитираната по-горе Тарифа след прилагане на дължимите отстъпки в размер на 45 440,24 лева с ДДС. Представени са доказателства, че сумата е платена от „Булсатком“ ЕООД на „Музикаутор“по фактура № 7000004318/08.07.2021 г. От отчет за четвърто тримесечие на 2021 г. се установява, че за периода са предоставени на 27 556 абонати препредавани програми 74 броя, на 65 054 абонати са предоставени препредавани програми 117 броя и на 533 655 абонати са предоставени препредавани програми 37 броя. На база представения отчет „Музикаутор“ е определило възнаграждение по цитираната по-горе Тарифа след прилагане на дължимите отстъпки в размер на 45 160,51 лева с ДДС. Представени са доказателства, че сумата е платена от „Булсатком“ ЕООД на „Музикаутор“по фактура № 7000004489/15.10.2021 г. Изброените обстоятелства в този абзац са и безспорни между страните. Ответникът е представил по делото пред първата инстанция: договор за предоставяне на право на препредаване на телевизионни програми чрез DTH и IPTV- платформа в услугата „Булсатком“, сключен с „Кю Мюзик Медия Груп“ ООД на 01.01.2016 г.; договор между „Радио Експрес“ АД и „Булсатком“ ЕАД от 01.04.2014 г. за разпространяване телевизионната програма на „Радио Експрес“ АД към своите клиенти в цифров вариант; договор за разпространение на телевизионна програма от 28.12.2017 г., сключен между „БГ Топ Мюзик“ ЕООД и „Булсатком“ ЕАД; договор за предоставяне на право на препредаване на телевизионни програми чрез спътникова /DTH / електронна съобщителна мрежа и IPTV мрежа в услугата „основен пакет“ от 31.05.2017 г. между „БТВ Медиа Груп“ ЕАД и „Булсатком“ АД за неизключително право ответникът да предава и препредава определени телевизионни програми на телевизията; договор за отстъпване на право на разпространение от 01.07.2018 г. между „Маркет Медиа 2000“ ООД и „Булсатком“ ЕАД; договор за предоставяне на лицензни права за разпространение на телевизионни програми от 01.02.2017 г. между „Балкан Вижън 21“ ЕООД и „Булсатком“ ЕАД и други договори, сключени между Булсатком и телевизионни организации. По първоинстанционното дело е приета изисканата от Съвет за електронни медии информация за разпространяваните през 2021 г. от „Булсатком“ ЕООД актуализирани списъци с програми. От приетата в първоинстанционното производство съдебносчетоводната експертиза се установява, че изчисленото възнаграждение за 2021 г. при хипотеза, че се вземат предвид всички предлагани програми, е с обща стойност 255 437,46 лева с ДДС, от които: 65 308 лева с ДДС за I-во тримесечие; 64 685,54 лева с ДДС за II-ро тримесечие; 64 137,29 лева с ДДС за III-то тримесечие и 61 306,63 лева с ДДС за IV-во тримесечие. Общият размер на платените суми по процесния договор за 2021 г. е 181 361,10 лева. След приспадане на платените суми неиздълженият остатък за 2021 г. е на обща стойност 74 076,36 лева с ДДС, от които: 19 377,74 лева с ДДС за I-во тримесечие; 19 888,45 лева с ДДС за II-ро тримесечие; 18 697,05 лева с ДДС за III-то тримесечие и 16 146,12 лева с ДДС за IV-во тримесечие. Изплатените от телевизионните организации възнаграждения на МУЗИКАУТОР за предаване на музикални произведения и свързани с тях литературни произведения съгласно справки от ищеца са: 671 464,68 лева за I-во тримесечие на 2021 г., платени през 2021 г.; 670 604,39 лева за II-ро тримесечие на 2021 г., платени през 2021 г.; 676 850 лева за III- то тримесечие на 2021 г., платени през 2021 г. и 677 566,67 лева за IV-то тримесечие на 2021г., платени през 2021 г. и 2022 г. Изчисленото възнаграждение за 2021 г. при хипотеза, че се вземат предвид само препредаваните програми, е с обща стойност 196 149,32 лева с ДДС. След приспадане на платените суми неиздълженият остатък за 2021 г. е на обща стойност 14 788,22 лева с ДДС. От приетата в първоинстанционното производство допълнителна съдебно-счетоводната експертиза се установява, че изчисленото възнаграждение за 2021 г. при хипотеза, че се изключат абонатите с допълнителни пакети и се вземат предвид всички предлагани програми, е с обща стойност 220 228,85 лева с ДДС. Изчисленото възнаграждение за 2021 г. при хипотеза, че се изключат абонатите с допълнителни пакети и се вземат предвид само препредаваните канали за съответния пакет и платформа, е на обща стойност 167 655,28 лева с ДДС. Изчисленото възнаграждение за 2021 г. при хипотеза, че се включат само абонатите с допълнителни пакети, приравнени на абонати с пакети до 40 програми, е с обща стойност 24 683,92 лева с ДДС. Изчислената лихва за забава върху остатъка за доплащане на възнаграждение за авторски права за всяко тримесечие на 2021 г. върху сумите за главници, изчислени в първоначалното заключение е: 6 425,60 лева за периода от 13.02.2021 г. до 13.02.2024 г.; 6 147,66 лева за периода от 07.05.2021 г. до 13.02.2024 г.; 5 296,39 лева за периода от 08.08.2021 г. до 13.02.2024 г. и 4 129,76 лева за периода от 15.11.2021 г. до 13.02.2024 г. От приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че съгласно справката от СЕМ повечето от описаните програми в Приложение № 4, включващ списък съдържащ всички програми от разгледаните в Приложения № 1 и № 2 притежават лиценз за вид обхват Национален и способ на разпространение Кабел и сателит, като в колана 3 е отбелязано кои от тези програми имат и лиценз за наземно радиоразпръскване /цифрово ефирно разпространение/. Широката публика няма достъп до сигнала, предаван от всяка една от телевизионните организации, подробно изброени в Приложения № 1 и № 2 в периода от момента на предаване на сигнала от телевизионната организация до момента, в който сигналът бъде разпространен от Булсатком чрез електронните съобщителни мрежи на Булсатком до абонатите на дружеството. Вещото лице сочи, че е възможно широката публика /крайните потребители/ да има възможност да получи достъп при условие, че разполага със съответното оборудване – DVB-T устройство, било то външно или вградено в телевизионния приемник за телевизионни програми излъчвани, посредством наземно радиоразпръскване /цифрово ефирно разпространение/. Въззивният съд кредитира в обсъдените части експертизите, тъй като те са изготвени след преценка на всички относими документи, като са отговорили подробно на всички поставени релевантни въпроси. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното: Безспорно се установява, че на 31.05.2017 г. е сключен договор, по силата на който „Музикаутор“, като сдружение за колективно управление на авторски права по смисъла на чл. 40 ЗАПСП, отстъпва на „Булсатком“ неизключително право да препредава музикални и свързани с тях литературни произведения по електронна съобщителна мрежа по жичен и/или безжичен път – едновременно с излъчването и/или предаването им, изцяло и в непроменен вид. Както се посочи по-горе, отчетният период, за който се дължи възнаграждение и начинът на определянето му е договорен с чл. 2 от цитирания договор. Страните не спорят, че в изпълнение на договора „Булсатком“ е предоставил на „Музикаутор“ за спорния период - 2021 г. отчетни карти по отделните тримесечия за 2021 г. и че ответникът е заплатил на ищеца възнаграждение за процесния период по данните от представените отчети. Безспорно и обстоятелството, че възнаграждението по договора се определя на база на телевизионен пакет, изчислено като броят на абонатите се умножи по възнаграждението, дължимо за телевизионен пакет за такъв брой абонати. Основният спор, както пред първата инстанция, така и пред въззивната, е относно начина на определяне на дължимото възнаграждение. Спорът се съсредоточава най-вече дали в информационната карта трябва да се включат всички програми, които влизат в даден пакет или за отделни програми от даден пакет възнаграждение не се дължи. След преценка на относимите доказателства въззивният съд намира, че дължимият размер на възнаграждението за 2021 г. трябва да се определи за всички предлагани програми и възприема първия вариант на приетата по делото съденосчетоводна експертиза. По този начин правилно и обосновано е процедирал и първоинстанционния съд. Установява се от счетоводната експертиза, че общата стойност на дължимото възнаграждение за всички предлагани програми от „Булсатком“ ЕООД е 255 437,46 лева с ДДС, от които: 65 308 лева с ДДС за I-во тримесечие; 64 685,54 лева с ДДС за II-ро тримесечие; 64 137,29 лева с ДДС за III-то тримесечие и 61 306,63 лева с ДДС за IV-во тримесечие. Общият размер на платените суми от ответника на ищеца по процесния договор за 2021 г. е 181 361,10 лева. След приспадане на платените суми, неиздълженият остатък за 2021 г. е на обща стойност 74 076,36 лева с ДДС, от които: 19 377,74 лева с ДДС за I-во тримесечие; 19 888,45 лева с ДДС за II-ро тримесечие; 18 697,05 лева с ДДС за III-то тримесечие и 16 146,12 лева с ДДС за IV-во тримесечие. Ето защо искът за главница правилно е уважен за сумата от 37 874,64 евро /74 076,36 лева/. Основателността на главния осъдителен е обусловила и уважаването на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като неговият размер е изчислен правилно от първата инстанция. Въззивният съд намира, че при тълкуване на действителната обща воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД относно уговорката за дължимото възнаграждение, следва да вземе предвид, че според дадената в договора дефиниция - телевизионен пакет по смисъла на раздел ІІ от Тарифата на „Музикаутор“ включва „от- до“ брой радио- и/или телевизионни програми, предлагани заедно от ползвателя на крайния потребител с обща цена, независимо дали тези програми се предлагат като самостоятелна услуга или заедно с други електронни съобщителни услуги. В тази насока релевантно е, че съгласно Правилата за определяне на размера на възнаграждението за препредаване на музикални произведения, утвърдени със заповед № РД 09- 639/05.08.2014 г. на Министъра на културата, „телевизионен пакет“ представлява съвкупността от радио- и/или телевизионните програми, предлагани заедно от предприятието на крайния потребител с обща цена, независимо дали се предлагат като самостоятелна услуга или заедно с други електронни съобщителни услуги. Също така според Методиката за изготвяне на предложение за правила за определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, свързани с музика и литературни произведения, предложените нива на възнаграждения са структурирани на б а з а две обективни характеристики на услугата „достъп до ТВ и радиопрограми на дребно“: брой абонати, ползващи услугата, и брой ТВ програми, включени в абонамента на потребителя, като броят на абонатите показва размера на пазарния дял на оператора, а броят на програмите, получавани от всеки негов абонат, измерва относителната тежест на ползването на музикални и свързани с тях литературни произведения при препредаването, които са основен обект на уреждане с Тарифата. Няма как да бъде пренебрегнато и съдържанието на споразумението от 10.07.2014 г. между „Музикаутор“ и БАККО, с което е постигнато съгласие възнагражденията, събирани от „Музикаутор“ за препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални произведения, литературни произведения, свързани с музика и аранжимент, както и отделни изходни компоненти, имащи отношения към изчисляване на тези възнаграждения, да бъдат във вида и размерите, заложени в проекта на Тарифата (приложение № 1 към споразумението). От значение за обсъждания въпрос е и че информационната карта, която ответникът следва да подава за определяне на дължимото възнаграждение, съдържа само полета за попълване на данни за общия брой абонати през отчетния период и за брой абонати, ползващи пакети съответно до 40 програми, от 41 до 80 програми, от 81 до 120 програми и над 120 програми, както и списък на програмите по пакета. Съобразяването на гореизложените обстоятелства води до извода, че при определяне размера на дължимото по договора възнаграждение, въз основа на сключеното браншово споразумение, приетата Тарифа и Методиката за изготвяне на предложение за правила за определяне размера на възнагражденията за препредаване на музикални произведения, свързани с музика, и литературни произведения, страните са приели възнаграждението за отстъпените с договора от 31.05.2017 г. права да се определя на база всички радио и/или телевизионни програми, предлагани от ответния оператор на неговите абонати, които са включени в отделните телевизионни пакети. Това тълкуване не противоречи на добрите нрави, като необосновано поддържа въззивникът. В случая спазването на принципите на авторското право не може да има точно, стопроцентно измерение с оглед достиженията на техниката, като начинът на определяне на размера на възнаграждението следва в максимална степен да отговаря на икономическата полза от използване на произведенията, респективно да е пряко пропорционално на тази икономическа полза. Това именно е отчетено при изготвянето и одобряването на Тарифата, въз основа на която е определено и дължимото възнаграждение в договора между страните. Не е налице и поддържаното от въззивника твърдение за нееквивалентност на престациите. Така определеното възнаграждение е съобразено с това, че операторът следва да заплати възнаграждение за ползваните от него чрез препредаването авторски права съответно на пазарния му дял в бранша и съответно на предоставяната от него услуга към крайните потребители, заплащащи по-високата абонаментна такса за пакета, съдържащ повече програми. Колкото по-висока е цената на един телевизионен пакет, толкова по-висока следва да е и цената на препредаваните в него програми, а така определеното по размер възнаграждение не е неадекватно на пазара, нито е определяемо на база невъзможни критерии. Ето защо с договора не е предоставено право на оператора да изключи от отчета си програмите, за които твърди да не осъществява препредаване, а пряко въвеждане, или такива, за които правата за препредаване са придобити чрез индивидуални договори с отделните радио- и телевизионни оператори. В случая, тъй като преносът е извършен от друга организация – ответното дружество, чрез едновременно и непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически средства, изцяло и без никакви изменения на радио- и телевизионни програми или на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория, се касае до вторичен пренос или „препредаване“ (арг. от § 1, т. 17 от ДР на ЗРТ и чл. 21, ал. 2 ЗАПСП, ред. ДВ, бр. 25/2011 г.). Препредаване на произведения, обект на авторска закрила, има и при прякото излъчване на радио- и/или телевизионна програма (програмата е нещо различно от произведението по смисъла на ЗАПСП) и ако тези права не са придобити от телевизията при съставянето/създаването на програмата – чл. 9 ЗРТ, какъвто е настоящият случай, тя не може да ги прехвърли и на ответника, който дължи възнаграждение за използването им на организацията за колективно управление на права – арг. от чл. 91, ал. 5 ЗАПСП (отм., ДВ, бр. 100/2023 г.), вр. чл. 21, ал. 2 ЗАПСП (ред. ДВ, бр. 25/2011 г.). Съобразно чл. 18, ал. 1 ЗАПСП и чл. 35 ЗАПСП само в правната сфера на авторите на обсъжданите музикални произведения принадлежи изключителното право да използват създадените от тях произведения, както и да разрешават използването им от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. Формите на използване са очертани в чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, част от които са излъчването и предаването им по кабел/сателит. Упоменатите права, свързани с излъчване и предаване по кабел/сателит на съответното произведение, се отстъпват от носителя им по общия ред – чрез сключване на договор с автора или представляваща го организация за колективно управление на права, с който е дадено разрешение за предаване. Следва да се изтъкне, че евентуалната договореност между телевизията и мрежите, както и наличието на декларации от страна на телевизионните организации за уредени права, не обвързват автора и представляваща го организация за колективно управление на права. В тази насока представените по делото от ответника договори, сключени от него с телевизионните организации, имат за предмет отстъпването на право, което телевизията има върху своята програма съгласно чл. 91 ЗАПСП, но не и отстъпване на авторските права върху включените в тях произведения съгласно чл. 18 ЗАПСП. Тези права не са предоставени от правоносителите на телевизиите, които са придобили от „Музиаутор“ правата за използване на произведения за нуждите на своята собствена дейност – излъчване или предаване, но не и за препредаването на тези програми. Когато едно музикално или литературно произведение е включено в друго по вид произведение, обект на друго авторско право, каквато е телевизионната програма, авторът на музикалното и на литературното произведение не губи своето авторско право върху това произведение, като носителите на авторски права върху телевизионната програма не придобиват авторски права върху включеното в нея музикално или литературно произведение, доколко съответното произведение и телевизионната програма са различни обекти на авторското право. Следва да се заключи, че договорите, сключени между ищеца и телевизионните организации, които доставят програмите – обект на пряко предаване, във връзка с декларациите, които ТВ организациите са представили при сключването на договорите с ответника за уредени авторски права, са напълно неотносими към разглеждания спор за размера на дължимото възнаграждение. Не може да бъде споделена и тезата на въззивника, че от общия брой програми, включени във всеки от пакетите, следва да се изключат програмите, при които разликата е само в разделителната способност на картината, но не и в съдържанието. Съгласно съдържанието на договора възнаграждение е дължимо за всяко препредаване, а безспорно такова се осъществява и при програми с едно и също съдържание, но различна разделителна способност, разбирано като извършване на едновременно и непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически средства, изцяло и без никакви изменения на радио- и телевизионни програми или на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория (дефиницията на § 1, т. 17 от ДР на ЗРТ). След като в „пакетите“ са включени програми, доставяни и в двата вида качество на картината, то за същите се дължи и възнаграждение и за двата вида доставки, макар че се касае за програма с едно и също съдържание. В тази насока следва да се има предвид и обстоятелството, че и ответното дружество е включило в съответните пакети програми, доставяни и в двата варианта на сигнала, като по този начин е увеличило броя на доставяните от него програми, съответно - получавало е и по-голямо възнаграждение. Неоснователни са и оплакванията за недължимост на възнаграждение за програмите със спортен и информационен характер. След като страните са постигнали съгласие и програмите с такъв характер да бъдат включени в съответните пакети, то очевидно са се съгласили, че и за тези програми се дължи съответното възнаграждение, каквото е получил и ответникът, включвайки ги в предлаганите на потребителите пакети. Въззивният съд намира за несъстоятелни доводите на въззивника, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с европейското законодателство. Постановеното по дело С-325/14 решение на СЕС, с предмет преюдициално запитване за тълкуване на чл. 3, § 1 от Директива 2001/29/ЕО на ЕИП и на Съвета от 22.05.2001 г., е неотносимо към настоящия спор, който касае не отговорността на излъчващата организация, а тази на разпространителя на сигналите, каквото е ответното дружество. Наред с това, в решението по дело С-325/14 е посочено, че излъчващата организация не осъществява акт на публично разгласяване по смиаъл на чл. 3, § 1 от Директива 201/29/ ЕИО на ЕП и на Съвета от 22.05.2001 г., когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни на публиката, а след това разпространителите ги предават на съответните си абонати, за да могат впоследствие последните да ги гледат, освен ако намесата на разглежданите разпространители представлява само обикновен технически способ, какъвто е настоящият случай. В разглеждания случай точно намесата на разпространителя е от техническо естество, поради което и следва да се приеме, че се извършва публично разгласяване. С приетата Директива 2019/789 на ЕП и на Съвета от 17.04.2019 г. за установяване на правила във връзка с упражняване на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета (довела до изменение в ЗАПСП, бр. 100/2023 г.), е даден отговор на въпроса при технологията, по която работи телевизионният и радио бизнес в България, при която собствениците на телевизионни и радио канали предоставят достъп до тях на телеком операторите, а те на свой ред предоставят на съответния потребител достъп до съответния брой канали, кога произведенията, част от тези телевизионни и радио програми, се считат за разгласени и кой отговаря при нарушение на правата на авторите. Даденият отговор гласи, че отговарят едновременно телевизионният/радио оператор и разпространителят на сигнала, като тяхната отговорност не е солидарна, а разделна – всеки отговаря за получаване на разрешение от правоносителите за своята дейност - § 20 и § 21 от Директивата. Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а в обжалваната част решението да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия се дължат разноски, като същият е отправил искане за присъждане на такива. В негова полза следва да бъдат присъдени разноските за юрисконсулстско възнаграждение в размер на 460,16 евро. Воден от изложеното, Апелативен съд – София