Решение № 8529 от 10.7.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1770/2026 г.

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 416, ал. 6 от Кодекса на труда.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Дирекция “Инспекция по труда” - Пловдив, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт В. Б., против Решение № 483 от 22.04.2026 г. на Пловдивски районен съд, ХІ наказателен състав, постановено по а. н. дело № 3732 по описа на същия съд за 2024 год., отменящо Наказателно постановление (НП) № 16-2400086 от 14.06.2024 год., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, [населено място], с което на “Бак-строй” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Б. А. К., на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, вр. чл. 55 от Закона за здравословни условия на труд (ЗЗБУТ) е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦЯ в размер на 2000 лв., за нарушение по чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл. 3 от Наредба № РД-07-02 от 01.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се оспореното решение да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено.

3. Ответникът по касационната жалба – “Бак-строй” ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат П., в отговор на касационната жалба счита същата за неоснователна и като такава моли да бъде отхвърлена, а решението на ПРС оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски.

ІІ. За допустимостта:

4. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

5. Каза се, предмет на производството пред първоинстанционния съд е било НП № 16-2400086 от 14.06.2024 год., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, [населено място], с което на “Бак-строй” ЕООД, на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, вр. чл. 55 от ЗЗБУТ, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦЯ в размер на 2000 лв., за нарушение по чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл. 3 от Наредба № РД-07-02 от 01.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

НП е постановено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 16-2400086 от 16.04.2024 год., съставен от Н. И. Б., на длъжност гл. инспектор в Дирекция “Инспекция по труда” (“ИТ”), [населено място]. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена на 03.04.2024 г. проверка на строителен обект „Ново свободно обществено - обслужващо и жилищно застрояване с подземен гараж с Н по-малко от 25.00 м в УПИ У1-510.306 смесено общ. обслужване и жил. застрояване от кв. 86 по плана на кв. „Христо Смирненски IV“, [населено място], подобект“ етап 3. Проверката е извършена по повод станала на строежа злополука с летален изход с Г. В. Д., ЕГН •••. При проверката е представен договор за строителство, сключен между „Ретали“ ООД - възложител и „Бак-строй“ ЕООД - изпълнител. От направения оглед на обекта и от проведените разговори с Б. К. - управител на „Бак-строй“ ЕООД и Г. П. Я. - работещ на строежа, е установено, че Г. В. Д. е работил същия ден на обекта, като е трябвало да почисти шестия етаж и е паднал в асансьорната шахта. Установено е, че Г. Д. е бил нает да извърши почистване на етажа от Д. А. М., служител на „Бак-строй“ ЕООД. Впоследствие, във връзка с извършваната проверка, в Д ИТ - Пловдив са представени документи и писмения обяснения от Б. К. - управител на „Бак-строй“ ЕООД и Д. А. М. - служител на „Бак-строй“ ЕООД, от които е установено, че Г. В. Д. е трябвало да участва в почистването и изхвърлянето на боклуците в секция А на строящата се сграда. От представените книги за инструктаж на дружество и от дадените обяснения от К., М. и Г. Я. е установено, че на 03.04.2024 г. на строителен обект от страна на „Бак-строй“ ЕООД не са осигурени здравословни и безопасни условия на труд като е допуснат до работа Г. В. Д., ЕГН •••, без да е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Нарушението е извършено на 03.04.2024 г. на строителен обект „Ново свободно обществено - обслужващо и жилищно застрояване с подземен гараж с Н по-малко от 25.00м в УПИ VІ-510.306 смесено общ. обслужване и жил. застрояване от кв. 86 по плана на кв. „Христо Смирненски ІV“, [населено място]“.

Прието е, че с това деяние е нарушен чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, във връзка с чл. 3 от Наредба № РД-07-02 от 01.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета и възпроизведена в НП № 16-2400086 от 14.06.2024 год., издадено от Директора на Дирекция “ИТ” [населено място].

6. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Пловдивският районен съд е отменил оспореното пред него наказателно постановление. За да постанови този резултата съдът е приел, че неправилно както съставителят на акта, така и наказващият орган са квалифицирали поведението дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 3 от Наредба № РД-07-02 от 01.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (нататък Наредбата). Посочената норма на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ гласи, че юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места, като конкретното задължение, вменено на дружеството жалбоподател като неизпълнено, по чл. 3 от Наредба задължава работодателят да не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Посочено е, че оттук и твърденията на административнонаказващия орган са свързани с допускане до работа на лице, което не е било инструктирано по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (т.е. неизпълнение на конкретното задължение) и с което действие не е изпълнено задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата (т.е. общото правило). В тази връзка от наказващия орган е прието, че конкретното задължение (по чл. 3 от Наредбата) се отнася не само до отношенията работодател-работник (трудовоправно отношение), но и ги надхвърля и се отнася до всички случаи, свързани с работата, (извън трудовоправните), когато е налице работещо лице и всички останали лица, които по друг повод се намират в или в близост до работните помещения, площадки или места. Въз основа на правния анализ на разпоредбата на чл. 3 от Наредба № РД-07-02 от 01.12.2009 г. и чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, съдът е стигна до извод за неправилно приложение на материалния закон, доколкото не са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 3 от Наредбата, а и самата разпоредба е неотносима към настоящия случай.

Според районния съд, езиковото тълкуване на разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, а и самата наредба в нейната цялост, регулира обществени отношения само между работодателя и работника или служителя – „Работодателят не допуска до работа работник или служител..“ При това положение е формира извод, че всякакви други отношения, вкл. основани на граждански договор, не са предмет на регулация на правилата по тази наредба и не могат да въведат задължение за спазване на конкретно поведение – в случая да не бъде допускано лице на граждански договор до обекта, без да е било инструктирано. В подкрепа на този извод, съдът се е позовал на Решение № 11122 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2401/2023 г., I о., потвърдено с Решение № 2839 от 11.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 101/2024 г., 5-членен с-в, с което е обявена за нищожна разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредбата, тъй като издалият я Министър на труда и социалната политика е разполагал с изрично делегирана компетентност да уреди с наредба условията и реда, при които се организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд съгласно чл. 281, ал. 5 от КТ и след като обхватът на законовата делегация на министъра на труда и социалната политика е точно определен, т.е. само по отношение на работници и служители, той не позволява създаване на регламентация, която касае субекти, извън тези по чл. 281, ал. 5 КТ, измежду които „всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието“ не са. При тези данни е прието от съда, че с Наредбата се регулират само отношенията между работодателя и работниците и служителите.

Посочено е, че по делото не се твърди и не се доказва, че между дружеството жалбоподател и пострадалото лице е съществувало или в по-късен момент по съответния ред с акт на администрацията е било признато за съществувало трудовоправно отношение. Напротив, и наказващият орган, и дружеството жалбоподател твърдят точно обратното, че отношенията са били основани на граждански договор, който от данните по делото би следвало да се определи като договор за изработка. Следователно нито дружеството жалбоподател е имало качеството на работодател спрямо пострадалото лице, нито последното е било работник или служител на дружеството. Оттук е направен извод, че за дружеството не са били приложими нормите на Наредба № РД-07-02 от 01.12.2009 г. и за него не е съществувало задължение да не допуска до работа каквото и да е „работещо“ лице до обекта, без да му е бил проведен инструктаж. Такова задължение е съществувало само спрямо работниците и служителите на дружеството.

Не са приет от съд аргументите на административнонаказващия орган, че задължението по чл. 3 от Наредбата се отнася до „работещи“ лица, тъй като текстът на същата е свързан само с работниците и служителите по аргумент от делегирането на правомощия на министъра за първично уреждане на здравословни и безопасни условия на труда по чл. 281, ал. 5 от КТ. Все в тази насока е посочено, че разпоредбите, които делегират нормотворческа компетентност, в случая чл. 281, ал. 5 от КТ, са с императивен характер и не подлежат на разширително тълкуване. Поради това не може да се приеме, че задължението на работодателя по чл. 3 от Наредбата е спрямо всички работещи лица.

По съвсем различен начин според районния съд са уредени отношенията, предмет на ЗЗБУТ, който за разлика от наредбата, първично регулира всякакъв тип отношения, не само трудовоправните, в рамките на които следва да бъдат осигурени здравословни и безопасни условия на труд. Този голям обхват е отразен и в чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, част от правната квалификация. Посочено е обаче, че тази разпоредба е обща по отношение на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Конкретните задължения и отново на работодателя са уредени в чл. 16 от ЗЗБУТ, като в ал. 1, т. 7 от нея в включено „да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани“. При преценка за възможността за преквалифициране на нарушение и предвид спазване на условията за същото съгласно тълкувателната съдебна практика, районният съд е стигнал до извод за невъзможност за извършването му. В тази връзка е посочено, че разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ, колкото и сходна да е до тази на чл. 3 от Наредбата, съществува допълнително условие от фактическа страна, а именно задължението за недопускане да се отнася само до „местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота“. Липсват твърдения от фактическа страна в НП, че мястото по конкретния случай отговаря на тези условия и кои са неговите характеристики за такъв извод, и преквалифицирането на деянието би нарушило забраната да се извърши без съществено изменение на обстоятелствата.

С тези съображения, районният съд е отменил оспореното пред него НП.

ІV. За правото:

7. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

8. В случая без всякакво съмнение, процесното деяние е неправилно квалифицирано от административнонаказващия орган в издаденото от него НП. Вместо да квалифицира деянието като такова по чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ (според който при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани), той го е квалифицирал по чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. (предвиждащ работодателят да не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд), в който кръгът на адресатите е силно ограничен – непосредствен адресат на задължението по тази подзаконова норма е работодателя, а лицата, спрямо които се проявява това задължение, са единствено работник и служител. По делото не е спорно, че Г. Д., за когото се твърди, че е следвало да бъде инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не е бил нито работник, нито служител на „Бак-строй“ ЕООД. Тези именно съображения обосновават неприложимост на чл. 3 от № РД-07-2 от 16.12.2009 г. в настоящия случай. Това нарушение е толкова съществено, че не би могло да бъде отстранено във фазата на съдебното производство, чрез прилагане на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Според тази разпоредба, Съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай няма как да се промени правната квалификация на деянието, без да се изменят съществено и обстоятелствата, при което то е извършено. Ако такова изменение бъде направено от съда, то ще доведе до напълно различно съдържание на наказателното постановление – с различна обстоятелствена част, нова правна квалификация на нарушението, промяна на административнонаказателната разпоредба, съответно промяна на размера на имуществената санкция (в хода на процесното административнонаказателно производство не са налице фактически установявания по отношение наличието на място със сериозна или специфична опасност, което е съществено обстоятелство за ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството по чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ). Такава възможност законът не допуска по аргумент от чл. 63, ал. 7 ЗАНН.

9. Изложеното до тук изключва необходимостта от обсъждане на възраженията на касатора. Само за пълнота следва да се добави, че спорното нарушение е извършено на 03.04.2024 г. Към тази дата § 2 от ЗР на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. гласи, че „Тази наредба се издава на основание чл. 281, ал. 5 КТ.“. Едва с ДВ, бр. 54 от 27.09.2024 г. въпросният § 2 е изменен, като е добавен изразът „... и чл. 36, т. 2 ЗЗБУТ.“ Като материална тази норма няма обратно действие, а действа занапред. В този смисъл правилно първоинстанционния съд е обсъждал редакцията на § 2 именно към момента на извършване на нарушението.

10. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

11. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 3 АПК, на ответната страна се дължат извършените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, в размер на 150 евро.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ХХІІ касационен състав,