РЕШЕНИЕ

№ 5368

гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100101588 по описа за 2024 година Ищецът „ИпоТех Софком“ АД заявява в исковата молба, че в качеството си на универсален правоприемник на преобразуваното търговско дружество „Софком Лизинг" ЕООД, е титуляр на парични вземания, произтичащи от сключения на 15.12.2021 г. между „ИпоТех Софком“ АД като кредитор и ответника К. А. П. като длъжник, Договор за отпускане на кредит, обезпечен с ипотека на физически лица № 49/15.12.2021 г. („Договора за кредит") за сумата от 35 000 лева – главница. За обезпечаване на всички вземания на кредитора по договора за кредит, както и всички последващи анекси към него, ответникът е учредил договорна ипотека върху свой недвижим имот, описан подробно в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 140, том VI, peг. № 7687, дело № 954/2021 г., сключен на 15.12.2021 г., пред нотариус К.К., с рег. № 248 на НК. Като неразделна част към договора за кредит и нотариалния акт за учредената като обезпечение договорна ипотека са приложени подписаните от ответника погасителен план и Общите условия за отпускане на физически лица на кредити в евро или лева, обезпечени с ипотека. Излага, че с подписване на договора за кредит ответникът се е задължил да заплаща възнаградителна лихва в размер на 24% фиксиран годишен процент за целия срок на кредита, като олихвяването на усвоената главница се извършва ежемесечно с приложимия месечен лихвен процент в размер на 2 %.

На 15.12.2021 г. ответникът е усвоил част от главницата по кредита в размер на 680 лева, с цел погасяване на задълженията му към Националната агенция за приходите (НАП) за здравно осигуряване за периода от 15.10.2019 г. до 31.10.2021 г. На 21.12.2021 г. била усвоена и останалата част от главницата в размер на 33 205, 60 лева. Посочената сума била формирана чрез приспадане от сумата на уговорената главница на вече усвоената част от кредита в размер на 680 лв., както и на дължимите от ответника такси по договора, както следва: 570 лв. - такса за изготвяне на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека; 473, 40 лв. - нотариални такси; 35 лв. – такса за вписване на ипотеката и 3 лв. – банкова такса; 30 лв. – такса за удостоверение за тежести и 3 лв. банкова такса. На същата дата страните подписали и анекс № 49-1/21.12.2021 г. към Договор за кредит, с който договорили нов срок на кредита до 21.12.2025 г. и приели нов Погасителен план, съгласно който ответникът се задължил да погаси кредита чрез 48 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на сумата от 1141, 06 лв. (включваща главница и възнаградителна лихва), дължими до 21-во число на всеки месец.

Твърди, че след заплащане на първата погасителна вноска на 24.01.2022 г., ответникът е преустановил плащанията. На 06.10.2022 г. кредиторът е изпратил на адреса на електронната поща, както и на постоянния адрес на ответника, поканата за доброволно плащане, съдържаща изявление за обявяване на цялата кредитна експозиция за предсрочно изискуема при неплащане в указания 14-дневен срок на посочените в поканата просрочени суми. Ответникът не е предприел действия за погасяване на просрочените задължения, което обосновало решението на ищеца да прекрати едностранно договора за кредит и да обяви кредита за предсрочно изискуем. Ответникът е уведомен за прекратяването на договора и за обявената предсрочна изискуемост посредством връчена му на 29.12.2022 г. чрез нотариус Г.Ч., peг. № 772 на НК, нотариална покана. След изтичане на срока за доброволно изпълнение кредитополучателят не заплатил просрочените си задължения настъпила предсрочната изискуемост на всички вземания по договора за кредит, в следствие на което за „ИпоТех Софком" АД се е породило правото да претендира предсрочно дължимите суми по принудителен ред и на 30.03.2023 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Образувано е частно

гражданско дело № 19764/2023 г. по описа на Софийския районен съд. По делото е издадена Заповед № 12137/27.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, за която било допуснато незабавно изпълнение и са издадени изпълнителен лист № 9874/27.04.2023 г. и изпълнителен лист № 11433/19.05.2023 г., с които ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми:

34 558, 94 лева - главница за периода от 15.12.2021г., ведно cъс законна лихва за период от 30.03.2023 г. до изплащане на вземането, ; 5 881, 10 лева договорна лихва за период от 21.02.2022 г. до 03.11.2022 г.; 266, 39 лева - мораторна лихва за период от 22.02.2022 г. до 30.01.2023 г.; 368, 48 лева - лихва за просрочие върху неизплатената възнаградителна лихва за периода 22.02.2022 г. - 30.01.2023 г.; 821, 50 лева – държавна такса; 2 248, 00 лева - адвокатско възнаграждение; 200, 00 лева – възнаграждение за изготвяне на покана и уведомление за предсрочна изискуемост; 226, 80 лева - нотариални такси за връчване на нотариална покана.

Ищецът подържа, че издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист са връчени на длъжника К. А. П. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК от ЧСИ С.Н., рег. № 805 на КЧСИ, която уведомила заповедния съд за извършеното връчване с писмо вх. № 370992/22.122023 г. по описа на СРС.

В резултат, с разпореждане № 57/02.01.2024г. по ч.гр.д. № 19 674/2023 г. на СРС, на ищеца била указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си спрямо длъжника във връзка с издадените по реда на чл. 417 от ГПК заповеди за изпълнение с № 12137/27.04.2023г. и № 14031/19.05.2023г., в едномесечен срок от получаване на разпореждането.

Ето защо, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК моли съда да признае за установено, че е титуляр на паричните вземания – предмет на заповедта за незабавно изпълнение, а именно:

34 558, 94 лева – остатъчна главница, формирана от общо 47 вноски по кредита от които 9 просрочени вноски с настъпил падеж към датата на обявяване на предсрочната изискуемост и 38 вноски, обявени за предсрочно изискуеми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за плащане до окончателното погасяване на задължението; 5 881, 10 лева - възнаградителна лихва върху предоставения кредит за периода от 21.02.2022 г. (датата на падежа на първата просрочена вноска) до 03.11.2022 г. (датата на настъпване на предсрочната изискуемост); 266, 39 лева - лихва за забава (в размер на законната лихва за забава) върху неизплатената главница от датата, следваща датата на падежа на съответното задължение до 30.01.2023 г.; 368, 48 лева - общ размер на лихва за забава върху незаплатената възнаградителна лихва, дължима от датата, следваща датата на падеж на съответното задължение до 30.01.2023 г. Претендира разноски, сторени в заповедното и в настоящото исково производство, както следва:

3 069, 50 лв. - разноски в заповедното производство, от които: 821, 50 лв. – държавна такса и 2 248 лв. - адвокатско възнаграждение; 426, 80 лв. - разходи във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост, от които: 200 лв. - възнаграждение за изготвяне на покана и уведомление за предсрочна изискуемост и 226, 80 лв. - нотариални такси за връчване на покана; 821, 50 лв. - доплащане на държавна такса; 3 935, 00 лв. - адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К. А. П., чрез назначения му на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител - адв. Т. И., подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове.

Застъпва тезата за нищожност на сключения между страните договор за кредит № 49/15.12.2021 г. поради противоречие със закона, тъй като при подписването му ищецът- кредитор не е изпълнил задължението си за оценка на кредитоспособността на длъжника съгласно изискванията на гл. V от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП). Излага, че поради неизвършена от ищеца оценка на кредитоспособността, не бил отчетен като рисков профила на длъжника по кредита, който не е имал необходимите доходи за обслужване на кредита, имал е публични задължения за неплатени здравните осигуровки за период от повече от две години, поради което е бил в състояние на крайна и неотложна необходимост от средства.

Евентуално, прави възражение за унищожаемост на договора като сключен от ответника при крайна необходимост, поради неотложна нужда от средства, което е мотивирало ответника да сключи неизгодна за него сделка.

Навежда възражение за нищожност на уговорената възнаградителна лихва от 2% месечно и 24% годишно като прекомерна и противоречаща на добрите нрави, тъй като надхвърля двукратния размер на законната лихва при обезпечен с ипотека кредит, какъвто се явява настоящия случай.

Поддържа, че клаузата в параграф I на договора за кредит, определяща ГПР, е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, поради което същата е нищожна с оглед разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като в процесния договор и анекса към него липсват данни за индивидуално уговорени клаузи.

Счита клаузата в параграф III на процесния договор за кредит, уреждаща отговорността на заемателя за плащане на такса за оценка на обезпечението за нищожна, поради противоречие с разпоредбата на чл. 27. ал. 2 от ЗКННП.

На следващо място счита, че процесния договор за кредит нарушава разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тьй като договорът, анексът към него, погасителния план и общите условия са написани с шрифт по–малък от изискуемия.

Оспорва като неоснователни и предявените искове за лихва.

Предявени са установителен искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 422 от ГПК.

По допустимостта на исковете:

Предявени са обективно съединени искове пр. осн. чл. 415, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 422 от ГПК. Исковете са процесуално допустими. Налице са специалните предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес у кредитора от тяхното предявяване. От приложеното в кориците на настоящото дело ч.гр.дело № 19074/2023 г. по описа на СРС, образувано след препращане по местна подсъдност на осн. чл 118, ал. 2, вр. с чл.411, ал.1, предл. 2-ро от ГПК на ч.гр.д. № 1885/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, се установява, че същото е образувано по заявление на ищеца от 30.03.2023 г. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответника. На 27.04.2023 г. е издадена Заповед № 12137 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, с която е разпоредено длъжникът–ответник в настоящото производство, да заплати на заявителя – ищец, следните суми: 34 558, 94 лева - главница за периода от 15.12.2021г., ведно cъс законна лихва за период от 30.03.2023 г. до изплащане на вземането; 5 881, 10 лева договорна лихва за период от 21.02.2022 г. до 03.11.2022 г.; 266, 39 лева - мораторна лихва за период от 22.02.2022 г. до 30.01.2023 г.; 368, 48 лева - лихва за просрочие върху неизплатената възнаградителна лихва за периода 22.02.2022 г. - 30.01.2023 г.; 821, 50 лева – държавна такса и 2 248, 00 лева - адвокатско възнаграждение, произтичащи от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 140, том VI, peг. № 7687, дело № 954/2021 г., изповядан на 13.12.2021 г. от нотариус К.К., с рег. № 248 на НК във вр. с Договор за отпускане на кредит, обезпечен с ипотека на физически лица № 49/15.12.2021 г. и Анекс № 49-1/21.12.2021г. По молба на заявителя за допълване на издадената заповед, на 19.05.2023 г. е издадена втора заповед № 14031, за дължими от ответника на заявителя суми в размер на 200, 00 лева – възнаграждение за изготвяне на покана и уведомление за предсрочна изискуемост и 226, 80 лева - нотариални такси за връчване на нотариална покана.

Въз основа на издадените заповеди за изпълнение кредиторът-ищец се е снабдил с изп. лист № 9874/27.04.2023г. и изп. лист № 11433/19.05.2023г, по които е образувано изп. дело № 1276/2023г. по описа на ЧСИ С.Н., рег. № 805 на КЧСИ. По изпълнителното дело е приета за събиране и сума в размер на 2307 лв. – адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника- ответник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, след като длъжникът не е открит на регистрираните в НБД „Население“ постоянен и настоящ адреси, за което ЧСИ Николова е уведомила заповедния съд със съобщение вх. № 370992/22.12.2023 г. С разпореждане № 57 от 02.01.2024 г. по ч.гр.д. № 19674/2023 г. на СРС, връчено на 10.01.2024 г., на заявителя е указана възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си спрямо длъжника във връзка с издадените по реда на чл.417 от ГПК заповеди за изпълнение. С определение № 22/02.01.2024 г. по заповедното производство, съдът е постановил спиране на изпълнението по изпълнително дело № 1276/2023 г. по описа на ЧСИ С. И. с рег. № 805 на КЧСИ с район на действие ОС-Бургас.

С депозирана на 08.02.2024 г. пред Софийски градски съд искова молба, по която е образувано настоящото исково производство, заявителят е изпълнил в срок дадените му указания, като доказателства за това са представени по заповедното дело. Ето защо съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира следното от фактическа страна:

Установява се от приетите по делото доказателства, че с протокол от 10.12.2021 г. управителят на ищцовото дружество, въз основа на искане от ответника и предоставена от последния информация и след извършена от кредитен инспектор на ищеца оценка на кредитоспособността на ответника, е взето решение за отправяне на обвързващо предложение до ответника под формата на проект на договор за кредит с индивидуално договорени условия за отпускане на ипотечен кредит.

На 15.12.2021 г. между „Софком Лизинг“ ЕООД, (впоследствие преобразувано в „Софком лизинг“ ЕАД и преименувано на „ИпоТех софком“ ЕАД) и ответника, в качеството му на потребител, е сключен Договор, със срок на действие до 15.12.2025 г., за отпускане на кредит, обезпечен с ипотека № 49/15.12.2021 г. По силата на същия, кредитодателят е приел да отпусне кредит в размер на 35 000 лева по банковата сметка на ответника. Договорено е погасяването на кредита да се извърши чрез 48 месечни анюитетни погасителни вноски, всяка в размер на 1141, 06 лева, с падеж на всяка вноска, посочен в погасителен план, представляващ приложение № 1 към договора. Договорена е общата дължима от потребителя сума да е в размер на 54 771, 08 лева. Страните са се споразумели част от главницата в размер на 680 лв. да бъде преведена по банкова сметка на потребителя с цел погасяване на задълженията му към НАП за здравно осигуряване, дължимо за периода от 15.10.2019 г. до 31.10.2021 г., като разликата до договорения размер на кредита от 35 000 лева, намалена с разходите по чл.VII, т.4, ще бъде усвоена от потребителя след кумулативното изпълнение на следните условия: обезпечаване на кредита чрез вписване на учредена в полза на кредитодателя първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот на потребителя и представяне на удостоверение за липса на други вещни тежести, освен вписаната в полза на ищеца ипотека, върху ипотекирания имот, както и представяне на удостоверение за погасени публични задължения. Договорени са фиксиран лихвен процент в размер на 2% месечно за целия срок на кредита, както и годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 24% годишно. Предвидена е договорна лихва за просрочие върху дължимата сума за срока на забавата в размер на законната лихва за забава. Годишния процент на разходите (ГПР) е посочен в размер на 28, 04%.

В раздел II, т.3 от договора страните са се съгласили, че дължимите от потребителя разходи по договора, ще са за сметка на потребителя и ще бъдат прихванати от общия размер на усвоения кредит. В раздел III на договора ответникът е декларирал, че е подписал и получил екземпляр от Общите условия, както и че преди подписване на договора е получил и се е запознал със Стандартизирания европейски формуляр. В раздел VII, т. 3.2 и 3.3 от Общи условия на ищеца за отпускане на физически лица на кредити в евро и лева, обезпечени с ипотека (в сила от 14.06.2021г.) - неразделна част от договора за кредит (лист 30-37) е предвидено, че ГПР по кредита се изчислява съгласно приложение №1 към чл. 29, ал. 2 от ЗКНИП, като размерът му не може да бъде по-вискок от 5 пъти размер на законната лихва определена с постановление на министерския съвет.

В раздел XII на общите условия са посочени условията, при настъпването на които кредитодателят има право да прекрати едностранно договора за кредит и да обяви всичките си вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми.

За обезпечение на всички вземания на ищеца по договора за кредит, на 15.12.2021 г. с Нотариален акт № 140, том VI, peг. № 7687, дело № 954/2021 г., на нотариус К.К., с рег. № 248 на НК, вписан в служба по вписванията с вх. рег. № 19539 от 15.12.2021 г., акт № 27, том 8, дело № 11795, ответникът е учредил в полза на ищеца договорна ипотека върху свой недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор 81178.501.605.4.35, представляващ апартамент № 306, находящ се в обл. Бургас, общ. Созопол, гр. Черноморец, ул. „•••••••• 3, с площ 70, 49 кв.м., ведно с 1, 87% ид. части от общите части на сградата и съответните ид. части от правото на строеж върху УПИ, върху който е построена сградата.

Съгласно предоставените по делото банкови извлечения(л. 40 и л. 41), на 15.12.2021 г. ищецът е превел чрез банков превод по сметка на ответника сума в размер на 680 лв. с основание: „Първи транш по договор за кредит 49“, а на 21.12.2021 г. ищецът е превел по банкова сметка на ответника сума в размер на 33 205, 60 лв. с основание „договор 49“.

На 21.12.2021г. страните са подписали Анекс № 49-1/21.12.2021 г. към Договора за кредит, с който са потвърдили усвояването на главницата по договорения кредит (35 000 лева), чрез двата превода от ищеца по сметка на ответника на сумите в размер на 680, 00 лв. и на 33 205, 60 лв., намалена с дължимите съгласно договора разходи и такси в общ размер н а 1 114, 40 лв., представляващи: 570.00 лв. - такса за изготвяне на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, съгласно условията на процесния договор (л. 24); 473.40 лв. за нотариална такса, съгласно фактура № 49038/15.12.2021 г. от нотариус К.К. (л. 29); 35.00 лв. - такса за вписване на ипотека от нотариус К.К. и 3.00 лв.- такса за банков превод, съгласно платежно нареждане от 15.12.2021 г. (л. 27); 30.00 лв. - такса за удостоверение за тежести от нотариус К.К. и 3.00 лв. такса за банков превод, съгласно платежно нареждане от 15.12.2021 г. (л. 27). С посочения анекс страните са приели и нов Погасителен план (л.39), съгласно който ответникът се задължил да погаси кредита до 21.12.2025 г. чрез 48 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на сумата от 1 141, 06 лв. (включваща главница и възнаградителна лихва), дължими до 21-во число на всеки месец, като последната погасителна вноска е с падеж 21.12.2025 г. На 24.01.2022 г. ответникът е превел по банкова сметка на ищеца сума в размер на 1 141, 06 лв. с основание „Вноска К.ов А. П.“.

На 06.10.2022 г. ищецът е изпратил на адреса на електронната поща, както и на постоянния адрес на ответника, посочени в договора за кредит, поканата за доброволно плащане в 14-дневен срок на просрочени задължения в размер на 9 422, 65 лева. На 03.11.2022 г. ищецът е изпратил на адреса на електронната поща на ответника и изявление за едностранно прекратяване на договора за кредит и обявяване на цялата кредитна експозиция за предсрочно изискуема. Ответникът е уведомен за прекратяването на договора и за обявената предсрочна изискуемост с връчена му на 29.12.2022 г. чрез нотариус Г.Ч., peг. № 772 на НК, нотариална покана.

Въз основа на подаденото на 30.03.2023 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника по реда на чл. 417 от ГПК, ищецът се е снабдил с подробно описаните по-горе заповед за незабавно изпъление и изпълнителен лист, издадени по чгд №19674/23 г. по описа на СРС, 30 с-в.

По делото е изслушано заключението на ССчЕ, което е компетентно изготвено и пълно, не е оспорено от страните, ето защо съдът го кредитира изцяло. От същото се установява, че съгласно представените по делото доказателства, от сумата на отпуснатия кредит в размер на 35 000 лв. са приспаднати дължимите от ответника разходи и такси за изготвяне, учредяването и вписването на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижимия имот-предмет на обезпечение по процесния кредит, в общ размер на 1 114.40 лв. Размерът на преведените от ищеца на ответника суми възлиза на 33 885, 60 лв. На 24.01.2022 г. по банкова сметка на ищеца е получен превод от ответника в размер на 1 141, 06 лв. с основание „Вноска К.ов А. П.“, като не са установени други плащания от ответника към ищеца по процесния договор за кредит.

Съобразно обявяването на кредита за предсрочно изискуем на дата 03.11.2022 г., задълженията на ответника възлизат на следните суми: 1) неплатена главница в общ размер на 34 558.94 лв., включваща: неплатен остатък за редовна главница в размер на 30 170, 50 лв. и неплатени просрочени месечни вноски за главница с настъпил падеж в общ размер на 4 388, 44 лв., за периода от 21.02.2022 г. до 21.10.2022 г.; 2) неплатени вноски за възнаградителна лихва в общ размер на 5 881, 10 лв., за периода от 21.02.2022 г. до 21.10.2022 г.; 3) неплатена лихва за забава върху главницата в общ размер на 159, 54 лв. за периода от 21.02.2022 г. до 03.11.2022 г.; 4) неплатена лихва за забава върху възнаградителната лихва в общ размер на 225, 25 лв., за периода от 21.02.2022 г. до 03.11.2022 г. Констатирано е, че към 30.03.2023 г. – датата на депозиране от ответника на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, по процесния кредит има неплатени задължения, както следва: 1) неплатена главница в общ размер на 34 558, 94 лв., включваща: неплатен остатък за редовна главница към 03.11.2022 г. в размер на 30 170.50 лв., и неплатени просрочени месечни вноски за главница в общ размер на 4 388, 44 лв. за периода от 21.02.2022 г. до 21.10.2022 г.; 2) неплатени вноски за възнаградителна лихва в общ размер на 5 881, 10 лв. от 21.02.2022 г. до 21.10.2022 г.; 3) неплатена лихва за забава върху главницата в общ размер на 1 690, 65 лв. от 21.02.2022 г. до 30.03.2023 г.; 4) неплатена лихва за забава върху възнаградителната лихва в общ размер на 485.81 лв., от 21.02.2022 г. до 30.03.2023 г. Вещото лице е изчислило, че при уговорената в Параграф I от договора 2% месечна, съответно 24% годишна, лихва и при обявена на 03.11.2022 г. предсрочна изискуемост на кредита, размерът на договорната лихва за периода от 15.12.2021г. (дата на сключването на договора) до 30.03.2023г. (датата на подаване на заявлението за иницииране на заповедно производство), както и до 03.11.2022 г. (дата на връчване на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем), възлиза на 6 581, 10 лв. При условие, че не се вземе предвид обявената на 03.11.2023 г. предсрочна изискуемост, размерът на възнаградителна лихва при ГЛП 24%, за периода от 15.12.2021 г. до 21.03.2023 г., възлиза на сума в общ размер на 9 488, 45 лв.

Изчислената възнаградителна лихва при ГЛП 24%, за периода от 15.01.2022 г. (падежът на първата погасителна вноска по кредита съгл. приетия погасителен план) до 03.11.2022 г., е в общ размер на 5 881, 10 лв.

Към датата на сключване на процесния договор за кредит - 15.12.2021 г., размерът на действащата законна лихва по ПМС, определена като сбор от ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта, е в размер на 10% годишно. Двукратният размер на законната лихва към датата на сключване на договора 15.12.2021 г., е 20% годишно. Съгласно договора за кредит, ГЛП за възнаградителната лихва е в размер на 24%.

Изчисленият от вещото лице ГПР по процесния кредит е в размер на 28, 03% с включени вноски за главница, лихва и 570 лв. такса за изготвяне на нотариален акт за учредената като обезпечение договорна ипотека. При включени вноски за главница, лихва и всички такси и разходи по договора, възлизащи на 1 114, 40 лв., ГПР по процесния кредит възлиза на 29, 23%.

По делото е изслушано и заключението на СКТЕ със задачата да установи какъв е размера на шрифта, с които са изписани процесния Договор за отпускане на кредит № 49/15.12.2021 г., погасителния план, анекса от 21.12.2021 г. и актуализирания погасителен план към него, действащите към момента на подписването на договора Общи условия на ищеца на български език, подписани от страните по делото.

За изготвяне на своето заключение вещото лице е изследвало документацията по делото, оригиналите и електронни формуляри на Договор за отпускане на кредит, обезпечен с ипотека на физически лица № 49/15.12.2021 г. и погасителен план, Анекс към договора от 21.12.2021 г. и погасителен план и Общи условия на „ИпоТех Софком” АД, Договора за отпускане на кредит, обезпечен с ипотека на физически лица № 49/15.12.2021 г. и погасителен план, анекс към договора от 21.12.2021 г. и погасителен план и Общи условия на „ИпоТех Софком” АД. Използвани са методите на цялостен оглед на графичния текст и непосредствено измерване на основни параметри, като височина и ширина на буквата и междубуквено разстояние, метода на определяне вида и размера на шрифта чрез използване на програма за текстообработка и метод на оптично разпознаване на символи „Optical character recognition (OCR)“, при който изображения на въведен отпечатан текст (в конкретния случай - от сканиран документ) електронно се преобразуват в машинно кодиран текст посредством специализирани настолни програми (Abby Fine Reader, Adobe Reader Pro), както и интернет платформи за оптично разпознаване на символи. При проведеното изследване чрез посочените методи, вещото лице е достигнал до категоричния извод, че оригиналът на Договор за отпускане на кредит, обезпечен с ипотека на физически лица № 49/15.12.2021 г. и погасителен план, Анекса към договора от 21.12.2021 г. и погасителен план и Общи условия, имат следните параметри на шрифта: вид “Garamond”, размер 12pt и вид “Calibri”, размер 12 pt.

Заключението на вещото лице П. е компетентно изготвено и пълно, не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.

При така установените факти по делото и като обсъди доводите на страните, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът носи тежестта да установи валидното възникване и съществуване на процесните парични вземания от твърдения правопораждащ юридически факт – действителен договор за кредит, техния размер и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, за която ответникът е бил уведомен; наличие на висящо заповедно производство, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение за процесните вземания и предявяване на исковете в рамките на преклузивния едномесечен срок, визиран в нормата чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По наведените възражения за нищожност на договора или отделни клаузи от него, в тежест на ищеца е да докаже, че: оспорените клаузи са индивидуално уговорени с ответника, респ. че клаузата за възнаградителната лихва е в съответствие с добрите нрави, че договорът отговаря на императивните изисквания на чл. 38 от ЗКНИП.

По възражението за унищожаемост на договора поради крайна нужда при явно неизгодни условия, в тежест на ответника е да докаже посочените обстоятелства - извършване на волеизявлението под влияние на крайна нужда и явно неизгодни условия на договора. Крайната нужда следва да е мотивирала кредитополучателя да сключи сделката, без който натиск той не би я сключил или не би я извършил при конкретните условия и клаузи (така Решение № 87 от 10.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3941/2016 г., III г. о., ГК).

Сключването на процесния договор и усвояването на сумите в посочения по-горе размер, не е спорно между страните.

Приложим към процесното правоотношение е Законът за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), доколкото съгласно чл. 1, ал. 2 ЗКНИП по смисъла на този закон кредити за недвижими имоти са кредити, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и кредити, чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот, а на основание § 1, т. 20 от ДР на ЗКНИП ответникът има качеството на потребител, доколкото се касае за физическо лице, което при сключването на договора за кредит е действало извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност.

Съгласно чл.38 от ЗКНИП когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5 - 9 и 11 и чл. 25, ал. 3, договорът за кредит е нищожен. За съответствието на договора с императивните изисквания на закона съдът е длъжен да следи служебно, дори и без наведено от ответника възражение.

Съдът намира, че процесният договор за кредит не отговаря на посочените в императивната норма изисквания по т. 9.

Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП договорът следва да се изготви на разбираем език и да съдържа посочен годишен процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗКНИП годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит, като годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Законът цели на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да заплати по кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. ГПР е задължителен елемент на всички договори за потребителски кредит, чието значение многократно е подчертавано в практиката на СЕС. Целта е осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор (вж. в този смисъл съображение 19 от Директива 2008/48, Определение от 16.11.2010 г. по дело C-76/10, т. 70, Решение от 09.11.2016 г. по дело C‑42/15, т. 67 и 70). ГПР се изчислява по един и същи начин в Европейския съюз, поради което е възможно да бъдат сравнявани договори, сключени в различни държави. Следователно значението на ГПР не се свежда само и единствено до това потребителят да е наясно какви са задълженията му по договора за кредит.

Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски (вж. в този смисъл Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, т. 53; Определение от 16.11.2010 г. по дело C‑76/10, т. 77). В т. 66 от мотивите на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г. на СЕС е посочено, че на непосочен в договора ГПР се приравнява и хипотеза, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисление, но без да се предоставят необходимите данни за изчислението. С Определение № 1991/16.07.2024 г. по т.д. № 510/2024 г. на I Т.О. на ВКС също изрично е посочено, че „не е достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за отделните компоненти“.

Посочването в договора за кредит на различен от действителния ГПР представлява предоставяне на невярна и подвеждаща информация относно общите разходи по кредита, поради което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

В конкретния случай, посочен е ГПР като абсолютна стойност – 28, 04%. В самия договор не са посочени елементите на същия като разход по кредита, съобразно изискванията на ЗКНИП. Такава информация се съдържа в Европейския стандартизиран информационен формуляр. В т.3 от същия е посочено, че ГПР съдържа фиксиран годишен лихвен процент от 24 %, както и други компоненти: такса за оценка на обезпечението – 0 лв., такса за изготвяне на нот. акт – 570 лв. Указано е на кредитополучателя, че е необходимо да заплати и нотариалните такси по ЗННД и таксата за вписване на ипотеката към АВп.

От заключението на вещото лице по ССчЕ обаче се установява, че съгласно уговореното между страните при превеждането на втория транш за усвояване на кредита, от същия са приспаднати разходите за нотариални такси, вписване на ипотека, удостоверение за тежести, банкови преводи. При включване на същите при изчисляване на ГПР, същият възлиза на 29, 23%, а не на посочения в договора 28, 04%. Въз основа на изложената по-горе правна уредба, кредитодателят е бил длъжен да посочи коректния ГПР по кредита, като включи при изчислението на същия така посочените разходи, които са типични, присъщи и са могли да бъдат определени. Като не е направил това, а е прихванал размера им от предоставената на кредитополучателя главница, ищецът недобросъвестно е нарушил баланса в интересите на страните и е лишил кредитополучателя от възможността да прецени коректно икономическите последици от сключването на договора, съответно с предоставените му от законодателя стандарти на защита.

На следващо място, уговорената възнаградителна лихва по договора възлиза на 24 % годишно.

За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота. Понятието "добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански правоотношения. Добрите нрави са коректив, целящ да осуети злоупотребата с принципа за свободата на договарянето, която не е неограничена. Няма изискване възнаградителната лихва да е равна на законната лихва, но с оглед изискването на закона при договаряне да не се накърняват добрите нрави, следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително.

Съгласно трайната съдебна практика максималният размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва, а по необезпечен заем – трикратния размер на законната лихва. В тази насока е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 906/30.12.2004 г. по г. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 ГО; Решение № 378/18.05.2006 г. по г. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2 ГО; Решение № 1270/09.01.2009 г. по г. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2 ГО.; Определение № 901/10.07.2015 г. по г. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4 ГО.

От заключението на ССчЕ се установява, че към датата на сключване на договора законната лихва е възлизала на 10%. Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва от 24 % превишава двукратния размер на законната лихва, а договорът е обезпечен с приетото в практиката за едно от най-сигурните кредитни обезпечения – първа по ред ипотека върху недвижим имот. Ето защо, съдът намира, че клузата за размера на дължимата възнаградителна лихва накърнява добрите нрави и е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Същата установява икономически необоснован размер на престацията за възнаградителна лихва и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, увреждайки кредитополучателя – потребител.

Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части от договора не влече нищожност на целия договор, когато те могат да бъдат заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните части.

Повелителни норми на закона относно размера на възнаградителната лихва липсват.

Следователно, за да прецени дали нищожността на тази клауза влече нищожност на целия договор, съдът следва да съобрази дали страните биха го сключили и без нея.

В конкретния случай, доколкото договорът за потребителски ипотечен кредит е по дефиниция възмезден, възнаградителната лихва е част от основния му предмет, поради което следва да се приеме, че нищожността на процесната клауза влече нищожност на целия договор.

При така направения извод, съдът не разглежда останалите наведени от ответника възражения, вкл. за унищожаемост на договора за кредит поради сключването му при крайна нужда.

Въз основа на всичко изложено по-горе, съдът намира, че процесният договор за кредит следва да се приеме за нищожен, в който случай, на осн. чл.39 от ЗКНИП потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Няма правна пречка тази отговорност да бъде ангажирана в производство по реда на чл.422 от ГПК - С решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и в Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, І т. о., е прието, че при установена в хода на исковото производство по чл. 422 ГПК недействителност на договор за потребителски кредит съгласно чл. 23 ЗПК, предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата на основание чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД.

В конкретния случай сумата, подлежаща на връщане съгласно разпоредбата на чл. 39 ЗКНИП, възлиза в размер на 35 000 лева. С оглед извършеното плащане на сума в размер на 1 141, 06 лв., дължимият остатък възлиза на сумата от 33 858, 94 лв., до който размер предявеният иск за главницата е основателен, ведно със законната лихва за забава от 30.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, а за разликата до пълния предявен размер от 34 558, 94 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли. Всички останали предявени искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските: При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от иска, вкл. и за заповедното производство. Съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото, същият е направил разноски в общ размер на 11, 752, 80 лв. Наведеното от особения представител на ответника възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от 3935 лв. съдът намира за неоснователно, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и обема на свършената работа. Ето защо, на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 9 688, 08 лв.

Така мотивиран, съдът