Решение № 6340 от 23.10.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11250/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 12805/28.06.2024 г., постановено по гр. д. № 36538/2023 г. по описа на СРС, 69 състав, е отхвърлен предявеният от И. Д. Х. срещу Национална служба за охрана осъдителен иск по чл. 176 ЗМВР за заплащане на сумата от 24 163, 85 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 29.05.2020 г. - 29.05.2023 г., ведно със законна лихва от 30.06.2023г. до изплащане на вземането, както и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главница за незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.08.2020г. – 30.06.2023г. за сумата от 3377, 01 лева. С решението е осъден ответникът Национална служба за охрана на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на И. Д. Х. сумата от 10 409, 27 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извънреден труд, положен за периода 29.05.2020 г. - 29.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.06.2023 г. до изплащането, както и сумата от 1455, 26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.08.2020 г. - 30.06.2023 г., като искът за главница е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 10409, 27 лева до пълния предявен размер от 24 163, 85 лв., а искът за мораторна лихва е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 1455, 26 лева до пълния предявен размер от 3377, 01 лева, и са разпределени разноските между страните съобразно изхода на спора. Срещу решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от ответника Национална служба за охрана, представлявана от началника бригаден генерал Е.Т., в която е посочено, че служебното правоотношение на офицери и сержанти в НСО било регламентирано в специалните ЗНСО и ЗОВСРБ, а не в ЗМВР, на чиито разпоредби районният съд неправилно се е позовал при съставяне на доклад по делото и постановяване на решението си. ЗМВР уреждал единствено правоотношенията на държавните служители в това министерство. Специфичната дейност на служителите на НСО по охрана на лица, обекти и мероприятия била свързана със защитата на националната сигурност, което обуславяло и специфична уредба на статуса и правоотношенията им в специалния ЗНСО. Поради военизирания характер на дейността на тези служители статусът им се доближавал най-много до този на военнослужещите по ЗОВСРБ, който нормативен акт следвало да се прилага субсидиарно, като съдържащ най-близка до процесната уредба на характера, възникването и съдържанието на подобен тип правоотношения. Съдът неправилно кредитирал заключението на приетата по делото експертиза по отношение на часовете извънреден труд, изчислени съобразно разпоредби на ЗМВР. В ЗНСО и ЗОВСРБ не било предвидено заплащане на възнаграждение за извънреден труд, като положеният над установеното работно време такъв се компенсирал като допълнително възнаграждение за специфични условия на изпълнение на службата. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗНСО на И. Х. ежемесечно били изплащани допълнителни възнаграждения с постоянен характер, включително такива за специфични условия на труд. Така на ищеца било заплатено дори времето за почивка, което не следвало да се включва в продължителността на работното време. Вещото лице правилно посочило, че ищецът не е положил труд над установеното служебно време, за който да не е компенсиран, като за някои месеци часовата норма на положен труд дори не е била достигната. По изложените съображения моли въззивния съд да отмени като неправилно решението, в обжалваната част, както и да му присъди разноските съгласно изхода от спора. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна И. Х., чрез упълномощен адв. Д. Д., в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Посочва, че в практиката на СЕС безпротиворечиво се приемало, че съпътстващата положено дежурство почивка, при която работникът е бил длъжен да присъства физически на определено от работодателя място, не съставлявала същинска почивка и се включвала в работното му време. В случая, в това време следвало да се включва и времето за задължителните отвод и развод от по 30 минути преди и след всяко дежурство, тъй като работникът не можел да разполага както намери за добре с времето си. Така цялото дежурство, включително и неактивната от него част, следвало да бъде част от работното време. Този въпрос бил предмет на изрична уредба в ППЗИНЗС. В случая именно времето за отдих, развод и отвод при всяко дежурство представлявало извънреден труд, който следвало да бъде компенсиран от работодателя. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като претендира присъждане на разноски. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която са отхвърлени предявеният от И. Д. Х. срещу Национална служба за охрана иск по чл.176 от ЗМВР за сумата от 24163, 85 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 29.05.2020г. до 29.05.2023г., ведно със законна лихва от 30.06.2023г. до изплащане на вземането, и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главница за незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.2020г. – 30.06.2023г. за сумата от 3377, 01 лева. Предмет на въззивното производство е решението в осъдителната му част, с която е осъден ответникът Националната служба за охрана да заплати на ищеца И. Д. Х. на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР сумата от 10409, 27 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода от 29.05.2020г. до 29.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от 30.06.2023г., както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 1455, 26 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.08.2020г. до 30.06.2023г. Видно от приетия като доказателство по делото договор за военна служба №ВС-686/28.04.2015г. на основание чл.134а от ЗОВСРБ ищецът И. Д. Х. е назначен на длъжност сътрудник по охрана със звание старшина. В чл. 5 от договора е посочено, че военнослужещият е длъжен по всяко време на денонощието да бъде на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани със служебните си задължения. Съгласно чл. 6 нормалната продължителност на служебното време на военнослужещия е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В чл. 6.1 е посочено, че общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време. Съгласно чл. 7 военнослужещият може да бъде назначаван за носене на дежурства при условия и по ред, определени от началника на Националната служба за охрана като максималната продължителност на дежурството по т. 6 не може да превишава 24 часа, а обща за един месец – 168 часа. Времето за дежурство е служебно време Със заповед на началника на Националната служба за охрана №2338 от 23.11.2015г., считано от 01.11.2015г. е прекратен договора за военна служба № ВС-686/28.04.2015г. на НСО и е преобразувано съществуващото правоотношение по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със старшина И. Д. Х., като е назначен на длъжност „Сътрудник по охраната“ в 03 сектор „Постова охрана и пропускателен режим“ при 04 отдел „Масови мероприятия“, като е запазено притежаваното от него звание „Старшина III степен“. Със заповед на началника на Националната служба за охрана №1799/31.10.2019г., считано от 01.11.2019г. е освободен старшина И. Д. Х. от заеманата от него длъжност „Сътрудник по охраната“ в 02 сектор „Постова охрана и пропускателен режим“ на отдел 05 и е назначен на длъжност „Старши сътрудник по охраната“ в 02 сектор „Постова охрана и пропускателен режим“ на отдел 05. Със заповед на началника на Националната служба за охрана №1437/08.09.2020г., считано от 01.10.2020г. ищецът е повишен в звание „главен старшина – I-ви клас“ на длъжност „Старши сътрудник по охраната“ в сектор 02 „Постова охрана и пропускателен режим“ на отдел 05. Със заповед на началника на Националната служба за охрана №800/28.01.2021г., считано от 28.01.2021г., е освободен ищецът от заеманата длъжност „Старши сътрудник по охраната в сектор 02 „Постова охрана и пропускателен режим“ на отдел 05, и е назначен на длъжност „Главен технически сътрудник“ – охранител в група 02 на сектор 05 на отдел 02. От приетия препис на Заповед на началника на Национална служба за охрана №650 от 16.05.2023г. се установява, че на основание чл. 116, ал. 1, т. 1 вр. чл. 118, ал. 1 от ЗНСО и рапорт № В-3251/10.05.2023г., считано от 29.05.2023г. е прекратено служебното правоотношение на главен старшина 1- клас И. Д. Х. на длъжност „главен технически сътрудник“ – охранител в група 02 в сектор 05 на отдел 02. Със заповедта е разпоредено на същия да бъдат заплатени дължимите по ЗНСО обезщетения, както следва: на основание чл. 121, ал. 1 ЗНСО да се изплати парично обезщетение в размер на 20 брутни месечни възнаграждения; на основание чл. 121, ал. 5 ЗНСО за прослужени 10 и повече години в НСО да се изплати левовата равностойност на еднократно допълнително вещево имущество; на основание чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ЗНСО да се изплати паричното обезщетение за неизползваните дни платен годишен отпуск за 2023г. в размер на 9 дни. За изясняване на релевантните за спора факти по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.Д.С. и Г.К.Р.. Св. С. посочва, че с ищеца са работили в НСО от 1998г., на обект Кричим от 1998г. до 2019г., и от 2019г. до 2020г. в НСО София. Свидетелят посочва, че с ищеца са били на 24-часови смени. Трябвало да са на работа на обекта в 7, 30 часа, до 8 часа имали развод – строявали се, дежурният преглеждал униформи, служебни карти, пистолети, пълнители и се поставяли задачите за деня и кой коя смяна е – първа или втора. След развода, този, който бил първа смяна застъпвал на пост и 4 часа стоял на будката, след което отивал в стаята за отдих. В 8 часа се правел обход за около 40 минути за обекта и след това се прибирал в стаята за отдих. 4 часа били на пост и 4 часа почивали. В часовете за отдих било абсолютно забранено да се напуска обекта и трябвало да са на разположение на ръководителите. Не било възможно да се спи по време на тези 4 часа. 24-часовите смени били около 10 пъти на месец. За периода от 2019г. до 2023г. ищецът работел на такива смени. По време на периода за отдих не можело да се прибереш вкъщи, нито да отидеш до службата. Други колеги искали разрешение да излизат и им било разрешено. 24-часовата смяна приключвала в 8 часа, след което имало развод, и в 8.30 си тръгвали. Свидетелят Р. посочва, че работи в НСО от 01.08.2007г. и с ищеца работили заедно за период от около 8 месеца в охранителния състав на обект Кричим, след което били преместени на обект в гр. София от 01.02.2019г. По време на текущ наряд били уведомявани къде ще бъдат на работа и коя смяна ще бъдат, дежурният офицер записвал наряда в една тетрадка или папка с листове, и след уведомяването им за наряда се подписвали, че са уведомени на съответното място.Четири часа били на пост и 4 часа почивали, и това се повтаряло три пъти. По време на почивката си почивали активно, не им възлагали други задачи. В стаята за почивка имали баня, собствен санитарен възел, помещение за почивка, за фитнес, място за хранене. Нямало служител, на който да се е наложило да излезе от обекта, и на който да му е било отказано. Обходът бил тяхно задължение като охранители и траел 5 минути, като същият следвало да бъде направен в интервал от 40 минути. Свидетелят посочва, че докато е в обекта не може да го напусне без разрешение на дежурния офицер или началника на сектора. Дори когато си бил вкъщи, не можел да напусне гарнизона без разрешение на началника си. В първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че за периода от 29.05.2020г. до 29.05.2023г. ищецът е положил 248 броя 24-часови смени, 6 смени по 8 и 83 командировки по 8 часа, което правело общо 6688 часа положен труд без да се отчитат почивките. При отчитане на почивките същият е положил 4151, 5 часа труд през процесния период и почивки по време на 24 часовата смяна 2536, 5 часа, или общо 6688 часа с включени в смяната ползвани почивки. За периода от 29.05.2020г. до 29.05.2023г. ищецът е положил 6688 часа труд, от които 2974, 5 часа дневен труд и 1177 часа нощен труд при вариант 24-часова смяна и 8 часа нощен труд без отчитане на почивките по време на смяна. При отчитане при ответника, ищецът е положил 4151, 5 часа труд през процесния период, от които 2974, 5 часа дневен и 1177 часа нощен труд и 2536, 5 часа почивки по време на дежурството. Вещото лице посочва, че заплатеното от ответника в полза на ищеца възнаграждение за процесния период се отнасят за 4776 часа норматив работно време след приспадане на платения годишен отпуск и болничните, ползвани от ищеца, като ищецът реално е отработил 4151, 5 часа, от които 2974, 5 часа дневен труд и 1177 часа нощен труд, като за периода ищецът не е заработил 624, 5 часа, а е получил възнаграждение за тях. Вещото лице уточнява, че ищецът независимо, че не е отработил норматива служебно време, всеки месец е получавал брутна работна заплата, формирана от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения с постоянен характер, изразени в процент от основното възнаграждение за продължителна служба – 40% и за специфични условия на труд в НСО – 20% и порцион. Вещото лице е направило изчисление по ЗМВР, съгласно поставената от ищеца задача, като е констатирало, че ищецът е отработил 6688 часа, които при норматив 4776 часа за процесния период формират незаплатен извънреден труд в размер на 1912 часа, като определеното допълнително възнаграждение за тях при спазване на нормата на чл.187, ал.6 от ЗМВР е в размер на 22075, 77 лева. Вещото лице е дало втори вариант на това изчисление при спазване на чл.2, т.2 от Наредбата за реда за организацията и разпреД.ето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т.3 и ал.3 от Закона за МВР, действали през процесния период, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, поради което експертизата е направила изчисления относно дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд при това ограничение по ЗМВР, като същото е в размер на 904 часа извънреден труд за процесния период и дължимо допълнително възнаграждение за него в размер на 10409, 27 лева. Експертът е посочил, че ищецът не бил формирал положен труд над нормативно установеното служебно време и нямало незаплатен труд за процесния период съгласно приложените и приети по делото заповеди на началника на НСО относно назначаването и преназначаването на ищеца и определените в тях параметри на основно месечно възнаграждение за звание и допълнителни възнаграждения с постоянен характер, изразени в процент от основно месечно възнаграждение за продължителна служба – 40 %, 20% за специфични условия на труд в НСО и порцион. Вещото лице посочва също така, че съгласно извършената проверка по заповедите за назначаване състав на охрана, както и проверка по постовите книги за 2021г. и 2022г. с отразена почивка в размер на 8 часа по време на 24-часова смяна и извършване на обход, ищецът при този режим на работа и почивка, има отработено служебно време над установения норматив само за второ тримесечие на 2022г. в размер на 4, 5 часа, а през останалото време ищецът има незаработено служебно време, а е получил възнаграждението си като за пълен отработен месец или за 4776 часа по норматив, въпреки че за процесния период ищецът не е заработил 624, 5 часа служебно време. Съгласно извършената проверка по ведомостите за заплата на същия всеки месец е изплащано % допълнително възнаграждение за специфични условия на труд към основното месечно възнаграждение, като това допълнително възнаграждение е регламентирано в ЗНСО като компенсиране на труда, положен над нормативно установения, въпреки че за процесния период с изключение на второ тримесечие на 2022г. експертизата не констатира положен труд над нормативно установения. Вещото лице посочва, че при норматив за процесния период 745 дни (5960 часа), коригиран с болничните и отпуските на ищеца в размер на 597 дни (4776 часа) и отработено служебно време в размер на 4704 часа, ищецът формира положен труд над нормативно установения до 29.05.2023г. 56 часа, като 8 часа са положени м. май 2020г., което е непълен месец, а само едно дежурство; 24 часа трето тримесечие на 2021г. и 24 часа второ тримесечие на 2022г., като за същите тези часове ищецът е получил на тримесечна база допълнително възнаграждение за специфични условия на труд % към основното месечно възнаграждение, като това допълнително възнаграждение е регламентирано в ЗНСО като компенсиране на труда, положен над нормативно установения. Заключението е изготвено компетентно, обосновано е и се възприема от съда. При така установените факти от значение за спора, съдът прави следните правни изводи: Между страните не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства, че през процесния период са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по което ищецът е изпълнявал длъжността „Сътрудник по охраната“, както и че е осъществявал трудовата си дейност на 24-часови смени по утвърден от началника на НСО график. По отношение на основния спорен въпрос между страните дали времето за почивка, включено в общата продължителност на 24-часовата работна смяна, следва да се счита за служебно/работно време, респ. дали с националната нормативна рамка се нарушава правото на ЕС, въззивният съд намира следното: При извършена преценка на процесното правоотношение и приложимите към него материалноправни норми въззивният съд намира, че следва да бъде отчетена специфичната дейност на НСО, представляваща специализирана военизирана служба към президента на Република България, която осъществява дейността си въз основа на принципа на непрекъсваемост на охраната, регламентиран в чл. 3, т. 5 ЗНСО. Дейността на Националната служба за охрана е елемент от дейността по защитата на националната сигурност, насочена към осигуряване безопасността на определените в закона лица, обекти и мероприятия. Горните обстоятелства следва да бъдат взети предвид при тълкуване на нормативните разпоредби, уреждащи специфичната за държавата дейност, както и възможността същата да бъде предмет на регулация от общностното право. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗНСО нормалната продължителност на работното време на служителите от Националната служба за охрана е 8 часа. Работната седмица е 5-дневна с нормална продължителност на седмичното работно време 40 часа. Съгласно чл. 60, ал. 4 ЗНСО времето за почивка на служителите, когато им е осигурена такава, не се включва в продължителността на работното време. В чл. 60, ал. 5 ЗНСО е посочено, че трудът, положен над установеното работно време по ал. 2, се компенсира с допълнително възнаграждение за специфични условия при изпълнение на службата в НСО като началникът на НСО определя реда за разпределение и отчитане на работното време и за компенсиране на работата над установеното работно време. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗНСО офицерите и сержантите от НСО са длъжни по всяко време на денонощието да бъдат на разположение за изпълнение на служебните си задължения. В ал. 2 е посочено, че време на разположение е времето, през което служителят е на разположение на ръководителя си извън работното си място и установеното работно време с готовност при необходимост да изпълнява служебните си задължения. Съгласно чл. 60, ал. 5 от ППЗНСО за офицерите и сержантите, които работят на смени, времето на разположение започва 12 часа след приключване на смяната. В чл. 60, ал. 6 от ППЗНСО е посочено, че при изпълнение на службата на смени времето на разположение може да се организира в седмични или месечни графици, които се утвърждават от началниците на съответните структурни звена при спазване на изискванията за непрекъсната междуседмична почивка. Съгласно Заповед на началника на Национална служба за охрана при президента на Република България № 1691 от 05.11.2013г. нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите от НСО и 8 часа при 5-дневна работна седмица с 60 минути обедна почивка. В чл. 7.3 е регламентирано, че на военнослужещите, изпълняващи задълженията си на 24 часови смени се зачита 16 часа сумарно служебно време и 8 часа за храна и почивка. Съгласно чл. 9 трудът, положен над установеното служебно време, се отчита от прекия ръководител и се компенсира с допълнителен брой почивни дни. Броят им се определя от прекия ръководител, утвърждава се от ресорен началник, а ползването им се осъществява в рамките на следващите 90 календарни дни. Съгласно чл. 3 от сключения между страните договор за военна служба по време на изпълнение на службата военнослужещият ще получава основно месечно възнаграждение в съответствие с присвоеното военно звание и степента в обхвата на военното звание в размер на 845 лева и допълнително възнаграждение за специфични условия при изпълнение на военната служба в НСО - 20%. Съгласно ТР №3/2013г. на ОСГК на ВКС с оглед естеството на работата, работодателят може да организира непрекъсваем работен процес на смени (дежурства), в който случай служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. В чл. 1, пар. 3 от Директива 2003/88/ЕО е посочено, че директивата се прилага за всички сфери на дейност, както обществени, така и частни по смисъла на чл. 2 от Директива 89/391/ЕИО, без да се засягат разпоредбите на членовете 14, 17, 18 и 19 от настоящата директива. В чл. 2, т. 2 на Директива 89/391/ЕИО е посочено, че настоящата директива не се прилага, когато особеностите на някои специфични дейности на обществени служби, като например въоръжените сили и полицията или някои специфични дейности на службите на гражданска защита неизбежно влизат в конфликт с нея. В §56 от решение на СЕС по дело С-749/2019г. е посочено, че използваният в т. 2, пар. 2, първа алинея от Директива 89/391 критерий за изключване на определени дейности от приложното поле на тази директива и следователно от това на Директива 2003/88 се основава не на принадлежността на работниците към един от секторите на обществените служби по тази разпоредба, разглеждани в тяхната цялост, а само на специфичното естество на някои отделни задачи, извършвани от работниците в обхванатите от тази разпоредба сектори, естество, което обосновава дадено изключение от нормите в областта на защитата на безопасността и здравето на работниците поради абсолютната необходимост да се осигури ефективна защита на общността. В т. 93 от горецитираното решение СЕС е посочил, че по смисъла на Директива 2003/88 понятието „работно време“ обхваща периодите на дежурство в тяхната цялост, при които наложените на работника ограничения са от такова естество, че обективно и чувствително засягат възможността му през тези периоди свободно да организира времето, когато неговите професионални услуги не се изискват, и да се посвети на своите собствени интереси. Обратно, когато наложените на работника ограничения в определен период на дежурство не са толкова интензивни и без големи затруднения му позволяват да управлява своето време и да се посвети на собствените си интереси, единствено времето, свързано с действително положен в този период труд, ако има такъв, е „работно време“ за целите на прилагането на тази директива (решение от 9 март 2021 г., Radiotelevizija Slovenija, C-344/19, EU: C: 2021: 182, т. 37 и 38 и цитираната съдебна практика). От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че в рамките на дежурството си ищецът е следвало да бъде на разположение на работодателя си и не е следвало да напуска обекта преди отвода в края на смяната си, освен при изключителни случаи. Поради това почивката (неактивната част от работното му време, предназначена за почивка, хранене и физиологични нужди) в рамките на 24-часовата смяна следва да се счита за част от непрекъсваемия процес по гореизложения принцип в чл. 3, т.5 от ЗНСО, респ. част от работното време. Т.е. процесните часове, за който ищецът претендира извънреден/нощен труд по предявения иск, не представляват по своята правна характеристика извънреден труд, доколкото не е положен извън установеното за служителя работно време и след възлагане от страна на работодателя, а в рамките на работното време. В цитираното решение на СЕС е прието, че чл. 2 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска за период на дежурство, през който военнослужещият е длъжен да остане в казармата по назначението си, но не извършва реална трудова дейност, да се определи различно възнаграждение от това за период на дежурство, през който той действително полага труд. В конкретния случай при тълкуване на разпоредбите на ЗНСО, в частност чл. 63 ЗНСО, предвиждащ, че брутното възнаграждение на служителите на НСО се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, както и Правилника за прилагането му съдът намира, че с оглед специфичните условия на труд на служители на НСО законодателят е отчел и компенсирал същите със сума с постоянен характер, която се начислява и изплаща на офицерите и сержантите в НСО съгласно процент спрямо основната им работна заплата, определен от Началника на НСО. В този смисъл са и изводите на ССчЕ, като вещото лице посочва, че при извършена проверка по ведомостите за заплата на ищеца е изплащано всеки месец % допълнително възнаграждение за специфични условия на труд към основното месечно възнаграждение, като вещото лице не е констатирало положен труд над нормативно установения с изключение на второ тримесечие на 2022г. Поради изложеното съдът намира, че българското законодателство е предвидило в съответствие с горецитираното решение на СЕС да се компенсира положения от служителите на НСО специфичен труд с получаване на допълнителни материални средства, различни от възнагражденията за този период на дежурство, през който се полага труд. Дори установените от вещото лице положени 4, 5 часа през второ тримесечие на 2022г. над нормативно установените часове са заплатени с получаваните ежемесечни допълнителни възнаграждения, като следва да се посочи, че за целия процесен период положените от ищеца часове труд са под нормативно установените, като са останали незаработени 624, 5 часа служебно време от норматива, но за същите на ищеца е платено възнаграждение. Поради изложеното въззивната инстанция приема, че отработените от ищеца часове, които съставляват 8 часа почивка в рамките на 24-часовото дежурство са компенсирани посредством това допълнително възнаграждение за специфични условия на труд, имащо постоянен характер. Въззивната инстанция намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че следва да бъдат приложени по аналогия разпоредбите на ЗМВР към процесното правоотношение. Първоначално правоотношението с ищеца е възникнало на основание чл. 134а от ЗОВСРБ въз основа на договор за военна служба. С оглед спецификата на правоотношението при наличие на непълнота в сегашната уредба в ЗНСО, за неуредените от него случаи, следва да се приложат именно разпоредбите на ЗОВСРБ. Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗОВСРБ военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условията и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната, като максималната продължителност на дежурство не може да превишава 24 часа, а общо за един месец – 168 часа. На следващо място, съгласно чл. 195, ал. 5 ЗОВСРБ при дежурство, какъвто е процесният случай не се прилагат разпоредбите на чл. 194, ал. 3 и 4, предвиждащи заплащане на допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3. Предвид гореизложеното въззивният съд не споделя изводите на СРС, че националната уредба влиза в противоречие с практиката на СЕС, както и че по аналогия към процесното правоотношение следва да се приложи ЗМВР. Предявеният евентуален иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид акцесорния характер на отхвърляне подлежи и претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено решение, с което предявеният евентуален иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът НСО е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 646, 20 лева, както и на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на СРС държавна такса и разноски за вещо лице в размер на 635, 64 лева, съразмерно на уважените искове. По разноските. При този изход на спора на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на още 43, 08 лева, както и 337, 29 лева разноски за въззивното производство, от които 237, 29 лева държавна такса, и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените мотиви, Софийски градски съд