Решение № 7939 от 29.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 42749/2025 г.

Подадена е искова молба от Д срещу З, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 315,14 евро, представляваща непогасена част от регресно вземане за възстановяване на платено по договор за имуществена застраховка „Каско+“, застрахователно обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил „БМВ“, с рег. № ••, вследствие на ПТП, настъпило на 03.09.2024 г., и ликвидационни разходи за неговото определяне, ведно със законната лихва от 06.08.2025 г. до окончателното плащане. Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 03.09.2024 г. в гр. София на бул. „Никола Вапцаров“ в близост до кръстовището до болница „Токуда“ водачът на лек автомобил „Фоксваген“, с рег. № ••, поради движение с несъобразена скорост и неправилно предприета маневра за смяна на пътната лента нанесъл удар в намиращия се пред него лек автомобил „БМВ“, с рег. № ••, в резултат на което на последния били причинени имуществени вреди. Навежда доводи, че за увредения автомобил бил сключен при ищеца договор за имуществена застраховка „Каско+“, обективирана в застрахователна полица № 440124211015097, с период на застрахователно покритие от 07.06.2024 г. до 06.06.2025 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44012132428753, във връзка с която били извършени ликвидационни разходи в размер на 15 лева. След оценка и калкулация на щетите бил извършен ремонт на увредения автомобил, а на сервиза извършил ремонта на 15.01.2025 г. била изплатена сумата от 1090,11 лева. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че със заплащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Сочи, че е поканил ответника да заплати претендираното регресно вземане в общ размер на 1105,11 лева, но последният заплатил само 488,75 лева, като дължими останали 616,36 лева /чиято еврова равностойност възлиза на 315,14 евро, съгласно чл. 11 и сл. ЗВЕРБ/. По така изложените съображения предявява разглеждания иск и моли за неговото уважаване. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който не оспорва основание на предявения иск. Оспорва единствено размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната стойност на претърпените вреди, настъпили вследствие на процесното застрахователното събитие, което обосновава подробно. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски. Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС. Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право, а ответникът носи тежестта да докаже положителния факт на плащане на претендираната сума в случай, че твърди това, както и фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си. Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства: 1) че на 03.09.2024 г. в гр. София на бул. „Никола Вапцаров“ в близост до кръстовището до болница „Токуда“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Фоксваген“, с рег. № ••, и лек автомобил „БМВ“, с рег. № ••, по описания в исковата молба механизъм; 2) че ПТП е настъпило вследствие на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фоксваген“, с рег. № ••; 3) че за лек автомобил „БМВ“, с рег. № ••, е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско+“, обективирана в застрахователна полица № 440124211015097, с период на застрахователно покритие от 07.06.2024 г. до 06.06.2025 г.; 4) че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44012132428753, във връзка с която били извършени ликвидационни разходи в размер на 15 лева; 5) че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1090,11 лева; 6) че към момента на настъпване на ПТП-то, гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фоксваген“, с рег. № ••, е била покрит застрахователен риск от ответника по застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Посочените обстоятелства са отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото, обективиран в определение от 03.02.2026 г., като се установяват и подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал. Следователно, правният спор между страните по делото се концентрира единствено върху обстоятелствата, релевантни за определяне размера на регресното вземане. Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, като обемът на отговорността по регреса е обусловен от размера на платеното застрахователно обезщетение. Същото, съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени от третото лице на застрахования, определена към датата на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да покрие размера на вредите към деня на настъпването им, като съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ то се дължи в пределите на определената застрахователна сума (лимита на отговорност по имуществената застраховка) и не може да надвишава действителната (при пълна загуба) или възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а тази стойност е пазарната стойност, в рамките на която правоимащият може да замести имуществото с еквивалентно по вид и качество, респ. да го възстанови във вида му преди увреждането. При частична щета на застрахованата вещ, каквато е налице в процесния случай, дължимото застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на повредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, с които се намалява имуществото на застрахованото лице. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата първоначално по делото съдебна автотехническа експертиза, стойността на ремонта за отстраняване на щетите по увредения лек автомобил „БМВ“, с рег. № ••, отразени в описа на ищцовото застрахователно дружество след извършен оглед на МПС, а именно, а именно: стоп десен външен, облицовка задна броня, спойлер задна броня, капак заден, тониране, възлиза на сумата от 1263,74 лева. Вещото лице е изяснило, че поради липса на данни за модела на лек автомобил „Фоксваген“, с рег. № ••, не може да се определи с висока степен на сигурност дали уврежданията по заден капак и десен стоп са настъпили в резултат от процесното ПТП. По делото е допусната допълнителна автотехническа експертиза, при ангажирана от ответната страна в проведеното на 01.04.2026 г. застрахователна полица № BG/23/124002700757, съдържаща индивидуализиращите данни за модел и шаси на лек автомобил „БМВ“, с рег. № ••. Според експертното заключението по същата, уврежданията по десен външен стоп и капак заден на лек автомобил „БМВ“, с рег. № ••, не се намират във причинно-следствена връзка с процесното ПТП и не са настъпили от това събитие. Вещото лице изяснява, че съгласно приложената по делото застрахователна полица за лек автомобил „Фоксваген“, с рег. № ••, същият е модел „Голф 6“, като габаритите на превозното средство и механизма на настъпване на процесното ПТП не отговарят на нанесените щети по заден капак и десен външен стоп на лек автомобил „БМВ“, с p e r № ••. Посочено е, че стойността необходима за възстановяване на причинените в резултат от произшествието вреди по лек автомобил „БМВ 530 Д“, с рег.№ •• – облицовка задна броня, спойлер задна броня, тониране, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 570,65 лева. Съдът кредитира заключението по допълнителна автотехническа експертиза като изготвено обективно, компетентно и въз основа на представените относими писмени доказателства. От същото се налага извод за липса на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и уврежданията по десен външен стоп и капак заден на лек автомобил „БМВ“, с рег. № ••. Ето защо съдът намира, че изчислената от експерта стойност от 570,65 лева се явява релевантен и обективен критерий при определяне на действителните разходи, необходими за възстановяване на увреденото МПС. Същата е определена съобразно изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените обичайни разходи във връзка с щетата, които в случая възлизат на 15 лева – стойност, отделена като безспорна между страните. С оглед на гореизложеното, вземането на ищеца по регреса възлиза в общ размер на 585,65 лева, като между страните не се спори, че извънсъдебно ответникът е погасил сумата от 488,75 лева. Ето защо, той е останал задължен за разликата между погасената сума и действителните вреди, т.е. за сумата от 96,90 лева, чиято еврова равностойност възлиза на 49,54 евро, до който размер предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2025 г. до окончателното плащане, а за разликата до пълния заявен размер от 315,14 евро следва да се отхвърли. На основание чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ в диспозитива на съдебното решение следва да бъде посочена евровата равностойност на присъдените суми. По разноските: При този изход на правния спор с правна възможност да претендира присъждането на деловодни разноски разполагат и двете страни. Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата от 37,36 евро, представляваща деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 186 евро, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. С тези мотиви, съдът