Решение № 1294 от 26.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5046/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 18710/17.10.2024г. по гр.д. № 8049 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 179-ти състав А. Д. А., ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи, на основание на чл. 174, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи сумата от 6567,17лв. , ведно със законната лихва от предявяване на иска – 13.02.2024г., до изплащането й, представляващи направени средногодишни разходи за обучението на ответника в размер на 3401,77лв. и изплатени стипендии в размер на 3165,40лв. за периода от октомври 2021г. до септември 2022г. в Академията на МВР поради неизпълнение на задълженията по договор № 4581р-13258/30.09.2021г; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 661,04лв., представляващи съдебни разноски, като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 6567,17лв. до пълния предявен размер от 6594,42лв. Срещу така постановеното Решение е депозирана въззивна жалба вх. № 366440/14.11.20204г. по регистъра на СРС от ответника по исковете А. Д. А., ЕГН •••••••••• в частта с която исковете са уважени за сумата от 3429лв. представляващи разноски за хуманитарно обучение. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно. По делото не било установено че тези разходи са направени за обучението му и че ищецът е изпълнил задълженията си към ответника по договора. При обучението на ответника задължения имали и двете страни. Натоварването на ответника с неприсъщи дейности го било принудило да напусне предсрочно това обучение. Направил тези възражение с отговора на исковата молба, но районният съд изобщо не ги бил обсъдил. Районният съд се доверил на заключението по счетоводната експертиза, но тя не засягала спора по същество. Вещото лице нямало задача нито възможност да се произнася по задълженията на двете страни в учебния процес. Въззиваемият- ищец Министерство на вътрешните работи е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението на районния съд е правилно. Оплакванията в жалбата били насочени към съдебно-счетоводната експертиза, заключението било изготвено въз основа на събраните доказателства по делото, не била оспорена. Претендирало е разноски. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. 46370/13.02.2024г. по регистъра на СРС на Министерство на вътрешните работи срещу А. Д. А., ЕГН ••••••••••, с която е поискало от съда да осъди ответника на основание на чл. 174, ал.1 от ЗМВР да му заплати сумата от общо 6594,42лв., формирана като сбор от 3429,02лв. –направени средногодишни разходи за обучението на ответника и 3165,40лв.-изплатени стипендии по договор № 4581р-13258/30.09.2021г. за обучение за получаване на висше образование, ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането им. Навело е твърдения, че договорът бил сключен за професионална подготовка, обучението се провеждало чрез Академията на МВР, но на 27.06.2023г. ответникът подал заявление за отписване по собствено значение и със заповед на ректора на АМВР бил отписан като студент. За обучението на ответника били направени разходи от 3429,02лв., изплатени били и стипендии от 3165,40лв. и същите следвало да бъдат върнати от ответника на ищеца. Претендирало е разноски. Ответникът А. Д. А., ЕГН •••••••••• е оспорил иска в частта за разходите от 3429лв. Посочил е, че в хода на обучението му Академията на МВР не била коректна, давали му се повече наряди от тези на останалите курсанти, в помещението за почивка липсвали всякакви стандарти за такава институция. Отделно, му се наложило да се занимава с несвойствени за курсант дейности като засаждане на борчета , пренасяне на архив и други. Академията на МВР не изпълнила задълженията си към ответника , обучението било провеждано на групи от по 120 човека, което не отговаряло на стандарта за обучение, някои курсанти били облагодетелствани за сметка на други, полагали се различни грижи за отделните курсанти и това го принудило да напусне обучението. По делото е приет неоспорен от страните договор № 4581р- 13258/30.09.2021г., носещ подпис на страните по него, съгласно който МВР чрез Академията на МВР се е задължило да обучава ответника като курсант за получаване на висше образование по специалност „противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“ образователноквалификационна степен „бакалавър“, след завършването на което курсантът се е задължил да служи 10 години в система на МВР. Съгласно чл. 3 , пр. 5 и чл. 5 от договора при напускане по собствено желание на курсанта по време на обучението той дължи възстановяване на разходите за обучението и издръжката му за периода, за който е бил обучаван, които са направени до отстраняване/напускането му. Приета е неоспорена от страните Заповед № 4581з-1679/06.07.2023г. на Ректора на Академията на МВР, съгласно която по подадено от курсанта заявление на 27.06.2023г. за отписване от Академията на МВР по собствено желание А. Д. А. е отписан от академията на МВР – първи курс, редовно обучение, специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“, считано от 06.07.2023г. На лицевата страна на заповедта е изписан ръкописен текст „Запознат А. Д. А., 27.07.2023г.“, като е положен подпис за автора на това изявление. Приети са справка извлечение, справка съставени от Академия на МВР, съгласно които на периода октомври 2021г.-септември 2022г. на А. Д. А. са платени 3165,40лв. като стипендии на курсант при Академия на МВР, за същия период разходите за обучението му се 3429,02лв. С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ответника и на Академията на МВР е посочило, че платежните бележки и ведомости за изплатени стипендии сочели, че изплатените на ответника за периода октомври 2021г.-септември 2022г. са общо 3165,40лв. , плащанията били по банков път, стипендията до февруари 2022г. била по 290лв. месечно, а след това – по чл. 342лв. месечно, за септември 2022г. била платена стипендия от 68,40лв. За същия период при ответника били записани разходи за обучение от 3401,77лв. Нормативът за професионално направление „Полиция“ се определял по правилата на ПМС № 162/20.06.2001г., като с чл. 7 на ПМС№ 408/23.12.2020г. бил определен базов норматив за издръжка и обучение на един обучаващ се в държавно висше училище на 693лв. месечно. Този норматив считано от април 2022г. с ПМС № 31/17.03.2022г. бил определен на 700лв. месечно. При така определените нормативи при съобразяване на чл. 1,т. 7 от ПМС № 162/2001г. сочещо че за направление „Полиция“ базовия норматив за издръжка на студент се умножава с коефициент от 7,81 , но не повече от 2/3 над нормативите –чл. 95 вр. с чл. 91 от ЗВО. Така за период от октомври 2021г. до 07.09.2022г. разходите за издръжка и обучение на ответника били 3401,77лв. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата в частта за сумата от 3401,77лв. е допустима. В частта за горницата над 3401,77лв. до 3429лв. жалбата е недопустима, защото за тази горница иск е отхвърлен и въззивникът няма правен интерес от оспорване на решението на СРС в тази част. По решението на СРС в частта за сумата от 3401,77лв, представляващи разходи за обучението на ответника: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността на решението в обжалваната част за сумата от 3401,77лв представляващи разходи за обучението на ответника: Предявения иск е с правно основание чл. 174, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ - иск за заплащане на направени от ответника разходи по обучението на ответника по договор за професионална подготовка . Съгласно разпоредбата на чл. 170, чл. 171 от ЗМВР професионалната подготовка на служителите в МВР се провежда под формата на професионално образование и професионално обучение, като когато то е при първоначално постъпване в МВР същото се провежда в Академията на МВР , приетите за придобиване на професионално образование в редовна форма на обучение за нуждите на МВР имат статут на курсанти. Съгласно чл. 174, ал.1 от ЗМВР курсантите, отстранени от обучение п о р а д и конкретно посочени в разпоредбата причини и такива, които напуснали по собствено желание по време на обучението, както и отказали след дипломиране да заемат съответната длъжност, възстановяват на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани. По делото не се спори, а и от приетият по делото неоспорен от страните договор по делото се установява, че на 30.09.2021г. страните са се съгласили ищецът да проведе професионално обучение на ответника за получаване на висше образование по специалност „противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“ образователноквалификационна степен „бакалавър“, като ответникът се е задължил след завършването на обучението да служи 10 години в система на МВР. С разпоредбите на чл. 3 и чл. 5 от договора е възпроизведената разпоредбата на чл. 174, ал.1 от ЗМВР в частта за задължението за възстановяване на разходите за обучение и издръжка при напускане на обучението от курсанта по негово желание. Установява се по делото от приетата неоспорена от страните заповед от 06.07.2023г., че ответникът на 27.06.2023г. е поискал да бъзе отписан от Академия на МВР по собствено желание и искането му е уважено считано от 06.07.2023г. При така възприето съдът приема за установено по делото съществуването на основанието по чл. 174, ал.1 от ЗМВР и за ответника е възникнало задължение към ищеца да възстанови направените за обучението му разходи и издръжка. Това е така, защото по делото е установено, че ответникът се е съгласил да бъде обучаван по договор с ищеца, като е напуснал обучението по собствено желание. Твърденията на въззивника, направени с отговора на исковата молба и поддържани с въззивната жалба за причината да поиска да прекрати обучението си, не са установени по делото, а негова е била доказателствената тежест за същото. Следва да се посочи, че решението на СРС в частта, в която иск за връщане на получените от ответника стипендии в размер на 3165,40лв. е влязло в сила. Съществена част от основанието на този иск е наличие на хипотезата на чл. 174, ал.1, пр. 5 от ЗМВР – курсант да е напуснал обучението по собствено желание по време на обучението. Така силата на пресъдено нещо на решението на районния съд в частта за сумата от 3165,40лв. обвързва страните и спорът дали е съществувало основанието по чл. 174, ал.1, пр. 5 от ЗМВР не може да бъде пререшаван. При така възприето съдът приема за установено по делото, че ответникът е напуснал обучението си по собствено желание и за него е възникнало задължение за възстановяване на ищеца на направените разходи за обучението и издръжката му. Размер на разходите за обучението е установено от заключението по счетоводната експертиза. Съдът кредитира изводите на вещото лице като верни и задълбочени, неоспорени от страните по делото, подкрепени от приетите справки и сметки. С чл. 1, т. 7 от ПМС № 162/2001г. е определен диференциран норматив за издръжка на обучението за един студент по професионално направление „Национална сигурност" - базовия норматив за издръжка на обучението за един студент за провежданото обучение увеличен с коефициент е 7,81. С чл. 7 от ПМС № 208/2020г. и чл. 7 от ПМС № 31/2022г. базовия норматив за издръжка на студен е определен на 693лв. месечно , а считано от 01.04.2022г- на 700лв. месечно. Ограничението по чл. 95 вр. с чл. 91 от Закона за висшето образование сочи, че таксите за обучение не могат да са повече от 2/3 от норматива. Тези разпоредби е съобразило вещото лице при изготвяне на заключението, поради което и изводът на вещото лице за размер на разходите за обучението на ответника съдът приема за правилен. Не се спори, че обучението е проведено, поради което установено е по делото, че тези разходи са направени. С оглед гореизложеното съдът приема за установено, че направените разходи за обучението на ответника при ищеца за периода от октомври 2021г. до септември 2022г. са в размер на 3401,77лв. При така възприето съдът приема, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено. По отговорността за разноски. С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски по делото следва да се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 евро. Същото е определено от съда по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК при съобразяване на ниската сложност на делото пред СГС, цената на исковете при съобразяване на обстоятелството че юрисконсулт се е явил в публично съдебно заседание, но отговор в срок не е депозиран. Така мотивиран, Софийският градски съд