Решение № 4948 от 23.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4465/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С Решение № 1034/24.01.2023г., постановено по гр.д. № 45522/2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 178-и състав, „Б.“ ООД, ЕИК ••••, е осъдено да заплати на Ц. С. Е., ЕГН ••••••••••, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 48 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 28.05.2020 г. в производствения цех на дружеството в с. Мрамор, ул. ••••, община Връбница, Софийска област, през време и във връзка с изпълняваната от ищеца длъжност при ответника, вследствие на която на ищеца е нанесено травматично увреждане, представляващо ампутация на палеца на дясната ръка, заедно с част от подлежащата метакарпална кост, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 5 746, 66 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от датата на увреждането – 28.05.2020г. до 01.08.2021г., като искът по чл. 200, ал. 1 от КТ е отхвърлен за разликата над 48 000 лева до пълния претендиран размер от 90 000 лева, съответно иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за сумата над 5 746, 66 лева до пълния претендиран размер от 10 775 лева. Срещу решението са постъпили въззивни жалби от двете страни по делото, с които се оспорва правилността на постановеното първоинстанционно решение. В депозираната от ответника „Б.“ ООД жалба се твърди, че от длъжностната характеристика на ищеца Ц. Е. се установява, че същият освен задължения по топла обработка на метали, е имал и други задължения като изрязване на различни видове стомана и ламарина, отстраняване на дефекти и др., за които е притежавал необходимите знания и квалификации. Посочва се, че процесната пробивно-фризова настолна бормашина MD 45, на която се е случила трудовата злополука, е предназначена единствено за пробиване на отвори, като от деня на нейното монтиране през 2016 г. ищецът работи на нея. Твърди се, че работата на тази машина не се отличава с някаква сложност, изискваща специфични познания. Оспорва се приетият от първоинстанционния съд механизъм на настъпване на трудовата злополука, като се поддържа, че от представения видеозапис се установява, че в момента на инцидента работникът не е обработвал детайла, на който е следвало да пробива дупки, а се е пресягал с дясната ръка, на която има ръкавица, да почисти работещото свредло на машината. Поддържа се, че ако ищецът действително е обработвал детайла, то няма как дясната му ръка да е била пострадала, тъй като с нея се държи подавателният лост. Заявява се, че ищецът сам е свалил предпазителя на машината, като същият е бил захвърлен под нея. Посочват се и конкретни нарушения на ищеца на правилата и изискванията от Ръководството за експлоатация на машината, които обосновават направеното от жалбоподателя пред първоинстанционния съд възражение, че трудовата злополука е възникнала изцяло и единствено поради виновното поведение, респективно проявената груба небрежност, на самия работник. Твърди се съпричиняване на вредоносния резултат от работника в размер на поне 99%. Подчертава се, че работодателят е изпълнил задължението си за осигуряване на безопасни условия на труд, като е спазил законовите изисквания - провел е инструктаж за безопасна работа- начален и периодичен, част от който са и Ръководство за експлоатация на пробивна и фрезова машина модел DM/MD 45 и Правила за безопасна работа с пробивни и фрезови машини /вкл. модел DM/MD 45/, извършил е оценка на риска на работната среда, предоставени са работно облекло и предпазни средства. Оспорва се липсата на приспадане от определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди на изплатените от общественото осигуряване суми, като се излагат съображения и за намаляване на същото с размера на получените по сключените договори за застраховане на работниците и служителите плащания. Не на последно място, излагат се аргументи относно неправилността на приетия от съда справедлив размер на обезщетението, като се твърди, че същият е силно и необосновано завишен. Подчертава се, че работодателят не следва да отговаря за целия период на преживени от ищеца болки и страдания, както и за пълната степен на техния интезитет, доколкото причините, наложили втората операция не се намират в пряка причинно-следствена връзка със самата злополука. Предвид изложеното се отправя молба до съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови акт, с който да отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност да намали размера на определеното обезщетение, като приеме по-висок процент на съпричиняване. С входираната от ищеца Ц. С. Е. жалба се оспорва изводът на районния съд за проявена от страната груба небрежност, като се обосновава, че не може да се очаква от работника сам да се обучи и инструктира относно безопасността на извършваната от него работа с предоставеното му оборудване. Подчертава се, че макар лицето да е наето да изпълнява длъжността „заварчик“, за която именно притежава необходимата квалификация, от 2016 г. му е било възлагано изпълнение на дейности по студено обработване /разпробиване/ на метали чрез колонна бормашина, които са част от функциите на „шлосер“, а не на „заварчик“. Посочва се, че фактическото изменение на трудовите функции на работника не е отразено документално чрез изготвяне и подписване на допълнително споразумение към трудовия договор, респективно връчване на нова длъжностна характеристика, съответно не са провеждани и нови обучения за безопасност и инструктажи, съобразно промененото естество на работата и оборудването, с което се борави при нейното изпълнение. Подробно се описват извършените от работодателя нарушения на правилата за осигуряване на безопасни условия за труд- липса на проведено обучение за безопасност при работа за фактически изпълняваната длъжност „шлосер“, непровеждане на обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, както и неполагане на изпит върху тези правила, липса на проведен начален инструктаж за фактически изпълняваната длъжност, неосигуряване на необходимото обучение за използване на работното оборудване, в това число и за конкретната пробивно-фрезова машина, неосъществяване на периодични изпитвания и проверки при експлоатацията на машината, липса на писмени инструкции за работа с нея и др., като по отношение на последните се поддържа, че представените по делото Правила за експлоатация на пробивна и фрезова машина и Правила за безопасна работа с пробивни и фрезови машини DM 45 са съставени за целите на процеса. Във връзка с възражението за антидатиране на посочените документи се посочва, че основателността на същото се установява както от неоспореното от ответника заключение на СТЕ, така и от констатациите на Инспекцията по труда, съдържащи се в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2016194г. и съставения от нея АУАН, а съображения в тази насока могат да бъдат изведени и от липсата на тези документи в прокурорската преписка от досъдебното производство и предвид изявлението на работодателя, че всички съществуващи към момента на инцидента инструкции са представени там. Сочи се също, че твърдението на свидетеля Ангелов, че инструкциите се намирали в шкафа на машината не може да бъде кредитирано, тъй като от СТЕ, снимките на машината, а и от съдържанието на ръководството е видно, че същата не е снабдена с шкаф. Обръща се внимание и на показанията на свидетелите- работници при ответната страна, в които се посочва, че те самите не са обучавани да работят на машината, като се прилагал принципът „всеки сам преценява как да работи“, а също и на твърдението им, че работата на нея винаги се извършвала без поставен предпазител. Допълва се, че дори и да се приеме, че посочените по-горе правила са съществували към момента на злополуката, то няма никакви доказателства същите да са доведени до знанието на работника. Отбелязва се също, че от обикновения преглед на съдържанието им е видно, че същите не съдържат описание на конкретна последователност от действия за безопасна работа, а само най-общи препоръки, поради което и не могат да заместят дължимата писмена инструкция за работа с машина. В тази връзка се сочи, че независимо от приетата от съда „неспецифичност“ на колонната бормашина, правилното боравене с нея изисква пълния набор от обучения, инструктажи и инструкции, предвидени от законодателството и задължението на работодателя за тяхното осигуряване не може да бъде пренебрегнато заради субективната преценка за „елементарност“ на машината. Изрично се сочи, че приетият от съда процент на съпричиняване от 40 % поради използването от работника на предоставените му от работодателя ръкавици е в пряко противоречие с нормите на чл. 10 от ЗЗБУТ, чл.7 и чл. 16 от Наредба № 3 от 19.04.2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, които вменяват на работодателя задължение да проучи и предостави на работника подходящи предпазни средства. В случая се твърди, че това не е спазено, доколкото от представения от насрещната страна документ- списък на работно облекло на Ц. С. Е. се установява, че на същия са предоставени ръкавици за заварчик, които според заключението на приетата по делото СТЕ увеличават риска от захващане на ръката при боравене с машината. В жалбата се излагат подробни съображения и относно защитната функция на предпазителя на машината, както и относно възприетия при работодателя начин за работа с нея, а именно- след неговото премахване. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил и другите изложени от страната нарушения на правилата за безопасност като неокомплектоването на машината с автоматична спирачка, липсата на фотоелементна защита или други устройства, които автоматично изключват същата, непоставянето на предупредителни знаци, надписи и маркировки на машината, както и липсата на адекватна оценка на риска за безопасността и здравето на работещите с нея. С оглед на изложеното се твърди, че доколкото работодателят е извършил множество нарушения на правилата за безопасни условия на труд, то няма как да бъде прието, че ищецът би могъл да допринесе за настъпване на трудовата злополука поради проявена от него груба небрежност. В заключение се обосновава, че предвид изключителната тежест на увреждането, дългия период на лечение, трайните последици, изразяващи се в инвалидизация, обективно загрозяване, продължителни болки и страдания, тежки психични и емоционални вреди, претендираното от работника обезщетение в размер на 90 000 лева се явява справедливо, поради което се отправя молба до съда да отмени решението в обжалваната част, като постанови ново, с което искът да бъде уважен изцяло. По делото са постъпили отговори на подадените от ищеца и ответника въззивни жалби, с които всеки от тях оспорва основателността на подадената от насрещната страна жалба. Третото лице- помагач не представя писмено становище по подадените въззивни жалби, като в открито съдебно заседание заявява, че поддържа подадената от ответната страна въззивна жалба, като отправя молба към съда за цялостна отмяна на първоинстанционното решение. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на изложените от страните доводи относно неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното: Първоинстанционният съд е изложил подробни фактически констатации, основаващи се на събраните по делото доказателства, които въззивната инстанция споделя. Предвид липсата на искания пред настоящия съд за събиране на нови доказателства и на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към мотивите на обжалваното решение в тази част. В изпълнение на задължението си да обсъди наведените от жалбоподателите доводи намира, че следва да посочи следното: Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на трудова злополука. От представените пред съда доказателства се установява, че страните са се намирали в трудово правоотношение от 06.02.2007г., като по време на действието му, на 28.05.2020г., ищецът претърпява трудова злополука, чието настъпване и характер са установени по предвидения от закона ред с влязъл в сила административен акт- Разпореждане № 29582 от 22.07.2020 г. на НОИ. Съгласно посоченото в него злополуката е станала през време и по повод на извършваната от лицето работа- дейност с пробивно-фрезова бормашина в производствения цех, като при оперирането с нея пробивният инструмент на включената бормашина захваща и завърта ръкавицата на дясната му ръка и изтръгва палеца. Основният спорен между страните въпрос е относно наличието на принос за нейното настъпване от страна на работника. В тази връзка следва да бъде посочено, че районният съд правилно е намерил за неоснователно възражението на ответника- работодател, че ищецът умишлено е причинил злополуката. Същото освен че не се подкрепя от събраните по делото доказателства, се счита и за преклудирано с влизането в сила на акта за трудова злополука на НОИ, тъй като чл.55, ал.3 от КСО изрично постановява, че в случаите на умишлено увреждане на здравето злополуката не е трудова. Възражението за проявен умисъл от страна на работника е следвало да бъде направено в рамките на административното производство, тъй като съдът не може да осъществява контрол върху акта на органа, съдържащ извод за наличие на трудова злополука. В условията на евентуалност ответната страна е направила възражение за съпричиняване на трудовата злополука при условията на груба небрежност на работника, като е поискала намаляване на дължимото обезщетение с оглед неговия принос. Преди да бъдат разгледани релевираните в тази насока доводи настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде обсъден въпросът относно размера на дължимото обезщетение, доколкото отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ е обективна, поради което дори и при проявена от пострадалото лице груба небрежност задължението на работодателя да го обезщети се запазва. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В ППВС № 4/68г. Върховният съд е разяснил, че понятието "справедливост" по смисъла на посочената разпоредба не представлява абстрактна категория, доколкото неговото приложение е свързано с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства като например характера на увреждането, начина на неговото извършване, обстоятелствата, при които е осъществено, евентуалното допълнително влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК се приема още, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание и всички други обуславящи ги обстоятелства, като в мотивите към решенията същите следва да бъдат посочени конкретно, както и да бъде отразено и отчетено тяхното значение. Такива факти, наред с изброените по- горе, са продължителността на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата за възстановяване и трайността на последиците, възрастта на увреденото лице и възможността то да продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото и социално положение, икономическата конюнктура и др. Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука / Решение по гр. д. № 5005/17 г. на ВКС, III Г.О., Решение по гр. д. № 3273/17 г. на III Г.О. на ВКС и др./, без да е възможно същите да бъдат изцяло репарирани. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е получил тежки телесни увреждания, които са му причинили интензивни болки и страдания за дълъг период от време. Видно от приложената по делото медицинска документация на същия е поставена първоначална диагноза: “травматична ампутация на палеца на дясната ръка“, като пациентът е опериран по спешност. Последвала е и повторна интервенция, вследствие на поставената му последваща диагноза: „некроза на ампутационния чукан на дясната ръка, компресия на дигиталния нерв на палеца на дясната ръка с травма“. Установява се от приетите по делото заключения на съдебно медицински експертизи, че увреждането е причинило силна първоначална болка, която е продължила да бъде интензивна и в следващите пет месеца, след което е намаляла. Видно от изложеното от вещото лице по втората експертиза, налице са и нервни увреди. От изложеното несъмнено следва, че страданията на ищеца са били с висок интезитет и продължителност, като този извод се подкрепя и от свидетелските показания на близките на увреденото лице, които съдът изцяло кредитира, тъй като се основават на техни непосредствени възприятия. Следва да бъде отбелязано, че освен болките, травмата е предизвикала и нарушение в захвата на водещата ръка на ищеца, а именно дясната. Доколкото хватателната функция е основна за горния крайник, съдът намира, че същата е довела до силно ограничение на възможностите лицето да борави с него. Видно от представеното по делото Експертно решение № 0887 от заседание № 073 от 26.04.2022 г. на ТЕЛК на пострадалия е определена 50% трайно намалена работоспособност. Тук следва да бъде посочено, че към датата на инцидента лицето се е намирало в предпенсионна възраст, следователно ограничението за полагане на труд не се явява дълготрайно. Съдът намира за основателни и твърденията на ищеца относно емоционалното преживяване на травмата, която освен физически болки и страдания е предизвикала и психически. При преценка на горепосочените обстоятелства съдът следва да отчете и формираната по сходни случаи практика с оглед удовлетворяване изискването за обективност. Прегледът на съдебната практика на ВКС показва, че за подобни травматични увреждания /ампутация на пръсти/, настъпили в резултат на трудови злополуки в периода от 2017 г. - 2019 г., размерът на обезщетенията за неимуществени вреди в зависимост от степента на конкретната увреда варират от 15 000 лв. /за частична ампутация на фаланга на палец на лява ръка, при която е нарушен захватът на ръката; за частична ампутация на крайна фаланга на първи пръст на лява ръка/ до 50 000 лв. /за частична ампутация на пръстите на двете ръце в резултат на трудова злополука през 2018 г., с определена пожизнено трайно намалена работоспособност 50% и установена липса на хватателна функция на двете ръце/. Настоящият въззивен съд, съобразявайки тези параметри и отчитайки специфичните обстоятелства на процесния случай, както и обстоятелството, че трудовата злополука е настъпила в един по-късен спрямо цитираните решения момент, а именно-28.05.2020г., намира за справедлив размер на претендираното обезщетение сумата от 50 000 лева. Както бе посочено по-горе, ответната страна е навела доводи за съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца и намаляване на дължимото обезщетение, които следва да бъдат обсъдени от съда. Съгласно практиката на Върховния касационен съд груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия - при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В тази връзка от страна на работодателя се сочи различен от поддържания от ищеца механизъм на настъпване на инцидента, като се твърди, че от представения по делото видеозапис се установява, че в момента на инцидента работникът не е обработвал детайла, на който е следвало да пробива дупки, а се е пресягал с дясната ръка, на която има ръкавица, да почисти работещото свредло на машината. По повод на така наведения довод е допусната техническа експертиза която да изследва приложения видеозапис и да установи поведението на ищеца към момента на настъпване на трудовата злополука. Видно от заключението на вещото лице, поради качеството на картината не могат да бъдат разчетени с точност действията на ищеца по време на настъпване на злополуката. При разпита си в съдебно заседание експертът заявява, че се вижда как едно лице натиска някакъв бутон на машината пред него, след което се навежда към долната част на устройството, при което злополуката настъпва. Същият изрично посочва, че от записа „категорично не може да се направи лицева идентификация и не може да се установи каква дейност извършва лицето на машината“. Следователно не може да се приеме, че видеозаписът онагледява твърдения от работодателя механизъм на реализиране на инцидента. В подкрепа на твърденията си ответникът излага и съображения, че дясната ръка на работника няма как да пострада, ако лицето работи по предназначение с машината, тъй като с нея се държи подавателният лост. Това обстоятелство се установява и от показанията на част от разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели- работници в ответното дружество. Свидетелят Стоилов изрично посочва, че при работа с процесната машина дясната ръка стои на ръкохватката, като детайлът, който трябва да бъде пробит е фиксиран на менгемето на машината, а свидетелят Ангелов разяснява, че от дясната ръка на ръкохватката се подава движението на свредлото, с лявата се подава детайла и се стяга на менгемето. По делото е допусната и съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице- специалист по безопасност на труда, от заключението на която се установява, че с дясната ръка операторът на машината активира пробивната сила на режещия инструмент, като с лоста задвижва патронника със закрепен на него режещ инструмент в праволинейно-възвратно движение. Въпреки изложеното съдът намира, че обстоятелството, че по принцип дясната ръка следва да управлява лоста на машината, не може да доведе до еднозначен извод, че същата няма как да бъде наранена при боравеното с нея. Хипотетично е възможно в рамките на работния процес лицето да я е използвало за приплъзгане на елементите към машината, следователно възражението на работодателя, че злополуката е настъпила при почистване, а не при пряко опериране с машината остава недоказано. До същия извод достига и компетентният да признае злополуката за трудова орган, който в разпореждането си изрично посочва, че инцидентът е станал при изпълнение на служебните задължения на работника, като пробивният инструмент на включената бормашина захваща и завърта ръкавицата на дясната му ръка и изтръгва неговия палец. В отговор на отправеното възражение за съпричиняване на трудовата злополука ищецът излага подробни доводи относно наличието на множество извършени от работодателя нарушения. Един от главните касае характера на изпълняваната от него дейност. Видно от представените по делото документи ищецът Ц. С. Е. се е намирал в трудови отношения с ответното дружество „Б.“ ООД от 2007г., като по силата на трудов договор, сключен между страните на 06.02.2007г., същият е нает на длъжността „заварчик“. Представена е и длъжностна характеристика, от която се установява, че основните функции на тази длъжност са следните: ръчно електродъгово заваряване на статично натоварени детайлни конструкции, заваряване на поднадзорни съоръжения, съдове под налягане, тръбопроводи, отстраняване на малки повреди по електроженовия апарат, разчертаване на ламарини и укрепващи профили, рязане с електроди и отстраняване на външни дефекти по заварките, прилагане на мерки за предотвратяване на деформации, дефекти и напрежения, направа на прихвати за заварки. Приложени са и оценка на риска за длъжността заварчик и длъжността шлосер. Първата касае дейности по обработване на материали посредством електрозаваръчни апарати и съоръжения, докато втората се отнася до работния процес, свързан с обслужване на колонкова бормашина за метал. Доколкото между страните е безспорно обстоятелството, че трудовата злополука е настъпила именно при съприкосновение с посочената бормашина, както и предвид обстоятелството, че ищецът е боравил с нея при изпълнение на трудовите си функции, то твърденията му, че е изпълнявал функциите на шлосер в предприятието следва да се приемат за доказани. Нещо повече, ответната страна не отрича, че лицето е оперирало посочената машина на ежедневна база, като посочва, че от деня на монтирането през 2016г. същото е работело на нея. Изложеното се подкрепя и от свидетелски показания на работниците в дружеството, в които се съдържат еднопосочни твърдения, че ищецът е работил на процесната машина от години. От посоченото може да бъде направен извод, че работникът е изпълнявал фактически длъжност, която не кореспондира на тази, на която е бил назначен по трудов договор. Предвид това логични се явяват доводите на ищеца относно липсата на проведени инструктажи и обучения за безопасно изпълнение на длъжността „шлосер“, както и за непредоставяне на подходящи предпазни средства и облекло. Същите се подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал, от който се установява, че всички тези нормативно установени задължения на работодателя във връзка с осигуряване на безопасни условия са изпълнявани от него с оглед на длъжността, на която ищецът е назначен, а именно- „заварчик“. На следващо място, между страните не е спорно, а и от приетото по делото заключение по СТЕ се установява, че машината е снабдена с предпазител, защитаващ оператора от въртящите се механични части. Безспорно е и обстоятелството, че същият към момента на злополуката не е бил поставен на мястото си. От свидетелските показания на разпитаните пред първа инстанция работници в ответното дружество може да се направи извод, че предпазителят не е използван в рамките на работния процес. В тази връзка следва да бъде посочено, че макар работата без предпазител да е била обичайна практика, която несъмнено се намира в разрез с изискванията за безопасност, то не може да се приеме, че именно неговата липса е причина за настъпване на злополуката. Същото се отнася и за част от другите, наведени от ищеца нарушения като непоставянето на предупредителни знаци, надписи и маркировки на машината, липсата на фотоелементна защита или други устройства, които автоматично я изключват. Това е така, тъй като същите макар несъмнено да обозначават и привличат вниманието на опериращия с машината към потенциалните опасни зони при боравеното с нея, не биха могли да попречат, ако лицето все пак навлезе в тях. Нещо повече, от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е работил на машината приблизително от 4 години към момента на инцидента, поради което следва да е бил наясно с рисковете, които боравенето с нея крие. В този смисъл съдът не намира за необходимо да обсъжда задълбочено доводите на ищеца относно липсата на предоставени инструкции за работа с нея, в това число и относно антидатиране на представените от работодателя ръководства. Житейски нелогично би било да се мисли, че работник, който оперира с дадена машина в рамките на посочения период не е наясно с нейното функциониране. Целта на настоящото производство е предоставянето на обезщетение за настъпило вследствие на трудова злополука увреждане, а не ангажиране отговорността на работодателя за всички нарушения, които същият е извършил във връзка с осигуряването на безопасни условия на труд. В действителност подобни провинения биха могли да имат значение в рамките на процеса, но само доколкото обосновават поведение на работника, което би могло да бъде окачествено като проявена от него „груба небрежност“ и доколкото се намират в пряка причинна връзка с инцидента. Следва да се посочи, че превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, поради което същата не може да бъде изцяло прехвърлена на работодателя. В този смисъл всички релевирани от ищеца възражения за нарушения, дори и основателни, следва да бъдат преценявани през призмата на поведението и на самия работник, който при настъпване на инцидента е изпълнявал работа, която не е била включена в длъжностната му характеристика, на машина, за която самият той твърди, че не е бил обучен да работи. Нещо повече, работникът е носел ръкавици, за които е знаел, че са предоставени от работодателя във връзка с длъжността му на „заварчик“, а не на реално изпълняваната. Не на последно място, както бе посочено по-горе, начинът на опериране с машината изисква увредената дясна ръка да бъде поставена на лоста, поради което преместването в непосредствена близост до пробивния инструмент на работещата машина представлява пренебрегване от страна на работника на основни технологични норми и правила за безопасност. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че поведението на ищеца обективно е допринесло за настъпване на трудовата злополука, като намира приносът му за съизмерим с 40 % от определения като справедлив размер на дължимото обезщетение от 50 000 лева. Следователно дължимото от работодателя обезщетение следва да бъде намалено на сумата от 30 000 лева. В срока за отговор на исковата молба ответната страна е направила възражение за прихващане на дължимото обезщетение с изплатените на работника суми по обществено осигуряване, както и по сключената от работодателя задължителна застраховка „Трудова злополука на работниците и служителите“, което поддържа и пред настоящата инстанция. От приложените по делото материали не се установява на ищеца да е изплащано застрахователно обезщетение във връзка с процесната трудова злополука, поради което в тази част възражението е неоснователно. Видно от приложената справка от НОИ, за периода от м. 12.2007г. до м. 11.2021г. пострадалият работник е получавал суми по държавното обществено осигуряване, представляващи обезщетения по чл. 55, ал. 1 от КСО за трудова злополука и професионална болест за период от 28.05.2020г. до 19.11.2021г. Съгласно чл. 200, ал.3 от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. В Решение № 54 от 23.04.2019г. по гр.д. № 3649/2018г. ВКС е дал тълкуване на посочената норма в контекста на принципа за забрана на неоснователно забогатяване, а именно като правило, което не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди- веднъж от работодателя и втори път от общественото осигуряване. Следователно когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение, тъй като само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване. Доколкото обаче обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага, то, както и самите неимуществени вреди, нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения- за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди. Настоящият въззивен състав споделя посоченото виждане по изложените в решението мотиви, поради което намира, че не е налице основание за приспадане на изплатените на ищеца суми по общественото осигуряване от дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди. Предвид липсата на съвпадение в изводите на двете инстанции съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение над приетия за основателен от настоящия въззивен състав размер. Налице са предпоставки за промяна и на присъдения от първоинстанционния съд размер на дължимата за периода от 28.05.2020г. /деня на увреждането/ до 01.08.2021г. законна лихва върху претендираното обезщетение, която настоящият съдебен състав на основание чл. 162 от ГПК определя на 3 591, 95 лева. По разноските: При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Доколкото подадената от ищеца въззивна жалба е изцяло отхвърлена, то на същия не се дължат разноски по нея. Ответната не претендира разноски във връзка със защитата срещу нея, поради което и такива не му се дължат. По отношение на подадената от ответника въззивна жалба същият претендира сумата от 1 075 лева, представляваща държавна такса за нейното разглеждане. Доколкото същата е частично основателна, съдът намира, че следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 671, 88 лева. Насрещната страна по въззивната жалба също претендира разноски във връзка с осъществената защита, а именно адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ пред настоящата инстанция, което съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА определя на 4 949, 73 лева, като съразмерно на отхвърлената част следва да му присъдена сума в размер на 1 856, 12 лева. Предвид крайния изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски пред първа инстанция. При това положение на ищеца се полага сумата от 1 537, 73 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА, а на ответната страна- сума в размер на 2 933, 32 лева, включваща заплатен адвокатски хонорар, както и внесени депозити по назначени експертизи, като на последната следва да бъде доприсъдена сумата в размер на 879, 98 лева. Така мотивиран, СЪДЪТ