Решение № 3604 от 24.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 50954/2025 г.

ПРЕДЯВЕН е от Ц. В. Ц. от гр. С. срещу КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ, гр. С. иск с правно основание чл. 222, ал. 3, предл. 2 от Кодекса на труда /КТ/ за сумата от 100155.60 лв., които предвид подмяната на националната валута от лев в евро, при превалутирането от левове в евро, съобразно чл. 11 – чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, се равняват на 51208.75 ЕВРО – парично обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 08.10.2025 г. до окончателното й плащане, както и на направените по делото разноски. Ответникът – КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ, гр. С. чрез процесуалния пълномощник юрисконсулт Валентин Главчев в писмен отговор на исковата молба от 16.12.202 5 г. оспорва предявения иск, като излага подробни съображения в подкрепа на тезата за неговата неоснователност. В хода на устните състезания, проведени в открито съдебно заседание на 13.02.2025 г. се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните по делото, а и от събраните в процеса писмени доказателства – Решение от 15.04.2014 г. на 42-то Народно събрание на Република България за избиране на председател и членове на Комисията за защита на личните данни, Акт •••/•••••• г. за встъпване в длъжност, Допълнително споразумение от •••••• г. към Акт за встъпване в длъжност •••/•••••• г. и Акт за прекратяване № */••• г. се установява, че на 15.04.2014 г. между страните по делото валидно е възникнало трудово правоотношение, съобразно чл. 7, ал. 3 от Закона за защита на личните данни, по силата на което ответникът е бил работодател, а ищецът служител, избран на длъжност член на Комисията за защита на личните данни. Така възникналото от избор трудово правоотношение е съществувало в периода от 15.04.2014 г. до 09.05.2025 г., считано от когато е прекратено, при условията и на основанието по чл. 337 КТ. По правилата на чл. 222, ал. 3 КТ п ри прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца . Нормата на чл. 222, ал. 3, изречение 2 КТ установява, че такова обезщетение може да се изплаща само веднъж. Не се спори между страните, а и от събраните в процеса писмени доказателства се установява, че преди възникване на трудовото правоотношение между страните по делото, ищецът Ц. В. Ц. е бил служител на МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА на Република България, като със Заповед на министъра на отбраната № ••••••••/21.08.2007 г. е бил прекратен договора за кадрова военна служба, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 130, ал. 2 и чл. 129 от ЗОВСРБ /отм., ДВ бр. 35/12.05.2009 г./; Ц. В. Ц. е отчислен от списъчния състав на МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, считано от 09.10.2007 г. и му е изплатено еднократно парично обезщетение в размер на 20 брутни месечни възнаграждения, на основание чл. 237, ал. 1 от ЗОВСРБ /отм., ДВ бр. 35/12.05.2009 г. Видно от Писмо на управител на НОИ от 20.03.2025 г. /лист 36 от делото/ е, че Ц. В. Ц. е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 09.10.2007 г. Като има предвид така установените и безспорни между страните по делото факти, настоящият съдебен състав намира, че коректното тълкуване и прилагане нормата на чл. 222, ал. 3 КТ не допуска възможност за повторно получаване на парично обезщетение на посоченото основание при прекратяване на новото трудово правоотношение, след като служителят вече е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи еднократно – само при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и при наличието на две предпоставки: 1. прекратяване на трудовото правоотношение /без значение на какво основание/ и 2. придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Когато работникът или служителят вече е придобил и упражнил това свое право и след това сключи трудов договор с друг работодател, при прекратяване на последващото трудово правоотношение, той няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. В този смисъл е и константната съдебна практика, отразена в актовете на Върховния касационен съд, като например решение № ••• от 24.03.2014 г. по гр. дело № 1296/2013 г. на III ГО, решение № 235 от 3.07.2014 г. по гр. дело № 969/2014 г. на IV ГО, решение № 15 от 2.02.2016 г. по гр. дело № 2520/2015 г. на III ГО, решение № 49 от 5.04.2017 г. по гр. дело № 3521/2016 г. на III ГО и други. В конкретния казус, след като Ц. В. Ц. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по специален закон –/ЗОВСРБ /отм., ДВ бр. 35/12.05.2009 г./ и на това основание именно е прекратен договора му за кадрова военна служба с МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, и на това основание служителят е получил следващата му се по специалния закон придобивка – еднократно парично обезщетение в размер на 20 брутни месечни възнаграждения по чл. 237, ал. 1 от ЗОВСРБ /отм., ДВ бр. 35/12.05.2009 г./ и считано от 09.10.2007 г. е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, от която дата му е отпусната такава пенсия, то настоящият съдебен състав намира, че е недопустимо придобиването на това правото на пенсия повторно по общия закон – КТ, съответно е недопустимо и ползване на следващите се по общия ред придобивки, каквато е тази по чл. 222, ал. 3 ГПК. Цитираното от ищеца, чрез неговия процесуален пълномощник адвокат Ц., в хода на устните състезания, проведени в открито съдебно заседание на 13.02.2026 г. Решение № 417 от 19.12.2013 г. , постановено по гр. дело № 61/2013 г. на ВКС, IV ГО на ВКС е постановено във връзка с различна хипотеза, при която лицето е получило обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба по реда на чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ (отм.), но не е било упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и след това е продължило да работи при един и същ работодател в продължение на 10 години. С последното решение ясно и еднозначно се приема, че в случаите, когато лицето, получило обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба по реда на чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ (отм.), не е упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо, че са били налице условията на чл. 6 ЗП (отм.), и след това е работило при един и същи работодател през последните десет години от трудовия му стаж, работодателят дължи заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като двете обезщетения се дължат на различно основание и при различни законови предпоставки. Цитираната съдебна практика е неотносима към конкретния казус. Разглежданата конкретна процесна хипотеза е различна и същата е описана и обсъдена по – горе. Предвид изложеното, съдът приема, че при прекратяването на трудовото правоотношение с ответника, съществувало в периода от 15.04.2014 г. до 09.05.2025 г., на ищеца не се следва гратификацията по чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като към датата на възникване на това последващо правоотношение – 15.04.2014 г., Ц. В. Ц. е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по специален закон – /ЗОВСРБ /отм., ДВ бр. 35/12.05.2009 г./, получил следващата му се по специалния закон придобивка – еднократно парично обезщетение в размер на 20 брутни месечни възнаграждения по чл. 237, ал. 1 от ЗОВСРБ /отм., ДВ бр. 35/12.05.2009 г./ и считано от 09.10.2007 г. е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Горното мотивира съда да приеме за недоказан по основание предявения иск с правно основание чл. 222, ал. 3, предл. 2 от Кодекса на труда /КТ/ за сумата от 100155.60 лв., които предвид подмяната на националната валута от лев в евро, при превалутирането от левове в евро, съобразно чл. 11 – чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, се равняват на 51208.75 ЕВРО – парично обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и като такъв да го отхвърли със законните последици. Ищецът не дължи по сметка на Софийския районен съд държавна такса и разноски, на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 359 КТ. Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски, които предвид изхода на правния спор, не му се следват, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 23, т. 1, предложение последно от Наредбата за заплащането на правната помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 200 ЕВРО – юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав