Решение № 5236 от 31.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 12176/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 16337 от 01.09.2025г., постановено по гр. дело № 43156/2024г. по описа на СРС, 39-ти състав са отхвърлени предявените от М. П. срещу Българска агенция по безопасност на храните искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Българска агенция по безопасност на храните да заплати на М. П. сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи в болки и страдания в резултат на неосъществен личен прием на 23.04.2024г. от 14.30 часа от изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, сумата от 11,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди представляваща разходи за билет за пътуване с влак на дата 23.04.2024г. по линията Пловдив – София, както и сумата от 9,15 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди представляваща разходи за билет за пътуване с влак на дата 23.04.2024г. по линията София – Пловдив. С решението е осъден М. П. да заплати на Българска агенция по безопасност на храните на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК сумата в размер на 100 лева - разноски в исковото производство. Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от М. П.. В жалбата са изложени съображения, че решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и явно несправедливо. Сочи, че съгласно чл. 110, ал. 3 АПК административните органи са длъжни да приемат гражданите в определени дни и часове. Поддържа, че отказът да бъде проведен прием на 23.04.2024г. представлява противоправно бездействие. Това противоречало на чл. 41 от Хартата за основните права на ЕС /право на добра администрация/. Счита, че отказът за провеждане на срещата и даване на нова дата след 5 месеца било израз на неуважително и унизително отношение, което съставлявало противоправно бездействие. Твърди, че съдът бил пренебрегнал факта, че ищецът не бил регистриран и допуснат в сградата. Сочи, че прием на граждани не можело да се осъществява правостоящ пред входа. Намира, че отказът за регистрация на пристигането на ищеца бил извършен от секретаря вероятно целенасочено. Счита, че свидетелските показания на св. А. П.а се подкрепяли от всички събрани по делото доказателства, както и че същите били логични и непротиворечиви. Твърди, че св. М. била предварително подготвена какво да говори, но въпреки това съдът дал вяра само на нейните показания, което счита за неправилно. Сочи, че двете служителки, на които бил оставен, не владеели руски език. Дори да били от дирекция „Здравеопазване на животните“ тяхната компетентност не съответствала на темата на уговорената среща с изпълнителния директор. Твърди, че съдът бил нарушил чл. 146 ГПК като не бил включил в проекта за доклад всички обстоятелства, от които произтичали претендираните от него права, в частност, че на посочената дата и час, на която имал записан час за среща в БАБХ, бил и неговият рожден ден, поради което бил претърпял морални страдания. Поддържа, че първоинстанционният съд незаконосъобразно бил отхвърлил доказателствените искания на ищеца, направени в молбата от 14.03.2025г., като отказът да ги събере представлявал нарушение на чл. 190 и чл. 192 ГПК, тъй като ищецът нямал процесуална възможност да се снабди самостоятелно с тях. Твърди, че по делото липсвали доказателства за твърдяно съвещание в Министерство на земеделието. Поддържа, че отсъствието поради съвещание в друг държавен орган не можело да служи като оправдание за неизпълнение на законовото задължение за осигуряване на прием на гражданите /чл. 110, ал. 3 АПК/. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от БАБХ, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че решението на СРС е правилно, основателно и мотивирано. Сочат, че изпълнителният директор бил извикан по спешност на среща в Министерство на земеделието и храните от доц. д-р Д.С. /заместник- министър на земеделието/. Намират, че поведението на изпълнителния директор не разкривало белезите на противоправност, а било израз на изпълнение на служебен дълг и на задължения, произтичащи от служебната йерархия и подчиненост на агенцията към министерството. Безспорно било, че ищецът бил надлежно записан за прием, а по време на отсъствие на изпълнителния директор му било предложено да разговаря с компетентни експерти от дирекция „Здравеопазване на животните“ и служител от международен отдел, които да отговорят на поставените от него въпроси. Допълнително му била осигурена нова дата за среща през месец септември, което изключвало наличието на отказ от прием или проява на неуважение към гражданина. Излагат съображения, че приемът на граждани от страна на изпълнителния директор на БАБХ като административен орган се осъществявал при наличие на организационна възможност и с оглед ангажираността на съответното длъжностно лице. Твърдят, че Министерството на земеделието и храните бил принципал на БАБХ, а институцията осъществявала дейност, отнасяща се до жизненоважни аспекти на обществения интерес, вкл. опазване здравето на хората и животните. Всяка извършвана от БАБХ дейност следвало да бъде съобразена със значимостта на обществения интерес, който във всеки случай имал предимство пред личния интерес на отделни граждани. Сочат, че среща между ищеца и изпълнителния директор на БАБХ била осъществена на 10.09.2024г. за времето от 13,55 часа до 14,20 часа, за което на М. П. бил издаден пропуск № 24549, който бил приложен като доказателство по делото и не бил оспорен. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба. Претендират разноски. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното: Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционнообезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителният факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – така и Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа. Основният спорен въпрос, както във въззивното, така и в първоинстанционното производство, касае първият елемент от фактическия състав по чл. 49 ЗЗД, а именно наличието на противоправно деяние от страна на служители на ответника. По този въпрос въззивният съд намира следното: В конкретния случай ищецът с исковата молба е посочил, че противоправното деяние, извършено от страна на ответника е неосъщественият личен прием на 23.04.2024г. от 14:30 часа от изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните. На етапа на въззивното производство между страните не е спорно обстоятелството, че М. П. е имал записан час за прием при изпълнителния директор на БАБХ – д-р П. на 23.04.2024г. от 14:30 часа, както и че на уговорената дата и час М. П. се е явил в БАБХ, но срещата не се била състояла, за което е бил уведомен непосредствено преди уговорения час за провеждането й; не е спорно и че на 10.09.2024г. за времето от 13,55 часа до 14,20 часа е била проведена среща между М. П. и изпълнителният директор, за което е бил издаден пропуск № 24549 от 10.09.2024г. Съгласно чл. 107 АПК по реда на тази глава се разглеждат предложенията и сигналите, подадени до административни органи, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции. В ал. 3 е посочено, че предложения могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на органите по ал. 1 или за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на тези органи. Сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. Съгласно чл. 110, ал. 1 от АПК организацията на работата с предложенията и сигналите се определя в устройствените правилници на органите по чл. 107, ал. 1. За цялостната работа с предложенията и сигналите отговарят органите по чл. 107, ал. 1. Организирането на работата може да бъде възложено на овластени от тях длъжностни лица. В чл. 110, ал. 3 АПК е регламентирано задължение на административните органи /какъвто безспорно е ответникът/ да приемат граждани и представители на организации и да изслушват техните предложения и сигнали в определени и предварително оповестени дни и часове. Съгласно чл. 48 от устройствения правилник на БАБХ приемното време на изпълнителния директор за изслушване на граждани и представители на организации относно предложения и сигнали се оповестява на общодостъпно място в сградата на агенцията. В настоящия случай между страните не е спорно обстоятелството, че БАБХ са създали организация за прием на граждани в предварително определени часове с изпълнителния директор /вторник от 14 до 15 часа/, като за провеждане на среща е необходимо предварително записване. Горното е видно и от приетото извлечение от интернет страницата на агенцията, в което са посочени контакти на изпълнителния директор, както и е посочено, че приемният му ден е вторник от 14 до 15 часа като е подчертано, че е необходимо да се запише предварително час на посочен телефонен номер. Гореописаната процедура е била спазена от страна на ищеца при уговаряне на срещата му на 23.04.2024г. Не е спорно между страните, че уговорената среща не е била проведена, както и че М. П. е бил уведомен за невъзможността да бъде проведена срещата непосредствено преди уговорения час, както и че му е било предложено да проведе разговор с двама служители от БАБХ и представител на международния отдел. Спорът в настоящия процес се концентрира върху въпроса дали отлагането на уговорената предварително среща представлява противоправно деяние. Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен поради следното: Административният орган организира работата си при спазване на принципите на административния процес- законност, добросъвестност, справедливост, разумност, съразмерност и бързина. В настоящия случай, както беше посочено, при ответника е била създадена организация съгласно вмененото му от АПК задължение за прием на граждани за изслушване на сигнали и предложения като следва да бъде посочено, че същото се осъществява при организационна възможност на съответния служител. Въззивният съд намира, че по делото не се твърди и не се установява непровеждането на срещата да е било в следствие на преследване на нелегитимна цел, респ. да е било несъразмерно или целенасочено спрямо ищеца. Напротив, от свидетелските показания на св. М., секретар на изпълнителния директор, се установява, че непосредствено преди уговорената среща изпълнителният директор е бил повикан от зам.министъра на земеделието и храните за провеждане на спешна и извънредна среща /обстоятелство, посочено и в писмо с изх. № Ю-379/13.05.2024г./, както и че на М. П. е било предложено да проведе разговор със служители на дирекция „Здравеопазване на животните“, както и му е бил осигурен представител от международния отдел, който да може да превежда предвид обстоятелството, че ищецът е руски гражданин. С оглед изложените във въззивната жалба доводи относно кредитирането на показанията на св. М. следва да бъде посочено, че същата е имала непосредствени впечатления от проведените разговори на процесната дата, като съдът взе предвид обстоятелството, че именно тя е организирала приема на граждани и срещите на изпълнителния директор предвид възложените й административни и организационни функции. Действително, както е посочил въззивникът, същата е в трудови правоотношения с ответника, но горното обстоятелство не обуславя извод, че показанията й не следва да бъдат кредитирани, а че следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 ГПК. По отношение на показанията на св. А. П.а следва да бъде посочено, че същата не е имала непосредствени впечатления от проведените разговори на 23.04.2024г. между ищеца и служители на БАБХ, доколкото не е присъствала на посочената дата в гр. София в седалището на ответника. В този смисъл показанията й в тази част пресъздават казаното й от ищеца. По отношение на изложените във въззивната жалба доводи, свързани със записването на нова дата за прием през месец септември 2024г. /5 месеца след първоначално записаната среща/ следва да бъде посочено, че това обстоятелство не е било въведено с исковата молба като противоправно деяние. В молба от 14.03.2025г. /след насрочване на делото в открито съдебно заседание и изготвяне на проект за доклад/ са изложени твърдения, че записването на нова дата за прием пет месеца по- късно е довело до накърняване на човешките му права. Изрично в протоколно определение от 02.06.2025г. първоинстанционният съд е посочил, че обстоятелствата във връзка със записване на последващ час за среща с изпълнителния директор на ответника стоят извън предмета на доказване в производството. С оглед на което тези обстоятелства са неотносими и не следва да бъдат разглеждани по същество. На последно място следва да бъде посочено, че по делото не се установява извършено от първоинстанционния съд процесуално нарушение при изготвяне на доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК, доколкото в него се съдържат всички обстоятелства, от които се твърди, че произтичат претендираните от ищеца права и е разпределена съответно на твърденията доказателствена тежест, както и са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК. Докладът не следва да съдържа преразказ на всички посочени твърдения в исковата молба и отговора на исковата молба, а единствено на правнорелевантните факти, които произтичат от твърденията, възраженията и насрещните права на страните. В този смисъл непосочването в доклада на обстоятелството, че ищецът е имал рожден ден на 23.04.2024г. и вследствие на непроведената среща е претърпял вреди не представлява процесуално нарушение. С оглед на което въззивният съд намира, че не се установява при условията на пълно и главно доказване при доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца, да е било налице нарушение на нормативно задължение от страна на ответника. Не се установява и ищецът да е бил лишен от възможност да изложи съображенията и предложенията си. Действително, уговорената в съответствие със създадената организация среща е била отменена непосредствено преди съгласувания между страните час, но от показанията на св. М. и приетото писмо от 13.05.2024г. /л. 9 от първоинстанционното дело/ се установи, че отмяната е била поради обстоятелства, които не са зависили от организацията и контрола на ответника, а именно извънредни обстоятелства, възникнали непосредствено преди срещата, свързани с изпълнението на служебни задължения от страна на изпълнителния директор на БАБХ. В този смисъл не се установява отмяната да е била произволна или целенасочена спрямо ищеца като с оглед внезапния и извънреден характер на възникналия служебен ангажимент непосредствено преди срещата ответникът не е могъл своевременно да уведоми ищеца за невъзможността от провеждане на срещата в уговорения ден и час. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че правилно СРС е достигнал до извод за липса на основния елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно липса на противоправно деяние, извършено от страна на служители на БАБХ, което обуславя неоснователност на предявените искове по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на твърдените имуществени и неимуществени вреди. При съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло. По разноските. При този изход от спора, право на разноски има въззиваемата страна- БАБХ, която претендира единствено юрисконсултско възнаграждение. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото следва да бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 евро. Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК. Така мотивиран, Софийският градски съд