Решение № 1648 от 24.4.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 262/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодек /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба, подадена от “Флекс ЕЛ“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адвокат И. Ч., срещу решение № 201/17.12.2025 г., постановено по а.н.д. № 198/2025 г. по описа на Районен съд-Сандански, 2-ри наказателен състав. Релевирани са доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на закона, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора – за уважаване на жалбата, по която е образувано въззивното производство, ведно с присъждането на разноски. Ответникът - директор на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Благоевград, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Я. Я.-К., в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Административен съд-Благоевград, в настоящия касационен тричленен съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество – за основателна, по следните съображения: Производството пред районния съд е образувано по жалбата на “Флекс ЕЛ“ ЕООД срещу наказателно постановление /НП/ № 12/24.03.2025 г., издадено от директора на РЗИ - Благоевград, с което на посочено правно основание чл. 295, ал. 3, във връзка с чл. 291, ал. 1, във връзка с чл. 281, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ и чл. 53 ЗАНН, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 75 000лв, за извършено нарушение на чл. 281, ал. 1, във връзка с чл. 291, ал. 1 ЗЛПХМ, установено с акт № 10/04.02.2025 г. за установяване на административно нарушение /АУАН, АУАН № 10/04.02.2025 г./, съставен от магистър-фармацевт И. М. П. - М., на длъжност главен експерт в дирекция “Медицински дейности“ при РЗИ – Благоевград. Със същото наказателно постановление е постановено отнемане в полза на държавата на основание чл. 297 ЗЛПХМ на лекарствените продукти - предмет на нарушението, а именно: Masteron 100 мг /10*1мл ампула/- lot 16022411, срок на годност: 04.2027 г. - 3 бр.; Dianabol 10 мг, 100 таблетки, партиден номер: lot 17122491, срок на годност: 02/2028 - 2 опаковки; Proviron 25mg, 20 табл., партиден номер: wew8D9, срок на годност 02.2028 г. - 6 опаковки; Anavar 10 mg, 100 таблетки, партиден номер: lot 17022494, срок на годност: 01/2028 г. - 1 опаковка по 100 бр. и 1 блистер с 3 таблетки; Stromba 10 mg, 100 табл., партиден номер: lot 21092495, срок на годност: 03/2028 - 2 опаковки; Tren-Acetate 100 мг/10*1 мл ампула, партиден номер: lot 13302207, срок на годност: 04.2025 - 11 броя ампули; Boldenone 200 мг/10*1 мл ампула, партиден номер: lot 15032406, срок на годност: 05.2027 - 5 броя ампули; Кленбутерол 0.02 мг, 50 таблетки, партиден номер: 46К23, срок на годност: 08.2026 г. - 1 опаковка и 4 блистера с 29 таблетки; Test-mix 10 х 1 ml ampules, партиден номер: 15072404, срок на годност: 03.2027 г. - 1 опаковка; Clomiphen citrate/Anfarm - 50 mg. 24 tabl., партиден номер: lot 23E307, срок на годност: 02.2026 г. - 4 опаковки; Омнадрен инжекционен разтвор, партиден номер: 310021, срок на годност: 10.2026 г. - 6 броя ампули; Test-Cypionate 10 х 1 ml ampules, партиден номер: 16082403, срок на годност: 05.2027 г. - 6 броя ампули; Winstrol Aqua 10 x1 ml ampules, партиден номер: 14252310, срок на годност: 06.2026 г. - 1 опаковка; ТЗ liothyronine sodium 25 mg, 30 таблетки, партиден номер: 22-004, срок на годност: 06.2025 г. - 1 опаковка; Danatab 10 mg х 100 таблетки, партиден номер - няма, срок на годност - няма - 14 таблетки; Methyl Testosterone 25 mg х 100 таблетки, партиден номер: 190201, срок на годност: 01.2025 г.; ND - 250 mg/ml. партиден номер: L392105, срок на годност: 10.2025 г. - 15 броя ампули; SZ - 10 х 100 таблетки, партиден номер: L 533121, срок на годност: 08.2025 г. - 3 опаковки; Oxandrolona 10 mg, партиден номер: L 08230, срок на годност: 08.2023 г. - 9 таблетки. Пред въззивния съд е събрана административнонаказателната преписка по издаване на атакуваното наказателно постановление, с протоколно определение на районния съд от 21.05.2025 г. в доказателствената съвкупност са приети два броя извлечения от интернет страниците на аптеки Sopharmacy /за кленбутерол 0.02мг х50 таблетки/ и Салвия /за омнадрен 250мг 1 мл 5 ампули/, разпитани са шестима свидетели /сред които актосъставителят и посоченият в АУАН свидетел/. От данните от доказателствената съвкупност е установено, че в изпълнение на заповед № РД-02-47/27.01.2025 г. на директора на РЗИ – Благоевград, издадена във връзка с получено писмо вх.№ 30-15/27.01.2025 г. по регистъра на РЗИ, подадено от началника на Районно управление – Сандански към ОДМВР-Благоевград за провеждане на специализирана полицейска операция, на 27.01.2025 г. е извършена /от главен и младши експерти в дирекция “Медицински дейности“ в РЗИ-Благоевград, съответно – И. П.-М. и В. Х., в присъствието и на инспектор от РУ-Сандански – А. К. и управителя на стопанисващото обекта дружество/ проверка на място в обект - фитнес център, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от “Флекс ЕЛ“ ЕООД. По данни от съставените в деня на проверката три констативни протокола и съставения въз основа на тях АУАН, в приемното помещение на фитнес центъра, в което се обслужват неговите клиенти, са установени от проверяващите лица, съхранявани в чекмеджета на бар плот, разположен срещу входната врата на обекта, гореописаните лекарствени продукти, които според проверяващите са от групи: хормони, стероиди, антиестрогенни препарати, тестостерон и медицински консумативи, и за които, след поискване, не са представени от управителя на обекта – законен представител на “Флекс ЕЛ“ ЕООД документи за произхода им. Откритите лекарствени продукти са иззети по време на проверката. При това, във връзка с констатациите на проверяващите и въз основа на съставените в деня на проверката три констативни протокола, е съставен гореописаният АУАН, при формиран от проверяващия главен експерт Метушева, в качеството й на актосъставител извод, че в стопанисвания от дружеството обект се съхраняват неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти в опаковки на чужд език, с неустановен произход, което представлява нарушение на чл. 281, ал. 1, във връзка с чл. 291, ал. 1 ЗЛПХМ. По данни от неговото съдържание, лекарствените продукти /описани по-горе в мотивите/ са посочени в АУАН с търговското им наименование, с партиден номер /в по-голямата им част/, срок на годност, брой опаковки или ампули. Актът е предявен на законния представител на “Флекс ЕЛ“ ЕООД на 04.02.2025 г., с направено на съответното място в него отбелязване, че “намерените неща са за лична употреба и не са с цел продажба“. Въз основа на АУАН № 10/04.02.2025 г., възпроизвеждайки дословно описанието на лекарствените продукти от АУАН и приемайки констатациите за извършено нарушение на чл. 281, ал. 1, във връзка с чл. 291, ал. 1 от ЗЛПХМ, ответникът издава атакуваното пред въззивния съд наказателно постановление, с което налага на касатора имуществена санкция в размер на 75 000лв и постановява отнемане на иззетите при проверката лекарствени продукти в полза на държавата. При тези данни, за да потвърди наказателното постановление, районният съд приема, че то е издадено от компетентен орган, без допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. В съдебния си акт излага мотиви, че съвсем коректно актосъставителят и наказващият орган са посочили, че се касае за нарушение на ЗЛПХМ, както и че при установената по делото липса на доказателства за произхода на лекарствените продукти - фактури, а оттам и липсата на каквато и да е документална обосновка относно законността на тяхното притежание и предназначение, както и външните им белези – етикетиране на български и чужд език, указания на опаковката, активно съдържание, ведно с намерените инструменти за ползването им, се налага недвусмисленият извод, че лекарствените продукти са били предназначени за търговски цели в нарушение на действащата нормативна уредба и представляват лекарствени такива. По тези мотиви, в резюме, въззивният съд постановява атакувания пред касационната инстанция съдебен акт, с който потвърждава обжалваното наказателно постановление, при съответно присъждане на разноските. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Оспореното пред районния съд наказателно постановление е издадено на изрично посочено в него правно основание чл. 281, ал. 1, приложимо в разглеждания случай на основание препращащата разпоредба на чл. 291, ал. 1 ЗЛПХМ. Според чл. 281, ал. 1 ЗЛПХМ който произвежда, внася, продава, съхранява или предоставя за употреба в Република България лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба, извън случаите по чл. 8, 9 и 10, както и такива с неустановен произход, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 25 000 до 50 000 лв. Нормата на чл. 281, ал. 1 ЗЛПХМ забранява както произвеждането, внасянето, продаването, съхраняването или предоставянето за употреба в страната на неразрешени за употреба лекарствени продукти /извън случаите по чл. 8-чл. 10 от закона/, така и произвеждането, внасянето, продаването, съхраняването или предоставянето за употреба в Република България на лекарствени продукти с неустановен произход. Следователно за съставомерността на нарушението по чл. 281, ал. 1 ЗЛПХМ или съответно – за отсъствието й, е от съществено значение по делото да бъде установено, че откритите продукти са действително лекарствени по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЛПХМ, че лекарствените продукти не са разрешени за употреба в Република България и/или че са с неустановен произход. Установяването по делото на факта, че се касае за лекарствен продукт съобразно легалната дефиниция на това понятие, дадена в горецитираната разпоредба на чл. 3, ал. 1 ЗЛПХМ, предпоставя притежаването на специални знания, с които е очевидно, че съдът не разполага, а оттам и налага назначаването на експертиза по делото със задача, притежаващото съответната специалност вещо лице включително да установи състава на веществата или комбинациите от вещества, от които е изграден всеки един от описаните в наказателното постановление лекарствени продукти /общо 19 на брой/. Специални знания, с които съдът не разполага, са необходими и за установяване по делото дали действително откритите лекарствени продукти са хормони, стероиди, антиестрогенни препарати, тестостерон, както се сочи в наказателното постановление. Затова фактическите установявания на съда по въпроса дали откритите продукти са лекарствени не може да се основават, както това неправилно е сторено в случая, видно от изтъкнатите в този смисъл мотиви на въззивния съд в атакуваното решение, от “външни белези на изброените в него лекарствени продукти – етикетиране на български език и чужд език, указания на опаковката, активно съдържание, ведно с намерени инструменти за ползването“, които според районния съд водели до недвусмисления извод, че се касае за лекарствени продукти. Фактическите установявания на съда в тази насока не следва да се осланят и на показанията на разпитания по делото актосъставител, на които в случая е даден необоснован от въззивния съд приоритет. Чрез разпита на свидетеля следва да се установят всички факти, които той е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, а не да се приемат експертните му мнения за факти, за установяването на които, както се посочи по-горе в мотивите, се допускат други доказателствени средства. Именно експертната преценка на актосъставителя, обективирана в съставения АУАН, и впоследствие възприета от наказващия орган в издаденото въз основа на него наказателно постановление, е неизменна част от дължимата от съда проверка за съставомерност на санкционираното нарушение. С оглед данните по делото, пред въззивния съд не е назначена експертиза за установяването на факта, че описаните в наказателното постановление чрез търговските им наименования лекарствени продукти са действително такива по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЛПХМ, както и че се касае за хормони, стероиди, антиестрогенни препарати, тестостерон, което изключва възможността касационната инстанция да приеме, че този факт е безспорно доказан по делото, а оттам и да сподели изводите на въззивния съд за съставомерност на нарушението. Касационният съдебен състав счита, че като не е проявил процесуална активност и не е назначил експертиза, от заключението, по която да се установи съставът на откритите лекарствени продукти, а оттам и че те действително са такива по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЛПХМ, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, постановявайки съдебния си акт при неизяснена фактическа обстановка и без по делото да бъдат събрани чрез допустимите за това доказателствени средства всички относими и необходими за разкриването на обективната истина доказателства. Наред с изложеното, в атакуваното решение липсват каквито и да било фактически установявания на районния съд, по отношение на всеки един от описаните в наказателното постановление деветнадесет по вид лекарствени продукта дали е неразрешен за употреба и/или е с неустановен произход. Установяването на това обстоятелство по делото също е от значение за дължимата от въззивния съд проверка за законосъобразност на процесното наказателно постановление, в това число и в частта му, с която лекарствените продукти са отнети в полза на държавата. Нещо повече, при положение че в производството пред въззивния съд не е установено въобще кои от лекарствените продукти са неразрешени за употреба и кои с неустановен произход, изцяло произволен се явява мотивът на съда от оспореното решение за липсата на документална обоснованост относно законността на тяхното притежание, защото ако се касае за разрешени за употреба лекарствени продукти и с установен произход, въпрос, който не е изяснен по делото чрез събиране на допустимите за това доказателствени средства, не би имало нужда от “документална обоснованост“ за притежанието им. Освен това по делото, в това число по данни от разпита на актосъставителя и приетите извлечения от интернет страниците на две аптеки, се установява, че за два от иззетите с постановлението по търговското им наименование лекарствени продукта, за които наред с всички останали се твърди в наказателното постановление, че са неразрешени за употреба и с неустановен произход, а именно – Кленбутерол 0.02 мг х50 таблетки и Омнадрен 250мг 1мл 5 ампули, всъщност са налице данни, че са разрешени за употреба и се предлагат свободно в аптечната мрежа. Това обстоятелство обаче е напълно игнорирано от въззивния съд и не е обсъдено и ценено в мотивите на атакувания съдебен акт, защото, както се посочи по-горе в мотивите, фактически установявания дали се касае за лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба или са с неустановен произход, или и двете, изцяло липсват. По аргумент от разпоредбата на чл. 220 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН липсата на фактически установявания на въззивния съд препятства касационната инстанция да осъществи преценка за съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон както по отношение на съставомерността на нарушението по чл. 281, ал. 1, във връзка с чл. 291, ал. 1 ЗЛПХМ, така и на отнемането на основание чл. 297 ЗЛПХМ на иззетите лекарствени продукти в полза на държавата. По всички изложени до тук съображения настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено. При отчитане на забраната за нови фактически установявания в касационното производство, след отмяната на атакуваното решение, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, делото следва бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което чрез допустимите за това доказателствени средства, в това число чрез служебното назначаване на експертиза, да се установи по отношение на всеки един от описаните в наказателното постановление лекарствени продукти /съхранявани по данни от разпита на актосъставителя в дирекция “Медицински дейности“ в РЗИ-Благоевград/ дали е такъв по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЛПХМ, дали е неразрешен за употреба и/или е с неустановен произход. Без установяването на тези особено съществени за съставомерността на нарушението по чл. 281, ал. 1, във връзка с чл. 291, ал. 1 ЗЛПХМ от обективна страна обстоятелства, чрез необходимите за това допустими доказателствени средства, въззивният съд не може да извърши надлежна и законосъобразна проверка за законосъобразност на атакуваното пред него наказателно постановление. С оглед изхода от делото – за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, по аргумент от разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, субсидиарно приложима в настоящото производство на основание чл. 63в ЗАНН, касационният съдебен състав не дължи произнасяне по претенциите на страните за присъждане на разноски и не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Благоевград, втори касационен състав,