Решение № 153 от 7.5.2026 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 12/2026 г.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните д-р Г. Т., чрез пълномощник - юрисконсулт Ш. Щ., против Решение № 174/04.11.2025 г. постановено по гр. д. № 200/2025г. по описа на Районен съд - М., с което е признато за установено по предявения положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Н. Х. е собственик, на основание давностно владение, на следния недвижим имот: реална част с площ 889 квадратни метра, повдигната в жълт цвят на комбинирана скица /приложение към СТЕ/, приобщена на л. 95 от гр. дело № 200/2025г. по описа на PC - М., приподписана от съда, която представлява неразделна част от решението, от следния недвижим имот - Поземлен имот ••••••••••• област С., община Р., гр. Р., одобрени със Заповед № РД-18-12/10.03.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в местност „Р.“, НТП: Друг вид дървопроизводителна гора, с обща площ 504106 кв. м, стар номер 000022, при граници и съседи имоти с подробно посочени идентификатори. Със същото решение, съдът е осъдил на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Държавата, чрез министъра на земеделието и храните, да заплати на Н. Х., ЕГН: •••••••••• от гр.Р. сумата в общ размер на 1 465 лв. - разноски по делото. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 16/06.01.2026 г., от Н. С. Х. чрез адв. Е. В. от Адвокатска колегия - гр. С., с който, по подробно изложени в отговора аргументи се търси отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Жалбоподателят определя решението на РС – М. като неправилно, постановено в нарушение на материалният и процесуален закон, при допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че съдебният акт е и необоснован. Твърди, че РС - М. се е произнесъл вследствие неправилен анализ на събраните по делото доказателства. За да уважи иска, съдът се позовал на заключение на вещото лице, в частта му с която експерта бил установил, че процесният имот няма характеристиката на горска територия, а представлява застроен имот, с изградена вертикална планировка, както и че е налице грешка в лесоустройствените планове и в КВС на Р. за процесния имот и неговото отразяване. Съдът приел също, че от показанията на свидетелите се е установило, че имотът се владее от ищеца от 1981 г. до настоящия момент (т.е. повече от изискуемия 10 годишен давностен срок), както и че характеристиките на имота, вкл. и физическите му особености през този период не са били променяни. Съдът е заключил, че за процесния имот не намира разпоредбата на чл. 26 от Закона за горите, доколкото същият няма характер на горска територия. Прието е, че представеното по делото удостоверение по чл. 27, ал. 5, т. 3 от Закона за горите не може само по себе си да обоснове извод, че имотът представлява горска територия по смисъла на чл. 2, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗГ. С въззивната жалба е въведено твърдение, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като е оставил без уважение доказателственото искане на процесуалния представител на ответника за назначаване на лесотехническа експертиза, която да бъде изготвена съвместно с експерт-геодезист (който да посочи границите на имота) и да установи дали процесния имот има характеристиката на гора по смисъла на чл. 2 от Закона за горите. Този пропуск на съда се е отразил на правилността на решението, което на практика е останало неизяснено от фактическа и правна страна. На следващо място, съдът е отрекъл доказателствената стойност на представеното по делото удостоверение по чл. 27, ал. 5, т. 3 от Закона за горите, като погрешно е приел, че същото е издадено за целите на настоящото производство. Посоченият документ представлява надлежно доказателство по отношение на правото на собственост на държавата. Цитира Решение № 65/30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 183/2018 г., II т. о., ТК. Способите за доказване собствеността на държавата върху горските територии са посочени в чл. 27, ал. 5, т. 1-3 ЗГ и са следните: 1. акт за държавна собственост; 2. договор за придобиване право на собственост; 3. удостоверение, издадено от общинската служба по земеделие по местонахождението на поземления имот, с приложена към него скица на имота. Законът не прави разграничение в доказателствената стойност на гореописаните документи, а им придава еднаква такава. Съобразно изричното предвиждане на закона то представлява надлежно доказателство по отношение на правото на собственост на държавата. За да бъде оборено това, следва да бъде доказано, че горската територия - предмет на представеното удостоверение и скица към него е реституирана на физически лица, или е общинска собственост или че държавата се е разпоредила с нея. По делото липсвали данни и доказателства държавата да се е разпоредила със собствеността върху процесния имот, а и това не се твърди, поради което приема, че правото на собственост на държавата върху процесния имот е доказано. С оглед изложеното, представеното удостоверение, съгласно чл. 27, ал. 5, т. 3 от ЗГ е надлежен титул за собственост. Съгласно приетата СТЕ процесният имот в КВС на Р., е част от имот № 000022 напълно идентичен с имот с идентификатор •••••••••• по КККР на гр.Р.. От посоченото може да се направи извод, че отразените в действащите КККР данни за площта, трайното предназначение на територията, начина на трайно ползване, собствеността и съседите на процесния имот, са същите като отразените в бившата КВС. Счита, че след като имотът е включен във влязлата в сила КВС като собствен на държавата, то за същата са доказани собственически права върху имота. Този факт се установява от представеното удостоверение от ОСЗ-Р. и приложената към него скица, които удовлетворяват изискването на чл. 27, ал. 5, т. 3 от ЗГ за доказване на собствеността на държавата. От тях безспорно се установява, че собствеността е възникнала по силата на закона. В тази връзка, намира за неправилен извода на съда, че посоченото в удостоверението, относно наличието на частна държавна собственост е без правно значение за принадлежността на правото на собственост, тъй като от него не става ясно на какво основание държавата е придобила собствеността върху имота. Според жалбоподателя, районният съд погрешно е приел, че е налице грешка в лесоустройствените планове и в КВС на гр. Р. за процесния имот и неговото отразяване. Неоснователно е да се твърди, че е налице грешка в лесоустройствените планове и в КВС на гр. Р., както е приел съда. Съгласно заключението на в.л. процесният имот не е отразяван като самостоятелен или като част от земеделския имот, възстановен на Р. М. в КВС. Липсват данни имотът да е бил със статут на самостоятелен, даващ възможност за придобиването му от гражданите преди 1990 г. /запазване на собственост върху земеделски имот в реални граници/, т.е. не може да бъде придобит по давност имот, който няма граници и статут на самостоятелен имот. След приемането на ЗВСГЗГФ ДВ бр. 110/1997 г. и действащият ЗГ са налице специални закони, уреждащи статута на горските имоти, които изключват приложението на общите норми за поземлените имоти. Върху горските имоти не е възможно осъществяването на давностно владение, същите са собственост на държавата, поради което и позоваване на придобивна давност и застрояване са без правно значение. Допълнително, в жалбата се твърди, че ищецът не ангажира в производството годни писмени доказателства за собственост за процесния имот, поради което и не е налице основание да се приеме за установено твърдението му относно осъществено непрекъснато владение и изтекъл давностен срок в негова полза. Освен това, съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. От свидетелските показния се установило, че „след демокрацията “ ищецът е работил като международен шофьор заедно с неговия внук и е пътувал в чужбина. Твърди се, че владението, което ищецът твърди че е упражнявал, не е непрекъснато, поради което не се доказва придобивната давност, на която той се позовава. Твърди се също, невъзможност за придобиването на имота по давност. Имотът е бил държавна собственост съгласно чл. 6 ЗС, а давностно владение за държавен имот е неприложимо по силата на чл. 86 ЗС. С приемането на Закона за горите в сила от 09.04.2011 г., в разпоредбата на чл. 26 е въведена забрана за придобиване по давност на горски територии - държавна собственост, без значение дали имат статута на частна или публична държавна собственост (обн., ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г., в сила от 1.06.2006 г.). Съгласно чл. 2 от Закона за държавните имоти (ДВ, бр. 300 от 22.12.1948 г. - отм.), държавни имоти са всички имоти, които не принадлежат на кооперациите или на физически или юридически лица. Отделно, със Закон за стопанисване и ползване на горите (обн.ДВ, бр. 71 от 27.03.1948, отм. 07.12.1958г.) е определено, че всички гори, горски пасища и други горски земи (горски имоти) в страната, предмет на горското стопанство, са обявени за държавна - общонародна собственост. Съгласно чл. 2 от Закон за горите (ДВ, бр.89 от 07.11.20158г., отм. 01.01.1998г., всички гори и земи на държавния горски фонд са общонародна собственост, а съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, изр.1 от Закон за горите (ДВ, бр. 125 от 29.12.1997г., отм. 09.04.2011 г.), държавни са всички гори и земи от горския фонд, които не принадлежат на физически, юридически лица и на общините. Сега действащият чл. 27, ал.1 и ал. 3, т. 1 от Закон за горите (обн.ДВ, бр. 19 от 09.03.2011г., в сила от 09.04.2011г.) също предвижда, че процесният имот е публична държавна собственост - държавни са горските територии, които не принадлежат на физически и юридически лица и на общините, като публична държавна собственост са горските територии - държавна собственост, предоставени за управление на ведомства за изпълнение на функциите им или във връзка с националната сигурност и отбраната, или за извършване на здравни, образователни и хуманитарни дейности. За процесния имот не се твърди и не били представени доказателства въз основа на валидно придобивно основание към момента на влизане в сила на закона, той да е бил собствен на други юридически или физически лица, поради което следвало, че към момента, в който се твърди че владението било започнало имотът е държавна собственост. Допълнително, според жалбоподателя следва, че правото на държавата на собственост върху процесния имот е възникнало и се удостоверява пряко по силата на закона - чл. 27, ал. 1 от Закона за горите, в който е посочено, че държавни са горските територии, които не принадлежат на физически или юридически лица или на общините. Правото на ищеца не възниква и от факта, че в имота имало построена сграда, чийто момент на построяването, законност на построяването и пр. съществени за давността обстоятелства не са доказани с каквито й да било надлежни доказателства. Видно от представеното по делото доказателство - Констативен протокол №978/04.04.2025 г. от съвместно извършена проверка от горски служители и Регионална дирекция по горите, именно законността на построената в имота сграда е била предмет на проверка. В отговора на въззивната жалба, последната се определя като неоснователна и недоказана, а постановения акт, се счита за правилен и законосъобразен. Твърди, че РС - М., изчерпателно и точно е изяснил фактическата обстановка, съдържаща всички релевантни обстоятелства. Съдът правилно е приложил материалния закон и е достигнал до законосъобразен извод за уважаване на исковата претенция. Изложените доводи във въззивната жалба не намират опора в закона както и в приобщения доказателствен материал, приет по делото. На следващо място необосновани били и твърденията, че съдът е изградил своите изводи единствено и само на представената по делото експертиза. Счита се, че по делото е бил установен фактическия състав на придобивната давност, чрез разпит на свидетели – чиито показания са подробно разгледани в отговора. Бил взет предвид и Констативен протокол от извършена съвместна проверка с РДГ С. и служители па ДГС С. по повод подаден сигнал за незаконна постройка в процесния имот, точно построена на границата със съседни я имот, в който протокол се приема, че сградата не е в горски фонд, а е в земеделска територия. Твърди се, че липсват представени от ответната страна доказателства и не става ясно на какво основание държавата е придобила собствеността върху имота, както и че имотът представлява горска територия по смисъла на чл. 2, ал. 2, във вр., ал. 1 от ЗГ, а напротив – било установено, че имотът представлява земеделска земя. Представен е правен анализ на съдебна практика, релевантна към настоящия спор. С Определение рег.№ 331/14.08.2025 г., РС – М. е назначил съдебнотехническа експертиза по поставените от ищеца въпроси. Към Заключение рег. № 2923/30.09.2025 г., е приложена Комбинирана скица, върху която е нанесен процесния имот, с площ от 889 кв.м. В с.з. от 07.10.2025 г., процесуалният представител на ответника е оспорил представената по делото експертиза, с аргумент срещу твърдение на в.л., че процесният имот няма характеристика на горска територия, въпреки че експертът не притежава компетентност на лесоинженер. Допълнително е изискано да се изготви ново експертно заключение от независим геодезист, относно определяне границите на спорния имот, след оглед на място. С протоколно определение от същото с.з. тези доказателствени искания на процесуалния представител на ответната страна са оставени без уважение, тъй като съдът е преценил, че не са налице изискванията за допълнително или повторно възлагане на заключение. В съдебно заседание въззивникът се представлява от пълномощника си –юрисконсулт Щ., като същата поддържа жалбата и излага подробни доводи за нейната основателност в писмени бележки. Въззиваемият се представлява в съдебно заседание от адв. В., който оспорва жалбата. След като се запозна с приобщените доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред РС – М. е образувано по искова молба от Н. С. Х. ЕГН •••••••••• против Държавата, чрез Министъра на земеделието и храните, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС да бъде признато за установено между страните, че ищецът е собственик на основание давностно владение на реална част с площ 889 квадратни метра находящи се в западната част на имот идентификатор •••••••••• м. Р. с НТП Друг вид дървопроизводителна гора, с обща площ 504106 кв. м, стар номер 000022, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-12/10.03.2010 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при посочени граници и съседи имоти. В исковата молба се твърди, че ищецът в границите на имот идентификатор •••••••••• м. Р. с НТП Друг вид дървопроизводителна гора, с обща площ 504106 кв. м, стар номер 000022, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-12/10.03.2010 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и съседи имоти с посочени идентификатори, притежава и е собственик на реална част от него с площ 889 квадратни метра находящи се в западната част на имота. Процесната реална част е в периферията северозападна посока към с идентификатор •••••••••• по КККР на Р. който имот бил собственост на ищеца по наследство и давностно владение. Ищецът от 1970 г. владеел реалната част с площ 889 квадратни метра - находяща се в западната част но горния имот явно и необезпокояван от никого, като свой, а преди това имота се е владял от неговите родители също явно и необезпокояван от никого като свой в период повече от 50 г. В процесната реална част имало изградена селскостопанска сграда с площ от 50 кв. м., която сграда е построена от родителите на ищеца през 40 години на миналия век, като същата сграда от 1970 г. се владее и поддържа от ищеца. Процесният имот граничи с друг имот на ищеца, а именно имот с идентификатор •••••••••• по КККР на Р. възстановен на Рукие Порязова баба на ищеца с Решение № 589/30.03.2000 г. на ПК Р.. Граничната ивица между горскостопанската карта която разделя земеделската земя и горска територия представлявала изкуствено създадена, нанесена линия така наречената контактна зона и единствено и само графичното приобщаване на процесната реална част към горска територия не можело и не следвало да се приема че имота е горска територия и принадлежи на ответника. Имотът бил собственост на ищеца въз основа на осъществено от него давностно владение. Ищецът в нито един момент от 1970 г. до сега не бил губил владението на имота, като неговото владение било манифестирано пред всички. Процесният имот въпреки че по КККР е отбелязано че е вид територия Горска, НТП Друг вид дървопроизводителна гора не представлявал гора по смисъла на чл. 2, ал. 2, вр., ал. 1 от ЗГ., а именно земя, заета от горскодървесна растителност с площ не по-малка от 1 декар. По смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗГ не се включват в горския фонд земите, които са урбанизирани, отделните урегулирани имоти по ЗУТ, както и земеделските земи. Това означавало, че една и съща земя не може да бъде урбанизирана, земеделска и едновременно с това да попада в държавния горски фонд (ДФГ). Процесният имот винаги бил дворно място, градина владяна от ищеца, и облагородявана от него. Имотът граничил с гора, но не представлявал такава. Процесният имот се владял от бабата и дядото на ищеца, а след това от ищеца, който продължил да обработва имота и след масовизацията на земята и до настоящия момент този имот бил обработван от ищеца и при липса на спорове с трети лица. По изложените съображения моли за уважаване на иска. В хода на въззивното производство е назначена комплексна съдебнотехническа експертиза, с цел изясняване на спорен по делото въпрос, предоставена за изпълнение от специалисти – геодезист и лесовъд, с поставени въпроси, а именно: Да се изготви скица на имота въз основа на извършен огледи измерване; Представлява ли спорния имот гора, по смисъла на действащия Закона за горите и отменените Закони за горите/обн. 1958 г. и обн. 1997 г./, като се анализират характеристиките на имота, съобразно изготвените ЛУП; Да се анализират изготвените и одобрени ЛУП, касаещи спорния имот, включително да се отговори на въпроса извършено ли е залесяване на спорния имот. Според заключението на вещите лица, на изготвената от комбинирана скица - Приложение № 1, оцветената в зелен цвят част от ПИК № •••••••••• с площ от 108,00 кв.м. представлява залесена гора, оцветената в син цвят част от ПИК № •••••••••• с площ от 762,00 кв.м. представлява земеделска земя – ливада, в която попадат построената масивна едноетажна вилна сграда с таванско помещение, масивната тоалетна, част от вертикалната планировка, бараката и част от каросерията, както и единични овощни дървета. Спрямо заснетата площ - 108,00 кв.м., /представляваща залесена гора/, според в.л., е извършено залесяване с бял бор и дугласка ела. Част от заснетата площ - 762,00 кв.м. представлява горска територия (горски фонд) съгласно чл.2 ал. 1, т.3 от Закона за горите /ЗГ/ от 2011 г. В съдебно заседание в.л. допълва, че по различните лесоустройствени планове, чрез съвместяване е установено, че има идентичност при отразяване на това парче селскостопанска територия, което е описано в заключението през различните години в лесоустройствените проекти, с кои отдели и подотдели е идентично, с минимални разлики. Границите на селскостопанската територия по лесоустройствения проект от 1987 г. до днешни дни са и граници по действащата кадастрална карта, респективно в по-ранен период КВС. Те са пренесени като технология за изработване на лесоустройствени проекти в по-нови дни и вече след 1995 г., те се пренасят в последващите лесоустройствени проекти. Вещото лице Б. пояснява, че след влизането в сила на КВС и съответно на кадастъра онова, което е включено като земеделска земя остава земеделска земя, което е включено като пътища, остава като пътища, което е включено като регулация, остава като регулация, което е учредено като сервитут, остава като сервитут. Останалото, вече по смисъла на кадастралната карта, остава горска територия. Затова спрямо 1997 г., когато е прието КВС, следващите 2010 г. и 2020 г. границата между земеделските земи и горската територия, съответства на кадастралната карта и претендираната площ, както е изработено по комбинираната скица, като на практика е част от горската територия. Според заключението, възрастта на дърветата се определя по височина и диаметър, като се изхожда от съществуващата документация за съседната площ, където има таксационна характеристика и където е посочено, че възрастта на дърветата е на 55 години. Според в.л., когато е залесявано, е залесявано едновременно със съседното /място/, защото характеристиката е една и съща, а залесената територия е чиста гора, която съответства на съседната гора - повдигнатото в зелено. Маркираното на комбинираната скица в син цвят е земеделска ливада с площ от 762,00 кв.м, която представлява горска територия, горски фонд, като прави уточнение, че това е старото наименование. Това е горска територия по действащия лесоустройствен проект, но гората също е горска територия. Вещото лице Б. заключава, че по всички документи, които действат в момента, това е горска територия. В горската територия влизат и поляни, ливади, ниви, разсадници и други. Вещото лице С. представя идентично становище – по лесоустройствения проект, спорната част в син цвят е горска територия. Настоящата инстанция констатира противоречие между експертните заключения на в.л. С. – прието от първоинстанционния съд /стр.94/, където е посочено, че процесният имот няма характеристиката на горска територия и заключението - представено по настоящото дело. В противоположна посока е заключението на в.л. Б. и С., които твърдят, относно процесния имот, че 108,00 кв.м. представлява залесена гора, залесена с бял бор и дугласка ела, а 762,00 кв.м. представляват горска територия (горски фонд) съгласно чл. 2 ал. 1, т. 3 от Закона за горите. Въззивният съд намира, че следва да се кредитира заключението на в.л. Б. и С. относно статута и характеристиките на имота, като компетентно, обективно и пълно. Заключението е изработено от лице, притежаващо необходимата специална подготовка и професионална квалификация в областта „Лесовъдство“, релевантна към предмета на спора. При изготвянето му вещото лице е използвало специални знания, извършило е необходимите проверки, анализирало е относими документи и фактически данни и е достигнало до ясни, логически последователни и мотивирани изводи. Изложените констатации кореспондират със събрания по делото доказателствен материал и не се опровергават от останалите доказателства. Страните не са ангажирали убедителни доказателства, които да поставят под съмнение правилността, достоверността или безпристрастността на заключението, нито са налице вътрешни противоречия, неясноти или непълноти, които да налагат неговото несъобразяване. Поради това съдът приема заключението като годно доказателствено средство и основава фактическите си изводи на него. Така, ключов с оглед установяване факта на твърдяното давностно владение и юридическите му последици се явява отговорът на въпроса дали процесната реална част с площ 889 кв.м. от имот с идентификатор •••••••••• м. Р., с обща площ 504106 кв.м., стар номер 000022, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-12/10.03.2010 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, има характеристиките на гора, съответно горска територия, по смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закона за горите. Последното е от определящо значение, предвид действащата разпоредба на чл. 26, ал. 1 ЗГ, а именно, че не може да се придобиват по давност горски територии - държавна или общинска собственост. По делото не се установява да са предявени реституционни претенции по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ за собствеността на реалната част от имота. В представено от ответника пред първоинстанционния съд Удостоверение по чл. 27, ал. 5, т. 3 ЗГ /л.122/, е записано, че за имота няма влезли в сила решения за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗВСВГЗГФ и за него няма реституционни претенции. Въз основа на изложеното, съдът намира, че депозираната въззивна жалба е основателна, а постановеното решение на РС-М. е валидно и допустимо, но неправилно, предвид следното: За да уважи предявения установителен иск за собственост, първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че посоченото в удостоверението по чл. 27, ал. 5, т. 3 от ЗГ не може само по себе си да обоснове извод, че имотът представлява горска територия по смисъла на чл. 2, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗГ, както и че от заключението на изготвената СТЕ, се установява, че процесният имот няма характеристиката на горска територия. С оглед това обстоятелството, РС – М. счита, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 26 ЗГ. Поради тази причина и предвид обстоятелството, че имотите, които не са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на лицата, които са упражнявали фактическата власт върху тях, то забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност не се прилага, и според решаващия съд не е съществувала пречка собствеността на имота да се придобие по давност от ищеца. Тези изводи не се споделят от въззивната инстанция. По експертен път е установено по делото, че границата по КККР за землището на гр. Р. между имот № ••••••••••/ земеделска земя - ливада собственост на Р. Т. М./ и имот № •••••••••• - горска територия ( контактната зона) – е отразена в цвят розов цвят на Комбинирана скица, приложена към заключението. Същата граница се явява границата между земеделските земи и горската територия по КВС от 1998 год. и ЛУП и ГСК за периода 1963 г.- 1975 г. - 1987 г. - 2001 г. - 2010 г. - 2020 г., което е установено от вещите лица при графичното съвместяване на същите, копия от които са приложени по делото с действащата КККР съобразно мащаба на картите. От заключението на вещите лица е видно, че общата заградена площ възлиза на 870 кв.м., от които 108,00 кв.м., оцветени в зелен цвят, представляват към момента на заснемането гора, върху която е извършено залесяване с дървесни видове от вида бял бор и дугласка ела. Тази площ от имот № ••••••••••. попада в залесена площ в отдел 557, подотдел “т“ по ГСП на ТП-ДГС-С. от 2020 год., като възрастта на дърветата отговаря на средната възраст по таксационото описание / 55г/. Останалите 762,00 кв.м. /оцветени в син цвят/ представляват към момента на заснемането земеделска земя - ливада, от които: 201,00 кв.м. попадат в отдел 557, подотдел “т“ по ГСП на ТП-ДГС-С. от 2020 г., а 561,00 кв.м. попадат в отдел 558, подотдел “к“ по ГСП на ТП-ДГС-С. от 2020 г., в която попадат построената масивна едноетажна вилна сграда с таванско помещение, масивна тоалетна, част от вертикалната планировка, барака и част от каросерия, както и единични овощни дървета. Според заключението на вещото лице, горските карти след влизането в сила на КВС и кадастъра се изработват на тази основа – онова, което е включено като земеделска земя, остава земеделска земя, което е включено като пътища, остава като пътища, което е включено като регулация, остава като регулация, което е учредено като сервитут, остава като сервитут. Останалото, по смисъла на кадастралната карта остава горска територия. Затова спрямо 1997 г., когато е приета КВС, следващите 2010 г. и 2020 г. границата между земеделските земи и горската територия съответства на кадастралната карта и претендираната площ, както е изработено по комбинираната скица, на практика е част от горската територия. Предвид изложеното становище на вещите лица, което се кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено, а и неоспорено от страните по съответния процесуален ред, настоящата инстанция приема, че процесната реална част от имота има характеристика на горска територия. Според приетото заключение възрастта да дърветата се определя по височина и диаметър, като се изхожда от съществуващата документация за съседната площ, където има таксационна характеристика и където е посочено, че възрастта на дърветата е на 55 години. Според в.л. това е индикация за едновременно залесяване, защото характеристиката е една и съща. Вещото лице уточнява, че дърветата в процесната част от имота са същите, като тези в имот ••••••••••• който представлява горска територия. Именно установеното залесяване на имота, според настоящия състав, е станало причина същият да придобие статут на гора по смисъла на чл. 3 ал.1 ЗГ / обн. 1958 г. и отменен през 1997 г./ и да стане част от ДГФ към момента на залесяване. От изложеното следва извод, че въпросният имот е придобит от държавата по силата на разпоредбата на чл. 6 от Закона за собствеността /в редакцията на нормата към 1951 г./, като вещ без собственик. След залесяването на имота през миналия век, същият е придобил статут на горска територия, като са били изготвени съответните ЛУП и имотът е нанесен в КВС като част от имот № 000022 - напълно идентичен с имот с идентификатор •••••••••• по КККР на гр.Р.. Разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от отменения Закон за горите /обн. ДВ 125/1997 г. / и чл. 26 от действащия ЗГ, изрично въвеждат забрана за придобиване по давност на имоти - горски територии - държавна или общинска собственост. Аналогична е и разпоредбата на нормата на чл. 86 от Закона за собствеността, действаща до 1996 г. При така установеното, настоящата инстанция намира, че ищецът Н. Х. не е придобил по давност правото на собственост върху претендирания имот. Въпросната реална част от поземлен имот представлява част от държавни горски територии и за посочения в исковата молба период е съществувала забрана за придобиването му по давност. Налице са императивни правни норми, които въвеждат забрана за придобиване собствеността на имота чрез давностно владение, които не са отчетени от първоинстанционния съд. Ето защо, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо това следва да се отхвърли предявеният иск. При този изход на спора, в полза на Държавата, чрез Министъра на земеделието и храните, следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1 072.78 евро. Във въззивното производство се дължат разноски, както следва: 600 евро - възнаграждение за изготвена експертиза, 12.78 евро заплатена ДТ, както и такива за юрисконсултско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и предвид параметрите на оценката, която насрещната страна е дала за адвокатски труд на процесуалния си представител, съдът определя размер на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на 230 евро за настоящата инстанция. За първоинстанционното производство също се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 230 евро. Воден от изложеното, съдът