Решение № 5403 от 11.5.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 3016/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2 т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Д. Г. Х. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], депозирана чрез адвокат П. против т.2 от Заповед № 8121К-3886/24.04.2025г. на Министъра на вътрешните работи, с която временно е отстранен от длъжност за срок от два месеца инспектор Х., считано от 17.04.2025г. и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, твърди, че оспореният административен акт е недостатъчно мотивиран, при това заповедта е издадена на 24.04.2025г., а разпореждането за временно отстраняване тече от 17.04.2025г., т.е. преди издаването на акта. Претендира отмяната на същия и разноските по делото.. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и счита същата за неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки. В съдебно заседание, проведено на 05.03.2026г. жалбоподателят, чрез адвокат П., уточняват жалбата като посочват, че оспорват Заповед № 8121к-3886 от 24.04.2025г. по т.2 и всички последващи заповеди по т.2, които са неизменна част от тази заповед. Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, което се установи от отбелязване на самата оспорена заповед /л. 8 по делото/, че е уведомен на 19.12.2025г., а жалбата е депозирана на 25.12.2025г. Същата е подадена от лице с правен интерес и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Административен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: Между страните не е спорно, че жалбоподателят към момента на издаване на заповедта заема длъжност – старши разследващ полицай в ОДМВР към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Пловдив Дисциплинарното производство срещу инспектор Д. Х. е образувано със Заповед № 8121К-3886/24.04.2025г. на Министъра на МВР. Процедурата е стартирала във връзка с постъпило предложение peг. № 317р-5489/17.04.2025 г. по описа на Областна дирекция на МВР - Пловдив, с приложено копие на писмо УРИ 317000-7094/17.04.2025 г. (ДП № КГОС-ДП-24-19/17.04,2025 г. по описа на Комисия за противодействие на корупцията) за образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и временно отстраняване от длъжност на инспектор Д. Г. Х., старши разследващ полицай в ОДМВР към отдел „Разследване" при ОДМВР –Пловдив. Административният орган е установил, че във връзка с разследване по ДП № КЖ-ДП-24/2025 г. по описа на КПК, пр. пр. № 10912/25 г. по описа на СГП, на 16.04.2025 г. на инспектор Х. е предявено постановление за привличане в качеството на обвиняем, за това, че в съучастие като извършител, в качеството на разследващ полицай, с цел имотна облага, е спомогнал лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление. Установено е, че на инспектор Х. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража за срок до 72 часа", която се изтърпява в Следствен арест „Г. М .Д." [населено място]. Прието е, че са налице данни, че инспектор Х., вместо да изпълни задълженията си произтичащи от чл. 67, пр. последно от ЗМВР във вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗМВР, сам е участвал в извършването на противоправно деяние, с което е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗМВР. Със същото деяние служителят е нарушил етичните правила в т. 15, т.19, т.20, т.24 и т.25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Административният орган е установил, че са налице условията по чл. чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Изрично е посочил, че неспазването на служебната етика има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията и може да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност, поради което деянието е „уронващо престижа". Прието е, че са налице двата кумулативно необходими елемента - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронване престижа на службата и възможност за възпрепятстване и затрудняване разкриването на обективната истина. Установено е, че действията на инспектор Х. са дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ад. 2, т. 4 от ЗМВР -(неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители е МВР), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата), за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение". Прието е, че характерът на дисциплинарното нарушение сочи на наличие на основания за временно отстраняване на служителя от длъжност, тъй като заеманата от инспектор Х. длъжност му предоставя възможност да я използва, за възпрепятстване и затрудняване на разкриването на обективната истина при воденото срещу него дисциплинарно производство. Длъжността му позволява да ползва информационните фондове на МВР, да се сдобива с лични данни и адреси на служители и граждани, имащи отношение към случая. Със заповедта за образуване на производство, с т.3 е определен състав на дисциплинарно разследващ орган (ДРО), а с точка 2, от посочената заповед, предмет на настоящия съдебен контрол, на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 от ЗМВР, инспектор Х. е отстранен временно от длъжност за срок от два месеца и е разпоредено да бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното му оръжие, считано от 17.04.2025г. Издадена е Заповед № 8121К-4799 от 30.05.2025г., с която е изменена Заповед № 8121К-3886/24.04.2025г. Със заповедта от 30.05.2025г. е променен съставът на ДРО. Със Заповед № 8121К-9170 от 02.07.2025г. е изменена Заповед № 8121К-3886/24.04.2025г., изменена със Заповед № 8121К-4799/30.05.2025г. за образуване на дисциплинарно производство и временно отстраняване от длъжност на инспектор Д. Х.. Променено е основанието за временно отстраняване от длъжност на инспектор Х. по чл.214, ал.4 от ЗМВР с основанието по чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР, считано от 05.06.2025г., като е удължен срокът за отстраняване с един месец - до 05.07.2025г., поради фактическа и правна сложност на производството. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 45 от ЗМВР при възникване на обстоятелствата по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР мотивирана заповед за временно отстраняване от длъжност може да се издаде по всяко време на дисциплинарното производство, а при тяхната промяна се издава нова заповед. Заповед №8121К-3886/24.04.2025г. на Министъра на вътрешните работи е връчена лично на жалбоподателя на дата 19.12.2025г., което се установява от саморъчно положен подпис (л. 8 от делото), като от волеизявлението на Х. се установява, че същият е запозната и с правото си на защита. Покана за запознаване със Заповеди № 8121К-3886 от 24.04.2025г.; №8121К-4799/30.05.2025г. и Заповед № 8121К-9170 от 02.07.2025г /л. 90-гръб по делото и л. 91 –гръб/ са връчени на 19.12.2025г. Относно процедурата по връчване на изброените по-горе заповеди е съставена Докладна записка от председателя на ДРО. Посочени са подробно по дати и часове предприетите действия относно връчването на заповедите. Извършени са посещения на постоянен и настоящ адрес на Д. Х.. Посочено е, че въпреки предприетите действия инспектор Х. не е установен за запознаване с посочените заповеди и връчване на поканите. Изготвени са протоколи за поставяне на съобщение по чл. 210, ал.4 от ЗМВР и чл. 68 от Инструкция № 8121-877 от 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. По делото са приети болнични листове / от л. 10 до л. 17 вкл./, от които се установи, че за периода от 05.06.2025г. до 30.11. 2025г. Х. е бил в отпуск по болест, режим на лечение-домашен. Със Заповед № 8121к-9462 от 14.07.2025г. по предложение с рег. № 2372р-18735/04.07.2025г. е възстановен на заеманата длъжност инспектор Д. Г. Х., старши разследващ полицай в ОДМВР към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Пловдив, считано от 06.07.2025г. В предложението е посочено, че се възстановява на длъжност поради изтичане ва срока за неговото временно отстраняване, считано от 06.07.2025г. С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – Пловдив, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи: Правното основание за издаване на Заповед № 8121К-3886/24.04.2025г. на Министъра на вътрешните работи в оспорената част е разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, според която държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед в следните случаи: 1. когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Съдът намира, че при издаването на този акт и последващите заповеди са били налице предпоставките на закона, тъй като на инспектор Х. е предявено постановление за привличане в качеството на обвиняем. На Х. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за срок от 72 часа. Има данни, че е участвал в извършването на противоправно деяние, с което е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1, пр.1 от ЗМВР. Временното отстраняване от длъжност е извършено от органа, образувал дисциплинарното производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, при наличие на данни за извършени нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за които според чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Относно наличието на втората предпоставка – дали служебното положение на жалбоподателя би затруднило разкриването на обективната истина, настоящият съдебен състав намира, че тя е налице. В случая в заповедта са изложени подробни и ясни съображения кои фактически обстоятелства дават основание на административния орган да приеме, че служебното положение на Х. би затруднило разкриването на обективната истина в конкретния случай, като става ясно каква е конкретната връзка между служебното положение на жалбоподателя и опасността от затрудняване разкриването на обективната истина по образуваното дисциплинарно производство Съдът намира, че действително служебното положение на Х. би затруднило разкриването на обективната истина при провеждането на образуваното срещу него дисциплинарно производство. Предвид заеманата от Х. длъжност - разследващ полицай към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Пловдив, етапа на дисциплинарното производство, предполагащ събиране на доказателства, включително и от досъдебното производство, е възможно, има голяма вероятност,жалбоподателят да създаде пречки за разкриване на обективната истина като им въздейства. Изрично трябва да бъде посочено, че отстраняването е временно (до два месеца, увеличено с още един месец, съгласно Заповед № 8121К-9170 от 02.07.2025г. и в изпълнение на изричната разпоредба на чл.214 ал.3 от ЗМВР. Според посочената норма срокът за временно отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два месеца, като по дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност, органът, образувал дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец. Спазен е принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК – засягането на правата на служителя не се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за преследваната от този акт цел, а именно създаване на необходимата гаранция за спазване процедурата по събиране на доказателства в дисциплинарното производство, т. е. неговото безпристрастно и законосъобразно провеждане. Определеният в закона срок е спазен като са изложени мотиви относно фактическата и правна сложност на дисциплинарното производство. Отделно от това, нормата на чл. 214, ал. 6 от ЗМВР предвижда репарационна възможност за възстановяване на служителя на заеманата длъжност и изплащане на възнаграждение за времето на отстраняване, при прекратяване на дисциплинарното производство или когато не бъде наложено наказание "уволнение". В случая не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 5 от АПК. Съдът намира, че са спазени изискванията и на чл. 44 и чл. 45 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкцията). Съгласно чл. 44 от Инструкцията дисциплинарното производство започва с издаването на заповед от компетентния дисциплинарнонаказващ орган, която съдържа 1. данни за извършителя; 2. данни за извършеното дисциплинарно нарушение; 3. предвиденото наказание за нарушението; 4. дисциплинарно разследващия орган, на когото се възлага разследването; 5. срока за извършване на разследването; 6. правата на служителя, срещу когото е образувано дисциплинарното производство. Според относимата към спора ал. 3 от тази разпоредба при наличие на обстоятелствата по чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР служителят се отстранява временно от длъжност със заповедта по ал. 1, като се посочват мотивите за това. В чл. 45 е уточнено, че при възникване на обстоятелствата по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР мотивирана заповед за временно отстраняване от длъжност може да се издаде по всяко време на дисциплинарното производство, а при тяхната промяна се издава нова заповед. Оспорената частично заповед и последващите са издадени от компетентен орган, същите са мотивирани, тъй като са изложени факти и обстоятелства, съответстващи на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Установените факти са достатъчни за доказване на възможността за окозване на влияние върху разкриването на обективната истина по време на дисциплинарното производство. Гореизложеното мотивира съда да приеме, че процесният административен акт /актове/, в атакуваната част, не страда от пороци, които биха обосновали изводи за незаконосъобразност, на някое от основанията по чл. 146 от АПК. Жалбата срещу заповедта /заповедите/, в частта й по т. 2 е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Не са претендирани разноски от ответника и Съдът не дължи произнасяне в тази посока. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, трети състав