Решение № 314 от 30.4.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 343/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивната жалба на ищеца П. Г. Г., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. Б., ж.к. "И.", бл. ••, вх. *, подадена чрез адв. Красен Кръстев- АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон Първи“ № 104 -партер, против решение № 9 от 05.01.2026 г. постановено по гр. д. № 2866/2025г. на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлен иска му за приемане за установено по реда на чл. 422 от ГПК по отношение на ответника “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: 030269049, седалище и адрес на управление: гр. София, район ”Оборище”, бул.”Княз Александър Дондуков” № 68, че последният в качеството си на универсален правоприемник на “ЗАД Виктория“ АД на основание чл. 229 от КЗ /отм./ дължи на ищеца сумата 1250лв., представляваща регресно вземане за платена мораторна лихва от общо 20968.27 лв., дължима за периода от 12.05.2012г. до 10.01.2014г. върху главниците – 124 150 лв., присъдени като обезщетения по изпълнителен лист, издаден по НОХД № 524/2013г. на ОС- Бургас в полза на А. В. Б., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2024г. до окончателното плащане, за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 74283/2024г. на РС –София. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата 76.69 евро /150лв./ – юрисконсултско възнаграждение. Във въззивната жалба се изразява недоволство от обжалваното решение, с твърдения, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон и неправилни правни изводи. Излага се, че установената от съда фактическа обстановка не е спорна между страните, в т.ч. и обстоятелството, че ищецът не е уведомил застрахователя за настъпилото на 12.05.2012г. ПТП по реда на чл. 224, ал. 1 от КЗ /сега отм./ Сочи се, че от съдържанието на представеното от ответника споразумение от 19.12.2013г., подписано с пострадалите лица се установява, че застрахователната щета е била заявена от увредените лица на 19.11.2023г., което според въззивника означава, че застрахователят е бил надлежно уведомен за настъпване на застрахователното събитие преди изплащане на застрахователните обезщетения. Позовавайки се на цитирана в жалбата съдебна практика се сочи, че при задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят дължи покритие на лихвата за забава от поранната дата измежду датата на уведомяването си от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице. По тези съображения въззивникът счита, че направения от районния съд извод, че липсата на уведомяване на застрахователя, извършено от ищеца като застрахован за настъпилото застрахователно събитие изключва отговорността на последния за лихвите за забава, е в противоречие с материалния закон и трайно установената в тази връзка съдебна практика. На следващо място въззивникът споделя изводите на съда, че е налице извършено в полза на пострадалото лице А. Б. плащане на процесната сума от 1250 лв. в рамките на образуваното изпълнително производство, като в т.ч. същото е било прекратено поради пълно погасяване на задължението на ищеца с разпореждане от 11.12.2024г. на съдебния изпълнител. Акцентира се, че доколкото в сключеното между застрахователя и пострадалия споразумение не е подписано от ищеца, отказът на пострадалия да търсят лихви от застрахователя не поражда действие спрямо и ищеца и не води до ограничаване на регресните му права. В жалбата се излагат доводи за неоснователност на възраженията на ответния застраховател за изтекла погасителна давност и настъпила перемпция, за което въззивникът се позовава на разрешенията, дадени в цитираната от него задължителна съдебна практика. Що се касае до възражението на ответника, че с доброволно плащане на процесната сума ищецът бил изпълнил свой морален дълг, сочи, то не е основателно, доколкото плащането е извършено в резултат на осъществено и интензивно принудително изпълнение на изискуемо и ликвидно задължение. По подробно наведените в жалбата доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендира се присъждане на разноските по делото пред всички инстанции. В съдебно заседание въззивникът не се явява и не изпраща представител. Представя писмено становище, в което заявява, че поддържа въззивнара си жалба и моли за присъждане на разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Направено е и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение на адвокатския хонорар, претендиран като разноски по делото от насрещната страна. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият-ответник “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез пълномощника си юрисконсулт В. Т. е депозирал писмен отговор, в който е оспорил въззивната жалба като неоснователна като счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и моли за потвърждаването му. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендирания от въззивника като разноски размер на адвокатско възнаграждение, позовавайки се на цитирана в писмения отговор съдебна практика. В съдебно заседание, въззивамият не се явява и не изпраща представител. С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и направените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира за установено следното: Производството по делото пред първата инстанция е образувано по предявен от ищеца П. Г. Г. по реда на чл. 422 от ГПК иск за приемане за установено по отношение на ответния застраховател „Дженерали застраховане“ АД, че на основание чл.229 от КЗ /отм./ последният дължи по регрес на ищеца сумата от 1 250 лв., предявена като частичен иск от платена от последния мораторна лихва от общо 20 968.27 лв., дължима за периода 12.05.2012г. – 10.01.2014г. върху главниците от 124 150 лв., присъдени като обезщетения по изп. лист, издаден по НОХД № 524/2013г. на ОС - Бургас в полза на А. В. Б., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2024г. до окончателното плащане, за което вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, издадена по ч. гр. дело № 74283/2024г. на РС София. В исковата молба се твърди, че МПС, с който ищецът е причинил на 12.05.2012г. ПТП е имало сключена валидна застраховка ”Гражданска отговорност” с ответното дружество – универсален правоприемник на “ЗАД Виктория“ АД. Посочва се, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист в полза на наследниците на пострадалото от ПТП, с което той е осъден да им заплати присъдените обезщетения, в т.ч. и на преживялата съпруга А. Б. в общ размер от 124 150 лв. – за претърпени имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 12.05.2012г. до окончателното й изплащане. Излага се, че пострадалоте лица с сключили споразумение със застрахователя, по силата на което той им е изплатил присъдените главници съгласно платежни нареждания от 10.01.2014г., като е отказал да заплати законната лихва, поради което за принудителното й събиране от ищеца е образувано изп. дело№ 205/2014г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов- БОС. Ищецът заявява, че е изплатил всички суми по изпълнителното дело, като същото е приключило, поради което претендира от ответния застраховател на основание чл. 229 от КЗ /сега отм./ по регрес възстановяване на платеното в полза на А. Б., като предявява частичен иск в размер на 1250 лв. от общо платената сума з а мораторна лихва от общо 20 968.27 лв., дължима за периода 12.05.2012г. – 10.01.2014г. върху главниците от 124 150 лв., присъдени като обезщетения по изп. лист, издаден по НОХД № 524/2013г. на ОС - Бургас в полза на А. В. Б.. В срока по чл. 131 от ГПК ответния застраховател е оспорил исковата претения, с мотив, че не дължи възстановяване на ищеца на платената от същия на пострадалото лице мораторна лихва, тъй като не е уведомен надлежно от ищеца за настъпилото застрахователно събитие съобразно раз поредбата на чл.224, ал.1 от КЗ /отм./. В случай, че съдът счете, че искът е доказан по своето основание прави възражение за погасяване на вземането по давност. От фактическа страна, по делото е установено следното: Страните не спорят по установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, от която се установява, че поради извършено на 12.05.2012г. престъпление по чл.343а, ал.1, б.”б”, вр. с чл.343, ал.1, б.”в” и чл.342, ал.1 от НК, е ангажирана наказателната отговорност на ищеца, като с влязла в законна сила на 25.10.2013г. присъда № 170/04.07.2013г. по НОХД № 524/2013г. на ОС -Бургас, изменена с Решение № 132/02.10.2013г., постановено по ВНОХД № 135/2013г. на АС -Бургас, му е наложено наказание от една година и четири месеца ”лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено, съгласно чл.66 от НК, за срок от три години, както и по чл.343б от НК на същият е наложено ”Лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години. Същевременно по предявения от наследниците на пострадалото лице граждански иск ищецът е осъден да им заплати обезщетения за претърпени неимуществени вреди – по 80 000 лв. на децата му К. Я. Б. и К. Я. Б., и 120 000 лв. на съпругата му А. В. Б., както и общо 4 150 лв. – за имуществените вреди на основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 27.03.2013г., до окончателното плащане, както и общо 840 лв. – деловодни разноски. За присъдените им суми наследниците са се снабдили с издаден срещу ищеца на 06.11.2013г. изпълнителен лист. Страните не спорят също, а и от данните се установява, че към датата на ПТП за управлявания от ищеца лек автомобил, собственост на ”Стройтек 90” ЕООД, гр.Бургас, е имало сключена валидна застраховка ”Гражданска от говорност” със “ЗАД Виктория“ АД, чиито универсален правоприемник е ответника “Дженерали зас траховане“ АД, обективирана в застрахователна полица № 15111890750544, срок на действие от 09.11.2011г. до 08.11.2012г., т.е. обхващаща и датата на ПТП. Безспорно е също, че въз основа на подадена на 19.11.2013г. от наследниците на пострадания Бузов молба за изплащане от “ЗАД Виктория“ АД н а присъдените по НОХД обезщетения, ведно с лихвите и разноските, на 19.12.2013г. помежду им е сключено споразумение за заплащане само на главниците, а по отношение на мораторните лихви и разноските – претенциите им не са били удовлетворени, поради отказ на застрахователя, основан на разпоредбите на чл.223, ал.2, във вр. с чл.224, ал.1, чл.271, ал.5, във вр. с ал.1, и чл.223, ал.4 от КЗ /отм./- поради неизпълнение на задължението на застрахования да го уведоми в 7-мо дневен срок от узнаване на обстоятелствата за възникване на гражданската му отговорност. Не се спори, че присъдените в полза на наследниците на пострадалите лица суми за главници са им изплатени от правоприемника на ответното дружество с преводни нареждания от 10.01.2014г. - по 80 000 лв. на Константин и Кристиана Бузови, а на А. Б. – общо 124 150 лв. Установено е също, че впоследствие на 13.05.2014г. наследиците са депозирали искане пред ЧСИ Илко Бакалов за образуване на изпълнително производство за принудително изпълнение по издадения срещу ищеца изпълнителен лист, като за целта е образувано изп. дело № 205/2014г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов – за принудително събиране на дължимата върху всяка от главниците законна лихва за периода от датата на увреждането 12.05.2012г. до датата на плащането 10.01. 2014г. Видно е, че ПДИ за връчена на длъжника на 08.08.2014г. Безспорно е също, че поради поради проведено принудително изпълнение /чрез удържания по наложените на банкови сметки запори за периода от 14.10.2014г. до 13.07.2021г./ н а задълженията му за законна лихва върху изплатените от застрахователя на пострадалите лица главници, с разпореждане на съдебния изпълнител от 11.12.2024г., влязло в сила на 27.12.2024г., изпълнителното производство е приключено, поради пълно изплащане от ищеца на задълженията си по изп. дело. От приложеното в тази връзка удостоверение, издадено от ЧСИ Илко Бакалов е видно, че общо платената законна лихва от ищеца е в размер на 56 338 лв., от която сумата от 20 968. 27 лв. – платена в полза на А. Б. и сумите от по 13 635.90 лв. на Константин и Кристиана Бузови, както и разноските и таксите по изпълнението. Видно от данните по делото, по подадена на 13.12.2025г. заявление по чл. 410 от ГПК, в полза на ищеца е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 74283/2024г. на РС София срещу ответния застраховател за заплащане на процесната сума от 1250 лв., предявена като частичен иск от сумата 20968.27 лв., представляваща платено от ищеца законна лихва за забава дължима за периода 12.05.2012г. – 10.01.2014г. върху главниците от 124 150 лв., присъдени като обезщетения по изп. лист, издаден по НОХД № 524/2013г. на ОС - Бургас в полза на А. В. Б., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2024г. до окончателното плащане. С обжалваното решение, районният съд като е приел, че с оглед установеното по делото и безспорно между страните обстоятелство, че ищецът като застрахован не е изпълнил задължението си по чл.224, ал.1 от КЗ /отм./ да уведоми застрахователя за настъпилото на 12.05.2012г. застрахователно събитие – процесното ПТП, е счел, че в случая съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2, изр.2 от КЗ /отм./, уреждаща въпроса за отговорността за лихвите за забава в отношенията между застрахован и застраховател, ответното дружество не дължи на ищеца възстановяване на платената от последния на А. Б. сума по образуваното срещу него изпълнителното дело, поради което е отхвърлил предявения частичен иск. След извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното решение Бургаският окръжен съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Съдът като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като съобрази закона намира, че районният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, която не се оспорва от страните и въз основа на нея е направил правилни фактически и правни изводи за неизпълнение на задължението на ищеца по чл. 224, ал. 1 от КЗ /отм./, имащо като последица невъзникване на правото по чл. 229 от КЗ /отм./ за възстановяване на платената сума за лихви, които въззивният съд напълно споделя и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. Съобразявайки изложените във въззивната жалба оплаквания и предвид ограничения въззивен контрол по правилността на решението съгласно чл. 269 от ГПК настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна по следните съображения: В случая няма спор, че с оглед датата на настъпване на застрахователното събитие -процесното ПТП -12.05.2012г. приложимия материален закон, уреждащ отношенията на страните във връзка с последиците него съгласно параграф 22 от ПРЗ на сега действащия КЗ е действалия към датата събитието КЗ/в сила от 2005г. отм. от 01.01.2016г./ Предвид това претенцията на ищеца да получи от ответния застраховател по валидната към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ платеното на единия от наследниците на пострадалото от ПТП лице въз основа на осъществено прунудително изпълнение намира своето основание в нормата на в чл. 229 от КЗ/сега отм./. В нея е предвидено правото на застрахования по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ да получи застрахователното обезщетение, когато е удовлетворил увреденото лице. В случая по делото не се спори, а и от данните се установява, че ищецът е платил дължимите на наследницата на пострадалото лице – А. Б. суми по издадения в нейна полза изпълнителен лист, представляващ вземания за лихва за забава за периода от 12.05.2012г. до 10.01.2014г. в размер на 20 968.27 лв., начислена върху изплатената й от застрахователя по сключено помежду им споразумение главница от 124 150 лв. За да има правото обаче да търси на основание чл. 229,ал. 1 от КЗ /отм./ по регрес от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ възстановяване на платените суми за лихва, ищецът следва да се изпълнил задълженията си по чл. 224, ал. 1 вр. с чл. 223, ал. 2, изр. второ от КЗ /сега отм./. Тези норми установяват отговорността на застрахователят за възмездяване на платените от ищеца като застрахован делинквент по горепосочената застраховка лихви за забава, присъдени в негова тежест, считано от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1 от КЗ /отм./, което следва да е в седмодневен срок за плащанията, които ищецът е извършил. Съдебната практика приема, че употребеният в нормата на чл. 224, ал. 1 от КЗ съюз "или" и глаголът „съобщава“ следва да се тълкува не като възможност на застрахованото лице еднократно да уведоми застрахователя за едно от посочените в този текст събития /узнаване от застрахования на обстоятелства, които биха могли да доведат до ангажиране на гражданската му отговорност, предявяване на иск срещу застрахования, извършване на плащане от застрахования/, а съставлява задължение на застрахования, което възниква винаги, когато се осъществи кое да е от тези събития, независимо дали другите събития са се осъществили. Това означава, че в случая ищецът е имал задължение да съобщи на застрахователя за извършеното от него плащане на сумите за законна лихва за забава на главниците, дължими за периода от 12.05.2012г. до 10.01.2014г. По делото страните не спорят, че ищецът не е подавал каквито и да уведомления до застрахователя в изпълнение на задълженията си по чл. 224, ал. 1, изр. второ от КЗ /отм./ нито за настъпилото застрахователно събитие на 12.05.2012г., нито за издадения срещу него изпълнителен лист и връчената ПДИ, нито за предприетото принудително изпълнение и за извършваните от сметките му удръжки, представляващи частични плащания на дълга по наложените по изпълнителното дело запори за перида от 14.10.2014г. до 13.07.2021г., нито за прекратяване на изпълнителното дело поради пълното изплащане на дълга. Регресното вземане на ищеца като застраховано лице за възстановяване на платеното на увредените лица въз основа на настъпилото застрахователно събитие възниква в патримониума м у едва с факта на извършеното от него плащане, поради което настъпването на този правопораждащ факт на общо основание следва да бъде съобщено на застрахователя, за да бъде поставен същият в забава да изпълни задължението си по чл. 229 о т КЗ /отм/. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите в жалбата, че доколкото застрахователната щета е била заявена от увредените лица на 19.11.2023г., то се считало, че застрахователят е бил надлежно уведомен за настъпване на застрахователното събитие преди изплащане на застрахователните обезщетения. В закона не е уредена възможност уведомяването по чл. 224, ал. 1 от КЗ /отм./, което съставлява задължение на застрахования да бъде извършено от трети лица, респ. да застрахователят да се счита за уведомен във връзка със сезирането му по повод същото застрахователно събитие по предявена срещу него претенция от увредените трети лица, които не са страна по застрахователното правоотношение. От друга страна в случая се касае за регресно вземане за платени законни лихви, чиято изискуемост съгласно чл. 223, ал. 2, изр. второ от КЗ /отм/ е поставена взависимост от изпълнение на задължението на платеца- застрахован да уведоми застрахователя, че е платил, т.е. изискват се две предпоставки – извършено плащане на лихвите и уведомяване на застрахователя за този факт в едноседмичен срок от плащането. Затова, в случая само по себе си обстоятелството, че застрахователят още през 2013г. е бил наясно с настъпване на застрахователното събитие чрез заявената от наследниците на пострадалото лице щета е ирелевантно за реализиране на заявеното през 2024г. с настоящия иск регресно право на ищеца по чл. 229 от КЗ /отм./, тъй като към момента на сезиране на застрахователя от наследниците на подстрадалия и сключване на споразумение предхожда плащанията, извършени от ищеца. Задължението за съобщаване за плащането възниква от извършването му, от който момент започва да тече седмодневния срок за съобщаване на това обстоятелство на застрахователя. Предвид горното и доколкото ни се твърди, нито има доказателства ищецът да е изпълнил задължението си по чл.224, ал.1 от КЗ /отм./, вкл. не се сочат или доказват обективни причини за неизпълнение, т.е. които не могат да му се вменят във вина, се налага извода, че за ищеца не е възникнало регресното право по чл. 229 от КЗ /отм./ да претендира от ответния застраховател възстановяване на платените суми в полза на наследниците на починалото, вследствие инцидента лице, който се явява застрахователното събитие. С оглед горното, въззивната инстанция напълно споделя решаващия извод на районния съд, че исковата претенция по чл. 229 от КЗ /отм./, предявена като частичен иск от общата платена сума за лихви за забава 20968.27 лв. е неоснователна, поради неизпълнение на задължението на ищеца по чл. 223, ал. 2, изр. второ вр. с чл. 224, ал. 1, изр. второ от КЗ /отм./ тъй като ищецът не е доказал да има твърдяното към ответника регресно право. Поради тази причина съдът не следва да обсъжда останалите доводи в жалбата, свързани с обстоятелството дали се касае за изпълнение на нравствен дълг и дали вземането е погасено по давност. Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжавалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло, в т.ч. и в частта за разноските, присъдени в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Въпреки изхода на делото, разрешен от настоящата инстанция, разноски в полза на въззиваемия-ответник за въззивното производство по чл. 78, ал. 3 от ГПК, вкл. и такива на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК не следва да се присъдят, поради липса на направено искане в този смисъл. Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд