Решение № 1757 от 12.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2325/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл.118, ал.1 и ал.3 от КСО. Образувано е по жалба на А. М. А.-Т., [ЕГН], с адрес - с. Пчелник, [улица], община Долни Чифлик, обл. Варна, подадена чрез адв. А. В., САК, против Решение № 2153-03-177/09.09.2025г. на Директора на ТП-Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № 6206190971/20.05.2025г. на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б. “д“ от КСО, вр. с чл.10, ал.2 от НПОС, е изменена в реален размер – 667,54 лв., към който съгласно § 7ж от ПЗР на КСО е включена и сума от 60,00 лв.; или общо 727,54 лв., отпуснатата й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 19.08.2024 г. Жалбоподателката твърди, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон. Счита, че административният орган неправилно е приел, че периода от 10.10.2005г. до 01.09.2024г., в който е работила като санитар в отделение „Образна диагностика“ в УПМБАЛ „Св. Й. К.“ ЕАД - София, следва да се зачита за осигурителен стаж от втора категория. Твърди, че е работила на 7-часов работен ден и е ползвала допълнителен платен годишен отпуск поради спецификата на длъжността. Счита, че от длъжностната характеристика за процесния период също е видно, че положеният труд е при условия, съответстващи на втора категория осигурителен стаж, т.к. ежедневно се е намирала в близост до уреди, излъчващи йонизиращо лъчение, увеличаващо риска от развитие на вредни за здравето ефекти. Твърди, че извършваната дейност попада в обхвата на чл. 2, т. 12 от НКТП и чл.9, ал.20, т.13 от Инструкция №13/31.10.2000г. Счита, че получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст не би следвало да бъде поставяно в зависимост от неправомерното поведение на работодателя, а целта на закона е всяко лице, полагащо труд при условия, застрашаващи живота и здравето му да бъде компенсирано. Моли оспореният акт да бъде отменен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответната страна - Директора на ТП-Варна на НОИ, чрез процесуалния си представител ю.к. Г., оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Твърди, че независимо, че жалбоподателката е работила на 7-часов работен ден и е ползвала допълнителен отпуск, не е работила непосредствено с източници на йонизиращи лъчения и не е получавала допълнително възнаграждение за работа в йонизираща среда. От извършената проверка е установено, че служителите на длъжност „санитар“ в отделението по „Образна диагностика“ не извършват трудова дейност в непосредствена близост с източници на йонизиращи лъчения и не е работят постоянно в йонизираща среда. Трудовите задължения на жалбоподателката като санитар, очевидно не предполагат осъществяване на трудова дейност, свързана с използване на устройствата с йонизиращо лъчение. В обхвата на чл. 2, ал. 12 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/ и чл. 9, ал. 20 от Инструкция № 13 за прилагане на НКТП попадат работниците, специалистите и ръководните служители, работещи постоянно и непосредствено в среда на йонизиращи лъчения с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи излъчвания. Съгласно чл. 9, ал. 21 от Инструкция № 13 за прилагане на НКТП изпълнението на тези видовете работи и дейности се доказва с трудови договори, длъжностни характеристики, заповеди и други, регламентиращи задължения за работа, първична документация, доказваща плащания, свързани с реализирането на такава дейност. При извършената проверка на документите при осигурителя е установено, че жалбоподателката не е извършвала труд, свързан с тези дейности. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление от 20.06.2024 г. А. М. А.-Т. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж възраст. Към заявлението са приложени трудова книжка № 53/16.06.1982 г., трудова книжка № 390/продължение, 3 броя удостоверение за раждане. Представено е и Удостоверение № 3784/04.07.2024 г., издадено от изпълнителния директор на УПМБАЛ – София „Св. Й. К.“ ЕАД, в уверение, че жалбоподателката работи като санитар в Отделение по образна диагностика от 10.10.2005 г. и продължава да работи в среда с източници на йонизиращи лъчи. С писмо рег. № 2113-21-4105#2/05.07.2024г. Директорът на ТП – София град на НОИ, на основание чл. 30 от АПК, е уведомил заявителката да отстрани недостатъци в заявлението. С писмо изх. № 2113-21-4105/15.08.2024 г., длъжностното лице „ПО“ е изискало от УПМБАЛ „Св. Й. К.“ извършването на проверка на разплащателните ведомости и издаването на УП-3 за периода 10.10.2005 г. до 16.07.2024 г. Изискано е да се уточни при каква категория труд е работила А. М. А.-Т., при съобразяване с Наредба за комплексна оценка на условията на труда № 027/15.05.1974 г., че до 30.06.1991г., съгласно наредбата на лицата, чиято основна работа е непосредствено свързана с източници на йонизиращи лъчения и са изплащани допълнително възнаграждения в размер от 25 лв. до 40 лв.; за периода 01.07.1991 г. до 31.03.2006 г. да се посочат точките по елемент „йонизиращи лъчения“; за периода 01.04.2006 г. - 11.11.2015 г. е необходимо издаването на документ, удостоверяващ работата в среда с източници на „йонизиращи лъчения“, във връзка с признаването на положения труд по втора категория, съгласно §4 от ПМС № 297/28.12.2005 г. /обн.ДВ.,бр.2/2006 г. Изискани са данни дали жалбоподателката е работила на намален работен ден, размера на допълнителния й отпуск и дали е получава допълнително възнаграждение. Видно от Удостоверение изх. № 4940/02.09.2024 г. издадено от Изпълнителя директор на УПМБАЛ-София „Св. Й. Кръстител” ЕАД, жалбоподателката е работила като санитар в Отделение по образна диагностика от 10.10.2005г. и продължава да работи в среда с източници на йонизиращи лъчения. В периода 10.10.2005г. до 31.03.2006г. е получила 208 точки за условия на труд. Работи на 7 -часов работен ден и ползва 22 работни дни допълнителен отпуск. Със заявление № 2113-21-4105#7 от 20.09.2024 г. Т. е оттеглила заявление № 9019-21-336 от 20.06.2024 г. за отпускане на пенсия за прослужено време и старост. Административното производство е прекратено с акт за прекратяване № 6206190971/75/27.09.2024 г. На 20.09.2024 г., със Заявление № 2113-21-8574, жалбоподателката отново е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С писмо изх. № 2113-21-8574 # 1 от 22.11.2024 г. Директор Дирекция „Пенсии“ при ТП – София град на НОИ изпраща по компетентност на ТП-Варна по настоящия адрес на заявителката пенсионното й досие и документи за произнасяне по компетентност. За удостоверяване осигурителния стаж на заявителката и категорията труд за периода от 10.10.2005 г. до 19.08.2024 г., както и за издаване на удостоверение обр. УП-3, административният орган е извършил проверка в УПМБАЛ – София „Св. Й. Кръстител“, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № КП-5-21-01867221/07.03.2025 г. Установено е, че с трудов договор № 630/13.04.2004 г., сключен на основание чл. 70, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда А. М. А.-Т. е назначена в П. МБАЛ- ЕАД на длъжност „Санитар“ в „Трето вътрешно отделение“, Клиника по вътрешни болести, на пълно работно време - 8 часа, считано от 19.04.2004 г. С Допълнително споразумение № 3083/21.09.2005 г. трудовият договор е изменен, с ново работно място - отделение: Диагностично-консултативен блок III, отделение без легла, 2.Отделение „Образна диагностика, рентгеново отделение“; основното месечно трудово възнаграждение в размер на 137лв. става в размер на 150лв., считано от 10.10.2005 г. С допълнително споразумение № 1607/15.12.2023 г., на основание чл. 119 от КТ и Заповед № 532-1/15.12.2023 г., Директорът на УПМБАЛ-София „Св. Й. Кръстител” ЕАД са направени изменения, като работното място е Стационарен блок, отделение без легла, отделение „Образна диагностика, конвенционален рентген и ултразвукова диагностика“, с работно време - 7 часа, посочено основно месечно трудово възнаграждение, посочен основен и допълнителен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 от КТ и по чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 01.01.2024 г. Трудовото правоотношение с жалбоподателката е прекратено със Заповед № 566/26.08.2024 г., считано от 01.09.2024 г. Контролният орган е установил, че със Заповед № 91-2/27.01.2020 г., на основание чл. 155, ал. 5 и чл. 156 от КТ и във вр. с чл. 4 от Наредба за определяне на видовете работа, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, под № 12 са всички работещи в среда на йонизирано лъчение (лекари, мед. сестри, рентгенови лаборанти, санитари) в „Отделение по образна диагностика”. Със Заповед № 83/12.02.2024 г., на основание чл. 137 от КТ и чл. 2 и чл. 3, т. 3, 4, 5. 7 и 9 от Наредба за определяне на видовете работа, за които се установява намалено работно време, и на основание чл. 26, ал. 3 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на УПМБАЛ – София "Св. Й. Кръстител“ ЕАД, в т.2.5 е определен 7-часов работен ден за работниците и служители, които извършват работи в „Отделение по образна диагностика”, включващо лекари, мед. сестри, рентгенови лаборанти, санитари. Със Заповед № 7/02.01.2024 г., издадена на основание чл. 64 от Наредбата за радиационна защита при дейности с източници на йонизиращи лъчения, Изпълнителният директор на УПМБАЛ – София „Св. Й. Кръстител“ ЕАД е определен персонал, който не работи непосредствено с източници на йонизиращи лъчения, в „Отделение но образна диагностика”, в която заповед под № 3 е вписана А. М. А.-Т. - санитар. В хода на проверката е представена Карта № 6 за оценка на работното място, в която точно са описани основните работни операции за длъжността „санитар”: поддържа хигиената в определените помещения и прилежащите площи, почиства подове, мебели, прозорци и др., следи и поддържа постоянно наличието на санитарно-хигиенни средства в сервизните помещения и други. За периода 10.2005 г. – 08.2024 г. във фишовете за работна заплата на А. М. А.-Т. няма включено допълнително възнаграждение за работа в йонизираща среда. От работодателя е представена Обяснителна записка с вх. № 4022-21-129#1/06.03.2025 г., с пояснението, че санитарите и медицинските сестри от „Отделение по образна диагностика” не работят непосредствено с източници на йонизиращи лъчения, съгласно наредбата за радиационна защита. Поради промяна на софтуера през 2023/2024 г. са подавани неверни данни за А. М. А.-Т. на длъжност санитар за категория труд – втора, като същата не е полагане на труд от втора категория. Неправилно в Декларация обр.1 за периода от м. 01.2024 г. до м. 08.2024 г. вкл., са подадени данни с код вид осигурен „03”, вместо с код вид осигурен „61”. Уточнено е, че служителят на длъжност „санитар“ не извършват трудова дейност в непосредствена близост с източници на йонизиращи лъчения. Издадено е УП-3 с изх. № 941/19.02.2025 г. за периодите от м.07.2000 г. до м. 09.2003 г., от м. 04.2004 г. до м. 09.2024 г. с отразен общ осигурителен стаж 23 години, 06 месеца и 29 дни. Контролният орган е направил извод, че данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на А. М. А.-Т. са некоректно подадени и не съответстват на представените от осигурителя първични счетоводни документи за периода от 01.01.2024 г. до 31.08.2024 г. вкл., а осигурителният й стаж следва да се счита за трета категория. Посочено е, че по време на проверката не са представени доказателства, които по безспорен начин да доказват, че А. М. А.-Т. е извършвала трудовата си дейност постоянно в среда с йонизиращи лъчения. Осигурителният й стаж за периода 01.10.2005 г. – 31.08.2024 г. следва да се зачита трета категория труд, поради което са издадени Задължителни предписания за заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за А. М. А.-Т. за периода от м. 01.2024 г. до м. 08.2024 г. с код вид осигурен „03” и задължителни предписания за подаване на редовни данни по чл. 5. ал 4 от КСО за същия период с код вид осигурен „01”. С Разпореждане № 6206190971/17.03.2025г. на ръководител „ПО“ в ТП-Варна на НОИ, въз основа на представените документи, на А. М. А.-Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 19.08.2024 г., при зачетен осигурителен стаж за III категория труд 38 години в минимален размер, с уточнението че се извършват допълнителни проверки. Разпореждането е връчено на жалбоподателката на 08.05.2025 г. С Разпореждане № 6206190971 от 20.05.2025 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. М. А.-Т. е изменена, като й е признат осигурителен стаж от II категория – 3 години, 6 месеца и 20 дни, осигурител стаж от III категория – 35 години, 10 месеца и 04 дни и на основание чл. 104 КСО общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд – 40 години, 3 месеца и 14 дни. Определена е лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 727,54 лева. В разпореждането изрично е посочено, че осигурителния стаж за периода 10.10.2005 г. – 19.08.2024 г. е зачетен по условията на трета категория труд. Видно от известие за доставяне, разпореждането е получено от А. А.-Т. на 03.07.2025 г. Разпореждането е обжалвано с жалба вх. № 9001-40-640/23.07.2025 г. С Решение № 2153-03-177/09.09.2025 г. на Директора на ТП-Варна на НОИ е отхвърлена жалбата против разпореждането от 20.05.2025г. на Ръководител „ПО“. За да отхвърли жалбата, директорът е приел, че от проверената първична трудово-правна документация на осигурителя УПМБАЛ „Св. Й. Кръстител“ ЕАД – София е установено, че през периода от 10.10.2005 г. до 01.09.2024 г. А. А.-Т. е работила като „санитар - Образна диагностика“, не е работила постоянно в йонизираща среда и непосредствено или в близост с източници на йонизиращи лъчения, няма начислявано допълнително възнаграждение за работа в йонизираща среда, по оценка за професионалния здравен риск работното й място се характеризира с незначителен такъв, поради което жалбоподателката не отговаря на условията по чл. 2, ал. 12 от НКТП и чл. 9, ал. 20 от Инструкция № 13 за прилагане на НКТП и полагания от нея труд, правилно е зачетен от трета категория. Периодите от 20.05.1988 г. до 28.02.1991 г. с продължителност 2 години, 8 месеца и 20 дни и от 28.02.1991 г. до 31.12.1991 г. - 10 месеца (общо 03 години 06 месеца и 20 дни) са зачетени за осигурителен стаж от втора категория, по условията на т.66и от ПКТП (в сила до 31.12.1999 г.), когато лицето е работило, съответно като „кравар дояч“ и „краварка“ в земеделското стопанство. От заключението на съдебно-икономическата експертиза, приета от съда и неоспорена от страните се установява, че констатациите след извършените справки и анализ на предоставената документация, направени в т.4 от заключението, не водят до категорично заключение при определяне на категорията на полагания от жалбоподателката труд, тъй като от една страна определените в длъжностната характеристика задължения не отговарят на изискванията на чл.2 т.12 от НКТП за постоянна работа в йонизираща среда; осигурителят не е изплащал допълнително възнаграждение за работа в среда с йонизиращи лъчения и е осигурявал жалбоподателката на основание за осигуряване код „01 - за работещи в условията на трета категория труд“, а от друга страна работодателят е включил жалбоподателката в списъка на лицата по чл. 64 от Наредбата за радиационна защита, като я определя като „облъчвано лице категория Б“, което не работи непосредствено с източник на йонизиращи лъчения; определил е със заповед право на 22 дни допълнителен годишен отпуск и 7-часов работен ден, като в картата за оценка на професионалния здравен риск са посочени едновременно риск от I и от II степен, а в заключителната част изобщо не е посочен този риск. За да даде заключението си, вещото лице е взело предвид, че жалбоподателката е назначена с ТД № 630/13.04.2004 г. на длъжност „Санитар“ с място на работа „Трето вътрешно отделение, клиника по вътрешни болести, в стационарен блок“; с ДС № 3083/21.09.2005 г. е преназначена на длъжност „Санитар“ в „Диагностично - консултативен блок , III. Отделения без легла 2. О. О. диагностика, Рентгеново отделение“, считано от 10.10.2005 г.; с ДС № 1607/15.12.2023 г. е направено изменение на работното място, като то е: „Стационарен блок, отделение без легла, отделение „Образна диагностика, конвенционален рентген и ултразвукова диагностика“, с работно време 7 часа. В раздел II Функционални задължения от длъжностната характеристика, са описани основните функции и задължения: почиства и дезинфекцира сакодържателите за отпадъци ежедневно и при всяко видимо замърсяване; регистрира в съответния журнал количеството на съответните отпадъци по вид и кодове, съгласно утвърдена програма за управление на болничните отпадъци; почиства и дезинфекцира лабораториите /под, мивки, санитарен фаянс, прозорци, спазвайки съответен режим на дезинфекция и указания за работа с дезинфекционни препарати; по време на работа стриктно спазва инструкцията за работа с кръв и кръвни биопродукти, поддържа чисти и подредени работните места; изпълнява своевременно всички задачи, поставени от началника на отделението и старши лаборант; прави заявка за препарати и помощни средства за хигиенизиране на помещенията. Задълженията са изпълнявани в „Отделение по Образна диагностика“ в УПМБАЛ - София „Св. Й. Кръстител“ ЕАД, което включва следните кабинети за: конвенционална рентгенова диагностика, мамография, ехография, компютърна томография и магнитно - резонансна томография. Към тези кабинети има и прилежащи помещения - сервизни, санитарни, битовки, административни, регистратура, чакални, съблекални. Вещото лице прави извод, че видно от длъжностната характеристика жалбоподателката няма пряк досег до апаратурата, излъчваща йонизиращи лъчения, но в същото време почиства помещенията, в които тя се намира. Нейните задължения са свързани с поддържането на хигиената на тези помещения, а не с обслужване на пациентите и в тази връзка не е изпълнявала задълженията си в момент, в който апаратурата работи и не работи постоянно в среда с йонизиращи лъчения. Нормативната уредба, която урежда категоризирането на положения труд като втора категория са чл. 2, т. 12 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране и чл. 9, ал. 20 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, като работещите, попадащи в разпоредбата на ал.20 са тези, които работят „С“ или „ПО“ изброената апаратура, излъчваща йонизиращо лъчение, а единствено в т.38 и т.50 са посочени работещи в съответните отделения, без да е посочено, че работят директно „С“ апаратурата или „ПО“ нея. В длъжностната характеристика на жалбоподателката няма включени задължения, които да са свързани с директна работа с и по апаратурата, излъчваща йонизиращо лъчение. В карта № 6 за оценка на работното място са описани основните работни операции за длъжност „Санитар“: „Поддържа хигиената в определени помещения и прилежащи площи, почиства подове, мебели, прозорци и др., следи и поддържа постоянно наличие на санитарно - хигиенни средства в сервизните помещения и др.“ Жалбоподателката не е работила само в помещенията с апаратура с йонизиращо лъчение, а и в прилежащите към тях други помещения - санитарни, сервизни, административни. В карта № 6 за оценка на професионалния здравен риск, работното място в „Отделение по образна диагностика“, за длъжността „Санитар“ се характеризира с риск I степен (рискът е много ограничен и незначителен) и риск II степен (рискът е на приемливо ниво, но е възможно да се реализира). В заключителната част на оценката не е посочен рискът от йонизиращо лъчение, а определянето на две степен на риск I и II е противоречиво. В Обяснителна записка от осигурителя с вх.№ 4022-21-129#/06.03.2025 г. е описано, че санитарите и медицинските сестри от „Отделение по образна диагностика“ не работят непосредствено с източници на йонизиращи лъчения, съгласно наредбата за радиационна защита и не извършват трудова дейност в непосредствена близост с източници на йонизиращи лъчения, съответно жалбоподателката не е работила постоянно в йонизираща среда през процесния период и не отговаря на изискването на чл.2 т. 12 от НКТП. В представената Заповед № 7/02.01.2024 г., издадена на основание чл. 64 от Наредбата за радиационна защита жалбоподателката посочена под номер 3 във втората група лица - професионално облъчвани лица категория Б, но не работят непосредствено с източници на йонизиращо лъчение. В т. 12 от Заповед № 91-2/27.01.2020 г. и т.14 от Заповед № 286-1/02.05.2024 г., издадени на основание чл.155, ал.5 и 156 от КТ вр. чл.4 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, е посочено, че всички в Отделение по образна диагностика, работещи в среда на йонизиращи лъчения (лекари, медицински сестри, рентгенови лаборанти, санитари) ползват допълнителни 22 работни дни. В т. 2 от Заповед № 83/12.02.2024 г., издадена на основание чл. 137 от КТ и чл. 2, и чл. 3, 4, 5, 7 и 9 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, и във вр. с чл. 26, ал. 3 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на УПМБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД е посочено, че право на 7 - часов работен ден имат работниците и служителите, които извършват работи в: 2.5. Отделение по образна диагностика, които работят в среда на йонизиращи лъчения - лекари, рентгенови лаборанти, медицински сестри, санитари. Съгласно Указание № 23-34-1 от 11.07.2005 г. на НОИ лица, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения са лицата, назначени и работещи в среда на йонизиращи лъчения, които имат повече от 70 точки по елемент „йонизиращи лъчения“, съгласно картата си за комплексна оценка на условията на труд или лицата, които работят с апаратура с източник на йонизиращи лъчения в звено, производство или на самостоятелна длъжност, на които основната работа е свързана с изискванията или дейностите по чл.9, ал.20 от Инструкция №13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП. Наредбата за комплексна оценка на условията на труд е отменена с ПМС № 127 от 28.12.2005 г. Балната оценка по елемент „йонизиращи лъчения“ е възприета като допълнително, а не основно доказателство за права по чл.2, т.12 от НКТП и касае лица с права по чл.9, ал.20 от Инструкция 13. При проверка на представените фишове за начисления на трудово възнаграждения и удръжки в брутното трудово възнаграждение на А. А.-Т. за периода от месец 10.2005 г. до месец 08.2024 г. не е включено допълнително възнаграждение за работа в йонизираща среда. През целия процесен период осигурителят е подавал данни за осигуряването на жалбоподателката с Декларация Образец 1 в Персонален регистър на НАП с основание за осигуряване „01 - Осигурен за трета категория труд“. Само в периода месец 01.2024 г. - месец 08.2024 г. осигурителят е подал за нея данни за осигуряване с основание „03 За работещи при условията на втора категория труд“. С подадени корекционни декларации Образец 1 с дата на подаване 22.04.2025 г. данните са коригирани като корекцията е: промяна на основанието за осигуряване от „03“ на „01“. В длъжностната характеристика никъде не е записано задължението за обслужване на пациенти, както твърди жалбоподателката. Възложеното и е единствено почистване на помещенията, в които се намира апаратурата. В подадения списък към Комисията за радиационна защита, жалбоподателката е записана във втората група - медицинските сестри и санитарките, които не работят директно с апаратурата, излъчваща йонизиращо лъчение. При изследване на документите, вещото лице не е установило жалбоподателката в последните 3 години да е осигурявана във ІІ-ра категория труд, а единствено допуснатата грешка от осигурителя за този период януари 2024 г. до август 2024 г., която вече е отстранена. Извършена е и консултация със специалист по трудова медицина по отношение на установеното противоречие в оценката на риска, при която е потвърдено становището, че е недопустимо да има посочена едновременно Степен 1 и Степен 2, поради което може да се приеме за техническа грешка. В направените изводи в оценката на риска не е спомената нито първа, нито втора степен, не е записан изобщо риск от йонизиращо лъчение, изброени са другите рискове, които касаят осъществяването на дейността на жалбоподателката. При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: С решение № 2153-03-177 от 09.09.2025г. директорът на ТП – Варна на НОИ е отхвърлил жалбата на А. А. - Т., подадена на 23.07.2025г., против разпореждане № 6206190971/20.05.2025г. на ръководител „ПО“ при ТП –Варна на НОИ, като неоснователна. Решението е връчено на А. - Т. на 23.09.2025г., а жалбата до съда е подадена на 03.10.2025г. в Административен съд Варна. С оглед горното, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.3 вр. ал.1, т.2, буква „а“ от КСО – директора на ТП – Варна на НОИ, в обема на предоставените му правомощия и в предвидената в чл.117, ал.3, изречение първо от КСО форма – мотивирано решение. Същото съдържа всички реквизити, визирани в чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за неговото издаване. При постановяването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяната му само на това основание, нито особено съществени такива, които да доведат до прогласяването му за нищожно. Спорът между страните е следва ли да се зачете като втора категория трудът, положен от жалбоподателката в периода 01.01.2005 г. – 01.09.2024 г., на длъжност „санитар“, отделение „Образна диагностика“ в УПМБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД, който е зачетен като трета, респективно дали работата в тази среда попада в приложното поле на разпоредбите на чл. 2, т. 12 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и чл. 9, ал. 20, т. 12 от Инструкция № 13/2000 г. за прилагане на НКТП, прилагаща се по отношение на целия спорен стаж на жалбоподателката. Съгласно чл. 2, т. 12 от НКТП от втора категория е трудът при пенсиониране на работници, специалисти и ръководни служители, работещи постоянно в среда на йонизиращи лъчения без включените в чл. 1, т. 5 и 6. В изпълнение на § 4 от ЗР на НКТП Управителят на НОИ е издал Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата, обн. в ДВ бр. 94 от 17.11.2000 г., в сила от 01.01.2000 г. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Инструкцията от втора категория е трудът, положен на длъжности, обхванати с чл. 2 от НКТП. Съгласно чл. 9, ал. 20, т. 12 от Инструкцията, от втора категория е трудът на работещите постоянно в среда на йонизиращи лъчения, с изключение на включените в чл. 1, т. 5 и 6 НКТП. Съгласно чл. 9, ал. 21 от Инструкцията участието в осъществяването на видовете работи и дейности по ал. 20 се доказва с: трудови договори, длъжностни характеристики, заповеди и други, регламентиращи задължения за работа; първична документация, доказваща плащания, свързани с реализирането на такава дейност. Към доказателствата за плащанията се включват и допълнителните възнаграждения за работа в среда с йонизиращи лъчения на основата на комплексното оценяване на условията на труд, ако балната оценка по елемент „йонизиращи лъчения“ е 70 и повече точки съгласно Наредбата за комплексно оценяване на условията на труд /НКОУТ/. На основание чл. 3 от Инструкция № 13/2000 г. работодателите са задължени при изготвяне на документи за осигурителен стаж да вписват съответната точка от НКТП, по която предлагат да се зачете осигурителният стаж на лицата. Така цитираните разпоредби следва да бъдат тълкувани в контекста на чл. 104, ал. 1 от КСО, съгласно който Министерски съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Следователно не мястото на работа е водещо, а непосредствените условия, при които се полага трудът. В случая следва да бъде установено по безспорен начин, че жалбоподателката е работила целогодишно и постоянно в среда на йонизиращи лъчения, за да може да се приеме, че полаганият от нея труд е II- ра категория. До 2006 г., когато е отменена Наредбата за комплексно оценяване условията на труд, следва балната оценка по елемент йонизиращо лъчение да е 70 и повече точки, а за периода 01.04.2006 г. - 01.09.2024 г., следва да се прецени дали А. М. А.-Т. е работила постоянно в среда с йонизиращо лъчение съгласно чл. 2, т. 12 от НКТП. От анализа на преките задължения, предвидени в длъжностните характеристики за длъжността, заемана от А. М. А.-Т., свързани с осъществяваната от нея трудова функция не може да се направи категоричен извод, че дейността й е такава по чл. 2, т. 12 от НКТП и чл. 9, ал. 20, т. 12 от Инструкция № 13/ 31.10.2000 г. По делото не се събраха доказателства, въз основа на които да бъде прието, че жалбоподателката при осъществяване на трудовата си функция е била изложена непрекъснато и постоянно на влиянието на вредните йонизиращи лъчения, което да обуславя признаването на труда от втора категория. Видно от Удостоверение изх. № 4940/02.09.2024 г., издадено от УПМБАЛ-София „Св. Йоан Кръстител” ЕАД, в периода 10.10.2005г. до 31.03.2006г. А.-Т. е получавала по 208 точки за условия на труд, но доколкото липсва балната оценка по елемент „йонизиращо лъчение“, то не е доказано и не може да се приеме, че жалбоподателката е била подложена на йонизиращи лъчения при условия на трудовата среда, идентични с тези на постоянно работещите в йонизираща среда. Не следва различен извод и за периода 01.04.2006 г. - 01.09.2024 г. Възложените функционални задължения в длъжностната характеристика за длъжността „санитар“ не предвиждат пряк досег до апаратурата, излъчваща йонизиращи лъчения, а са свързани с поддръжката на хигиената на помещения, в която е апаратурата, както и в останалите помещения в отделението, т.е. жалбоподателката не е изпълнява задълженията си в момент, в който апаратурата работи. Следователно, нито мястото на работа е постоянно в среда с йонизиращо лъчение, нито такъв извод може да се направи от характера на извършваната работа съгласно длъжностната характеристика, в която се включват единствено дейности по почистване. Останалите писмени доказателства по делото също не обосновават, че А. М. А.-Т. е полагала втора категория труд. Съгласно чл. 32. (Обн. - ДВ, бр. 6 от 1987 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, работниците и служителите имат право на допълнителен платен годишен отпуск за работа във вредни за здравето условия или за работа при специфични условия, при условие че работата изисква да прекарват в тези условия не по-малко от половината от установеното за тях работно време. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск /обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г./, предвижда право на допълнителен платен годишен отпуск да имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време, с изключение на работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи лъчения, а съгласно алинея 2 на същата норма размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при условията на ал. 1 в рамките на една календарна година. Цитираните разпоредби предвиждат, че работник или служител, извършващ работа в среда на йонизиращи лъчения, следва да получи допълнителен платен годишен отпуск не по малко от 5 работни дни, т.е. самата нормативна уредба не изисква допълнителен отпуск да бъде осигурен единствено на лица, които са постоянно в среда на йонизиращи лъчения. В случая със Заповед № 91-2/27.01.2020 г. и Заповед № 286-1/02.05.2024 г. издадени на основание чл. 155, ал. 5 и 156 от КТ, за всички работещи в отделението по образна диагностика (лекари, медицински сестри, рентгенови лаборанти, санитари) е определен допълнителен платен годишен отпуск. Аналогични са и правните изводи относно Заповед № 83/12.02.2024 г., определяща право на 7 - часов работен ден за всички работниците и служителите, които извършват работи в: 2.5. Отделение по образна диагностика, които работят в среда на йонизиращи лъчения - лекари, рентгенови лаборанти, медицински сестри, санитари, без да поставя допълнително условие да работят постоянно. Тези доказателства не установяват изискуемият елемент „постоянно“, за което сочи и обстоятелството, че във фишове за начисления на трудово възнаграждения и удръжки на жалбоподателката за процесния период в брутното й трудово възнаграждение няма включено допълнително възнаграждение за работа в йонизираща среда. Същото важи и за Заповед № 7/02.01.2024 г., издадена на основание чл. 64 от Наредбата за радиационна защита, където жалбоподателката е посочена под номер 3 във втората група лица - професионално облъчвани лица категория Б, но не работещи непосредствено с източници на йонизиращо лъчение. Както бе посочено, участието в осъществяването на видовете работи и дейности, определящи полагания труд като втора категория се доказва с писмени доказателства: трудови договори, длъжностни характеристики, заповеди и други, регламентиращи задължения за работа; първична документация, доказваща плащания, свързани с реализирането на такава дейност и др. В настоящия случай липсват такива доказателства, които да обосновават, че жалбоподателката е полагала труд при постоянно въздействие на йонизиращи лъчения, съответно да установяват, че полаганият от нея труд е от втора категория, поради което правилно е прието, че придобитият осигурителен стаж не може да бъде зачетен от втора категория на основание чл. 2, т. 12 от НКТП. Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро, на основание чл.24 НЗПП вр. чл.143 ал.3 АПК вр. чл.37 ЗПП. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, вр. чл.118, ал.3 от КСО, съдът