Решение № 362 от 25.11.2025 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 854/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 522/23.06.2025г., по гр.д. №235/2025г., Районен съд- Хасково е уважил предявения от И. А. К., ЕГН •••••••••• против „Многопрофилна болница за активно лечение - Хасково" АД, ЕИК 126529015 иск с правно основание чл.74, ал.1 КТ, като е обявил за недействителна клаузата предвиждаща срок на договора - по заместване на отсъстващ работник на основание чл. 68, ал.1, т.3 КТ от допълнително споразумение № 25 от 29.04.2021г., сключено между „Многопрофилна болница за активно лечение - Хасково" АД, ЕИК 126529015 и И. А. К., ЕГН •••••••••• и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ - признал е за незаконно и отменил на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, уволнението И. А. К., ЕГН ••••••••••, извършено със заповед № ЧР-17- 87/03.05.2022г. на изп. директор на „МБАЛ - Хасково" АД, на основание чл. 325, т.5 от КТ, възстановил е на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, И. А. К., ЕГН •••••••••• на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност „••“ в УНГ отделение при „МБАЛ Хасково“ АД и е осъдил на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ, „Многопрофилна болница за активно лечение - Хасково" АД, ЕИК 126529015, да заплати на И. А. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• сумата 6633, 00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 04.05.2022г. до 04.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковата молба - 01.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът за разликата над 6633, 00 лева до пълния предявен размер от 12042, 00 лева е отхвърлен като неоснователен.С решението „Многопрофилна болница за активно лечение - Хасково" АД, ЕИК 126529015, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК е осъдена да заплати на И. А. К., ЕГН •••••••••• направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции в размер на 7540, 75 лева.С решението на основание чл.78, ал.3 ГПК И. А. К., ЕГН •••••••••• е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Хасково" АД, ЕИК 126529015, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, бул."Съединение" № 49, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции в размер на 898, 36 лева.С решението на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „Многопрофилна болница за активно лечение - Хасково" АД, ЕИК 126529015, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, бул."Съединение" № 49, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 898, 64 лева, представляваща дължими държавни такси и разноски по делото. Недоволен от решението е останал въззивникът „Многопрофилна болница за активно лечение – Хасково“ АД, който чрез пълномощника си адв. В. Т., АК - Хасково го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност, постановяване в нарушение на материалния закон и необоснованост. Във въззивната жалба са изложени съображения, че установената по делото фактическа обстановка между страните е безспорна. Основният спор, който е свързан и с отменителното решение на ВКС и връщането на делото за ново разглеждане, касае приложението на чл. 63, ал. 3 от КТ и съответно, дали разпоредбата е относима към всички случаи на срочен трудов договор, уредени в чл. 68, ал. 1, т. 1 – т. 5 от КТ или касае само хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ за определен срок. Направен е анализ на посочените разпоредби във въззивната жалба, като счита, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал посочените правни норми, което е довело и до постановяване на неправилно решение, тъй като не е налице недействителен договор, касаещ допълнителното споразумение с ищцата и не е налице нарушение на чл. 67, ал. 3 от КТ. Поддържа се, че в хода на делото пред всички съдебни инстанции са били изложени множество аргументи по тълкуването на законовия текст, поради което и изложените в първоинстанционното производство доводи не са подробно описани във въззивната жалба. Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС - Хасково и да отхвърли обективно съединените искове, като в условията на евентуалност се поддържа, че ако съдът възстанови ищцата на предишната работа по смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, то следва да я възстанови на работата, която е заемала преди подписване на допълнителното споразумение и това е ••• в „Очно отделение“. Претендират и присъждане на разноските по делото. В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата И. А. К., чрез пълномощника й адв.Д. Т., АК- Благоевград, с който се оспорва въззивната жалба и се излагат доводи за нейната неоснователност. Цитира се и съдебна практика, която според въззиваемата е в подкрепа на правните изводи, направени от първоинстанционния съд. Претендират въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС - Хасково. Претендират и присъждане на направените разноски по делото. СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, установи следното: Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите заявени във въззивната жалба. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.74, ал.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. При първоначалното разглеждане на делото съдът въз основа на установените по делото факти и обстоятелства е достигнал до извода за недопустимост на предявения установителен иск по чл.74, ал.1 КТ за недействителност на допълнително споразумение № 25/29.04.2021 г. към трудов договор от 31.03.2006г., в частта за клаузата за срок - заместване на отсъстващ работник на основание чл.68, ал.1 т.3 от КТ, като е приел, че правен интерес от иска е налице когато трудовото правоотношение не е прекратено на някое от основанията по чл.325 - чл.331 и чл.334 КТ и че искът по чл.74 КТ предявен едновременно с исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ има преюдициално значение за законосъобразността на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение между страните. С решение № 494/26.07.2023 г. по гр.дело № 2338/2022 г. РС - Хасково е прекратил производството по делото в частта на предявения от И. А. К., ЕГН •••••••••• против „Многопрофилна болница за активно лечение – Хасково“ АД иск с правно основание чл.74, ал.1 КТ поради недопустимост и е отхвърлил предявените от И. А. К. против „Многопрофилна болница за активно лечение – Хасково“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ като неоснователни. Решението е било потвърдено от въззивния съд, който е приел, че инициативата за промяната на съществуващото между страните безсрочно трудово правоотношение е била на ищцата, която подала заявление до работодателя въз основа на което между страните е било сключено допълнително споразумение при условията на заместване на отсъстващ работник и на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ, като съдът е приел, че с подписването на споразумението и осъществяването на трудовата функция в продължителен период от време ищцата ясно и категорично е изразила писменото си изявление в допълнителното споразумение към трудовия договор за трансформиране на безсрочното трудово правоотношение в срочно правоотношение по заместване и не е налице нарушение на чл.67, ал.3 от КТ. Трудовото правоотношение между страните било трансформирано по реда на чл.68, ал.1, т.3 КТ в срочен трудов договор за определен срок, а именно за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. След като не е налице нарушение на чл.67, ал.3 от КТ съдът е приел, че исковете за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за времето през което останала без работа са неоснователни. С решение № 3113/19.06.2024 г. по гр.дело № 50/2024 г. ВКС- София отменя Решение № 284/25.10.2023 г. по в.гр.дело № 649/2023 г. на Окръжен съд- Хасково и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –Хасково, с указания при повторното разглеждане на делото съдът да разгледа и да се произнесе по същество по своевременно предявения и допустим иск с правно основание чл.74, ал.1 КТ, както и да съобрази указанията по прилагането и тълкуването на материалния закон в мотивите на решението на ВКС, които съгласно чл.294, ал.1, изр.второ ГПК са задължителни за съда, на който делото е върнато за повторно разглеждане. При новото разглеждане на делото ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение – Хасково“ АД е депозирал писмено становище вх.№ 2818/14.02.2025 г., с което оспорва исковата молба изцяло по основание и размер и поддържа всичко изложено в отговора на исковата молба депозирана по гр.дело № 2338/2022 г. по описа на РС- Хасково. Намира, че липсва изрично произнасяне на съда по основния въпрос касаещ нарушението на чл.67, ал.3 от КТ и моли съда при повторното разглеждане на делото изрично да се произнесе по въпроса за приложението на чл.67, ал.3 от КТ, като отговори на въпроса: при изменение на безсрочен трудов договор в срочен – за заместване на работник или служител, който отсъства от работа по чл.68, ал.1, т.3 от КТ, следва ли да има изрично желание на работника или служителя, изразено писмено, в което той да поиска превръщането на договора от безсрочен в срочен и ако няма такова, тази клауза недействителна ли е и превръща ли трудовия договор, сключен за новата длъжност в безсрочен и допустимо ли е да се назначава работник/ служител на длъжност, за която няма свободен щат, съгласно действащото щатно разписание. С молба вх.№ 3368/24.02.2025г. ищцата И. А. К., чрез процесуалния си представител поддържа всички становища и искания, които са били направени по гр.дело № 50/2024 г. по описа на ВКС-София, в.гр.дело № 649/2023г. по описа на ОС-Хасково и по гр.дело № 2338/2022 г. по описа на РС-Хасково, относно действителността на трудовия договор и законосъобразността на неговото прекратяване, като поддържа предявените искове по чл.74, ал.1 КТ, чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ. Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена и не се оспорва от страните, поради което на основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя от въззивната инстанция. Не се спори по делото, че страните са били в трудово правоотношение възникнало по силата на трудов договор № 00032/31.03.2006г., сключен на основание чл. 70 от КТ, със срок за изпитване до 03.07.2006г., съгласно който ищцата е заемала длъжността •••", с място на работа - Клинична лаборатория в „ МБАЛ – Хасково“ АД. В договора е посочено, че срокът за изпитване е в полза на работодателя и е за заместване на И. Т. Д. С допълнително споразумение от 03.07.2006г., т.е. след изтичането на срока за изпитване е било сключено ново допълнително споразумение с № 00548/03.07.2006г., според което ищцата се назначава на мястото на отсъстващата И. Т. Д., на длъжността „•••". С молба от 29.11.2007г. ищцата е поискала да бъде назначена на постоянна работа и между страните е било подписано допълнително споразумение № 4/14.12.2007г., като ищцата е била назначена на длъжност „•••" при условията на безсрочен трудов договор. Видно от трудовото досие на ищцата, със заявление от 13.11.2017г. ищцата е поискала да бъде преназначена като ••• в „Очно отделение“ в „МБАЛ – Хасково“ АД. По подаденото от ищцата заявление е сключено допълнително споразумение № 19/16.11.2017г., с което ищцата е назначена на длъжност „•••" в „Очно отделение" при ответника – „МБАЛ –Хасково“ АД, като в споразумението изрично е посочено, че се преназначава от длъжността „•••" и е за безсрочно трудово правоотношение. Със заявление от 28.04.2021г. ищцата е поискала да бъде преназначена на длъжността „•••" в УНГ отделение, отново на длъжност „•••", с различно място на работа – в отделение УНГ при същия работодател, за което страните са подписали допълнително споразумение № 25/29.04.2021г., по силата на което ищцата е заела длъжността „•••" в отделение „УНГ". В споразумението е посочено, че трудовият договор е за заместване на отсъстващ работник титуляр П. А. Ш. и като правно основание е посочена разпоредбата на чл.68, ал.1, т.3 от КТ. Със заявление от 29.04.2021г. титулярът на длъжността П. А. Ш. уведомила работодателя, че ще се върне на работа след отпуска си за раждане и отглеждане на малко дете, считано от 03.05.2022г. Със заповед № ЧР-17-87/03.05.2022г. на изп. директор на „МБАЛ - Хасково" АД и на основание чл. 325, т.5 от КТ трудовото правоотношение с ищцата е прекратено поради завръщане на замествания на работа. Предвид задължителните указания в отменителното решение на ВКС, съгласно чл.294, ал.1 ГПК, настоящият състав на въззивния съд на първо място е длъжен да се произнесе по иска с правно основание чл.74, ал.1 КТ, тъй като в конкретният случай произнасянето на съда по този иск има преюдициално значение за законосъобразността на основанието, на което е прекратен трудовият договор и за произнасянето му и по останалите обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Искът по чл. 74, ал.1 КТ може да бъде предявен от всяка от страните по трудовото правоотношение както по време на действие на трудовото правоотношение, така и когато трудовия договор е прекратен. Правото на иск може да бъде упражнено от всяка страна в самостоятелен исков процес или по пътя на възражението във висящо производство по трудов спор. Правният интерес от предявяването на иска произтича единствено от уреждане на последиците от недействителността и от уреждане на отношенията във връзка с прекратеното трудово правоотношение. В хипотезата на вече прекратено трудово правоотношение, каквато е настоящата, страните по трудовия договор имат правен интерес от обявяването на недействителността на договора или на отделна клауза от договора - чл. 74, ал.4 и чл. 75, ал.2 КТ, тъй като претендираната недействителност има преюдициално значение за законосъобразността на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение между страните и за възстановяването на работа на ищцата - исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 КТ. С оглед изложеното предявения иск по чл.74, ал.1 от КТ се явява процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество. Висящността на иска с правно основание чл.74 от КТ обуславя и висящността на предявените искове с правно основание чл.344 от КТ доколкото същите са обусловени от неговото разрешаване. В конкретния случай със заявление от 28.04.2021г., ищцата е поискала да бъде преназначена на длъжност „•••" в УНГ отделение, т.е отново на длъжност „•••", при същия работодател, но с различно място на работа – в отделение УНГ, за което страните са подписали и допълнително споразумение № 25/29.04.2021г., по силата на което ищцата е заела длъжността „•••" в отделение УНГ. В допълнителното споразумение сключено между страните е посочено, че трудовият договор е за заместване на отсъстващ работник титуляр П. А. Ш., а като правно основание е посочена разпоредбата на чл.68, ал.1, т.3 от КТ. Спорен по делото е въпросът при изменение на безсрочен трудов договор в срочен по чл.68, ал.1, т.3 от КТ– за заместване на работник или служител, който отсъства от работа, следва ли да има изрично заявено писмено съгласие на работника или служителя, с което изрично да заяви, че е съгласен трудовото правоотношение от безсрочно да се измени в срочно и безсрочният договор да се превърне в договор за определен срок. Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.3 от КТ трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено. Писмено съгласие до работодателя за изменение на трудовото правоотношение от безсрочно в срочно – за определен срок, ищцата не е заявила. Искането на ищцата е било да бъде преназначена от очно отделение в отделение УНГ, като и двете отделения са в „МБАЛ- Хасково“ АД. След като не е налице изрично желание на ищцата за превръщане на трудовия договор за неопределено време в договор за определен срок, което да е изразено писмено от ищцата преди сключването на допълнително споразумение № 25/29.04.2021г., клаузата относно срока - срочен договор за заместване на отсъстващ работник титуляр П. А. Ш. на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ е недействителна, поради противоречие със закона. Съгласно чл.67, ал.1 КТ трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време и като срочен трудов договор, като срочните трудови договори изрично са изброени в чл.68, ал.1, т.1- 5 КТ. За да се превърне трудовият договор за неопределено време в договор за определен срок следва да са изпълнени следните законови предпоставки, като първата и основна е изрично писмено съгласие на работника, което да е отправено до работодателя - насрещна страна по правоотношението и което да предхожда по време сключването на допълнителното споразумение за изменение срока на договора. Писменото съгласие следва да е направено с отделно волеизявление и преди сключване на споразумението/договора за изменение на съществуващото трудово правоотношение, тъй като инициативата за превръщане на трудовия договор за неопредено време в договор за определен срок, в срочен трудов договор е на работника, който писмено следва да изрази желание за превръщане на трудовия договор за неопределено време в договор за определен срок, доколкото изменението на съществуващото трудово правоотношение относно срока на договора е неблагоприятно за работника. По делото не е спорно, че между страните е сключено допълнително споразумение № 25/29.04.2021г., по силата на което ищцата е заела длъжността „•••" в отделение „УНГ", за каквато длъжност е подала и писмено заявление. Липсва обаче изрично писмено изявление на ищцата в качеството й на работник/служител, отправено до работодателя, което да е отделно и да предхожда по време сключването на допълнителното споразумение за изменение срока на договора. По делото се установява единствено факта на подадено от ищцата заявление за преназначаването й в друго отделение на болницата, като в същото не се съдържа изявление и съгласие за трансформиране, превръщане на трудовото й правоотношение от безсрочно в срочно. Подписаното от ищцата споразумение, не може да се приравни на даване на съгласие за изменение на срока на договора и приравняването му на такова с което безсрочния трудов на ищцата да се превърне в договор за определен срок - за заместване на работник или служител, който отсъства от работа е в противоречие със закона и, с правилото на чл.67, ал.3 КТ. С оглед изложеното клаузата в допълнително споразумение № 25 от 29.04.2021г., сключен между страните, предвиждаща срок на договора – по заместване на отсъстващ работник на основание: „чл. 68, ал.1, т.3 КТ“, се явява недействителна. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че разпоредбата на чл.67, ал.3 от КТ касае само превръщането на безсрочен трудов договор в такъв за определен срок само по чл.68, ал.1, т.1 от КТ. Забраната за превръщането на безсрочен в срочен трудов договор е включена в разпоредбата на чл. 67 от КТ, според която трудовите договори са обособени в две групи според времетраенето им – по чл.67, ал.1, т.1 КТ - за неопределено време и по чл.67, ал.1, т.2 КТ- като срочен трудов договор. Няма причина за стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 67, ал.3 от КТ, което да препраща единствено към разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 КТ. Видно от систематичното място на разпоредбата, забраната за превръщането на безсрочен в срочен трудов договор е включена в нормата на чл. 67 от КТ, уреждащ разделението на трудовите договори според времетраенето им на две групи - за неопределено време и като срочен трудов договор - за определен срок, така че забраната по чл.67, ал.3 КТ да касае всички договори, при които има определен срок, т.е. трудовите договори не са за неопределено време, а са за определен срок, с определено времетраене. В случая при сключване на допълнително споразумение № 25 от 29.04.2021г. с ищцата, работодателят ответник е действал недобросъвестно, тъй като с допълнителното споразумение се предвижда преминаването от безсрочен договор в срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.3 КТ, за което работодателят е знаел и е следвало да уведоми ищцата писмено да изрази желание за превръщането на договора в срочен по чл.68, ал.1, т.3 КТ. По отношение на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и Настоящият съдебен състав счита изводите на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата за правилни и в съответствие с материалния закон. След като клаузата в допълнително споразумение № 25/29.04.2021г., относно срока на договора е недействителна, прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.325, т.5 от КТ- поради завръщане на замествания служител на работа е незаконно. Прекратяване на трудово правоотношение, което е основано на недействителна клауза е незаконно и следва да се отмени. Основателността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и незаконността на уволнението обуславят разглеждането по същество и на обусловените от неговия изход акцесорен иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „•••" в отделение „УНГ"и иск за обезщетение за времето през което е останала без работа, но за не повече от шест месеца.Възстановяването на ищцата на предишната работа и правото на обезщетение за оставането без работа след прекратяване на трудовия договор с ответника са в зависимост от признаването на уволнението за незаконно и се обуславят от уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. След като уволнението е признато за незаконно и ищцата преди уволнението си е заемала длъжността, на която желае да бъде възстановена, то е налице правно основание за възстановяването на ищцата на длъжността „•••" в отделение „УНГ", поради което искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е основателен и следва да се уважи. Правото на ищцата на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането и без работа след прекратяване на трудовия договор с ответника е в зависимост от признаването на уволнението за незаконно и се обуславя от уважаването на иска по чл.344, ал.1, т. 1 от КТ. За да се присъди на ищцата обезщетение по чл.225 ал.1 КТ следва да е налице връзка между незаконното уволнение и оставането без работа по трудово правоотношение поради незаконното уволнение.Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ, ищцата има право на обезщетение при незаконно уволнение, в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа, но за не повече от шест месеца, поради уволнението, като в нейна тежест е да установи и да докаже, че е останала без работа поради незаконното уволнение, което се установява от приетите по делото писмени доказателства подробно обсъдени от първоинстанционния съд, поради което основателен се явява и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ. Поради съвпадане правните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди. Относно разноските: Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба, въззиваемата страна има право на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 16 690, 00 лв. за всички съдебни инстанции, съгласно представен по делото списък по чл.80 ГПК, в това число и 3000, 00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция по в.гр.дело № 854/2025 г. по описа на ОС-Хасково, съгласно договор за правна защита и съдействие приложен по делото. С решението на РС - Хасково по гр.дело № 235/2025 г. „ Многопрофилна болница за активно лечение - Хасково" АД, ЕИК 126529015, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, бул."Съединение" № 49, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК е осъдена да заплати на И. А. К., ЕГН ••••••••••, от ••• направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции в размер на 7540, 75 лв., съобразно уважената част на исковете. По отношение на разноските за въззивната инстанция в срок е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна. Възражението е основателно. В правната уредба относно дължимостта и компенсирането на разноските на страните по делото законодателят е възприел принципният подход, че определянето на същите следва да е в съответствие с конкретно значимия интерес и с принципа на справедливост. В тази връзка, имайки предвид от една страна и конкретния казус, а от друга страна - практиката на СЕС /Решение на съда на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/, която е и източник на правото на ЕС, въззивната инстанция намира, че за настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за изготвяне на отговора на въззивната жалба и за становището депозирано преди съдебното заседание от страна на процесуалния представител на въззиваемата. Съдът като взе предвид предмета на спора, цената на предявения иск, както и труда положен за защита правата на въззиваемата страна и с оглед обстоятелство, че по делото пред въззивната инстанция не се събираха доказателства намира, че в полза на въззиваемата страна за настоящата съдебна инстанция следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е по отношение на адвокатското възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, поради което и въз основа на изложените по-горе доводи на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лв. За разноските направени от въззиваемата страна в останалите съдебни инстанции се е произнесъл РС - Хасково, с решението по гр.дело № 235/2025 г. по описа на РС-Хасково. Мотивиран така, съдът