Решение № 312 от 25.9.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 890/2026 г.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти

състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

2. ИВАНКА ШКОДРОВА

При СЕКРЕТАРЯ МАРИЯ МИНОВА и с участието на ПРОКУРОРА БОЖИДАРА ГАНЕВА от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава тридесет и трета от НПК докладваното от съдия Георгиева НД № 890 по опИ. за 2026 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

Налице е акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването съобразно чл. 419, ал. 1 от НПК: влязла в сила на 18.06.2026 г. присъда от 20.11.2025 г. по НОХД № 1027/2024 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД (СРС), с която С. Т. Р. с ЕГН •••••••••• е била призната за виновна в извършването на 05.07.2022 г. на престъпление по чл. 294, ал. 4 вр. ал. 1 от НК, за което е била осъдена съобразно чл. 54 от НК на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим.

Присъдата е изменена - чрез намаляване на лишаването от свобода от пет години на три години и шест месеца, с решение № 157 от 18.06.2026 г. по ВНОХД № 2446/2026 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД (СГС).

Внесено е на 23.06.2026 г. (НД, л. 5) в СРС искане за възобновяване на наказателното дело с позоваване на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК от (името на) лице, оправомощено съобразно чл. 420, ал. 2 от НПК – от осъдената за престъпление от общ характер Р., която не е била освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК.

Искането, като постъпило в РС на 23.06.2026 г., е подадено в 6-месечния срок по чл. 421, ал. 3 (вр. чл. 422, ал. 1, т. 5) от НПК, който започва да тече от влизането на присъдата в сила, т.е. от 18.06.2026 г., и изтича на 18.12.2026 г.

Искането е за възобновяване на наказателното производство, отмяна на въззивното решение и или връщане на делото за ново разглеждане от СГС, или намаляване на лишаването от свобода с условно отлагане на изпълнението му по реда на чл. 66 от НК.

Твърди се от двамата упълномощени (НД, л. 21) за настоящото възобновително производство защитници, че съществено са нарушени процесуалните правила относно съдържание на мотивите на въззивното решение – чрез игнориране на множество съществени според защитниците противоречия между свидетелските показания на З. С. и А. И.; поради липса на анализ на обясненията на осъдената Р.; поради липса на отговор на всички възражения на защитниците, направени във въззивната жалба; поради липса на мотиви относно нарушение на ДП от разследващия орган при пореден разпит на свидетелите С. и И.; поради липса на анализ на свидетелските показания на Б. Р. и Й. Я. вследствие становище на СГС, че те не се отнасят към предмета на обвинението, а според защитниците съдът дължи коментар на всички доказателствени средства; чрез приемане от СГС на доказаност на умисъла въз основа на предположения; поради липса на конкретни съображения защо наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК и защо следва да се изтърпи ефективно. Защитниците твърдят още, че производно на тези твърдени процесуални нарушения е нарушаването и на материалния закон – чрез признаване на осъдената Р. за виновна.

Налице е компетентност за разглеждане на делото съобразно чл. 424, ал. 1 от НПК за СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД: актът по чл. 419, ал. 1 от НПК, във връзка с който се иска възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, е постановен от районен съд и не е проверяван по касационен ред.

В съдебните прения във възобновителното производство защитниците и осъдената поддържаха искането за възобновяване, а прокурорът заяви, че е неоснователно.

След като разгледа делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

С. Р. е осъдена за лично укривателство, извършено от нея като полицай –

престъпление по чл. 294, ал. 4 вр. ал. 1 от НК. Фактите, на които е придадено значение в обвинителния акт (ОА) и които са приети за установени (доказани) от инстанционните съдилища, във връзка със съставомерност са, че осъдената Р. е осигурила метална стълба, по която Г. С. се изкачил до, влязъл вътре и се укрил в обитаваното от него към 05.07.2022 г. жилище в •••, ул. „•••“ № *, ет. *, ап. *. По този начин Р. е спомогнала на извършилия транспортно престъпление С. да бъде осуетено наказателното преследване срещу него, тъй като този адрес не е бил съобщен от него нито като постоянен, нито като настоящ, а установяването на С. там около 12 часа след укриването му е станало вследствие изцяло само на усилията на полицейските органи по издирването му.

Тези основни факти са твърдени в ОА, тези факти са приети за установени от инстанционните съдилища. Именно те очертават предмета на делото по чл. 102, т. 1 от НК. Изцяло във връзка с този предмет на делото е правомощието на инстанционните съдилища по чл. 107, ал. 5 от НПК, т.е. те дължат внимателна проверка на всички събрани – но във връзка с предмета на делото, доказателства. Пак този предмет определя кои противоречия между доказателствените материали са съществени – защото от (установеността на) тези факти зависи позицията на съд по въпросите, изброени в чл. 301 от НПК.

Конкретната фактическа деятелност на С. Р., приета за установена от инстанционните съдилища, се изразява в превозване на метална стълба от автомивката на Г. С. до жилището му – с колата на Р., в носене от Р. на стълбата от колата до сградата с жилището, в подпирането й от Р. на стената, в придържането от Р. на стълбата при първия неуспешен опит на С. да се изкачи по нея до жилището си и в нареждането от Р. към присъстващите на това свидетели З. С. и А. И. - те да придържат стълбата до приключване на успешното изкачване по нея на С.. Пак във връзка с тази пряко значима за съставомерност деятелност инстанционните съдилища са приели още за установено, че преди осигуряване на стълбата Р., без да е била на работа като полицай, първо е присъствала на мястото на тежко ПТП, извършено от Г. С., на което е направила снимка и секунден видеозапис с личния си мобилен телефон, а след това (но пак преди осигуряването на стълбата) е разговаряла със С. – тя от личния си телефон, а С. от телефона на работещия на автомивката му З. С., при който разговор С. й е казал, че му трябва стълба. Съдилищата са приели още, че след изкачването на С. и укриването му в жилището, Р. също се е качила там за кратко, а на следващия ден – 06.07.2022 г., тя не е съобщила за това, че знае къде се намира вече издирваният С. - въпреки заеманата от нея полицейска длъжност.

За приемането на всеки от горепосочените първични за съставомерност факти съдилищата – включително СГС, са се позовали на съвкупност от разнородни доказателствени средства и са обосновавали позиция кои разлики между показанията на едни и същи свидетели от различно време са съществени противоречия и кои – не са, както и са изложили съображения за причините за тези разлики. Приемането на всеки отделен факт за установен е обосновавано със съвкупност от доказателствени средства, а не само със свидетелски показания.

По този метод съдилищата са установили еднопосочно значение на съдържанието относно съществените факти на свидетелските показания на З. С. и А. И. и на съответствието им със заключението на експертизи относно разговора между осъдената Р. и Г. С., относно конкретната фактическа деятелност на Р. със стълбата (записана на няколко близки до жилището охранителни камери) и относно снимка и секунден видеозапис на телефона на Р.. Съответствие между показанията на тези двама свидетели е установено и с данните от справката от мобилен оператор за местонахождението на телефона на Р. към инкриминираното време. Отново съответствие е обосновавано и между показанията на тези двама свидетели и показанията на полицейски служители, изпълняващи служба по охрана на мястото с тежкото ПТП, и показанията на свидетеля Х. П. (предоставил на Г. С. колата, с която било причинено тежкото ПТП на 05.07.2022 г. и разговарял по телефона със С. Р. рано на 06.07.2022 г.).

Противоречие в свидетелските показания – без значение на един и същи свидетел или на различни свидетели, е налице, когато са направени взаимно изключващи се твърдения; различия, нямащи такъв характер на взаимно изключване, не представляват именно противоречия; съществени пък за наказателното право са тези противоречия, които се отнасят до предмета на делото, т.е. до основните, най-значимите съставомерни факти. Предвид предмета на делото, част от сочените от защитниците в искането за възобновяване противоречия в свидетелските показания не могат да бъдат определени било като противоречия, било като именно съществени, а за друга част е налице обосноваване от страна на съдилищата защо приемат достоверност на предходни по време изявления на свидетелите.

Сочено от защитниците нарушение на ДП, изразяващо се в предоставяне при пореден разпит на свидетели на техни предходни показания, е било обсъдено от СГС и е заета съответната позиция, обосновавана със значението на показанията на всеки свидетел съвкупно от различно време, при съвместно разглеждане с показанията на останалите свидетели за допирните фактически точки и при съвместно разглеждане с други доказателствени материали. СГС е спазил изискването за обвързано разглеждане на съдържанието на доказателствената съвкупност и е избегнал нарушението да изолира едни доказателствени средства от други.

Твърдението в искането за възобновяване, че няма анализ на обясненията на осъдената Р., не съответства на действителното съдържание на мотивите на въззивното решение.

Инстанционните съдилища не са дължали анализ на показанията на свидетели без пряка връзка с предмета на делото – предвид обвързаността между нормите на чл. 102 и чл. 107, ал. 5 от НПК и предвид наличието на обосноваване от страна на СРС и СГС защо показанията на определени свидетели не са пряко относими към предмета на доказване. По същата причина съдилищата дължат отговор на тези от възраженията на защитниците, които са свързани с предмета на делото, а не въобще на всички направени в хода на делото възражения.

Твърдението за умисъл (и въобще за вина) по естеството си представлява обосновано фактическо твърдение – като обосноваването се извършва чрез посочването в обвързана верига на конкретни факти, налагащи чрез съвкупното си значение извод за определено отношение на дееца към извършеното. В случая СГС е изложил съображения кои доказани първични факти обосновават твърдението му за приетата форма на умисъл.

Във връзка с определяне на наказанието съдилищата са заели изрична позиция, че не са налице нито многобройни, нито изключителни по значението си смекчаващи отговорността фактори – което становище логически изключва приложението на чл. 55 от НК и пак логически обуславя определяне на наказанието по реда на чл. 54 от НК. Въззивната инстанция е обсъдила задълбочено и смекчаващите, и отегчаващите отговорността обстоятелства. Приела е наличието на допълнителни смекчаващи, изключила е от кръга на влияещите на отговорността фактори определено отегчаващо според РС обстоятелство. СГС е заел различна позиция от тази на СРС относно съотношението между броя и относителната тежест на протИ.весните фактори – като е приел сериозен превес на тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства. Поради това първоначално определеното от СРС наказание от пет години лишаване от свобода (което е средата на законовия диапазон от две до осем години за такова престъпление) е било намалено от СГС на три години и шест месеца – което е под средата и съответства на изрично заявената позиция на СГС за превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Отчетените от СГС като смекчаващи отговорността обстоятелства са неосъждането дотогава на Р., раждането на дете след деянието на 05.07.2022 г., младата й възраст, безупречното й процесуално поведение и добрите характеристични данни според 19-те характеристики, представени във въззивното производство; повечето от тези обстоятелства не са били приети от СРС като смекчаващи отговорността. Възобновяващият съд не открива други фактори, действащи в посока на намаляване на отговорността, като от своя страна споделя част от позицията на СРС. Всички български граждани са длъжни да бъдат неосъждани, т.е. да не вършат престъпления; изрядното процесуално поведение е задължение на обвиненото лице и при нарушения са предвидени санкции; обществото очаква от всички свои членове да бъдат с добри характеристични данни. Касае се за поведение, което е или дължимо, или принципно очаквано от всеки гражданин и тези характеристики на личността на Р. по никакъв начин не са изключителни добродетели. Младата й възраст и малолетното й дете са отчетени с достатъчна тежест според възобновяващият състав – тъй като съвкупно с останалите смекчаващи отговорността обстоятелства са обосновали СГС да приеме сериозен превес на тяхното значение. При съпоставяне на тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства с тази на отегчаващите, възобновяващият съд не намира основания за намаляване на наказанието, т.е. на сега определените от СГС три години и половина лишаване от свобода.

Размерът на това наказание изключва възможността за условно отлагане на изпълнението му по реда на чл. 66 от НК.

В обобщение и заключение, възобновяващият съд намери, че не са налице условията за възобновяване на наказателното дело, поради което