Решение № 625 от 3.11.2022 г. на Районен съд - Силистра по дело № 809/2022 г.

Предявени са искове с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.1 от ЗМВР, при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Размерът на дължимото обезщетение се определя по правилата на чл. 235, ал.1 от ЗМВР, като относима към случая на ищеца е т.1 от разпоредбата, според която при определяне размера на обезщетението по чл. 234 се вземат предвид прослужените години като държавен служител, офицер или сержант в МВР. Правоотношението в което ищецът участва, започва като трудово-Трудов договор №551 от 11.06.2001г. /л.8 по делото/ и приключва като служебно с издаването на Заповед № 8121К-1610/11.03.2022г./ л.13 по делото/. Страните не оспорват, че в периода 11.06.2001г. -11.03.2022г. ищецът е работил в системата на гражданска защита, която през периода е имала различни организационни форми към различни министерства и други ведомства. Във всички тези случаи е налице универсално правоприемство по смисъла на чл.87а от ЗДСл и чл.123 от КТ, като държавната дейност по гражданска защита на населението, каквито функции има и осъществяваната от ищеца дейност, преминава към различни държавни органи. Преобразуването на правоотношението не става по волята на страните, а по силата на закона. /В този смисъл е и съдебната практика- Тълкувателно решение №10/27.11.2014г. постановено от ОС на ГК на ВКС по т.д №10/2013г. по описа на ВКС; Решение №330/17.11.2014г. на ВКС по гр.д. №2780/2014г.; Решение № 5/04.01.2021г. постановено по в.гр.д.№ 7440/2021г. по описа на СГС/. Приложими към случая са разпоредбите на § 57от ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 30, 102 и 105 от 2006 г., бр. 11, 31, 41, 46, 57, 64 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43, 69, 94 и 98 от 2008 г., бр. 27, 42, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 88 от 2010 г., бр. 9, 23, 47, 48 и 81 от 2011 г. и бр. 38 от 2012 г.), според която стажът, придобит по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда от служителите по § 64 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 93 от 2009 г.)- какъвто е и ищецът- се зачита за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаване. Последващата трансформация засягаща статута на ГД“ПБС“ и в частност на ищеца, е предвидена с §92 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗМВР, с влизане в сила на закона, а това е станало на 01.01.2011г. в следствие на това заварените служебни и трудови правоотношения на държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, в Главна дирекция "Пожарна безопасност и спасяване", в Главна дирекция "Гражданска защита" и в звената "Пожарна безопасност и спасяване" в областните дирекции на МВР, се преобразуват съответно в служебни и трудови правоотношения на държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение, в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". В алинея първа на коментираната разпоредба изрично е предвидено, че създадената с този закон Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция "Пожарна безопасност и спасяване", на Главна дирекция "Гражданска защита" и на областните дирекции на МВР за звената "Пожарна безопасност и спасяване". Въпреки структурните и организационни промени, по силата на цитираните разпоредби и законови фикции, следва да се приеме, че и стажът придобит при работодателите на ищеца преди МВР, следва да се зачете като стаж придобит при същия работодател- МВР- и следва да се има предвид при определяне размера на дължимото обезщетение. Съдът не споделя становището, утвърдено със съдебната практика, че в тези случаи на ищеца се дължи обезщетение по КТ и по ЗДСл- за периода, когато той е работил по трудово, съответно по служебно отношение при работодател, различен от МВР. ЗМВР е специален закон и предвидената в него норма на чл.234 е по-благоприятна за служителя, в сравнение с тези по КТ и ЗДСл, определящи размерите на обезщетението при прекратяване на правоотношението поради пенсиониране. Базирайки се на изложението по-горе законодателни промени и факта, че през целия периода от 2001г. до месец март 2022г. ищецът е заемал длъжности като главен инспектор, спасител, той и ръководител на спасителна група“, „началник- отдел „Аварийно-спасителни дейности“, инспектор в сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към РД“ПБЗН“ – все функции свързани с осъществяване на държавата дейност по защита на населението и по силата на законовите фикции правоотношението е приравнено на токова при един и същ работодател, то следва да се приложи разпоредбата на чл.235, ал.1, т1 от ЗМВР, от което следва, че на ищеца се дължи обезщетение в размер на 20 месечни възнаграждения. Няма логика, „последният“ работодател да бъде осъден и да понесе отговорността и за обезщетения дължими от предходни работодатели, дължими по КТ или ЗДСл, още повече, че тези структури са престанали да съществуват. Дори и при придържане към решенията, дадени от съдебната практика, претенцията на ищеца отново е основателна, тъй като се установи, че му е заплатено обезщетение в размер на 12 месечни възнаграждения, а от събраните по делото доказателства се установи, че му се дължи и обезщетение по ЗДсл в размер на 10 месечни възнаграждения, тъй като той изпълнява такава длъжност, считано от 2003г. Поради това, съдът приема исковата претенция за доказана и основателна и я уважава в предявения размер от 16 470.40 лева. Сумата се дължи заедно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от 03.06.2022г./датата на предявяване на иска пред съда/ до окончателното изплащане на задължението. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по производството- 1000 лева- възнаграждение за адвокат. По тези съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът