Решение № 3623 от 19.6.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 535/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 45, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Образувано е по оспорване на Народно читалище “Слово 1922“, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], общ. Сандански, представлявано от Председателя Л. К., подадена чрез проц. представител - адв. И. К., със съдебен адрес : [населено място], [улица]против Решение № 115 по Протокол № 4 от проведено редовно заседание на Общински съвет /ОбС/ - Сандански на 26.03.2026г. В жалбата, и в съдебно заседание, оспорването се поддържа от надлежно упълномощен проц. представител на оспорващото читалище – адв. К.. Излагат се съображения за наличието на допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, липса на каквито и да е мотиви, противоречие с материалния закон и за несъответствието му, с целта на закона. Сочи се, че внесеният доклад от оспорващото читалище само следвало да се обсъди от общинския съвет на първото открито заседание след 31 март, като законът не предвиждал изобщо правомощие общинския съвет да постановява “приема“ или “не приема“ този доклад, като властнически резултат с негативна правна оценка. По този начин, Общински съвет /ОбС/ - Сандански постановил оспорения акт без нормативно основание в тази му част, и извън предоставената от закона компетентност. Твърди се, че за проведеното на 26.03.2026г. обсъждане на внесения доклад от ОбС, в противоречие с императивната норма на чл. 26а, ал. 5 от Закона за народните читалища /ЗНЧ/, не бил поканен представител на оспорващото читалище, за да защити внесения доклад, което грубо нарушило правата на Народно читалище “Слово 1922“. По изложеното, се иска отмяна на оспореното решение и връщане на адм. преписка на ОбС за ново произнасяне. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - Общински съвет - Сандански, редовно призован, в писмено становище, чрез проц. представител – юрк. А., оспорва основателността на депозираната жалба. Излагат се съображения за законосъобразност на оспореното решение, като за пръв път се навеждат и съображения за мотивите, поради които ответникът се е произнесъл отрицателно с оспореното решение. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, и в случай на уважаване на жалбата, се прави бланкетно възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, намира следното за установено от фактическа страна : Народно читалище “Слово 1922“ – [населено място], общ. Сандански е действащо читалище, като видно от Удостоверение /л. 20 от делото/, е вписано под № 190, в регистъра на народните читалище, воден от Министерство на културата, в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗНЧ, и е с [ЕИК]. На 27.02.2026г. с вх. № 206/ 27.02.2026г. в ОбС – Сандански е постъпил от Председателя на Народно читалище “Слово 1922“ – [населено място] - Л. К., Отчет за дейността на читалището за 2025г., приет на заседание на настоятелството, като са приложени : Доклад за дейността на Народно читалище “Слово 1922“, [населено място], общ. Сандански за 2025г. и Счетоводен баланс към 31.12.2025г. на отчетна единица - Народно читалище “Слово 1922“ /л. 26- 32 от делото/. Внесеният отчет от оспорващото читалище е разгледан на Председателски съвет към ОбС на 18.03.2026г. и от постоянните комисия на ОбС /л. 33- 54 от делото/, като липсват каквито и да е изразени становища по него, видно от представените протоколи от проведени заседания. Отчета за дейността на Народно читалище “Слово 1922“, [населено място] е разгледан на проведено на 26.03.2026г. редовно заседание на ОбС – Сандански /Протокол № 4 - л. 55 - 61 от делото/, на което след поименно гласуване, с 11 гласа “за”, 12 гласа “против” и 0 - “въздържали се“, от присъстващи 23 общ. съветници, по т. 35, е прието Решение № 115, с което не е приет отчета за дейността и изразходваните от бюджета средства на читалището за 2025г. Решението е издадено на посочени в него правни основания : чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА вр. чл. 26а, ал. 4 от ЗНЧ /л. 60 и 62 от делото/. Видно от представения пълен стенографски протокол от заседанието на ОбС, проведено на 26.03.2026г., в частта досежно внесения отчет от оспорващото читалище, липсват направени каквито и да е изказвания, становища и мнения от страна на общинските съветници. С оглед установената фактическа обстановка, и след като съдът извърши служебна проверка на оспореното решение на основание чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, съдът достига до следните изводи : Оспорването е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК /доколкото видно от съдържанието на оспореното решение в него не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, поради което същият се счита удължен на два месеца/, от надлежна страна и е насочено срещу годен за оспорване адм. акт. Безспорно следва да се приеме, че оспорващото читалище разполага с надлежна активна легитимация да оспори негативния за него акт – решение, с което не е приет отчета за дейността му и изразходваните от бюджета средства за 2025г. , доколкото и неприемането на същите, според ЗНЧ, е свързано с негативна правна последица – неучастие в разпределението на годишната държавна субсидия за следващата календарна година /2026г./, при разпределението й, от КИРГСНЧ действаща на територията на община Сандански, измежду читалищата осъществяващи дейност на територията на общината, като предвид и съдържанието на взетото от ОбС решение, следва да се приеме, че то представлява индивидуален адм. акт. Разгледано по същество, оспорването се явява основателно, по следните съображения : Съгласно чл. 2 от Закона за народните читалища /ЗНЧ/, народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно- просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно- просветни задачи и имат статут на юридически лица с нестопанска цел. Според чл. 20 с. з., имуществото на читалището се състои от право на собственост и от други вещни права, вземания, ценни книжа, други права и задължения, а в чл. 21 е регламентиран начинът на финансирането му, като предоставянето на субсидия от държавния и общинските бюджети е само един от възможните източници за набиране на средства. По силата на чл. 9 от Закона за народните читалища /ЗНЧ/ читалищата са юридическо лице - организации с нестопанска цел. Съгласно чл. 21 от ЗНЧ читалищата набират средства от следните източници : 1. членски внос; 2. културно- просветна и информационна дейност; 3. субсидия от държавния и общинските бюджети; 4. наеми от движимо и недвижимо имущество; 5. дарения и завещания; 6. други приходи, като за да кандидатстват за държавна и/ или общинска субсидия следва читалищата да са вписани минимум една година преди това в публичен регистър на народните читалища и читалищните сдружения. По правилото на чл. 23 от ЗНЧ предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община, на всяко читалище от общината и се предоставят на читалищата за самостоятелно управление. По Указанията и методиката за дейността на тези комисии, утвърдени по реда на чл. 22 от ЗНЧ, комисията съставя протокол от своята работа, подписан от всички нейните членове и се предоставя за одобрение пред кмета на съответната община. Кметът сключва договор с всяко едно читалище, в който се посочва размерът на субсидията от държавния и общински бюджет за съответната финансова година. Протоколът на комисията се изпраща от кмета на министерството на културата и областния управител, от които да е видно разпределението на субсидията за читалищата за съответната година. Изложеното има значение доколкото общинският съвет, в изпълнение на правомощията си по чл. 21 от ЗМСМА упражнява по силата на специалния закон ЗНЧ контролна дейност за спазване на програмата на читалищна дейност, осъществявана със средства от общинския бюджет, приета от самия съвет. Съгласно чл. 26 от ЗНЧ, читалищното настоятелство изготвя годишен отчет за приходите и разходите, който се приема от Общото събрание. Съгласно чл. 26а, ал. 4 от ЗНЧ, председателят на читалището представя ежегодно до 31 март пред кмета на общината и общинския съвет доклад за осъществените читалищни дейности в изпълнение на програмата по ал. 2 и за изразходваните от бюджета средства през предходната година. Докладите по ал. 4 на читалищата на територията на една община се обсъждат от общинския съвет на първото открито заседание след 31 март с участието на представителите на народните читалища - вносители на докладите съгл. ал. 5 на цитираната разпоредба. Решението, предмет на оспорване в производството е прието от компетентен орган по смисъла на чл. 26а, ал. 5 от специалния закон - ЗНЧ. Както бе посочено, докладите по ал. 4 на читалищата на територията на една община, се обсъждат от общинския съвет на първото открито заседание след 31 март, с участието на представителите на народните читалища - вносители на докладите. Следователно, след като единственият компетентен орган по ЗНЧ, да разгледа и обсъди внесените доклади /отчети/ от страна на читалищата, осъществяващи дейност на територията на съответната община, е Общинския съвет, то следва да се приеме, с оглед и нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, че този орган на местно самоуправление, разполага с правомощието да се произнесе по сезиращия доклад/ отчет/ именно с решение, като акт, както с негативно, така и с позитивно съдържание – или като “не приеме“ внесения доклад /отчет/ защото не отговаря на нормативните изисквания, или ако прецени, че същите са изпълнени, да се произнесе като “приеме“ същия. В този смисъл, и доводите на оспорващия, че ответният адм. орган не разполага с правомощието изобщо да постанови решение, още повече с негативно съдържание, като не приеме внесения доклад/ отчет на съответното читалище е несъстоятелен. При приемане на оспореното решение обаче, не са спазени изискванията за форма, тъй като същото е немотивирано, прието е при наличието на допуснати в хода на административното производство по приемането му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК, административният акт трябва да бъде издаден в установената форма, като неспазването й представлява основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 от АПК. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите - фактическите и правните основания за издаване на акта, са задължителен реквизит на писмената форма на индивидуалния административен акт. Липсата на мотиви в акта представлява нарушаване на изискването за форма. Съдебната практика категорично приема, че неизлагането на мотиви е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Мотивите съдържат обосноваването на акта, съображенията, които са ръководили органа да издаде дадения правен акт и то в този му вид и съдържание. Мотивирането на административния акт има предназначение да представи подхода към въпроса и начина на разсъждение на административния орган за неговото решаване, да посочи какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната норма, да посочи нормативната основа за издаването на конкретния акт със съответното съдържание, както и да изложи преценката и изводите относно доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса, да създаде възможност за проконтролиране на дейността му по издаване на акта, както за заинтересованите лица, така и за органите, упражняващи контрол върху администрацията. Мотивите представят обяснението на съответния орган за конкретното му волеизявление, обективирано в акта. Поради това те трябва да бъдат достатъчно конкретни, да съдържат конкретни съображения, за да изразяват становището на органа по въпроса, който се решава с административния акт. Съдебната практика приема, че се касае за липса на мотиви не само когато в акта не са изложени никакви съображения, но и когато такива съображения са от много общ характер или органът е изложил само правни основания без фактически обстоятелства и без да изложи конкретни съображения. Мотивирането на административните актове се дължи във всички случаи и неизлагането на мотиви води до отмяната им само на това основание. В процесния казус липсват каквито и да е мотиви, отразени в протокола на проведеното заседание на органа на местното самоуправление – ОбС – Сандански, при приемането на оспореното решение. Такива не се съдържат и в протоколите от проведените заседания на постоянните комисии на ОбС – Сандански /л. 33- 54 от делото/. Видно от същите, в постоянните комисии на ОбС, или изобщо няма отразено досежно тази точка от дневния ред никакво становище, гласуване или дискусия, или отразяването е – “за сесия“, което е равнозначно също на липса на мотиви. При това положение, доколкото няма каквато и да е обосновка, налагаща приемането на оспореното решение, още повече с отрицателно /негативно/ за вносителя съдържание /дори една дума или изречение/, която да послужи като мотив за приемане на оспореното решение, следва да се приеме, че същото подлежи на отмяна, само на това основание, като постановено при пълна липса на мотиви. При пълната липса на мотиви, какъвто е настоящия случай, на практика няма как съдът да проконтролира законосъобразността на издадения адм. акт, защото не знае защо, как и поради какво той е приет, и е точно с това съдържание, което прави изначално невъзможна и преценката за материалната му законосъобразност, защото съдът няма как да предполага /гадае/ каква е липсващата и неотразена в никакъв документ /акт/, воля на издателя му, което е недопустимо. Тук съдът счита за необходимо да отбележи, че намира за абсурдна възприетата от ответника позиция – чрез писмените бележки да се допълва съдържанието на оспорения адм. акт, като за пръв път, едва в хода на съдебното производство /и то в края му/, да се сочат причините, поради които адм. орган е постановил акта си, като се съзират пропуски във внесения доклад/ отчет от оспорващото читалище. След като ответникът счита, че тези констатирани нередовности /пропуски/ в подадения отчет влияят на произнасянето му и са съществени, то същите е следвало да бъдат изрично констатирани /отразени/ в хода на висящото адм. производство и да залегнат като мотиви за отказ - било в обсъждането от страна на постоянните комисии на ОбС, било при обсъждането на процесното решение в пленарния състав на ОбС, като същите се отразят и в пълния стенографски протокол. След като т.нар. “мотиви за отказ“ не се съдържат в нито един документ, наличен по адм. преписка, до момента на произнасянето от страна на ОбС, дори до изпращането й на съда, няма как същите изобщо да бъдат обсъждани на настоящия етап от процеса. Като допълнение в тази насока следва да се има предвид и, че същите се излагат от юрисконсулт в Общ. администрация – Сандански, в качеството му на проц. представител на ОбС, но без яснота дали изобщо точно същите мотиви се споделят, и от колко на брой общински съветници, респ. дали точно тези мотиви те са имали предвид, като са постановили негативното решение, или пък мнозинството от общ. съветници са имали предвид някакви други /непосочени към момента/ отхвърлителни основания по внесения отчет/ доклад/ от читалището. На следващо място, самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение, е и обстоятелството, че същото е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Специалната норма на чл. 26а, ал. 5 от ЗНЧ предвижда, че докладите по ал. 4 на читалищата на територията на една община се обсъждат от общинския съвет на първото открито заседание след 31 март, с участието на представителите на народните читалища - вносители на докладите. Тоест абсолютно задължително е на заседанието на ОбС, на което ще бъде обсъждан внесения от съответното читалище доклад, същото да бъде поканено. Дали то ще възползва от поканата или не, е въпрос на съответна преценка, но е недопустимо, и накърняващо правата му, проведеното обсъждане, съответно вземането на решение, от страна на ОбС, без съответното читалище да е поканено за заседанието на ОбС. Изложените доводи в писмените бележки от ответника за липсата на необходимост от изпращане на нарочна покана до читалището, поради факта на публикуване на интернет страницата на общината, на дневния ред на съответното заседание на ОбС, не се споделят, от една страна защото не почиват на специалния закон - ЗНЧ, от друга, не съществува нормативно задължение, за никой правен субект /след като това не е предвидено в съответна норма/ да следи непрекъснато и ежедневно дневния ред публикуван на интернет страницата на съответната община “за да не изпусне“ обсъждане на внесения от него отчет по чл. 26а от ЗНЧ. Това нарушение следва да се квалифицира като съществено именно защото, ако същото не бе допуснато адм. орган би могъл да вземе и друго, противоположно, на вече взетото решение, тъй като при обезпечаване чрез отправяне на покана, на участието на представител на Народно читалище “Слово 1922“, [населено място], на заседанието на ОбС, при обсъждането на отчета за дейността му за предходната година, същият би могъл да изложи и допълнителни още по- убедителни аргументи за приемането му, още повече в казус, като процесния, в който гласувалите “за“ са 11 бр. общ. съветници и “против“ 12 бр. общ. съветници, сходни като брой подадени гласове. С оглед изложеното, и доколкото както се посочи, е невъзможно да бъде проверено съответствието на взетото решение с материалния закон и с целта на закона, поради липсата на мотиви от страна на адм. орган, които да бъдат проверени, оспорването се явява основателно и оспореното решение, като прието при пълна липса на мотиви, и при наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, следва да бъде отменено. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, доколкото естеството на акта, не позволява решаването на въпроса по същество, съдът намира, че следва да изпрати преписката на административния орган - ОбС – Сандански за ново произнасяне по Отчет вх. № 206/ 27.02.2026г. за дейността на Народно читалище “Слово 1922“, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], общ. Сандански, представлявано от Председателя Л. К., за 2025г., в едномесечен срок, считано от влизане в сила на съдебното решение, при отчитане на дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона – като при повторното обсъждане в ОбС на горепосочения отчет да бъде поканен за заседанието изрично представител на Народно читалище “Слово 1922“ и да се изложат аргументи /мотиви/ за новия акт, който предстои да бъде взет от ОбС – Сандански, независимо от това дали със същия ще се приеме или няма да се приеме представения отчет от оспорващото читалище. По разноските. При този изход на делото, и според правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК, сторените от оспорващото читалище разноски, в размер на 405.11 евро, от които : 5.11 евро - заплатена държавна такса и 400.00 евро - договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие /л. 4 от делото/ ще следва да се възложат в тежест на юридическото лице - Община Сандански. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно. От една страна същото е бланкетно и не е мотивирано с никакви конкретни аргументи в разрез с правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК, а от друга страна, договореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело /400 евро/, съответства изцяло на конкретната фактическа и правна сложност на спора, в съответствие е, и с постановките на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., поради което не са налице основания за неговото намаляване. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Благоевград