Решение № 504 от 31.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 308/2024 г.

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК. Делото е образувано по следните въззивни жалби: I.Въззивна жалба от „Дженерали застраховане“АД, ЕИК 030269049 против решение № 260427/23.12.23г. по т.д.№302/18г. на СГС в частта му, с която жалбоподателя и ЗАД „Алианц България“, ЕИК 040638060 са осъдени да заплатят на „Костенец пейпър мил“АД, ЕИК 203740164 основание чл. 405, ал. 1 и чл. 409 КЗ вр. чл. 376 КЗ сумата от по 15 428 498 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 14.01.2017 г. застрахователно събитие, съставляващо покрит риск по договор за имуществено съзастраховане, сключен със застрахователна полица № 08880163000000033/14.05.2016 г., ведно със законната лихва от 14.02.2018 г. до погасяването, и сумата от по 120 009, 03 лв., представляваща лихва за забава върху застрахователното обезщетение за периода 17.01.2018 г. – 13.02.2018 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от по 723 106, 60 лв. разноски.В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъоразността на обжалвА.та част от решението, които ще бъдат разгледани по-долу.Иска се решенето, в обжалвА.та му част, да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени.Претендрат се направените по делото разноски. Постъпил е отговор на жалбата от „Костенец пейпър мил“АД, с който се оспорва същата. Постъпил е отговор на жалбата от третото лице –помагач Кооперация „Централен кооперативен съюз“, с който се оспорва същата. Отговор на жалбата от ЗАД „Алианц България“ не е постъпвал. II.Въззивна жалба от ЗАД „Алианц България“ против посочената по-горе част от решението. В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъоразността на обжалвА.та част от решението, които ще бъдат разгледани по-долу.Иска се решенето, в обжалвА.та му част, да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени.Претендрат се направените по делото разноски. Постъпил е отговор на жалбата от „Костенец пейпър мил“АД, с който се оспорва същата. Постъпил е отговор на жалбата от третото лице –помагач Кооперация „Централен кооперативен съюз“, с който се оспорва същата. Отговор на жалбата от „Дженерали застраховане“АД не е постъпвал. III.Въззивна жалба от „Костенец пейпър мил“АД против посоченото по-горе решение, в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл. 405, ал. 1 КЗ до предявените размери от по 24 590 364, 45 лв. и исковете по чл. 409 КЗ до предявените размери от по 198 089, 04 лв.В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъоразността на обжалвА.та част от решението, които ще бъдат разгледани по-долу.Иска се решенето, в обжалвА.та му част, да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което предявените искове, за частта, за която са отхвърлени, бъдат бъдат уважени.Претендрат се направените по делото разноски. Постъпил е отговор на жалбата от третото лице –помагач Кооперация „Централен кооперативен съюз“, с който се подържа същата. Постъпил е отговор на жалбата от „Дженерали застраховане“АД, с който се оспорва същата. Постъпил е отговор на жалбата от ЗАД „Алианц България“, с който се оспорва същата. Софийският апелативен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна стрА.: Т.д.№302/18г. на СГС е образувано по искова молба от „Костенец пейпър мил“АД против ЗАД „Алианц България“ и „Дженерали застраховане“АД.Подържа се в исковата молба, че между ищеца и ответниците е сключен договор за имуществено застраховане срещу всички рискове на индустриални обекти по полица № 0888016300000033/14.05.2016 г.. Договорът бил сключен при общи условия, установени от водещия застраховател ЗАД „Алианц България“ и дължимата по него застрахователна премия била платена. С договорът бил застрахован рискът от погиване или повреждане на имуществото в резултат от всяко внезапно, случайно и непредвидимо събитие, като застрахованите вещи били групирани според Приложение № 1 в шест групи.Застрахователната сума за всички групи била в общ размер от 74 068 683, 44 лв.На 14.01.2017 г. настъпила авария на Янки цилиндъра на машина за производство на хартия ПМ 3, което събитие представлявало внезапно освобождаване на енергия, предизвикано от стремежа на газове или пари към разширение, при което се разкъсали стените на съда и стА.ло изравняване на налягането вътре и извън него и който механизъм бил определен като експлозия от водещия застраховател в общи условия за застраховка срещу риска „индустриален пожар“, който риск бил застрахован и с процесната полица.Подържа се, че в резултат от събитието били засегнати активите подробно посочени в исковата молба. Изцяло била увредена машина ПМ 3, като увреждането й съставлявало „тотална щета“ и не били налице запазени части, които да могат да се използват при монтажа на нова машина, срутила се и част от покрива на главния корпус (цех № 2) като от срутването и от осколки била сериозно засегната и втората поточна линия ПМ 2, като увредени били частите подробно посочени в исковата молба.Ищецът незабавно уведомил водещия застраховател, който завел щетата и в деня на експлозията извършил първоначален оглед, а впоследствие провел още седем огледа. Уведомен бил и вторият застраховател, както и всички компетентни държавни и общински органи.Водещият застраховател отказал плащане на застрахователно обезщетение, като посочил, че застрахованият проявил груба небрежност при експлоатация на цилиндъра, тъй като допуснал в спряно положение цилиндърът да бъде изложен на топлината на работещия изсушаващ калпак, а това довело до асиметричното му нагряване и до температурен стрес, както и че на цилиндъра били извършвани ремонти без уведомяване на компетентните държавни органи, а също и че събитието се дължало на дефекти, повреди и аварии на самото увредено оборудване, което съставлявало според него изключен риск.Ищецът оспорва изтъкнатите от ответниците основания за отказ за плащане на обезщетение. Ищеуцът претендира, че на основание застрахователния договор има право да получи обезщетение за възстановяване на увредените части на машина ПМ 2; за възстановяване на машина ПМ 3 чрез закупуване на нова машина от същия вид и качество (според предоставената от производителя АЧели през 2022 г. оферта, коригинА. с инлфационен индкес 8, 5 %) без приспадане на стойност на запазени части; за присъщи разходи за монтаж и инженеринг относно машина ПМ 2 и машина ПМ 3 съгласно условията на Международната федерация на инженерите-консултанти (6 122 220 лв.); за възстановяване на други увредени машини (10 257 лв.); за възстановяване на увредената сграда (1 503 990 лв.); за унищожени материали и суровини (29 984 лв.); за разходи за ограничаване на вредите в общ размер от 386 538 лв. (в т.ч. разходи за природен газ, за електроенергия в периода 14.01.-31.08.2017 г., за промишлена вода, за охрА., за поддръжка и наблюдение на газова турбина, за препарати и труд за консервация, за премахване на остА.ла целулоза); за разходи за изпълнение на указанията на застрахователя в общ размер от 451 825 лв. (в т.ч. за специалист за електронна система на ПМ 3 с цел съхранение на информацията и предоставянето й на застрахователя, за обезопасяване на периметъра, за разчистване и окомплектоване на документи, за труд в периода април – август 2017 г. съгласно уточнителна молба от 25.10.2018 г., за материали за укрепване, разглобяване и изнасяне на Янки цилиндъра, за автокран, за технически надзор на лебедки и сапани, за А.лизи и експертно становище. Предвид обстоятелството, че двамата ответници били съзастрахователи и всеки носел отговорност за половината от риска, се иска същите да бъдат осъдени да заплатят разделно и по равно сумата от 49 319 614 лв. – застрахователно обезщетение (48 481 251 лв. – за стойността на погиналото и увреденото имущество и 838 363 лв. – обезщетение за разходите по ограничаване на вредите и за изпълнение на указанията на застрахователя), както и сумата от 397 296, 89 лв. - лихва за забава върху двете главници за периода 17.01.2018 г. – 14.02.2018 г. Впоследствие е допуснато изменение на размера на исковете като същите се считат за предявени за разделно и равно заплащане на следните суми: 49 180 728, 90 лв. – главница и 396 178, 09 лв. – лихва за забава. Ответникът ЗАД „Алианц България“ е оспорил предявените искове. Оспорена е материалната лигитимация на ищеца да получи претендирА.та сума.подържа се, че настъпилите при аварията увреждания били резултат от непокрит риск, поради това, че причинените щети били следствие от дефекти и повреди на самото увредено оборудване.Според този ответник по процесната застраховка се покривали само рискове, реализирани от външен за застрахованото имущество причинител.Твърди се, че реализиралото се събитие нямало характер на експлозия, поради това, че Янки цилиндъра, представлявал съд под налягане, съдържащ водна пара без горими или възпламеними съставки, поради което събитието съставлявало не експлозия, а разрушаване.Подържа се, че при извършените изследвания на структурата на съда под налягане били установени множество стари пукнати в гнездата на болтовете на цилиндъра, които де дължали на неправилна експлоатация на съоръжението.Наведени се аргументи за нарушаване на нормативните предписания по експлоатация на съоръжението, което било проява на груба небрежност и основание за застрахователя да откаже обезщетение съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.По отношение на претенцията за обезщетение се подържа, че е налице подзастраховане, поради това, че сбора от възстановителните стойности на всички включени в застрахователното покритие вещи била по-висока от застрахователна сума.Подържа се, че претендираният размер на обезщетението за машина ПМ 3 не бил определен според стойността на имущество от същото качество, поради това, че били налице данни, че правоприемника на производителя на машината „Овърмейд“ предложил оферта, според която стойността на увредените части била не повече от 6 536 000 евро, а закупуването на нова идентична машина и пускането й в експлоатация не надхвърляло 10 520 000 евро. Този ответник подържа, че съгласно общите условия на обезщетение не подлежали щети, загуби или разходи на имущество в процес на обработка, а стойността на разходите за ограничаване на вредите и за разчистване на останките били с договорена максимална стойност от по 40 000 лв. за всяка от тези дейности. Становището на този ответник е за отхвърляне на иска. Ответникът „Дженерали застраховане“АД е оспорил предявените искове.Подържа, че настъпилото събитие не съставлява застрахователно събитие „експлозия“, поради това, че не били установени следи от взривни вещества и пиротехнически смеси, чието наличие било задължително за експлозивната атмосфера.Подържа се, че настъпилото събитие било резултат от дефекти на материала, от който е изградено съоръжението, които са довели до саморазрушаване на цилиндъра, което не представлявало покрит от застраховката риск.Подържа се, че при експлоатацията на съоръжението ищецът допуснал на практика ремонта на същото да бъде извършен от лица, които не са вписани в специалния регистър по чл. 36, ал. 1 ЗТИП.Подържа се от този ответник, че машината ПМ 3 е придобита в собственост от ищеца след сключване на застрахователния договор, което изключвало застрахователния интерес към момента на застраховането й, аи премълчаването му от застрахования водело до предвидените в чл. 362 КЗ последици.Оспорва се и размера на предявения иск като се подържа, че възстановителната стойност на машина ПМ 3 следвало да бъде определена въз основа на предложението за ремонт, направено от производителя на увредената вещ, в размер на 6 536 000 евро. Подържа се, че поради това, че не всички части на машината били увредени, следвало да се отчете стойността на запазените части, които можели да се ползват при възстановяване на линията.Ответникът е оспорил претенцията и по отношение на възстановителната стойност на претендираните за увредени части от сградата, както и за съпътстващите разходи по разчистването на площадката.Иска се предявените искове да бъде отхвърлени. Помагачът на ищеца Кооперация „Централен кооперативен съюз“ е конституиран като трето лице помагач на ищеца въз основа на качеството му на заложен кредитор по ЗОЗ вписал пристъпване към изпълнение спрямо част от застрахованото имущество.Същият моли съда предявените искове да бъдат уважени. За да се произнесе по подадените въззивни жалби съдът следва да изложи следното: Страните по делото спорят и по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и по направените от съда правни изводи.Съдът счита, че в настоящето решение не следва да приповтаря установената от СГС фактическа обстановка, а да разгледа същата през призмата на твърденията на страните в подадените жалби.Същото се отнася и до правните изводи на съда относно спорното право. Софийският апелативен съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателите оплаквания в жалбите. Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни изводи: I.По въззивна жалба от „Дженерали застраховане“АД Подържа се, че при постановяване на решението решаващият съд е допуснал съществени нарушения, които довели до постановяването на неправилно осъдително решение.Съдът при постановяване на решението не отчел обстоятелството, че от стрА. на ищеца в процеса не били формулирани и конкретизирани исковете така, че да бъде ясно в коя хипотеза на договора и на закона попадат, който отказ на съда да задължи ищеца да формулира ясно претенциите си довел до нарушаване на принципа на равнопоставеност в процеса. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.С исковата молба, по която е образувано делото против ответниците са предявени искове за осъждане на същите да заплатят застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществено застраховане. За да бъдат уважени предявените искове следва да бъде установено от стрА. на ищеца, че е сключил с ответниците, в качеството им на застрахователи валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка, че в срока на действие на правоотношението е настъпило застрахователното събития, от което същия претендира права, че от това застрахователно събитие ищеца е притърпял вреди и наличието на причинна връзка между събитието и настъпилите вреди.Следва да бъдат ангажирани и доказателства за размера на вредите.В случая се касае за предявен иск на основание съществуващото застрахователно правоотношение, на което се позовава ищеца.От застрахователното събитие за ищеца могат да произтекат различни по вид вреди /напр. унищожаване на вещи, разходи по разчистване на площатката, разходи по установяване причините за вредите и др. подобни/, но тези различни по вид вреди на са основание за предявяване на отделни искове за заплащане на възстановителната стойност на отделните застраховани вещи.В настоящия случай е налице твърдение на ищеца, че от застрахователното събитие е претърпял вреди по застрахованото имущество.Дали това имущество е застраховано и дали същото е увредено, вследствие застрахователното събитие, е въпрос на доказване в процеса от стрА. на ищеца, както и размера на вредите. В настоящия случай не може да се претендира и всяка вещ, за която се подържа, че е увредена, да бъде конкретизирА. в исковата молба и на още едно основание.По силата на застрахователния договор застрахованото имущество е определено от страните в Приложение № 1 към полицата като съвкупност от активи, индивидуализирани по своя вид и местонахождение: сгради (в т.ч. производствени и административни), обзавеждане, машини (в т.ч. съоръжения и оборудване), материали и суровини, стоки (складова наличност), МПС без ДКН, находящи се на посочения адрес в гр. Костенец.Обстоятелството, че отделните застраховани вещи не са поотделно изброени, а са дадени техни родови признаци без посочено количество и без изрично препращане към документ, който да ги индивидуализира налага извод, че се касае за застраховка на съвкупност по смисъла на чл. 401 КЗ. При този вид застраховка застрахованото имущество се определя към деня на настъпване на застрахователното събитие.След като по този начин в договора е описано застрахованото имущество не би могло да се иска от стрА. на ищеца в исковата молба претенцията за всяка увредена вещ да бъде формулирА. самостоятелно.Нещо повече-в настоящия случай по-голямата част от застрахованото имущество са съоръжения изградени от отделни елементи. Немислимо е да се иска в исковата молба да бъдат посочени всички отделни елементи на тези съоръжения.След като застрахователите са сключили по този начин договора, очевидно същите са приели застрахованите вещи като една „съвкупност от вещи“ по смисъла на чл.401, ал.1 от КЗ. Подържа се, че в постановеното решение съдът допуснал неправилно тълкуване на чл.401 от КЗ и неприложил клаузата за подзастраховане.Неправилно съдът приел, че обстоятелството, че отделните застраховани вещи не са поотделно изброени, а са дадени техни родови признаци без посочено количество и без изрично препращане към документ, който да ги индивидуализира допълнително (напр. към инвентарна книга), сочи, че се касае за застраховка на съвкупност по смисъла на чл. 401 КЗ. Съдът приел, че при този вид застраховка съвкупността се концентрира към деня на събитието, а не към деня на сключване на полицата (арг. чл. 401, ал. 2 КЗ). Т.е. при подписване на договора застраховА.та съвкупност се определя само чрез родови признаци и се ограничава чрез застрахователната сума, а конкретните вещи, които ще се считат застраховани при настъпване на събитието, са тези, които се намират в посоченото местонахождение и притежават родово определените в застраховката признаци, дори да са придобити след сключване на договора. Според жалбоподателят този извод на съда не кореспондира с волята на страните и с данните по делото. В застрахователния договор ясно било посочено, че застрахованото имущество се застрахова „съгласно приложение“, в което от своя стрА. са посочени различните видове имущество с определена точна застрахователна сума за всеки вид. Определянето на застрахователната сума е направено на базата на инвентарна книга, която е приета по делото. При сключването на застраховката застрахованият е попълнил също въпросник, в който е описано имуществото, подлежащо на застраховане, поради което можело да се проследи волята на страните да индивидуализират вещите, подлежащи на застраховане, като чрез разменените между тях документи това е извършено, включително са определени техните застрахователни стойности. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.От представенното по делото Приложение 1 /стр.25 и 26/ е видно намерението на страните да посочат застрахованото имущество като индивидуализират същото като: „сгради, в т.ч. производствени и административни, обзавеждане, машини, съоръжения и оборудване, материали и суровини, стоки –складова наличност и МПС без номер.Този начин на описание на застрахованото имущество налага категоричния извод, че застрахователния договор е сключен за съвкупност от вещи, намиращите са посочения адрес и попадащо в обхвата на намиращите се там „сгради, машини и др. подобни“.Следва да се има предвид и обстоятелството, че производствената дейност на предприетието е свързА. с непрекъсната динамика в обема на потребяваните на тази площадка материали, суровини и стоки в складова наличност.Несъмнено такава динамика е налице и в използваните от предприятието машини, съоръжения и оборудване и МПС-та.Целта на сключването на договора от стрА. на застрахования е обезпечаването със застрахователно покритие на всяка една вещ намираща се на производствената площадка по време на действие на договора, поради което и при сключването на договора тези вещи не са индивидуализирани.Обстоятелството, че в приложение 1 определянето на застрахователната сума е направено на базата на инвентарна книга и обстоятелството, че при сключването на застраховката застрахованият е попълнил въпросник, в който е описано имуществото, подлежащо на застраховане не може да наведе извод в обратна насока, че е застраховано конкретно определеното имущество, което е описано и инвентарната книга и въпросника, за конкретно определена стойност.Ако се въприеме този подход при тълкуване на волята на страните би се стигнало до извода, че ако след скючване на застрахователния договор на обекта бъде монтирА. нова машина, бъде доставена значително по-голяма по обем суровина или са налице повече складови наличности, то същите няма да са покрити от застрахователния договор.Съдът счита, че този извод противоречи целта на сключения договор, която е да обезпечи със застрахователно покритие всичко намиращо се на обекта и отговарящо на зададените критерии посочени в полицата.След като застрахователите към момента на сключване на договора са били в известност какви съоръжения, суровини и стоки в наличност застраховат, то, в случай, че същите са искали да бъде застраховано конкретно имущество, то същото щеше да бъде индивидуализирано в договора със съответните индивидуализиращи го белези-номера, вид, дата на производство, количество и други подобни.След като това не е сторено към момента на сключване на договора, то е неоснователно, позоваването към настоящия момент, на друго тълкуване на волята на страните по договора.При наличието, към момента на сключване на договора, на попълнен, от застрахования, въпросник и инвентарна негова книга, ако желанието на страните е било да се застрахова конкретното имущество, то би могло, индивидуализиращите застраховано имущество данни да бъдат включени в договора като част от него.След като това не е сторено към този момент, съдът счита, че е неоснователно предлаганото от жалбоподателя тълкуване на договора, което не отчита посочената по-горе динамика в имуществото намиращо се на застрахования обект. В жалбата са наведени доводи, че в постановеното решение съдът като приел, че е налице застраховане на съвкупност, неправилно тълкувал разпоредбата на чл.401 от КЗ и неприложил клаузата за подзастраховане.Съгласно ал.1 на цитирания текст застрахователен договор, сключен за съвкупност от вещи, се отнася за всяка отделна вещ от съвкупността, а съгласно ал.2 ако застрахователният договор е сключен за съвкупност от вещи, договорът се отнася и към вещите, принадлежащи на лицата, с които застрахованият живее съвместно към момента на настъпване на застрахователното събитие или които са наети от застрахования към този момент за изпълнение на дейност на мястото, уговорено в застрахователния договор. Въпросът от значение за решаване на спора в този му аспект е дали когато е налице застраховане на съвкупност може да е налице подзастраховане по смисъла на чл.389 от КЗ. Съгласно посочената рапоредба извън случаите по чл. 387, ал. 1, ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество и то погине или бъде повредено, застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума. Така поставения въпрос е решен от ВКС в постановеното от него определение № 50112/06.03.2023 г. по т. д. № 2768/2021 г., ВКС, ТК, ІІ т.о. съгласно което при застраховА. съвкупност от вещи, които не са индивидуализирани по вид и количество, застрахователят не може да се позовава на подзастраховане, защото преценката за наличието на такова изисква да се установи, че уговорената застрахователна сума е била по-малка от действителната стойност на застрахованото имущество към датата на сключване на застрахователния договор, а подобна преценка при такъв предмет на застраховката е невъзможно да бъде направена. Това е така, защото от една стрА. към датата на сключване на договора застрахователят изобщо не знае и не се интересува какви вещи се включват в застраховА.та съвкупност, а от друга, през срока на действие на застрахователния договор застрахованият търговец съхранява в своя склад различни по вид, количества и стойност вещи и при осъществяване на търговската му дейност във всеки един момент наличностите в склада се променят, при което е много вероятно увредените от настъпилото застрахователно събитие стоково-материални запаси изобщо да не са били налични в склада при сключване на застраховката. Едва при настъпване на застрахователното събитие ще се конкретизират видът, количеството и стойността на увредените вещи. След като при настъпване на застрахователното събитие е дължимо обезщетение за погиването и увреждането и на вещи, които не са били налични в склада на застрахования търговец към момента на сключване на застрахователния договор, се налага изводът, че при този вид имуществено застраховане стойността на застрахованите вещи към датата на сключване на договора е ирелевантна, поради което не може да има подзастраховане. Предвид това дадено от ВКС разрешение на въпроса, неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че с хода на процеса съда не уважил направените доказателствените искания на ответниците в тази насока и в тази връзка допуснал съществено процесуално нарушение и делото остА.ло неизяснено от фактическа стрА..След като при застраховане на съвкупност не може да бъде налице подзастраховане, то и законосъобразно съда не е уважил направените в тази връзка доказателствени искания. Подържа се, че в обжалваното решение съдът допуснал неправилно тълкуване и прилагане на чл.408 КЗ като приел, че застрахователят може да откаже обезщетение единствено ако са налице обстоятелствата по чл. 408, ал. 1 от КЗ и поради това разпоредбата на р. II, т. 4.1.6. от Общите условия (изключеният риск за машини, съоръжения и оборудване, ако щетите са вследствие дефекти, повреди или аварии на самото увредено имущество) била нищожна.Подържа се, че в чл. 408, ал. 1, т. 1-4 КЗ законодателят е изброил лимитативно изключенията, при които застрахователят може да откаже плащането на застрахователно обезщетение за вече уговорени и не изключени изрично в договора застрахователни рискове.Подържа се, че нормата на чл. 408 КЗ не намира приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития, които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователно покритие по волята на страните като са цитирани Решение № 224 от 20.07.2015 г. на ВКС по т. дело № 4554/2013 г., I т.о., ТК, Решение № 17 от 2.06.2020 г. на ВКС по т. дело № 656/2019 г., I т. о., ТК. Подържа се, че застраховката „Всички рискове“ се различава от застраховането на наименувани рискове като застрахователна техника. При застраховка „Всички рискове“ се предоставя застрахователно покритие за всички рискове, които не са посочени като изключения по застраховката, а, при застраховка на „Наименувани рискове“ се покриват само рисковете, изрично изброени в застрахователния договор.Подържа се, че застраховката „Всички рискове“ е с по-широк обем от покрити рискове. За разлика от застраховката „Наименувани рискове“, при която страните отдават тежест на изброените покрити рискове, извън които не се предоставя покритие, акцентът при застраховката „Всички рискове“ се поставя върху договорените между страните изключения по застраховката като по този начин при застраховка „Всички рискове“ се постига ограничаването на отговорността на застрахователя, а оттук и възможността за коректното определяне на застрахователния риск и застрахователната премия.Подържа се, че в чл. 4.1.6 от изключенията по застраховката изрично е посочено, че същата не покрива щети, загуби или разходи, причинени от машини, съоръжения и оборудване, ако щетите са вследствие на дефекти, повреди или аварии на самото увредено оборудване и че това изключение е предвидено, поради това, че този вид риск съществува отделна застраховка „Аварии и машини“, по която се дължи отделна застрахователна премия. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно. В първото цитирано от жалбоподателя решение № 224 от 20.07.2015 г. на ВКС по т. дело № 4554/2013 г., I т.о., ТК е прието, че когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. В този случай чл.211 от КЗ не следва да намира приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития, които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователно покритие по волята на страните.Второто цитирано от жалбоподателя Решение № 17 от 2.06.2020 г. на ВКС по т. дело № 656/2019 г., I т. о., ТК не касае разглеждания въпрос. За да се отговори на поставения въпрос за възможността на застрахователя да откаже заплащането на застрахователното обезщетение следва да се разгледа дали в настоящия случай при сключването на договора са предвидени изключения от покритие. Съдът счита, че в настоящия случай със сключения застрахователен договор страните са предвидили застрахователно покритие за настъпилото събитие.Съгласно т. 1 от Приложение № 1 към полицата покритите рискове са разделени на „основно покритие“ и „допълнителни рискове“, като основното покритие е това по р. ІІ, т. 1 от Общите условия, а именно „вреди (вкл. материални щети, загуби и разходи) на застраховано имущество, представляващи пряк резултат от всяко внезапно, случайно и непредвидено събитие, включително пожар, експлозия, имплозия, удар от мълния, удар от летателен апарат, части то него или товара му, буря, градушка, проливен дъжд, наводнение, тежест от естествено натрупване на сняг или лед, удар от превозно средство или животно, злоумишлени действия на трети лица и други, освен изрично изключеното по т. 4.При този начин на формулиране на застрахователното събитие следва да бъде подложена на преценка дали настъпилото събитие притежава индивидуализиращите белези посочени по-горе. Съдът счита, че по делото не е налице спор между страните, че настъпилото събитие притежава качествата „внезапност“, „случайност“ и „непредвидимост“. По делото не са налице каквито и да било доказателства, от които може да се направи извод, че преди възникването на събитието при застрахования са съществували някакви индикации, че въпросното съоражение дава някакви отклонения в процеса на работа.Дори напротив-от събраните по делото доказателства /свидетелски показания, заключенията на назначените технически експертизи, доклади на държавни органи и данни от видеонаблюдението на територията на обекта/ може да се направи извод, че събитието е възникнало внезапно и случайно. В обжалваното решение съдът е изложил подробно съображенията, поради които приема, че възникналата експлозия в съоръжението представлява покрит от застраховката риск.настоящата инстанция изцяло споделя съображенията в тази насока, поради което препраща към същите на основание чл.272 от ГПК. В обжалваното решение съдът е изложил подробни мотиви, поради които приема, че настъпилото събитие представлява покрития риск „експлозия“.настоящата инстанция изцяло споделя тези съображения, поради което препраща към същите на основание чл.272 от ГПК.След като в т. 1 от Приложение № 1 към полицата като покрит риск е предвидена „експлозия“, то следва да бъде подложено на преценка дали са налице доказателства по делото за наличието на цитираното от жалбоподателя изключение по чл. 4.1.6. от общите условия.Съгласно цитирания текст на обезщетяване не подлежат щети от, загуби или разходи причинени на машини, съоръжения и оборудване, ако щетите са вследствие на дефекти, повреди или аварии на самото увредено оборудване.По настоящето дело от стрА. на застрахователите, които носят доказателствената тежест, че е налице предвиденото в общите условия изключение, не са ангажирани доказателства, от които може да се направи извод, че експлозията е причинена от някакъв дефект, повреда или авария на увредената машина.Извод за липсата на посочените недостатъци на машината следва да бъде направен, с оглед установеното от вещите лица, че преди експлозията машината е работила нормално, което се установява от нормалното качество на хартията навита на рулиращия апарат, а от друга стрА. непосредствено преди експлозията работните параметри на съоръжението са били в изискуемите норми, което е установено от А.лиза на лог-файловете на съоръжението, които отразяват автоматично генерирани записи на тези показатели в процеса на работа на машината. Предвид гореизложеното съдът счита, че законосъобразно съдът е приел, че в случая не са ангажирани доказателства за предвиденото изключение, на което се позовава ищеца.Обстоятелството, че по делото, въпреки положените доказателствени усилия, е остА.ла неизяснена причината за настъпването на експлозията, не е основание да се приеме, че причината за експлозията е дефект на машината.От друга стрА. в почти всички представени по делото документи изходящи от застрахователите е видно третирането на настъпилото събитие като „експлозия“ и „взривения Янци цилиндър“, което налага извод, че самите застрахователи са възприемали по този начин събитието. Подържа се в жалбата, че незаконосъборазно съдът приел, че липсвали данни за неправилно поддържане на процесната машина и в частност на цилиндъра й. Според жалбоподателя машината ПМЗ не е била поддържА. от сертифицирано дружество, ако изобщо е била поддържА..Жалбоподателя твърди, че при евентуална правилна и своевременна грижа по поддръжката на Yankee-цилиндър ищецът щеше да установи наличието на пукнатини и да вземе адекватни мерки за ремонтиране на цилиндъра, което очевидно би предотвратило събитието от 14.01.2017г. По делото били събрани сведения за липса на адекватна поддръжка на застрахованото имущество, което се характеризира като „груба небрежност“ по смисъла на Раздел II, т.4.2.7 от Общите условия. За да се произнесе по това становище на жалбоподателя съдът взе предвид, че по делото е установено, че на практика дейностите по поддържане на цилиндъра изразяващи се в шлайфане и метализация са били извършвани от лица, които не са били вписани в регистъра предвиден в НУБТНСН. За да се прецени дали само наличието на това обстоятелство е достатъчно основание за застрахователя да откаже плащане следва да се разгледа нормативната уредба.Съгласно чл.395, ал.4 от КЗ при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението. Съгласно ал.1 застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.Съгласно ал.5 независимо от ал. 4 застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на задължението на застрахования по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида или размера на вредата. В настоящия случай по делото не са налице и твърдения от стрА. на жалбоподателя, че застрахования не е взел мерки за предпазване на застрахованото имущество, не е спазвал предписанията на контролните органи или на застрахователя и не е допускал последния да извършва проверки. Следва да бъде поставен на преценка въпросът дали поради изпълнението на практика на дейностите по поддържане на цилиндъра изразяващи се в шлайфане и метализация от неоторизирани лица се е стигнало до настъпилия взрив на цилиндъра-т.е. налице ли е изискуемата за отказ причинно-следствена връзка предвидена в ал.5.Съгласно съществуващата практиката на ВКС застрахователят може да откаже да плати само когато застрахования не е изпълнил свое уговорено в договора задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя. Приема се, че застрахованият трябва не само да не изпълнява задълженията си по договора, но това неизпълнение следва да е виновно и да е в пряка причинна връзка със същинско увеличение на риска или е довело до неговото реализиране и ако това задължение беше изпълнено не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие.Приема се, че застрахователят носи тежестта да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е адекватната причина за настъпването на застрахователното събитие. Тези разбирания са застъпени в решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, І т. о., решение № 155 от 05.12.2016 г. по търг. д. № 1092/2015 г., решение от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 година, второ т. о. и решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. състав на ВКС, І т. о., , с които е прието, че правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение на застрахования, произтичащо от застрахователния договор - чл. 211 КЗ/отм/, сега чл. 408 КЗ, е обусловено от наличие на причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на застрахователното събитие, по повод на което се претендира обезщетение, или препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило събитието; застрахователят следва да докаже пряка причинно следствена връзка между неизпълнението на съответното задължение на застрахования, визирано в Общите условия към застраховката като значително с оглед на неговия интерес, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него. Съдът в настоящия му състав счита, че по делото от стрА. на застрахователите не са ангажирани доказателства за наличието на такава причинна връзка.Дори напротив-от заключението на вещото лице Р. е установено, че след шлайфането на цилиндъра е оставал резерв от 2, 20 до 2, 50мм. който е бил достатъчен за рабатата й.Обстоятелството, че машината е шлайфА. от неоправомощени по наредбата лица очевидно не е попречило за нормалната, впоследствие работа на машината, предвид обстоятелството, че преди експлозията същата е работила без отклонение в работните показатели. Подържа се в жалбата, че предявените искове били недоказани по размер. Незаконосъобразно съдът не уважил искането на жалбоподателя да се направи оглед и разпит на експертите на мястото на събитието.Личното възприемане на ситуацията на терена ще способствала съда да възприеме действителното състояние на сградите и да препятства възможността на експертите да преувеличават разрушенията върху ищцовото имущество. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.В хода на делото, което е образувано по искова молба от 15.02.18г. неколкократно от стрА. на ответниците е правено искане за извършване на оглед на място от съда съвместно с назначените вещи лица.Съдът счита, че законосъобразно решаващия съд е отхвърлил направеното искане.Нереалистично е да се мисли, че след повече от година и половина след настъпване на застрахователното събитие /14.01.17г./ производствената площадка ще бъде в това състояние, в което е била в деня на събитието.По делото е налице многобройна кореспонденция, разменена между страните, по повод изразено от застрахования желание за разчистване на терена и дадени в тази връзка указания от стрА. на застравателите.След като такова разчистване е предприето, съобразно указанията и след като същото е изпълнено е повече от ясно, че в деня на евентуалния оглед /след повече от година и половина / площадката ще бъде в по-добро състояние, но това в никакъв случай нямаше да способства за допълнителното изясняване на делото. Във връзка с уважения иск за причинени вреди по по сграда „Производствен корпус № 2“ в жалбата се подържа, че съдът неправилно не е приложил коефициент на подзастраховане и не е намалил съответно обезщетението.В т.3.1. от Общите условия било посочено, че ако застрахователната сума на цялото или на част от имуществото е по-ниска от неговата действителна (респ. възстановителна) стойност, Застрахователят дължи обезщетение само за частта от вредите, пропорционална на отношението на застрахователната сума към действителната стойност.Съдът счита, че становището е незаконосъобразно.Както беше посочено по-горе непротиворечиво, предвид практиката на ВКС, е решен въпроса дали при застраховане на събкупност е налице подзастраховане. По отношение на иска за вреди по Тишу машина ПМ2 уважен до сумата от 2 429 246, 18 лв се пъдържа, че решението е незаконосъборзано, поради това, че неправилно приложил разпоредбата на чл. 162 от ГПК, поради това, че в настоящия случай, освен доказателства за размера, по делото липсват доказателства кои и до каква степен елементи от процесната машина МП2 са увредени, като всички вещи лица обосновали заключенията си на база предположения и хипотези, в резултат на което съдът приел за доказан иска не на базата на факти, доказани при условията на пълно и главно доказване, а на хипотези. Съдът счита, че в постановеното по делото решение съдът детайлно е описал начина, по който е стигнал до решаващия извод във връзка с въпросната машина. Съдът е отразил своето съгласие /несъгласие със заключението на вещите лица и е посочил причините, поради които кредитира/некредитира същите.Вещите лица подробно са посочили евентуалните причини за повреди по детайлите на машината и увреждането. В жалбата не се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на решението в тази му част, а се подлагат на критика действията и изводите на съда. В жалбата са изложени съображения относно незаконосъобразното решение по отношение увреждането на Тишу машина ПМЗ, който иск е уважен за сумата от 27 293 887, 61 лв.Подържа се, че незаконосъобразно искът бил уважен в този размер при положение, че ищеца не е ангажирал доказателства какво и в каква степен е било увредено в резултат на събитието от 14.01.2017г.Подържа се, че съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като приел за доказателство по делото представената и изготвена по почин и за сметка на ищеца оферта на производителя А Чели, представена с молба от 08.06.2022г. Подържа се, че офертата била представена след разговори, в които не участвали ответниците, а съдът необосновано дал приоритет на установеното от вещото лице Т., по отношение на работата, на който ималовъзражение от всички страни по делото. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.В обжалваното решение съдът подробно е обосновал своите изводи относно обстоятелствата, поради които приема, че въпросната машина е погинала в степен, която налага да бъде закупено ново подобно съоръжение.Следва да се има предвид, че въпросната машина представлява технологична линия с отделни етапи на производствения процес.При постановяването на решението съдът подробно е разгледал какво налага подмяната на съоръжението като е отчел и каква част от неувреденото оборудване на погиналата машина могат да бъдат използвани за работата на новата машина.От безспорния факт, че офертата от италианския производител „А Чели“ е съставена по искане на ищеца не може да се направи извод, при липса на противни доказателства, че предложените цени не отговарят на реалните цени на въпросния производител.В решението си съдът е посочил причините, поради който е приел, че офертата на този производител касае съоръжение, което най-близко се доближава до параметрите на увредената машина. Отделно от това при постановяване на решението съдът е отчел, че офертата на този производител е изотвена след посещение на място на негов представител, което със сигурност е гаранция за по-доброто познаване на фактите относно действителното положение на площадката и наличието на запазени части от погиналото съоръжение, които могат да бъдат използвани в новото.Освен, че по делото не са налице доказателства за наличие на някаква недобросъвестност в италиалския производител, следва да се има предвид, че настоящия спор е за определяне размера на застрахователното обезщетение, а не спор от кой производител да бъде закупена нова машина. Подържа се, че при постановяване на решението съдът неправилно не бил приспаднал стойността на запазените части - „вакуумни помпи, основен селектифайър и смесителна помпа“.Неизваждането на посочените части от стойността на цялото предложени съоръжение съдът обосновал с липсата на сигурни данни относно възможността на включените в офертата вакуумни помпи, основен селектифайър и смесителна помпа да бъдат използвани при възстановяване на машината. Съдът счита, че този подход на съда при определяне размера на обезщетението е правилен с оглед на факта, че представител на офериращия производител е посетил обекта и е дал обяснение, че за да се установи дали същите работят следва да бъдат демонтирани и тествани.От друга стрА. тези части са елементи от предлагА.та от този производител цялостна оферта, поради което не може да се определи каква част от цялата стойност е стойността на тези части. Подържа се, че по отношение на иска за обезщетение за причинените вреди вледствие обезопасяване, ограничение на вредите, предпазване и разчистване и иска за обезщетение за разходи за изпълнение на указанията на застрахователя, , разгледани общо и уважени в общ размер от 394 743, 30 лв. съдът не е изложил мотиви на какво основание е уважил исковете. Съдът счита, че решаващия съд е изложил подробни мотиви относно това кои разходи от въпросните следва да бъдат обезщетени, които мотиви са отразени в т.4.2 от решението. Противно на подържаното в жалбата в решението са изложени и подробни мотиви относно определения размер на обезщетенията във връзка с иска за за обезщетение за обезопасяване, ограничение на вредите, предпазване и разчистване и по отношение на иска за обезщетение за разходи за изпълнение на указанията на застрахователя. С оглед гореизложеното решението в обжалвА.та му част от „Дженерали застраховане“АД следва да бъде потвърдено. II.По въззивната жалба от ЗАД „Алианц България“ Подържа се в жалбата, че решението в обжалвА.та му част е незаконосъборазно, поради това, че при постановяването му съдът не е взел предвид, че по делото са събрани писмени доказателства и свидетелски показания, че през целия период на експлоатация, дейности по шлайфане и последваща метализация на Yankee-цилиндъра на Тишу Машина ПМЗ са извършвани от представители на чуждестранните търговци Иегер (Германия) и Риф (Австрия), които лица не са вписани в регистъра по чл.36, ал.1 от ЗТИП. Подържа се, че въпросното шлайфане и последващата метализация, на практика са представлявали „Ремонти" по смисъла на НУБЕТНСН, поради което неправилен е извода на съда, че ищецът не е нарушил и друго съществено изискване на НУБЕТНСН, а именно писмено да заявява пред Държавната агенция за метрологичен и технически надзор извършването на технически прегледи на съоръжението след всяка подмяна или ремонт на елементи под налягане (чл.265, ал.1, т.6 от Наредбата). Съдът счита, че дори и да се приеме, че извършените шлайфания и последващи метализации, са извършени на практика от неоправомощени лица и че тази дейност не е заявена пред компетентния орган, то това не може да бъде основание да се откаже заплащането на застрахователно обезщетение.Както беше посочено по-горе следва да бъде подложено на преценка дали при положение, че са допуснати въпросните нарушения, е налице изискуемеата за отказ причинно-следствена връзка предвидена в ал.5 на чл.395 от КЗ.Предвид разпределението на доказателствената тежест за доказването на налична причинно-следствена връзка, съдът в настоящия му състав счита, че по делото от стрА. на застрахователите не са ангажирани доказателства за наличието на такава.Установенови се, че след шлайфането на цилиндъра на машината е оставал резерв от 2, 20 до 2, 50мм. който е бил достатъчен за работата й, както и че непосредствено преди експлозията същата е работила без отклонение в работните показатели.Предвид нормалната работа на машината преди експлозията, не може да се направи извод, че ако шлайфането беше заявено пред Държавната агенция за метрологичен и технически надзор нямаше да се стигне до възникналата авария. Предвид на това законосъобразно е прието, че по делото липсват доказателства за наличието на посочената по-горе причинно-следствена връзка. Подържа се, че незаконосъобразно в противоречие със събраните по делото доказателства, съдът е е приел, че повреждането на самата Тишу Машина ПМЗ, която еднозначно от експертите и от страните, се сочи за първоизточник на аварията, представлявало покрит от Застраховката риск.Неправилно съдът приел, че е неоснователно позоваването на ЗАД "Алианц България" на разпоредбата на р. II, т. 4.1.6 от Общите условия на Застраховката, съгласно която не се обезщетяват щети, причинени от дефекти, повреди или аварии на самото увредено имущество, освен при изрична писмена договореност. Съдът счита, че аргумента на този жалбоподател е неоснователен като препраща към мотивите по-горе във връзка с оспорването от предходния жалбоподател. В жалбата застрахователят се позовава на практика на ВКС и САС / Решение № 224 от 20.07.2015 г. по търговско дело № 4554/2013 год., I т.о., Т.К., Решение №17 от 2.06.2020 г. на ВКС по т. дело № 656/2019 г., I т. о., ТК., Решение №667 от 26.10.2022 г. по т. д. № 541/2022 г. на Апелативен съд - София, Решение №10 от 10.01.2023 г. по т. д. № 903/2022 г. на Апелативен съд - София, Решение №8393 от 12.12.2017 г. по в. гр. д. № 9865/2017 г. на Апелативен съд - София, Решение №129 от 11.01.2023 Г. по в. гр. д. № 4280/2022 г. на Апелативен съд – София/ която може да бъде обобщена в смисъл, че когато в общите условия страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. В този случай чл.408 от КЗ /чл.211 от КЗ-отм./ не следва да намира приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития, които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователно покритие по волята на страните. Съдът споделя цитирА.та от жалбоподателя практика, но счита, че за да бъде приложена разпоредбата от общите условия, на която се позовава жалбоподателя следва от негова стрА. да са ангажирани доказателства, че е налице предвиденото в общите условия изключение.В настоящия случай, както беше посочено по-горе, по делото, не са ангажирани доказателства, от които може да се направи извод, че експлозията е причинена от някакъв дефект, повреда или авария на увредената машина. Подържа се в жалбата, че решението е неправилно и в частта му относно размера на врелите на увреленото имущество, в която съдът кредитирал заключението на вещото лице Л. Г., според което сумата необходима за възстановяване на увредената част от сградата на Цех №2 на ищеца, възлиза на 702 437, 76 лева.Незаконосъобразно съдът приел, че не може отнапред да бъде ограничаван размера на застрахователното обезщетение, поради това, че подобно ограничаване би било нарушение на разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ.Неправилно съдът приел, че когато увреденото имущество е сграда, възстановяването й чрез изграждане на нова, ведно с присъщите за това разходи по смисъла на цитирА.та разпоредба, неминуемо включва предприемане на действия по разчистване на останките от увредения актив.. Според жалбоподателят този довод е неправилен, поради това, че действията и разходите по отстраняване и разчистване на останки от една сграда, или какъвто и да е застрахован актив, са твърде съществен разход, за да се твърди, че законодателят е посочил в нормата на чл.400, ал.2 от КЗ изчерпателно и изрично други, не толкова съществени разходи като доставка и монтаж, а е пропуснал да упомене разчистването като задължителен разход при договаряне на застраховане на възстановителна стойност. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.Съгласно чл.400, ал.2 от КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.Законосъобразно решаващия съд е приел, че поставянето, в застрахователния договор, на лимит на разходите по разчистването на терена представлява противоречие с цитирА.та разпоредба от КЗ.Неснователно е становището на жалбоподателя, че пропуска на законодателя да включи в разпоредбата и „разчистването“ означава, че тези разходи не са включват във възстановителната застрахователна стойност.Следва да се има предвид, че при приемането на разпоредбата целта на законодателя е била не казуистично да изброи всички възможни разходи даващи възможност да се определи възстановителната стойност, а да даде правната рамка за тяхното определяне.Тази правна рамка е дадена със съчетанието „всички присъщи“, което дава възможност на прилагащия разпоредбата застраховател/съд да извърши самостоятелна преценка дали определен разход е „присъщ“ /необходим/ за постигането на целта на договора-определянето на възстановителната стойност за строителството/монтажа на новото имущество.Съдът счита, че не подлежи на съмнение обстоятелството, че за да бъде изградено ново оборудване от същия вид и качество като погиналото, площадката, на която следва да бъде извършено това следва да бъде почистена- т.е. разходите по почистването й са „присъщи“ разходи, които, на основание чл.400, ал.2 от КЗ подлежат на възстановяване. Подържа се, че неправилно съдът е приел, че когато е налице застраховка на съвкупности, каквато е настоящата, институтът на подзастраховането е неприложим. По така повдигнатия от този застраховател възпрос съдът взе отношение по- горе, поради което препраща към мотивите за същото възражение на предходния застраховател. Подържа се в жалбата, че при постановяване на решението съдът неправилно се базирал на офертата на А. Чели от 2022 година, която била изготвена по поръчка на ищеца по време на висящността на процеса.Съмнение в стойността на оферирА.та машина навеждало посещението, по време на процеса, на представители на този производител, за което не били уведомени съда и ответниците.Подържа се, че офертата на А. Чели от 2022 година, не може да служи като основа за определяне на застрахователното обезщетение в процесния случай. Предвид обстоятелството, че подобни аргументи бяха разгледани във връзка с жалбата на предходния застраховател, съдът препраща към посоченото по-горе. Подържа се, че необосновано и недоказано съдът е присъдил в тежест на съзастрахователите сума, в общ размер на 464 762, 32 лева разходи за разчистване на останките от аварията. Съдът считаче становището на жалбоподателя е неоснователно.В постановеното решение съдът подробно е разгледал разменената между ищеца и този застраховател кореспонденция във връзка с разчистване на площадката след аварията.По делото са налице многобройни, почти ежедневни писма, с искания и предложения на ищеца до застрахователя, отговор на същите със съответните указания, последващи отчети, от които се установяват извършените дейности. Обстойно съда е разгледал по отделни „пера“ претендираните обезщетения като е изложил подробни мотиви за решението си. Предвид гореизложеното решението, в обжалвА.та му част от този застраховател, следва да бъде потвърдено. III.По въззивната жалба от „Костенец пейпър мил“АД Подържа се, че направилно съдът в обжалвА.та отхвърлителна част на решението приел, че в резултат от процесното застрахователно събитие машина ПМЗ е погинала в степен, налагаща да бъде закупена нова технологична линия, но асемблирА. при съобразяване на наличното и работоспособно към момента на аварията оборудване, посочено в т. 1, 2, 4-8 на таблица № 1 от СТОЕ от 20.06.2023 г.Подържа се, че този извод на съда противоречи на приетото от самия него в решението, че машина ПМЗ е разрушена над 90 % и че основните работни технологични елементи на машина ПМЗ са изцяло увредени, в резултат от събитието и щетата може да се окачестви като тотална. Неправилно съдът приел, че има части, които могат полезно да бъдат вложени при възстановяването на ПМЗ.Съдът не взел предвид представеното по делото електронно писмо на производителя А Чели, в което е посочено, че ако се вземат предвид всички разходи за демонтиране, изпращане, разглобяване, проверка, замяна и т.н., оценката на разходите е много висока и най-вероятно еднаква със закупуването на нови вещи. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.От заключението на вещото лице Т. и от обясненията дадени от него в съдебно заседание се установява, че като тотална щета може да бъдат окачествени уврежданията на основното оборудване на машината.Освен това основно оборудване има и спомагателно такова, което, поради това, че не е засегнато от експлозията може да се използва в производството.При положение, че част от съществуващите тръбните /за пара и отвеждане на кондензат/ и кабелни пътища, които не са увредени могат да бъдат използвани при евентуалното за внедряване на нова машина, липсва каквото и да било основание стойността на същите да бъде присъждА. на ищеца.Същото се отнася и за неувредените котелна и компрресорни станции и за неувредената част от тръбните пътища до и към тях. Подържа се в жалбата, че решението в тази му обжалвА. част е незаконосъобразно, поради това, че смисълът на престирането на застрахователно обезщетение е застрахованият да бъде поставен в икономически еквивалентно положение на съществувалото към настъпване на застрахователното събитие. Ако той ще следва да понесе вредите от събитието над уговореното самоучастие, то застраховката е напълно безпредметна. Затова при намаляването на дължимото обезщетение със стойността на запазени части, следва да се отчетат и разходите, които биха били направени във връзка с евентуалното използване на тези части, включително когато се касае за технологична линия следва да има доказателства, които да правят извод за съвместимост на запазените части с новите производствени стандарти. Това доказване следвало да бъде в тежест на ответниците и следва да е пълно, а въпреки събраните доказателства, този факт не е установен. Съдът, в настоящия му състав, споделя извода на жалбоподателя, че смисъла на определянето на застрахователно обезщетение е застрахованият да бъде поставен в икономически еквивалентно положение на съществувалото към настъпване на застрахователното събитие.Този извод е правилен, но ако бъде приложен в предлагА.та от жалбоподателя степен ще се стигне до неоснователно обогатяване на същия.При положение, че част от производствената инсталация, която осигурява работата на машината ПМ З, не е въобще засегната от експлозията или е частично засегната, липсва основание за присъждане на нейната равностойност, при положение, че тези части са съвместими с производствените процеси с предлагА.та машина, което се установява от заключенията на вещото лице Т..Като основание за неизваждане от общата оферта на стойността на запазените /частично или напълно/ елементи от цялостната поточна линия не може да бъде прието евентуално съществуващите затруднения при внедряването им в новата машина.Съдът прави този извод от установената от вещите лица практика за „асемблиране“ на нови части в стари производствени линии, както и от факта, че самата увредена машина, във вида й от преди 2009г., е „асемблирА.“ от друг италиански производител в периода 2009г.-2012г. и успешно е работила впоследствие.Целта на определянето на застрахователното обезщетение е не със същото да бъде закупено ново оборудване, а да бъде определена сума, с която вместо застрахованото имущество застрахования да може да купи друго от същия вид и качество- чл.400, ал.1 от КЗ. В настоящия случай именно тази цел на закона е постигната с приспадане стойността на запазените съоръжения. Подържа се в жалбата, че при постановяване на обжалвА.та част от решението съдът необосновано не е взел предвид общоприетият в Европейския съюз индекс на цени на производители на машини за хартия, определен от ЕВРОСТАТ на 8, 5% и потвърден с писмо на Националния статистически институт.Вместо него съдът необосновано е кредитирал създадения от в. л. Т. произволен индекс (корекционен коефициент) от 12 %. Съдът счита, че законосъобразно при определяне на въпросния корекционен коефициент на повишаване на цените на подобни съоръжения за периода 2017-2022г. съдът е взел предвид усреднения коефициент предложен от производителя А Чели и този по остА.лите оферти.Този подход води до сравнително справедлива корекция, а друг подход, с оглед специфичността на това оборудване, очевидно не би бил справедлив. Подържа се, че незаконосъборазно съдът не уважил изцяло предявения иск за присъждане на застрахователно обезщетение за направените разходи по чл. 396, ал. 1 и ал. 3 КЗ като приел, че не е проведено от ищеца пълно и главно доказване на тези искове, че липсва причинна връзка между претендираните разходи и застрахователното събитие и че разходите са извън времевия обхват на застрахователната полица. Съдът счита, че законосъобразно решавачия съд е уважил частично предявения иск.Следва да се отчете факта, че част от тези претендирани от ищеца разходи се припокриват с разходите по разчистване на терена, който са направени по указания на застрахователите, и които бяха разгледани по-горе. С оглед гореизложеното решението в частта му обжалвА. от този жалбоподател следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното по-горе обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. По отношение на разноските Разноски по делото се претендират и от тримата жалбоподатели.Предвид решението по спора-потвърждаването иизцяло на обжалваното решение съдът счита, че разноски по делото не следва да бъдат присъждани. Водим от горното Софийският апелативен съд