Решение № 494 от 20.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 110/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК - чл.273 ГПК. С Решение № 5236/16.10.2023 г., постановено по гр. д. № 7768/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-21 състав, „Болкан Билд инвестмънт“ ЕООД, ЕИК ••••••••••, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 9, вх. Б, ет. 1, офис 1, е осъдено да заплати на Д. Г. М., ЕГН ••••••••••, адрес: •••, сумата 29 970 лева - главница по договор за заем от 17.06.2021 г. сключен между Д. Г. М., като заемодател и „Болкан Билд инвестмънт“ ЕООД, като заемател, изискуема на 05.08.2022 г., ведно със законната лихва от 06.08.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 600 лева - договорна лихва за периода от 18.06.2021 г. до 20.07.2022 г., като е отхвърлен искът с правно основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД в частта му над 29 970 лева до предявения размер от 30 000 лева и искането за законна лихва в частта му за периода от 21.07.2022 г. до 05.08.2022 г. Признато е за недоказано оспорването на автентичността на договор за заем с дата 17.06.2021 г., със заемодател Д. Г. М. и заемател „Болкан Билд инвестмънт“ ЕООД, състоящ се от две страници, с два подписа на втора страница и ръкописно изписано име Д. Г. М., представен в заверен от ответника препис с отговора на исковата молба (л. 40-41) и в оригинал в съдебно заседание на 09.03.2023 г. (протокол 13.03.2023 г. л. 57-59). Признато е за недоказано оспорването на автентичността на договор за заем с дата 11.06.2021 г., със заемодател Д. Г. М. и заемател „Болкан Билд инвестмънт“ ЕООД, състоящ се от две страници, с два подписа на втора страница, представен в заверен от НАП препис с молба вх. № 46742 от 17.05.2023 г. (л. 94-94, л. 109-110), непредставен в оригинал. „Болкан Билд инвестмънт“ ЕООД, е осъдено да заплати на Д. Г. М. разноски в размер на 2 200 лева. Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „БОЛКАН БИЛД ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 206357872, чрез адв. К. Т. Г., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 9, вх. Б, ет. 1, офис 1, с която го обжалва изцяло. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Счита, че неправилни и необосновани са изводите на съда, че между ищеца и ответника е сключен и съществува Договор за заем от 11.06.2021 г. със съдържанието посочено в приложения към исковата молба едностранно подписан от ищеца документ - „Договор за заем от 11.06.2021 г.“ и падеж на задължението за плащане 11.06.2021 г. Върху представения от ищеца документ – „Договор за заем от 11.06.2021 г.“ липсва подпис на законния представител на ответното дружество и изобщо липсва подпис на „заемател“. От приложеното към исковата молба от ищеца платежно нареждане е видно, че заемната сума е предадена на ответното дружество на 17.06.2021 г. В тази връзка следва да се отбележи, че договорът за заем е реален договор и се счита сключен от момента на предаване на заемната сума. Същевременно, по делото е бил представен и приет като доказателство Договор за заем от 17.06.2021 г., със съдържание различно от твърдяното от ищеца, по силата на който ответното дружество се задължава да върне на ищеца предоставена от последния на 17.06.2021 г. заемна сума в размер на 30 000 лв. в срок до 17.06.2028 г. Посочената уговорка е обективирана в чл. 4 от Договора за заем от 17.06.2021 г., съгласно който „ЗАЕМТЕЛЯТ се задължава да върне получената в заем сума, заедно с начислената до датата на връщане на заемната сума 2% възнаградителна лихва, в срок до 17.06.2028 г.“ Договорът е надлежно подписан от страните - ищец и ответник в първоинстанционното производство. Автентичността на положения подпис и ръкописно изписване на имената безспорно е установено от приетото от съда и неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената в хода на производството Съдебно-техническа и почеркова експертиза, в която експертът категорично заявява, че положеният за заемодател подпис върху документа, както и ръкописният текст — изписването на имената на ищеца, са изпълнени от лицето Д. М.. От приетото от съда и неоспорено от страните заключение по извършената в хода на производството ССЕ, се установява, че ответното дружество надлежно е отразило в счетоводството си договор за заем от дата 17.06.2021 г. с кредитор ищеца, с падеж на задължението за плащане 17.06 2028 г. От страна на първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отхвърлено своевременно направено основателно доказателствено искане за повторна и допълнителна експертиза на подписа. Посоченото процесуално нарушение е довело до неправилен извод на съда за автентичност на представеното от НАП копие на документ по отношение на подписа на заемател. Липсва отразяване в счетоводството на ответното дружество на Договор за заем между ищеца и ответното дружество с дата 11.06.2021 г. и с посочения падеж - 11.06.2022 г. Счита, че неправилно, в противоречие с материалния закон, първоинстанционният съд е приложил диспозитивната норма на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, въпреки наличието на валидна уговорка между страните относно падежа на задължението за връщане на процесната заемна сума. Общото правило по ЗЗД за връщане на заета сума се прилага само доколкото не съществува изрично договорка между страните. В настоящия случай такава е налице - регламентирана е в посочения чл. 4 от договора. Дори да се приеме, че е налице подписан между страните договор за заем, сключен на 11.06.2021 г., с твърдяното от ищеца съдържание, респ. с твърдения падеж, то при наличие на писмен договор от по-късна дата - 17.06.2021 г., носещ подписи и на двете страни и обективиращ постигнато съгласие между страните за уговорен в полза на длъжника падеж - 17.06.2028 г., липсва изискуемост на вземането, предмет на исковата претенция. Първоинстанционният съд е приел наличието на два валидни сключени договора за едно и също заемно правоотношение е различна уговорка по отношение на падежа на задължението за връщане на заемната сума. В тези случаи, правната логика предполага при наличието на няколко последователни волеизявления с различно или противоположно съдържание, да се приеме за меродавно като изразяващо действителната воля на страните изявлението, което е било направено последно във времето. Видно от изложеното, при наличие на два подписани между страните договора за заем /на което обстоятелство се противопоставя/, с различна уговорка за падеж, то валидна е изразената от страните воля в по-късно сключения договор, в конкретния случай - уговорката на чл. 4 от Договора за заем от 17.06.2021 г. Предвид обстоятелството, че падежът на задължението за връщане на дадената в заем сума, както и на задължението за заплащане на уговорената възнаградителна лихва не е настъпил, то длъжникът никога не е изпадал в забава, с оглед на което липсва и основание за възникване на задължение за заплащане на мораторна лихва. С оглед на това, предявеният акцесорен иск с прано основание чл. 86 от ЗЗД също е останал недоказан и се явява неоснователен. Поради това се иска да бъде отменено изцяло Решение № 5236/16.10.2023 г., постановено по гр. д. № 20221100107768/2022 г., на Софийски градски съд, ГО, I-21 състав. Претендират се разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Д. Г. М., чрез адв. А. В., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Моли съда да потвърди Решение № 5236 от 16.10.2023 г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 състав, като правилно и законосъобразно, с което са уважени предявените от него искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и е осъдено ответното дружество „Болкан Билд инвестмънт“ ЕООД, ЕИК: •••••••••• да заплати на Д. Г. М., ЕГН: •••••••••• сума в размер на 29 970 лева, представляващи предоставен паричен заем по договор от датата 11.06.2021 г., както и претендираната договорна лихва в размер на 600 лева, съгласно чл. 3 от Договора. Претендират се разноски. Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: Софийски градски съд е сезиран с осъдителен иск, с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, от Д. Г. М., с ЕГН ••••••••••, чрез адв. А. В., срещу „БОЛКАН БИЛД ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 206357872, за заплащане на 30 000 лв., представляващи заемна сума по Договор за заем от 11.06.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 600 лв. договорна лихва. В исковата молба се твърди, че на дата 11.06.2021 г., между Д. Г. М. и ответното дружество „БОЛКАН БИЛД ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК: 206357872, е сключен Договор за паричен заем, имащ за предмет предоставянето на заемна сума в размер на 30 000 лева, предоставени от Д. Г. М., в качеството му на заемодател, на „БОЛКАН БИЛД ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, в качеството му на заемател. Съгласно платежно нареждане на „Уникредит Булбанк“ АД - клон Козлодуй от 17.06.2021 г., Д. Г. М. е превел на „БОЛКАН БИЛД ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД сумата 30 000 лева, представляващи заемна сума по Договора. Съгласно чл. 4 от Договора, Страните са определили срок за връщане на предоставената заемна сума – 11.06.2022 г., а съгласно разпоредбата на чл. 6 от Договора заемателят се задължава да върне на заемодателя предоставената в заем сума в сроковете и при условията на Договора. Към момента на подаване на исковата молба от страна на заемателя не е постъпило плащане на връщане на получените заемни средства, нито пълно, нито частично такова. Наличието на забава в такъв размер представлява пълно неизпълнение на задълженията. Съгласно нотариална покана peг. № 5845, том 3, акт. № 83 по описа на Нотариус 340 в НК, Районен съд София, Д. Г. М. е уведомил надлежно ответното дружество, относно наличието на забава при плащането /връщането/ на паричните суми, произтичащи от Договора, като е предоставен и допълнителен срок за доброволно изпълнение. Нотариалната покана е връчена лично на ответното дружество на датата 29.06.2022 г., но въпреки това, в дадения допълнителен срок за доброволно изпълнение, няма извършени плащания за погасяване на задълженията на ответното дружество. Предвид липсата на плащане на определения от Страните падеж за връщане на заемната сума и липсата на такова плащане и в допълнително дадения срок за доброволно изпълнение, от страна на заемополучателя е налице пълно неизпълнение на задълженията му по Договора с настъпил падеж. Съгласно чл. 3 от Договора, Страните са уговорили, че заемополучателят следва да заплати на заемодателя възнаградителна лихва в размер на 2% годишно, изчислена върху получената заемна сума, която сума не е заплатена от страна на заемополучателя. Към датата на настъпването на падежа за плащане /връщане/ на получените по договора за заем парични средства, тази сума е в размер на 600 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „БОЛКАН БИЛД ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, да заплати на Д. Г. М., сумата 30 000 лв., представляващи заемна сума по Договор за заем от 11.06.2021 г., като му присъди законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска, до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, да му присъди уговорената в чл. 3 от Договора възнаградителна лихва в размер на 2% годишно, която сума е в размер на 600 лв. (шестстотин лева). Ответникът „БОЛКАН БИЛД ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 206357872, чрез адв. К. Т. Г., е подал отговор на исковата молба. Счита, че предявеният иск е неоснователен и моли съда да остави същия без уважение. Твърди, че приложеният към исковата молба „Договор за заем от 11.06.2021 г.“ никога не е сключван между страните. Посоченото безспорно се установява, както от липсата на подпис на законния представител на ответното дружество върху него и изобщо липсата на подпис на „ЗАЕМАТЕЛ“, така и от приложеното към същата от ищеца платежно нареждане, от което се видно, че заемната сума е предадена на ответното дружество на 17.06.2021 г. Заявява, че на посочената от ищеца дата - 11.06.2021 г. не е сключван договор за заем с твърдяното от ищеца съдържание. Видно от изложеното, липсва изразена воля от страна на ответното дружество да се обвърже с уговорките, обективиран в представения едностранно подписан от ищеца документ, наименован „Договор за заем от 11.06.2021 г.“ Договорът за заем е реален договор и се счита сключен от момента на предаване на заемната сума. В потвърждение на горното, представя и моли да се приеме като доказателство по делото Договор за заем от 17.06.2021 г., по силата на който ответното дружество се задължава да върне на ищеца предоставена от последния на 17.06.2021 г. заемна сума в размер на 30 000 лв. в срок до 17.06.2028 г. Посочената уговорка е обективирана в чл. 4 от Договора за заем от 17.06.2021 г., съгласно който „ЗАЕМАТЕЛЯТ се задължава да върне получената в заем сума, заедно с начислената до датата на връщане на заемната сума възнаградителна лихва, в срок до 17.06.2028 г“. Договорът е надлежно подписан от страните - ищец и ответник в настоящото производство. Прави възражение за липса на изискуемост на вземането. Съгласно чл. 70 от ЗЗД срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението. Видно от текста на договора, страните са изрази ясна воля за приемане на уговорка за падеж в полза на длъжника, като чл. 4 от същия са посочили точна дата, до която заетата сума, заедно с уговорената възнаградителна лихва да бъдат върнати на ищеца - до 17.06.2028 г. Кредиторът не може да иска изпълнението на срочното задължение преди падежа, освен в случаите изчерпателно изброени разпоредба 71 от ЗЗД, каквито нито са налице в настоящия случай, нито се твърдят от ищеца. Изпращането, респ. получаването на приложената към исковата молба Нотариална покана е ирелевантно, доколкото при уговорен в полза на длъжника срок за изпълнение, длъжникът има право, но не е длъжен да погаси предсрочно задължението си. Заемателят трябва да върне заетите пари в течение на един месец от поканата, само в случай на липса на уговорен падеж на задължението за връщане на дадената заем сума (в този смисъл е чл. 240, ал. 3 ЗЗД). Предвид обстоятелството, че падежът на задължението за връщане на дадената в заем сума, както и на задължението за заплащане на уговорената възнаградителна лихва не е настъпил, то длъжникът никога не е изпадал в забава, с оглед на което липсва и основание за възникване на задължение за заплащане на мораторна лихва. С оглед на това, предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД също се явява неоснователен. Моли съда да постанови Решение, с което да остави предявените от Д. М. искове без уважение, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски. От фактическа страна се констатира следното: Не се спори и изрично се признава от ответника, че на 17.06.2021 г. е получил предоставена от ищеца в заем сума от 29 970 лева. Прието е за безспорно установено и че с договора за заем между страните е било уговорено заплащане на 2% годишна договорна лихва. Спорният въпрос е за клаузите на договора за заем и конкретно за изискуемостта на задължението на ответника да върне предоставената от ищеца в заем парична сума. За установяване на падежа на задължението за връщане на сумата, ищецът е представил документ, озаглавен "Договор за заем" с дата на сключване 11.06.2021 г., със заемодател Д. Г. М. и заемател "Болкан Билд инвестмънт" ЕООД, в чл. 4 от който се съдържа клауза, според която заемателят се задължавал да върне на заемодателя предоставената му в заем сума в срок до 11.06.2022 г. В представения с исковата молба договор за заем липсва подпис на заемателя. С отговора на исковата молба е представено заверено от ответника копие на Договор за заем с различна дата - 17.06.2021 г., и с различно съдържание на клаузата на чл. 4 за падежа на задължението за връщане на заема - според текста, заемателят се задължава да върне получената в заем сума, ведно с начислената до датата на връщане възнаградителна лихва в срок до 17.06.2028 г. Автентичността на представения от ответника договор за заем с дата 17.06.2021 г. е оспорен от представителя на ищеца с молба вх. № 19681 от 01.03.2023 г. В съдебно заседание на 09.03.2023 г. (протокол от 13.03.2023 г., представителят на ответника е представил оригиналния документ по реда на чл. 183 ЗЗД. С последваща молба с вх. № на СГС 46472 от 17.05.2023 г., ищецът е представил заверено копие на Договор за заем с дата 11.06.2021 г., с подписи на две лица, с положен печат на НАП на всяка страница. Клаузата на чл. 4 от представения договор съдържа задължение на заемателя да върне получената в заем сума до 11.06.2022 г. Автентичността на представения документ е оспорена от представителя на ответника в съдебно заседание на 25.05.2023 г., като е релевирано твърдение, че такъв договор не съществува. С оглед направените от страните оспорвания, пред първоинстанционния съд са открити производства по реда на чл.193 ГПК. Във връзка със същите пред СГС е изслушана и приета съдебно-графическа експертиза, видно от заключението на която подписът, положен на втора страница за заемодател в Договор за заем дата 17.06.2021 г, е положен от ищеца Д. Г. Р., както и че ръкописният текст, с който е изписано името на ищеца на втора страница, е изпълнен от ищеца Д. Г. М. . От заключението на допълнителна съдебно-графическа и техническа експертиза се установява, че печатният шрифт на стр. 1 и стр. 2 от представения от ответника с отговора на исковата молба Договор за заем с дата 17.06.2021г. съвпадат по шрифт и размер. Констатира се също така, че изображението на подпис, положен на 2-ра стр. от копие на „Договор за заем“ от 11.06.2021 г., за „Заемодател“, е изпълнен с писмено-двигателния навик на лицето Д. Г. М.. Изображението на подпис върху същото копие на документ за „Заемател“, вероятно е изпълнен с писмено-двигателния навик на К. Т. Г.. Приета в първоинстанционното производство е и съдебно-счетоводна експертиза, видно от която постъпилата парична сума в размер на 30 000 лева по договор за заем е била осчетоводена под номер 0000000041/17.06.2021г. по Дт с-ка 503/1 Разплащателна сметка Уникредит Булбанк на Кт с-ка 152/13 Получени дългосрочни заеми в лева Д. Г. М. със сума в размер 29 970,00 лева. с падеж 17.06.2028 г. Счетоводните документи предоставени от ответното дружество са водени редовно според приложимите НСС и ЗС. Води се двустранно счетоводно записване, аналитични регистри и счетоводството се осъществява на хронологичен принцип на завеждане на документооборота по изследваните счетоводни операции. Изготвят се финансови отчети съгласно възприети принципи и политики. В производството пред СГС е разпитан свидетелят Г. Д. М.. От показанията му се установява, че познава Д. М. през дъщеря му Г. и нейния приятел К.. А с „Болкан Груп” имали съвместен обект, който трябва да строят и г-ца Г. била адвокат по няколко дела на неговата фирма. Известно му е, че Д. М. е предоставил паричен заем на „Болкан Билд Инвестмънт”. Участвал е в преговорите за този заем. Той е предоставил кредит на дружеството. Договорът, който е трябвало да подпише бил пратен на него и той го предал на неговата дъщеря Г.. Договорът бил изпратен на неговата поща, прегледал го е и го изпратил на дъщеря му Г., защото те пътували за Козлодуй да продават някакъв семеен имот. След като се върнали му донесли договора и го занесъл в офиса на фирмата подписан от едната страна. Сумата е преведена на дружеството по банков път доколкото знае, Д. я е превел. Причината за предоставяне на заема била съвместен проект на техните две фирми за строежа на един обект и им трябвали пари. Помолили го да говори с хора за заем. М. познавал тези хора, говорил и те се съгласили да дадат заем. Предназначението на заема било за фирмата „Болкан Билд Инвестмънт”. Доколкото му е известно Д. М. и адв. Г. не се познават. Свидетелят сочи, че договорът му бил изпратен на 11.06.2021 г. Той го препратил на М., а ищеца след седмица му донесъл договора в офиса, а той от своя страна го занесъл в „Болкан Билд Инвестмънт” в същия месец. Свидетелят сочи, че от „Болкан Билд Инвестмънт” му е бил изпратен същият договор и м. август, който той разпечатал и изпратил на Г., дъщерята на ищеца, за да се подпише, но поради каква причина не знае. М. заявява, че има на имейла си договорите два пъти — м. юли и м. август, които е носил на ищеца. Виждал е договорите подписани от Д. М.. От показанията на свидетелката М. Р. Т. се установява, че към настоящия момент няма отношение към „Болкан Билд Инвестмънт”, но е имала преди. През периода м. май 2021 г. до м. декември 2022 г. работила в Адвокатско дружество „Г. и А.“ и се е занимавала с оборота на „Болкан Груп”. Свидетелката сочи, че Д. М. лично не го познава, не го е виждала. Името й е познато единствено във връзка с договора за заем предмет на делото. Т. заявява, че проектът на договора тя е изготвила, тъй като освен с дейността в адвокатското дружество, се е занимавала с документите, свързани с „Болкан Билд Инвестмънт”. Проектът бил изготвен във формат на „Word“. Свидетелката сочи, че е имала колежка, която също работела като адвокатски сътрудник. Имало е няколко договора, но само един от тях бил с Д. М. и мисли, че тя го е изготвила. Първоначалната идея била „Пи Ем Ай” ЕООД и Болкан Груп да построят на партньорски начала на жилищни сгради в София. Съответно трябвало да се инвестира определен капитал, за да се построят тези сгради и идеята била тези договори за заем да са инвестицията на Г. М., собственик на „Пи Ем Ай” дружеството. Това, което си спомня Т. е, че договорът е изготвен след превод на парите. Причините да не бъдат предоставени директно средства от „Пи Ем Ай” били две — първата е, че самото дружество е със запори на банковите сметки изцяло, а втората причина е, че инвестицията на „Пи Ем Ай” щяла направо да премине по банкова сметка на „Болкан Билд”, за да не става прехвърлянето от едната банкова сметка в другата банкова сметка. Т. сочи, че след като бил изготвен проектът на договора в „Word“. той не е бил в окончателния си вариант и бил пращан няколкократно по нейната електронна поща. След като били преведени парите тя съставила финала на договора, за датата се ориентирала по платежното. Свидетелката заявява, че е дала договора на Г. М., понеже идвал в офиса доста често, тъй като бил клиент в адвокатското дружество. Окончателният вариант мисли, че бил подписан от управителя на „Болкан Билд Инвестмънт”. М. трябвало да върне договора, като имало един период около месец-два, през който те са му се молили да го върне, но той не го връщал. След което последвала проверка от НАП на „Болкан Билд Инвестмънт”. В тази проверка от НАП искали да им представят договорите за заем и на М. отново му било напомняно няколкократно да ги върне, тъй като гонели срокове. Договорът бил изпратен към НАП, но Т. няма спомен дали е пратен по нейната служебна поща, на служебната поща с колегата, с който е работила или управителя на „Пи Ем Ай” го е изпратил директно на счетоводството, тъй като той имал контакти и със счетоводството. Свидетелката заявява още, че след като приключила проверката от НАП, няколко дни след това, седмица или месец било, е донесен в дружеството от г-н М.. Пред въззивната инстанция е изслушана съдебно-техническа и почеркова експертиза, според заключението на която подписът за „ЗАЕМАТЕЛ“ в предоставения от ТД на НАП-София електронен документ – Договор за заем от 11.06.2021 г., представлява копие на подпис, който вероятно е положен от К. Т. Г.. Категорично положително заключение не е възможно, поради некачественото изображение на подписа. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание по чл.240 вр. 79 ЗЗД. Между страните няма спор, а и от представеното платежно нареждане, отнесено към приетото в първоинстанционното производство заключение на ССчЕ е видно, че на 17.06.2021 г. ищецът-заемодател е превел по сметка на ответното дружество сумата от 29 970 лева. Посоченото основание на извършения превод е „Заем“, като сумата е получена от ответника-въззивник и същият не отрича поетото от своя страна насрещно задължение за нейното връщане. Спорна за производството е изискуемостта на задължението за връщане, доколкото в производството са приобщени три документи, обективиращи волеизявления и различни уговорки за падеж на вземането, а позициите на страните са за наличие на обвързаност помежду им, произтичаща от само едно правоотношение. По така очертания спорен въпрос и след анализ на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, съдът намира следното: Както бе посочено при изясняване на делото от фактическа страна, част от доказателствения материал е приложеният с исковата молба Договор от 11.06.2021 г., носещ подпис само на заемодателя и по отношение на който заявено становище на ответника за несъществуване на това правоотношение. Представени и приети в процеса още са и копие от Договор с дата 11.06.2021 г., изискан от НАП и носещ подписи за заемател и заемодател, както и Договор от 17.06.2021 г. – разписан от двете страни по него. Спорна за процеса е автентичността на последните два документа, като по отношение Договора с дата 17.06.2021 г. предмет на оспорването освен подписа, положен за заемодател е и съдържанието на документа. По същността си гореописаните писмени договори представляват частни диспозитивни документи, поради което същите нямат материална доказателствена сила. Това налага преценка на съдържанието им във връзка с останалите обстоятелства и доказатества по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е неформален, реален, възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Фактическият състав на договора за заем е статичен, като е без значение е кой от елементите ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другият елемент, т.е. предаването може да предхожда по време съгласието за връщане, и обратно. (Решение № 379/2013 г. от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г. на ВКС, IV г.о.). Писмената форма не е изискване за валидност, а за доказването му. В този смисъл - няма законна пречка заемното правоотношение да възникне в момент, в който е реализирано предаване на сумата и е поето задължение за връщането й, а писменият документ, обективиращ изявленията на страните да бъде съставен в предхождащ или последващ възникването му момент. С изготвяне на съответния писмен документ страните по заемното правоотношение обективират в предвидената от закона форма за доказване размера на дълга и произхода му. Независимо от формата на волеизявленията, обаче договорът за заем се счита за сключен н е от момента на съставяне (датата) на писмения договор, а от момента, в който е изпълнен фактическия състав. Както е посочено по-горе, по делото са приобщени документи, материализиращи различни по съдържание изявления на страните, засягащи падежа на задължението за връщане, чието съществуване, съответно – автентичност не бе опровергана. Съгласно разясненията, дадени с решение № 108 от 25.02.2025 г. по гр. д. № 5275/2023 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, при предявен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД доказателствената тежест да установи, че е дал в заем пари или други заместими вещи е на ищеца, който претендира връщането им. В случай, че предаването на сумата и основанието за това е установено с писмен документ, при оспорване от насрещната страна, в нейна тежест е да установи фактите, на които основава своите възражения (чл.154, ал.1 ГПК) - че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените доводи. В тази насока е трайната съдебна практика - Решение № 50080 от 10.05.2023 г. по гр. д. № 2288/2022 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение № 128 от 18.10.2017 г. по гр. д. № 5372/2016 г. на ВКС, III ГО, Решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, Решение № 379 от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; Решение № 128 от 18.10.2017 г. по гр. д. № 5372/2016 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. В представения с исковата молба договор за заем от 11.06.2021 г. не е удостоверено предаване на сумата от 30 000 лв. от ищеца на ответника, а е поето задължение за извършване на превод на посочената сума по сметка на ответника в деня на подписване на договора. С оглед на това въз основа на него не може да се установи завършен фактически състав по сключване на договор за заем между страните. За установяване на обстоятелството, че сумата от 30 000 лв. е предадена от ищеца на ответника по делото е представено платежно нареждане от 17.06.2021 г., въз основа на което ищецът е превел по банков път сумата съответно от 29 970 лв. с посочено основание – заем. По този начин е завършен фактическия състав на договора за заем. Спори се между страните в производството дали са обвързани от уговорките, съдържащи се в договора за заем от 11.06.2021 г. Видно от съдържанието му, Договорът с дата 11.06.2021 г., представен с исковата молба, се явява писмен документ, разписан само от ищецазаемодател. Същият безспорно не носи подпис на заемател, поради което само по себе си това писмено доказателство не може да послужи като такова за установяващо съвпадащите волеизявления на страните. По делото е изискан и представен от НАП 10-44-00/1779 от 05.05.2023 г. препис на Договор с дата 11.06.2021 г. Този документ носи подписи за заемодател и за заемател и видно от приетата пред СГС съдебнографологическа експертиза е със съдържание и оформление напълно идентични с представения от ищеца с исковата молба. Въззивникът е оспорил автентичността (подписа) на документа, съдържащ се в копие в архивите на НАП. В тази връзка е и открито производство по чл. 193 от ГПК, което настоящият състав намира за неуспешно проведено, като мотивите в тази насока са следните: Видно от обсъдените по-горе съдебно - почеркови експертизи, и поконкретно тази, изслушана пред настоящата инстанция, която като най-пълна се възприема изцяло, подписът подписът за „ЗАЕМАТЕЛ“ в предоставения от ТД на НАП-София електронен документ – Договор за заем от 11.06.2021 г., представлява копие на подпис, който вероятно е положен от К. Т. Г.. В този смисъл, документът от външна страна обективира изявление на ответникавъззивник, предвид което тежестта да установи неавтентичността му е негова. От гласните доказателства, в частност показанията на св. Т., става ясно, че проектите на заемния договор са изготвени от кантората, обслужваща въззивника. По делото обаче не се установи въззиваемата страна да е получавала екземпляр, от който е да е двустранно разписан писмен договор, материалиразащ заемно правоотношение. Липсват и доказателства посредникът Г. М. да е изпращал към заемателя в електронен вариант разписан от ищеца документ, обективиращ волеизявления на страните по процесното заемното правоотношение. Всичко това дава основание да се приеме, че въззивникът е разполагал с оспорения документ, като не се установят обективни пречки, препятствали представянето на документа във връзка с инициираното от самия него производство по чл. 193 от ГПК. Тъй като липсата на оригинал не е по причини, които законът признава за извинителни, то заключенията на допуснатите, изслушани и приети съдебното – почерковите експертизи следва да се възприемат като обективни, обосновани и компетентно дадени. Безспорно, при липсата на оригиналния документ, съдържащ подписа-обект на изследване, експертната работа е затруднена, но това не означава, че тя не може да бъде извършена. Именно в тази връзка, в процеса на работата си, при първоначалния оглед на документа и копието на подписа, вещите лица са оценили същия от гледна точка на годността и принципната възможност за крайния резултат. Анализирайки качеството на копието и преценявайки, че същото позволява да бъде изследвано, при установените основания за положителна идентификация, експертизите са извели единния си окончателен извод, който в случая с оглед поведението на оспорващото го страна - може да е само вероятностен. За да се прецени правното значение на подписания от името на търговско дружество документ от лице без представителна власт, следва да се съобрази дали е налице противопоставяне от страна на ответника на извършените действия без представителна власт, което да е извършено веднага след узнаването, на основание чл.301 ТЗ. Съгласно разясненията, дадени решение № 50070 от 12.08.2024 г. по т. д. № 981/2021 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респективно потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мнимо представителство или при превишаване пределите на представителната власт. Законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт или при превишаване пределите на представителната власт сделка с момента на нейното узнаване, като не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея. Това може да стане посредством уведомяване на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър; уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване. Ако бъде доказано узнаването на действията без представителна власт, търговецът, който е въвел възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна власт, носи тежестта да докаже противопоставянето и извършеното му веднага след узнаване на сделката. В този смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика - решение № 60027 от 06.08.2021 г. по т. д. № 2609/2019 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 89 от 12.06.2013 г. по т. д. № 431/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК и редица други. В случая ответникът не твърди, че незабавно след узнаване за извършеното действие по подписване на договора от 11.06.2021 г. договор за заем, се е противопоставил на това действие без представителна власт, както и не са ангажирани доказателства в тази насока. Липсва на противопоставяне от страна на ответника на извършеното без представителна власт действие, като е налице позоваване на този договор при извършената данъчна проверка през 2021 г. - като препис от същия е изпратен в НАП. Това налага изводът, че ответникът се е съгласил с постигнатите уговорки относно съдържанието на договора за заем, които са породили правно действие след завършване фактическия състав на договора – с предаване на уговорената сума. Така изложеното дава основание на съда да приеме, че въззивникът не само е знаел за наличието на Договор с дата 11.06.221 г., със съдържание идентично на представения с исковата молба документ, но чрез използването му пред държавен орган като заемател е и потвърдил изявленията, обективирани в същия. Още повече, че договорът вероятно е подписан от представляващия дружеството, съгласно приетата пред настоящата инстанция СГЕ. В производството, ищецът-въззиваем, който е оспорил подписа си и ръкописния текст в края Договора, носещ дата 17.06.2021 г., също не е провел успешно доказване. В тази връзка, по делото е прието заключение на съдебнографическата експертиза, видно от което именно оспорващият е подписал и е изписал имената си на втората страница от договора. Тъй като сключеният между страните договор за заем от 17.06.2021 г. е автентичен, следва да се прецени неговото правно значение за спорното правоотношение. В договора за заем от 17.06.2021 г. страните са констатирали предоставяне на заетата сума на 17.06.2021 г. в общ размер на 30 000 лв., която ще бъде върната от ответника при условията и в сроковете на този договор. Различно е съдържанието както на чл.1 относно реалното предоставяне на заетата сума, така и на чл.4 – относно срока на връщане на получената сума. В договора от 11.06.2021 г. не е удостоверено предаване на сумата от 30 000 лв., а е поето задължение в тази насока, както и срокът за връщане на сумата е 11.06.2022 г., а в договора от 17.06.2021 г. страните удостоверяват предаването на заетата сума – обстоятелство, което се установява от представеното по делото платежно нареждане за 29 970 лв., като срокът за връщането й е 17.06.2028 г. За да се прецени значението на договора за заем от 17.06.2021 г., подписан от двете страни по правоотношението, следва да се извърши тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД, относно действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Липсва пречка страните да изменят или преуредят клаузи от съществуващо между тях правоотношение, възникнало по силата на сключен между тях договор. В случая с подписания между страните договор за заем от 17.06.2021 г. те са констатирали предаване на сумата от 30 000 лв. в заем от ищеца на ответното дружество, както и са уговорили нов падеж на задължението – 17.06.2028 г. Останалите клаузи са останали непроменени. Макар да липсва изрично препращане към договора за заем от 11.06.2021 г., обективиращ постигнатите между страните уговорки по договор за заем, с договора за заем от 17.06.2021 г. са преуредени отношенията помежду им относно същата заета сума, доколкото не се твърди и съответно не се установява предаване на две суми в размер 30 000 лв. Въпреки непрецизната правна техника, използвана от страните, чрез подписване на втория договор за заем за същата предоставена сума, тяхната воля е била насочена към промяна на падежа на задължението на заемателя, като останалите уговорки са запазили своето значение. Ето защо въззивният съд счита, че договорът за заем от 17.06.2021 г. следва да се цени като анекс към договора от 11.06.2021 г., с който се уговаря нов падеж на възникнало задължение за връщане на предоставена в заем парична сума. Този извод кореспондира с експертното заключение на вещото лице Ц. В. по изслушаната пред СГС съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните. Вещото лице е установило осчетоводяване на договора за заем от 17.06.2021 г., начисляване на възнаградителна лихва, като 29 970 лв., са осчетоводени на 17.06.2021 г. по съответната кредитна сметка и са отразени в счетоводните баланси към 31.12.2021 г. и 31.12.2022 г. като пасив на баланса, в раздел „Задължения“, група 8 „Други задължения – със срочност над 1 година. Ищецът не е заявил наличието на порок във волята му при сключване на договора за заем от 17.06.2021 г., имащ характера на анекс към договора за заем от 11.06.2021 г., поради което този въпрос стои извън спорния предмет. Отделно от това съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В случая липсват установени по делото пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на договора за заем от 17.06.2021 г., с горепосоченото правно значение, което да налага служебно произнасяне по валидността на същия, при липса на своевременно заявени възражения от ищцата относно валидността на оспорената сделка. Ето защо следва да се съобразят постигнатите между страните уговорки с договора за заем от 17.06.2021 г., чиято автентичност и валидност са установени по делото. Предвид обстоятелството, че уговореният между страните падеж не е настъпил към момента на провеждане на устните състезания – 17.06.2028 г., то задължението на ответника да върне сумата от 40 000 лв. не е изискуемо. Това води до неоснователност на исковата претенция за връщане на посочената сума. Страните по договор за заем могат свободно да уговорят възнаградителна лихва. За валидността на тази уговорка е необходимо, задължението за лихва да е уговорено писмено. В случая изискуемата форма е спазена. Доколкото страните не са уговорили заплащане на възнаградителната лихва на части, следва да се приеме, че изискуемостта на това задължение настъпва едновременно с изискуемостта на главния дълг – на 17.06.2028 г. Ето защо искът за заплащане на възнаградителна лихва се явява неоснователен, поради ненастъпила изискуемост на задължението към момента на провеждане на устните състезания. Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като предявените искове следва да се отхвърлят. По разноските по производството: При постановяване на решението съдът съобрази чл.12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ брой 70 от 20.08.2024 г.), в сила от 01.01.2026 г. , при фиксиран курс 1 евро = 1.95583 лева, както и чл. 2 от Регламент (EО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски. Техният размер възлиза на 1 219 лв., от които – държавна такса 611.40 лв., 8 лв. разноски по чл.102 з от ГПК, депозит за експертиза пред САС – 600 лв. Поради това и на основание чл.3 и чл.4 от Закон за въвеждане на еврото в Република България, сумата за разноски следва да се присъди в нейната равностойност в евро – 623.26 евро. Ответникът по жалба е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокат, което обаче е изцяло неоснователно – такива не се претендират от страната. В полза на ответника следва да се присъди и сумата от 750 лв. с равностойност от 383.47 евро, представляваща сторени разноски в производството пред СГС. С оглед изхода на спора, на ищеца не следва да се присъждат разноски в производството пред СГС – същите са в размер на 2 200 лв., като решението следва да се отмени в тази му част. Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав