Решение № 567 от 10.2.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1547/2025 г.

Производството е по реда на чл.46 от ЗЧРБ вр. чл.145 и сл. от АПК. Делото е образувано по жалба от Д. А. – гражданка на РТурция, с адрес в РБългария: [населено място], ж.к..“•••“ №*, вх.*, ет.*, ап.* и с посочен съдебен адрес: [населено място], бул.“•••“ №••, подадена чрез пълномощник, против Заповед №272з-173/23.01.2025г. , издадена от Началник група „Миграция“ при ОДМВР-Хасково, с която на основание чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ й е наложена принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България“. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспорената заповед, поради издаването й при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и целта му. Заповедта била издадена в противоречие с преследваната от закона цел, тъй като неоснователно се ограничавали права и законни свободи на жалбоподателката, гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Неправилно не било взето предвид цялостното поведение на жалбоподателката съгласно чл.24 от Регламент ЕО 1987/2006. Не било взето предвид, че жалбоподателката пребивавала на територията на ЕС. В нарушение на чл.40, ал.2 от ЗЧРБ не били провеждани консултации между България и другата европейска държава, в която била работила Диккая. Не били зачетени релевантни обстоятелства по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ, а именно не била съобразена разпоредбата на чл.9, §2 от Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003г., според която поради особени причини или поради извънредни обстоятелства, можело да се предвиди отсъствия над дванадесет последователни месеца да не са причина за отнемане или загубата на статута. Административният орган повърхностно и избирателно изпълнил задължението си по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ. Административното производство било опорочено, което ограничавало съществено правото на защита на жалбоподателката. По изложените съображения се иска отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски, както и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА). В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Ответникът – Началник група „Миграция“ при ОДМВР-Хасково, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата. В придружителното писмо вх.№10672/03.09.2025г., с което е представена административната преписка, се твърди, че заповедта е влязла в законна сила, поради необжалването й в законоустановения срок. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното: Видно от Удостоверение №072/15.04.2021г. на Община Сунгурларе, отдел ГРАО, А. Д. /А. Х. А./ е родена на [дата]. в [населено място], общ.Сунгурларе, обл. Бургас, където е вписана в регистъра на населението и откъдето е изселена за Турция на 13.05.1951г. С Решение рег.№853446/25.10.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Миграция“ - МВР , на Д. А., родена на [дата]. , гражданка на Турция, на основание чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ е разрешено право на постоянно пребиваване на чужденец в Република България. Видно от представената справка от АИС „Български документи за самоличност“, изготвена на 09.01.2025г., според актуални данни от 04.01.2022г., жалбоподателката е с турско гражданство, притежава национален паспорт №•••••••••, издаден от Турция на 27.10.2020г., валиден до 16.08.2029г. и е със статут на постоянно пребиваващ чужденец. В справката са посочени данни за дата и място на раждане на жалбоподателката - ••.••.••••г. в [населено място], общ.Сунгурларе, обл. Бургас; за семейно положение – [семейно положение]; както и за постоянен и настоящ адрес, като според актуални данни от 06.12.2021г. последната е с постоянен адрес в [населено място] и с настоящ адрес в Турция. За жалбоподателката е изготвена на 09.01.2025г. и Справка за чужденец от АИС „ЕРЧ“. Справки от АИС „Български документи за самоличност“ и от АИС „ЕРЧ“ са извършени и на 22.01.2025г. За жалбоподателката са извършени на 09.01.2025г. и на 22.01.2025г. справки за пътуване на лице – чужд гражданин като са отразени влизания и излизания в/от РБългария през ГКПП Капитан Андреево, шосе. Видно от същите, жалбоподателката е отсъствала от страната за времето от 22.12.2022г. до 26.12.2023г. вкл., а за периода от 25.10.2021г. до 22.01.2025г. е пребивавала на територията на РБългария общо 19 дни. С Уведомление УРИ 272000-571/10.01.2025г., изпратено на жалбоподателката на основание чл.26, ал.1 от АПК, последната е уведомена, че поради установено нейно отсъствие от територията на РБългария за времето от 22.12.2022г. до 26.12.2023г., спрямо нея е започнато производство за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ „Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България“. В уведомлението са посочени предпоставките, при които се налага ПАМ. На жалбоподателката, на основание чл.34, ал.3 вр. чл.35 от АПК е указана възможността в 7-дневен срок от датата на запознаване с уведомлението, да представи писмени искания и възражения по започнатото производство по налагане на ПАМ. Разяснени са мястото и времето на представяне на документите, както и вида, в който следва да бъдат представени. Видно от Протокол за връчено съобщение по реда на чл.18а от АПК, поради неоткриване на заявения от жалбоподателката адрес на лице, на което да се връчи уведомлението, същото на 14.01.2025г. е залепено на входната врата на адрес: [населено място], ж.к..“•••“ №*, вх.*, ет.*, ап.*. Залепването е удостоверено с подписите на двама служители – полицейски инспектори. От Началник група „Миграция“ при ОДМВР-Хасково е издадена обжалваната Заповед №272з-173/23.01.2025г. , с която на основание чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ й е наложена принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България“. В заповедта от фактическа страна е изложено, че след извършена проверка за времето на пребиваване на чуждия гражданин в страната е установено, че за времето от 22.12.2022г. до 26.12.2023г., Д. А. е отсъствала от територията на РБългария. Посочено е, че в срока, указан й в Уведомление УРИ 272000-571/10.01.2025г., последната не е представила документи или възражения. Посочено е, че с цел спазване изискванията на ЗЧРБ относно отчитане на обстоятелствата по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ, в АИС МВР са извършени справки относно чуждата гражданка, при които е установено следното: Д. А., родена на [дата]. в РБългария, гражданка на РТурция, е със статут на постоянно пребиваващ в РБългария чужденец на основание чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ с Решение №853446/25.10.2021г. на Дирекция „Миграция“, МВР София, с постоянен и настоящ адрес в РБългария, обл.Хасково, общ.Харманли, [населено място], [жк], вх.*, ет.*, ап.*. Чуждата гражданка няма семейство в РБългария, не принадлежи към категорията на уязвимите лица и не е изгубила семейни, културни и социални връзки с държавата си по произход. От извършена справка в АИС „Граничен контрол“ за пътуванията на чужденката за периода от 25.10.2021г. до 22.01.2025г. , последната е пребивавала в страната 19 дни, което е средно четири дни на година. За лицето няма образувано производство по ЗУБ и производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване. При така установеното е направен извод, че чужденката не е изгубила семейни, културни и социални връзки с държавата си по произход, и отнемането на правото на пребиваване в РБългария не създава непреодолими причини, то да бъде получено отново при спазване изискванията на ЗЧРБ. При отчитане на изискванията по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ и чл.59 от ППЗЧРБ, е прието, че не са налице особени причини, обосноваващи възможност за неприлагане разпоредбата на чл.40, ал.1,т.6 от ЗЧРБ, тъй като Д. А. е отсъствала от територията на държавите-членки на ЕС за период от 12 последователни месеца, а именно от 22.12.2022г. до 26.12.2023г. При така приетото, на основание чл.39а, ал.1, т.1 вр. чл.40, ал.1,т.6 от ЗЧРБ и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, е заповядано отнемане правото на постоянно пребиваване в РБългария на Д. А. като е определен срок за напускане на страната – 14-дневен от уведомяването й за заповедта. За издаването на оспорената заповед, до жалбоподателката е изготвено Съобщение УРИ 272000-1764/27.01.2025г. В съобщението е указана възможността за получаване на заповедта като са посочени мястото и времето за това, но без да е определен срок за явяване, за да бъде връчена същата. Видно от Протокол за връчено съобщение по реда на чл.18а от АПК, поради неоткриване на заявения от жалбоподателката адрес на лице, на което да се връчи Заповед №272з-173/23.01.2025г., на 28.01.2025г. съобщението е залепено на входната врата на адрес: [населено място], ж.к..“•••“ №*, вх.*, ет.*, ап.* . Залепването е удостоверено с подписите на двамата служители на група „Миграция“ при ОДМВР-Хасково, посетили адреса. Няма данни по преписката оспорената заповед да е потърсена от лицето. На 05.02.2025г. до Началника на ОДМВР, Група „Миграция“ – Хасково, е депозирано Обяснение от Д. А. относно УРИ 272000-1764/27.01.2025г. , в което се сочи, че за периода от 14.05.2023г. до 24.07.2023г. последната е била в Германия като в подкрепа са представени заверени копия от страници на паспорта й с печати и виза. Обяснението е подписано от М. М. – упълномощено от жалбоподателката лице, съгласно Пълномощно с нотариална заверка на подписите от 15.09.2021г. Жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена директно пред Административен съд –Хасково на 26.08.2025г., където е заведена с вх.№ 10564 от същата дата. В съдебно заседание горевизираните страници от паспорта на жалбоподателката са представени с превод на български език , и от същите се установява, че на последната на 03.04.23г. от Германия е издадена Виза 067941566, важаща за държавите в Шенген от 01.05.23г. до 29.07.23г. , тип С, с продължителност на престоя 90 дни при многократен брой пътувания. Във визата е вписан е изричен текст, че е за посещение и трудова заетост не е разрешена. Установява се също, че за времето от 14.05.2023г. до 24.07.2023г. жалбоподателката е пребивавала в Германия, видно от положените в паспорта печати за влизане и излизане от Германия през летище Кьолн-Бон. От жалбоподателката е представена и Справка от 31.01.2025г. за влизанията и излизанията й от Турция за периода от 01.01.2019г. до 01.01.2025г. , издадена от МВР на РТурция, Главна дирекция „Полиция“, Отдел за борба с незаконното пренасяне на мигранти и гранични контролно-пропускателни пунктове. Видно от същата, на 21.12.2022г. в 12:53:35ч. жалбоподателката е влязла в РТурция през ГКПП Е. К., след което на 14.05.2023г. в 01:41:22ч. е напуснала РТурция през летище А. Ш. и се е завърнала в страната на 25.07.2023г. в 02:39:07ч, влизайки през същото летище. Следващото й излизане от РТурция е през ГКПП Е. К. на 27.12.2023г. в 17:10:23ч. По искане на жалбоподателката по делото се събраха гласни доказателства чрез разпит на свидетелката И. А. М.. Последната заявява, че се запознала с жалбоподателката преди около 25 години, когато дъщеря й била студентка в Измир. Там те имали роднини и били дошли. Жалбоподателката била [семейно положение] за изселник от родния край на свидетелката Ръженово, общ.Маджарово. От 5 години я познавала по-отблизо, тъй като подготвяла документите й за възстановяване на българско гражданство и се занимавала с нейните въпроси. Жалбоподателката идвала в България, даже отивала в Минерални бани, казвала, че там й било добре. Синът на жалбоподателката търсел апартамент в Минерални бани, тя искала да се настани там, харесвало й, казвала, че топлата вода й се отразява много добре. Отивала и в Европейския съюз – в Германия, във Франция. Повече от два месеца стояла при дъщеря си. Във Франция била при сина си И., който бил идвал в България. В България живеела на реален адрес, имали жилище под наем в Харманли, вкл. и сега, там бил адресът им. Жалбоподателката била ходила и при дъщеря си, и при сина си. Имала туристическа виза и с нея ходела на територията на Европа. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт от лице с правен интерес. Същата следва да се приеме и за депозирана в законоустановения срок, доколкото от доказателствата по делото не се установява по категоричен начин, че оспорената заповед е надлежно връчена на Д. А. (съображения в тази насока съдът е изложил в Определение № 7867/27.10.2025г. ). Предвид горното, жалбата е допустима. Разгледана по същество е основателна. Оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗЧРБ. Видно от представената Заповед №272з-1661/04.08.2017г. , Директорът на ОДМВР-Хасково е оправомощил началника на група „Миграция“ при ОДМВР Хасково да налага принудителни административни мерки по чл.39а, ал.1, т.1, т.4 и т.5 от ЗЧРБ, сред които е и ПАМ от вида на процесната, регламентирана в т.1 от посочената разпоредба. Заповедта е обективирана в писмена форма, като съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, вкл. са посочени правните и фактическите основания, обсновали разпоредения от административния орган краен резултат. Съдът счита, че оспорената заповед издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до несъответствето й с материалния закон. В случая жалбоподателката е уведомена за започване на административното производство по налагане на ПАМ като й е дадена възможност да направи възражения и да представи доказателства. От административния орган обаче не е спазено изискването на чл.35 от АПК, актът да се издаде след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съгласно чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ (в редакцията му, действаща към момента на издаване на оспорения акт ), отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България“ се налага, когато се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на обявено извънредно положение или на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 за срока на обявено извънредно положение не се счита за отсъствие отсъствието на чужденеца, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца; За да наложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел, че Д. А. не е пребивавала на територията на Република България за период по-голям от 12 последователни месеца, а именно за периода от 22.12.2022г. до 26.12.2023г. Това обстоятелство не е спорно между страните и се установява от приложените справки за пътуванията на жалбоподателката, но не е достатъчно да обоснове налагане на ПАМ от вида на процесната, доколкото нормата на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ изисква отсъствието от 12 последователни месеца да е от територията на държавите-членки, а не само и единствено от територията на РБългария. В тази връзка, административният орган е следвало да установи и дали жалбоподателката не е пребивавала на територията на друга държава - членка и за какъв период от време, а в случая подобно изследване липсва. Същевременно, събраните в хода на съдебното произодство доказателства сочат, че за времето от 14.05.2023г. до 24.07.2023г. жалбоподателката е пребивавала в Германия въз основа на издадена й на 03.04.2023г. виза 067941566, тип С, което пребиваване се удостоверява от положените в паспорта й гранични печати за влизане в и излизане от Германия през летище Кьолн-Бон. Т.е. налице са надлежни доказателства по смисъла на чл.59 от ППЗЧРБ, установяващи пребиваването на жалбоподателката в друга държава-членка в рамките на периода на отсъствието й от РБългария. Следва да се отбележи, че същите кореспондират с отразеното в Справка от 31.01.2025г. за влизанията и излизанията на жалбоподателката в/от Турция за периода от 01.01.2019г. до 01.01.2025г. , издадена от МВР на РТурция, Главна дирекция „Полиция“. Предвид гореизложеното, се налага извод, че оспорената заповед е издадена при неспазване на изискването по чл.35 от АПК. Така допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, доколкото е рефлектирало върху постановения от административния орган краен резултат. Събраните по делото доказателства не установяват наличието на материалноправните предпоставки по чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, респ. оспорената заповед не съотвества на материалния закон. По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.3 и т.4 от АПК , и следва да се отмени. С оглед изхода на делото, на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10.00 лв (5.11 евро), а на процесуалния й представител, за оказаната безплатна правна защита и съдействие, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер от 1000.00 лв. по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, равнавящ се на 511, 30 евро, който съдът намира за справедлив и обоснован по смисъла на чл.36, ал.2 от ЗА. Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК от АПК съдът