Решение № 137 от 18.3.2024 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 70/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по жалба вх.№ 14/02.01.2024 г. на Ц. Т. Д., чрез пълномощника й адв.М. М., против Решение № 723/05.12.2023 г. по гр.д.№ 1800/2023 г. по описа на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която са уважени предявените срещу жалбоподателката иск за заплащане на сумата 4 313, 92 лв. – главница, представляваща арендна вноска по Договор за аренда № 04/12.08.2016 г. за периода 01.10.2020 г. – 25.03.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2023 г. до окончателното й изплащане; иск за сумата 583, 58 лв. – обезщетение за забава за периода от 02.10.2020 г. до 31.01.2022 г., както и за сумата 244, 85 лв. – разноски по делото. В жалбата се поддържа, че в атакуваната част решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Навеждат се доводи, че с определението си по чл.140 ГПК районният съд е отхвърлил направеното с отговора възражение за нередовност на исковата молба, приемайки че с уточняваща молба вх.№ 8991/24.07.2023 г. е посочена надлежната страна – ищец по предявените искове, а именно – Държавата, представлявана пред съда от министъра на земеделието и храните, действащ чрез пълномощника си инжС. Д. – директор на Областна дирекция „Земеделие”-Враца /ОД"З"-Враца/. Според изложеното в жалбата, надлежна страна – ищец в настоящето производство действително е Държавата, представлявана от министъра на земеделието, но не е налице надлежно процесуално представителство на последния. Посочва се, че съгласно чл.32, т.2 ГПК представител по пълномощие на министъра на земеделието могат да бъдат юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учреждението Министерство на земеделието и храните. Въззивницата намира, че по делото липсват доказателства за притежавано юридическо образование от пълномощника инжС. Д., поради което не е възможно да се прецени дали исковата молба е подадена от надлежно упълномощен процесуален представител на ищеца. Развива съображения, че производството е исково и се развива по общите правила на ГПК, а не по правилата на АПК, поради което правата за осъществяване на процесуално представителство не могат да бъдат делегирани на долустоящ орган, а дори и да се приеме обратното, според правилата на административния процес при делегиране на правомощия в хипотезата, когато законът го позволява, прехвърлените правомощия се упражняват от името на делегирания орган, а не от същия като пълномощник на делегиращия орган. Сочи, че в случая е налице смесване на институти от различни правни отрасли – делегиране на правомощия по административния процес и процесуално представителство по ГПК. При тези съображения въззивницата счита, че е приета и разгледана нередовна искова молба, поради което на основание чл.129 ГПК на ищеца следва да бъде дадена възможност да отстрани нередовността в исковата молба. На следващо място се поддържа, че районният съд е допуснал процесуално нарушение и като не е уважил направените с отговора на исковата молба доказателствени искания за допускане на специализирана съдебно-техническа експертиза и гласни доказателства и за задължаване на ответника по реда на чл.190 ГПК да представи намиращи се у него писмени доказателства. Посочва се, че с тези доказателствени искания се цели установяване на твърденията в отговора на исковата молба за актове и действия на ищеца, водещи до неизпълнение на задълженията му по договора за аренда да осигури необезпокоявано и безпрепятствено ползване на отдадените под аренда земеделски земи. Изтъква се, че в този смисъл е направено възражение за неизпълнение на договора от страна на ищеца като основание за ответницата да откаже изпълнение на насрещните си задължения. Твърди се, че през процесната стопанска 2020/2021 г. тя е била лишена от възможността да ползва отдадените й под аренда земеделски земи вследствие на незаконосъобразните действия на директора на ОД”З”-Враца, упражняващ делегираните му от министъра на земеделието правомощия по чл.37в, ал.12 ЗСПЗЗ, тъй като въпреки заявяването за ползване на арендуваните имоти чрез включването им в масиви за ползване по реда на чл.70 ППЗСПЗЗ, ответницата не е получила като разпределение съответните масиви или части от тях. Твърди се също, че фактически не е могла да ползва имотите, тъй като същите или са били включени в площта на масивите, но са разпределени на други ползватели, или оставайки извън площта на масивите за ползване са били с невъзможен достъп, защото със заповеди на директора на ОДЗ-Враца са били разпределени за ползване между останалите ползватели и полските пътища, т.е. ответницата не е имала физически достъп до арендуваните имоти, за да ги ползва в реални граници съгласно предназначението им. В тази връзка се посочва и това, че със Заповед № 239/09.12.2020 г., Заповед № 2/04.01.2020 г., Заповед № 207/11.11.2020 г. и Заповед № 215/17.11.2020 г. на директора на ОД”З”-Враца и за четирите спорни землища разпределението на масиви за ползване е извършено въз основа на доброволни споразумения, каквито ответницата не е подписвала, макар и да е посочена като ползвател, участващ в разпределението. Твърди се, че ответницата не е виждала тези споразумения и няма представа дали съдържат нейн подпис, дали друго лице е положило подпис от нейно име или е направен опит за подправка на подписа й. Най-сетне в жалбата се правят оплаквания, че районният съд неправилно е приел, че с представения протокол за предаване на арендуваните имоти ищецът е доказал изпълнение на задължението си в този смисъл, а отношенията па разпределението на масивите за ползване на имотите са извън арендното правоотношение. Въззивницата счита, че този извод е неправилен, тъй като възражението за неизпълнение не е в смисъл, че ищецът не е предал арендуваните имоти, а че не е изпълнил за конкретната стопанска година задължението си да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на тези имоти от нейна страна. Излага аргументи, че се касае за две различни по вида и естеството си задължения на арендодателя, които съдът не е разграничил и по тази причина е приел, че защитата на ответницата в настоящето производство се свежда единствено до доказване на изпълнение на задължението й за плащане на уговорената рента. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне изцяло на претенциите на ищеца като неоснователни. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1331/26.01.2024 г. от юрисконсулт Ц. Д., като представител по пълномощие на министъра на земеделието, с който жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Според въззиваемата страна, обжалваното решение е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че възражението за нередовност на исковата молба е неоснователно, тъй като процесуален представител на министъра на земеделието в съдебния процес е юрисконсулт Ц.Д. с представено по делото пълномощно. На следващо място се изразява несъгласие с възражението на въззивницата, че е била лишена от възможността да ползва имотите. Твърди се, че същите са й били предадени с протокол-опис № 04/12.08.2016 г., който е подписан от нейн пълномощник, и по този начин е предадено владението върху тези имоти. Изтъква се, че този протокол е неразделна част от договора и съгласно т.2.2.същият не може да се оспорва от страните след подписването му. В отговора се оспорват и доводите на въззивницата, че имотите не са включени в масиви на ответника или са били разпределени със заповед по чл.37в ЗСПЗЗ на други ползватели. Излагат се аргументи, че разпределението на земи е административно производство, което няма общо с предмета на настоящия спор, както и че подаването на заявление по чл.70 ППЗСПЗЗ за участие в това производство е проявление на правото на ползване на имотите по договора, тъй като с предоставянето на право на ползване на тези имоти от друг ползвател се придобива право да бъдат ползвани други имоти в рамките на съответната стопанска година. Въззиваемият счита за неоснователни и възраженията, че арендното плащане не се дължи, тъй като ответницата фактически не е могла да ползва имотите. Навежда доводи, че съгласно ЗАЗ арендаторът дължи арендно плащане на арендодателя само поради факта, че му е предоставен за временно ползване обектът на договора и е без значение обстоятелството дали го ползва реално. Счита, че по делото е доказано, че на ответницата са били предадени за ползване имотите по договора и с това ищецът е изпълнил задълженията си. Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното: Съдът е сезиран с искова молба на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, чрез директора на ОД"З"-Враца, с която против Ц. Т. Д., са предявени следните обективно съединени осъдителни искове: 1/ Иск за сумата 8950.57 лв. - главница, дължима по Договор за аренда № 04/12.08.2016 г. за стопанската 2020-2021 г. и 2/ Иск за сумата 1210.91 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода 02.10.2020 г. - 31.01.2022 г. Претендира се и присъждане на законната лихва върху тези суми, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, както и на направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за аренда № 04/ 12.08.2016 г., вписан в Службата по вписванията гр.Враца, директорът на ОД"З"-Враца, оправомощен със Заповед № РД 46-716/02.09.2015 г. на министъра на земеделието, като арендодател, е предоставило на ответницата Ц. Т. Д., като арендатор, за временно и възмездно ползване земя от държавния поземлен фонд (ДПФ) на територията на Община Криводол, обл.Враца както следва: 9, 864 дка в землището на с.•••, 21, 560 дка в землището на с.•••, 72, 374 дка в землището на с.••• и 97, 439 дка в землището на с.•••. Поддържа, че съгласно т.5 от раздел I и т.5.3 от договора за аренда арендаторът се задължил при сключване на договора и не по-късно от 01 октомври на всяка следваща стопанска година да заплати 100% от годишната арендна вноска по т.5.1. и да представи на арендодателя оригинал или заверено копие на платежен документ. Посочва, че договорът за аренда е прекратен от арендодателя с нотариална покана с рег. № 382/22.01.2021 г. на нотариус Р. С. с район на действие Районен съд-Враца, която е връчена на длъжника на 11.03.2021г. с уведомление, съгласно чл.57, ал.1 ГПК, считано от 26.03.2021г., към който момент е изтекъл 14-дневния срок за плащане на сумите по нотариалната покана. Сочи се също, че до подаване на исковата молба ответницата не е изпълнила задълженията си по договора за аренда и съответно дължи годишната арендна вноска за стопанската 2020/2021 г. с падеж 02.10.2020г. в размер 8 950.57 лв. и лихва за забава върху главницата за периода 02.10.2020 г. - 31.01.2022 г. в размер 1210.91 лв. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Ц. Т. Д., чрез адв. М. М. от АК Враца, с който е оспорила исковете като неоснователни. На първо място, прави възражение за нередовност на исковата молба с твърдения, че надлежна страна, като ищец по делото, е Държавата, представлявана на основание чл.24, ал.12 вр.ал.1 ЗСПЗЗ от министъра на земеделието. По същество не оспорва съществуването на арендно правоотношение между страните по посочения в исковата молба договор за аренда, но твърди, че през процесната стопанска година (2020/2021 г.) е била лишена от възможността да ползва отдадените й под аренда земеделски земи с процесния договор за аренда като последица от незаконосъобразните действия на директора на ОД"З" - Враца, явяваща се териториална структура на Министерството на земеделието. Твърди, че въпреки заявяването на отдадените под аренда земи за ползване, чрез включването им в масиви за ползване по реда на чл. 70 ППЗСПЗЗ, не е получила като разпределение, съответните масиви или части от тях, както и че фактически не е могла да ползва арендуваните имоти, тъй като същите или са били включени в площта на масивите, но са разпределени на други ползватели, или оставайки извън площта на масивите за ползване, достъпът до тях е бил невъзможен, тъй като със заповеди на директора на ОД "Земеделие" - Враца са разпределени за ползване между останалите ползватели и полските пътища, т.е. не е имала физически достъп до арендуваните имоти, за да ги ползва съгласно предназначението им в техните реални граници. Затова прави възражение за неизпълнен договор, което й дава правото да откаже да изпълни насрещните си задължения, а доколкото изпълнението на насрещните задължения на ищеца да осигури необезпокояваното ползване на арендуваните имоти е станало невъзможно, поради факта, че се касае за минал период и договорът за аренда е прекратен, счита че задълженията й са погасени изцяло. От друга страна поддържа, че претенцията на ищеца е лишена от основание за периода след 26.03.2021 г. до края на стопанската 2020/2021 г. (30.09.2021 г.), защото договорът е прекратен считано от тази дата, а тъй като се касае за договор с продължително изпълнение, прекратяването на който има действие за напред, съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, от момента на прекратяване е погасено аредното правоотношение, както и всички права и задължения на страните по него, включително и за плащане на уговорената рента. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани като претендира и разноски. Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме за установено от фактическа страна следното: Между страните не се спори, а и от приложеното към исковата молба заверено копие от Договор за аренда № 04/12.08.2016 г., е видно, че след проведен през 2016 г. търг за отдаване под аренда на земеделски земи от ДПФ, открит със Заповед № РД 46-268/17.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните, проведена първа тръжна сесия съгласно Заповед № 65/21.06.2016 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Враца и Протокол от 21.07.2016 г. на комисията за класиране на кандидатите, ответницата Ц. Т. Г. е обявена за спечелила процедурата за отдаване под аренда на земеделски земи от ДПФ за част от землищата на територията на област Враца. На основание чл.47м, ал. 1 от ППЗСПЗЗ между директора на ОД "З" - Враца, оправомощен със Заповед № РД 46-716/02.09.2015 г. на министъра на земеделието и храните, в качеството му на арендодател, и Ц. Т. Г., в качеството й на арендатор, е сключен Договор за аренда № 04/12.08.2016 г., вписан в Служба по вписванията-Враца с вх. рег. № 5318/18.08.2016 г., акт № 40, том 8, дв. вх. рег. 5313, по силата на който на ответницата е предоставена за временно и възмездно ползване земеделска земя от ДПФ на територията на Община Криводол, обл.Враца в размер на общо 201.237 дка, от които 9, 864 дка в землището на с.•••, 21, 560 дка в землището на с.•••, 72, 374 дка в землището на с.••• и 97, 439 дка в землището на с.•••. Арендуваните имоти са описани подробно в договора по номер, площ, категория, местност, НТП, граници и съседи. В договора е посочено, че арендуваните обекти се предават с подписан при сключването му протокол-опис, който представлява неразделна част от договора и не може да бъде оспорван от страните след подписването му, а връщането на обектите също се извършва с протокол-опис (чл.2). Към исковата молба е приложено заверено копие от Протокол-опис № 04/12.08.2016 г., в който е отразено, че арендодателят предоставя на арендатора за временно възмездно ползване земеделска земя от ДПФ, описана по имоти, както е в договора, който протокол е подписан от упълномощен представител на арендатора. Не се спори относно това, че с договора ответницата се е задължила да извършва годишно арендно плащане за всяка стопанска година, определено в чл. 5.1. от договора по имотите в четирите землища, което възлиза общо на 8844.44 лв. В чл.4.1. е посочено, че арендното плащане се индексира с коефициента на инфлация, определен от Националния статистически институт за съответния 12-месечен период. Според т. 5.3. от договора, арендаторът се задължава при сключване на договора и не по-късно от 01 октомври на всяка следваща стопанска година, да внесе арендното плащане, като представи на арендодателя оригинал или заверено копие на платежния документ. Страните не спорят и относно това, че договорът е със срок на действие 5 стопански години, считано от стопанската 2016/2017 г. От договора е видно, че съгласно чл. 7 арендодателят се задължава да предостави на арендатора земеделската земя в състоянието, в което се намира, като осигурява безпрепятственото й използване, а съгласно чл.14 арендаторът се задължава да извършва арендното плащане в уговорените размери и срокове. Страните са договорили (чл. 30 от договора), че при неизпълнение на арендното плащане в договорения срок, арендаторът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 32 от договора са посочени случаите, в които същият се прекратява, сред които – при неизпълнение на договорните задължения по искане на изправната страна (чл. 32.5). С уведомление изх. № ПО-05-109/24.09.2020 г. арендодателят е уведомил арендатора, че съгласно договори за ползване на земеделски земи от ДПФ под наем/аренда следва да представи в ОД"З" – Враца вносна бележка за дължимата арендна вноска, на основание т.5.2. от договора в срок до 01.10.2020г., която по процесния договор е в размер 8950, 57 лв. - 100% авансово плащане за стопанската 2020/2021г. Видно от същото ответницата го е получила на 24.09.2020г., което е удостоверила с подписа си. Между страните не се спори и относно обстоятелството, че от директора на ОД"З"-Враца до ответницата Ц. Т. Д. е изпратена нотариална покана рег. № 382/22.01.2021 г. по регистъра на нотариус Р. С., с рег. № 026 на НК и район на действие РС-Враца. Видно от приложеното по делото заверено копие от тази покана, на ответницата е предоставен 14-дневен срок от получаването й да заплати доброволно описаните в поканата задължения по три договора за аренда, сред които и процесния договор № 04/12.08.2.0216 г. Ответницата е предупредена, че при неизплащане изцяло на посочените суми в указания срок, договорите за аренда ще се считат развалени от деня, следващ четиринадесетия ден от получаването на нотариалната покана. Видно от съставения констативен протокол от 30.03.2021г. и щемпел върху поканата, нотариусът е удостоверил, че екземпляр от нотариалната покана е връчен на адресата при условията на чл.47 ГПК на 31.03.2021г. Безспорно е и обстоятелството, че от МЗХГ, чрез директора на ОД "Земеделие" - Враца е подадено заявление, въз основа на което е извършено вписване вх. рег. № 1536/01.04.2021 г., акт № 110, том 2, дв. вх. рег. № 1532 на СВ-Враца на прекратяването на сключения между страните договор за аренда № 04/12.08.2016 г., поради неизпълнение от страна на арендатора на задължението за заплащане на дължимите арендни вноски. С констативен протокол от 05.04.2021г. на комисия от длъжностни лица при ОД "Земеделие" – Враца, е констатирано, че ответницата не се е явила в срока, посочен в нотариална покана рег. № 382/22.01.2021 г. по регистъра на нотариус Р. С. за съставяне на протокол-опис относно връщането на арендуваните с процесния договор за аренда земеделски земи. Между страните не е спорно, че ответницата не е заплатила годишната арендна вноска за стопанската 2020-2021 г. с падеж 01.10.2020г. в размер 8 950.57 лв. Страните спорят по въпроса дали арендодателят е бил изправна страна по договора. Както бе посочено, ответницата твърди, че не е могла да ползва арендуваните имоти, съгласно предназначението им в техните реални граници, въпреки заявяването им за ползване, чрез включването им в масиви за ползване по реда на чл. 70 ППЗСПЗЗ, тъй като с незаконосъобразните действия на директора на ОД "Земеделие" – Враца, състоящи се в издаване на заповеди по чл. 37в, ал. 12 вр. ал. 4 ЗСПЗЗ за разпределение на масиви за ползване в землищата, в които попадат имотите, са разпределени за ползване между останалите ползватели и полските пътища. За изясняването на този въпрос ответницата е поискала назначаване на специализирана съдебно техническа експертиза и събиране на гласни доказателства, както и задължаване на ищеца да представи в оригинал намиращите се в административните преписки по издаване на посочените по- горе заповеди споразумения за разпределяне на масиви за ползване за четирите землища. С определението по чл.140 ГПК първоинстанционния съд е отхвърлил направените с отговора на исковата молба доказателствени искани с мотив, че със същите се цели доказване на ирелевантни обстоятелства - невъзможност за ползване на имотите от ответницата не по вина на ищеца. Същите доказателствени искания се поддържат и във въззивната жалба, но са счетени за неоснователни и от настоящия съдебен състав. При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо. Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита, при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора и спрямо надлежни страни. Във въззивната жалба на първо място се навеждат доводи за нередовност на исковата молба, касаещи процесуалното представителство на ищеца. Съгласно чл.24, ал.1, изр.2 от ЗСПЗЗ министърът на земеделието упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност, определена съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2. Според чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ по дела, които се отнасят до земи от държавния поземлен фонд, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието. В настоящия случай изложеното в обстоятелствената част на исковата молба сочи на наличие на правен спор относно неизпълнение на договор за аренда на земи от държавния поземлен фонд между Държавата, чрез неин орган в лицето на министъра на земеделието и ответницата. Следователно, надлежна страна – ищец по предявените искове е самата Държава, която съгласно чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ се представлява пред съда от министъра на земеделието. Именно това е ищецът, който е посочен с уточняваща молба вх. № 8991/24.07.2023 г., след дадени от първоинстанционния съд указания за конкретизиране на надлежната страна – ищец по предявените искове. Неоснователно е възражението на жалбоподателката за нередовност на исковата молба поради това, че същата е подадена от директора на ОД"З" - Враца без към нея да са приложени доказателства за притежаване на юридическо образование от същия. Видно от приложената към исковата молба Заповед № РД 46-131 от 12.06.2023 г. министърът на земеделието е възложил на Слави Милев Димитров – директор на Областна дирекция "Земеделие" – Враца редица дейности, свързани с управлението на земите от държавния поземлен фонд, сред които и да подава искови молби пред компетентния съд за събиране на вземанията по прекратени договори за наем и аренда за земи от ДПФ на територията на областта (т.23). Именно в изпълнение на възложеното му правомощие директорът на Областна дирекция "Земеделие" – Враца е подал исковата молба срещу ответницата Ц. Д. в РС-Враца за събиране на вземанията за рента и обезщетение за забава по прекратения договор за аренда от 12.08.2016г. Следва да се посочи, че за предявяването на иск не е необходимо пълномощника да притежава юридическо образование или изобщо да има качество на процесуален представител (да е от кръга на лицата, посочени в чл. 32, т. 1 – 5 ГПК), тъй като изискванията на чл. 32 ГПК са приложими за лицата, които осъществяват самото процесуално представителство – в този смисъл е Решение № 586/1996 г. на ВКС, 5-членен състав. За извършените по делото от процесуалния представител на ищцовата страна процесуални действия след подаването на исковата молба по делото е представено пълномощно № 284/01.11.2022 г., с което директорът на ОД"З"– Враца е упълномощил юрисконсулт в дирекцията, за което упълномощаване също няма изискване упълномощителят да притежава съответните качества по чл.32 ГПК за представителство пред съд – в този смисъл вж Решение № 44 от 18.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 962/2019 г., II т. о., ТК. Освен това е приложено и пълномощно № К001-146/12.06.2023 г., с което и самият представител на Държавата - министърът на земеделието и храните упълномощава същия юрисконсулт към ОД"З"-Враца за осъществяване на процесуално представителство. По правилността на обжалваното решение въззивния съд приема следното: Съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД. За да бъде уважен първия от тези искове ищецът следва да докаже изложените в исковата молба твърдения, че между него и ответницата е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за аренда, съгласно който за ответницата е възникнало задължение за арендно плащане за процесния период и в претендирания размер, предаването на арендатора на обекта на договора в състояние, което отговаря на ползването му по договора, както и размера на вземането си. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че между директора на ОД "Земеделие" - Враца, оправомощен от министъра на земеделието, в качеството му на арендодател, и Ц. Т. Г., в качеството й на арендатор, е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен помежду им Договор за аренда № 04/12.08.2016 г., по силата на който на ответницата-арендотор е предоставена за временно и възмездно ползване земеделска земя от ДПФ на територията на Община Криводол, обл.Враца в размер на общо 201.237 дка, , със срок на действие 5 стопански години, считано от стопанската 2016/2017 г. и договорено годишно арендно плащане за всяка стопанска година общо за арендуваните земи във всички землища – 8844.44 лв. От представения Протокол-опис № 04/12.08.2016 г., който представлява неразделна част от договора за аренда, се установи, че арендодателят е предал на арендатора обекта на договора в състояние, което отговаря на ползването му по договора, който протокол не може да бъде оспорван от страните след подписването му, съгласно чл.2 от договора. Установено е също по делото, че ответницата Ц. Т. Д. е била надлежно уведомена от арендодателя за размера на дължимата арендна вноска за стопанската 2020/2021г. и срока за авансовото й плащане и е поканена да заплати доброволно задължението си по договора за аренда /уведомление изх. № ПО-09-109/24.09.2020 г. и нотариална покана рег. № 382/22.01.2021 г. по регистъра на нотариус Р. С./, както и че ответницата не е заплатила годишната арендна вноска в срока /до 01.10.2020г./, нито след изтичането му. Тези обстоятелства също не са спорни между страните. Пред настоящата съдебна инстанция основният спорен въпрос, по който се дължи произнасяне, съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК, е дали за конкретната стопанска година арендодателят е бил изправна страна по договора. В тази насока жалбоподателката е въвела възражение, че арендодателят не е изпълнил задълженията си по договора за аренда за осигуряване на необезпокоявано и безпрепятствено ползване от страна на арендатора на отдадените под аренда с процесния договор земеделски земи от ДПФ, като необходимо условие за възникване на задължението за арендното плащане за стопанската година. Това е и основното възражение, което е било направено от ответницата в първоинстанционното производство. Това свое възражение жалбоподателката-ответница обосновава с твърдения, че не е могла да ползва арендуваните имоти, съгласно предназначението им в техните реални граници, въпреки заявяването им за ползване, чрез включването им в масиви за ползване по реда на чл. 70 ППЗСПЗЗ, тъй като с незаконосъобразните действия на директора на ОД "Земеделие" – Враца, състоящи се в издаване на заповеди по чл. 37в, ал. 12 вр. ал. 4 ЗСПЗЗ за разпределение на масиви за ползване в землищата, в които попадат имотите, не е получила като разпределение съответните масиви или части от тях, тъй като са разпределени за ползване между останалите ползватели и полските пътища. Настоящият съдебен състав намира, че за процесната 2020/2021 стопанска година арендодателят е бил изправна страна по договора за аренда – същият е изпълнил задължението си да предаде на арендатора имотите, предмет на договора, при което за него е възникнало правото да иска от последния заплащане на арендната цена, доколкото вземането на арендодателя за същата е обусловено от изпълнението на основното му задължение да отстъпи ползването на вещта, предмет на арендния договор. При доказано изпълнение на основното задължение на арендодателя, за арендатора е възникнало задължението по чл.8, ал.1 от ЗАЗ да плати арендната цена в определения размер и в договорения срок. В настоящия случай съгласно чл.14 от договора за аренда арендаторът се е задължил да извършва арендното плащане в уговорените размери и срокове. Размерът на годишно арендно плащане за всяка стопанска година е определен в чл. 5.1. от договора за аренда, а срокът, в който следва да се извърши това плащане е определен в т. 5.3. от същия, а именно - не по-късно от 01 октомври на стопанската година, като за внасянето на арендното плащане арендатора следва да представи на арендодателя оригинал или заверено копие на платежния документ. За конкретния размер на арендната вноска и за крайния срок, в който е следвало да я плати ответницата е уведомена от арендодателя с уведомление изх. № ПО-09-109/24.09.2020 г., а именно - в срок до 01.10.2020г. в размер 8950, 57 лв. 100% авансово плащане за стопанската 2020/2021г. Твърдения от страна на ответницата за заплащане на годишната арендна вноска за посочената стопанска година не са наведени в производството и не са ангажирани доказателства в тази насока. С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.8, ал.1 ЗАЗ - арендаторът не е изпълнил задължението си по договора да извърши арендното плащане в уговорения размер и срокове, т.е. налице е виновно неизпълнение от негова страна, при което следва да се ангажира отговорността му за неизпълнение. Направеното от жалбоподателката възражение, че арендодателят не е изпълнил задълженията си по договора за аренда за осигуряване на необезпокоявано и безпрепятствено ползване от страна на арендатора на отдадените под аренда с процесния договор земеделски земи от ДПФ, като необходимо условие за възникване на задължението за арендното плащане за стопанската година, въззивният съд намира за неоснователно. Както беше посочено по-горе страните по арендния договор са се договорили годишното арендно плащане да става авансово - не по-късно от 01 октомври на стопанската година (т.5.3), т.е. задължението за авансово плащане на арендната цена произтича пряко от арендния договор, поради което чл.8, ал.5 от ЗАЗ, регламентиращ, че арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година, не намира приложение. Следователно осигуряването на необезпокоявано и безпрепятствено ползване на земеделските земи през стопанската година обективно не би могло да бъде условие за възникване на задължението за арендното плащане, тъй като това задължение арендодателя следва да изпълни в течение на стопанската година, която, съгласно §2, т.3 от ДР на ЗАЗ, е в периода от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година, т.е. след като е получил арендното плащане. С оглед на изложеното, като не е заплатил годишното арендно плащане в уговорения в договора за аренда срок арендаторът е бил неизправна страна по този договор и като такава не е могъл да иска от арендодателя изпълнение на негови последващи задължения, каквото е осигуряването на необезпокоявано и безпрепятствено ползване на земеделските земи през стопанската година. В тази връзка неоснователен е довода във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в отхвърляне на поисканите с отговора на исковата молба доказателствени искания за допускане на специализирана съдебно-техническа експертиза и гласни доказателства и за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи намиращи се при него писмени доказателства, тъй като с поисканите доказателства ищцата е целяла установяване на неизпълнение на задължението на арендодателя за осигуряване на необезпокоявано и безпрепятствено ползване на отдадените под земеделски земи от ДПФ, изпълнението на което задължение в конкретния случай, както бе посочено по-горе, не е условие за възникване на задължението за арендното плащане. В този смисъл поисканите доказателствени средства са неотносими към настоящия спор, поради което, като не ги е допуснал първоинстанционния съд не е извършил нарушение на процесуалните правила. Както бе посочено, по делото не е спорно, че договорът за аренда е прекратен едностранно от арендодателя, считано от 26.03.2021 г., към който момент е изтекъл 14-дневния срок за плащане на сумите по нотариалната покана. Отпадането на облигационната връзка е с действие занапред поради характеристиката на сделката на такава с продължително и периодично изпълнение при съобразяване на отделните престации по договора за аренда /чл. 88, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо до отпадането на облигационната връзка – 26.03.2021 г., арендаторът дължи извършването на арендно плащане за предадената му за ползване съобразно договора земеделска земя. Арендната вноска се дължи само за времето от 01.10.2020 г. до 25.03.2021 г. вкл. /5 месеца и 25 дни/ и размерът на дължимото следва да бъде определен пропорционално на уговорената годишна арендна вноска с оглед периода на ползване до прекратяване на облигационната връзка. Изчислено, съобразно приетия от първоинстанционния съд процент на инфлация за процесния период от 0, 8 %, размерът на дължимото арендно плащане за посочения период възлиза на 4313, 92 лв. По изложените съображения искът по чл. 8, ал. 1 ЗАЗ се явява основателен до посочения размер от 4313, 92 лв., представляваща дължимо арендно плащане за времето от 1.10.2020 г. до 25.03.2021 г. – датата на прекратяване на договора за аренда, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер на главното вземане от 8950, 57 лв. и за периода от 26.03.2021 г. до 30.09.2021 г. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Дължимото арендно плащане следва да бъде присъдено заедно със законната лихва, считано от 13.07.2023 г. – датата на предявяване на исковете, до окончателното изплащане. По основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД: При горните изводи и с оглед акцесорния характер на обезщетението за забава, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата 583, 58 лв. /изчислена с електронен калкулатор/, представляваща обезщетение за забава за заплащане на дължимото арендно плащане в размер 4313, 92 лв. за времето от 02.10.2020 г. до 31.01.2022 г. /до която дата е поискано с исковата молба/. С оглед уговорения падеж на задължението – 01.10.2020 г. началният момент на забавата, за която се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съобразно правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, е 02.10.2020 г. Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил частично предявените искове в посочените размери, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв., определено в минималния размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и обема на осъщественото процесуално представителство. Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд