Решение № 156 от 10.3.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 55/2022 г.

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. Д. и К. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“АД (н), срещу решение № 1987 от 7.11.2019 г. по гр.д. № 1585/2017 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от синдиците на „КТБ“ АД (н.), с правно основание чл. 59, ал. 2 от ЗБН за обявяване на нищожни на прихващанията, извършени от ответника „Дунарит“АД през периода 30.10.2014 г. – 05.11.2014 г., както и в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН за обявяване на прихващанията в периода 20.1.02014 г. – 05.11.2014 г. за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н). Образувано е и по въззивна жалба, подадена от „Дунарит“ АД, срещу решение № 1987/07.11.2019г. по гр.д. № 1585/2017 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН. В жалбата на синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД (н) са инвокИ.ни оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че са налице предпоставките за прогласяване на процесните прихващания за нищожни на основание чл. 59, ал. 2 от ЗБН, защото по делото няма приети доказателства, че достигналите до банката изявления за прихващане, отправени от „Дунарит“ АД през периода 20.10.2014 г. – 05.11.2014 г. отговарят на изискването за форма. Поддържа се и основателността на предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, доколкото извършените прихващания от ответника са с темпорален момент, който попада в приложното поле на разпоредбата. ФормулИ.но е искане за отмяна на обжалваното решение в обжалваните части и постановяване на друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от ЗБН да бъде уважен, евентуално да бъде уважен искът с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са постъпили становища по жалбата от „Дунарит“АД, както и от третите лица помагачи - „Стал 2007“ЕООД, Д. И. И., „Аркон Консулт“ООД, в които са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата на синдиците на „КТБ“ АД (н.) и се иска оставянето ù без уважение. В жалбата на „Дунарит“АД са инвокИ.ни оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост на същото в частта, с която съдът е уважил иска с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Твърди се, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск, като подробно са изследвани елементите от фактическия състав на нормата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Поддържа се, че по делото липсват доказателства за наличието на знание от страна на жалбоподателя относно настъпилата неплатежоспособност на банката. ФормулИ.но е искане за отмяна на обжалваното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН да бъде отхвърлен като неоснователен. ПретендИ. се присъждане на направените пред двете инстанции съдебни разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД (н), в който са изложени доводи за неоснователност на същата и е направено искане за оставянето й без уважение. Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното: Въззивните жалби са подадени в процесуално- преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимИ.ни страни с правен интерес от обжалването, поради което са процесуално допустими. На 20.06.2014 г., „Корпоративна търговска банка“ АД е отправила уведомление до Българската народна банка, в което е посочила, че е изчерпана ликвидността и се преустановява разплащанията, както и всички видове банкови операции, което обстоятелство е станало известно на обществеността от публикации в медиите. С решение № 73 от същата дата на Управителния съвет на БНБ, ищцовата банка е поставена под особен надзор за срок от три месеца, назначени са квестори, спряно е било изпълнението на всички задължения, забранено е било извършването на дейностите, съгласно лиценза за извършване на банкова дейност, отстранени са били от длъжност членовете на Управителния съвет и на Надзорния съвет, както и са били лишени за срок от три месеца от право на глас акционерите в банката, притежаващи повече от 10% от акциите ù. Така оповестеното решение е изменено и допълнено с решение № 74 от 22.06.2014 г., като същите решения са обявени в ТР на 23.06.2014 г. и са станали публично достояние, вкл. и от публикации. В Търговския регистър е вписано и решение № 82 от 30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените проценти по депозити до средния пазарен размер за банковата система, както и решение № 104 от 15.08.2014 г. за разрешаване извършването на някой банкови дейности за целите на погасяване на кредитите. С решение № 94 от 31.07.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е приет докладът за текущото състояние на „КТБ“ АД към 30.06.2014 г., в изпълнение на изискването по чл. 121 от ЗКИ, както и са изпълнени предписания, съгласно писмо вх. № БНБ-105551/05.09.2014 г., като на дружествата „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт Одит“ ООД и „Афа“ ООД са възложени първоначално частична (на 25.06.2014 г.), а в последствие цялостна оценка на активите на „КТБ“ АД, като в медиите са направени публикации. С решение № 114 от 16.09.2014г. на Управителния съвет на БНБ, вписано в търговския регистър, действията на квесторите са обобщени и за приключване на цялостната оценка на активите е определен срок до 20.10.2014 г., а след представяне на оценката и извършване на съответните счетоводни операции за отразяването ù в баланса на банката, в срок най-късно до 31.10.2014 г. квесторите са задължени да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“АД. С решението е продължен срокът на специалния надзор на банката поради констатИ.н остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност и за изпълнение на задълженията към депозантите и другите кредитори. Докладът на „Ърнст и Янг Одит“ ООД, „Делойт Одит“ ООД и „Афа“ ООД е внесен в БНБ на 20.10.2014 г. (Информация за основните балансови позиции на „КТБ“ АД към 30.09.2014г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми), който доклад е публично оповестен и е станал достояние на обществеността чрез медиите. Видно от същия в резултат на анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции към 30.09.2014 г. е направен извод за необходимост от обезценка на активи в общ размер на 4 222 млн. лева. С решение № 133 от 21.10.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, след приемане на доклада, е указано на квесторите в срок до 31.10.2014 г. да предприемат необходимите действия за осчетоводяване в баланса на банката на резултатите на оценката и анализа на активите към 30.09.2014 г. На 27.10.2014 г. в Народното събрание е внесен доклад „Събитията и предприетите действия, свързани с „КТБ“ АД и ТБ „Виктория ЕАД“ от името на Управителния съвет на Българската народна банка“, в които е посочено, че въз основа на данните от анализа, оценката и заключението на одиторските фирми за размера на необходимите обезценки, се очаква „КТБ“АД да отчете пред Управление „Банков надзор“ на БНБ отрицателен собствен капитал. Посочено е, че в резултат на това за БНБ възниква законовото задължение за отнемане на лиценза на банката, която има отрицателен собствен капитал, като решението за отнемане на лиценза се вземе в срок от 5 работни дни от установяване на неплатежоспособността. Посочена е възможност за оздравяване на банката, след взимането на съответни решения за изменение на законодателството. Видно от доказателствата, това предложение е отхвърлено с решение от 31.10.2014 г. На 04.11.2014г. квесторите на „КТБ“ АД са внесли в БНБ с писмо вх. № БНБ-127892/04.11.2014 г. финансови и надзорни отчети в „КТБ“АД към 30.09.2014 г. - Капиталови изисквания (COREP) - Индивидуален, Обща рамка за финансово отчитане (ОРФО/FINREP) - Индивидуален. Установена е отрицателна стойност на собствения капитал на банката в размер на минус 3 745 313 хил. лева, определен според Регламент (ЕО) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013. С решение № 138 от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ, лицензията за осъществяване на банковата дейност на „Корпоративна търговска банка“АД е била отнета, като за решението е направено прессъобщение още на 06.11.2014 г., след вземането му, а на следващия ден - 07.11.2014г., решението е било обявено в търговския регистър по партидата на „КТБ“ АД. С Решение № 664 от 22.04.2015г. по т. д. № 7549/2014 г., СГС, VI-4 състав по реда на чл. 8 и сл. от ЗБН е обявил неплатежоспособността на „КТБ“АД, открил е производство по несъстоятелност и е обявил банката в несъстоятелност, прекратил е дейността на предприятието на банката и правомощията на нейните органи. С решение № 1443 от 3.07.2015 г., постановено по т.д. № 2 216/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, т.о., 3 състав, решението на Софийския градски съд за откриване на производство по несъстоятелност е било отменено единствено в частта относно началната дата на неплатежоспособността, за каквато е била определена 20.06.2014 г. Видно от същото съдът е приел, че това е най-ранната дата, на която се установява неплатежоспособност на банката, тъй като констатациите за финансово - икономическото състояние на банката, макар да са към 30.09.2014 г., се потвърждават като такива и към 30.06.2014 г., а след 20.06.2014 г., когато банката е била поставена под особен надзор от БНБ, тя не е извършвала дейност. Решението е влязло в сила. Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на 14.12.2006 г. между „Корпоративна търговска банка“АД и „Дунарит“АД е сключен договор за банков кредит, по който банката е открила на дружеството-кредитополучателя банкова кредитна линия, с кредитен лимит в размер на 1 000 000 лева, при условия на усвояване, ползване и погасяване, определени в договора. Към договора са подписани тринадесет анекса, като с тях е договаряно увеличаване размера на банковия кредит, като с анекс № 9 той е увеличен на 25 000 000 лева и е променян срокът за погасяване на всички задължения – с последния анекс № 13 от 02.10.2013 г. - до 05.01.2015 г. Видно е от извлечение от счетоводните книги на „Корпоративна търговска банка“АД, към 29.10.2014 г. задълженията по горепосочения договор за кредит са в общ размер на 19 456 560, 56 лева. Установено е, че на 11.01.2011 г. между „Корпоративна търговска банка“АД и „Дунарит“АД е сключен договор за банков кредит, по който банката отпуска на кредитополучател банкова кредитна линия, с кредитен лимит в размер на 5 000 000 щатски долара, при условия на усвояване, ползване и погасяване, определени в договора. С подписани анекси към договора страните са договорили да увеличат размера на банковия кредит, като с последния анекс № 4 от 04.06.2014 г. той е увеличен на 15 000 000 щатски долара. От извлечението от счетоводните книги на „Корпоративна търговска банка“ АД е видно, че към 29.10.2014 г. задълженията по този договор за кредит са в общ размер на 10 488 579, 22 щатски долара. Не се спори между страните, че на 20.09.2012 г. между „Корпоративна търговска банка“ АД и „Дунарит“ АД е сключен договор за банков кредит, по който банката е отпуснала на кредитополучателя банков кредит, с кредитен личит в размер на 11 000 000 евро, при условия на усвояване, ползване и погасяване, определени в договора. Видно е от извлечението от счетоводните книги на „Корпоративна търговска банка“АД, към 29.10.2014 г. задълженията по този договор са в общ размер на 3 025 671, 17 евро. Установява се, че на 08.01.2013 г. между „Корпоративна търговска банка“ АД и „Дунарит“ АД е сключен договор за банков кредит, по който банката е отпуснала на дружеството- кредитополучател банков кредит, с кредитен лимит в размер на 11 000 000 евро, при условия на усвояване, ползване и погасяване, определени в договора. Видно е от извлечение от счетоводните книги на „Корпоративна търговска банка“ АД, че към 29.10.2014 г. задълженията по горепосочения договор за кредит са в общ размер на 9 733 346, 88 евро. По делото е безспорно между страните, че на 25.03.2013 г. между „Корпоративна търговска банка“ АД и „Дунарит“ АД е сключен договор за банков кредит, по който банката е отпуснала на кредитополучателя банков кредит, с кредитен лимит в размер на 4 400 000 щатски долара. Към договора са подписани два анекса, с които е променен срокът за погасяване на кредита. Видно е от извлечение от счетоводните книги на „Корпоративна търговска банка“ АД, че към 29.10.2014 г. задълженията по този договор за кредит са в общ размер на 1 212 823, 98 щатски долара. Установява се, че на 25.03.2014 г. между „Корпоративна търговска банка“АД и „Дунарит“АД е сключен договор за банков кредит, по който банката е отпуснала на дружеството банков кредит, с кредитен лимит в размер на 15 000 000 евро, при условия на усвояване, ползване и погасяване, определени в договора. Видно е от извлечение от счетоводните книги на „Корпоративна търговска банка“АД, че към 29.10.2014 г. задълженията по горепосочения договор за кредит са в общ размер на 15 203 969, 99 евро. С изявление за прихващане с вх. № 10102/30.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“ АД е уведомило банката за сключен на 30.10.2014 г. договор за цесия между него и „Металика-АБ ЕООД, както и че с вземането в общ размер на 2 050 000 шатски долара прави прихващане със свои задължения към „КТБ“АД, произтичащи от договора за банков кредит от 11.01.2011 г. и договор за банков кредит от 25.03.2013 г. С изявление за прихващане с вх. № 10104/30.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 29.10.2014 г. договор за цесия между него и С. Х. П., както и че с посоченото вземане в общ размер на 231 000 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10117/30.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 29.10.2014 г. договор за цесия между него и Т. Р. Т. и че с посоченото вземане в общ размер на 139 000 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10118/30.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД „Дунарит“ АД е уведомило банката за сключен на 29.10.2014 г. договор за цесия между нрго и Т. Г. Б. и че с посоченото вземане в общ размер на 320 000 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10119/30.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД „Дунарит“ АД е уведомило банката за сключен на 29.10.2014 г. договор за цесия между него и В. В. А. и че с посоченото вземане в общ размер на 24 000 евро прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10120/30.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 29.10.2014 г. договор за цесия между него и Т. П. Д. и че с посоченото вземане в общ размер на 130 900 евро прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10121/30.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 29.10.2014 г. договор за цесия между него и Й. Ф. М., както и че с посоченото вземане в общ размер на 1 650 000 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10158/30.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД „Дунарит“ АД е уведомило банката за сключен на 23.10.2014 г. договор за цесия между него и З. К. С. и че с вземанията в общ размер на 226 745 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10159/30.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД „Дунарит“ АД е уведомило банката за сключен на 23.10.2014 г. договор за цесия между него и „Проакта“ЕООД и че с вземането в общ размер на 25 006, 55 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кррдит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10189/30.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД „Дунарит“ АД е уведомило банката за сключен на 30.10.2014 г. договор за цесия между него и Д. И. И. и че с посоченото вземане в общ размер на 864 644, 11 лева и 377 835, 74 щатски долара прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 11.01.2011 г. и договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10278/31.10.2014 г.. по регистъра на „КТБ“ АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 30.10.2014 г. договор за цесия между него и Договорен фонд „Ти Би Ай Съкровище“ и че с посоченото вземане в общ размер на 10 558, 47 евро прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10279/31.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД „Дунарит“АД е уведомил банката за сключен на 30.10.2014 г. договор за цесия между него и „Ти Би Ай Асет Мениджмънт“ ЕАД и че с посоченото вземане в общ размер на 173 273, 33 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10280/31.10.2014 г.. по регистъра на „КТБ“ АД „Дунарит“ АД е уведомило банката за сключен на 30.10.2014 г. договор за цесия между него и Договорен фонд „Ти Би Ай Комфорт“ и че с посоченото вземане в общ размер на 71 750 евро прави прихващане със свои задължения към „КТБ“АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10281/31.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“ АД е уведомило банката за сключен на 30.10.2014 г. договор за цесия между него и Договорен фонд „Ти Би Ай Хармония“ и че с посоченото вземане в общ размер на 55 119, 56 евро прави прихващане със свои задължения към „КТБ“АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10283/31.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“ АД е уведомило банката за сключен на 30.10.2014 г. договор за цесия между него и Договорен фонд „Ти Би Ай Евробонд“ и че с посоченото вземане в общ размер на 36 054, 17 евро прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10284/31.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“ АД е уведомило банката за сключен на 30.10.2014 г. договор за цесия между него и Договорен фонд „Ти Би Ай Динамик“ и че с посоченото вземане в общ размер на 174 710, 52 евро и прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10326/31.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 31.10.2014 г. договор за цесия между него и „Дуна лайн“ЕООД и че с посоченото вземане в общ размер на 148 000 евро прави прихващане със свои задължения към „КТБ“АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10327/31.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 31.10.2014 г. договор за цесия между него и „Елена фонд мениджмънт“АД и че с посоченото вземане в общ размер на 2 050 000 шатски долара прави пихващане със свои задължения към „КТБ“АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10352/31.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 31.10.2014 г. договор за цесия между него и „Аполо инженеринг“ООД и че с посоченото вземане в общ размер на 542 770, 62 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10353/31.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД „Дунарит“ АД е уведомило банката за сключен на 31.10.2014 г. договор за цесия между него и „Аполо инженеринг“ООД и че с посоченото вземане в общ размер на 1939 276, 96 щатски долара прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 11.01.2011 г. Представено е уведомление за развалени договори за прехвърляне на вземания от „Дунарит“ АД с вх. № 2016/30.04.2015 г. на „КТБ“ АД (в нес.), с което дружеството заявява, че е развалило поради неизпълнение на основни задължения на цедента „Аполо инженеринг“ ООД два договора за прехвърляне на вземания от 31.10.2014 г. С писмото счита, че уведомява синдиците за отпадане с обратна сила на прехвърлителния ефект на двата договора за прехвърляне на вземания, съответно изявленията за прихващане с вх. № 10352/31.10.2014 г. и с вх. № 10353/31.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД. С изявление за прихващане с вх. № 10354/31.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 31.10.2014 г. договор за цесия между него и „Аркон Консулт“ООД и че с посоченото вземане в общ размер на 284 716, 80 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за байков кредит ог 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10356/31.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“ АД е уведомило банката за сключен на 31.10.2014 г. договор за цесия между него и „Аркон Консулт“ООД, както и че с посоченото вземане в общ размер на 530 511, 20 щатски долара прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит ог 11.01.2011 г. С изявление за прихващане с вх. № 10359/31.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД „Дунарит“ АД е уведомило банката за сключен на 31.10.2014 г. договор за цесия между него и Н. Д. Т. и че с посоченото вземане в общ размер на 1 325 000 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10360/31.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 30.10.2014 г. договор за цесия между него и „Астра Асет Мениджмънт“АД и че с посоченото вземане в общ размер на 27 292, 71 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10363/31.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД „Дунарит“ АД е уведомило банката за сключен на 30.10.2014 г. договор за цесия между него и Договорен фонд „Астра Кеш“, както и че с посоченото вземане в общ размер на 1 596 500 евро прави прихващане със свои задължения към „КТБ“АД, произтичащи ог договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10364/31.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 30.10.2014 г. договор за цесия между него и Договорен фонд „Астра Комодити“, както и че с посоченото вземане в общ размер на 90 976, 75 евро прави прихващане със свои задължения към „КТБ“АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10365/31.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД „Дунарит“ АД е уведомило банката за сключен на 30.10.2014 г. договор за цесия между него и Договорен фонд „Астра Плюс“ и че с посоченото вземане в общ размер на 82 671, 52 евро прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10366/31.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД „Дунарит“ АД е уведомило банката за сключен на 30.10.2014 г. договор за цесия между него и „Арсенал“ АД и че с вземанията, съответно от 330 621, 09 щатски долара, от 189 339, 831 лева, от 5772, 07 евро, от 19 560, 92 щатски долара и от 153 456 щатски долара прави прихващане със свои задължения към „КТБ“АД, произтичащи от договор за банков кррдит от 14.12.2006 г. и договор за банков кредит от 11.01.2011 г. С изявление за прихващане с вх. № 10372/31.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 31.10.2014 г. договор за цесия между него и А. Е. А. и че с посоченото вземане в общ размер на 210 000 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10411/31.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 31.10.2014 г. договор за цесия между него и К. Т. К. и че с посоченото вземане в общ размер на 50 000 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10447/03.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 31.10.2014 г. договор за цесия между него и В. И. М., както и че с вземания, както следва: 987 465, 76 евро, 45 748, 19 евро и 535 629, 35 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“АД, произтичащи от договор за банков кредит от 25.03.2014 г. С изявление за прихващане с вх. № 10448/03.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 31.10.2014 г. договор за цесия между него и Х. Д. М. и че с вземания, съответно от 47 000 лева главница, 894, 05 лева лихва, 223 203, 38 щатски долара главница и 8591, 84 щатски долара лихви и от 1 992 037, 23 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“АД, произтичащи от договор за банков кредит от 25.03.2014 г. С изявление за прихващане с вх. № 10469/03.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 01.11.2014 г. договор за цесия между него и Б. Ц. М., както и че с посоченото вземане в общ размер на 162 000 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10471/03.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 01.11.2014 г. договор за цесия между него и И. Л. Г. и че с посоченото вземане в общ размер на 95 069, 73 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10472/03.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 01.11.2014 г. договор за цесия между него и М. Й. Р. и че с посоченото вземане в общ размер на 107 000 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10473/03.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 01.11.2014 г. договор за цесия между него и П. Х. П. и че с посоченото вземане в общ размер на 246 000 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10477/03.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 03.11.2014 г. договор за цесия между него и „Стал 2007“ЕООД, както и че с посоченото вземане в общ размер на 2 520 000 евро прави прехващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. С изявление за прихващане с вх. № 10497/03.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 03.11.2014 г. договор за цесия между него и Н. Д. М.-З. и че с посоченото вземане в общ размер на 30 000 евро прави прихващане със свои задължения към „КТБ“АД, произтичащи от договор за банков кредит от 08.01.2013 г. С изявление за прихващане с вх. № 10616/03.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 03.11.2014 г. договор за цесия между него и Н. В. Д. и че с посоченото вземане в общ размер на 901 622 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г., договор за банков кредит от 11.01.2011 г., договор за банков кредит от 20.09.2012 г., договор за банков кредит от 08.01.2013 г., договор за байков кредит от 25.03.2013 г. и договор за банков кредит от 25.03.2014 г. С изявление за прихващане с вх. № 10994/05.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“АД „Дунарит“АД е уведомило банката за сключен на 03.11.2014 г. договор за цесия между него и Х. И. Х. и че с посоченото вземане в общ размер на 129 767 лева прави прихващане със свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 14.12.2006 г. По делото са приети като доказателства договори за депозити и сметки, от които е видно, че цедентите са кредитори на „Корпоративна търговска банка“АД за вземанията, които са предмет на горепосочените договори за цесия и с вземанията по които „Дунарит“АД е отправило към банката изявления за прихващане. Представени са писма за поемане на ангажимент за анализ и оценка на основани балансови позиции от 19.08.2014 г. от „АФА“ООД, от 05.08.2014 г. от „Делойт България“ЕООД, от 26.06.2014 г., от „Делойт Одит“ООД и от 05.08.2014 г. - от „Ърнст и Янг Одит“ООД. По делото са приети за безспорни и затова - ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между „КТБ“АД и „Дунарит“АД са сключени описаните в исковата молба шест броя договори за банков кредит, както и относно дължимите суми по тях към 29.10.2014 г.; че в периода от 30.10.2014 г. до 05.11.2014 г. в деловодството на банката са постъпили подробно описаните в исковата молба изявления за прихващане, направени от „Дунарит“АД във връзка с придобитите от посочените лица в изявленията за прихващане от „Дунарит“АД по договорите за цесия вземания срещу негови задължения към „КТБ“АД, произтичащи от описаните в исковата молба договори за кредит. Правилно първоинстанционният съд е поставил на разглеждане предявените искове спрямо тяхната логична последователност и съотношението на правата, а не в последователността, посочена в исковата молба. По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД във вр. чл. 59 ал. 2 от ЗБН: ЦитИ.ната в исковата молба разпоредба на чл. 59, ал. 2 от ЗБН, според която изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа се намИ. в Раздел III „Попълване на масата на несъстоятелността“ и тълкувана не само съобразно ясното ù съдържание, но и систематично във връзка с ал. 1 на същата разпоредба и раздела на закона, в който е структурИ.на, сочи че тя регламентИ. формата на изявленията за прихващане при открито производство по несъстоятелност. Този извод се потвърждава и от посочения адресат, до който следва да бъде изпратено изявлението – синдика, който като орган на производството по несъстоятелност се назначава с решение на Фонда за гарантИ.не на влоговете в банките след получаване на решението за откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката - чл. 26 от ЗБН, и който на основание чл. 19 от ЗБН приема изпълнението на задължения към банката след датата на откриване на производство по несъстоятелност. Въпросът, който се поставя в настоящото производство е приложима ли е така установената форма за валидност на изявлението за прихващане, когато то е направено преди да е било открито производство по несъстоятелност по отношение на нея, тъй като постановено решение по чл. 13 от ЗБН е предпоставка за приложение на чл. 26 от ЗБН и упражняване на правомощията на Фонда за гарантИ.не на влоговете в банките да назначи синдик на банката. Въззивната инстанция констатИ., че изявленията за прихващане отправени до банката, са получени в периода 30.10.2014 г. – 05.11.2014 г., т о е с т преди датата на откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ“АД (в нес.) с решение № 664/22.04.2015 г. по т.д.н. № 7549/2014 г. по описа на СГС, предвид което и нормата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН не е приложима в случая. През периода от 30.10.2014 г. до 05.11.2014 г. не е съществувало задължение за кредиторите на банката да извършват изявления за прихващане в писмена форма с нотариална заверка на подписа, както и задължение за адресИ.не на изявлението до синдика, т.к. откриването на производство по несъстоятелност, респективно назначаването на синдици, се е реализИ.ло на по-късна дата (22.04.2015 г.). Следва се добави, че поддържаните в жалбата на синдиците на „КТБ“ АД (н.) доводи, че процесните изявления за прихващане са нищожни по причина налична забрана за извършване от съконтрахентите на банката на изявления за прихващане след датата на поставяне на банката ищец под надзор, са неоснователни. Недопустимо е разширително тълкуване и прилагане на разпоредбите, установяващи изисквания за форма за валидност на правните сделки. Законът не предвижда твърдяното от жалбоподателя ограничение, като последиците от поставянето на банката под надзор са изчерпателно посочени в ЗБН и ЗКИ, и нито една от тях не е свързана с ограничаване на правата по чл. 103 от ЗЗД по отношение на съконтрахентите на банката. Затова процесните изявления не са нищожни на това основание. В този смисъл е и решение № 19 от 23.03.2021 г. по т. д. № 437/2020 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, с което се потвърждава решение № 2362 от 30.10.2019 г. по т. д. № 4749/2018 г. на Апелативен съд – София по иска с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН. По горните мотиви на съда и на заявеното с исковата молба основание предявеният главен (предпочитан) иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД във вр. чл. 59 ал. 2 от ЗБН правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд като неоснователен. При евентуално съединяване на искове по почин на ищеца, съдът се произнася по евентуалните, ако отхвърли главния иск, с което нестъпва вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане първия евентуален иск. По евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН: Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН, прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, н о към момента на придобиване на вземането или задължението си е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. В процесния случай спорно между страните по делото е наличието на знание у прихващащите кредитори за настъпилата неплатежоспособност на банката към момента на придобиване на активното вземане, като осъществяването на този елемент от фактическия състав на нормата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН подлежи на доказване от страна на ищеца – синдиците на „КТБ“АД (в нес.), т.к. с оглед датите на сключване на договорите за цесия (през периода 23.10.2014 г. – 03.11.2014 г.) презумпцията за знание по чл. 59, ал. 4 от ЗБН е неприложима. Твърденията в исковата молба се свеждат до наличието на знание за неплатежоспособността на банката у ответника от датата 20.06.2014 г., на която банката е поставена с решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ под специален надзор поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове (чл. 115, ал. 1, т. 1 от Закона за кредитните институции). Твърди се, че поставянето на банката под специален надзор, поради спИ.нето на плащанията към клиенти, е ноторен факт, т. к. към датата 20.06.2014 г. всеки гражданин е разполагал с тази информация. Знанието на ответника е обосновано по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН с публично оповестените решения на УС на БНБ от 20.06.2014 г. и от 16.09.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор за времето до 20.11.2014 г. С оглед тези доводи, е поискано от съда да прогласи за недействително извършеното на 28.10.2014 г. прихващане от кредитора на банката. Придобиването на вземанията, с които „Дунарит“АД е извършило оспорваните прихващания, следва по време публичното оповестяване на цитИ.ните решения, но предвид възприетото в практиката на ВКС разрешение по приложното поле на чл. 59, ал. 3 от ЗБН, узнаването на решенията от ответника вследствие надлежното им разгласяване по предвидения в закона ред не може да се прИ.вни на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Оповестителното действие на решението за поставяне на банката под специален надзор се изчерпва с адресИ.ната до гражданите, юридическите лица и заинтересованите институции информация за прилагане на указаните в съдържанието му мерки, продиктувани от възникналите финансови затруднения на банката и насочени към нейното оздравяване, без тези мерки да са свързани с ясно проявено и констатИ.но от компетентния надзорен орган – БНБ, състояние на неплатежоспособност. За разлика от актовете на БНБ, за които изрично е предвидено вписване в Търговския регистър, откогато вписаните обстоятелствата по тях се считат за известни на всички трети лица по силата на чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ (напр. решенията на УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор и за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност), узнаването на информацията, разпространена чрез официалната интернет - страница на БНБ, не се презумИ. от факта на публичното ù оповестяване. Макар тази информация да е предназначена за неограничен кръг субекти, достъпът до нея зависи от свободната воля и от инициативата на всеки от тях да се информИ. за публикуваните от БНБ актове, съобщения, данни и др. Фактът, че преди придобиване на вземането Централната банка е оповестила публично становището си за установено състояние на неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка“АД (н.), би могъл да се преценява единствено като индиция за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на поставената под специален надзор банка „Дунарит“ АД е имало интерес да следи за предприетите по отношение на нея действия от страна на компетентния орган - БНБ. Уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН обаче е предпоставено от пълно и главно доказване на знанието, а не от индиции и предположения, че към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел, или при проявена за това грижа, е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката. В контекста на обсъждания проблем следва да се има предвид становището, изразено в мотивите към решението по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, І т. о., че в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 от ЗБН законът би следвало да санкционИ. само недобросъвестното възползване от достъп до обективно формИ.но от БНБ становище за неплатежоспособност преди формализИ.нето му в акт за отнемане на лицензията за банкова дейност. При липса на категорични доказателства, че към релевантния за спора момент ответникът е разполагал с информация за предстоящо отнемане на лиценза на банката, последвано от инициИ.не на производство по несъстоятелност, и недобросъвестно се е възползвал от нея при извършване на прихващането, няма основание да се приеме че прихващането е извършено при наличие на знание, релевантно за уважаване на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН. В грния смисъл е последователната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд относно знанието на кредитора на банката за настъпилата ù неплатежоспособност към момента на възникване на неговото вземане, обективИ.на в решение № 51 от 21.07.2020 г. по т.д. № 3109/2018 г. на ВКС, II т.о., решение № 59 от 10.08.2020 г. по т.д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 143 от 12.02.2021 г. по т.д. № 2343/2019 г., II т.о. на ВКС, решение № 39 от 07.05.2021 г. по т.д. № 2359/2019 г., I т.о. на ВКС, решение № 142 от 21.01.2021 г. по т. д. № 1904/2019 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и други. Настоящият въззивен състав споделя изцяло дадените разрешения по повод тълкуването на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Поради недоказване на субективния елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН предявеният евентуален иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а първоинстанционното решение в частта, с която същият е уважен - отменено като неправилно. По главния иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН: Нормата на чл. 59 от ЗБН съдържа специална уредба на действието, респективно недействителността на прихващанията, извършени от или по отношение на банка в несъстоятелност. Разпоредбата е материалноправна, доколкото урежда отношенията по валидно извършване на извънсъдебно прихващане в хипотезата на ал. 1 на същата, респективно по прогласяване недействителността на действията по извършени извънсъдебни прихващания в хипотезите на ал. 3 и ал. 5 на същата разпоредба. Материалноправните норми дефинитивно имат действие ex tunc, по отношение на настъпили при тяхното действие юридически факти, а обратна сила на нормативен акт може да се предвиди само по изключение и то с изрична законова разпоредба – чл. 14 от ЗНА. Този принцип на правна сигурност е производен на принципа на правовата държава за закрила на законно придобити права, гарантИ.ни от основния закон – Конституцията на Република България. Безспорно е между страните по делото, че направените от „Дунарит“АД четиридесет изявления за прихващане, достигнали до банката през периода 30.10.2014 г. – 05.11.2014 г., са осъществени преди изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с § 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г., обнародван в ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г. С разпоредбата на § 12 от п.з.р. на същия закон е предвидено, че той влиза в сила от обнародването му в ДВ (28.11.2014г.). С § 8 от п.з.р. към Закона за изменение и допълнение на ЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 2018г., допълнен с ДВ, бр. 33/2019г., законодателят изрично е предвидил ретрактивно действие на нормите на чл. 59, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от 20.06.2014 г. Предвид избрания от законодателя подход, изрично установен в в § 8 от п.з.р. на ЗИДЗБН, обн. в ДВ, бр. 22 от 2018 г., на приетите изменения в материалноправната норма на чл. 59 от ЗБН с § 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г., обнародван в ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г., е придадено обратно действие по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗНА от 20.06.2014 г. С решение № 8/27.05.2021 г. (обн. ДВ, бр. 48/08.06.2021 г.). С Решение № 8 от 27.05.2021 г. по конституционно дело № 9/2020 г. на Конституционния съд са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1- 4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и § 8 от п.з.р. на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.). По предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН подлежат на изследване правните последици от постановеното решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд, с което § 8 от п.з.р. на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) е обявен за противоконституционен. В мотивите на Решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на Конституционния съд е разяснено, че по принцип решението на КС, обявяващо за противоконституционен закон, действа занапред (ex nunc), а правният му ефект е в неприлагане на закона от деня на влизане в сила на РКС, от който момент насетне той престава да действа и да регулИ. обществени отношения, предмет на неговата уредба (чл. 151, ал. 2, изр. трето от КРБ). Абсолютното действие „занапред“ на решение за невалидност на закона, предмет на контрол за конституционност, обаче е несъвместимо с върховенството на Конституцията, което конституционното правосъдие гарантИ., и конституционният законодател допуска имплицитно изключения от правилото в чл. 151, ал. 2, изр. 3 от КРБ, за които решението на Конституционния съд има обратно действие (ex tunc), а именно – спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства; при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени правоотношения). Въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява изцяло, а регулативната му способност се отнема спрямо всеки един от елементите на правоотношението, вкл. и спрямо неговия правопораждащ юридически факт, т.е. действието на РКС е обратно. От разпоредбата на чл. 150, ал. 2 КРБ се извлича и обратното действие на РКС спрямо правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, независимо дали правоотношенията са приключени или неприключени. При зачитане на задължителното за съдилищата решение № 3 от 28.04.2020 г. по к.д. 5/2019 г. по описа на Конституционния съд, настоящият съдебен състав приема, че обявената за противоконституционна разпоредба на § 8 от п.з.р. на ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр. 22 от 2018 г., не намИ. приложение, а спорът следва да бъде разрешен, съобразно точния смисъл на закона без последващата противоконституционна норма. Безспорно между страните, че спорните отношения по направените от „Дунарит“АД четиридесет изявления за прихващане, достигнали до банката през периода 30.10.2014 г. – 05.11.2014 г., са осъществени преди изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с § 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г., (обн. ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г.). По горните мотиви на съда при преценка действителността на процесните прихващания и като взе предвид, че разпоредбата на обявения за противоконституционен § 8 от п.з.р. на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) представлява типична норма с еднократно действие по смисъла на решение № 3 от 28.04.2020 г. по к.д. № 5 от 2019 г. на КС, съдът следва да приложи действалия към датата на извършването на прихващанията материален закон, респ. нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията ù преди изменението с ДВ бр. 98/2014 г. в сила от 28.11.2014 г. Според нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в приложимата ù редакция, недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН е ясна и недвусмислено сочи, че предвидената в нея относителна недействителност обхваща само онези прихващания, които са извършени след началната дата на неплатежоспособност от длъжника, който по специалния Закон за банкова несъстоятелност е винаги банка. По приложението на законовата разпоредба на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в тази ù редакция, липсва задължителна съдебна практика, но доколкото нормата изцяло възпроизвежда нормата на чл. 645, ал. 4 от ТЗ, по която има постоянна и непротиворечива съдебна практика, която се споделя и от доктрината, а именно, че последният състав урежда недействителността единствено на прихващания извършени от длъжника в производството по несъстоятелност, настоящият състав приема, че тези изводи следва да бъдат отнесени и към действителния смисъл на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, преди изменението му, обн. ДВ, бр. 98/2014г. В случая процесните прихващания не са извършени от длъжника – банката в несъстоятелност, а от ответника „Дунарит“АД с едностранно изявление на последното дружество, поради което и по отношение на него не е налице фактическият състав на относителната недействителност. Налице е разлика в субекта, извършил атакуваните по делото изявления за прихващане и този, по отношение на чиито действия разпоредбата в темпорално приложимата ù редакция е предвидила възможността да бъдат прогласени за относително недействителни. Без значение за правилното разрешаване на спора е датата, на която е открито производство по несъстоятелност по отношение на банката- ищец, противно на доводите на жалбоподателя, доколкото последната не е въведена като елемент на фактическия състав на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, нито е от значение за настъпването на правните последици от извършените извънсъдебни прихващания. Единственото ù правно значение е досежно течението на преклузивния срок по чл. 62, ал. 1 от ЗБН, който по отношение на процесните искове е спазен. По горните мотиви с оглед заявеното с исковата молба основание предявеният евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН правилно е бил отхвърлен като неоснователен с обжалваното решение. Поради несъвпадение в изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която съдът е уважил предявения евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН, като вместо това се постанови отхвърлянето на този иск като неоснователен. Първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част следва да бъде потвърдено като правилно. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК на въззивника „Дунарит“ АД се следват разноски, но доколкото в откритото съдебно заседание процесуалният представител адв. Трифонов е заявил, че същите не се претендИ.т, то такива не следва да бъдат присъждани. Предвид нормата на чл. 62, ал. 2 от ЗБН по отхвърлените искове дължимата държавна такса по сметка Апелативен съд – София за въззивното производство следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността в размер на 709 735, 83 лева. Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав