Решение № 1797 от 17.7.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 290/2026 г.

Гражданско дело № 20262120100290 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод на предявения от Д. П. А. против „БРАЙТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД и допълнително уточнени искове за установяване на извършена от ответника спрямо ищеца дискриминация по признаци синдикална принадлежност, професионално убеждение и лично положение, изразяваща се в непредоставяне за периода от 28.04.2023 г. до 28.04.2024 г. на предвидените в чл. 70, т. 9 и т. 10 от КТД подаръчни ваучери по случай Великден и Деня на строителя (съгласно уточняващата молба), и за осъждане на ответника да преустанови дискриминационното третиране на ищеца и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, като се претендира и присъждане на направените от ищеца разноски по делото. В исковата молба се твърди, че ищецът работи при ответника на длъжността „•••• “ в Цех „•••“ на територията на „Лукойл Нефтохим“ АД - гр. Б•••. Заявено е, че през 2023 г. работодателят няколко пъти е раздал ваучери на свои служители, като раздадените ваучери са били отчетени като социален разход по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, но на ищеца и на още няколко негови колеги такива не са били дадени, без да е станала ясна причината за това. Твърди се, че непредоставяйки на ищеца подаръчни ваучери, каквито е предоставил на част от останалите работници в предприятието, работодателят е нарушил чл. 8, ал. 1 от КТ – действал е недобросъвестно, нарушавайки законите на страната, както и ал. 3 на същия член – извършил е дискриминация спрямо ищеца. Според ищеца на осн. чл. 209, ал. 1 и сл. от ЗКПО му се полагат ваучери за храна като на останалите негови колеги, а според разпоредбата на чл. 294 от КТ работодателят следва да дава социални разходи на всяко наето лице. Поради това и тъй като работодателят е давал подаръчни ваучери на други работници в предприятието, ищецът твърди, че е вероятно основателна претенцията му за увреждащи действия на работодателя от неполучаването от ищеца на ваучери наравно с останалите му колеги, на които такива са били давани. В допълнителна молба ищецът е посочил, че на 28.04.2023 г. между ответното дружество и Синдиката на българските нефтохимици „Лукойл“ е бил сключен Колективен трудов договор (КТД), в чл. 70, т. 9 и т. 10 на който е предвидено изплащане на възнаграждения по случай Великден и Деня на строителя под формата на подаръчни ваучери на стойност от по 300 лв. всеки, но е заявено, че ищецът не е член на тази синдикална организация и не се е присъединил към КТД. Ищецът счита, че е поставен в по-неблагоприятно положение именно поради липсата на синдикално членство, което представлява различно третиране въз основа на защитен признак - синдикална принадлежност, тъй като на основание сключения КТД работодателят е предоставил ваучери на работници и служители, членуващи в синдикалната организация или присъединили се към договора, но не и на него. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител, поддържа исковете, ангажирани са доказателства. Така предявените искове са с правни основания чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр, като същите са допустими. В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който се твърди, че исковете са недоказани и неоснователни. Сочи се, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора и поражда права само за тях, както и за тези, които изрично са изявили воля да се присъединят към КТД, а самият ищец е посочил, че не е страна по КТД, както и че подаръчните ваучери са били предоставени на основание чл. 70, т. 9 и т. 10 от него. Твърди се, че в случая е ирелевантно облагането с данък на предоставените от работодателя ваучери за храна. Заявено е, че евентуалното осчетоводяване на разходи на други служители на дружеството не представлява дискриминационно третиране на ищеца. Сочи се, че пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. е различното третиране на лица при сходни обстоятелства въз основа на дискриминационен признак, а в настоящия случай липсват сходни обстоятелства, тъй като ищецът не се е присъединил към действащия КТД. Оспорени са твърденията за нарушаване от ответника на разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и 3 от КТ. Твърди се, че разпоредбата на чл. 294 от КТ урежда правна възможност, а не задължение на работодателя за осигуряване на допълнителни социални придобивки на работодателите и служителите, като тези придобивки обикновено са предмет на сключван със синдикалната организация колективен трудов договор. Моли се исковете да бъдат отхвърлени, както и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства. След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 03.06.2026 г., съдът е приел за беезспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през процесния период ответното дружество е давало подаръчни ваучери на работниците и служителите си, които са били членове на Синдиката на българските нефтохимици „ЛУКОЙЛ“ и на присъединилите се към сключения с този синдикат колективен трудов договор, че ищецът не е бил член на Синдиката на българските нефтохимици „ЛУКОЙЛ“, нито се е присъединил към КТД за 2023 г., че на ищеца не са дадени ваучери през процесния период, както и че към настоящия момент работодателят на дава ваучери на свои служители. По делото е представен колективен трудов договор от 2023 г., сключен между „БРАЙТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД и Синдикат на българските нефтохимици „ЛУКОЙЛ“, в който е посочено, че влиза в сила на 01.03.2023 г. и е със срок на действие 1 година. В чл. 5 на КТД е посочено, че същият се прилага за работещите – членове на синдикалната организация, страна по този договор, за времето, през което те членуват в нея, като е предвидена възможност работещите, които не са членове на синдикалната организация, да се присъединят към колективния трудов договор. Съгласно чл. 5, ал. 4 и ал. 5 от КТД за неприсъединилите се работещи се прилага индивидуално трудово договаряне в съответствие с разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актове, като работодателят е поел задължение след подписване на КТД да не сключва индивидуални трудови договори, в които да се включват по-неблагоприятни клаузи спрямо предвидените в КТД с членове на синдикалната организация - страна по договора. Съгласно чл. 70, ал. 10 и 11 на КТД работодателят е поел задължение да предвиди в бюджета на предприятието средства за изплащане на възнаграждения по случай Великден под формата на подаръчен ваучер на стойност 300 лв., както и на възнаграждения по случай Деня на строителя под формата на подаръчен ваучер на същата стойност, за които ищецът твърди, че не са му били платени през периода 28.04.2023 г. - 28.04.2024 г. По делото е разпитан свидетелят С. Б. Същият заявява, че работи в „ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ“ от 1996 г., а в „БРАЙТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД работи от 2023 г. като ••• "••••“. Твърди, че познава ищеца от 1997 г., а от 2000 г. двамата са колеги. Свидетелят сочи, че не е член на синдикалната организация, нито е бил неин член към 2023 г., но е запознат с КТД. Твърди, че на всички работници и служители е било разяснено от работодателя и от председателя на синдикалната организация, че всеки има право да се присъедини към КТД и какви са предимствата от това, съответно недостатъците, ако не се присъедини. Било разяснено също така какви социални придобивки са предвидени в КТД за членовете на синдикалната организация и присъединилите се към КТД. Свидетелят сочи, че към Великден на 2023 г. той не е бил присъединен към КТД и не е получил подаръчни ваучери. Твърди, че не е ставал свидетел на дискриминационно отношение или на отправени обиди от работодателя към ищеца, като контактите на работниците с представителите на работодателя винаги са били на високо колегиално ниво. Свидетелят заявява също така, че не знае дали през 2023 г. на ищеца са били давани подаръчни ваучери, но според него работниците, които не са били членове на синдиката или присъединени към КТД, не са получили такива ваучери. Твърди също така, че не е получавал допълнителни суми на ръка вместо ваучери, нито знае такива суми да са били давани на служители на ответното дружество. При така събраните доказателства, съдът намира, че предявените искове са неоснователни по следните съображения: Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Алинея 2 на същия член предвижда, че пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а в ал. 3 е регламентирано, че непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят помалко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Съгласно трайната практика на ВКС, от значение при установяването на дискриминация е наличието на обективно съществуващ недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 на закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В настоящия случай според съда не е налице последното цитирано по-горе условие, тъй като по делото се установи, че през процесния период работодателят (ответното дружество) е давал подаръчни ваучери само на свои служители, които са били членове на синдикалната организация – страна по КТД или присъединени към КТД, а ищецът признава, че не е бил член на синдикалната организация, нито се е присъединил към колективния трудов договор. Непредоставянето на подаръчни ваучери от ответника на ищеца за Великден и за Деня на строителя през 2023 г. не представлява непременно акт на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., освен ако не се докаже, че ищецът е бил третиран по-неблагоприятно в сравнение с други лица в сходно с неговото положение, а именно нечленуващи в синдикалната организация или неприсъединени към КТД, като в случая такова доказване не беше проведено. Поради това и тъй като по делото не се доказа ищецът да е бил третиран по-неблагоприятно в сравнение с други служители на „БРАЙТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, които са били в сходно с неговото положение, съдът счита, че принципът на равно третиране не е бил нарушен от ответника и не е налице извършено от него нарушение по смисъла на ЗЗДискр. по отношение на ищеца по признак „синдикална принадлежност“, което налага отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Не се доказа и извършена от ответника дискриминация спрямо ищеца по другите посочени в исковата молба признаци, а именно „професионално убеждение“ и „лично положение“, като в тази връзка не се събраха никакви доказателства. Съдът намира за ирелевантни за спора по делото изложените от ищеца доводи във връзка с правото на работниците на социални придобивки, уредено в КТ, тъй като в случая не се спори, че неполучените от ищеца подаръчни ваучери са били предоставяни от ответника на негови служители като социална придобивка на основание колективния трудов договор от 2023 г., а не на основание КТ. Предвид отхвърлянето на иска и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника заплащане на направените от него разноски по делото. В случая разноските на ответника са в размер на 800 евро – платено адвокатско възнаграждение. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на това възнаграждение, което съдът намира за основателно, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и засегнатия интерес. Поради това съдът счита, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 евро, представляващи част от платеното от него адвокатско възнаграждение, след редуцирането му от съда на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Мотивиран от гореизложеното, съдът