Решение № 579 от 1.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 13486/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 13333/23.11.2022г. изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение наименовано Решение № 9986/12.06.2023г гр.д. № 30895 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 76-ти състав е признато за установено по предявени с искова молба вх. №117627/09.06.2022г. по регистъра на СРС от „М.Б.П.”ЕООД, ЕИК •••• със съдебен адрес: Адвокатско дружество „Д., Г., К. и В.”, гр. София, бул. •••• срещу Г. П. А., ЕГН •••••••••• със съдебен адрес: адв. Г. Г., гр. София, ул. „••••” № 4, партер, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 234 от КТ и чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че Г. П. А., ЕГН •••••••••• дължи на „М.Б.П.”ЕООД, ЕИК •••• заплащане на сумата от 6490, 27лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 11.04.2022г., до изплащането й, представляващи неустойка по договор от 12.02.2021г. за повишаване на квалификацията, за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 19519/2022г. на Софийски районен съд, като Г. П. А., ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на „М.Б.П.”ЕООД, ЕИК •••• на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 829, 81лв. по заповедното дело и сумата от 1300лв. съдебни разноски по исковото дело. Срещу така постановеното Решение е депозирана въззивна жалба вх. № 262394/28.11.2022г. от ответника по исковете Г. П. А., ЕГН •••••••••• в частта, с която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че не му било указано от районния съд че следва да докаже причинно-следствената връзка между припадъка и влошената работна обстановка, докладът не бил пълен, не била разпредЕ. правилно доказателствената тежест между страните за релевантните факти. Не били изложени мотиви от районния съд по направеното оспорване на размера на претендираната сума. Фактът че длъжностната характеристика предвиждала освен ръчно и лазерно заваряване не налагало извод, че ответникът притежава тези умения. Той имал умения само за ръчно заваряване и затова бил и нает от ищеца.. Нямало основание да не се кредитират показанията на свидетелите, доведени от ищеца само поради отношенията им с ищеца, а и нямало доказателства, че тези свидетели имат някаква непосредствена облага от решение в полза на ответника. Нямало пречка свидетелските показания дори на заинтересовани свидетели да послужат за основание да се възприеме тезата на ответника. СРС след като приел, че свидетелите лъжесвидетелстват следвало да сезира Прокуратурата, в обратната хипотеза бил длъжен да зачете тези показания.Свидетелят С. работел заедно с ответника през целия период, дадените от него показания не били преразказ на казаното му от ответника, а резултат от личните му впечатления. Разпечатката от електронната кореспонденция не била надлежен документ който да установи факти, поради което и становището на К. не следвало да се приема за такова с доказателствена стойност и така недоказано било приетото от СРС, че отказал да извършва опредЕ. работа, защото тя не се заплащала. Отделно това било само становище на К.. Не бил твърдял с отговора на исковата молба, че отказал да програмира лазарния заваръчен робот поради това че не му била повишена заплатата. Твърденията му били че нямал задължение да програмира робота. Показанията на свидетелите съответствали на формалната логика и на писмените изявления на ответника, СРС не посочил на кой точно от четирите закона на формалната логика противоречат. Ищецът се бил отказал от един от допуснатите му свидетели вероятно защото той щял да каже същото като вече разпитаните свидетели. Обосновал си оспорването на заключението с молба от 12.09.2022г, като посочил е фактурите сочели плащане само за доставка на машината, но не и за обучение. Не му били дадени указания, че следва да докаже извършване на възложените работи по длъжностната характеристика и неправилно СРС бил приел обратното. Събраните доказателства установявали че ищецът възлагал на ответника програмиране на лазерния робот, което не било включено в длъжностната му характеристика Разпоредбите на чл. 328а, чл. 328б, чл. 324 от КТ били отменени през 1996г. и 1993г., позоваването на същите от СРС било неправилно. Не желаел да работи на лазарен робот Т. в други държави – членки на ЕС, искал да живее и работи в РБългария, не било вероятно било в България да се появи друга такава машина в близките години, и мотиви на СРС основани на обратното били неправилни. СРС не бил изследвал въпроса дали при обучението в Германия е придобил нови знания и умения, ако го бил направил щял да установи, че такива не е придобил. Това било в доказателствена тежест на ищеца, сами по себе си договора и сертификата за участие не доказвали това обстоятелство. Събраните доказателства установявали че както преди така и след семинара знанията и уменията му не били променени, работел на лазарния робот и преди семинара, като вършел същите неща, които правел и след семинара. Неприемлива била аналогията между договора по чл. 234 от КТ и договора за изработка. КТ сочел задължителни реквизити на договора и бил част от трудовото право. Изпълнявал възлаганата му работа, отказал само да програмира лазерния робот, защото нямал такива знания и умения. Изпратен бил на обучението в Германия, защото бил един от тримата работници, които работят с робота, а и защото такива задължения работодател поел към доставчика на робота. Не бил давал доброволно съгласие за обучението, бил е изпратен на същото, подписал договора защото било важно да има работа, с която да издържа семейството си, не бил уведомен че семинар ще е на немски и на английски език, едва на семинара разбрал, че е не е осигурен превод на български език. Неправилно било прието от СРС, че практиката на ищеца да сключва договори по чл. 234 от КТ, за да осигури квалифициран персонал е юридически коректно поведение. В случая договорът бил сключен от ищеца, за да си осигури работник, от който има нужда чрез угроза от заплащане на високи неустойки. Ищецът бил длъжен да изплати работници на обучение съгласно договора за доставка на робота. Предвидената неустойка била прекомерна и като такава нищожна. Тя не съответствала на разходите за обучението и на придобитите умение и знания. Само направени разходи съответни на неизпълнението можело да се възстановят, а по делото било установено че такива са направени в значително по-малък размер от претнедираната сума – до размера от 3543, 22 лв. съгласно приложение № 13 към исковата молба, но в действителност само 328, 50 евро били платени ефективно от ищеца за обучението в която била включена цена на обучението на двама работници и други услуги. Относителната тежест на обучението спрямо другите услуги била 74, 15% и така за това обучение реално ищецът платил 243, 58 евро за двама работници, за един работник била 121, 79 евро и така само до размер от 60, 90 евро би могла да се ангажира отговорността му в частта за платената такса. Така при съобразяване на другите разходи – за самолетен билет, за нощувки, то отговорността му пред ищеца не би надхвърляла общо 443, 01 евро, тоест 866, 45лв. Доказателства че такива суми са платени от ищеца не били ангажирани и затова иск бил изцяло неоснователен. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски. Въззиваемият- ищец „М.Б.П.”ЕООД, ЕИК •••• е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението на районния съд е правилно. По делото било установено валидно трудово правоотношение между страните по трудов договор от 09.10.2019г. за длъжността „заварчик”, съгласно който ответникът следвало да притежава знания за лазерно заваряване, защото работата му включва работа с лазерен робот, че ищецът закупил машина TrueLazer Weld 500 и се задължил да изпрати двама работници за обучение при продавача за да бъдат обучени да работят с нея, един от тези работници бил ответникът, с когото с ищец сключили договор за повишаване на квалификацията. С този договор ответникът се задължил да работи при ищеца поне две години, уговорено било че неизпълнението на това задължение поражда задължението му да възстанови 50% от направените за обучението разходи, ако го прекрати през втората година. Ответникът прекратил трудовия договор през втората годи след сключването на договора за повишаване на квалификация и така дължими били процесните суми. За обучението бил осигурен преводач на английски език, дипломата н ищеца сочела оценка „отличен 6” по английски език Правилно било прието от СРС че влошаването на здравословното състояние на ответника не е в причинно-следствена връзка с условията на работа. Възражение срещу проекто-доклада не било направено, въвеждането му след о.с.з. в който е изготвен доклада било преклудирано, Единствената причина за прекратяване на договора било предизвестието на работника, уволнението не било отменено и така не можело в последствие да се въвеждат твърдения за други основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Установено било че ответникът отказал възложената му с протокола от януари 2022г. работа не поради липса за знания и умения, а поради незавишена заплата. Дисциплинарното производство срещу ответника било прекратено от работодателя поради подаденото от работника предизвестие за прекратяване на правоотношението, защото трудово правоотношение можело да се прекрати само на едно основание. Правилно било прието от СРС, че част от показанията на св. С. не са резултат от личните му впечатления, същото ясно личало от показанията на свидетеля заявил „.. там не са имали преводач, това ми го каза Г.....”. Правилно било прието, че показанията на св. Т. са ирелевантни, защото не е присъствал на договарянето при сключването на договора за повишаване на професионална квалификация, а и длъжността на Т. доказвала, че той не може да има адекватна техническа грамотност, за да прецени квалификацията на работника след завръщането му от обучението в Германия. Правилно било прието, че показанията на тези свидетели противоречат на събраните доказателства и на формалната логика. Правилно било кредитирано заключението по счетоводната експертиза, вещото лице съобразило осчетоводените документи и тези за плащане Фактурата за плащането на сумата била вторичен счетоводен документ, отразеното в нея основание за плащане не дерогирало уговореното между страните, а в случая то било не само за доставка на машината, но и за обучение. Посочването в мотивите на решението на СРС на разпоредбите на чл. 328а, чл. 328б и на чл. 324 от КТ било очевидна грешка, съдът имал предвид разпоредбата на чл. 228а, чл. 228б и чл. 234 от КТ, защото те били във връзка със задълженията на работодателя за поддържане на професионална квалификация на работници Целта на договора за повишаване на професионална квалификация били благоприятни последици и за двете страни. В случая договорът бил за повишаване на квалификация, както и за придобиване на нова, работникът придобил умения да работи на уникална за пазара машина и като в бъдеще такива бъдат закупени и от други работодател, то той щял да има предимство на пазара на труда. Работодателят имал право да сключва договори за повишаване на професионална квалификация с работниците си и тази практика била коректна. Правилно било прието че в случая приложими са разпоредбите на ЗЗД за неуредени случаи в КТ. Работникът не уведомил своевременно работодателят, че не е обучен, напротив, макари с нежелание до края на 2021г. изпълнявал задълженията си, когато отказал и това станало причина да се образува дисциплинарното производство. Предвиденият срок на обучението би следвало да е достатъчен, да усвои знанията. Съгласието на ответника да сключи договора по чл. 234 от КТ било установено от подписания договор, нямало доказателства за обратното. Ако не знаел английски език то бил заблудил за същото работодателя. Нямало доминация на работодателя нито финансова, нито дисциплинарна Не било задължително повишаването на заплатата след завършване на обучението. Правилно било прието от СРС, че клаузата имаща характер на неустойка е валидна съобразявайки разходите за обучението, но и тези за закупуване на машината, за работа с която било обучението. Възражението срещу размер на присъдената нужда било ирелевантно защото се касаело за неустойка и размер н разходите имало значение само за валидността на тази клауза. По същите съображения било неоснователно и възражението за това, че не било изследвано дали реално въззивникът е придобил умения и знания при обучението. Претендирало е разноски. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №117627/09.06.2022г. по регистъра на СРС на „М.Б.П.”ЕООД, ЕИК •••• със съдебен адрес: Адвокатско дружество „Д., Г., К. и В.”, гр. София, бул. •••• срещу Г. П. А., ЕГН •••••••••• със съдебен адрес: адв. Г. Г., гр. София, ул. „••••” № 4, партер, с която е поискало от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 234 от КТ и чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че Г. П. А., ЕГН •••••••••• дължи на „М.Б.П.”ЕООД, ЕИК •••• заплащане на сумата от 6490, 27лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 11.04.2022г., до изплащането й, представляващи неустойка по договор от 12.02.2021г. за повишаване на квалификацията, за която е издадена заповед, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че с ответника били сключили трудов договор за длъжността „заварчик” при основно трудово възнаграждение от 2532лв, а считано от 30.12.2020г. – 2952, 31лв., както и договор за повишаване на квалификацията от 12.02.2021г., съгласно който ищецът е следвало да поеме разходи за обучение на ответника, включително разходи за командироване за същото срещу задължение на ответника да завърши обучението и да работи при ищеца поне 2 години след това. Съгласно чл. 4 от договора ако работникът прекрати правоотношението по чл. 326 от КТ то той дължи възстановяване на разходите за обучение в пълен размер, ако прекратяването е през първата година след завършването на обучението, а ако е през втората година след обучението – 50% от тях, като съгласно чл. 5 от договора направените във валута разходи се изчисляват по курса на БНБ към дата на плащането на разходите. Обучението на ответника било проведено в Германия, за което ищецът платил 11 109, 11лв. за самото обучение в Т.; пътни пари за самолетен билет от 518лв; дневни пари от 410, 72лв; разходи за нощувка от 844, 92лв., допълнителни разходи за път от 97, 79лв., тоест общо 12980, 54лв. За обучението на ответника в периода от 15.02.2021г. до 19.02.2021г. на ответника бил издаден сертификат за участие в „Курс за оператора и по програмиране на робота „TrueLazer от серията 500 и TrueLazer Weld 500 модул І” за машината TrueLazer. Това обучение било направено във връзка със закупуването от ищеца на машината, стойността на която била 458 000 евро без ДДС. С поръчката на тази машина било поръчано и обучение на 2 работника за 5+3 дни на стойност от 11 360 евро, като работодателят следвало за обучението да осигури преводач, в последствие в разменена кореспонденция с продавача се оказало, че не се предвижда отделен разход за преводач, курса ще бъде на немски език с преводач на английски език, като е уточнена цената – 5720 евро за обучение и 2050 евро общи разходи за преводач за всички участници. С молба от 27.01.2022г. ответникът предложил прекратяване на договора по взаимно съгласие, а ако такова няма, същото да се счита за изявление за прекратяване на трудовия договор едностранно от работника по чл. 326 от КТ, отказано било прекратяване по взаимно съгласие и така трудовото правоотношение било прекратено по чл. 326 от КТ считано от 27.02.2022г. До този момент били изтекли повече от една година, но по- малко от две години от завършване на обучението и така за ответника възникнало задължение да възстанови на ищеца разходите за обучение и те били в размер на процесната сума. Поканил ответника да му ги плати, но това не било направено. Договорът за повишаване на професионална квалификация бил в интерес и на двете страни, в резултат на обучението ответникът повишил квалификацията, клаузите по договора били валидни. Приложими при непълнота на КТ били разпоредби на ЗЗД по договора за изработка. Здравето на ответника не било влошено поради условията на работа, получаването на квалификация за работа с лазерния робот била необходима за ответника, за да изпълнява надлежно задълженията си по трудовия договор. Ответникът Г. П. А., ЕГН •••••••••• е оспорил исковете. Посочил е, че действително с ищеца били сключили на 09.10.2019г. трудов договор по който изпълнявал длъжността „заварчик”, който трудо договор бил прекратен считано от 22.02.2022г. поради подадено предизвестие от работника. Причината за същото било влошеното му здравословно състояние в резултат на напрегнатата работна обстановка – освен задълженията по длъжностна характеристика се налагало да изпълнява и други възлагани му от работодателя дейности – управление на мотокар и работа с лазера Т. без това да му се заплаща допълнително, ответникът припаднал по време на работа, лекарят не могъл да установят физиологични причини за припадъка и препоръчал смяна на работа, за да опази здравето си. Поради влошаване на здравето му отказал да изпълнява допълнителното възлаганите дейности и това била причината за образуване на дисциплинарно производство срещу него, след това работникът подал искане за прекратяване на договора – по взаимно съгласие или едностранно от него с предизвестие. Подписал договора за повишаване на професионална квалификация и приложение № 6 към него, но клаузите по този договор не били договаряни индивидуално, а били определени едностранно от работодателя поднесени за подпис от работника в отдел Човешки ресурси”. Нямало негова свободна воля за сключването на този договор, той противоречал и на добрите нрави, сключен бил в интерес само на работодателя. Последният бил длъжен по договора с продавача на лазера да изпрати свои работници за обучение, за които бил предплатил. Ответникът не бил придобил знания и умения, които да ползва при работата с тази машина както и в извършваната от него до него момент работа като заварчик, нямало принос в по-нататъшното му професионално развитие, в България такава машина имал само ищецът. По време на семинара не му били предоставени лекционни материали, учебници и др., на бил положил изпит след приключването му за установяване на степен на усвояване на знания, 5-дневен семинар не можел да повиши квалификация. Семинарът бил провеждан на английски език с много технически термини, не знаел езика на такова високо ниво и 80% от темата останала неразбрана от него. За обучението ефективно ищецът платил 328, 50 евро за 2-ма работници, поради което и претенцията в размер на исковата сума била неоснователна Работил на лазера още преди обучението в Германия, било му показано как да работи на него, на семинара не получил знания. Приключването на семинара не довело до промяна на длъжността или на заплатата му. Договорът не сочел място и форма на обучението, не били посочени обстоятелства по чл. 234, ал.2, т.1 от КТ. Претенедирал е разноски. По делото е приложено заповедно дело № 19159/2022г по описа на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 72687/11.04.2022г.. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Г. П. А., ЕГН •••••••••• да заплати на „М.Б.П.”ЕООД, ЕИК •••• сумата от 6490, 27лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 11.04.2022г., до изплащането й, представляващи разноски за обучение по договор от 12.02.2021г. за повишаване на квалификацията, сумата от 129, 81лв. държавна такса и сумата от 1525, 55лв. разноски за възнаграждение за адвокат, за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 09.05.2022г., на 16.05.2022г. длъжникът е оспорил заповедта, сочейки че не дължи сумата по нея, оспорил е поради прекомерност адвокатско възнаграждение на заявителя, на 18.05.2022г. заявителя е уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива са представени на 09.06.2022г. По делото е приет неоспорен от страните трудов договор от 09.10.2019г., заповед от 30.12.2020г., носещ подпис за страните по него, съгласно който на 09.10.2019г. ответникът се е съгласил да работи при ищеца по трудов договор за неопределено време със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, на длъжността „заварчик” ” с работно място производствено помещение на работодателя в гр. Божурище, при основно месечно възнаграждение от 2532лв. месечно, а считано от 01.01.2021г. - 2952, 31лв. при 8-часов работен ден Съгласно чл. 3 от договора работата и задачите се поставят ежеседмично от прекия ръководител, при необходимост работодателят може да прави промени в план-графика за текущата седмица, като служителят ежеседмично попълва и изпраща на прекия ръководител отчет за дейността за изминалата седмица. Приета е неоспорена от страните диплома на ответника, съгласно която е завършил Професионална гимназия по аудио, видео и телекомуникация „А.С.Попов”- гр. София специалност „съобщителна техника”, с оценка по английски език „отличен 6” на зрелостен изпит. Приета е неоспорена от страните длъжностна характеристика за длъжността „ заварчик” с която ответникът е положил подпис на 06.01.2020г., че е запознат, съгласно която след основните задължения на длъжността са „ следване на процеса TIG заваряване, познава необходими приспособления, работа с лазерен робот, преценка за степента на деформиране на метала при термообработка /заваряване/ и начините за намаляване, предотвратяване или отстраняване.; при нужда и по указания на прекия ръководител началник – смяна, ръководител на отдел, директор Производство/ оперира с всички машини в отдела и се включва във всички процеси; извършва основни и спомагателни дейности по нареждане на прекия ръководител, които не противоречат на трудовото законодателство. В раздел ІІ е посочено, че за заемане на длъжността е необходимо знание за технологични процеси на точково заваляване; технологични процеси на лазерно заваряване, като следва да умее да работи, да има 6 месечен опит като заварчик. Приети са неоспорени от страните молба HR-013/27.01.2022г., Заповед № НR-007/25.02.2022г., съгласно които на 27.01.2022г. ответникът е предложил на ищеца да прекратят трудовото правоотношение по възимно съгласие, а ако такова не се постигне, да се счцита изявлението за предизвестие за прекратяване на договора, на 28.01.2022г. работодателят е отказал прекратяване на договора по взаимно съгласие, като на 25.02.2022г. е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание на чл. 326, ал.1 от КТ считано от 27.02.2022г., на заповедта са изписани имена на работника и той е положил подпис. Приет е договор от 12.02.2021г., Приложение по чл. 6, носещи подпис за страните по него, съгласно който ищецът като работодател се е задължил да заплати разходи за обучение, включващи и тези за командироване /пътни, дневни, квартирни и други/ на ответника като негов работник „Триумф, 14.02.2021г.-20.02.2021г.”, в което ищецът се е съгласил да участва за повишаване на квалификацията му, като разходите направени във валута се изчисляват по курса на БНБ в деня, в който са направени и тези разходи са 11 109, 11лв. за обучение; пътни за самолетен билет от 518лв; дневни пари в размер на 410, 72лв; разходи за нощувка от 844, 92лвлв; допълнителни разходи за път от 97, 79лв., общо 12980, 54лв. Съгласно чл.4 от договора ако работник не завърши по своя вина обучението или ако в срок от 2 години от завършването му прекрати трудовия договор едностранно или договорът бъде прекратен по негова вина, вкл. и дисциплинарно уволнение, служителят се задължава да възстанови на работодателя направените разходи за обучение, заедно със законната лихва за забава от възникване на задължението за възстановяване на разходите, като ако прекратяването на договора е направено първата година след обучението се дължи възстановяване на разходите в пълен размер, а ако бъде направено през втората година след завършване на обучението – 50% от тях. Приет е неоспорен от страните сертификат издаден от „Т.Веркцойгмашинен ГмБх+Ко.КГ”, съгласно който ответникът е участвал в семинар „Курс за оператора и по програмиране на робота „TrueLazer от серията 500 и TrueLazer Weld 500 модул І” в периода от 15.02.2021г. до 19.02.2021г. Приета е подписана от страните по нея поръчка за закупуване № 4502724979 съгласно която на 22.01.2019г. ищецът Мултивак е поискал от Т.Б.”ЕООД по негова оферта 201809-1 да му достави TrueLazer Weld 500, включващ робот, лазер Тrumph, управление на робота за цена от 525 940 евро, сглобяване на платформа за 3160 евро; като допълнителни услуги - обучение в Дитцинген 5+3 дена на 2 лица цена за което без отстъпка е 11360 евро; приложен инженер за 2 дена за цена от 3560 евро; разходи за товарене и транспортиране до обекта от 400 евро. Посочено е цената на услугите е 15320 евро без ДДС, но се планира отстъпка от тази сума от 14 991, 50 евро без ДДС, разходите за преводач по време на обучението ще се поемат от Мултивак. Общата цена на офертата за машината и платформата била 529100 евро, но се планирала отстъпка от 71428, 50 евро която била 13, 5%. Така договорената обща цена е 458 000 евро, отделно се дължи ДДС. Съгласно чл. 11.6. от договора Мултивак се е задължил да осигури персонал с подходяща квалификация за експлоатация, техническо обслужване и създаване на програми и гарантира, че служителите се изпращат своевременно на предлаганите курсове, ако е необходимо.Съгласно т. 2 плащанията са в суми и в срокове както следва: авансово плащане от 30% до 10 дни от издаване на фактурата, частично плащане от 40% до 10 дни от издаване на фактурата и плащане от 30% след приемане на доставената машина. Прието е писмо от Т.Б.”ЕООД съгласно което на 22.01.2019г. е сключил договор с ищеца по поръчка № 4502724979 за закупуване на машина TrueLazer Weld 500 приета по делото, ищецът сам определил лицата за обучение и посочил за такъв Г. А., който участвал в проведеното обучение от 15.02. до 19.02. 2021г. в, за което му бил издаден сертификат. Освен поръчката № 4502724979 други отношения нямал с ищеца. Прието е извлечение от банкова сметка на ищеца съгласно която е наредил по сметка на Т.Б. сумата от 171 895, 13 евро по фактура 6019000765, машина 6019000966 и оборудване; сумата от 219 840 евро по фактура 1005095 второ авансово плащане на машина. Прието е писмо от 08.01.2021г. от Т.В. до ищеца, съгласно което се планирали обучението за първи модул зап машината на ищеца TrueLazer Weld 500 да се проведе от 15.02. до 19.02.2021г., записани служители на ищеца са Д.Х. и Г. А., провежда се на немски език, цената за двамата е 5720 евро без ДДС, отделно за други разходи и преводач за цялата група на ищеца от 2050 евро, отделно следва да се ангажира хотел. Прието е извлечение от кореспонденция по електронна поща, съгласно което на 25.01.2021г. служител на Т. е уведомил ищеца, че обучението в курсовете е на немски език, предвиден е преводач на английски език. Посочено е, че с продажбата на машината били продадени две обучения по приложените снимки, но не бил предвиден преводач, потвърдено е че ще се проведе първото обучение на 2 – ма човека, първия модул от които е 5 дни в Дицинген, а вторият модул е 3 дни, общо за двете обучения за двама човека цената е 11360 евро без отстъпка. Приета е фактура, издадена на ищеца от Хотел А.”Щ./, Леонберг на 14.02.2021г. за настаняване на Г. А. за 5 нощувки считано от 14.02.2021г. за сумата от 270 евро. Приета е фактура, издадена на ищеца от Хотел А.Р. на 19.02.2021г. за настаняване на Г. А. на 19.02.2021г. за сумата от 81 евро. Приета е квитанция за пътуване с такси, възложен превоз с такси, съгласно която на 14.02.2021г. от център на Люксембург до Леонберг е платена цена от 50 евро, а на 15.02.2021г. превоз с такси от Хотел А. до Т. М. е 8 евро. Приет е договор за наем на автомобил от 19.02.2021г. съгласно който Сикст ГмбХ едн К.А. КГ е предоставило под наем автомобил БМВ за периода от 19.02.2021г., 16, 00ч. до 09, 00ч. на 20.02.2021г. от Меминген до летище Щ. нает от Мултивак чрез Г. А. за цена от 67, 16 евро. Приет документ издаден от Бензиностанция ОМВ” С.А. за закупено гориво на стойност от 23 евро на 20.02.2021г. Прието е извлечение от сметка, протокол съгласно което на 10.02.2021г. ищецът е платил на Ю.К.Б.”ООД 518, 46лв. за самолетен билет на Г. А. за полети на 14.02. и на 20.02.2021г. по дестинация София-Франкфурт; Франкфурт - Шутгарт; Щ.-Франкфурт; Франкфурт-София. Приети са извлечение от сметка, съгласно което на 12.02.2021г. ищецът е наредил по сметка на ответника по командировъчно за Германия 1353, 43лв. / 6, 35 евро +432 евро + 50 евро/, а на 07.04.2021г. още 72, 10лв. с основание доплащане по командировъчно. Приета е фактура от 20.02.2021г. издадена от УМБАЛСМ „Пирогов” на Г. А. за 100лв. тест PCR. Приет е амбулаторен лист от 30.12.2021г. за преглед на ищеца с поставена диагноза „припадък/синкоп/ и колапс, при което е установено задоволително общо състояние, нормален неврологичен статус, нормална ЕЕГ за възрастта, добре модулиран алфа ритъм с честота 11 херца, без пароксизмални прояви. Приет е протокол от 14.01.2021г. съгласно който Г. К. –пряк ръководите на Г. А. му е възложил в срок до 17.01.2021г. да произведе детайли на заваръчен робот 34300. Прието е извлечение от ел.поща съгласно което на 22.12ц2021г. Г. К. е посочил на управителя на ищеца, че е задал задача на ответника да изготви нова програма за заваряване на машина TrueLazer Weld 500, но той е отказал да го направи, заявявайки, че ако го направи това ще е безплатен труд от него и че след завършване курса за ръчно опериране с машината заплатата му трябвало да се повиши, но тъй като това не се е случило и нямал такова задължение по договора, няма да го направи. Прието е искане за обяснения съгласно което на 25.01.2022г. на ответника е връчено искане за обяснения от ответника защо е отказал да изпълни възложената му с протокол от 14.01.2022г. работа Приети са обяснения от ответника до ищеца от 28.01.2021г., с които е посочил, че на 14.01.20212г. получил задача да направи програма за лазерния робот, но решил че това е извън негоите правомощия и компетенции по длъжностна характеристика и опит. До момента само слагал детайли на тази машина и ги свалял както му било презентирано при назначението му, задачата била рискова и опасна, защото трябвало да прави нещо, което не разбира, можело да повреди скъпоструваща машина Основните му задължения били ръчно заваряване и заваряване на робот а с тази задача те се изменяли без негово съгласие, защото правенето на програми било промяна, за което не бил подготвен. Колегите, които идвали да го обучават говорели на английски и на немски език, които той не разбирал и не говорел. По време на обучението на което бил изпратен също говорели на немски и на английски език, не успял да разбере нищо освен стандартните операции за работа с робота при заваряване, които му показали на машината с ръце и знаци Приети са фактури издадени от Т.Б.”ЕООД на ищеца за сумите от 268 731, 04лв. без ДДС авансово плащане от 30% на машина TrueLazer Weld 500; 358 308, 06лв. без ДДС междинно плащане от 40% за машина TrueLazer Weld 500; 268731, 04лв. без ДДС доставка на заваръчен робот TrueLazer Weld 500авансово плащане от 30 %; 13 720, 38лв. с ДДС за горен абкант; долен абкант; транспорти разходи. Последната е посочено, че е по поръчка 42038618 като в цената на инструментите е включена договорената отстъпка от 7, 5% по споразумението. С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че фактурата за 270 евро от хотел А., за 81 евро от хотел А.Р.” са осчетоводена от ищеца като разходи за нощувки по командировъчно като е приспадната сумата от предоставени аванс по командировъчното. Сумата от 518, 46лв. за самолетен билет по представените протокол и нареждане е платена от ищеца на зит К.”ООД на 10.01.2021г. КVСумата от 1353, 43лв. и от 72, 10лв. е платена от ищеца на ответника по командировъчно и е осчетоводено от ищеца. Посочило е, че в периода март-октомври 2019г. ищецът платил на Т.Б.”ЕООД сумите, както следва: 164 880 евро без ДДС по фактурата от 29.03.2019г. като авансово плащане от 30% от стойността на TrueLazer Weld 500 – 322 477, 25лв. и тази фактура е осчетоводена; на 26.07.2019г. е платена 219840 евро /429969, 67лв/ по фактура 1005095 –второ авансово плащане 40% за машина TrueLazer Weld 500, което е осчетоводено от ищеца; на 04.10.2019г. е платена сумата от 171 895, 13 евро /336197, 63лв/ по фактура 601900765 машина 6019000966 и оборудване Това плащане включвало фактура № 1000005102/22.07.2019г. за 322 477, 25лв. за TrueLazer Weld 500 и по фактура 1000005210/14.08.2019г. за 13 720, 38лв. за инструменти. Общо платената сума била 556 615, 13 евро, но само 549 600 евро били за доставка и за обучение на заваръчен робот TrueLazer Weld 500. Разпитан по делото св. А. С. е аявил, че работел при ищеца от 2019г. до декември 2021г., два месеца след него на работа постъпил там ответникът, тогава цехът още не бил довършен, не били сложени всички машини. В момента не работел при ищеца. При първата година и половина работели заедно с ответника – той бил заварчик, а свидетелят – оператор, след това свидетелят станал отговорник на смяната, в която е ответникът и му бил пряк ръководител. Първите две години работели в едно помещение, кабината на Г. и машината на свидетеля били на едно място. Г. заварявал детайли ръчно, но след като доставили машината Г. започнал да се обучава да работи на нея – дошли две момчета от Мултивак германия” да му покажат, те били оператори на подобна машина в германия. Машината била в помещение с още три машини. Самата машина представлявала нещо като стаята на съдебната зала на СРС - с такива размери и височина, вътре в нея имало робот, който се движел по релса и заварявал детайли, които се слагат във вакумен калъп, който прихващал детайлите един към друг, за да може да се получи съединение. По време на работа вътре в машината не можело да присъства оператор, имало защитна бариера, която веднага щяла да отрази че има човек и трябв да си в зоната на безопасност. На тази машина работели Г., Н. и веско. Обучението било малко от тип ще ви покажа малко как се случват нещата, показали им как да наредят един калъп, как да сложи едни детайли, как да сложат старт на машината. Нямали обучение за това как да програмират машината, да създават нови програми за детайли. На обучението на което Г. бил изпратен в Германия трябвало да са двама – В. и Г., като ги обучат как да програмират самата машина. Вместо В. изпратили Д.Х., той бил от Германия, направили го за да запълнят бройката. Г. му казал, че там нямало преводач от немски на български език. Бившият мениджър казал на свидетеля, че при закупуването на машината платили и за обучение на 2-ма работници, същото му казали и хората, които обучавали свидетеля. За обучението на Г. трябвало изплатените хора да имат инженерно образование и много добър английски език, В. не отговарял на тези условия, предпочели да изберат Г. независимо че нямал инженерно образование, защото бил способен, разбирал от самото заваряване. Посочил е, че когато Г. се върнал от германия не правел нещо различно от това, което правел преди това, не бил придобил толкова голяма квалификация. Г. се страхувал, защото много неща не му били обяснени, не били разбрани, страхувал се, че може да удари машината и да доведе до грешна експлоатация на машината. След обучението не бил забелязал много високи резултати. Разпитан по делото св. Г. Т. е заявил, че от 2017г. до 2022г. работел при ищеца като мениджър Човешки ресурси”, познавал ответника, той бил нает за заварчик – ръчно заваряване. Когато се развивал този отдел свидетелят бил изпратен в Германия, за да се запознае добре с процеса и да знае какви хора трябва да наемат. При неговото назначаване бил информиран че може да работи на машина за лазарозаваряване, но не му било посочено какво точно ще прави. Знаел че между страните има договор за обучение в Германия за работа с лазер, но бил в отпуск по време на сключването му, разбрал за този договор когато Г. дошъл да иск ваучер за такси за да отиде до летището. Това обучение се наложило поради закупената машина от ТриумфБългария”, човекът който отговарял за нея обяснил, че за да може машината да работи някой трябва да бъде обучен да го прави. Посочил е че забелязал че Г. може да извършва базови операции с машината. Тази машина дълго стояла без да работи, защото колегите от Германия, които дошли не успели да я пуснат. Тези колеги показали на Г. елементарни операции- да слага детайли, да ги маха и да натиска няколко копчета, за да може машината да извърши някакви стандартни операции. При ищеца имало няколко договори свързани с машини и един човек и един колега се занимавали с програмиране на обикновени машини от търговската компания. Стандартна била практиката да се сключват договори за обучение и квалификация. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността на решението в обжалваната част: Предявения иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 234 от КТ вр. с чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване съществуване на вземане на ищеца към ответника за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение. При така депозирания иск в тежест на ищеца е да установи по делото, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с белези посочени в исковата молба, по което ищецът е изпълнил задълженията си и за ответника е съществувало валидно и изискуемо задължение, за неизпълнение на което страните са постигнали валидно съглашение за неустойка в определен или определяем размер. В тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че договора между страните и клаузата за неустойка не е валидна, страда от пороците, за които е навел твърдения. Неустойката може да се търси тогава, когато са налице елементите от фактическия състав, който поражда вземането за същата, тоест при наличие на онази форма на неизпълнение, за която тя е била уговорена. Съдът приема за установено по делото, че на 09.10.2019г. между страните е възникнало валидно правоотношение по трудов договор, по което ответникът се е съгласил да работи при ищеца по трудов договор за неопределено време на длъжността „ заварчик” с място на работа производствено помещение на работодател в гр. Божурище при 8 часов работен ден и основно месечно трудово възнаграждение от 2532лв., а считано от 01.01.2021г. - 2785, 20лв, след основните задължения на работника с били следване на процеса T I G заваряване, познава необходими приспособления, работа с лазерен робот, преценка за степента на деформиране на метала при термообработка /заваряване/ и начините за намаляване, предотвратяване или отстраняване.; при нужда и по указания на прекия ръководител /началник – смяна, ръководител на отдел, директор Производство/ да оперира с всички машини в отдела и се включва във всички процеси; извършва основни и спомагателни дейности по нареждане на прекия ръководител, които не противоречат на трудовото законодателство, правоотношението между страните е прекратено на 27.02.2022г. по искане на работника с предизвестие на основание на чл. 326, ал.1 от КТ. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото неоспорени от страните трудов договор, заповед от 30.12.2020г., длъжностна характеристика, с която работникът се е подписал, че е запознат на 06.01.2020г., молба за прекратяване на договора от 27.01.2022г., отказ за прекратяване по взаимно съгласие, Заповед от 25.02.2022г. за прекратяване на договора. Последната е влязла в сила, същата съответства на заявеното желание от работника по молбата му от 27.01.2022г., поради което и съдът приема, че основанието за прекратяването на трудовия договор е било изявление за същото на работника по чл. 326, ал.1 от КТ. Неоснователни са доводите на ответника по исковете, че причината за прекратяване на трудовия договор била влошената работна среда поради възлагане на допълнителна работа без заплащане в резултат на което се влошило здравословното му състояние, припаднал и препоръката на лекар била да смени работата си. Способът за работника да докаже различно основание за прекратяване на договора от това, което е посочено в уволнителната заповед са исковете по чл. 344 от КТ. В случая нито се твърди нито се доказва такова производство да е било проведено успешно, поради което и съдът приема, че работникът не разполага с възможност в настоящото производство да доказва основание за уволнението, което е различно от посоченото във влязлата в сила уволнителна заповед. Следва да се посочи за пълнота на изложението, че работникът разполага с възможности по чл. 327 от КТ да прекрати трудовия договор поради виновно неизпълнение на задълженията на работодателя по трудовия договор, включително и когато се променя характера на работата му, каквито са твърденията в случая, но такава възможност не е реализирана от него. Към горното следва да се добави че възлагането на работа с електрокар, както и с работа на лазера на Т. е част от основните задължения на работника съгласно приетата по делото длъжностна характеристика. Същата изрично сочи сред основните задачи работа с лазерен робот за заваряване, както и опериране с всички машини в отдела и включването във всички процеси, поради което и съдът приема доводите на ответника по исковете в обратния смисъл за неоснователни. При така възприето съдът приема, че основанието за прекратяване на правоотношението между страните в случая е това по чл. 326, ал.1 от КТ. Оплакванията в жалбата за липса на указания от районния съд за доказателствена тежест за причинно-следсвената връзка между работната среда и влошаването на здравето на работника ами по себе си нямат решаващо значение по делото, включително и поради факта че правоотношението е прекратено на друго основание. Съдът приема за установено, че на 12.02.2021г. страните са сключили валиден договор за професионална квалификация съгласно който ищецът като работодател се е задължил да заплати разходи за обучение на ответника като негов работник, включващи и тези за командироване /пътни, дневни, квартирни и други/ в Т. за периода от 14.02.2021г-20.02.2021г”. Тези обстоятелства се установяват от приетия по делото подписан от страните договор за професионална квалификация от 12.02.2021г. Неоснователни са доводите на ответника по исковете за липса на съгласие за сключването на този договор. Положеният подпис на договора не е оспорен, нито е доказана неавтентичността му. Договорът съдържа задължителните елементи по чл. 234 от КТ, които макар и недостатъчно прецизно са посочени ясно – обучение при Т. за конкретен период, разходи за сметка на работодателя, като описанието на разходите в Приложението към договора сочат ясно, че то ще бъде извън пределите на Република България, а обстотялеството, че обучението ще е при Т., обозначава и че същото е за работа с машините, произвеждани от тази форма, една от които е закупена от ищеца. Повишаването на правната квалификация на работника е негова задължение и той не разполага с възможност без основателна причина да откаже същото, когато това обучение е организирано от работодателя или е за негова сметка – аргумент от чл. 228а и чл. 228б от КТ. Въззивният съд споделя мотивите на районния съд в този смисъл, като приема, че посочването от СРС на чл. 328а, чл. 328б от КТ вместо горепосочените се дължи на техническа грешка. Този извод следва при тълкуване на мотивите на решението на СРС, която дейност няма пречка да се извърши от въззивния съд при проверка на правилността на решението на СРС. В случая районният съд е цитирал съдържанието на разпоредбите на чл. 228а и чл. 228б от КТ, но е посочил погрешно цифрово обозначение на същите и съдът приема, че това е само техническа грешка, която не се отразява на правилността на решението. По същата причина съдът приема, че посочването в мотивите на решението от СРС на чл. 324 от КТ вместо чл. 234 от КТ е техническа грешка допусната от СРС, която не се отразява на правилността на решението. Приетият по делото договор за професионална квалификация не съдържа норми, които да установяват неравновесие в правата и задълженията на страните по него. Същият е типичен договор за професионална квалификация между страни по трудово правоотношение, като съдържанието му съответства на чл. 234 от КТ. Повишаването на професионалната квалификация на работника е от интерес и за двете страни по трудовото правоотношение, защото в следствие на същия работодателят ще има по-квалифициран работник, а работникът ще е придобил умения и знания, които преди това не е притежавал и това е благоприятно за него включително в бъдещото му професионално реализиране. Законът допуска да се уговори обезщетение за работодателя, ако работникът не завърши обучението или не изпълни поето задължение да работи при работодателя за определен срок, но не повече от 5 години. В случая постигнатото съглашение между страните е работникът да продължи да работи при работодателя 2 години след обучението и за неизпълнение на това задължение по негова вина страните са уговорили задължение на работника да възстанови разходите за обучение. Тази клауза съответства на закона, като същевременно съдът приема, че не показва неравновесие в правата на страните. Отговорността на работника е диференцирана в зависимост от момента, в който прекрати договора едностранно с предизвестие –ако това се направи до 1 година след обучението, то дължи връщане на всички разходи за обучението, а ако се направи през втората година след обучението – 50% от тези разходи. Разходите за обучението са само една т възможните претърпени вреди от работодателя от прекратяването на трудовия договор от работника без вина на работодателя преди уговорения срок. Така постигнатото съглашение съдът приема, че не противоречи на добрите нрави, не показва и неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Този извод следва при съобразяване на спецификата на договора за професионална квалификация и ползите за всяка една от страните по този договор, посочени от съда по-горе. Наведените доводи на ответника във връзка с получените знания и умения по време на обучението не касаят валидността на договора, а неговото изпълнение, поради което и не са от естество да обосноват извод, че договорът е нищожен. Само по себе си времетраенето на обучението в случая съдът приема, че е достатъчно, за да се придобият знания и умения от оператор на робота и за програмирането му. Доказателствата по делото не обосновават обратен извод. При съобразяване на спецификата на обучението и че то е проведено от продавача на машината, поставил такива изисквания в договора за продажба, специалните знания които той притежава за същото, то съдът приема, че предвиденото време за обучение е било достатъчно, за да се придобият знанията и уменията, за което то е предназначено. Повишаването на квалификацията с оглед възможност за изпълнение на конкретни трудови функции е предоставено на преценка на работодателя, който организира и/или заплаща разходите за същото. В случая ищецът е преценил, че посоченото в договора обучение е достатъчно за повишаване на квалификацията на ответника до степен, която е необходима за работата, работникът се е съгласил със същото, поради което и съдът приема, че договорът е действителен. Правилно районният съд е приел, че за договора за професионална квалификация приложение намират разпоредбите на ЗЗД. Договорът за повишаване на квалификацията и преквалификация, макар и уреден от трудовото право, не уговаря престиране на работна сила и извършване на опредЕ. работа. Затова той не е трудов договор и за него са приложими общите правила на ЗЗД. При неспазване на постигнатите в него договорки следва да намерят приложение общите правила за отговорността при договорно неизпълнение. Законодателят е предоставил на волята на страните определянето на специалните му клаузи - за вида и продължителността на квалификацията, срока, в който работника или служителя се е задължил да работи при същия работодател, последиците при неизпълнение на поетите задължения, вида и размера на отговорността на страните. Съдът приема за установено по делото, че ответникът по исковете е провел обучението, за което е сключен договора от 12.02.2021г. Това обстоятелство не е спорно по делото, а и се установява от събраните гласни доказателства, които в тази им част съдът кредитира, като и от приетия по делото неоспорен от страните сертификат за участие в обучението. Неоснователни са доводите на въззивника основани на твърденията му, чу не е придобил знания и умения в резултат от това обучение. Работникът не е установено да е уведомил своевременно работодателя, че по време на обучението не е придобил знания и умения поради причини, които не са в негова отговорност, а същото е било необходимо да се направи при добросъвестно негово поведение. Действително, по делото е установено, че обучението е провеждано на английски език. Този език обаче ответникът по исковете е владеел и това се установява от приетата по делото негова диплома, сочеща оценка от зрелостни изпити и от предмети за задължителна подготовка – „отличен 6”. Дори да се приеме, че обучението е включвало техническа терминология, то за въззивникът не е имало пречка своевременно – още по време на обучението, да уведоми работодателя си, че така провежданото обучение не може да постигне целта си, поради невладеене на английски език на ниво достатъчно, за да му позволи да разбира обучителите. Това би позволило на работодателя да предприеме действия по осигуряване на преводач или по преустановяване на обучението на ответника и така да се охранят интересите му. Такова поведение не е установено да е проведено от работника, поради което и съдът приема, че същият не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Действително, свидетелите по делото, чиито показания съдът в тази част кредитира като еднозначни и резултат от личните им впечатления, са посочили, че по тяхна преценка след обучението ответникът не е придобил забележими умения и знания, че е имал притеснения да работи с машината, защото много неща не разбрал по време на обучението. Тези свидетели обаче не са представителите на работодателя, а към тях е следвало да отправи изявления си ответника във връзка с проведеното му обучение. Едва с обясненията от 28.01.2022г. – една година след завършването на обучението, работникът е уведомил работодателя си, че не е получил необходимите знания и умения по време на обучението, което съдът приема че е несвоевременно, за да може работникът да извлича облаги от същото. Следва да се посочи, че свидетелските показания установяват, че още при сключване на трудовия договор ответникът е имал задължение да извършва лазерно заваряване. Това е сред основните му задължения по длъжностна характеристика, като св. Т. е посочил, че въззивникът е знаел, че ще му се наложи да работи на машина за лазерно заваряване. Свидетелят С. е посочил, че две момчета от Мултивак Германия на място са обучили въззивника да извършва базови операции на машината. Св. Т. е посочил, че е виждал въззивника да извършва такива. В този смисъл са и дадените от въззивника обяснения пред работодателя. Без решаващо значение по делото е верността за заявеното в писмо по електронната поща от Г. К. и в обясненията на въззивника в частта за причината поради която е отказал да изпълни възложената му работа за програмиране на робота. Това би имало значение за точното изпълнение на трудовите задължения на въззивника по време на трудовото правоотношение с ищеца, което обаче не е предмет на делото. Съдът приема за установено по делото от приетия по делото договор, че ответникът е поел задължение към ищеца да не прекратява трудовия договор сключен между тях 2 години след обучението, както и е поел задължение да възстанови конкретна част от разходите за обучението, ако не изпълни това си задължение. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 2 от договора за повишаване на професионална квалификация, тази разпоредба не нарушава чл. 234, ал. 3 от КТ, към сключването на договора за повишаване на квалификация страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение. Тази клауза съдът приема за валидна, не води до неоснователно обогатяване на ищеца при упражняване на правото на ответника да прекрати трудовото правоотношение. Установеното от показанията на св. Т. / чиито показания съдът кредитира като дадени от ръководител на Човешки ресурси на ищеца, запознат с практиката на ищеца/, че при ищеца сключването на такива договори е практика не от естество да обоснове обратен извод. Работодателят е свободен да сключи договори за повишаване на квалификация с всеки един от наети от него работници, установеното по делото провеждане на обучението не позволява извод за превратно упражняване на права на работодателя сключвайки процесния договор. В случая уговорената неустойка е в размер на разходите за обучението, поради което и съдът приема, че същата не излиза извън типичните функции на неустойката, за валидността на клаузата съдът изложи доводи и по-горе. Разходите за обучение са само една от възможните вреди на работодателя от неизпълнение на задължението на работника да работи при него за определен период. Съдът приема, че клаузата поражда задължение за заплащане на съответната част от разходите за обучение, а не за съответната част от посочената в Приложението към договора справка за тези разходи в общ размер от 12980, 54. Волята на страните при тълкуване на разпоредбите на договора по реда на чл. 20 от ЗЗД е да се заплати от работника съответната част от разходите, а не от сумата от 12 980, 54лв. Ако беше обратното, то в договора следваше да бъде посочена конкретна сума като неустойка, а не посочването на същата в определяем размер - стойността на разходите за обучението. Съдът приема за установено по делото, че обучението на ответника е приключило на 19.02.2021г. и от този момент е започнал да тече 2 годишния срок по чл. 2 от договора. По делото е установено, че трудовия договор е прекратен по искане на ответника на 27.02.2022г. - през втората година след завършване на обучението, поради което и съдът приема за установено по делото, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 2 договора. При така възприето съдът приема че за ответника е възникнало валидно задължение по чл. 4.2. от договора за професионална квалификация и той дължи на ищеца заплащане на 50% от разходите за обучението му. С оглед гореизложеното в частта за определяемия размер на обезщетението по чл. 4.2. от договора, то съдът приема, че релевантен за делото въпрос са разходите, които работодателят е направил за обучението на работника през февруари 2021г. Възражение срещу размера на иска и извършването на разходи от работодателя в сочения от него размер е направено своевременно от ответника по исковете с отговора на исковата молба и е поддържано във въззивната жалба. Представеното приложение към договора сочи че разходите за обучението на работника са 12980, 54лв. като същото носи подпис за страните по делото. Оспорванията на ответника по исковете поставят в негова доказателствена тежест установяването на неверността на същото, като няма пречки това доказване да се проведе с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Съдът приема за установено по делото че за обучението на ответника ищецът е заплати сумите, както следва: 270 евро за нощувки, 81 евро за нощувки, които в последствие са приспаднати от изплатените командировъчни; 50 евро за такси, 8 евро за такси; 67, 16 евро за наем на автомобил; 23 евро за гориво; 518, 46лв. за самолетен билет, като е платил и командировъчни на ответника от 1353, 43лв. и 72, 10лв. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото фактура от 14.02.2021г. и от 19.02.2021г. за нощувки, квитанция за такси от 14.02.2021г., възлагане на превоз с такси от 15.02.2021г.; договор за наем на автомобил от 19.02.2021г., фактура от 20.02.2021г. за гориво, нареждане от 10.02.2021г. и протокол от 1202.2021г.; нареждане от 12.02.2021г. и от 07.04.2021г. за командировъчни. Те се установяват и от приетото по делото заключение по счетоводната експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочен, неопровергано от останалите доказателства по делото, неоспорено от страните в тази му част. При така установеното съдът приема че доказаните разходи за нощувки, командировъчни, пътни, дневни са в размер на общо 1547, 27лв. Фактурите за нощувки сочат плащане на 351 евро, поради което и твърденията на ищеца че разходите за същото са 844, 92лв. съдът приема за неоснователни. Тази сума се установява от счетоводната експертиза, че е осчетоводена от ищеца и е приспадната о изплатените на ответника командировъчни, поради което и платената сума за командировъчни от 1353, 43лв. и от 72, 10лв. следва да се намали със същата. Спорен въпрос по делото е стойността на разходите платени от ищеца за обучението на ответника. Цената на същото се установява от приетия по делото договор за доставка че е договорено да е 11 360 евро за две лица, че това е допълнителна услуга, такива са и приложен инженер за 2 дена на стойност от 3560 евро и разходи за товарене /транспортиране в размер на 400 евро. Общата цена на тези допълнителни услуги е 15320 евро и от тази сума е уговорена отстъпка в размер на 14 991, 50 евро, тоест сумата за плащане на тези допълнителни услуги е 328, 50 евро. Не са ангажирани доказателства за всяка една от допълнителните услуги каква е договорената отстъпка поради което и съдът приема че тя е еднаква от стойността на всяка услуга. Така съдът приема, че по договор съглашението е било обучението за двама работника да е 243, 59 евро без ДДС за двамата работника, тоест 292, 31 евро с ДДС, левова равностойност на които е 571, 70лв. с ДДС за двама работника, а за един работник е половината от тази сума тоест 285, 85лв. Обстоятелството, че цените в таблицата в договора за покупка на машината са без ДДС се установява от самия договор, сочещ че освен числата в таблицата следва да се начисли и ДДС. От договора за покупка на машината се установява, че договорената цена на машината е 525 940 евро без ДДС, но за сглобяването на платформата се дължи още 3160 евро без ДДС, от тази цена е договорена отстъпка от 71428, 50 евро и така дължимата сума за машината и за сглобяването на платформата е 457 671, 50 евро без ДДС, а с ДДС 549 205, 80 евро. Общата договорена цена след отстъпките по сделката, включваща както стойност на машина, така и сглобяването на платформата, обучение, инженер и транспорт е в размер на 458 000 евро без ДДС, тоест 549600 евро с ДДС, левова равностойност на които е 1 074924, 17лв. Съдът приема за установено по делото, че ищецът е платил на Триумпф България”ЕООД по процесния договор за продажба на машината TrueLazer Weld 500 по поръчка № 4502724979, за сглобяването на платформата, както и за допълнителните услуги включващи обучение на двама работника по два модула, приложен инженер за 2 дена, транспорт сумата от общо 1 074924, 17лв. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото фактури, издадени на 29.03.2019г. за 322 477, 25лв; на 19.07.2019г. за 429 969, 67лв; на 22.07.2019г. за 322 477, 25лв., приетите извлечения от сметки и заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите доказателства по делото. Неоснователни са оспорванията на ответника по исковете в частта, че неправилен е извода на вещото лице, че в тези фактури е включена и цената за обучението на ответника. Сумите по фактурите напълно съответства на съглашението по договора за покупка по поръчка № 4502724979. Крайната цена за плащане по договора, включваща и обучението на двама работници напълно съответства на сбора на сумите по фактурите, основанията за плащане, посочени в тях- по т. 2 за авансово плащане от 30%, частично плащане от 40% и плащане от 30% след приемане на доставената машина. Приетите по делото писма по електронна поща сочат, че след сключването на договора за доставка и обучение продавачът на машината на ищеца на 08.01.2021г. и на 14.01.2021г. е посочил, че цените за обучението са се променили, че същата е 5720 евро без ДДС за двама работници, че отделно следва да се заплати за преводач на английски език за двамата от общо 2050 евро, но в последствие с писмо от 25.01.2021г. е посочил че цената ще е общо 11360 евро без ДДС която е цената без отстъпка. Последната съответства на цената по договора по поръчка № 4502724979. Не се установява уговорената в договора по поръчка № 4502724979 отстъпка за това обучение да е отпаднала. Напротив, приетите фактури, издадени от продавача на ищеца сочат цената, за която е постигнато съгласие с договора, калкулирайки отстъпката. Приетата по делото фактура от 14.08.2019г. не кореспондира като дата на писмата от януари 2021г. за променени цени на обучението. Сумата по тази фактура и соченото в нея основание не могат да обосноват извод, че същата включва и цена на обучение по договора по поръчка № 4502724979. Тази фактура от 14.08.2019г. за сумата от общо 13 720, 38лв. сочи като основание цена на долен абкант, на горен абкант и на транспорт и поръчка № 42038618 с калкулирана отстъпка от 7, 5%. Тези инструменти не са включени в съглашението по поръчка поръчка № 4502724979, такава отстъпка и номер на поръчка не е част от споразумението по поръчка № 4502724979. Действително с молба от 15.11.2022г. Триумпф България”ЕООД е посочило, че няма други отношение с ищеца освен по поръчка № 4502724979 Поръчката обаче не включена инструменти по фактурата от 14.08.2019г., а и отделно тази фактура не сочи че в нея е включена цена за обучение на двама работника на ищеца за работа с TrueLazer Weld 500, поради което и съдът приема, че по делото не е установено за обучението на ответника ищецът да е заплатил сумата по- голяма от 285, 85лв. С оглед гореизложеното съдът приема за установено по делото, че разходите на ищеца за обучението на ответника в Германия през февруари 2021г. по договора от 12.02.2021г. са в размер на общо 1833, 12лв., от които 1547, 27лв. за командировъчни, пътни, дневни, нощувки и сумата от 285, 85лв. като стойност на обучението. С оглед на гореизложеното и при съобразяване на обстоятелства, че работникът е прекратил едностранно с предизвестие трудовия договор през втората година след обучението, то приложима е разпоредбата на чл. 4.2. от договора от 12.02.2021г. и отговорността на ответника пред ищеца може да се ангажира до размера от 916, 56лв. По делото не е установено погасяване на това задължение, поради което и съдът приема, че иск е основателен за сумата от 916, 56лв. С оглед изхода на делото съдът приема, че следва да отмени решението на районният съд в частта, в която е уважил иска за горницата над 916, 56лв. до 6490, 27лв. и и вместо него следва да се постанови друго с което исковете за 5573, 71 лв. се отхвърлят. В частта в която иск е уважен за 916, 56лв. решението на СРС следва да се потвърди. По отговорността за разноски. С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски по делото следва да се поставят в тежест на страните съобразно уважената част от исковете. Възражението за прекомерност на претендираното от въззиваемия възнаграждение за адвокат в производство пред СГС съдът приема за основателно за горницата над 1500лв. с включен ДДС до претендирания размер от 3520, 49лв. В случая минималното възнаграждение по Наредба №1/2014г. с оглед цената на иска е 1138, 84лв. с ДДС съдът приема, че размер на възнаграждението от което следва да се пристъпи към прилагане на чл. 78 от ГПК е база от 1500лв. При така възприетото и като съобрази уважената част от исковете съдът приема, че решението на СРС в частта, в която е поставено в тежест на ответника по исковете разноски на ищеца от 712, 63лв. по заповедно дело и сумата от 1116, 44лв. по исково дело следва да се отмени. За производство пред СРС на ответника по исковете се следват разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 858, 80лв. За производство по заповедно дело на ответника по исковете се следват разноски за адвокат в размер на 257, 64лв. За производство пред СГС на въззивника се следват разноски за държавна такса от 55, 74лв., както и разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 858, 80лв. За производство пред СГС на въззиваемия се следват разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 211, 80лв. Така мотивиран, Софийският градски съд