Решение № 203 от 12.6.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 968/2024 г.

Апелативен съд12.06.2026 г.докладчик Красимира Костова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 23.02.2024 г. по НОХД № 2884/2020 г. на Софийски градски съд – СНС (закрит), ІХ състав.

Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

_______________________

_______________________

Мотиви

С Присъда от 23.02.2024 г. по НОХД № 2884/2020 г., Софийски градски съд – СНС (закрит), ІХ състав, е признал: -подсъдимия Б. В. Л. за ВИНОВЕН в това, че в периода от началото на 2009 г. до 15.06.2011 г. на територията на гр.София е ръководил, заедно с Д. Т. Б. организирана престъпна група, с участници К. Х. Д., А. К. Д. (за когото наказателното производство е прекратено, поради смърт на дееца) и Ц. Г. К. (участвал в групата след месец октомври 2010 г.), създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.255 от НК, поради което и на основание чл.321, ал.1, пр.2 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложил по чл.66 от НК с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, а на основание чл.304 от НПК го е признал за НЕВИНЕН, в това да е ръководил групата за времето от началото на 2008 г. до началото на 2009 г., в това ръководител на групата да е бил Х. Ж. П., в това в групата да е участвал П. П. А. и в това в същата да е участвал Ц. Г. К. в периода до месец октомври 2010 г. включително; -подсъдимия Д. Т. Б. за ВИНОВЕН в това, че в периода от началото на 2009 г. до 15.06.2011 г. на територията на гр.София е ръководил, заедно с Б. В. Л. организирана престъпна група, с участници К. Х. Д., А. К. Д. (за когото наказателното производство е прекратено, поради смърт на дееца) и Ц. Г. К. (участвал в групата след месец октомври 2010 г.), създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.255 от НК, поради което и на основание чл.321, ал.1, пр.2 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложил по чл.66 от НК с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, а на основание чл.304 от НПК го е признал за НЕВИНЕН, в това да е ръководил групата за времето от началото на 2008 г. до началото на 2009 г., в това ръководител на групата да е бил Х. Ж. П., в това в групата да е участвал П. П. А. и в това в същата да е участвал Ц. Г. К. в периода до месец октомври 2010 г. включително; -подсъдимия Ц. Г. К. за ВИНОВЕН в това, че в периода след месец октомври 2010 г. до 15.06.2011 г. на територията на гр.София е участвал в организирана престъпна група с ръководители Б. В. Л. и Д. Т. Б. и участници К. Х. Д. и А. К. Д. (за когото наказателното производство е прекратено, поради смърт на дееца), създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.255 от НК, поради което и на основание чл.321, ал.2 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложил по чл.66 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, а на основание чл.304 от НПК го е признал за НЕВИНЕН, в това да е участвал в групата за времето от началото на 2008 г. до месец октомври вкл. на 2010 г., в това ръководител на групата да е бил Х. Ж. П., както и в това в групата да е участвал П. П. А.. -подсъдимия К. Х. Д. за ВИНОВЕН в това, че в периода от началото на 2009 г. до 15.06.2011 г. на територията на гр.София е участвал в организирана престъпна група с ръководители Б. В. Л. и Д. Т. Б. и участници А. К. Д. (за когото наказателното производство е прекратено, поради смърт на дееца) и Ц. Г. К. (участвал в групата след месец октомври 2010 г.), създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.255 от НК, поради което и на основание чл.321, ал.2 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е ОСЪДИЛ на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложил по чл.66 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, а на основание чл.304 от НПК го е признал за НЕВИНЕН, в това да е участвал в групата за времето от началото на 2008 г. до началото на 2009 г., в това ръководител на групата да е бил Х. Ж. П., в това в групата да е участвал П. П. А. и в това в същата да е участвал Ц. Г. К. в периода до месец октомври 2010 г. включително. На основание чл.59, ал.2 вр. с ал.1 от НК, съдът е приспаднал от наложените наказания на горепосочените подсъдими, времето, през което същите са били задържани по настоящото дело. Със същата присъда, СГС е признал: подсъдимия Х. Ж. П. за НЕВИНЕН за това от началото на 2008 г. до 15.06.2011 г. на територията на гр.София да е ръководил, заедно с Б. В. Л. и Д. Т. Б. организирана престъпна група, с участници П. П. А., Ц. Г. К., К. Х. Д. и А. К. Д. (за когото наказателното производство е прекратено, поради смърт на дееца), създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.255 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение по чл.321, ал.1, пр.2 от НК; -подсъдимия П. П. А. за НЕВИНЕН и съответно го е ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.321, ал.2 от НК. На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимите Б. Л., Д. Б., Ц. К. и К. Д. са осъдени да заплатят всеки един от тях сумата от по 1 974,84 лева, направени разноски в досъдебното производство и сумата от по 839 лева – за съдебното производство. Против присъдата, в осъдителната й част, е постъпил протест и писмено допълнение към него, от прокурор при ВОП (командирован със заповед на и.ф. главен прокурор на РБългария) с оплаквания за явна несправедливост на наложените наказания. В протеста се твърди, че определените от първоинстанционния съд санкции са занижени и не отговарят на обществената опасност на деянието и на извършителите, тъй като при индивидуализацията на наказанията е следвало да бъдат отчетени вредните последици, произтичащи от укриването на данъчни задължения, сериозната подготовка и проявена упоритост за продължително осъществяване на престъпното поведение. Допълнително се сочи, че се касае за група, организирала изключително усложнена схема за данъчни измами с участието на множество юридически лица, преплетени в сложни взаимовръзки, а също, че се касае за десетки фирми под контрола на сдружението, включени във вериги за фиктивни доставки. Прокурорът намира, че тези утежняващи фактори са били пренебрегнати, а наказанията, както по продължителност, така и по начин на изпълнение, не удовлетворяват целите на чл.36 от НК. Лансира тезата, че за постигането на споменатите цели и най-вече за поправянето на подсъдимите, срокът на лишаването от свобода за всяко от лицата, е нужно да бъде завишен и наказанията да бъдат изтърпени ефективно, с което ще се допринесе за създаване на справедливост, а не на обществени нагласи за безнаказаност и недосегаемост на извършителите. В този смисъл с протеста се иска наказанията лишаване от свобода на подсъдимите Л. и Б. да се увеличат в размер около 5 години, а съответно на подсъдимите К. и Д. – в размер около 3 години, и да се отмени приложението на чл.66, ал.1 от НК за всеки от тях. Оправдаването на подсъдимите Х. Ж. П. и П. П. А. не е протестирано. Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и писмено допълнение към същата, от адв.С. М. – защитник на подс.Б. Л., с доводи за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционния акт. Защитата оспорва доказаността на обвинението, отстоявайки становище за необосновано интерпретиране на колегиалните и приятелските отношения между подсъдимите като ОПГ. Претендира за обективна и субективна несъставомерност на поведението на конкретния подсъдим. Позовава се на постановление за прекратяване на наказателното производство от 2015 г., за да аргументира липсата на връзка между инкриминираното сдружение и вторичната деятелност. Подлага на разбор признаците на организираната престъпна дейност и изразява становище, че нито един от тях не е установен по делото. Твърди липса на знание у подс.Л. за фиктивност на сделки с „кухи“ фирми и изтъква, че доказателствата не навеждали на даване на нареждания от Л. за съставяне на фактури, тяхното осчетоводяване, изготвяне на отчетни регистри и данъчно деклариране. Намира, че само посещенията в офис на финансова къща, от където са били иззети комплекти счетоводни документи не е достатъчно, за да се приеме даване на нареждания от подсъдимия, които нареждания не били и конкретизирани в мотивите на първоинстанционния съд. Веществените доказателства се атакуват от защитата, предвид липса на подписи на поемни лица върху опаковките (чували). Защитата оспорва и аналитичната дейност на съда по гласните доказателства, с довода, че обсъждането им е схематично и едностранчиво. Аналогични възражения прави и за коментара на обясненията на подс.Л. – за проявена избирателност при съпоставката между тези обяснения и останалите доказателства. Спира се поотделно на части от показанията на свидетелите И. С., Й. С. (Д.) и В. П., депозирани пред съдебния състав, които по мнението на защитата не уличават подсъдимия и оспорва ползването, при постановяването на присъдата, на прочетени показания по чл.281, ал.4 от НПК, заради нарушаване на принципа за непосредственост. Възразява срещу инкриминирания размер на данъчните задължения, невнесени в бюджета, поради извеждането му от съдебносчетоводна експертиза, основана единствено на констатации от ревизионни актове, без проверка и обръща внимание на липсата на изследване кои от процесните фактури са с невярно съдържание и кои са неистински. Противопоставя се на третирането на ревизионните доклади и ревизионните актове, като писмени доказателства и акцентира, че нормата на закона, обявяваща тези източници за писмени доказателствени средства е в сила от 2017 г. Отделно, в този аспект защитата се основава на практика на върховната съдебна инстанция, според която актовете от административното производство в наказателния процес нямат предварително установена сила, а са само част от доказателствата, които следва да се преценяват, наред с всички останали. В жалбата се моли за отмяна на присъдата спрямо подс.Б. Л. и за оправдаването му или за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или за намаляване на наложеното на лицето наказание. Недоволство от присъдата изразява и адв.М. А. – защитник на подсъдимия Д. Б.. В подадената от нея въззивна жалба и писмено допълнение се релевират всички въззивни основания за неправилност, а именно необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост. И този защитник твърди, че доказателствата по делото не установяват безспорно съпричастност на подс.Б. към инкриминираната група, а още по-малко факта на ръководенето й. Според адв.А. ръководството на подзащитния й е било основано на показанията на свидетелите Х. и Н. (починал), дадени в досъдебната фаза, приобщени чрез прочитане, но аналитичната дейност на първостепенния съд върху тях не била коректна, понеже в разказа на свид.Н. нямало нито една данна да е общувал с подс.Б. и последният не бил сред разпознатите лица от същия свидетел, а пък свид.Х. споменавал други хора и дейността им с различни дружества, но не и подс.Б.. Защитата намира, че изводите за приноса на подс.Б. са направени единствено от отношенията му с подс.Л., без да се конкретизира кои доказателства и в частност кои данни от експлоатирани СРС са послужили за това. Противопоставя се на кредитирането на показанията на свид.А. М. от досъдебната фаза, доколкото никаква уличаваща подс.Б. информация от тях не е била потвърдена от свидетеля в съдебна фаза и доколкото показанията от досъдебното производство на цитирания свидетел се явявали дискредитирани, с оглед наличието на два идентични протокола за разпит, с подписи на различни следователи под тях. Защитата излага собствен прочит на информацията за обслужвани от свид.М. търговски дружества (подробно изброени в допълнението към въззивната жалба), като твърди, че самите юридически лица и дейността им, няма как да се обвърже с подс.Б.. Показанията на свид.И. С. от досъдебното производство, възприети от съда, защитата намира за неизчерпателни и неконкретни, а съставените протоколи за разпит на този свидетел в досъдебното производство – за страдащи от аналогичен порок, като визирания по-горе. Настоява за елиминирането им от годната доказателствена маса, поради даването им под заплахи на разследващия. Адв.А. се спира и на положението с дружествата, засегнати в показанията на свид.И. С., като според нея те или са счетоводно изрядни или нямат връзка с инкриминираната дейност на групата или нямат отношение конкретно към подс.Б., поради което претендира за погрешна интерпретация на гласното доказателство от първоинстанционния съд в насока обосноваване на извод за водене на тяхна фиктивна счетоводна отчетност от подсъдимия. Обръща внимание, че по делото липсват доказателства подс.Б. да е разполагал с пълномощно, за да подписва документи от името на споменатите дружества и нямало нито един такъв подписан от него документ, а тези юридически лица имали свои собственици (на капитала) и управители. По мнението на защитата деятелността на Б. не се установявала от информацията, свалена от компютрите от офиса на ул. „Бяло поле“, доколкото съдът не уточнявал коя информация е имал предвид, нито от данните от СРС. Атакува кредитирането на показанията на свид.Д. от досъдебната фаза, с довода, че уличаващата подсъдимите тяхна част е била отречена от свидетелката пред съда и че били дадени, под силен натиск, стрес и без разясняване на правото й да откаже да свидетелства, като дъщеря на привлечено лице по същото дело в качеството на обвиняем. Адв.А. изразява недоволство срещу отказа на съда да се довери на показанията на свидетелите Л. и Т. С., които установявали реална дейност на отразените в разказите им дружества. По мнението на защитата, за реалност на сделките се съдържали сведения още в показанията на свид.Д. М. и свид.Б. М.. Акцентира, че по отношение на задължените дружества, с които свид.Д. е извършвала търговска дейност, нямало данни в досъдебното производство да са били проверявани техните вносове на месо и не са били проверени нито доставчиците, нито получателите, за да се прецени наличието или липсата на доставки. Адв.А. настоява да се отчита забраната по чл.281, ал.8 от НПК осъдителна присъда да почива на показания, прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, цитирайки в тази връзка и практика на ВКС. Отделно внимание в допълнението към жалбата се обръща на фактическите изводи на първоинстанционния съд за организиране от подс.Б., на привидна счетоводна отчетност на определени дружества, като според защитата доказателства за подобно поведение липсвали в свидетелските показания, депозирани на съдебното следствие и в резултатите от прилаганите СРС, а за реалност или нереалност на доставките не можело да се съди от ревизионни актове. Защитата настоява за реалност на доставките, която се обосновавала от документалните комплекти, съдържащи не само фактури, но и търговски договори, превозни документи, приемо-предавателни протоколи, платежни нареждания и пр., които не били обсъдени. Оспорва отказа на първоинстанционния съд за назначаване на съдбно-счетоводна експертиза относно доставките, тяхното счетоводно отразяване и разплащането им, като намира, че в този случай няма как да се поддържа обвинителната теза. Намира, че това обстоятелство налага отмяна на крайния съдебен акт и връщане на делото на прокурора, защото без конкретизация на неистинските сделки и фиктивно съставени фактури, правото за защита на подсъдимите не би могло да се реализира в пълен обем. Предвид тези аргументи, адв.А. не счита за престъпна дейността на подзащитния си и отстоява недоказаност на съществуването на престъпни обвързаности между подсъдимите. Досежно правната квалификация на деянието, защитата оспорва квалифициращия белег „користна цел“ на групата, като излага становище, че няма данни за настъпило имотно облагодетелстване на подсъдимите, а също оспорва съдържанието на приписаните на подс.Б. ръководни функции и наличието на субективни представи на подсъдимите да принадлежат към престъпно сдружение. В този смисъл формулира искане за отмяна на крайния акт спрямо подс.Б. и постановяване на нова присъда, с която този подсъдим да бъде оправдан. Срещу присъдата, в осъдителната й част за подс.К. Д. е подадена въззивна жалба от защитника му А. П.. В тази жалба също се развиват оплаквания за неправилност, изразяваща се в необоснованост, незаконосъобразност и несправедливост. Сочи се, че в мотивите си съдът е възприел една декларативно изложена в обвинителния акт фактическа обстановка, която изначално не е била изпълнена с конкретно съдържание и не се подкрепя по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Според адв.П. не са налице доказателства за съществуване през инкриминирания период на група, която да е осъществявала дейност с цел извършване на престъпления по чл.255 от НК и нищо не установявало, че подсъдимите са имали съзнание и воля да се сдружат с инкриминираните цели. Ето защо, защитата моли за отмяна на присъдата в конкретната й част и за оневиняване на подс.К. Д. по повдигнатото му обвинение. Постъпила е и въззивна жалба от адв.Н. Д. – служебен защитник на подс.Ц. К., с искане за отмяна на присъдата за този подсъдим и неговото оправдаване по обвинението. В жалбата се правят оплаквания за необоснованост незаконосъобразност (материално-правна и процесуална) и за явна несправедливост. В жалбите на А. П. и адв.Н. Д. се заявява готовност за депозиране на допълнителни доводи, след запознаване с мотивите към крайния съдебен акт, но писмени допълнения от цитираните защитници не са постъпили, въпреки че съобщението за мотивите е получено: от А. П. на 12.06.2024 г., от подзащитния й К. Д. на 29.05.2024 г., от адв.Н. Д. на 26.06.2024 г. и от подзащитния му Ц. К. на 03.06.2024 г. В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на АП – София поддържа депозирания протест със заложеното в него искане за завишаване на наказанията на осъдените подсъдими. Изтъква висока степен на обществена опасност на престъплението, сложната схема на данъчните измами, множеството включени юридически лица, упоритостта на пресъпния умисъл и сериозната подготовка. Счита, че с налагането на еднакви наказания на подсъдимите, признати за виновни за ръководство на инкриминираната група, първоинстанционният съд е подходил неправилно и без нужната индивидуализация. Предлага завишаване на наказанията в пределите, посочени в протеста и отмяна приложението на чл.66 от НК. Адв.М., защитник на подсъдимия Л., заявява, че поддържа депозираната въззивна жалба. Отстоява заетата в жалбата позиция за недоказаност на обвинението, което намира за почиващо само на прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК свидетелски показания в нарушение на забраната по чл.281, ал.8 от НПК. В този смисъл настоява за оправдаване на подсъдимия, а алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане. В предоставеното право на лична защита, подсъдимия Б. Л. заявява, че е затруднен да разбере обвинението и присъдата. Отрича да е извършвал данъчни измами и да е нарушил закона. Намира, че не може да му се вменяват във вина извършени от другиго административни и в частност данъчни нарушения. Оспорва показанията на свид.Г. Н., позовавайки се на информация, че последният е наркозависим. Моли да не бъдат третирани с доверие показанията на лица, извършили нарушения, имащи интерес да свидетелстват срещу него. В последната си дума отново сочи, че не е извършил никакво престъпление и желае справедлива присъда. Адвокат А. – защитник на подсъдимия Д. Б., в пренията поддържа всички доводи и формулираното въз основа на тях искане във въззивната жалба. Развива съображения, че доказателствата довели до извода за ръководство от Б. на ОПГ са показанията на свидетелите Д. Х. и Г. Н., дадени на досъдебното производство, на които съдът неоснователно се е доверил, защото според защитата не било установено дали свид.Г. Н. е познавал подс.Б., а свид.Д. Х. в показанията си не споменавал за поставени задачи от този подсъдим. Отново набляга на доводите в жалбата за недопустимост осъждане да почива на прочетени свидетелски показания, дадени пред разследващ орган, предвид нарушаване на принципите на равнопоставеност и състезателност. Адв.А. поддържа претенцията за оправдаване на подзащитния й, а при преценка за допуснати съществени процесуални нарушения при първоинстанционното разглеждане на делото, предлага отмяна на присъдата и връщането му за ново разглеждане от друг съдебен състав. В случай, че въззивната инстанция не уважи направените искания, моли при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия да бъде преценена разумността на срока, през който се води наказателния процес. За лична защита подс.Д. Б. твърди, че дейността, която е развивал не е престъпна, а в рамките на обичайното счетоводство. Признава, че се познава с подсъдимия Л. и че са правили общ бизнес със споменатите в мотивите на присъдата две фирми „Роял Турс БГ“ ООД и „Роял строй тех“ ЕООД, както и че подсъдимият Ц. К. му е бил подчинен в счетоводната къща. Изтъква, че липсват документи, уличаващи го в престъпно поведение В последната си дума желае да бъде оправдан. Адв.Д., защитник на подсъдимия Ц. К. пледира за уважаване на депозираната жалба и за отхвърляне на протеста срещу подзащитния му. Счита, че събраните по делото доказателства, дори и в голям обем, не позволяват изграждане на извод за участието на К. в организирана престъпна група, нито за съзнание на подсъдимия за осъществяване на дейност, целяща извършване на престъпления. Според защитника по делото не е доказано подс.К. да е получавал нареждания от други подсъдими, нито да е изпълнявал такива, а само, че за около 5 месеца се е намирал в трудовоправни отношения с „Роял стой тех“ ЕООД, което не го превръща автоматично в участник в ОПГ. Обръща внимание, че подзащитния му през периода, за който е осъден, не е развивал търговска дейност, не е представлявал търговски дружества и в дома му не са намерени никакви документи или други вещи, които да се интерпретират в негова вреда. Дружествата, за които държавното обвинение поддържа, че К. е имал съпричастност, са били обслужвани от счетоводители и никой от тях не претендирал някаква отговорност от подсъдимия. Защитникът набляга, че контактите и познанствата между лицата били от личен, а не престъпен характер. Акцентира още на факта, че голяма част от ползваните от първоинстанционния съд свидетелски показания, изхождали от наркозависими лица, а именно П., К. и Н.. Възразява се, че не е било отчетено разграничаването на свидетелите от досъдебните им показания, приобщени чрез прочитане, поради даването им тогава под стрес, приравнен от защитника на своеобразно въздействие. Оспорва се възприетото от първата инстанция контактуване от подсъдимия с лица и служители от НАП, като се развиват доводи, че от множеството разпитани служители, само няколко са споменали, че са работили с К., но не и във връзка с нерегламентирани дейности. В лична защита, подс.Ц. К. се присъединява към тезата на своя адвокат, а в последната си дума моли да справедливост и за постановяване на оправдателна присъда. Заявява, че не е извършил престъпления, че двадесет години е работил в държавната администрация и няма как за шест месеца да промени поведението и живота си, за да осъществи деянието, за което е обвинен. В хода на съдебните прения адв.П., защитник на подсъдимия К. Д., моли САС да уважи депозираната жалба, като отмени първоинстанционната присъда и признае подзащитния й за невиновен. Подобно на останалите защитници и адв.П. атакува доказателствено аналитичната дейност на първостепенния съд и по-точно кредитирането на показанията от досъдебната фаза на свидетелите Н., Д. и Х., което намира за заобикалящо забранителната разпоредба на чл.281, ал.8 от НПК. Акцентира и че обвинителния акт за подс.К. Д. бил твърде схематичен, без конкретика, детайлност и логичност. По мнението на адв.П. по делото било доказано безспорно единствено, че подзащитния й е изпълнявал функции на шофьор по трудов договор с „Роял стой тех“ ЕООД, дружество занимаващо се с консултантска и счетоводна дейност, представлявано от подс.Л., поради което било нормално и естествено да получава от Л. задачи да носи документи, да посещава банки и нотариални кантори, но това не доказвало субективна съставомерност. По отношение на протеста, защитата го намира за недопустим и моли да бъде оставен без разглеждане, тъй като към момента на депозирането му, изготвилият го прокурор не е бил надлежно командирован – от съответния ръководител на съответната П. след становище от Комисията по атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия на ВСС. Алтернативно моли за оставяне на протеста без уважение и за съобразяване, че за подс.К. Д. са налице добри характеристични данни, липсват отегчаващи обстоятелства и че същият е имал безупречно процесуално поведение през дългия срок на развитието на производството. Подс.К. Д. при участие в пледоариите се присъединява към становището на защитника си, а в последната си дума заявява, че не е извършил никакво престъпление и моли да бъде оправдан. Защитниците на оправданите подсъдими, съответно адв.Г. и адв.А., предлагат присъдата на първата инстанция, в частта й относно подзащитните им Х. П. и П. А. да бъде потвърдена, като съобразена с доказателствения материал, обоснована и законосъобразна. На свой ред подсъдимите Х. П. и П. А. се придържат към позицията на защитниците си и молят за потвърждаване на крайния първоинстанционен акт. Апелативен съд – София, преди да пристъпи към обсъждане на присъдата по същество, ще разгледа оплакванията за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт и при първоинстанционното разглеждане на делото. Въззивната инстанция намира, че обвинителният акт отговаря на минималните изисквания за съдържание, очертани в чл.246 от НПК. В него е фиксиран периодът на инкриминираното деяние и местоизвършването му. Описан е начинът на осъществяване на престъплението, конкретната роля на всяко едно от подсъдимите лица и отношенията между тях. Не се констатират несъответствия между обстоятелствената и диспозитивната част на акта, нито противоречия или значими пропуски във всяка от тези части, които да възпрепятстват възможността на подсъдимите лица да разберат в какво са обвинени. Следователно, оплакванията за неяснота и непълнота на съдържанието на обвинителния титул, са несъстоятелни. Възраженията за допуснати нарушения от първата инстанция при обсъждане на доказателствените източници, са свързани със събирането на определени доказателства и те не са от категорията на обосноваващите връщане на делото за ново разглеждане. Дали конкретно доказателство ще се цени като годно и дали съдържащата се в него информация самостоятелно позволява осъждане, са въпроси по същество, които са извън проблематиката на съществените и неотстраними процесуални пороци, ограничаващи правото на защита. Освен това, упражняване на правомощие по чл.334, т.1 от НПК, в каквато насока са част от алтернативните искания на защитата, е невъзможно предвид забраната по чл.335, ал.3 от НПК. Възражението за недопустимост на протеста е неоснователно. Подателят на протеста – прокурор К. П., към момента на депозирането му, е изпълнявал длъжността прокурор във Военно-окръжна П. – София, на която е преназначен след закриването на специализираните юрисдикции, а преди това е изпълнявал длъжността прокурор в Специализираната П.. Същият в хода на досъдебното производство е бил наблюдаващ дело прокурор, осъществявал ръководството на разследването. Той е един от съставителите на обвинителния акт и е поддържал обвинението в първоинстанционното производство, започнало през 2021 г. пред СНС (закрит), до преустановяване дейността на съда и прехвърлянето на делата с проведено разпоредително заседание на правоприемника - СГС, осъществено съгласно § 50 и § 59 от ПЗР на ЗИД ЗСВ (ДВ бр.32/2022 г.), в сила от 28.07.2022 г. След тази дата, прокурор П. е продължил да участва в първоинстанционното производство, по силата на Заповед № РД-07-727/17.07.2023 г. на и.ф. главен прокурор на РБългария, издадена на основание чл.138, ал.1, т.1 и чл.144, ал.2 от ЗСВ. Заповедта не е била оспорена по административен ред и е произвела правно действие, като не може да се счита за нищожна (било поради липса на компетентност на издателя, било поради липса на изискуема писмена форма или липса на правно основание). Нормата на чл.144, ал.2 от ЗСВ предвижда, че когато наблюдаващ прокурор не може да участва при разглеждане на делото в съдебно заседание по уважителни причини, съответният административен ръководител определя друг прокурор, който да го замести. Законът не се интересува от естеството на причините, а само да са уважителни и те в разглеждания специфичен случай са се изразявали в липсата въобще на „наблюдаващ“ прокурор от СГП по смисъла на чл.46, ал.2, т.2 от НПК - който е ръководил разследването и е осъществявал постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане, и комуто е предоставено правомощието да участва в съдебното производство като държавен обвинител. Заместването със съответната заповед на практика е представлявало своеобразно продължение на изпълняваните от прокурор П. до законодателната промяна функции, като наблюдаващ прокурор, участвал в съдебното производство по даденото дело. Заповедта е можело да бъде издадена само от главния прокурор или лице, изпълняващо функциите на главен прокурор, съобразно общите му правомощия на ръководещ и представляващ П.та в РБългария както и като организиращ дейността на всички административни ръководители в нея (чл.138, ал.1, т.1 и т.2 от ЗСВ), доколкото нито административният ръководител на СГП е разполагал с компетентност да командирова прокурор – преназначен вече в друга равна по степен П., нито административният ръководител на ВОП е разполагал с компетентност да командирова прокурор от ръководената от него П., за участие по дело, в несъответен на тази П. съд. Доводите на адв.П., че не били изпълнени условията за командироване по чл.147 от ЗСВ, а именно същото да е извършено след взимане на становище от Комисията по атестирането и конкурсите към ПК на ВСС, са неотносими, тъй като подобно становище се изисква не при командироване на прокурор за участие по конкретно дело, а за командироване изобщо в друга П. за определен срок. Съгласно виждането, изразено в Решение № 120 от 12.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 397/2018 г., I н.о., водещото начало в нормата на чл.144, ал.2 от ЗСВ е, че наблюдаващият прокурор, ръководил разследването е този, който следва да вземе участие в съдебното производство. „Поради това, макар да не е от състава на местно компетентната П., той, по силата на закона може да участва в съдебното производство“. Застъпената в посоченото решение позиция е допълнителен аргумент за законосъобразното участие на прокурор П. в делото пред първата инстанция и след закриването на Специализираната П., а функционалната компетентност по поддържане на обвинението всякога включва и подаването на протест. Ето защо протестът е допустим. САС, проверявайки правилността на постановената присъда – нейната обоснованост, законосъобразност и справедливост, във връзка със заявените оплаквания и съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира, че в конкретния казус са налице основанията, визирани в чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК. Въз основа на инкорпорираната доказателствена съвкупност, настоящата инстанция намира, че СГС е установил правилна фактическа обстановка, която е следната: Подсъдимите Б. Л. и Д. Б. се познавали от години, като двамата се познавали с А. К. Д. и със свид.И. С., който работел за Д. Б. още от 2003 г. Подсъдимите Л. и Б. (бивш служител на НАП) имали задълбочени познания в областта на данъчното законодателство и механизма на осъществяване на данъчно облагане по ЗДДС. Те решили да използват знанията и уменията си за съдействие на различни търговски субекти в опити да избягват установяването и плащането на данъчни задължения. За целта на първо време се нуждаели от дружество, посредством което да осъществяват търговска дейност. Такова било регистрирано – „Роял Турс БГ“ ООД, вписано в ТР на 21.06.2008 г. със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Х. Вакарелски“ № 12, вх.Б, ет.4, ап.12, на което двамата се явявали собственици на капитала и двамата го управлявали до 14.05.2009 г. През 2008 г. свид.А. М. се преселил в гр.София и започнал да се занимава с извършване на счетоводна дейност, след като подс.Д. Б. му казал, че може да му намира фирми, които да обслужва счетоводно. За същата дейност лицето А. Д. наел офис № 3 в гр.София на ул. „Силиврия“ № 23, а сумите за наем на помещението му се носели от свид.И. С.. Свид.М. започнал да обслужва счетоводно горепосоченото дружество. Междувременно той депозирал и заявление до НАП за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП като декларирал, че е надлежно упълномощен от подс.Д. Б., в качеството му на управител на „Роял Турс БГ“ ООД. На 14.05.2009 г. подсъдимите Л. и Б. прехвърлили дружествените си дялове на Е. М. М. и дружеството било преобразувано в ЕООД, а Милков станал и негов управител. На 18.03.2010 г. то било прехвърлено на Д. М. Б.. Междувременно, на 08.12.2009 г. М. подал заявление пред НАП, с което декларирал, че е упълномощен за счетоводното обслужване на дружеството и от управителя Е. М.. Подсъдими Л. и Б. регистрирали и друго дружество „Роял Стройтех“ ООД. То било вписано на 15.10.2008 г. със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Х. Вакарелски“ № 12, вх.Б, ет.4, ап.12 (идентичен с упоменатия по-горе). Двамата отново били собственици на капитала му, като дружеството се управлявало само от подс.Д. Б.. На 01.10.2010 г. те прехвърлили дружествените си дялове на чуждестранното юридическо лице „Ротменсен Холдингс“ и „Роял Стройтех“ ООД било преобразувано в ЕООД. Свид.М. обслужвал счетоводно и това дружество. На същия било обяснено, че офисът на ул. „Силиврия“ в гр.София е счетоводна къща и че той работи за Д. Б., като заплатата му се плащала от Б., но понякога му се носела и от свид.И. С.. Свид.И. С. се водел на длъжност „стоковед“ в „Роял стройтех“ ООД, но в действителност изпълнявал ролята на „дясна ръка“ (т.е. силно доверен и приближен) на подс.Д. Б., който предавал постоянно нарежданията на последния към свид.М.. Първоначално М. обслужвал счетоводно двете дружества, но през 2009 г. започнал да обслужва и редица други фирми, измежду които „Векос Трейд“ ЕООД, „Я. строй“ ЕООД, „Ели Експо“ ЕООД и „Ситас-1“ ЕООД. Той не познавал собствениците на капитала им, техните управляващи или представляващи, а документацията им, в т.ч. фактурите, договорите или протоколи към тях му се носели от подс.Д. Б. или от свид.И. С., който преимуществено му препредавал нарежданията на Б.. Свид.М. изготвял и фактури от името на изброените фирми, в които описвал вида на доставката и нейната стойност и ги предоставял на свид.И. С. неподписани, отново изпълнявайки нареждания на подс.Б., от когото получавал заплата в размер на около 1 400 лева месечно. Свид.М. получил и електронен подпис от името на А. Д. за фирма „Ели Експо“ ЕООД и чрез него подавал справките-декларации по ЗДДС до НАП. След средата на 2008 г. в гр.София подс.В. Л. и А. Д. започнали да осъществяват дейност по набиране на лица, на чието име да се регистрират фирми, които само документално да се водят на съответните физически лица, но в действителност дейността, документацията, активите, пасивите и счетоводното и юридическо обслужване да бъдат осъществявани от Б. Л.. Без значение било дали фирмите, ще бъдат придобивани от лицата чрез прехвърляне на съществуващи такива или ще се новоучредяват. В тази им деятелност Л. и Д. били активно подпомгани от свид.Н. Г., който бил адвокат и осъществявал дейност по регистрация на търговски дружества и подготвял пълномощни и други документи за прехвърлителни сделки. Свид.В. П. П. бил убеден от неустановени по делото лица да придобие дружеството „София Трейд 3000“ ЕООД. Той закупил същото за сумата от 500 лева и на 03.06.2008 г. било вписано седалище и адрес на управление на юридическото лице – гр.София, ж.к. „Гоце Д.“ ,бл.258, вх.И, ап.4, както и собственик на капитала и управител В. П. П., а на 07.05.2009 г. дружеството било прехвърлено на А. К. Г.. В действителност още на 12.06.2008 г. от името на „София Трейд 3000“ ЕООД, чрез представляващия В. П. било депозирано заявление до НАП, че ще се подават документи до данъчните органи чрез УЕП на името на В. П.. На 11.07.2009 г. от името на дружеството представляващия го В. П. депозирал заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за въпросната фирма – „Арт медия комюникейшънс“ ЕООД, представлявано от свид.В. И.. Свид.В. П. нямал никаква представа за дейността на дружеството, за негови офиси, приходи, разходи и отчетност. В периода, в който обаче „София Трейд 3000“ ЕООД се водело формално негово същия само за това получавал от свид.Д. Х. или от подс.Б. Л. сумата от 500 лева месечно. Ежемесечно на свид.В. П. се носели фактури за същото дружество от подс.Б. Л. или свид.Д. Х., които следвало да подписва. Свид.В. П. не знаел нито за какво са фактурите, нито кои са контрагентите по вписаните в тях доставки, нито в какво качество ги подписва. Подс.Л. или свид.Х. се обаждали на П., след което се срещали с него на гарата и той подписвал предварително подготвените му фактури. Свид.В. П. бил воден и до различни институции, включително НАП където получавал или предавал документи, предварително подготвени от цитираните двама. Подс.Б. Л. обещал на свид.В. П. по 1 000 лева на месец, ако регистрира и други фирми на свое име, което П. сторил. „ВПП Арт“ ЕООД било вписано в ТР на 12.01.2009 г. със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Шандор Петьофи“ № 51, ет.2, ап.6 със собственик на капитала, управител и представляващ свид.В. П.. На практика на адреса са помещавал офис, ползван от подс.Б. Л. и свид.Д. Х., често посещаван и от А. Д., който също носел документация в НАП. Офисът бил нает от свид.В. П. още през 2008 г. по нареждане на свид.Д. Х. и бил предназначен да служи при насрешни проверки от НАП за регистрирани на адреса фирми. Свид.В. П. останал собственик на капитала на „ВПП Арт“ ЕООД до 28.01.2010 г., когато дружеството било прехвърлено на М. Я., а наименованието му било променено на „ВПП строй“ ЕООД. По същият начин свид.В. П. нямал никаква представа от дейността на дружеството, а единствено изпълнявал даваните му указания от подс.Б. Л. по подписване на документи, включително и фактури, които били подготвяни от свид.Д. Х. и му били предоставяни за подпис от Х. или Л.. Следващото дружество регистрирано на името на свидетеля свид.В. П. било „В.ио Арт Мениджмънт“ ЕООД. То било вписано на 06.04.2009 г. със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Нишава“, 35, ет. 2, ап.4, със собственик на капитала, управител и представляващ В. П.. На 12.03.2011 г. дружеството било прехвърлено на Е. Л.. Дружеството „В.ио Трейдинг“ ЕООД било вписано в ТР на 19.11.2009 г. със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Шандор Петьофи“ № 51, ет.2, ап.6, отново със собственик на капитала, управител и представляващ свид.В. П., като на 11.05.2010 г. то било прехвърлено на Д. З. и на 09.06.2010 г. адресът и седалището му били променени на гр.София, ул. „Жулио Кюри“ №20, ет.14, ап.1309. Имотът на ул. „Жулио Кюри“ в гр.София бил нает от свид.В. П. по разпореждане на свид.Д. Х.. На 10.02.2010 г. от името на „В.ио Трейдинг“ ЕООД, представлявано от свид.В. П. било депозирано заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за въпросната фирма В. П.. Дружеството „ВПП трейдинг“ ЕООД било вписано в ТР на 19.11.2009 г. със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Шандор Петьофи“ № 51, ет.2, ап.6, със собственик на капитала, управител и представляващ пак свд.В. П.. На 09.06.2010 г. дружеството било прехвърлено на Г. А. Йосифов, бил сменен адреса на управление и седалището му на гр.София, ул. „Жулио Кюри“ № 20, ет.14, ап.1309, като наименованието също било променено на „Тиа Трейдинг груп 2010“ ЕООД. Свид.В. П. наел апартамента на адреса на ул. „Шандор Петьофи“ № 51, в който и живеел, за да се ползва също като адрес на въпросните фирми. Адреса на ул. „Жулио Кюри“ в гр.София той наел по нареждане на свид.Х. със същата цел. Свид.В. П. често посещавал офис на ул. „Нишава“ 131 в гр.София, който се ползвал от подс.Б. Л. от началото на 2009 г. и на който адрес пребивавали свид.Х. и В. Г.. Там свид.В. П. често засичал А. Д., Й. С. (Д.) и подс.Д. Б., където същите комуникирали помежду си и с подс.Б. Л.. По разпореждане на свид.Д. Х. свид.В. П. носел в офисите на НАП документи, които му се предоставяли от Х. във връзка с дружествата, формално регистрирани на името на П.. Същия представял пред НАП документация и за други фирми. Така свидетеля представял и документация за „Арт Експорт“ ЕООД собственост на Й. С. (Д.) в периода 04.02.2010 г. - 26.04.2010 г. като бил упълномощен от последната да я представлява пред органите на НАП по развилите се две ревизионни производства срещу това дружество. Свид.В. П. перманентно подписвал различни пълномощни за дружествата, на които бил собственик, като съответно и извършвал тегления на суми от банковите сметки на дружествата. Сумите той теглел по нареждане на подс.Б. Л. и свид.Д. Х., като винаги имало лице, което свид.П. не познавал и което следвало да получи сумите. В един от случаите по описания начин той изтеглил сумата от 400 000 лева от клон на „Пиреус банк“ на бул. „Дондуков“, която съответно и предал. Свидетелят освен това бил инструктиран от подс.Б. Л. и свид.Д. Х. при търсене за разпит в полицията да заявява, че не си спомня за случаите. Свид.Д. Х. от своя страна бил съдружник със свид.В. Г. във фирма „Верис-М“ ООД, която се занимавала с предпечатна подготовка. Х. се познавал с Б. Л., с когото били съученици. Първоначално Х. и Г. осъществявали дейност в гр.София на ул. „Нишава“ 131, но впоследствие офисът на фирмата им бил преместен в кв.“Княжево“ на ул. „Княжевска“, е след това на ул. „Плевен“ № 6, ап.5, а най-сетне в гр.София, на ул. „Петко войвода“ 25 - домашния адрес на Х.. На трите адреса, съответно на ул. „Нишава“, ул. „Княжевска“ и ул. „Плевен“ наемът се плащал от подс.Б. Л.. Същият от началото на 2009 г. възлагал на свид.Х. и свид.Г. (с която се познавал и бил в близки отношения още от 2002 г.) отпечатването на фактури на фирми контролирани от него. Х. и Г. отпечатвали фактури и дори попълвали съдържанието им с текст по бележки, които получавали от подс.Л. или по имейли, изпращани им отново от него. В бележките фигурирала стойност на стока и купувач, а така попълнените фактури се подпечатвали в офисите с печати на фирмите, които стояли там, като за тази дейност свид.Х. получавал по 1500 лева месечно, а на Г. се заплащало според изработеното от нея. Така Х. и Г. съставяли фактури за фирмите „В.ио Арт Мениджмънт“ ЕООД, „Арт Експорт“ ЕООД и „Арткомерс Ели“ ЕООД, като месечно само свид.Х. попълвал лично по около 70-80 фактури. През м.март 2011 г. В. Г. и Д. Х. пренесли в мазето на ул. „Плевен“ № 6 донесени им от подс.Б. Л. документация, фискални апарати и фискални бонове към тях за дружествата „Алфа Арт строй“ ЕООД, „Арт Медия комюникейшънс“ ЕООД, „Люси Арт“ ЕООД, както и финансови отчети за приходи и разходи, фактури, книжа за банкови разплащания за същите фирми и ГДД, както за тези фирми, така и за „В.ио Арт Мениджмънт“ ЕООД, „Арткомерс Ели“ ЕООД, „Нова плюс“ ЕООД, „Бета Арт 2009“ ЕООД и „ВППАрт“ ЕООД. „Арткомерс Ели“ ЕООД било създадено след като подс.Л. поискал от свид.Х. да му намери лице, на чието име само формално да бъде регистрирано дружество. Така бил намерен свид.В. В., който на 22.10.2010 г. се превърнал в собственик на капитала, управител и представляващ на „Арткомерс Ели“ ЕООД, след като дружеството (вписано в ТР на 30.08.2010 г.) му било прехвърлено от предходния собственик и управител Е. С. И.. При прехвърлянето се променили седалището и адресът на управление - от гр.София, ул. „Копринарска“ 2, на гр.София, ул. „Плевен“ № 6, ап.6. Свид.В. подписал единствено учредителния акт на дружеството и незабавно подписал пълномощно на свид.Х.. Свид.Е. И. на чието име то се водело първоначално нямала понятие от неговата дейност и дали въобще се осъществява дейност, като свид.В. се съгласил уговорен от свид.Х. да му подпише пълномощно срещу сумата от 500 лева на месец и не се заинтересувал въобще за състоянието на въпросната фирма. Свид.Х. от своя страна, като пълномощник, подписвал всички счетоводни документи на дружеството, донесени му от подс.Б. Л. и касаещи мнима търговска дейност, включително и фактури. Свид.Х. се явявал и на насрешни проверки, като по разпореждане на подс.Л. пускал и касови бонове. Част от изготвените фактури свид.Х. изпращал по имейл •••@•••. „Арткомерс Ели“ ЕООД имало сметка в банка ДСК, която била открита от свид.Х. и свид.В. по разпореждане на подс.Л., като изтеглените суми от сметката на дружеството се предавали на подс.Л.. За един от донесените му от подс.Б. Л. касови апарати свид.Х. получил списък с фирми, на които следвало да се издават касови бонове. Свид.Х. от началото на 2009 г. контактувал и с И. С., който бил служител на подс.Д. Б.. С. му носел написани листчета с цифри, които впоследствие се взимали от подс.Л.. Подс.К. Д. пък често носел на свид.Х. готови фактури. За подс.К. Д. Х. знаел, че работи при подс.Л. като шофьор. По разпореждане на подс.Л. свид.Х. контактувал и с Н. Г. от когото взимал документи за регистрирани фирми като предавал последните на Л.. Свид.Х. също теглил пари от банкови сметки, които предавал директно на подс.Л. заедно с разписката от банката, като средно теглил около 200 000 - 250 000 лева месечно, вкл. и от сметката на „Арт Комерс Ели“ ЕООД, за която сметка бил упълномощен. Свид.Х. знаел, че А. Д. работи за подс.Л. и че е пълномощник на неговите фирми, а за А. К. знаел, че е счетоводителка. През м.март 2011 г. подс.Л. донесъл в офиса на ул. „Плевен“ около 40 печата на различни фирми, като следвало свид.Х. да слага печати на предоставени му от подс.Л. документи в ксерокопие, а отделно полагал и печат „Вярно оригинала“, като впоследствие документите се взимали от подс.Л.. А. Д. активно съдействал на подсъдимите Л. и Б., като регистрирал или придобивал търговски дружества на свое име, които започвали да се използват в създаването на фиктивен документален поток. Освен това Д. търсел и намирал наркозависими или социално слаби лица, които също да стават собственици на фирми и да го упълномощават и съответно той да се разпорежда с мнимата дейност на фирмите под указанията на подсъдимите Б. и Л.. През 2008 г. на името на А. Д. било регистрирано дружеството „Ей Ди Къмпани ЕООД“. То било вписано в ТР на 20.08.2008 г. със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Хаджи Д.“, № 26, вх.Б, ет.5, ап.31, със собственик на капитала, управител и представляващ А. К. Д., а на 01.10.2008 г. бил сменен адресът на управление и седалището на гр.София, ул. „Шандор Петьофи“ № 51, ет.2, ап.6 - именно адресът, нает от свид.В. П. и ползван от него по разпореждане на подс.Л.. На 13.10.2008 г. дружеството било последователно прехвърлено първо на К. И. И., впоследствие на 29.10.2008 г. на Л. В. Г. и на 25.09.2009 г. на Р. А. М.. За „Ей Ди Къмпани“ ЕООД, представлявано от А. Д. било депозирано заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за въпросната фирма А. Д.. Посоченото дружество се ползвало за създаването на фиктивен документален поток, като макар и регистрирано през 2008г., документооборота с него за целите на групата започнал през 2009 г. Д. се включил в сдружението на Л., Б. и К. Д. със съзнание за съпричастност към същото на още три други лица в началото на 2009 г., като от тогава търсил и намирал физически лица за регистрация на фирми на тяхно име. В началото на 2009 г. А. Д. предложил на свид.Г. Н. на негово име да бъдат регистрирани фирми срещу заплащане на сумата от 600 лева. Свид.Н. се съгласил. Той трябвало да внася ежемесечно до 15 число справки-декларации по ЗДДС в НАП за фирмите, които се водели на негово име, да представя документи в НАП, да извършва тегления и разплащания по банков път. Така на името на Г. Н. били регистрирани дружествата „Бета Арт 2009“ ЕООД, „Алфа Арт Строй“ ЕООД, „Валдимекс-ВН“ ЕООД, които се контролирали от групата. Дружеството Бета Арт 2009 ЕООД било собственост и се управлявало от свид.Г. Н. от 30.07.2009 г., като на 23.09.2009 г. бил сменен адреса му на управление на гр.София, ул. „Нишава“ № 131, вх.Б, ет.1, като на 28.01.2010 г. дружеството било прехвърлено на М. Я.. Дружеството „Алфа Арт строй“ ЕООД било собственост и се управлявало от свид.Г. Н. от 12.08.2009 г. до 19.03.2010 г. като собственик на капитала му след това станал П. К. и седалището и адреса на управление на дружеството бил променен от гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.701, вх.В, ет.2, ап.10, на гр.София, ул. „Нишава“ № 131, вх.Б, ет.1. Дружеството „Валдимекс ВН“ ЕООД било собственост и се управлявало от свид.Г. Н. от 07.09.2009 г., като на 09.06.2010 г. бил сменен адресът му на управление на гр.София, ул. „Жулио Кюри“, № 20. На 11.02.2010 г. свид.Г. Н. депозирал заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за въпросната фирма. Промяната на седалището и адреса на управление на въпросните дружества при придобиването им целели единствено адресите за кореспонденция и местата, където да бъдат търсени техните представители да са именно ползваните офиси от подс.Л., подс.Б. или доверени им лица, за да може същите да отговарят при проверки на органите на НАП. В повечето случаи се целяло и заявленията за подаване на документи по електронен път до приходната администрация да може да се подготвят и изпращат тъкмо от лицата, контролиращи въпросните търговски субекти. Впоследствие свид.Г. Н. придобил и дружествата „Ситас-1“ ЕООД и „Я. Строй“ ЕООД, като дружеството „Ситас-1“ било собственост и се управлявало от Х. П. и В. Н. от 24.06.2008 г. до 16.03.2010 г., когато било прехвърлено на Г. Н., който станал и негов управител, а наред с това бил сменен и адресът му на управление на гр.София, ул. „Жулио Кюри“, № 20, офис 1308. Свид.Н. прехвърлил дружеството на 11.05.2011 г. на Б. А.. На 02.10.2008 г. и 16.03.2009 г. „ПОЛИ (POLI) 2003“ ЕООД чрез П. М. Н. депозирало заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за „Ситас-1“ ЕООД. На 15.03.2011 г. А. Д. депозирал заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за същата фирма. Дружеството „Я. строй“ ЕООД било учредено на 06.07.2008 г. като на 05.08.2010 г. било закупено от Г. Н., който бил и негов управител и променило седалището и адреса си на управление на гр.София, ул. „Ген.К. Ботев“, бл.26 Е, вх.А, ет.3, ап.9. На 01.03.2011 г. А. Д. депозирал заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за тази фирма. Дружествата се регистрирали или придобивали от свид.Н., като документите за регистрацията или прехвърлителните сделки му се носели от А. Д., като били изготвяни от свидетеля адв.Н. Г.. Свид.Н. веднага подписвал и пълномощни за А. Д. и/или за дъщеря му свид.Й. С. (Д.) и за свид.Н. Г. във връзка с дейността на фирмите, които пълномощни също били подготвяни от Г.. Свид.Н. многократно подписвал празни фактури, пълномощни и договори носени му от А. Д.. От началото на 2009 г. разпореждания на А. Д. давал подс.К. Д., който работел при подс.Б. Л. и бил известен с прякора „•••“. Подс.К. Д. препредавал действителните нареждания на подс.Б. Л. на А. Д. касателно фирмите, прехвърлителните сделки, необходимостта от банкови транзакции или тегления, и къде и какви документи да се носят. По нареждане на подс.Л. в началото на 2010 г. били прехвърлени дружествата „Бета Арт 2009“ ЕООД и „Алфа Арт Строй“ ЕООД, като подс.К. Д. чакал свид.Г. Н. пред нотариуса с набор от документи необходими за продажбата на дяловете им, а А. Д. довел две лица от ромски произход, на които следвало да стане прехвърлянето на фирмите. Така били придобити от свид.Н. и дружествата „Я. Строй“ ЕООД и „Ситас-1“ ЕООД, като за последното свидетелят даже не бил уведомен, че е прехвърлена на негово име. За дружеството „Я. строй“ ЕООД той не бил подписвал дори договор за придобиване. Свид.Г. Н. нямал понятие от дейността на фирмите, като по развилите се впоследствие ревизионни производства се явявали упълномощени лица (за двете ревизионни производства спрямо „Алфа строй“ ЕООД се явявал А. Д.). Свид.Н. нямал в действителност достъп до финансовите суми по сметките на дружествата в банките, като при тегления на суми, парите се давали директно от него на подс.К. Д.. По указания на подс.Б. Л. и подс.К. Д. свид.Н. трябвало да посещава конкретен банков офис и конкретен касиер в клон на „Уникредит Булбанк“ в кв. „Бели брези“ и само при него да осъществява банковите операции. Свид.Г. Н. наблюдавал и случай, при който подс.Б. Л. давал разпореждания и заповеди на А. Д. и К. Д. и последните се държали като подчинени на Л.. А. Д. обяснил на свидетеля, че посещава по указание на подс.Л. конкретен офис на НАП, при конкретен познат на Л. на когото носел документите. През зимата на 2010 г. свид.Н. се опитал да преустанови отношения с цитираните лица и да „напусне“, като заявил на А. Д., че не желае да се занимава повече с тази дейност, но Д. съобщил за решението му на подс.К. Д., който от своя страна уведомил подс.Б. Л., а последния заявил, че не може да се напусне организацията толкова лесно. Именнно такива думи били препредадени на свид.Н. от А. Д., като изречени от подс.Л.. Междувременно в началото на 2009 г. в гр.София, свид.Й. С. (Д.) също се включила активно в дейността на групата като била привлечена към нея от своя баща - А. Д., който й обяснил, че следва да подава данъчни декларации на различни дружества, да се явява на насрещни проверки и да оперира с банковите им сметки по негово указание. Д. запознал дъщеря си с подс.К. Д., който и казал, че фирмите ще търгуват с месо, а А. Д. и дал да подпише документи, които били донесени от подс.К. Д.. Свид.Й. С. (Д.) посещавала офисът ползван от подсъдимите Б. Л. и Д. Б., намирал се към 2009 г. в гр.София, ул. „Нишава“ 131, вх.Б, ет.1. В офиса работели и В. Г. и Д. Х., както и К. Д.. Свид.Й. С. (Д.) започнала да сътрудничи на А. Д. и К. Д. като на нейно име започнали да се регистрират и фирми. На името на свид.С. (Д.) били регистрирани следните дружества: -„Йас Инжинеринг“ ЕООД, вписано в ТР на 25.01.2010 г. със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Нишава №131, вх.Б, ет.1, собственик на капитала и управител Й. А. С. (Д.). На 26.07.2010 г. адресът и седалището на дружеството били променени на гр.София, ул. „Жулио Кюри“ № 20, вх.1, ет.7, ап.709. На 11.04.2010 г. от името на „Йас инжинеринг“ ЕООД представлявано от Й. А. С. било депозирано заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за същата фирма. -„Йас Трейдинг“ ЕООД, вписано в ТР на 25.01.2010 г. със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Нишава“ № 131, вх.Б, ет.1, собственик на капитала и управител Й. А. С. (Д.). На 09.06.2010 г. адресът и седалището на дружеството били променени на гр.София, ул. „Рикардо Викарини“, бл.1, вх.А, ет.3, ап.2. На 11.03.2010 г. от името на „Йас трейдинг“ ЕООД, представлявано от Й. А. С. (Д.) било депозирано заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за това дружество чрез В. К. П. и чрез Й. С. (Д.). -„Йас Комерс“ ЕООД, вписано в ТР на 26.01.2010 г. със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Нишава“ № 131, вх.Б, ет.1, собственик на капитала и управител Й. А. С. (Д.). На 12.05.2010 г. дружеството било прехвърлено на Д. З. и на 09.06.2010 г. адресът и седалището му били променени на гр.София, ул. „Жулио Кюри“ № 20, вх.1, ет.7, ап.709. На 06.04.2010 г. от името на „Йас комерс“ ЕООД представлявано от Й. А. С. (Д.) било депозирано заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за това дружество. На 11.04.2010 г. от името на „Йас комерс“ ЕООД, представлявано от Й. А. С. (Д.) било депозирано заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за въпросната фирма чрез „Йас инжинеринг“ ЕООД, представлявано от Й. А. С. (Д.) и чрез „Артекспорт“ ЕООД, представлявано отново от нея. На 12.04.2010 г. от името на „Йас комерс“ ЕООД, представлявано от Й. А. С. (Д.) било депозирано заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице пак за въпросната фирма чрез „Разно импорт експорт“ ЕООД, представлявано също от Й. А. С. (Д.). -„Артекспорт“ ЕООД, вписано на 04.02.2010 г. със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Нишава“ № 131, вх.Б, ет.1, собственик на капитала и управител Й. А. С. (Д.). На 26.04.2010 г. дружеството било прехвърлено на С. И. и на 09.06.2010 г. адресът и седалището му били променени на гр.София, ул. „Жулио Кюри“ № 20, вх.1, ет.7, ап.709. -„Разноартимпорт“ ЕООД, вписано на 12.02.2010 г. със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Нишава“ № 131, вх.Б, ет.1, собственик на капитала и управител Й. А. С. (Д.). На 14.05.2010 г. дружеството било прехвърлено на С. И. и на 09.06.2010 г. адресът и седалището му били променени на гр.София, ул. „Жулио Кюри“ № 20, вх.1, ет.7, ап.709. -„Разно импорт експорт“ ЕООД придобито от Й. А. С. (Д.) на 25.02.2010 г., на което същата станала и управител. Първоначално седалището и адреса на управление на дружеството се водели в гр.София, ж.к. Стрелбище, ул. Нишава № 131, вх. Б, ет. 1, а посочената за комуникация електронна поща била: •••@•••, като впоследствие седалището се сменило на бул./ул. „Жулио Кюри“ № 20, ет. 7, ап. 709, след като Д. на 07.09.2010 г. го прехвърлила на Д. К. и вече фигурирал телефонен номер за комуникация •••. -„Мастър Трейд“ ЕООД придобито Й. А. С. (Д.) на 02.05.2011 г., на което същата станала и управител, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Проф.Х. Вакарелски“ №5-6, офис. Повечето пълномощни подписани от свид.Й. С. (Д.) били подготвяни и й се предоставяли от свид.Н. Г.. Така Й. С. (Д.) упълномощила свид.В. П. да я представлява по ревизионните производства на „Артекспорт“ ЕООД. Свидетелката започнала още през 2009 г. срещу заплащане на сумата от 1000 лева на месец да извършва дейност по съставяне на документи за фирми, подаване на данъчни декларации, както и опериране с банковите им сметки, като указания за това какви банкови операции да извършва й се давали от подсъдимите Д. Б., К. Д. и Б. Л., а И. С. й казвал на какви насрещни проверки да се явава. До регистрацията на фирми на нейно име свид.Й. С. (Д.) извършвала същата дейност в гр.София като пълномощник на фирмите на баща си А. Д. или като пълномощник на други лица, за фирми контролирани от Л., Б., Д. и Д.. При извършването на банкови транзакции и при откриване на сметки в банките за дружествата свид.Й. С. (Д.) била придружавана от И. С. и П. Г., а впоследствие през 2010 и 2011 г. и от С. Б. и П. С.. Подс.Ц. К., след като се включил в групата след октомври 2010 г. в гр.София също стоял пред банковите клонове при внасяния на суми. Същевременно свид.Й. С. (Д.) получавала своята заплата за извършваната от нея дейност от подсъдимите К. Д. и Д. Б.. А. Д. посещавал офиса на ул.Нишава № 131 в гр.София, като често бил в нетрезво състояние. Този офис посещавали и свидетелите Н. и Д. П. – и двамата наркозависими. Свид.Д. П. по това време живеел на адреса на А. Д. в кв. „Красна поляна“ и на негово име формално също били регистрирани фирми. Свид.В. П. се познавала от години с подс.Б. Л. и още от 2007 г. работела за него, като извършвала техническо окомплектоване или съставяне на нужния набор счетоводни и други документи, съпътстващи една сделка, които впоследствие предавала на счетоводителката А. К., с която подс.Л. също бил в близки отношения. Тази дейност свид.В. П. извършвала първоначално на ул. „Костенски водопад“ 47 в гр.София, после от средата на 2010 г. на ул. „Рикардо Викарини“ №1, ет.2 в гр.София, а по-късно офиса и бил преместен на ул. „К. Ботев“ № 26Е, вх.Б, ап.31. Свид.П. никога не била виждала трудовата си книжка и не знаела каква всъщност е длъжността й, но била назначена в „Никон Трейдинг“ ЕООД. Същата обслужвала всички фирми на подс.Б. Л.. Като такива фирми - на Л. свидетелката считала „Компас МММ“ ЕООД, „Хепи Чикън“ ЕООД, „Деко ЛКМ“ ЕООД, както и „Йас Трейдинг“ ЕООД, за която знаела, че е регистрирана на името на Й. С. (Д.). Свид.П. не познавала формалните собствениците на дружествата, изключая Й. С. (Д.) и нейния баща, който понякога идвал в офиса й, за да носи пълномощни. Свид.П. получавала от подс.Л. подписани пълномощни от името на управителите на фирмите да ги представлява пред банките и държавните институции, а в повечето случаи и спесимени от подписите на управителите за откритите банкови сметки. Тя се явявала и по насрешните проверки на фирмите, с изключение на тези на „Йас трейдинг“ ЕООД, за което дружество се явявала формално управляващата го свид.Й. С. (Д.). Имало случаи, в които свид.П. откривала сметки в банки на тези фирми, като срещала управителите на фирмите в банката. Свид.П. издавала и фактури, които подпечатвала с наличните при нея печати, издавала и касови бонове през фискалните устройства и правела преводни нареждания през банките, като контактувала със счетоводителката на дружествата, която била А. К., а последната изготвяла справките-декларации по ЗДДС. За изискуемите документи по насрещните проверки от ревизионните органи свид.П. представяла документи, подготвяни и предоставени й от А. К.. Всички горепосочени действия свид.П. извършвала по нареждане на подс.Б. Л., като съхранявала печати на фирмите „Никон Трейдинг“ ЕООД, „Хепи Чикън“ ЕООД, „Компас-МММ“ ЕООД, „Рива Санд“ ЕООД, „Деко ЛКМ“ ЕООД, „Санд Ком“ ЕООД, „Ата мийт“ ЕООД, както и фискални апарати на изброените фирми в ползваните от нея офисни помещения. П. смятала, че подс.Б. Л. е търговски представител на тази фирми, какъвто същия никога не е бил, като по негово разпореждане тя започвала или преустановявала работата с една или друга фирма по създаване или окомплектоване на документи. Банковите операции, които свид.П. осъществявала по сметките на фирмите също се предприемали от нея по инструкция на подс.Л., като валутните преводи стигали до размер 20 000 - 30 000 евро на седмица. Указанията и инструкциите на П. се давали от подс.Л., както лично, така и по телефона, като комуникацията й с него била перманентна. „Деко ЛКМ“ ЕООД било вписано в ТР на 04.11.2009 г. със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „К. Ботев“ № 5, ет.2 като собственик на капитала му и негов управител се водел Л. К. М.. На 11.12.2009 г. от името на „Деко ЛКМ“ ЕООД представлявано от Л. К. М. било депозирано заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за въпросната фирма В. К. П.. „Никон Трейдинг“ ЕООД било вписано в ТР на 04.11.2009 г. със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „К. Ботев“ № 5, ет.2 , като собственик на капитала му и негов управител се водел пак Л. К. М.. На 11.12.2009 г. от името на „Никон Трейдинг“ ЕООД, представлявано от Л. К. М. било депозирано заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за въпросната фирма В. К. П.. Впоследствие последната като упълномощено лице за „Никон Трейдинг“ ЕООД подала също заявление от 03.03.2010 г., че документите по електронен път ще се подават от „Хепи Чикън“ ЕООД, представлявано от Л. В. Г.. „Санд Ком“ ЕООД било вписано в ТР на 03.08.2010 г. със седалище и адрес на управление София, ж.к. „Гоце Д.“, бл.235, вх.В, ет.3, ап.43, като собственик на капитала му и негов управител се водел А. Г. К.. На 04.10.2010г. от името на „Санд Ком“ ЕООД, представлявано от К. било депозирано заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за въпросната фирма В. К. П.. Същата била упълномощено лице и с нея се контактувало при проведените ревизионни производства на дружеството. „Рива Санд“ ЕООД било вписано в ТР на 30.08.2010 г., със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Гоце Д.“, бл.235, вх.В, ет.3, ап.43, като собственик на капитала му и негов управител се водел пак А. Г. К.. На 12.02.2009 г. от името на „Рива санд“ ЕООД, представлявано от К. било депозирано заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за въпросната фирма В. К. П.. На двете дружества „Санд Ком“ ЕООД и „Рива Санд“ ЕООД пълномощник се явявал още и С. Б.. Същия работел в офиса на ул. „Рикардо Викарини“ в гр.София, като момче за всичко. Задълженията му се изразявали във возене, като шофьор на свид.П. до различни банки и държавни институции. Б. започнал работа в офиса след като помолил подс.Л. да му намери работа и деецът го пратил там. Неговото упълномощаване от фиктивните управители на цитираните две дружества се случило след като свид.П. му снимала личната карта в офиса и после получил пълномощно. По разпореждане на свид.П. свид.Б. носел фирмени документи в „Си Банк“. Свид.Б. никога не бил виждал нито собственика и управител на същите дружества А. К., нито имал понятие от дейността им, като единствено изпълнявал дадените му от П. задачи, включително возил и свид.Й. С. (Д.) до Банка ДСК, вземал фирмени документи от офиса където работел и ги носел по указание на свид.П. на А. К. в офиса й на ул. „Царибродска“, отново по разпореждане на свид.П.. Същия работел без трудов договор, като получавал възнаграждението си в плик. Той бил запознат от подс.Б. Л. с подс.Д. Б., с когото по думите на свидетеля постоянно били заедно, но взаимоотношения с Б. свидетелят нямал. „Карне импорт експорт“ ЕООД било вписано в ТР на 18.09.2010 г., със седалище и адрес на управление ж.к. „Гоце Д.“, бл.237, вх.А, ет.6, ап.18 и наименование „Ата мийт“ ЕООД, като собственик и управител на същото била В. К. П. с тел. за контакт •••. На 26.04.2011 г. дружеството било прехвърлено на Н. Г. Г., като било променено името, но П. останала управител до 20.05.2011 г. На 12.02.2011 г. от „Ата Мийт“ ЕООД представлявано от В. П. било депозирано заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за въпросната фирма от името на В. К. П.. На 15.05.2011 г. П. е подала същото заявление, но от името на „Карне Импорт експорт“ ЕООД. „Компас-МММ“ ЕООД било вписано в ТР на 18.05.2009 г. със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Тодор Джабаров“ № 122, вх.Б, ет.4, ап.43. Негов собственик на капитала и управител се явявал И. И. М.. На 15.05.2010 г. дружеството било прехвърлено на Е. С. Ц., като бил сменен адресът му на управление и седалището на гр.София, ул. „Драган Цанков“ 11. „Хепи Чикън“ ЕООД било вписано в ТР на 14.11.2008 г., със седалище и адрес на управление София, ул. „Тодор Джабаров“ № 122, вх.Б, ет.4, ап.43, като собственик на капитала му и управител се явявала Л. В. Г.. На 25.09.2009 г. дружеството било прехвърлено на Р. А. М.. На 13.02.2009 г. от името на „Хепи Чикън“ ЕООД, представлявано от Л. В. Г. било депозирано заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за въпросната фирма Л. В. Г.. Упълномощено лице по данъчно ревизионните производства спрямо това дружество била пак свид.В. П. и тя осъществявала контакт с органите на НАП. Всички действия по отношение на изброените фирми В. П. извършвала по указание на подс.Б. Л.. Свид.А. К. управлявала счетоводна къща с наименование „Асетинг Консулт“ ЕООД. Дружеството извършвало счетоводни услуги на адрес гр.София, ул. „Царибродска“ № 123, ет.1, ап.3. То имало сключени договори за счетоводно обслужване с фирмите „Еси експрес“ ЕООД от 01.10.2010 г. и с „Ей Ди Къмпани“ ЕООД от 28.11.2007г ., както и с други фирми извън обхвата на обвинителния акт. В управляваната от свидетелката счетоводна къща се извършвало счетоводно обслужване, съставяне на счетоводни документи и формиране на документален поток за фирмите „Разноартекспорт“ ЕООД, „Йас Трейдинг“ ЕООД, „Йас Комерс“ ЕООД, „Йас Инжинеринг“ ЕООД, „Еси Трейдинг“ ЕООД, „Санд Ком“ ЕООД, „Рива Санд“ ЕООД, „София Трейд 3000“ ЕООД, „Деко ЛКМ“ ЕООД, „Хепи Чикън“ ЕООД. Съхранявали се празни кочани с фактури, касови апарати, печати на фирмите и същите се използвали за създаване на документален поток към и от въпросните фирми. Именно тук се изпращала или се носела съставената документация от свид.В. П., свид.Й. С. (Д.) и подс.Б. Л., за да се извърши окончателното счетоводното оформяне на документите на споменатите фирми. Свид.Е. И. била кума на свид.А. К.. През 2010 г. свид.Е. И. регистрирала четири дружества. „Еси експрес“ ЕООД било вписано на 30.08.2010г. със седалище и адрес на управление София, ул. „Копринарска” 2 като собственик и управител била Е. С. И.. Същата в това си качество упълномощила с генерални пълномощни А. К. и подс.Б. Л.. Именно въз основа на това пълномощно подс.Б. Л. сключил договор за счетоводно обслужване с Асетинг Консулт ЕООД. Свид.Е. И. нямала никаква представа от действително извършваната или не дейност от нейната фирма. Не знаела фирмата притежава ли имущество, складове, служители, задължения. Тя останала с убеждението, че свид.А. К. развива търговска дейност от името на фирмата. В хода на ревизионното производство свидетелката единствено препредавала предоставените и от А. К. документи, без да има съзнание за тяхното съдържание, като тези документи били съставяни като документален поток в съответната счетоводна къща и представлявали счетоводно отразяване в дневниците за покупки на фактури за доставки и услуги от дружества без реална търговска дейност. Свид.Е. И. не знаела, дали трите останали дружества, регистрирани на нейно име извършват или не дейност, но в действителност и трите дружества Еси Трейдинг ЕООД, Ели Експо ЕООД и Арткомерс Ели ЕООД били част от контролираните от ръководителите на групата Б. и Л. и участниците в нея Д., К. и Д. дружества. На 31.05.2011 г. от Асетинг Консулт ЕООД било депозирано заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставени от НАП с УЕП на упълномощено лице Асетинг Консулт ЕООД, чрез А. К. за Еси Експрес ЕООД. Дружеството Еси трейдинг ЕООД било вписано на 30.08.2010 г. със седалище и адрес на управление София, ул.Копринарска 2 като собственик и управител била Е. С. И.. На 22.10.2010г. дружеството било прехвърлено на Д. С. П. и на същата дата адресът и седалището били променени на гр.София, ул.Жулио Кюри, бл.20, офис 1308. На 14.04.2011 г. от името на Еси трейдинг ЕООД, представлявано от Д. С. П. било депозирано заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за въпросната фирма Д. С. П.. За представянето на документи по развилото се ревизионно производство свидетеля неотклонно бил придружаван от А. Д.. Дружеството Ели Експо ЕООД било вписано на 30.08.2010 г. със седалище и адрес на управление София, ул.Копринарска 2, като собственик и управител била Е. С. И.. На 22.10.2010 г. дружеството било прехвърлено на Д. С. П. и на същата дата адресът и седалището били променени на гр.София, ул.Жулио Кюри, бл.20, офис 1308. На 01.03.2011 г. от А. Д. било депозирано заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за Ели Експо ЕООД, представлявано от Д. П.. В развилото се ревизионно производство, лицето контактувало с представителите на данъчната администрация била Й. С. (Д.). Прехвърлянето на посочените дружества през м.октомври 2010 г. на Д. П. се случило чрез посредничеството на А. Д., в чийто дом в ••• към онзи момент живеел свид.П.. Свидетелят Д. П. никога не бил виждал свид.Е. И. и фирмите му били прехвърлени след като А. Д. му обещал сумата от 400 лева на месец. Бил придружен при нотариуса от свид.Д. Х., който донесъл документите за прехвърлянето. На свид.П. започнали да му плащат, след като придобил двете фирми през м.октомври 2010 г. и от следващия месец той вече също бил на „заплата“ от 400 лева на месец. Сумата за заплатата била получавана от свид.Д. П. от А. Д., като парите се давали на А. Д. от подсъдимите К. Д. и Ц. К. като последния също след м.октомври 2010 г. също се включил в сдружението. Парите се давали на Д. П. от подсъдимите и Д. именно защото на името на същия били регистрирани фирми и последният без възражения подписвал всякакви документи и изпълнява всякакви нареждания свързани с фирмите. Свид.Д. П. (известен като Д. Г.) бил придружаван от А. Д., за да открива сметки в банки. При тегления на суми от банковите сметки свид.П. бил придружаван от подс.К. Д., като в един от случаите през януари 2010 г. изтеглил сумата от 90 000 лева, които предал на подс.К. Д.. При посещения в данъчните служби свид.Д. П. носил документация, давана му от А. Д. и предавал на същия такава получавана от данъчните органи. Свид.Д. П. систематично подписвал договори, фактури, вносни бележки и документи за откриване на сметки в банки, представени му от А. Д., като многократно присъствал на обаждания от страна на свид.Д. Х., подс.Ц. К. и подс.К. Д. при които на Д. се обяснявало да се вземат от определено място пълномощни или да отиде да взема заплата, както и да се посетят определени данъчни служби за да се вземат или дадат документи по извършвани насрещни проверки на определени фирми. Подс.Ц. К. в същото време се водел търговски мениджър на Роялстройтех ЕООД, бил пълномощник на въпросното дружество, подчинен на подс.Д. Б. и работел в офиса на ул.К. Ботев в гр.София. Тъй като свид.Д. П. съжителствал със свид.Г. Н. същия бил наясно с обстоятелството, че последния също притежава фирми, придобити под давлението на А. Д., както и че действително опериращият с фирмите не е Г. Н.. Четвъртото дружество регистрирано на името на свид.Е. И. било дружеството Арткомерс Ели ЕООД и било вписано на 30.08.2010 г. със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Копринарска 2 като собственик и управител била Е. С. И.. На 22.10.2010г. дружеството било прехвърлено на В. К. В. и на същата дата адресът и седалището били променени на гр.София, ул.Плевен № 6, ап.6 - адрес ползван от свидетелите Х. и В. Г. за съставяне на документи по разпореждане на подс.Б. Л.. Свид.В. В. подписал единствено учредителния акт на дружеството и подписал незабавно пълномощно на свид.Х.. Свид-Е. И. през целия период от време, в който била собственик на въпросните дружества контролирани от групата работела в бинго зала, като заплатата и била в размер от 300 лева. През 2011 г. групата продължила да се занимава с намирането на лица на чието име да се регистрират фирми, които да бъдат включени под контрола на групата. Свид.С. К. била наркозависима и се познавала със свид.Г. Н., който от своя страна я запознал със свид.Й. С. (Д.) и с нейния баща А. Д.. Срещу обещанието да получава по 300 лв. на месец на името на свидетелката били регистрирани и прехвърлени общо три фирми, като измежду тях било и дружеството Балкан 70 Интернационал ЕООД. То било придобито от С. К. К. на 22.01.2011г. от свид.Н. И. Г. и М. Р. Н., като адресът му на управление бил в гр.София, ул. „Жулио Кюри “, №20, офис1308. Свид.К. била водена при нотариуси и в адвокатски кантори, като А. Д. носел подготвени документите за прехвърляне на фирмите, а свидетелката незабавно подписвала пълномощни на името на него или на дъщеря му свид.Й. С. (Д.). А. Д. вземал със себе си документацията на всички регистрирани фирми, печатите и свидетелката нямала никаква информация дали тези фирми развиват дейност включително и горепосочената. При един от случаите на регистрация на фирма на нейно име пред офиса на нотариуса стояло и лице, което й било представено от А. Д. като „Ц.“, което носело очила и Д. обяснил, че това е негов колега. Свид.С. К. била водена от Й. С. (Д.) през 2011г. в началото в офиси на данъчната администрация, която предварително й обяснявала какво следва да говори и прави. В деня преди 14.06.2011г. свидетелката била заведена от Й. С. (Д.) в данъчната служба за подаване на справка декларация по ЗДДС за дружеството Балкан 70 Интернационал ЕООД и К. видяла, че се касае за ДДС в размер на 240 000 лева, като Й. С. (Д.) й обяснила, че за това се борят шефовете –Д. и Б.. На 09.04.2011г. Й. А. С. (Д.) депозирала заявление за подаване на документи по електронен път за фирмата Балкан 70 Интернационал ЕООД и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за въпросната фирма. Посоченият имейл за кореспонденция бил •••@•••. Свид.Г. не познавал С. К., която била собственик и управляваща на това дружество, но имал пълномощно да извършва търговска дейност от нейно име, като сключил договор за наем на склад с конкретна фирма по нареждане на Ц. К.. Счетоводителката П. К. му изпращала директно фактури за продажба на месо, които свидетелят само подписвал по нареждане на подс.Ц. К., но от името на С. К., като в последствие ги носел в офиса на ул.К. Ботев в гр.София и ги предавал на подс.Ц. К.. В действителност по това време свид. П. Г. бил на заплата при подс.Д. Б., който му плащал сума от около 600-700 лева на месец, но бил на пряко подчинение на Ц. К., а подс.Б. го питал само дали инкасото е минало. Дружество контролирано от групата било и Люси Арт ЕООД, вписано на 09.12.2008г. със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Шандор Петьофи, № 51, ет.2, ап.6 като собственик и управител била Л. В. Г.. На 25.09.2009г. дружеството било прехвърлено на Р. А. М.. На 23.03.2009г. от Люси Арт ЕООД представлявано от Л. В. Г. било депозирано заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице за въпросната фирма Л. В. Г.. Дружеството Балкан 58 Интернационал ЕООД било с едноличен собственик на капитала и управител Й. П. Й. и било учредено на 27.07.2005 г., като адресът му на управление бил в гр.София, ул..“Зона Б-5“, № 10, вх.А, ет.12, ап.126. Дружеството също се контролирало от участниците в групата, като след м.октомври 2010г. за него отговарял подс.Ц. К.. Свид.Й. Й. нямал представа от оборота, дейността и действителното състояние на фирмата, като по думите му имал само устна договорка с подс.Ц. К. той да търгува от негово име. От средата на 2010г. счетоводното обслужване било възложено на фирма П.Е. Финанс ЕООД в гр.София с управител свид.П. К.. Същата нямала подписан договор за счетоводно обслужване, за сочената фирма, но получавала сума от 100 лева на месец като изготвяла фактури за дружеството и получавала информация какво да съдържат фактурите по имейл и впоследствие изпращала въпросните фактури на П. Г. в с.Лукорско за подпис, където същия пребивавал и изпълнявал директните нареждания на Ц. К. след октомври 2010 г. Подс.К. имал и пълномощно за това дружество. За периода, в който фирмата се обслужвала счетоводно от П. К. Й. два пъти предал документи на последната. Единствен доставчик на Балкан 58 Интернационал ЕООД документално била фирма Йас Инжинеринг ЕООД. Всички документи след октоври 2010 г. се предавали в гр.София чрез пълномощника му подс.Ц. К.. Свид.К. изготвяла и справки-декларации по ЗДДС, но не била подавала такива в НАП, като управителят Й. Й. си ги носил лично. Така подс.Ц. К. контролирал след м. октомври 2010г. отчитането на доставките, счетоводната документация и цялата счетоводна отчетност на конкретната фирма. Фирмата на свид.К. пък, чийто офис се намирал на ул.692 №12, в кв.Овча купел, офис 1 обслужвала по същия начин и фирма Балкан 70 Интернационал ЕООД, като подготвяла фактури за същото дружество. Документално и двете фирми се занимавали с покупко-продажба на месо от чужбина. В действителност свид.Й. Й. също бил включен в схемата за набиране на лица на чието име да се регистрират фирми, които в последствие да формират документален поток. Същият успял да убеди свид.А. К. да се регистрира на нейно име фирма, при което свидетелката била доведена в гр.София пред нотариус и на нейно име била регистрирана Аделин Консулт ЕООД. Това дружество било вписано на 23.09.2010г. със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Ботунец, № 340, ет.4, ап.417 като собственик и управител била А. А. К.. Свидетелката подписала пълномощни, документацията на фирмата и печатите останали у Й., а свидетелката получила 300 лева. Впоследствие свидетелката установила, че по сметките на фирмата се трансферират значителни суми, при което блокирала сметките. В началото на 2010 г. свид.П. С. започнал работа като шофьор на подс.Б. Л.. Ползван по това време от подс.Б. Л. и подс.Д. Б. бил и офис в гр.София на ул.К. Ботев бл.26 Е, вх.Б, ет.3, ап.31. Впоследствие офисът бил сменен с офис находящ се в гр.София, ул.Бяло поле 17, вх.Б, ет.1. Работата на свид.С. основно се изразявала в това да стои пред офиса или да чака определени лица от провинцията на бул.България, които били закарвани в офиса на подс.Б. Л.. Свидетелят не присъствал на разговорите на лицата с Л.. В офиса на ул.Бяло поле, който се ползвал през 2011 г. работели подс.Д. Б., И. С. който бил директно подчинен на Б. и подс.Ц. К., който преди това работел и в офиса на ул.К. Ботев 26 Е. Офисите се посещавали от подс. К. Д., на когото основно подс.Л. поставял задачи за разнасяне на документи до институциите, но не било рядкост да му се поставят задачи и от подс.Д. Б.. Офисът на ул.К. Ботев в гр.София се посещавал и от Д. Х. и В. Г., на които подсъдимите Б. Л. и Д. Б. давали нареждания, но свид.С. не бил наясно със съдържанието на същите. А. Д. осъществявал контактите си с подсъдимите Б. Л., Д. Б. и К. Д. извън офиса, основно по заведения като рядко се качвал в офиса, но често стоял пред него като подс.К. Д. контактувал с него. Свид.С. от есента на 2010г. системно бил изпращан пред Банка ДСК в кв.Бели брези където следвало да изчака влизането и излизането на Й. С. (Д.). Повечето пъти на място идвали свид.Д. Х. и подс.К. Д., като след тяхната поява и излизането на С. от банката свидетелят си тръгвал. Същия бил изпращан там от подс.Б. Л., като свид.С. нееднократно питал за причините, поради които е изпращан пред банката, но Л. му отговарял уклончиво. С. транспортирал Л. и в офиса на свид.А. К., за която знаел че е счетоводителка, но подс.Л. му разпореждал да остава в колата. Подс.Л. още през 2008 г. плащал на определени лица за регистрирани на тяхно име търговски субекти, които ползвал и контролирал. Такива били плащанията на свид.В. П. за фирма София трейд 3000 ЕООД. От началото на 2009 г. тази дейност започнала да се върши системно от Б. Л., Д. Б., К. Д. и А. Д. цЕ.сочено и трайно. Ръководителите на групата подсъдимите Б. Л. и Д. Б. вече от началото на 2009 г. в гр.София системно възлагали на А. Д. да намира лица в затруднено материално положение, на името на които да се учредяват или придобиват дружества, които впоследствие групата да контролира било посредством действия на самите лица, било посредством издадени пълномощни за други лица от тяхно име. Така контролираните фирми започнали да натрупват данъчни задължения още в периода на съществуване на организираната престъпна група. Ръководителите на групата с тази цел снабдявали с финансови средства К. Д. и А. Д., които се препредавали на последния и с които той заплащал на свидетелите Н., К., Й. С. (Д.). В някой от случаите плащанията се осъществявали и от самите ръководители. Така подс.Б. Л. правил плащания към свидетелите В. П., С. Б., В. П., Д. Х., а подс.Д. Б. към свидетелите П. С., И. С., А. М.. В други случаи заплащанията били опосредени през А. Д., но при него идвали от подс.Ц. К. - при свид. Д. П. след м. октомври 2010 г. Решенията относно условията, при които се съставяли документи с невярно съдържание за конкретни фирми, се взимали от ръководителите на групата подсъдимите Л. и Б.. Решенията кои лица да бъдат вписвани за собственици и управители на дружествата, кои да бъдат упълномощавани от тях се вземали пак от ръководителите Л. и Б.. Те вземали решения и за организирането на счетоводната отчетност на въпросните дружества, набавяли печати и давали нареждания за създаване на документи с невярно съдържание. За тази цел се депозирали и множество заявления за подаване на документи по електронен път пред НАП, като електронните подписи на собствениците или пълномощниците на търговските дружества се съхранявали от групата. Двамата възлагали поотделно и на участниците в групата Д., Д. и след октомври 2010 г. и на К. да контактуват с органите на НАП във връзка с извършване на ревизионни производства на конкретните фирми. Те възлагали и на конкретни свидетели да правят това. Подс.Л. от своя страна възлагал чрез подс.К. Д. на А. Д. да намира лица в затруднено материално положение и същите да бъдат вписвани като собственици на различни търговски дружества или да им бъдат прехвърляни такива дружества. От друга страна подс.Д. Б. взаимодействал с дъщерята на А. Д., след като последният приобщил същата към деятелността си и тя подписвала всички документи предоставени й от страна на подс.Б., като последният й давал и нареждания заедно с К. Д. да оперира с банкови сметки. От свия страна подс.Л. пък изпращал лица които да я охраняват. Подсъдимият К. след октомври 2010г., а подсъдимите Б. и Л. и А. Д. от началото на 2009 г. в гр. София отговаряли и за определени дружества, контролирани от групата. Подс.К. Д., свид.С., свид.Х. и свид.Б. по нареждане на подс.Б. Л. придружавали свид. Й. С. /Д./ при извършване на банкови разплащания и тегления на суми, като изтеглените пари се давали на подс.К. Д., който ги препредавал на подсъдимите Л. и Б., които били своеобразните „шефове“. Контактът с органите на приходната администрация се осъществявал от свидетелите П., К. и С. /Д./ и от подс. Ц. К. след октомври 2010г. по разпореждане на подс. Л. или подс. Б.. Наетите офиси първоначално на ул.Нишава 131, впоследствие ул. Ген.К. Ботев 26Е и ул.Бяло поле №17 в гр.София се ползвали от подсъдимите Л. и Б.. В действителност последният имал и офис на ул. Х. Вакарелски №17, вх.Б, ет.4. Хронологично във времето дейността на групата се осъществявала в гр.София в трите офиса- ул.Нишава 131, ул. Ген.К. Ботев 26Е и ул.Бяло поле №17, в които се взимали решенията относно дейността на групата и се разпределяли задачите за изпълнение, подготвяли се документите с невярно съдържание, но срещите с А. Д. се извършвали и извън офиса. На тези адреси се съхранявала и част от счетоводната документация за част от фирмите. Голяма част от счетоводната документация се съхранявала и на ул. Плевен № 6 в гр.София включително и в мазето където била пренесена от свидетелите Д. Х. и В. Г. след освобождаване от същите на техния офис, тъй като те също извършвали оформяне на счетоводни документи и предоставянето им на Б. Л., а в края на 2011г. вече извършвали дейност на ул.Петко войвода № 25 в гр.София. Х. и Г. отпечатвали фактури за определени посочени им от Л. фирми, със съдържание посочено им от него, подпечатвали ги с печати предоставяни им от него, като пускал касови бонове към тях на касовите апарати за съответните фирми. На адресите се съхранявали множество касови апарати на дружествата, които се ползвали именно за отпечатване на касови бонове към съответните фактури. Случвало се първоначално И. С. да предава на свид.Х. листчета с необходимото съдържание на фактурите, а впоследствие самите фактури да се предават на Л.. Готови фактури били носени и от подс.К. Д. на Х.. Х. бил изпращан от подс.Л. и при свид.Н. Г. от когото взимал документи за регистрация и пълномощни за конкретни фирми. За тази си деятелност и двамата получавали възнаграждение от подс.Л., като сумите които Х. теглел от банките по нареждане на подс.Л. ги предавал на последния. Свид.А. К. на ул.Царибродска 123 инкорпорирала в счетоводната отчетност на част от изброените по-горе фирми представените й набори от документи с невярно съдържание по разпореждане на подс.Л., като и били предоставяни от него, от свид.В. П., от свид. Й. С./Д./ и от свид. И. С.. Свид.П. К. вършела същата дейност на адреса на П.Е.Финанс ЕООД в гр.София, кв.Овча купел, ул.692, като документите й се предоставяли от Й. Й. и подс.Ц. К. след м. октомври 2010 г. Свид.М. правел същото на ул.Силиврия въз основа на указания на подс.Б. и след донесени документи от Б. и И. С.. Разпорежданията за част от фирмите от свид.И. С. се получавали от подс.Д. Б. основно и в по-малка степен от подс.Б. Л., като първия му предоставял и пълномощни за конкретните фирми, като С. представлявал фирмите пред банковите институции, данъчните институции и оперирал със сметките. Свидетелят бил ползван и като куриер, тъй като представял счетоводната документация за част от фирмите на А. М. в офиса на ул.Силиврия, както и в офиса на А. К.. Свид.И. С. многократно виждал Й. С. /Д./ в офисите на Л. и Б., като знаел че тя има повече пълномощни от него и шефове са й именно Л. и Б.. Подсъдимите Л., Б., Д. и А. Д. от началото на 2009 г. в гр.София вече били с ясно съзнание за принадлежност към престъпното сдружение, синхронизирали действията помежду си, които действия следвало да доведат до постигането на общата престъпна цел – избягване установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери. Йерархията била строго опредЕ.. Решенията се вземали от подсъдимите Б. Л. и Д. Б., свеждали се до знанието на А. Д. и подс.К. Д., а след м. октомври 2010 г. и до знанието на подс. Ц. К., които просто ги изпълнявали. Последният се включил в сдружението след м.октомври 2010 г. като започнал да плаща на свид.Д. П. за придобиването и дейността на регистрираните на негово име фирми, както и да контролира определени дружества. Всички гореизброени дружества от учредяването си или от придобиването им от някое от гореизброените лица в действителност не са осъществявали реална търговска дейност в декларирания обем и на декларираната ежемесечна стойност по СД по ЗДДС пред органите по приходите в периода на действие на групата, и са водели счетоводна отчетност, която документално е била обоснована, но в действителност декларираните от дружествата сделки и/или услуги в голямата си част не били действителни. Повечето от изброените дружествата нямали работници или са имали назначени фиктивни такива, не притежавали складова база, дълготрайни материални активи. Учредяването или придобиването на въпросните търговски дружества, прехвърлителните сделки със същите, упълномощаването на конкретни лица във връзка с дейността на гореизброените търговски субекти, счетоводната отчетност на търговските субекти се извършвали без в нито един от случаите свидетелите документални собственици да са били наясно с вида, наименованието, дейността, имуществото, представляващите лица, приходите, разходите, оборота, печалбата, задълженията на дружествата, а и касателно отношенията на търговските субекти с органите по приходите. При осъществяване на счетоводната отчетност търговските дружества под контрола на групата, се вписвали фиктивни доставки в дневниците за покупки и по този начин се намалявал данъчният резултат за контрагентите им за съответния период. Именно създаването на този фиктивен документален поток, целящ избягването установяването и плащането на данъчни задължения, е била една от престъпните дейности на сдружението. В първичната счетоводна документация се отразявали неслучили се сделки със стоки и/или услуги като свидетелите Г. Н., С./Д./, В. П., И. С., С. Б., Д. П., В. П., Й. Й., Д. Х., П. Г. са съставяли и подписвали множество документи, фактури, договори, пълномощни. Явявали са се като пълномощници по насрещни проверки във връзка със започнали и развили се ревизионни производства за множество фирми като са били снабдявани с пълномощни именно от ръководителите на групата посредством свид.Н. Г., както и самите те са представяли изисквани счетоводни документи от приходната администрация, като въпросните документи са им били предоставяни именно от А. Д. и К. Д.. Свидетелите Й. С./Д./ и Х. са извършвали и финансови операции със сметките на въпросните фирми като са акумулирали и финансови средства, които отново са били предоставяни на членовете на групата. Какви финансови операции да се осъществяват било указвано от подсъдимите Л. и Б.. Подс. Ц. К. след м. октомври 2010 г. съставял и в офисите фактури на конкретни дружества, контролирал ги и осъществявал контакт с органите на НАП във връзка с тях. Всички гореизброени дружества били регистрирани по ЗДДС. Съгласно ЗДДС данъчният период е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка¬декларация с резултат от същия този данъчен период. Такива ежемесечни СД по ЗДДС са били подавани за всички дружества контролирани от групата и регистрирани по ЗДДС. Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец. Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период -данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския бюджет, на базата на извършените и получените от него доставки и внос за всеки данъчен период. Резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Когато начисления данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне. Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване. Понятието данъчен кредит е закрепено в чл. 68 ал.1 от ЗДДС съгласно който „Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3. осъществен от него внос; 4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.“ Съгласно чл.69 ал.1 от ЗДДС „Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне: 1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът -регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави; 2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57; 3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.“. Регистрираните лица по ЗДДС водят задължително следните регистри: дневник за покупките и дневник за продажбите. За всеки данъчен период регистрираното лице по ЗДДС подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри - дневник за покупки и дневник за продажбитечл.124 от ЗДДС. Задължението за подаване на месечна справка -декларация е визирано в чл.125 от ЗДДС. Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до третия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период. Дневниците за покупки и дневниците за продажби - като съдържание, представляват хронологичен опис на извършените покупки, респективно продажби на стоки и услуги през даден месечен период. В този опис намират отражение следните елементи от съдържанието на данъчните фактури, а именно: номер на данъчната фактура, дата на издаване, наименование на издателя - доставчика, видът на стоката и/или услугата, нейната цена и размерът на включения в цената ДДС. Следователно тези счетоводни документи възпроизвеждат съдържанието на първичните документи - фактурите, описани в него. Фактурата представлява първичен счетоводен документ и е елемент от счетоводството. С изготвянето на фактури за нереални доставки на стоки и/или услуги и включването им в ежемесечните СД по ЗДДС в дневниците за покупки и в дневниците за продажби и съответно с изготвянето на ГДД за въпросните дружества изброени по-горе се приспадал неправомерно данъчен кредит от данъчните задължения на търговските субекти. Този данъчен кредит се приспадал за получени от тях стоки или услуги по облагаема доставка, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка или осъществен от дружествата внос доколкото такъв от тях реално не бил осъществяван. От друга страна с осъществяване на същата деятелност и неправомерно приспадане на данъчен кредит се стигало до формиране на данък за възстановяване. Свид.Й. С./Д./, свид.В. П., свид.Д. Х., свид.Г. Н. и подс.К. Д. основно се занимавали с финансовите операции свързани именно с междуфирмените преводи транзакции, целящи да заблудят данъчната администрация касателно реалността на декларираните доставки на стоки и/или услуги и извършен внос на стока по ВОП, като след съответните парични преводи и тегления сумите били предавани на К. Д. и впоследствие предавани на подсъдимите Л. и Б.. Системно в банковите офиси били водени и лица, които подписвали платежни нареждания, но основно същите се подписвали от пълномощниците на дружествата, каквито били гореизброените свидетели. Системно се подписвали и платежни нареждания без съдържание от лицата собственици на дружествата. Възстановеният данък (ДДС) от данъчната администрация се теглел от лицата подчинени на групата като при тегленето на крупни суми като охрана били изпращани на Й. С. /Д./ и други охранители - свид.П. С., свид. Д. Х., както и свид.С. Б.. По отношение на дружествата Арт Медиа Комюникейшънс ЕООД в хода на проведеното съдебно следствие е установено, че същото било вписано на 02.06.2008 г. със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Аксаков №16,ет.3 като собственик и управител бил В. В. И., дружеството Векос Трейд ЕООД било вписано на 29.04.2010г. със седалище и адрес на управление гр. Варна,ул.Одесос дебър № 7 като собственик и управител бил В. К. Ж., а дружеството Нова плюс ЕООД било вписано на 29.06.2008г. със седалище и адрес на управление София, ул.Антим 1, ет.1, ап.2, като собственик и управител била Ю. О. М.-Ш.. Последователно собственици и управители на дружеството били Д. И. Д., С. Г. И., М. С. М. до 15.06.2011 г. Касателно дружествата Бреда кардс ЕООД, Васиас 64 ЕООД, Росарт ЕООД и Престиж Бизнес АА ЕООД, посочени в обвинителния акт е установена следната свързаност на свид.Й. С. /Д./, макар и извън инкриминирания период. Свид.Й. А. Д. е установено, че е била управител в периода от 02.07.2015г. до 08.09.2015г. на Бреда Кардс ЕООД. На Васиас 64 ЕООД свид.Й. А. С. /Д./ била управител в периода от 07.10.2014г. до 17.10.2016г., като едноличен собственик на капитала бил Престиж бизнес АА ЕООД. На дружеството Росарт ЕООД свид.Й. А. С. /Д./ била управител в периода от 29.06.2015г. до 03.11.2015г., като едноличен собственик на капитала бил Престиж бизнес АА ЕООД. Дружеството Йас Трейдинг ЕООД станало и едноличен собственик на капитала на Вотан-М ЕООД на 19.06.2015г. като негов управител до 08.09.2015 г. била Й. С. /Д./. Така в резултат на описаната деятелност фирмите започнали да натрупват данъчни задължения, което провокирало данъчната администрация да извършва данъчни ревизии и данъчни проверки. Били извършени данъчни ревизии с влезли в сила ревизионни актове за следните фирми:

–

Установеното данъчно задължение по ЗДДС по проведената ревизия с ревизиран период 01.06.2010г. -31.07.2010г. с влязъл в сила РА №201006698/18.02.2011г. за Разно импорт експорт ЕООД било в размер на 743 537.38 лева. В хода на ревизионното производство на декларираните адреси за управление не са били установени представители или упълномощени лица на фирмата. При извършване на насрещни проверки на фирми посочени като доставчици по фактури в дневниците за покупки на дружеството съответните дружества изброени в ревизионния доклад не са открити на адресите и не можело да се установи реалност на доставките по посочените фактури включени в дневниците за покупки на Разно импорт експорт ЕООД, като данъчното задължение е формирано по отказаното право на данъчен кредит по изброените фактури. В този смисъл ревизиращият екип е направил корекция на размера облагаемите доставки и е установил данъчна основа на доставка с право на данъчен кредит в размер на 0.00 лева и формираното данъчно задължение се явавало ДДС за внасяне в размер на 743 537.38 лева.

–

С влязъл в сила РА №1001006879/06.12.2010 г. за Никон Трейдинг ЕООД било установено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 1 494 021.57 лева като ревизирания период на фирмата бил от 27.11.2009-26.05.2010г., а упълномощено лице което контактувало с данъчната администрация била В. П., съгласно пълномощно №12086/27.11.2009 г. Свидетелят К. П. бил лицето контактувало с В. П., във връзка с извършената ревизия. Дружеството декларирало основно вътреобшносни доставки от фирма Делта технолоджис ЕООД и продажби единствено към Йас Трейдинг ЕООД, като след

–

извършена цялостна проверка на документацията по отразените покупки в дневниците за покупки включително на фактури, платежни документи, ЧМР и проверка на мястото на съхранение на стоката извод за реалност на доставките не могло да се направи. Установеното задължение по РА било формирано от упражненото от Никон трейдинг ЕООД право на ползване на данъчен кредит по всички доставки от дружеството Делта технолоджис ЕООД, като за нито една от сделките не е установена реалност на доставката по приложените документи.

–

С влязъл в сила РА №2101200421/30.03.2012г. за Йас Трейдинг ЕООД, било установено данъчно задължение в размер на 3 747 470.56 лева като ревизираният период за дружеството бил 01.05.2010г.-31.12.2010г., а лицето контактувало с данъчната администрация и получило заповедта за ревизия е била Й. С./Д./. Свидетелката Д. Д. била част от ревизиращия екип. Същата констатирала, че доставки за дружеството има от Никон Трейдинг ЕООД и Хепи Чикън ЕООД, а единствен клиент на дружеството е фирма Пектра ЕООД. Свидетелката констатирала, че ползваният данъчен кредит по фактурите заприходени като покупки от страна на Йас Трейдинг ЕООД от горепосочените дружества не може да се третира за реални доставки, доколкото били проверени транспортните документи, договорите, плащанията като съответно и приспаднатия данъчен кредит от дружеството Йас Трейдинг ЕООД по въпросните доставки е неправомерно приспаднат. Същите обстоятелства направили впечатление и на свид.Х. А. също част от ревизиращия екип. На установените доставчици Никон Трейдинг ЕООД, Деко ЛКМ ЕООД и Санд Ком ЕООД в хода на ревизията на Йас Трейдинг ЕООД били възложени също ревизии, което наложило спиране на ревизионното производство на Йас Трейдинг ЕООД в периода от м.06.2011г. до м.03.2012г. В хода на ревизионното производство свид.Х. А. контактувала със свид.В. П. и със свид.Й. С./Д./, като предмет на сделките за покупки от дружеството били доставки на месо. Имало декларирани складови наличности в счетоводството, като се извършила и проверка с протокол в месокомбинат Диск в гр.Добрич. При извършената инвентаризация на обекта не могло да се установи че към м.05.2011г. са се съхранявали складови наличности собственост на въпросната фирма Йас Трейдинг ЕООД. Свидетелката А. не установила в хода на ревизията транспортни документи, които следвало да съпътстват стоката, като макар че в дневниците за продажби съответните фактури били включени на дружествата доставчици на Йас Трейдинг ЕООД доказателства за реалност на доставката не се събрали в хода на ревизионното производтво. ДРА е влязъл в сила на 17.05.2012г. и по него са установени данъчни задължения в размер на 3 747 470.56 лв., като в хода на ревизионното производство са направени изводи, че не са реални доставките на стоки към Йас Трейдинг ЕООД от доставчиците Никон трейдинг ЕООД, Деко ЛКМ ЕООД, Санд Ком ЕООД. В месокомбинат Диск не са се съхранявали стоки на Йас Трейдинг ЕООД при извършената проверка. Няма документална обостнованост на декларираните доставки към Пектра БГ ЕООД, като извода на екипа извършващ ревизията бил, че Йас Трейдинг ЕООД издава фактури и начислява данък без основание за това, като не притежава ресурс за осъществяване на търговска дейност. Извършени са били насрешни проверки на горепосочените фирми доставчици, при което е констатирано, че начисленият ДДС по всички фактури издадени от Йас Трейдинг ЕООД за ревизирания период е неправомерно начислен и не възниква право на данъчен кредит за посочения получател по тези фактури.

–

С влязъл в сила РА №2101113696/15.02.2012г. за Йас Трейдинг ЕООД било установено и данъчно задължение в размер на 781 897.87лева, като ревизирания период за дружеството вече бил 01.01.2011г.-31.07.2011г., а упълномощено лице контактувало с данъчната администрация била свид.В. П.. Ревизиращият екип констатирал, че няма реални доставки от Санд Ком ЕООД, Рива Санд ЕООД за всички сделки описани като покупки от двете фирми в дневника за покупки на Йас Трейдинг ЕООД за периода. Йас Трейдинг ЕООД не е имало право да приспада данъчен кредит за всички фактури от сочените фирми в ревизирания период.

–

С влязъл в сила РА №К0101008690/05.04.2011г. за Я. строй ЕООД било установено данъчно задължение в размер на 250 787.09 лева, като ревизираният период по ЗДДС бил 01.06.2010г.-31.08.2010г., а упълномощено лице бил Г. Н.. Свидетелката С. К. била лице участващо в ревизията и по време на извършване на същата работела в ТД НАП офис Благоевград. Свидетелката изпратила покана за връчване на заповед за започване на ревизия от 14.10.2010 г. на адреса за кореспонденция на дружеството в гр.София, бул.П. Дертлиев 42, ет.2, офис 67 и на поканата дошли свид.Н., придружаван от А. Д.. Ревизията била по повод откриване на рискови доставки за дружеството Ситас-1 ЕООД. От свид.Н. били изискани документи като от него били представени договори за СМР с изпълнител Я. Строй ЕООД. През м.януари 2011 г. свидетелката посетила офиса ползван от групата в гр.София, ул.К. Ботев 26 Е,вх.А,ет.3,ап.9, който адрес бил посочен като адрес за кореспонденция на дружеството където след като обяснила, че прави посещение, защото не й се представят нужните документи, тя се срещнала с подс.Ц. К.. Последният лично й обяснил, че именно той е входирал исканите документи в НАП Благоевград. Неустановено лице се представило за счетоводител във фирмата Я. строй ЕООД и заявило на свидетелката, че след като ревизионния доклад бъде готов, ще дойде да го получи управителят. Така се и случило и именно на свид.Н. бил връчен ревизионният доклад. Свид.К. и друг път била виждала А. Д. по повод на други ревизионни производства като на свидетелката направило впечатление, че Д. просто се подписва на представените му документи без да ги чете. РА влязъл в сила на 30.04.2011г. Ревизиращите органи установили, че липсва реалност на доставките от дружествата ВПП Трейдинг ЕООД Ситас-1 ЕООД, като фактурите са

–

включени в дневниците за покупки в ревизирания период, но нямало основание за приспадане на данъчен кредит от Я. Строй ЕООД каквото било сторено.

–

С влязъл в сила РА №1005681/17.01.2011г. за Нова Плюс ЕООД с ревизиран период 01.01.2007г.-31.05.2010 г. било установено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 112 634.94 лева, като представляващ на дружеството била М. С. М.. В ревизиращия екип в това ревизионно производство бил включен свид.Г. Д., който в хода на ревизията констатирал, че е осъществено неправомерно приспадане на данъчен кредит след включване в дневниците за покупки на дружеството на сделки за услуги с предмет реклама за дружествата Люси Арт ЕООД и Мега Адвъртайзинг ЕООД. По отношение същото дружество Нова Плюс ЕООД било проведено и ревизионно производство приключило с РА№1101231/17.08.2011г. с ревизиран данъчен период от 01.06.2010г. до 31.12.2010г. като същото лице било представляващо фирмата и при тази извършена ревизия. Сочения РА е влязъл в сила на 22.03.2011г. и по същия било установено данъчно задължение в размер на 112 634.94 лв., като РА бил получен от свид.Е. И.. По представените фактури за доставки от фирмите В.ио арт мениджмънт ЕООД, Делта Технолоджис ЕООД в хода на ревизията били извършени насрещни проверки на въпросните две дружества, като от двете дружества не били представени никакви документи за извършени доставки, а съответно не били установени и управителите на въпросните фирми. При ревизията на самото дружество Нова Плюс ЕООД не са представени никакви документи удостоверяващи въобще описаните в дневниците доставки от въпросните две фирми и съответно не са били налице условия за приспадане на данъчен кредит по описаните фактури.

–

В развилото се ревизионно производство приключило с РА №2000908099/26.07.2010г. за Ей Ди Къмпани ЕООД с ревизиран период 11.11.2008г.-30.11.2009г. били установени задължения по ЗДДС в размер на 1 024 075.02 лв. Представляващ дружеството при ревизията била Р. С. М., но е налице връчено уведомление по чл.122 от ДОПК. РА влязъл в сила на 09.09.2010г., като дружеството в ревизирания период декларирало покупки от ВОП. В хода на ревизията дружеството не представило никакви доказателства за определяне на размера на данъчните задължения по декларираните ВОП, което е наложило корекция на данъчната му основа за всеки един от декларираните данъчни периоди и за определяне на резултат за внасяне на ДДС, а не както е декларирало данъчно задълженото лице ДДС за възстановяване.

–

По РА №1002862/07.09.2010 г. било установено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 960 367.00 лева за Арт Медия Комюникейшънс ЕООД с ревизиран период 01.12.2008г- 31.08.2009г., а с РА №903280/19.08.2009г. било установеното данъчно задължение по ЗДДС в размер на 5 206 880.67 за Арт Медия Комюникейшънс ЕООД, с ревизиран период 01.12.2006г.-30.09.2008г. Представляващ през цялото време на фирмата бил В. В. И.. Свидетелката С. У. била ръководител на ревизиращия екип по ревизионното производство приключило с РА №1002862/07.09.2010г. с ревизиран период 01.12.2008г- 31.08.2009г. В хода на ревизионното производство не могла да се осъществи никаква връзка с управляващия и представляващ фирмата В. И., като многократно от свидетелката били правени посещения на адреса за кореспонденция и седалището на фирмата, като това наложило цялото производство да протече по реда на чл.122 т.4 от ДОПК. Свидетелката констатирала, че подс.Б. Л. се водил на трудов договор към въпросната фирма с длъжност “специалист системно осигуряване“. В хода на ревизията не се представили от никого документи доказващи реалност на сделките и/или услугите декларирани от дружеството пред приходната агенция, тъй като лице за комуникация не било открито. Фирмата била обстойно проверявана за наличие на търговски обекти, трудови договори, осигурени лица, собственост на дълготрайни материални активи, като извода на ревизиращия екип бил, че не може да се установи реалност на доставките декларирани от търговския субект и в този смисъл е осъществено неправомерно приспадане на данъчен кредит.

–

С влязъл в сила РА №••••••••••/10.03.2011г. било установено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 1 227 563.28 лева за Разноартимпорт ЕООД с ревизиран период 01.05.2010г.-02.09.2010г. с представляващ Й. С./Д./. Посочен като имейл за контакт пред данъчната администрация бил имейл: jackass2010 @abv.bg. От дружеството били декларирани в дневника за покупки доставки на услуги от дружествата В.ио арт Мениджмънт ЕООД и Йас Инжинеринг ЕООД. Ревизиращият екип не могъл да установи реалност на доставките на услуги, поради което е отказано приспадане на данъчния кредит по доставки от сочените фирми и било установено данъчно задължение в размер на 1 227 563.28 лева. РА влязъл в сила на 19.04.2011г.

–

С влязъл в сила РА№2101104546/06.10.2011г. било установено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 415 278.02 лева за Рива санд ЕООД с ревизиран период 19.01.2011г.-31.03.2011г. Представляващ дружеството бил А. К., като данъчните органи контактували с представители на фирмата само по електронна поща. Адресът посочен за комуникация с данъчните органи в хода на ревизионното производство бил София, ж.к.Гоце Д., бл.235, вх.В, ет.3, ап.43. Резултатът от ревизионното производство бил, че се констатирали основания за корекция на декларираната данъчната основа по получени доставки и на данъчния кредит по доставки, по които дружеството е получател на данъчни фактури издадени от доставчици в страната, като изводът на ревизиращия екип бил, че не са изпълнени изискванията по чл.68 ал.1 и чл.71 от ЗДДС за приспадане на данъчен кредит, като било установено данъчно задължение в размер на 415 278.02 лева. РА влязъл в сила на 17.11.2011г.

–

С влезли в сила ревизионни актове са установени данъчни задължения по ЗДДС по РА №101010066/13.04.2011г., в размер на 1 221 676.81лева с ревизиран период 18.06.2010г.-31.10.2010г. и по РА №2101101468/13.12.2011г. в размер на 261 644.72 лева за Деко ЛКМ ЕООД с ревизиран период 27.11.2009г.-31.12.2010г. като представляващ въпросното дружество и контактуващ с данъчната администрация била В. П. въз основа на пълномощно от 27.11.2009г. Свид.К. П. като извършващ първата ревизия канстатирал, че има рискови доставки от дружеството Делта технолоджис ЕООД, като за представените фактури пишело само, че са по договор, а договори не били представени, както и установил, че единствен контрагент на Деко ЛКМ ЕООД е дружеството Йас трейдинг ЕООД. Свидетелят П. контактувал в хода на ревизионното производство единствено с В. П., а собственик и управител на фирмата не бил виждал. Свид.П. проверил като член на ревизиращия екип всички декларирани от страна на дружеството вътреобщностни доставки, като след документалната проверка доставките от въпросната фирма не формирали извод за реалност въз основа на проверка на транспортните документи и складовата база в Месокомбинат Диск. Свид.П. не установил и работещи лица на трудов договор във въпросната фирма Йас Трейдинг ЕООД. И в двете ревизионни производства не се установили никакви доказателства за доставки от дружеството Делта технолоджис ЕООД, към Деко ЛКМ ЕООД като по първия РА установеното задължение било в размер на 1 221 676.81 лв., а по втория 261 644.72.лева. И двата РА влезли в сила и задължението по тях не било нито оспорено, нито платено.

–

С влязъл в сила РА №2101104712/06.12.2011г. за Санд Ком ЕООД се установили данъчни задължения по ЗДДС в размер на 2 627 423.35 лева като В. П. била упълномощена за това дружество въз основа на пълномощно от 17.02.2011г., а ревизирания период от данъчната администрация е бил 01.09.2010г.-31.12.2010г. Свид.П. именно на нея връчил актът за удължаване на ревизионното производство. Като адрес за контактуване с данъчната администрация бил посочен адреса в •••. Дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури от Транс Трейд ЕООД, Юнион ЕООД, Лозев Комерс ЕООД и Месокомбинат Диск ЕООД, на които дружества в хода на ревизионното производство били извършени насрещни проверки и се установило, че няма реални доставки от сочените дружества, няма и никакви доказателства А. К. да е организирал документираната дейност на въпросното дружество Санд Ком ЕООД. Дружеството нямало никакъв човешки и материално технически ресурс да осъществява декларираната търговска дейност, нямало и никакви доказателства дружеството да е получило документираните стоки, като в голям брой от случаите стойността по фактурите на доставяната стока от Санд Ком ЕООД е била равна на стойността на стоката по фактурите към Санд Ком ЕООД. Ревизията констатирала и значителни разминавания по фактурите и товарителниците съпътстващи декларираните ВОП. От ревизията било установено данъчно задължение с влязъл в сила ДРА в размер на 2 627 423.35 лева.

–

С влязъл в сила РА №20011004270/24.11.2010 г. било установено данъчно задължение по ЗДДС за Хепи Чикън ЕООД в размер на 191 477.57лева, с ревизиран период 29.12.2008г.-28.02.2010г., като именно свид.В. П. е била пълномощник за Хепи Чикън ЕООД и тя единствено контактувала с лицата от ревизиращия екип. Ревизорите установили отразени в дневниците за покупки множество фактури от дружества без икономическа дейност въобще, като нямало доказателства за реалност на стоките и услугите включени в дневниците за покупки и за настъпили данъчни събития въобще. В конкретния случай за визираната фирма според приходната администрация е липсвало основание за приложение на чл.68 ал.1 от ЗДДС за Хепи Чикън ЕООД за всички фактури в инкриминирания период и е следва да се откаже приспадане на данъчен кредит, като приходната администрация е установила данъчно задължение в размер на 191 477.57 лева.

–

С влезли в сила ревизионни актове били установени данъчни задължения по ЗДДС в следния размер - с РА №2001000130/21.04.2010г., задължение 3 207 858.80 лева, с РА №1100446/07.09.2011г. – 5 391 948.71 лева за Люси Арт ЕООД, което дружество било проверявано за ДДС задължения за периода 16.12.2008г.-30.04.2009г. с първата ревизия и за период 01.05.2009г.- 17.09.2009г. с втората ревизия. По първото ревизионно производство на подс.Б. Л. на 10.07.2009г. в качеството му на пълномощник били връчени ВР 904102/09.06.2009г. и ИПДП 03№0353-00-722/03.08.2009г. като по негово искане ревизията била спирана и заповедта за това отново била връчена на подс.Б. Л. като пълномощник. На 14.11.2009г. ревизията била възобновена. До края на ревизията задълженото лице не представило никакви счетоводни документи съдържащи информация за търговската си дейност. След възобновяване на ревизията въпреки многократните опити за контакт с представляващ дружеството такъв не бил установен и ревизията приключила по чл.32 от ДОПК. От дружеството не били представени, а и такива не били установени от ревизиращия екип никакви документи съпътстващи дневниците за покупки и продажби, поради което основата на данъка била опредЕ. по чл.122 от ДОПК. Второто ревизионно производство се развило по процедурата на чл.32 от ДОПК. Установеният размер на данъчно задължение бил 3 207 858.80 лв. и съответно 5 391 948.71 лв. И двата ревизионни акта влезли в сила, като задълженията по тях не били заплатени. Свидетелката Н. А. била част от ревизиращ екип на дружеството Комимпекс ЕООД, през 2011г., като същото декларирало търговски взаимоотношения с фирма Люси Арт ЕООД представляващи договори за излъчване на телевизионна реклама за телевизия Европа АД. От проверената от свидетелката документация не ставало ясно декларираните фактури по кой договор са, нямало извлечения от разплащателни сметки, оборотни ведомости и средства за финансиране, което наложило извършването на насрещна проверка на Люси Арт ЕООД. По този повод пред свидетелката се явил А. Д., като пълномощник и му били изискани писмени обяснения и представяне на документи от името на Люси Арт ЕООД. Писмено обяснение не било входирано и документи не били представени, като на представения от А. Д. телефон никой не отговарял. Свидетелката направила извод, че се касае за нереални сделки, тъй като не може да се определи данъчното събитие и изготвила докладна до ревизиращия екип на Комимпекс ЕООД.

–

Свид.Е. С. И. била лицето, което по документи следвало да контактува с данъчната администрация по ревизионното производство, което приключило с издаването на РА №••••••••••/12.09.2011г., с установени задължения по ЗДДС в размер на 255 638.49 лева с период на ревизията 23.09.2010г.- 30.11.2010г. за Еси Експрес ЕООД. В хода на ревизионното производство данъчната служителка свид.Е. Д. неколкократно правила опити да се свърже със свид.Е. И. на адреса и седалището на фирмата. Това предопределило и започването на ревизията при условията на чл.32 от ДОПК през януари 2011г. През април 2011г. при свид.Д.а дошли свид.Е. И. и свид.А. К., като последната се представила като счетоводителка на дружеството. Данъчната служителка връчила на свид. Е. И. искане за представяне на документи. Представени били документи основно за покупки на дружеството, но не и за приходи. На основните доставчици на стоки и услуги на Еси Експрес ЕООД, а именно дружествата Лео Трейд ЕООД и Ел Комерс София ЕООД били назначени насрещни проверки, но съответните дружества не представили абсолютно никакви документи от изискваните им такива от данъчната администрация. Било издадено постановление за предварително обезпечаване на задължения, което било връчено на подс.Б. Л., които се явил пред свидетелката Д.а, като на него била връчена и заповедта за удължаване на срока на ревизията. Подс.Л. заявил на свидетелката, че следва да се гледат само първичните документи и ще осигури достъп до счетоводната къща, но въпреки обажданията на свидетелката не представил документи. Свидетелката установила, че единственият служител в дружеството и то на три часов работен ден е управителката Е. И., като съответно дружеството нямало реални и работещи служители, офис, имущество, дълготрайни материални активи. Оборотът на дружеството обаче за ревизирания период бил над един милион лева.

–

С. К. К. представлявала Балкан 70 Интернационал ЕООД пред органите по приходите. С влязъл в сила РА № 214 108629/08.03.2012 г., за Балкан 70 Интернационал ЕООД с ревизиран период 27.12.2010г.-31.05.2011г. били констатирани данъчни задължения по ЗДДС в размер на 428 475.30 лева.

–

При извършване на ревизия с период 23.09.2010г.-26.02.2011г. собственикът на Ели Експо ЕООД Д. С. П. упълномощил Й. С. (Д.) и именно тя контактувала с данъчните органи. Резултатът от ревизионното производство бил отразен в РА №20001109599/11.11.2011г. за Ели Експо ЕООД и същият представлявал установено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 857 404.50 лева. По соченото ревизионно производство в ревизиращия екип бил свид.Б. Н. както и Т. Д.. Н. се познавал с подсъдимите Б. Л., Д. Б. и П. А., като отношенията му с последния били най-близки. През м.май 2011г. подс.Б. Л., който знаел, че на фирмата се провежда ревизия попитал св.Н. може ли да направи нещо, като му казал че фирмата е на негов познат, а не е негова. Подс.Б. Л. поискал при ревизията да няма проблеми, като не уточнил за какво става на въпрос. Свидетеля Н. отказал, след което бил издаден въпросния РА. Отново свид.Й. С. /Д./ контактувала с данъчните органи при последващото извършване на ревизия на дружеството за периода 01.03.2011г.-23.10.2011г. С РА №2141208566/09.05.2013г. за Ели Експо ЕООД било установено задължение към фиска от 600 044.06 лева.

–

С влязъл в сила РА №2000900398/21.04.2009г. за Ситас -1 ЕООД ЕООД в хода на ревизията за периода от 15.09.2008г. до 31.12.2008г. не е установено формирано данъчно задължение.

–

При проведеното ревизионно производство приключило с влязъл в сила РА №2000904075/30.10.2009г. за София Трейд 3000 ЕООД собственикът и представляващ А. К. Г. не бил установен на известните адреси на фирмата, въпреки положените усилия от приходната администрация и не били представени никакви документи за ревизирания период от 01.01.2007г. до 13.03.2009г., като било установено данъчно задължение в размер на 15 877 376.47 лева. Не били ангажирани доказателства за реалност на доставките по декларираните фактури в дневниците за покупки и било установено ДДС за внасяне за целия период на ревизията.

–

За Йас Комерс ЕООД, според влезлия в сила РА 2001007475/11.01.2011г., за ревизиран период 01.05.2010г.-31.05.2010г. установеното данъчното задължение по ЗДДС било в размер на 506 171.88 лева, а според РА №2051004427/20.12.2010г. също влязъл в сила, за ревизиран период от 04.02.2010г. до 30.04.2010г. задължението по ЗДДС било в размер на 1 767 308.35 лева. Упълномощено лице по първото ревизионно производство било Д. З., която не е била открита от органите на приходната администрация, а по втората ревизия представляващ дружеството се явявала свид.Й. С. /Д./. Адресът на дружеството бил София, ул.Жулио Кюри 20, ет.3, ап.709. По двата РА присъствали констатации, че доставки от Делта технолоджис ЕООД към дружеството са нереални и Йас Комерс ЕООД от своя страна издава фактури и начислява данък без да има основание, поради което и за двата ревизирани периода било отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури на сочената фирма. Установено било ДДС за внасяне в размер на 1 767 308.35 лв. по първия РА и 506 171.88лв. по втория РА, като и за двата ревизирани периода е направена корекция на данъчната основа декларирана от дружеството Йас Комерс ЕООД. И двата РА влезли в сила през м. февруари 2010г. и задълженията по тях не били платени.

–

Свид.Г. Н. бил представляващия пред НАП по ревизионото производство за дружеството Валдимекс ВН ЕООД. Резултатът от влезлия в сила РА №2001006057/21.04.2011г. с период на ревизията 01.12.2007г. - 28.04.2010г. за Валдимекс ВН ЕООД показвал данъчно задължение по ЗДДС в размер на 232 706.01 лева. Свид.П. Г. участвал в състава на ревизиращия екип и изготвил ревизионния акт. Г. Н. бил представляващия пред НАП и по двете ревизии на дружеството Валдимекс ВН ЕООД приключили с РА

–

801178/19.06.2008г., с период 01.01.2005г.-30.11.2007г. и РА №2001006057/21.04.2011г. с период 01.12.2007г. 28.04.2010г. По втората ревизия било установено данъчно задължение в размер на 232 706.01 лева и ДРА влязъл в сила на 10.06.2011г. Г. Н. не бил открит на адреса на ул.Жулио Кюри, 20, ет.3, ап.709 като за РД била изпълнена процедурата по чл.32 от ДОПК. Установено било, че ревизираният субект няма ДМА, офиси, складове, работещи в дружеството, като не били представени документи за осъществен ВОП по чл.117 от ЗДДС. Нямало доказателства за доставки включително и по ВОП. Неоснователно били съставяни протоколи по чл.117 от ЗДДС и фактури, като протоколите били включени в дневниците за покупки. Данъчните органи преценили, че чл.85 от ЗДДС не може да се приложи и това били изводите и по двете ревизии.

–

Съгласно резултата от влезлия в сила РА №23-1004727/30.09.2010г. за Алфа Арт Строй ЕООД с период на ревизионното производство 17.09.2009г.- 31.01.2010г. размерът на формираното задължение по ДДС бил 2 522 004.19 лева. Упълномощено лице се явявал за дружеството А. К. Д. с пълномощно от 30.09.2009г. Декларираните облагаеми доставки на стоки и услуги от различни фирми, не били реално извършени. На всички фирми посочени като доставчици в дневника за покупки на дружеството били извършени насрещни проверки и било установено, че те не съществуват или не осъществяват реална търговска дейност или не са представили изисканите документи, поради което ревизиращият екип отказал правото на приспадане на данъчен кредит по изследваните фактури. РА е влязъл в сила на 17.11.2010 г.

–

РА №21001101538/26.07.2011 г за Йас Инжинеринг ЕООД с ревизиран период 04.02.2010г.-31.01.2011г. също влязъл в сила. С него било установено задължение по ДДС в размер на 895 794.86 лева. Представляващ пред НАП на дружеството била Й. С. /Д./. Дружеството декларирало множество доставки от В.ио арт мениджмънт ЕООД и Разноарт импорт ЕООД, като при извършени насрещни проверки на сочените дружества не били открити лица за комуникация. От проверяваните субекти по насрщните проверки не били представени фактури, митнически декларации и други документи обосноваващи направените доставки. Описаните фактури в дневниците за покупки на Йас Инжинеринг ЕООД не били признати за разход от ревизиращия екип, тъй като липсвали доказателства за реалност на доставките. Данъчно събитие не било настъпило и фактурите били издадени без основание, а съответно и ДДС бил начислен без да е изискуем по чл.25 ал.5 т.1 от ЗДДС. Това дало основания за корекция на данъчната основа от декларираните от дружеството получени доставки, поради което не било признато правото на приспадане на данъчен кредит и било начислено данъчно задължение в размер на 895 794.86 лева. ДРА влязъл в сила, а задължението не било заплатено.

–

По проведеното ревизионно производство приключило с РА №2141201256/19.05.2012г. за Еси Трейдинг ЕООД с ревизиран период 16.03.2011г.-31.07.2011г., представляващ пред НАП се явявал свид.Д. С. П.. Ревизията установила задължение към държавната хазна по ЗДДС в размер на 372 835.58 лева. Дружеството било със седалище гр.София, ул.Х. Вакарелски 56. От търговския субект били декларирани множество фактури без реалност на доставките. Не възниквало право за ползване на данъчен кредит от страна на Еси Трейдинг ЕООД защото фактически стопанска операция не била извършена. Нямало основание за ползване на данъчен кредит. По повод деклариран ВОП от Полша от страна на Еси Трейдинг ЕООД не били представени никакви доказателства за движение на стоковия поток и наличност на стоката към датата на ревизията. Извършена била корекция на ДДС за внасяне в размер на 270 860.66 лева. Еси Трейдинг ЕООД ползвало данъчен кредит по издадени фактури от множество фирми и доколкото данъчните органи установили след насрещни проверки, че това са нереални стопански операции, отказали приспадането на данъчен кредит. РА влязъл в сила.

–

Свид.В. П. имал генерално пълномощно да представлява Арт Експорт ЕООД, пред всякакви държавни и частни субекти включително и за внасяне на документи пред приходната агенция от 13.07.2010 г. Така той внасял документи по протеклото ревизионно производство, приключило с РА №2000100747/23.12.2010г., с ревизиран период 18.02.2010г. -13.07.2010г. Същото установило задължения по ЗДДС за дружеството Артекспорт ЕООД в размер на 1 992 837.89 лева. Свидетелят имал и генерално пълномощно от 13.04.2010г. като отново представлявал дружеството пред приходната агенция по протеклото ревизионно производство финализирано с РА №2001005587/02.12.2010г., което приключило с установяване на задължение по ЗДДС в размер на 447 139.00 лева с ревизиран период 01.05.2010г. - 31.05.2010г. за Арт Експорт ЕООД. По първото ревизионно производство още ЗВР 1004372/26.05.2010г. била връчена на В. П. и той представил множество документи. Документите обаче, не доказвали настъпили множество данъчни събития по чл.25 от ЗДДС и съответно не доказвали доставка по фактури от дружества Ки С ЕООД, К. Транс ЕООД, Димси 2010 ЕООД и същите фактури неправомерно били вписани в дневниците за покупки на дружеството. Така се формирал ДДС за внасяне поради необходимост от корекция на данъчната основа. Установеното данъчно задължение в размер на 1 992 837.89 лева по първия ДРА, не било оспорено, като той влязъл в сила. Същите изводи били направени и по ДРА №2001005587/02.12.2010г. където установеното задължение било в размер на 447 139.00лева, той също не бил оспорен, нито пред приходната агенция нито пред съда. Данъчните задължения не били изплатени.

–

Дружеството Балкан 58 Интернешанъл ЕООД било проверявано два пъти, съответно в ревизионно производство приключило с РА

–

№21001103027/27.07.2011 г., с ревизиран период 01.11.2010г.-31.01.2011г. и в ревизионното производство приключило с РА №1010697/13.07.2011г. за периода 01.09.2010г.-31.10.2010г. Лицето представлявало дружеството пред НАП и по двете ревизионни производства бил Й. П. Й.. В хода на ревизионните производства се установили множество фактури за доставки от Йас Инжинеринг ЕООД, на което дружество били правени насрещни проверки, но не били установени лица за комуникация. Установени били и в двете ревизионни производства основания за корекция на данъчната основа, тъй като не се доказвала реалност на доставките от въпросната фирма и ревизиращите органи не признали правото на приспадане на данъчен кредит по съответните доставки.

–

За дружеството В.ио Арт Мениджмънт ЕООД с влезли в сила РА 011007402/21.12.2010г. за ревизиран период 10.04.2009г.-30.04.2010г. било установено задължение в размер на 3 794 685.67 лева, а с РА №1105135/06.12.2011г. за ревизиран период 01.05.2010г.-13.07.2010г. било установено задължение в размер на 1 413 733.04 лева по ЗДДС. При първото ревизионно производство представляващ дружеството бил свид.В. П., а при второто Е. Л.. Посоченият адрес за кореспонденция с данъчните органи по първото ревизионно производство бил гр.София, ул.Нишава 35 ,ет.2, ап.4. Ревизиращият екип констатирал декларирани доставки от Бета Арт 2009 ЕООД, Арт Експорт ЕООД, като доставчиците неправомерно начислили данък, защото се констатирало, че доставки не са били реализирани. За получателя по фактурите, в случая В.ио арт мениджмънт ЕООД, не възниквало право на данъчен кредит. Посоченият данък във фактурите бил дължим по чл.85 от ЗДДС и изискуем от всяко лице, което посочи данъка във фактура или известие по чл.112 от ЗДДС. Установени били подадени СД по ДДС с резултат за периода за В.ио Арт Мениджмънт ЕООД форматиращи ДДС за възстановяване. Поради нереалност на доставките била извършена корекция на ДДС за възстановяване, като е формирано ДДС за внасяне и то в големи размери. Данъчната администрация изчислила, че дружеството формира данъчни задължения в размер на 3 794 685.67 лева, за първия проверяван период и в размер на 1 413 733.04 лева за втория такъв, като ДРА се влезли в сила, но задълженията по тях не са били платени.

–

За да постанови присъдата си, СГС е провел съдебно следствие по общия ред, в хода на което са събрани и проверени следните доказателствени източници:

–

Гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимите Б. Л.

–

/кредитирани частично/, Д. Б. /кредитирани частично/, К. Д.

–

/кредитирани частично/, Ц. К. / кредитирани частично/, П. А. и Х. П.,

–

показанията на свидетелите: К. Г. П., П. Н. Г., Д.а Н. Д., Б. Н. Н., Г. К.

–

Д., Н. К. А., С. Д. Б., Е. С. Д., Н. И. Г., С. М. У., Д. Д. Х., А. Б. М., В. Г. Г.,

–

Д. С. П., В. К. П., Т. С. С., В. И. Л., Е. С. И., А. И. Б., С. В. К., Р. Е. Я., Н.

–

И. Г.а, Г. С. П., П. К. К., Х. Н. А., Д. Г. М., Б. Т. М., И. С. С., П. Х. Т.

–

/четени показания по чл.281 ал.1 т.4 от НПК/ В. П. П., Й. П. Й., В. К. В.,

–

М. С. К., В. Х. Н., В. А. В., Й. А. С. /Д./, П. И. С., К. П. К., С. Б. Б., Г. С.

–

С., М. А. Ц., С. А. Ж.-К., А. Г. К., С. К. К., Б. Г. Т., А. А. К., Г. В. Н.

–

/четени показания по чл.281 ал.1 т.4 от НПК/, П. Т. Г.;

–

-Писмени доказателства и доказателствени средства: Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 14.06.2011г. в ••• /т.2 л.2-7/, Протокол за доброволно предаване от 15.06.2011г. от В. П. /т.2,л.9/, Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 14.06.2011г. •••, /т.2л.10-14/, Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 14.06.2011г. ••• /т.2л.15-17/, Протокол за претърсване и изземване от ••• /т.2 л.18,20/, Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 14.06.2011г. •••/, Протокол за доброволно предаване от 14.06.2011г. от Н. Г. /т.2,л.28/, Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 14.06.2011г. в •••, /т.2,л.29,л.30/, Протокол за доброволно предаване от 15.06.2011г. от Х. Ж. П./т.2 л.37/, Протокол за доброволно предаване от Х. Ж. П. от 14.06.2011г./т.2,л.38/, Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 14.06.2011г. за •••/т.2л.41-48/, Протокол за претърсване и изземване в •••,/ т.2, л.49-л.52/, Протокол за претърсване и изземване от 14.06.2011г. в ••• /т.2,л.53-л.60/, Протокол за претърсване и изземване от 14.06.2011г. на л.а. Опел Омега с ДК№••• /т.2,л.62-64/, Протокол за претърсване и изземване от •••/т.2,л.65-67/, Протокол за доброволно предаване – от 14.06.2011г. от Ц. К./т.2 л.68/, Протокол за доброволно предаване – от 14.06.2011г. от Д. Б. /т.2,л.69/, Протокол за претърсване и изземване от •••, офис 201 /т.2,л.70-л.74/, Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 14.06.2011г. •••/т.2л.81-85/, Протокол за претърсване и изземване от 14.06.2011г. от ••• /т.2,л.86-88/, Протокол за обиск от 14.06.2011г. на Б.Л./т.3,л.1-3/, Протокол за обиск от 14.06.2011г. на А. Д. /т.3,л.15-17/, Протокол за обиск от 14.06.2011г. на В. Л.-/т.3,л.29-30/, Протокол за обиск от 15.06.2011г. на П. А. /т.3,л.39-41/, Протокол за обиск от 15.06.2011г. на Н. Г. /т.3, л.50-51/, Протокол за обиск от 15.06.2011г. на Д. Б. /т.3,л.62-63/, Протокол за обиск от 15. 06.2011г. на Ц. К. /т.3,л.73-74/, Протокол за обиск от 15.06.2011г. на Х. Ж. П. /т.3,л.85-86/, Протокол за обиск от 15.06.2011г. на А. К. /т.3,л.100-101/, Протокол за обиск от 16.06.2011г. на К. Д./т.6,/Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 16.06.2011г. в ••• /т.6,л.35,36/, Протокол за претърсване и изземване в •••/т.6,л.44,47/, Протокол за претърсване и изземване в ••• /т.6,л.48,49/, Протокол за претърсване и изземване в ••• /т.6,л.53-55/, Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия в ••• /т.6,л.60-63/, Протокол за претърсване и изземване от 16.06.2011г. ••• /т.6,л.70,74/, Протокол за претърсване и изземване по чл.161 ал.2 от НПК от 16.06.2011г. в гр.София, Сектор Б в Уникредит Булбанк, сейф №20 /т.6,л.96-98/, Протокол за претърсване и изземване по чл.161 ал.2 от НПК от 16.06.2011г. гр.София, Сектор А в Уникредит Булбанк, сейф №15/т.6,л.99-100/, Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 17.06.2011г. в гр.София, кв.Горна баня, ул.Обзор №54 /т.28, л.10-12/, Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 15.06.2011г. ••• /т.28, л.88/, Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 15.06.2011г. •••/ т.28,л.93/, Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 04.11.2011г. гр.София, ул.Резбарска №7 /т.30, л.3-15/, Протокол за претърсване и изземване от 15.06.2011г. в гр.София, ул. Силиврия №23, офис 3 /т.193, л.4-л.11/, Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 15.06.2011г. в •••- с фотоалбум ползвано помещение от Мексокомбинат диск ЕООД /т.267, л.11-21/, Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 15.06.2011г. в ••• в хладилна база стопанисвана от Месокомбинат диск ЕООД /т.267, л.24-л.42/, Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 15.06.2011г. в ••• ет.2 офис на Фирма Пектра БГ ЕООД /т.267, л.43-л.65/, Протокол за претърсване и изземване от 27.06.2011г. на П.Е.ФИНАНС ЕООД /т.268, л.4-л.6/с фотоалбум т.10/л.50-55/, Протокол за претърсване и изземване от 19.10.2011г. на пощенска кутия с адрес •••, Протокол за претърсване и изземване от 19.10.2011г. на пощенска кутия с адрес •••@•••, Протокол за претърсване и изземване от 19.10.2011г. на пощенска кутия с адрес: •••, Протокол за претърсване и изземване от 19.10.2011г. на пощенска кутия с адрес: •••, Протокол за претърсване и изземване от 19.10.2011г. на пощенска кутия с адрес: •••, Протокол за претърсване и изземване от 19.10.2011г. на пощенска кутия с адрес: •••, Протокол за претърсване и изземване от 19.10.2011г. на пощенска кутия с адрес: •••, Протокол за претърсване и изземване от 19.10.2011г. на пощенска кутия с адрес: •••@•••, Протокол за претърсване и изземване от 19.10.2011г. на пощенска кутия с адрес: •••@•••, Протокол за претърсване и изземване от 19.10.2011г. на пощенска кутия с адрес: •••@•••, Протокол за претърсване и изземване от 19.10.2011г. на пощенска кутия с адрес: •••@•••, Протокол за претърсване и изземване от 19.10.2011г. на пощенска кутия с адрес: •••@•••, Протокол за претърсване и изземване от 19.10.2011г. на пощенска кутия с адрес: •••@•••, Протокол за претърсване и изземване от 19.10.2011г. на пощенска кутия с адрес: •••@•••, Протокол за претърсване и изземване •••, Протокол за оглед на веществени доказателства от 21.06.2011г. /т.28 л.125-126/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 21.06.2011г. /т.28 л.133-134/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 21.06.2011г. /т.28 л.135-145/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 21.06.2011г. /т.28 л.145- 149/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 22.06.2011г., Протокол за претърсване и изземване от •••, Протокол за оглед на веществени доказателства от 21.10.2013г. /т.21 л.19- 20/, Протокол за претърсване и изземване от •••, Протокол за оглед на веществени доказателства от 01.11.2013г./ т.21 л.78- 80/, Протокол за претърсване и изземване от •••, Протокол за оглед на веществени доказателства от 06.07.2011г./т.9 л.102- 110/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 07.07.2011г. /т.9 л.111-114/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 12.07.2011г./ т.9 л.115-118/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 17.01.2013г /т.18 л.34-42/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 18.01.2013г. /т.18 л.43-47/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 12.12.2013г. /т.54 л.231-237/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 12.12.2013г. /т.54 л.238- 243/, Протокол за претърсване и изземване от •••, Протокол за оглед на веществени доказателства от 30.06.2011г. /т. 8 л.67-л.99/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 13.02.2013г. /т.17 л.31-32/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 21.09.2013г./ т.17 л.65-66/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 21.10.2013г. /т.21 л.21-22/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 21.10.2013г. /т.21 л.23-24/,Протокол за оглед на веществени доказателства от 19.06.2013г. /т.54 л.200-206/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 21.06.2013г. /т.54 л.207-213/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 25.06.2013г. /т.54 л.214- 220/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 11.07.2013г. /т.54 л.221-231/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 19.12.2013г. /т.54 л.244-255/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 21.06.2011г. /т.28 л.127- 128/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 21.06.2011г. /т.28 л.129-130/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 21.06.2011г. /т.28 л.131-132/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 01.11.2013г. /т.21 л.83-85/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 01.11.2013г. /т.21 л.93- 94/, Протокол за оглед на веществени доказателства /т.21 л.88-л.89/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 30.01.2013г. /т.17 л.196-201/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 13.02.2013г. /т.17 л.33-34/, както и иззетите с протокол от адрес •••, Протоколи за оглед на веществени доказателства от 11.12.2012г. /т.17, л.161- 172/, Протокол за разпознаване на лица по снимки от 21.06.2017г. от свидетел Г. Н. ведно с албум 2612 /л.28, л.99-л.101/, Протокол за разпознаване на лица по снимки от 21.06.2017г. от свидетел Г. Н., ведно с албум 2613 /л.28, л.102- л.104/, Протокол за разпознаване на лица по снимки от 21.06.2017г. от свидетел Г. Н., ведно с албум 2615 /л.28, л.105-л.107/, Протокол за разпознаване на лица по снимки от 21.06.2017г. от свидетел Г. Н., ведно с албум 2614 /л.28, л.108-л.110/, Протокол за разпознаване на лица по снимки от 21.06.2017г. от свидетел Г. Н. ведно с албум 2611 /л.28, л.110-л.113/, Протокол за разпознаване на лица по снимки от 21.06.2017г. от свидетел Г. Н., ведно с албум 2610 /л.28, л.114-л.116/, Приложените в: Т.17 и Т.18 копие на резолюция за извършване на проверка №1215257/24.09.2012г. с разписка /л.120-л123/ протокол №1236207/05.10.2012г. /л.123-л.125/, писмо до СГП от НАП с изх№0511-00-8/02.11.2012г. с декларация /л.144-л.145/, протокол №1200-428-2/11.12.2012г./л.159-л.160/, протокол №1200428-1/11.12.2012г. /л.173-174/, писмо вх.№4-1770/10.01.2013г./л.178/ от т.17 и писмо с вх.№ 4- 1770/13.02.2013г. на ТД НАП /т.18, л.25/, Т.19, Т.21 и Т.24: Писмо от НАП с изх.№ 11.01.201/09.01.2014г. справка за издадени РА –л.31-л.34, Писмо с вх.№ 10-Р-950/01.11.2018г касателно ревизия на ЕСИ ЕКСПРЕС ЕООД /т.2,1л.62/ писмо от НАП с вх.№ 8356/13г. на НАП и справка за издадени РА вх.№ 11.02.201./17.02.2014г. /т.24,л.3-5,6-7/, Т.32 документи за преводи и сметки от ЦКБ и Уникредит Булбанк Й. С./Д./ /л.15-32/ и пълномощно от Й. С. за Н. Г. за Разно импорт експорт ЕООД, от 15.01.2010г. документи НАП същата фирма /л.42л.81/, протоколи за посещения на адрес, справки за задълженията, РД и РА №2001006698/18.02.2011г., ведно с протоколи за проверки и снети обяснения от Д. Петков К., Т.72 копия на РД и РА №1001006879/06.12.2010г. за Никон Трейдинг ЕООД, Т.117-Т.119 копия на счетоводни документи за Йас Трейдинг ЕООД, Т.132-Т.134 и копия на РД и РА №2101200421/30.03.2012г. за Йас Трейдинг ЕООД, приложените в Т.438 копия на счетоводни документи за Йас Трейдинг ЕООД, и в Т.439 копия на РД и РА №2101113696/15.02.2012г. за Йас Трейдинг ЕООД, Приложените в Т.125-Т.128 копия на РД и РА №К0101008690/05.04.2011г. за Я. строй ЕООД, Т.145-Т.147 - приложени копия на РД и РА №1005681/17.01.2011г. за Нова Плюс ЕООД, Т.149-Т.151 - копия на РД и РА №2000908099/26.07.2010г. за Ей Ди Къмпани ЕООД, Т.160-Т.161 - копия на счетоводни документи за Арт Медия комюникейшънс ЕООД, Т.234- Т.236 копия на РД и РА №200002631/04.06.2007г., копия на РД и РА № 2000906372/ 02.03.2010 г., РД и РА №1002862/07.09.2010г. за Арт Медия Комюникейшънс ЕООД, Т.290-Т.292 - копия на РД и РА №903280/19.08.2009г. за Арт Медия Комюникейшънс ЕООД, Т.432-Т.433 счетоводни документи за Арт Медия Комюникейшънс ЕООД, Т.162-Т.164 - копие на РД и РА №••••••••••/10.03.2011г. за Разноартимпорт ЕООД, Т.219- Т.220 - копие на РД и РА 2101104546/06.10.2011г. за Рива санд ЕООД, Т.226- Т.228 - копия на счетоводни документи и удостоверения от АВ за Деко ЛКМ ЕООД, Т.255-Т.256 РД и РА №101010066/13.04.2011г. РД и РА №2101101468/13.12.2011г. за Деко ЛКМ ЕООД, Т.237-Т.241 - копия на РД и РА №2101104712/06.12.2011г. за Санд Ком ЕООД, Т.246-Т.248 копия на РД и РА №20011004270/24.11.2010г. за Хепи Чикън ЕООД, Т. 257-Т.259 - копия на РД и РА №2001000130/21.04.2010г., РД и РА №1100446/07.09.2011г.за Люси Арт ЕООД, Т.264 - справка от НАП с вх.№10-Р-907 /11.10.2013г. за влезли в сила ДРА /л.282-л.286/, Т.293 копия на РД и РА №••••••••••/12.09.2011г. за Еси Експрес ЕООД, Т.302-Т.307 - копия на счетоводни документи за Йас Трейдинг ЕООД и Санд Ком ЕООД, Т.309-Т.312 - копия на РД и РА №031102816/13.12.2011г. за Векос Трейд ЕООД, Т.319 копия на РД и РА №214 108629/08.03.2012г., за Балкан 70 Интернационал ЕООД, Т.335-Т.336 копие на РД и РА №20001109599/11.11.2011г. за Ели Експо ЕООД, Т.387- Т.388 РД и РА №2141208566/09.05.2013г. за Ели Експо ЕООД, Т.337 - копия на РД и РА №2000900398/21.04.2009г. за Ситас 1 ЕООД ЕООД, Т.360-Т363 - копия на РД и РА №2000904075/30.10.2009г. за София Трейд 3000 ЕООД, Т.375-Т.376 - копие на РД и РА 2001007475/11.01.2011г. и копие на РД и РА №2051004427/20.12.2010г. за Йас Комерс ЕООД, Т.377-Т.378 - копие на РД и РА 801178/19.06.2008г., и копие на РД и РА №2001006057/21.04.2011г., Т.379 копия от РД и РА №23-10047278/30.09.2010г. за Алфа Арт Строй ЕООД, Т.389 съдържа копие на РД и РА №21001101538/26.07.2011г за Йас Инжинеринг ЕООД, Т.390 съдържа копие на РД и РА №2141201256/19.05.2012г. за Еси Трейдинг ЕООД, Т.391-Т.392 РД и РА №20001007474/23.12.2010г. за Арт Експорт ЕООД, РД и РА №2001005587/02.12.2010г. с ревизиран период 01.05.2010г. -31.05.2010г. за Арт Експорт ЕООД, Т.426-Т.427 - копие на РД и РА 21001103027/27.07.2011г., с ревизиран период 01.11.2010г.-31.01.2011г. и копие на РД и РА №1010697/13.07.2011г. за период 01.09.2010г.-31.10.2010г. за Балкан 58 Интернационал ЕООД, Т.429-Т.431 - копие на РД и РА 011007402/21.12.2010г. и копие на РД и РА №1105135/06.12.2011г. за В.ио Арт Мениджмънт ЕООД, Приложените по НОХД 1542/14г. по опис на СпНС, 6 НС: Препис от постановление за прекратяване по пр.пр.№17965/2014г. – л.1436-1442, свидетелства за съдимост за К. Д., Ц. К., Д. Б., Б. Л., П. А., Х. П.- л.1353-л.1366, Справка НОИ за Б. Н., Й. С./Д./ и Д. П. –л.1891-л.1900 и Справка НОИ за П. Г., А. Б.-л.1903-1911, Писма с вх.№15211/21.12.2017г. от НАП, вх.№ 15309/22.12.2017г. от НАП, вх.№12/12.01.2018г. на НАП, вх. №75/04.01.2018г. на НАП за влезли в сила ДРА л.2070- л.2080, Справка АВ с вх.№ 321/12.02.2018г./л.2117 л.2284/ за Ситас 1 ЕООД и Я. Строй ЕООД, Обобщена оборотна ведомост Палекс ЕООД /л.2428-л.2768/, Обобщена оборотна ведомост Уникат Мениджмънт ЕООД ЕООД /л.2769-л.3157/, Приложените по НОХД 2884/20г. на СГС-СпНС закрит: Копие на РД №1200421–27.01.2012г. на Йас Трейдинг ЕООД и РА 2101200421–30.03.2012г. /л.551-л.586/, Писмо вх.№ 262875/13.06.22г.за проверка на дружествата Сандком ЕООД и Деко ЛКМ ЕООД за задължения по системата интрастат /л.751/, Препис от акт за смърт за В. М. /л.961/, Справка от НОИ за Й. С. /Д. /вх.№460317/09.02.2023г./л.967,968/, Справка от АВ с вх.№ 460796/03.04.2023г. за участие на Й. С. /Д./ във фирми /л.1025-л.1041/, заверени с „Вярно с оригинала“ от свидетелката К. на договор от 29.06.2007г. между „Ассетинг Консулт“ ЕООД и Атанас Д., като пълномощник на „Меском“ ЕООД; договор от 06.08.2007г., договор за счетоводно консултантско обслужване от 06.08.2007г. по отношение на „Беласица Николов“ ЕООД и „Асетинг Консулт“ ЕООД; договор за счетоводно консултантско обслужване от 01.10.2010г. между „Еси Експрес“ ЕООД и „Ассетинг Консулт“ ЕООД; договор от 28.11.2007г. между „Ей Ди Къмпани“ ЕООД и „Ассетинг Консулт“ЕООД ведно с копие на протокола/л.1074-

–

л.1090/, справки от ТД на НАП-София с вх. № 461089/12.05.2023г. и на диск /л.1128-1197/, писмо от ТД на НАП - София с вх. № 461095/12.05.2023г. с РД 1202045/06.07.2012г. /л.1198-1228/, Писмо от НОИ с вх. №461299/07.06.2023г./л.1611/, Писмо от НАП с вх.№461192/26.05.2023г. /т.5 л.1616-1618/, справки от ТД на НАП- София, с вх. № 461088/12.05.2023г. /л.1243. л.1453/, Справки от „Агенция по вписванията“, Търговски регистър от с вх. № 461090/12.05.2023г. /л.1464-л.1579/, препис –извлечения от акт за смърт за А. Д. /л.1818/, препис –извлечения от акт за смърт за Г. В. Н. /л.1822/, справки за съдимост за Х. Ж. П./л.1824/, справка за съдимост за П. П. А./л.1826/, справка за съдимост за Б. В. Л./л.1828/, справка за съдимост за К. Х. Д. /л.1832/, справка за съдимост за Д. Т. Б. /л.1840/ и справка за съдимост за Ц. Г. К./л.1842/, Копия на Протокол от учредителното събрание на дружество с ограничена отговорност „Ситас 1“ ООД, Предложение от Х. Ж. П. до В. Б. Н., като съдружник в „Ситас 1“ ООД от 08.03.2010 г., Договор за покупкопродажба на дружествени дялове то 11.03.2010 между В. Н. и Г. Н., Протокол от Решение на едноличния собственик на капитала на „Ситас 1“ ЕООД за заличаване на Х. Ж. П. от 11.03.2010г., Декларация за съгласие от 11.03.2010 г. от името на Г. В. Н., образец от подпис от 11.03.2010 г. от името на Г. В. Н., Протокол от Решение на едноличния собственик на капитала на „Ситас 1“ ЕООД от 20.01.2011 г., Договор за продажба на дружествени дялове от 21.02.2011 г. между Г. Н. и Б. А., Решение № 970/16.06.2015 г. по ТД № 3283/2014 г. на СГС, копия на Решение № 713/09.05.2014 г. по ТД № 4013/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-5 състав, Решение № 911/15.05.2017 г. по ТД № 4013/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-5 състав, Решение № 938/09.06.2015 г. по ТД № 6527/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-3 състав, Решение № 1556/08.10.2014 г. по ТД № 4012/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-20 състав, Решение № 1767/29.10.2015 г. по ТД № 4012/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI- 20 състав, Решение № 8183/28.12.2015 г. по адм. д. № 11410/2014 г. по описа на АССГ, Решение № 2256/03.04.2015 г. по адм. д. № 11408/2014 г. по описа на АССГ;

–

Изготвените по делото експертни заключения;

–

ВДС, изготвени в резултат на експлоатирани СРС.

–

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, които да оборват възприетите фактически изводи.

–

Противно на наведените твърдения от защитата, САС счита, че първата инстанция не е допуснала нарушения при анализа на доказателствената съвкупност и оценката на наличните източници. Не е налице превратно тълкуване, подценяване или надценяване на едни източници за сметка на други. Не са игнорирани доказателства и доказателствени средства, обсъждането на които би довело до фактически изводи, различни от установените от първата инстанция. С оглед изложеното, въззивната инстанция счита, че СГС детайлно е обсъдил наличната доказателствена маса, като е направил логични и последователни изводи, които обосновават установените по делото факти. Извършеният доказателствен анализ е задълбочен и подробен, като се споделя изцяло от настоящия въззивен съдебен състав.

–

Правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетелите К. П., П. Г., Д. Д., Б. Н., Г. Д., Н. А., Е. Д., С. У., С. К., Х. А., Г. С. и С. Ж.-К.. От дадените от тях показания пред СГС, както и тези, дадени на ДП (прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК) се установява, че те са участвали в отделните ревизионни производства спрямо търговските дружества, които са били обект на проверки. Съдът е направил обстоен анализ на заявеното от всеки един от тях, посочил е на кои сведения дава вяра, като ги е съпоставил с приобщените по делото ревизионни доклади и актове. По делото няма спор по отношение показанията на тези свидетели, поради което САС намира за безпредметно да преповтаря аргументите на първата инстанция.

–

Въззивната инстанция намира, че по делото безспорно е доказано, че използваните и контролираните от групата търговски дружества не са извършвали реална търговска дейност, което е установимо от показанията на свидетелите – формални управители на процесните дружества.

–

От показанията на свидетеля Д. П. е видно, че по молба на А. Д. е придобил дружествата Еси трейдинг ЕООД и Ели Експо ЕООД от свидетелката Е. И., като от справката от АВ прехвърлянето на собствеността е станало на 22.10.2010г. Посочил е, че във връзка с фирмите е подписвал документи, които не е чел, както и че е посещавал нотариус. Заявил е, че за тази услуга е получавал заплащане от Д.. Споделил е и обстоятелството, че Д. е контактувал и със свидетеля Г. Н., както и че е виждал документи, на които пише пълномощно. Вярна е преценката, че показанията на свидетеля П. кореспондират с тези на свид.Н., поради което резонно са кредитирани.

–

Правилно са оценени и приобщените показания на свидетеля П., дадени на ДП. Действително не може да бъдат приети за достоверни в частта, касаеща упълномощаването на свидетелката Д.. Както е отбелязал СГС, от материалите по делото е видно, че за фирма Ели Експо ЕООД документацията пред НАП е подавана от А. Д., но в протокола от ДП се коментира пълномощно на Й. Д., каквото в действителност фигурира по едно от ревизионните производства на фирмата. Относно познанството на свидетеля с лица М., К. и Ц., не са налице пречки да бъдат ценени показанията му, доколкото при условията на непосредственост СГС е констатирал, че е налице съвпадение с описаните физически белези при условията на непосредственост, както и че са налице данни за притежаван от подсъдимия К. лек автомобил „Опел Омега”. В този смисъл СГС е резонно е заключил, че Д. П. не е бил лишен от свидетелска годност, без значение, че е бил наркозависим. Заявените от него факти и обстоятелства не са изолирани, а са логични, смислово издържани и напълно кореспондират с дадените от свидетелката К. показания.

–

Свидетелят В. П. е бил собственик на В.ио Трейдинг ЕООД до 11.05.2010г., ВПП Трейдинг ЕООД до 19.11.2011г., ВПП Арт ЕООД до 28.01.2011г., В.ио Арт Мениджмънт ЕООД до 12.03.2011г. и София Трейд 3000 ЕООД до 07.05.2009г., като е притежавал ел. подпис за подаване на документи пред НАП за В.ио Трейдинг ЕООД, ВПП Трейдинг ЕООД и София Трейд 3000 ЕООД. От разпита му се установява, че той не е имал реална представа за управлението на дружествата, въпреки че пред първостепенният съд е заявил, че е бил управител на София Трейд 3000 ЕООД и В.ио Арт Мениджмънт ЕООД, като подсъдимият Б. Л. е бил негов партньор. Непротиворечиво свидетелят е заявил, че ролята му като управител се изразявал в това да подписва документи, в т.ч. и фактури, да носи документи в данъчната служба и да отговаря при извършването на насрещни проверки от НАП. Прави впечатление, че той заявил, че не е бил запознат с реализираните обороти от двете дружества, като единствено е отбелязал, че печалбата на второто е била в размер на 1000-2000 лв. на месец. Липсата на знание за реалността на документираните сделки се извежда и от обстоятелството, че свидетелят не е могъл пред първоинстанционния съдебен състав да посочи сключен договор, обект, на който се е работило и т.н. Основателно СГС е приел, че не следва да бъдат кредитирани показанията на този свидетел относно партньорството на подсъдимия Л., доколкото последният не е имал качеството на съдружник в тях. От друга страна, това обстоятелство сочи на осъществяван пряк контрол върху дейността на свидетеля в тези дружества, тъй като П. е имал знанието единствено, че Л. „набирал клиенти” и не е имал реална представа от дейността на дружествата. В тази насока е и обстоятелството, че свидетелят е подписвал предоставените му документи от свидетеля Х., който също е бил подчинен на подсъдимия.

–

Законосъобразно съдът е кредитирал и приобщените по реда на чл.281, ал. 4 от НПК показания на свидетеля В. П.. Те напълно кореспонидрат със заявеното от свидетеля в хода на съдебното следствие и го допълват, като пред разследващия орган П. е споделил, че е бил на заплата при Б. Л. и че често парите му са били давани от свидетеля Х.. Наред с това, въззивната инстанция намира, че свидетелят добросъвестно е споделил, че лица с малки имена М., А. и Д. често са посещавали офисите, ползвани от Л.. Правилни са съжденията на първостепенния съд и относно твърденията на свидетеля относно останалите дружества, на които бил управител.

–

Правилно първостепенният съд е приел, че свидетелят Й. Й., собственик и управител на дружеството Балкан 58 Интернешанъл ЕООД, не е бил наясно с осъществяваната от него дейност, въпреки че пред съда се е опитал да изложи теза в обратния смисъл. В хода на съдебното следствие той е заявил, че фирмата му е извършвала търговска дейност с месо като е ползвал счетоводните услуги на П.Е. Финанс ЕООД в лицето на К., както и че е бил консултиран от Д. Б. във връзка с извършваната от него търговска дейност. Наред с това, Й. е посочил, че фирмата му е имала склад в с.Лукорско, като не може да посочи имената на фирмите, с които е търгувал. В тази връзка, СГС основателно не е кредитирал изявлението на свидетеля, че не познава Й. С./Д./ и е предпочел да се довери на показанията му, дадени на ДП (приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК). Първостепенният съд е приел, че твърдението му не отговаря на истината, базирайки се на заявеното от свидетеля пред разследващия орган, че е упълномощил подсъдимия К. да търгува от името на дружеството му, които кореспондират с показанията на свидетеля Г., с резултатите от есплоатираните СРС по отношение на К. и от ДРА (т. 426 от ДП), сочещ на множество покупки от Йас Инжинеринг ЕООД, собственост на Й. С. /Д./.

–

Основателно СГС е обсъдил показанията на свидетеля Й., дадени на ДП относно дружеството „Аделин Консулт 2010“ ЕООД в съпоставка с тези на свидетелката А. К.. От показанията на последната е видно, че тя не е имала представа от дейността на дружеството, както и не е имала достъп до електронния подпис и документите на дружеството, тъй като били „при тях“. В тази връзка е и обстоятелството, че свидетелката е упълномощила Й. да я представлява от името на дружеството, за което получила сумата от 300 лв. Наред с това, показанията на двамата свидетели са кореспондиращи си за това, че Й. запознал К. с подсъдимия Ц. К.. В този смисъл въззивната инстанция намира за верен изводът, че свидетелят Й. е бил ангажиран към намирането на други лица, на чието име да бъдат регистрирани търговски дружества.

–

Правилно СГС е кредитирал показанията на свидетелят В. В., които са във връзка със закупуването на Арт Комерс Ели ЕООД. От тях се установява, че свидетелят Д. Х. му помогнал при закупуването на фирмата, като му обещал, че работят заедно в областта на рекламата. От заявеното от свидетеля е видно, че той не е имал представа от дейността на дружеството, като за целта упълномощил Х. с пълен обем права, в замяна на което получавал месечно възнаграждение. Показанията на този свидетел напълно кореспондират с приобщените писмени доказателства относно дружеството Арт Комерс Ели ЕООД, както и с показанията на свидетеля Х., дадени на ДП, където подробно е разказал за начина на придобиване на дружеството, съставянето на счетоводни и търговски документи, банковите операции с фирмените сметки, комуникацията с Приходната агенция, както и че дейността на дружеството била под контрола на Б. Л..

–

Въззивната инстанция се солидаризира с извода на СГС, че дадените от свидетелката Е. И. (собственик и управител на дружествата Еси Трейдинг ЕООД, Ели Експо ЕООД и Арт Комерс Ели ЕООД до 22.10.2010г., като на Еси Експрес ЕООД) сведения в хода на съдебното следствие не следва да се кредитират. Първостепенният съд подробно и задълбочено е съпоставил депозираните от свидетелката показания в наказателното производство с останалия доказателствен материал. Въз основа на извършения анализ, правилно съдът не се е доверил на показанията на свидетелката, дадени на ДП относно дружествата Еси Трейдинг ЕООД и Арт Комерс Ели ЕООД, че не са работили. Твърденията й се опровергават, както от показанията на свидетелите Х. и В. В., така и от приобщените по делото счетоводни документи, сочещи на осъществявана счетоводна отчетност през периода, в който свидетелката е била собственик на посочените дружества. Тези данни обосновават заключението, че свидетелката И. не е била наясно с дейността на дружествата, чийто собственик е била, оборотите и печалбите, които са генерирали, както и задълженията, които са имали към данъчните служби. В тази насока са и показанията на свидетелите Д. П. и В. В. (придобили дружествата от свидетелката), които също не са били наясно с дейността на дружествата. Обстоятелството, че Б. Л. е контролирал посочените фирми се допълва от кредитираните показания на свидетелаката, дадени пред друг състав на съда, от които е видно, че е упълномощавала във връзка с дружеството Еси Експрес ЕООД свидетелката А. К. и подсъдимия Б. Л.. В тази връзка са и обективно установените данни, че счетоводно дружеството било обслужвано от Асетинг консулт ЕООД, представлявано от К. и че Б. Л. като пълномощник на дружеството го е представлявал в ревизионно производство, приключило с РА №210 11 05209/12.09.2011г. (т. 293 от ДП).

–

САС приема, че показанията на свидетелката С. К. следва да бъдат кредитирани, като констатираните противоречия между заявеното от нея на досъдебното производство и пред СГС не са от такова естество, че да поставят под съмнение тяхната достоверност. От съвкупната преценка на доказателствата се установява, че свидетелката е била формален собственик на дружеството Балкан 70 Интернешанъл ЕООД, без да има представа за неговата дейност. В подкрепа на този извод са обстоятелствата, че свидетелката последователно е разказала и при двата си разпита, че придобиването и регистрацията на дружеството са били осъществени със съдействието на Д., както и че впоследствие е упълномощила друго лице да извършва действия от името на дружеството. В тази насока са и данните, че упълномощеното лице пред НАП за подаване на документи относно Балкан 70 Интернешанъл ЕООД действително е била свидетелката Й. С. /Д./. Освен това, в показанията си на ДП свидетелката е коментирала случай, при който заедно с А. Д., Г. Н. и Гумата са посетили офис в близост до пазара в кв. Бороково, както и че с А. Д. и Й. Д. са ходили до данъчното, за да носят документи, като преди това е получила инструктаж от Д.. Във връзка с показанията на свидетелката К., САС отчете и обстоятелството, че по отношение на Балкан 70 Интернешанъл ЕООД е влязъл в сила ревизионен акт, с който е установено неправомерно приспадане на данъчен кредит в размер на 428475,30 лв. Въззивната инстанция съобрази показанията на свидетелката в тяхната съществена част в съпоставка с показанията на свидетелите Г. Н., Д. П. и П. Г., както и писмените доказателства по делото. Правилна е преценката на първостепенния съд, че не е компрометирана свидетелската годност на С. К. предвид влошеното й физическо и емоционално състояние, обусловено от продължителната употреба на наркотични вещества. Констатираните разминавания между показанията й, дадени на ДП и в съдебната фаза на процеса се свеждат основно до степента на конкретност на фактите, но не засягат същественото им съдържание. Липсата на спомен по част от фактите или невъзможността да възпроизведе обстоятелства, за които е дала сведения на ДП, се дължи на изминалия значителен период от време и емоционалното й състояние.

–

Във връзка с показанията на свидетелката, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат обсъдени и показанията на свидетеля П. Г.. Правилна е преценката на СГС да не кредитира разпита му от съдебното следствие, тъй като изявленията му не намират опора в доказателствения материал и се опровергават, както от собствените му изявления по контролни факти, така и от доказателствената съвкупност. Именно в показанията си по ДП свидетелят е възпроизвел факти, отнасящи се до отношенията му със свидетелката Й. Д., посещенията до банките, местоположението на офисите и дейността по изготвяне и подписване на документи. Те кореспондират с тези на свидетелите И. С., П. С., П. К. и С. К., както и в писмените доказателства по делото. Установява се, че свидетелят е работил във връзка с дейността на дружеството Балкан 70 Интернешанъл ЕООД, получавал е указания от подсъдимия Ц. К., съставял е и е подписвал документи, както и е участвал в изграждането на документалния поток на дружеството. В тази насока са и данните от влезлия в сила ревизионен акт, установяващ значителни данъчни задължения на търговското дружество. Настоящата инстанция кредитира показанията на този свидетел и относно ролята на подсъдимите Л. и Б., като лица, от които са произтичали указанията към Ц. К., както и собствената му зависимост от тях. Тези изводи се базират, както на свидетелските показания, така и от данните от експлоатираните СРС, съдържащи указания към лице на име П. от страна на подсъдимите Б., К. и Л.. Следователно, от съвкупната оценка на показанията на свидетеля Г., САС споделя изводите на СГС, че свидетелят е бил в подчинено положение, финансово зависимо от посочените лица, и използвано за изпълнение на възложените му действия, вкл. съставянето и подписването на документи. Ето защо, отричането на свидетеля Г. от първоначално депозираните показания съдът намира, че се дължи на стремежът му да минимизира или премълчи съществени обстоятелства относно дейността на подсъдимите.

–

Основателно първостепенният съд се е доверил на показанията на свидетеля Г. Н., дадени пред съдия на 02.06.2011г. (т. 27 от ДП), тъй като се подкрепят от останалите гласни доказателствени средства, писмените и веществените доказателства, както и резуялтатите от прилаганите СРС по делото. Според САС не са налице съмнения в свидетелската годност на свидетеля Н., доколкото по делото е прието заключение на СППЕ, от което е видно, че въпреки наркотичната му зависимост, към инкриминирания период Г. Н. е притежавал необходимата психична годност да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства от действителността. Съществено значение има обстоятелството, че показанията на Н. намират потвърждение в обективни доказателствени източници относно дружествата, на които той формално е бил собственик и управител. От справките на Агенцията по вписванията се установява участието му в редица търговски дружества, посочени от него при разпита му, а от ревизионните актове е видно, че същите са натрупали значителни данъчни задължения. Тези факти съответстват на твърденията му, че е бил използван като подставено лице срещу месечно възнаграждение, без реално да упражнява търговска дейност. Особено значение настоящата инстанция отдава на описания от свидетеля механизъм на работа на групата. Н. е обяснил начина, по който са били регистрирани дружествата на негово име, подписването на пълномощни, договори и фактури, както и начина, по който са били подавани документи пред НАП и извършвани банкови операции. Тези твърдения кореспондират с показанията на свидетелите И. С., Д. П., С. К. и Й. С. /Д./, които също са споделили за използването на социално уязвими и зависими лица като формални представители на дружества, без те реално да участват в дейността им. Наред с това, свидетелят Н. не се ограничава до общи твърдения, а посочва конкретни лица и конкретните им роли в структурата. Той описва участието на А. Д. при намирането и контрола на подставените лица, дейността на Й. С. /Д./ във връзка с административното обслужване на дружествата, както и ролята на К. Д. и Б. Л. в йерархията на организацията. Свидетелят Н. е дал сведения и за вътрешните отношения между участниците в схемата, включително и за начина на предаване на указания и подчиненост между отделните лица. Тези твърдения се подкрепят и от разпознаванията, извършени в хода на разследването и резултатите от СРС. Въззивната инстанция се солидаризира със становището на СГС, че за достоверността на свидетелските показания на Г. Н. следва да се съди и от обстоятелството, че той не се стреми да неглижира собственото си поведение, а признава, че е подписвал документи, посещавал е банкови институции и данъчните служби, като за формалното си участие в дружествата е получавал съответното възнаграждение. Освен това, описаните от свидетеля обстоятелства намират опора и в резултатите от извършените претърсвания и изземвания, при които документи, печати и счетоводна документация за „управляваните“ от него дружества са открити у лица, които формално не са имали отношение към фирмите. Следователно, изводът, че действителното управление и контрол са били извършвани от организираната престъпна група, се явява верен.

–

САС споделя становището на СГС, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката Й. С. /Д./, дадени в съдебната фаза, доколкото същите се намират в съществено противоречие, както с нейните показания от досъдебното производство, така и с останалия доказателствен материал. За достоверни настоящият съдебен състав приема показанията й от 17.06.2011г., които се подкрепят от множество независими доказателствени източници и разкриват действителната й роля в дейността на процесните търговски дружества, а именно не могат да бъдат споделени твърденията на свидетелката пред първоинстанционния съд, че всички дружества, които са били регистрирани на нейно име и управлявани от нея, са осъществявали реална търговска дейност, представляваща бизнес на нейния баща А. Д.. Свидетелката демонстрира почти пълна липса на конкретни знания относно дейността на тези дружества, въпреки че е заявила, че те са се занимавали с търговия на месо и че ролята на подсъдимите Б. Л. и Д. Б. била да намират клиенти срещу комисионно възнаграждение. Тя не е посочила съществени обстоятелства, свързани с тяхното функциониране, счетоводство, обороти, банково обслужване, отношения с НАП, упълномощени лица или конкретна търговска дейност. Правилно СГС е отхвърлил твърденията на Й. С. /Д./ за оказан натиск по време разпита й на досъдебното производство. От протокола за разпит е видно, че тя е била надлежно уведомена за правата си, вкл. и по чл. 121 от НПК, явила се е доброволно след призоваване и е дала подробни показания в рамките на разпит с нормална продължителност. Не са налице доказателства тя да е била задържана, принуждавана или поставяне в положение, което да опорочи процесуалната стойност на разпита. Напротив, последващият разпит от 20.06.2011г., при който свидетелката е отказала да дава показания и е поискала адвокат, показва, че разследващите органи са зачели процесуалните й права. След съпоставка на показанията й от досъдебното производство с останалите доказателства по делото, СГС законосъобразо е достигнал до извод, че първоначалните й показания

–

отразяват обективната действителност. От справките на Агенцията по вписванията се установява, че Й. С. /Д./ е била собственик и управител на множество дружества: Йас Трейдинг ЕООД, с адрес на управление София, ул.Рикардо Викарини ,бл.1 вх.А,ет.3, ап.2, Йас Комерс ЕООД с адрес на управление София, ул.Нишава №131,вх.Б,ет.1, Йас Инжинеринг ЕООД с адрес на управление в София, ул.Жулио Кюри №20, ет.7, ап.709, Разноартимпорт ЕООД и собственик до 26.04.2010г. и само управител след тази дата на Арт Експорт ЕООД с адрес на управление в София ул.Жулио Кюри №20, ет.7, ап.709 и Мастър Трейд ЕООД, където била управител до 31.05.2011г. със същия адрес на управление. Макар формално да са били регистрирани на различни адреси, всички дружества са използвали един и същ електронен адрес (•••@•••), което подкрепя извода за единен център на управление и координация. Основателно СГС е приел, че е невярно твърдението на свидетелката за това, че участието й в тази дейност е приключила със смъртта на нейния баща – А. Д.. От събраните по делото доказателства се установява, че след този период тя е продължила да участва в управлението и придобиването на търговски дружества, въпреки че поведението й е извън инкриминирания период. Този извод сочи, че Й. Д. е имала активна и трайна роля в дейността на организацията. Тя е разполагала с електронни подписи за част от дружествата, подавала е документи пред НАП, участвала е в ревизионни производства, извършвала е банкови операции по фирмените сметки и е осъществявала комуникация с държавни институции. От показанията на свидетелите Г. Н., И. С., П. Г., С. К. и Х. А. е видно, че Д. е сред лицата, ангажирани с оперативното обслужване на дружествата и изпълнението на указания, идващи от по-високите нива на групата.

–

Въззивният съд приема за установено също, че свидетелката е действала под непосредственото ръководство на подсъдимия К. Д., пред когото се е отчитала във връзка с поставените й задачи. Установява се по делото, че възнаграждението за извършваната от нея дейност й е било изплащано от подсъдимите К. Д. и Д. Б.. Тези обстоятелства се разкриват, както от показанията на самата свидетелка, дадени на досъдебното производство, така и от показанията на свидетеля Г. Н. и данните, съдържащи се в протоколите за изготвяне на ВДС от приложените СРС. Особено значение настоящият съдебен състав отдава и на фактите, че свидетелката Д. е участвала в намирането на социално слаби, малограмотни или наркотично зависими лица, на чието име да бъдат регистрирани търговски дружества, използвани впоследствие за създаване на фиктивен документооборот и неправомерно приспадане на данъчен кредит. В тази част показанията й от досъдебното производство кореспондират, както с тези на свидетелите Г. Н. и С. К., така и с обективните данни от ревизионните производства и иззетите при претърсванията документи и счетоводни материали.

–

Правилно първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетелката В. П. относно начина на функциониране на процесните дружества, ролята на подсъдимия Б. Л. в тяхната дейност и собственото й участие в административното и финансовото им обслужване. Наред с това, основателно се е дистанцирал от твърденията й, че извършваната от нея дейност е представлявала обичайна счетоводна или административна дейност по обслужване на реално функциониращи търговски дружества. От депозираните от В. П. показания на досъдебното производство и пред съда, се установява, че в продължение на няколко години тя е извършвала дейност по обслужване на множество търговски дружества, формално регистрирани на името на различи лица. Самата тя е посочила, че първоначално е работила за Никон трейдинг ЕООД, но е обслужвала всички фирми на Б. Л., като такива свидетелката е посочила Компас МММ ЕООД, Хепи Чикън ЕООД, Йас Трейдинг ЕООД и Деко ЛКМ ЕООД. Свидетелката е заявила, че е разполагала с генерални пълномощни от собствениците на дружествата, въз основа на които е представлявала същите пред банки на органите на НАП, явявала се е при извършване на насрещни проверки и е извършвала банкови операции по фирмените сметки, като за целта управителите на дружествата са й предоставяли образци от подписите си. Ето защо, настоящата съдебна инстанция споделя мнението на СГС, че в съдебната фаза на процеса свидетелката се стреми да представи дейността си като ограничена до изпълнение на технически и административни функции по указания на Б. Л., без да има реална представа за цялостната организация на дейността. Особено съществено обстоятелство в показанията й от ДП е, че всички решения относно дейността на тези дружества са били вземани от подсъдимия Б. Л.. Той е определял чрез кое дружество да бъдат извършвани конкретните сделки, давал е указания относно банковите преводи и е предоставял необходимите документи и пълномощни. В тази връзка свидетелката П. е посочила, че ежеседмично е извършвала международни преводи за значителни суми, достигащи приблизително 100000 евро, свързани с доставки на месо от чуждестранни доставчици. От тези й показания се установява още, че тя не само е осъществявала банкови операции, но е и организирала значителна част от документалното обслужване на дружествата. Поръчвала е фирмени печати, съхранявала е фактурни кочани, издавала е касови документи и е предавала счетоводна документация за осчетоводяване на свидетелката А. К.. Тази дейност е била осъществявана последователно в офисите на ул.Рикардо Вакарини №1 в гр.София, а в последствие на ул.К. Ботев №26 Е, вх.Б, ап.31.Особено показателни са и резултатите от извършените претърсвания и изземвания, при които действия са открити множество фирмени печати, банкови документи, счетоводни книжа, касови апарати и други документи на дружества, посочени от свидетелката П., като обслужвани от нея. Освен това, в жилището й и в използваните от нея офиси, са открити документи не само на дружествата, за които тя признава участие, но и на други такива, включени в престъпната схема. Показанията на свидетелката П., дадени на ДП, кореспондират с данните от справките на НАП и Агенцията по вписванията. От тях се установява, че дружествата формално са били собственост на различни лица, но реалното им обслужване е било концентрирано в ограничен кръг лица, сред които била и самата тя. Наличието на електронни подписи за подаване на документи пред НАП от нейно име и от името на други лица, допълнително потвърждава активното й участие в дейността на дружествата. В тази връзка са и показанията на свидетелите А. К., Й. С. /Д./ и др., както и резултатите от ревизионните производства по отношение на дружествата Никон трейдинг ЕООД, Йас Трейдинг ЕООД, Рива санд ЕООД, Я. строй ЕООД, Санд ком ЕООД, Хепи Чикън ЕООД, Деко ЛКМ ЕООД, установяващи значителни данъчни задължения и констатации за липса на реални доставки по документираните сделки.

–

Настоящият въззивен съдебен състав се солидаризира със становището на СГС, че показанията на свидетеля Д. Х., дадени на досъдебното производство, представляват годен и достоверен доказателствен източник относно механизма на функциониране на престъпната група, ролята на подсъдимия Б. Л. при организиране на документооборота между различните търговски дружества, изготвянето на фактури с невярно съдържание, движението на парични средства по банковите сметки на тези дружества и участието на останалите лица, посочени в показанията му. Въззивният съд намира, че от съвкупната доказателствена маса се установява по несъмнен начин, че свидетелят е извършвал действия по съставяне на счетоводни и търговски документи по казания на подсъдимия Л., вкл. изготвяне на фактури за редица дружества, подписване на фирмена документация, теглене на значителни парични суми от банкови сметки и предаването им на Л., както и работа с множество фирмени печати и фискални устройства. Установява се също, че свидетелят е разполагал с непосредствени впечатления относно участието на други лица в дейността по обслужване на дружествата, подготовката на документи за насрещни проверки и движението на счетоводната документация. Достоверността на тези показания се потвърждава, както от свидетелските показания на В. В. и В. П., така и от значителния обем писмени и веществени доказателства, приобщени по делото. Констатираните при претърсванията и изземванията фирмени документи, данъчни декларации, банкови документи, фискални бонове, дневни финансови отчети, печати и касови апарати на множество дружества, кореспондират с описания от свидетеля механизъм на работа и обективно потвърждават съдържаните се в показанията му фактически твърдения. САС споделя извода на СГС, че показанията на свидетеля Х., дадени пред съда в частта, в която се отклонява от изложеното в досъдебното производство, не следва да бъдат кредитирани. Твърденията му за осъществявана реална търговска дейност от дружества като Арт комерс Ели ЕООД и В.ио Арт Мениджмънт ЕООД остават изолирани от останалия доказателствен материал и не намират опора нито в иззетата документация, нито в показанията на останалите свидетели. Наред с това, изложението му в съдебната зала съдържа съществени вътрешни противоречия относно характера на отношенията му с подсъдимия Л., начина на извършване на дейността и движението на паричните средства. Съпоставени показанията му с тези от досъдебното производство и останалите доказателства по делото, сочат на извода, че тези твърдения се явяват защитна верния, насочена към прикриване на собственото му участие и това на подсъдимия Л. в установената документна дейност. Поради това, правилно СГС е отказал да ги кредитира и е основал фактическите си изводи на първоначално дадените от свидетеля показания, които се отличават с последователност, конкретика и съответствие с другата достоверна доказателствена съвкупност. По отношение на процесуалната годност на разпита на свидетеля Х. от 15.06.2011г., основателно СГС е отхвърлил защитните възражения. От материалите по делото се установява, че извършеното на 14.06.2011г. претърсване и изземване е било осъществено след надлежно съдебно разрешение. Към този момент липсват данни Д. Х. да е имал качеството на обвиняем или спрямо него да са били събирани доказателства, обосноваващи наличие на предпоставките по чл. 219 от НПК. Действително съгласно чл. 219, ал. 2 от НПК привличането като обвиняем може да бъде извършено и чрез първото действие по разследването срещу лице. За да бъде приложима тази хипотеза обаче, следва да са съществували данни, сочещи на съпричастност на лицето към разследваното престъпление. Такива данни по отношение на свидетеля към релевантния момент не са били събрани. Показателно в тази насока е и обстоятелството, че именно на същата дата като обвиняеми са били привлечени други лица, по отношение на които разследването вече е разполагало с необходимия доказателствен материал. Поради това не може да се приеме, че спрямо свидетеля е било повдигнато фактическо или прикрито обвинение по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и практиката на ЕСПЧ. Не се споделят твърденията на свидетеля и за оказан натиск при провеждане на разпита. Той е грамотен, надлежно запознат с правата си, подписал е протокола за разпит и не са налице данни той да е бил задържан, както и да е сигнализирал компетентните органи за упражнена принуда. Затова и не може да се постави под съмнение доброволния характер на дадените от него показания. Следователно разпитът му е проведен при спазване на процесуалните изисквания и правилно е бил използван от СГС при формиране на вътрешното съдийско убеждение.

–

Правилно първостепенният съд е предпочел показанията на свидетелката В. Г., дадени на досъдебното производство пред тези, дадени от нея в съдебната фаза на процеса. Те следва да бъдат кредитирани като достоверни, доколкото са последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират на останалите правдиви доказателства по делото. От тях се установява, че тя, съвместно със свидетеля Д. Х., е участвала в изготвянето и оформянето на счетоводна документация, включително фактури за различни търговски дружества, като съдържанието на документите е било определяно по указания на подсъдимия Б. Л. или е било предоставяно по електронен път. Тя е споделила, че тази дейност е била извършвана от двамата на различни адреси ул.Нишава, на ул.Княжевска и на ул.Плевен №6 в гр.София от нея и съдружника и Д. Х., както и че по нареждане на Л. част от документацията е свалена в мазето на въпросния апартамент на ул.Плевен. От показанията й е видно, че изготвените документи са били получавани лично от Л. или чрез А. Д., както и че Г. е имала непосредствени наблюдения върху контактите на Л. с други лица, свързани с дейността на дружествата. Тези сведения се подкрепят, както от кредитираните показания на свидетеля Х., така и от значителен обект веществени доказателства, иззети при извършените процесуално-следствени действия. Намерените на посочените от СГС адреси банкови и счетоводни документи на множество дружества, документи за банкови разплащания, фискални устройства, касови бонове и фирмени печати, съответстват на описаната от свидетелката дейност и обективно потвърждават участието й в изготвянето на документация по указания на подсъдимия Л.. Въззивната инстанция намира за правилен извода на СГС, че показанията на свидетелката в съдебното производство, в частта им, противоречаща на изложеното в досъдебната фаза, не следва да бъдат кредитирани. Пред съда свидетелката е поддържала тезата, че осъществяваната от нея дейност се е свеждала до предпечатна подготовка на рекламни материали, извършвана в съдружие с Д. Х., като подсъдимият Л. единствено е възлагал и заплащал подобни услуги. Тази версия обаче не намира опора в останалия доказателствен материал. Показанията на свидетелката относно характера на извършваната дейност, използваните адреси, лицата, които са осигурявали и заплащали помещенията, както и източника и основанието за получаваните от нея възаграждения, се отличават с непоследователност и вътрешни противоречия. Наред с това, редица контролни факти, вкл. използваните адреси и контактите между участниците, съвпадат с изложеното от нея в досъдебното производство. САС намира за опровергана тезата, че на посочените адреси е извършвала предпечатна подготовка и сканиране на файлове. Наличието на значителен обем счетоводни и банкови документи на множество търговски дружества, както и на фискални устройства, касови бонове и фирмени печати, не съвпада с описаната от свидетелка ограничена по обем и съдържание дейност и обосновава извод за значително по-широка ангажираност с документооборота на дружествата. При тези данни САС споделя тезата на първата инстанция, че показанията на свидетелката в съдебната фаза представляват опит за преосмисляне и прикриване на действителното й участие в установената по делото дейност, поради което правилно не са били възприети от първоинстанционния съд. Относно изявленията на свидетелката за начина на провеждане на разпита й на досъдебното производство, САС намира за правилни изводите на СГС. От протокола за разпит е видно, че разпитът е бил проведен от компетентен разследващ орган при спазване на предвидената процесуална форма. Липсват обективни данни, които да подкрепят твърденията на свидетелката за присъствието на други лица при провеждането му или за упражнен спрямо нея натиск. Обстоятелството, че разпитът е приключил в късен час, както вярно е отбелязал първостепенния съд, само по себе си не обосновава извод за процесуална нередовност. Напротив, от съдържанието на протокола и от собствените изявления на свидетелката е видно, че същият й е бил предявен за преглед, изготвен е в няколко екземпляра и е подписан лично от нея. При липсата на данни за възражения към съдържанието му към момента на подписването, както и при отсъствие на такива за упражнена принуда, не се поставя под съмнение доброволността и достоверността на дадените показания от нея.

–

Настоящият въззивен състав споделя извода на СГС относно достоверността на показанията на свидетеля Н. Г. в частта, в която същият излага непосредствено възприети от него факти относно професионалната си дейност и отношенията си с част от подсъдимите и свидетелите по делото. От показанията му се установява, че свидетелят се познава с подсъдимите Д. Б., Б. Л. и Ц. К., като в качеството си на адвокат е предоставял правни услуги на подсъдимия Л.. Установява се също, че е участвал в учредяването и регистрацията на търговски дружества, свързани с лица, посочени по делото, вкл. А. Д., Г. Н. и Й. Д., като е извършвал съответните действия въз основа на предоставените му пълномощия. Тези обстоятелства намират опора в останалия доказателствен материал, от който се установява наличието на множество търговски дружества, регистрирани на името на посочените лица или управлявани чрез упълномощени представители. Поради това САС приема, че в тази част са достоверни и следва да бъдат съобразени при формиране на фактическите изводи по делото. Формираните изводи от първостепенния съд не са разколебани от заявената липса на спомен относно начина, по който са му били възлагани действията по регистрация и обслужване на търговските дружества, доколкото от съвкупната преценка на доказателствата се установява участието му в реализирането на дейности, свързани с дружества, контролирани от подсъдимия Л.. Правилно СГС е кредитирал показанията на свидетеля и във връзка с извършените процесуално-следствени действия на адрес София, ул. Янко Сакъзов №3, ет.4 (т.2, л.29-30 от ДП), доколкото се основават на непосредствени възприятия и кореспондират с останалите доказателства по делото. Поради това тези сведения правилно са били взети предвид при анализа на относимите веществени доказателства.

–

Настоящият въззивен състав намира, че показанията на свидетелите А. М., Г. П., П. К. и А. К. са от съществено значение за изясняване на начина, по който е било организирано счетоводното и документалното обслужване на дружествата, включени в предмета на обвинението. Макар всеки от тях да е участвал в различен етап и с различна степен на ангажираност, общото между показанията им е, че разкриват механизма по създаване, обработване и представяне на счетоводната документация за множество търговски дружества, като и ролята на подсъдимия Б. Л. при координирането на тази дейност.

–

САС споделя извода на първоинстанционния съд, че показанията на свидетелката А. К. следва да бъдат кредитирани частично, като същите подлежат на преценка в съвкупност с останалите доказателства по делото. От тях се установява, че чрез управляваното нея дружество Асеттинг Консулт ЕООД тя е осъществявала счетоводното обслужване на значителен брой търговски дружества, часто от които попадат в обхвата на обвиненията. Установява се също, че в счетоводния офис са били съхранявани електронни подписи, фирмени печати, счетоводна документация на множество дружества, както и документи, свързани с провеждани от органите на НАП ревизионни производства. От доказателствата по делото е видно, че свидетелката не се е ограничавала единствено до техническото счетоводно обслужване, а е участвала активно в обработването и поддържането на документацията на дружествата и в комуникацията с приходната администрация, като по този начин е съдействала за поддържането на документалната обезпеченост на тяхната дейност. Кредитират се показанията на свидетелката в частта, в която е заявила, че е осъществявала счетоводното обслужване на процесните дружества и е представлявала част от тях пред НАП въз основа на предоставени пълномощия. Това обстоятелство намира доказателствена опора в приобщените по делото документи, удостоверяващи установените договорни отношения. Не могат да бъдат споделени обаче твърденията й, че е разполагала с договори за счетоводното обслужване на всички дружества. Те се опровергават от резултатите от претърсването и изземването, при които са установени договори само за ограничен брой дружества, при наличието на документация за по-широк кръг търговски субекти. Не се кредитират и изявленията й, че откритите в офиса й фирмени печати са били използвани единствено за заверка на документи с текст „Вярно с оригинала”, както и че намерените фискални устройства са били оставени там от клиенти, тъй като противоречат на приобщените по делото писмени доказателства. Правилно СГС не е възприел и заявената от свидетелката липса на спомен относно ревизионните производства на обслужваните от нея дружества. Тази част от показанията й се опровергават от наличните по делото документи, удостоверяващи непосредственото й участие в комуникацията с органите на приходната администрация във връзка с множеството ревизионни производства. Резонно СГС е кредитирал прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показания на свидетелката К. в частта, в която се съдържат сведения за осъществяваното счетоводно обслужване на процесните дружества, характера на съхраняваната документация и отношенията й с лицата, формално представляващи съответните търговски субекти. В тази част те се подкрепят, както от иззетите веществени доказателства, така и от показанията на свидетелите В. П., Д. П., Е. И., Й. С. /Д./, С. Б. и В. П., Г. Н. и с резултата извършената КТЕ и установеното съдържание в двата изследвани компютъра Делл и Асет. Поради изложените съображения и настоящият съдебен състав не приема версията на свидетелката за ограничена по обем и съдържание счетоводна дейност, поддържана в съдебната фаза, като намира за обоснован извода за значително по-активното й участие в поддържането на документацията на процесните дружества.

–

От съвкупната оценка на показанията на свидетеля А. М. и останалите доказателства по делото, въззивният съд приема за установено, че в периода 2008-2011г. същият е осъществявал счетоводното обслужване на редица търговски дружества, свързана с дейността на подсъдимите, без да поддържа непосредствен контакт с формалните им управители или пълномощници. Установява се, че документацията на тези дружества му е била предоставяна чрез Д. Б. и И. С., като по техни указания е обработвал счетоводни документи, изготвял е фактури и е подавал информация към НАП чрез използването на електронни подписи. Установено е още, че част от счетоводната документация на дружествата Роял Турс БГ ЕООД, Векос Трейд ЕООД, Ситас 1 ЕООД, Я. СТРОЙ ЕООД, Ели Експо ЕООДе била съхранявана в офиса на ул.Силиврия №23 в гр.София, където свидетелят е осъществявал дейността си. Основателно СГС е кредитирал изцяло и показанията на свидетеля, дадени на ДП и приобщени по реда на чл. 281 от НПК. От тях се установяват допълнителни обстоятелства относно начина на получаване и обработване на счетоводната документация, вкл. относно дружествата Я. Строй ЕООД, Роял строй тех ЕООД, Ели Експо ЕООД, както и относно изготвянето на фактури по указания на Д. Б.. Тази част от показанията се подкрепя от останалите доказателства по делото и не съдържат съществени противоречия с изложеното от свидетеля в съдебната фаза на процеса. Показанията на свидетеля кореспондират със съдържанието на протоколите за претърсване и изземване и протокола за оглед на веществени доказателства, при които на адреса на ул. „Силиврия” са били установени документи, фактури, печати и счетоводна документация на дружествата, посочени от М., както и с показанията на свидетеля И. С.. Относно разпита на свидетеля на досъдебното производство, САС се солидарилизира със заключението на първата инстанция, че представлява годен доказателствен източник. Към момента на провеждането на разпита, липсват данни свидетелят да е придобил процесуално качество, различно от това на свидетел, поради което не са налице основания за изключването му от доказателствената съвкупност.

–

Правилно първостепенният съд е кредитирал дадените в съдебната фаза на процеса показания на свидетелката Г. П. в частта относно трудовата й ангажираност в П.Е. ФИНАНС ЕООД, организацията на работа в дружеството и обстоятелството, че ежедневните й задачи са й били възлагани от П. К.. Не са налице съществени противоречия между заявеното от нея на досъдебното производство и пред съда, поради което изложените от нея факти пред разследващия орган се възприемат като надежден доказателствен източник. Заявеното от свидетелката в двете фази на процеса кореспондира с показанията на свидетелката К., иззетата счетоводна документация и останалите писмени доказателства по делото.

–

Въззивната инстанция споделя изводите на СГС, че следва да бъдат кредитирани като достоверни показанията на свидетелката П. К., дадени в съдебното производство в частта относно организацията и дейността на счетоводната къща, обслужваните дружества и лицата, които са предоставяли документация за тяхното счетоводно обслужване. В тази част показанията се подкрепят от останалите доказателства по делото. Не могат да бъдат споделени единствено твърденията й, че дружествата Балкан 58 интернационал ЕООД и Балкан 70 интернационал ЕООД са били

–

представлявани от едно и също лице, доколкото това противоречи на обективно установените по делото данни. Относно приобщените на основание чл. 281 от НПК показания на свидетелката К., дадени пред разследващ орган, правилно СГС е приел, че следва да се кредитират в частта, в която е описала счетоводното обслужване на Балкан 58 интернационал ЕООД, изготвянето на фактури и ДДС документация, както и начина на получаване на информация за съдържанието на тези документи – по телефон и електронна поща. Ценят се и показанията относно изпрщането на изготвените документи на лица, свързани с подсъдимия Л., тъй като тези обстоятелства намират доказателствена опора в останалите материали по делото – иззетите документи при претърсването на офиса на П.Е. ФИНАНС ЕООД, справките от НАП и от показанията на свидетеля П. Г.. Тук е мястото да бъде отбелязано, че САС споделя извода на първата инстанция, че извършеното претърсване в счетоводния офис не представлява действие по разследване срещу свидетелката К. като физическо лице, а е осъществено в качеството й на управител на дружеството. Поради това не са налице основания за съмнение относно процесуалната годност на показанията й от досъдебното производство.

–

От съществено значение за изясняване на обективната истина са и показанията на свидетелите С. Б., П. С. и И. С., тъй като те са работили по възлагани задачи от подсъдимите Б. и Л. или в офиси, контролирани от тях, поради което са разполагали с непосредствени впечатление относно начина на организиране и осъществяване на дейността по обслужване на процесните търговски дружества. Чрез показанията им се установяват, както функциите на подсъдимите Б. и Л. при възлагането и координирането на отделните дейности, така и участието на подсъдимите Ц. К. и К. Д. в изпълнението на конкретни задачи, свързани с придвижването и обработването на фирмената документация.

–

По отношение на свидетеля С. Б., от съвкупния анализ на показанията му се установява, че той е работил в офис на подсъдимия Б. Л., където е изпълнявал помощни и административни функции. Видно е още, свидетелят е бил използван като пълномощник на търговски дружества, без да е бил запознат в пълен обем с характера на извършваната от тях дейност, както и че е участвал в придвижването на документи между отделните участници в процесната дейност. Въззивната инстанция кредитира показанията на свидетеля, дадени в съдебната фаза в частта, в която е заявил, че е работил съвместно със свидетелката В. П., че работата му е била осигурена от подсъдимия Л., както и че е извършвал действия по представяне на документи пред банкови институции. Основателно първата инстанция е кредитирала показанията на свидетеля, дадени на ДП, тъй като от тях се установява, че е бил пълномощник на дружествата Рива Санд ЕООД и Санд Ком ЕООД, както и че съответните пълномощни са му били осигурени чрез св.В. П. след като същата е снимала личната му карта. Ценят се и показанията в частта, в която е заявил, че е транспортирал свидетелката Й. С. /Д./ до банкови институции, че е познавал П. Г. като шофьор на подсъдимия Б., както и че е носил документи на А. К. в счетоводния й офис. В тази част заявеното от свидетеля пред разследващия орган се подкрепя от показанията на свидетелите В. П., Т. С., приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Не са налице процесуални пречки да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Б., дадени на ДП, тъй като от една страна той ги е потвърдил изцяло, като единствено е заявил липса на спомен относно част от лицата, за които е дал сведения, а от друга – те са подробни, логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Наред с това, правилно СГС е констатирал, че не са били налице предпоставки свидетелят да бъде третиран като обвиняем, предвид извършеното претърсване и изземване на адрес •••.

–

Правилно СГС е кредитирал показанията на свидетеля П. С. единствено в частта, в която той е потвърдил за трудовите си отношения с подсъдимия Л., за присъствието на Д. Б., Ц. К. и К. Д. в офисите на Л., както и обстоятелството, че е извършвал транспортни услуги по възлагане на Л.. Вярна е преценката, че при разпита си свидетелят се е стремял да сведе до минимум знанията си относно организацията на дейността и ролята на подсъдимите. Тази част от показанията му противоречи на значително поподробното му изложение при разпита му на досъдебното производство, даден във време по-близо до процесните събития и подкрепящ се от останалия доказателствен материал. Ето защо основателно СГС е приобщил показанията му, дадени на ДП, в които свидетелят С. подробно е описал, че е превозвал лица от провинцията до офисите на Л., че в офисите са работили Б. Л., Д. Б. и Ц. К., че К. Д. е получавал указания от Б. и Л. да взема документи от различни места. От тях е видно, че А. Д. е поддържал активни контакти с подсъдимите Б., Л. и К., че свидетелят многократно е придружавал Й. С. /Д./ до банкови институции по нареждане на Л., както и че е посещавал офиса на свидетелката А. К. заедно с подсъдимия Л.. Заявените от свидетеля обстоятелства са в съответствие с останалите доказателства по делото и дават непосредствена представа за начина, по който са функционирали офисите и за ролята на отделните лица. Не се споделят единствено твърденията на свидетеля, че не помни дали е прочел протокола за разпит или че не му е била предоставена възможност да се запознае със съдържанието му. В изготвения протокол липсват възражения по съдържанието му, както и изрично е записано, че такава възможност е била дадена на свидетеля. Той е бил запознат с правата и задълженията си като свидетел, поради което не са налице основания да се счита, че изготвения протокол не представлява годен доказателствен източник.

–

По отношение показанията на свидетеля И. С., въззивната инстанция споделя становището на СГС, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля в частта, описваща собствената му дейност по обслужване на дружества, отношенията му с подсъдимите Б. и Л., както и начина, по който са му били предоставяни пълномощия. Ценят се и дадените от него сведения относно участието на К. Д. в дейността на подсъдимия Л., както и тези относно началото на работа на подсъдимия К. в офисите. Резонно не са кредитирани показанията на свидетеля в частта, в която С. се опитва да представи извършваната от него дейност като стандартна счетоводна дейност по обслужване на реални клиенти. Тази версия на свидетеля противоречи, както на доказателствата по делото, така и на собствените му признания, че не е познавал действителните управители на дружествата, не е знаел съдържанието на стопанските операции и е действал единствено въз основа на предоставените му пълномощия. Основателно са били присъединени по реда на чл. 281 от НПК показанията на свидетеля С., дадени на ДП. Те съдържат информация за дружествата, на които е бил пълномощник, дейността по придвижване и обработване на документация, контактите си със свидетелите А. К., А. М. и останалите участници, участието на свидетелката Й. С. /Д./, както и ролята на подсъдимите Б. и Ц. К.. Заявеното от свидетеля пред разследващия орган е изключително подробно, съдържат множество факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване и се подкрепят от показанията на свидетелите М., В. П., приложените по делото пълномощни, счетоводната и банковата документация и веществените доказателства.

–

Не се споделят и от настоящия въззивен съдебен състав твърденията на свидетеля за оказано въздействие по време на разпита му от разследващите органи, тъй като липсват такива данни по делото. Освен това, нито при претърсването на адреса му, нито към момента на разпита му са били събрани данни, които да обосновават промяна на процесуалното му качество.

–

Въззивната инстанция приема, че показанията на свидетелите Н. Г.а, Д. М., Т. С., В. Л., С. Б. и М. Ц. следва да бъдат обособени в отделна група, доколкото показанията им са насочени предимно към установяване на придвидната търговска дейност на дружества, включени в документалния поток, предмет на обвинението, както и към отношенията им с подсъдимия Б. Л. и свързани с него дружества.

–

Правилно съдът е ценил показанията на свидетелката М. Г., тъй като от тях се установява, че в периода 2008-2011г. е работила като фактурист в дружеството Вивекта БГ ЕООД и е издавала фактури по разпореждане на Д. М. за дружествата Вивекта, Пектра В.ияс и Ростар ЕООД. Показанията й установяват начина на документиране на търговската дейност на тези дружества и кореспондират с останалите доказателства относно счетоводното обслужване на Росарт ЕООД и Пектра ЕООД.

–

Показанията на свидетелката Г.а кореспондират с тези на Д. М., от които е видно, че през инкриминирания период последната е била главен счетоводител на Росарт ЕООД с управител Т. С. и на Пектра БГ ЕООД, с управител В. Л.. От заявеното от свидетелката е видно, че дружеството Йас Трейдинг ЕООД е фигурирало като доставчик на Пектра БГ ЕООД, както и че документацията на Йас Трейдинг ЕООД е била съхранявана в офисите на Росарт ЕООД и Пектра БГ ЕООД на ул. Каменоделска № 5. Основателно съдът е приел, че не следва да се приемат като съществени за предмета на доказване показанията на свидетелката относно организацията на складовата дейност, счетоводните програми и вътрешни процедури по приемане на стойки, тъй като няма доказателства за това дружеството Йас Трейдинг ЕООД да е съхранявало в посочената складова база. Заявеното от свидетелката Младенова кореспондират напълно с протокола за претърсване и изземване на ул. Каменоделска № 5, данните от извършеното ревизионно производство спрямо Йас Трейдинг ЕООД и иззетата документация.

–

Въззивната инстанция споделя доводите на СГС относно показанията на свидетелите Т. С. и В. Л.. Те имат отношение към установяването на твърдяната реална търговска дейност между Йас Трейдинг ЕООД и Пектра БГ ЕООД. Според тях, в периода 2009-2011г. дружеството Пектра БГ ЕООД е закупувало месо и замразени месни продукти от Йас Трейдинг ЕООД, като подсъдимият Б. Л. е действал като търговски представител на последното дружество. Правилна е преценката, че твърденията на двамата свидетели не следва да се кредитират, тъй като противоречат на обективните доказателства по делото. От проведените ревизионни производства спрямо дружеството Йас Трейдинг ЕООД не се установява реална стокова обезпеченост, не са установени налични стоки, в т.ч. и при доставчиците на Йас Трейдинг ЕООД - Деко ЛКМ ЕООД, Санд ком ЕООД и Никон трейдинг ЕООД. Липсват и данни, че подсъдимият Л. е бил търговски представител на това дружество. Ето защоq правилно първоинстанционният съд е изразил съмнение относно истинността на версията на двамата свидетели.

–

Правилно са били ценени показанията на свидетелите С. Б., доколкото от тях се установява, че е осъществявал търговия чрез дружествата Флора Вита ЕООД и фирма Ситас1 ЕООД, като е поддържал търговски отношения с Д. Б.. Установява се още, че връзката между тях е била осъществена чрез свидетеля А. М., а факутрите са били доставяни лично от Б. или негов представител. Свидетелят добросъвестно е посочил, че не е виждал приемопредавателни протоколи и складови разписки, но реално е получавал стоките. Кредитират се и показанията на свидетеля, дадени досъдебното производство, като непротиворечиви, логични и вътрешно непротиворечиви. Пред разследващия орган свидетелят Беров също е посочил, че фактурите са били носени от Б. или негов представител. От значение е и обстоятелството, че свидетелят признава за извършената му ревизия и съставения ревизионен акт, в който покупките от Ситас 1 ЕООД не са били признати поради липсата на първични счетоводни документи от страна на дружеството доставчик.

–

От показанията на свидетелката М. Ц. се установява, че през периода 2010-2011г. чрез дружеството Бой Мар Метал ЕООД е закупувала метални изделия и желязо от дружествата Роял Турс БГ, Роял Строй Тех ЕООД, Ситас 1 ЕООД и Ди метал трейд ЕООД, представлявани от подсъдимия Д. Б.. Кредитират се и частта, че част от представените фактури впоследствие не са били признати при извършеното ревизионно производство. Правилно са ценени показанията на свидетелката и от досъдебната фаза на процеса, тъй като са съответни на заявеното от нея в съдебно заседание, не е проявявала интерес от изхода на делото, свидетелства за обстоятелства, които са както в нейна полза, така и неблагоприятни за нея, което обосновава извода за тяхната достоверност.

–

САС споделя извода на първостепенния съд, че от показанията на В. В. не могат да бъдат извлечени доказателствени факти относно предмета на обвинението, доколкото единственият сигурно установен факт е познанството му с подсъдимите Ц. К. и Д. Б. по повод съвместната им работа в Община Подуяне. Вярна е преценката, че протокола за разпит на този свидетел от ДП е негоден доказателствен източник, доколкото е констатирана неприподписана поправка на датата на протокола, категоричното оспорване на свидетеля на положените подписи, констатираните противоречия, като съдът е съобразил, че свидетелят има тежко увреждане на ръцете.

–

Относно показанията на свидетелите А. Б., Р. Я., К. К., П. Т., Б. Т., К., М. К., В. Н. и Б. М., САС споделя доводите на СГС, че същите са неотносими към предмета на доказване по изложените в мотивите на атакуваната присъда причини.

–

В съответствие с утвърдената съдебна практика и теория, законосъобразно съдът е подложил на задълбочен анализ обясненията на подсъдимите, като е отчел двуяката им процесуална природа, а именно – да бъдат годно доказателствено средство по смисъла на чл.115 от НПК, но и средство за защита срещу повдигнатите им обвинения.

–

По отношение на обясненията на подсъдимия Б. Л., въззивният съд приема, че същите следва да бъдат ценени частично. САС кредитира

–

обясненията на подсъдимия относно местонахождението на офисите, от които са осъществявали дейност контролираните дружества, както и относно обстоятелството, че е бил съдружник с подсъдимия Д. Б. в дружествата Роял Стройтех ЕООД и Роял Турс БГ ЕООД. Кредитират се също обясненията му, че познава подсъдимите П. А. и Х. Ж. П., като по делото не са събрани доказателства, които да опровергават твърдението му, че отношенията с тях са били изцяло приятелски. За достоверни се приема и заявеното от него относно контактите му с органите на приходната администрация по повод дружеството Еси Експрес ЕООД, които намират потвърждение в показанията на свидетелката Е. Д. от ревизиращия екип, както и твърдението му, че Йас Трейдинг ЕООД е било счетоводно обслужвано от счетоводната къща на свидетелката А. К., което се установява от иззетите при претърсванията документи. По отношение на тези обстоятелства, САС споделя доводите на първостепенния съд, че обясненията на подсъдимия се подкрепят от останалия доказателствен материал, поради което се ценят като годен доказателствен източник. За разлика от горепосочените твърдения, САС не кредитира обясненията на подсъдимия, че от всички дружества, обсъждани по делото, е имал отношения единствено към Йас Трейндинг ЕООД, като дейността му се свеждала до фактуриране на доставки на месо към Пектра БГ ЕООД въз основа на комисионен договор с Й. С. /Д./. На първо място, соченият комисионен договор не е представен по делото. На следващо място, липсват каквито и да е убедителни доказателства за реалност на декларираните доставки към Йас Трейдинг ЕООД, нито за документална обоснованост на фактурираните сделки към Пектра БГ ЕООД. Доказателства в тази връзка не са представени и при ревизионните производства, които са приключили с констатации за липса на действително осъществяване на съответните доставки, поради което съдът приема, че обясненията на подсъдимия в тази част са напълно голословни. Не се споделя и изложената от подсъдимия теза относно В.ио Арт Мениджмънт ЕООД, според която участието му било ограничено до консултантска дейност. От показанията на свидетеля В. П., които съдът кредитира, се установява, че именно подсъдимият Б. Л., заедно със свидетеля Д. Х., е организирал създаването и функционирането на дружества, включително и на посоченото дружество. Свидетелят е посочил, че е подписвал фактури, предоставяни му от Д. Х., че е получавал възнаграждение от подсъдимия Л. за дейността си и че е осъществявал контакт с А. Д. в офиса, ползван от Л. и Х.. Същевременно от двата ревизионни акт на В.ио Арт Мениджмънт ЕООД се установява, че дружеството е декларирало доставки от дружества като Бета арт 2009 ЕООД, Арт експорт ЕООД, които ревизиращите органи са приели за нереални, поради което е отказано правото на данъчен кредит и са формирали значителни задължения за внасяне. При това положение съдът приема, че подсъдимият се стреми да омаловажи действителното си участие в дейността на дружеството. Не се кредитира и твърдението, че дружеството София трейд 3000 ЕООД е осъществявало обичайна търговия с безалкохолни напитки. Единственият факт, който намира потвъждение в доказателствата е, че именно покрай това дружество е възникнал контактът между подсъдимия Л. и свидетеля В. П.. САС не приема за достоверни и обясненията на подсъдимия, че отношенията му със свидетелите Д. Х. и В. Г. са били единствено приятелски и свързани с рекламна дейност. Тези твърдения са опровергани, както от показанията на двамата свидетели, така и от намерените при претърсванията на адресите в гр. София веществени доказателства. От съвкупната им преценка се установява, че именно на тези адреси са били съставяни документи с невярно съдържание по начина, описан от свидетеля Д. Х. в показанията му от досъдебното производство. За недостоверни настоящият въззивен съдебен състав намира и твърденията на Л. относно времето, от което подсъдимият Ц. К. е запознал работа с него и подсъдимия Д. Б., както и относно прекратяването на отношенията с подсъдимия К. Д.. Според подсъдимият Л. Ц. К. бил започнал работа едва в края на 2009 г., а К. Д. бил освободен 6-7 месеца преди задържането на участниците по делото. Тези твърдения не намират подкрепа нито в показанията на свидетелите И. С., П. С., П. К. и П. Г., нито в обясненията на останалите подсъдими, поради което съдът не ги кредитира. Невярно е и твърдението на подсъдимия, че В. П. е била обикновен служител на Йас Трейдинг ЕООД. От показанията на самата свидетелка, както и от тези на Стефан Батлашки, данъчните служители Д., Н. и останалите доказателства по делото се установява, че тя е извършвала значително по-широка дейност, включваща банково обслужване, подаване на документи пред НАП, участие в документооборота и обслужването на множество дружества. Установява се също, че е поддържала постоянна връзка с Й. С. /Д./, а дейността й е била под контрола и по указания на Л.. САС не кредитира и твърдението на подсъдимия, че няма отношение към Бета Арт 2009 ЕООД. То противоречи, както на показанията на свидетеля Д. Х., така и на намерените при претърсванията документи и печати на дружеството. По аналогични съображения не се възприема и версията му относно Арт Комерс Ели ЕООД. Макар формален собственик на дружеството да е бил свидетелят В. В., от показанията на последния и на Д. Х. се установява, че дружеството фактически е било контролирано от подсъдимия Л., а документите за неговата дейност са били изготвяни по установения за останалите дружества механизъл. Като некореспондиращи с останалите доказателства, въззивният съдебен състав намира и обясненията на подсъдимия относно свидетелите Г. Н. и С. Б.. Показанията на Г. Н. разкриват значително по-тясна връзка между него, А. Д. и подсъдимия Л. във връзка с дейността на дружества като Бета Арт 2009 ЕООД, докато свидетелят Б. изрично сочи, че именно Б. Л. го е изпратил в офиса на ул. Рикардо Вакарини за подпомагане дейността на В. П..

–

Поради изложените съображения, въззивната инстанция споделя изводите на СГС, че в преобладаващата им част, обясненията на подсъдимия Л. представляват защитна позиция. При съпоставката им с показанията на свидетелите В. П., Г. Н., В. П., Д. Х., И. С., П. С., П. Г., С. Б., с ревизионните актове на процесните дружества, иззетите веществени доказателства и данните от експлоатираните СРС, САС приема, че участието на Б. Л. не се е изчерпвало с консултантска или посредническа дейност, а е обхващало организиране, контрол и координиране на дейността на множество дружества, включително Йас Трейдинг ЕООД, В.ио Арт Мениджмънт ЕООД, Бета Арт

–

2009 ЕООД и други.

–

Въззивният съд разгледа обясненията на подсъдимия Д. Б. и ги съпостави, както с останалите гласни доказателствени средства, така и с приложените веществени доказателства, материалите от ревизионните производства и протоколите от изготвените ВДС от експлоатираните СРС. Кредитират се обясненията на подсъдимия в частта, в която той признава, че познава свидетелите И. С. и А. М., както и че последните са извършвали дейност във връзка с управлявани от него търговски дружества. Не се спори и не се установява от останалите доказателства по делото, че И. С. е работил във дружества, контролирани от подсъдимия, както и че А. М. е осъществявал счетоводно обслужване на част от дружествата, обсъждани в наказателното производство. В тази им част обясненията на подсъдимия намират опора в останалия доказателствен материал и следва да бъдат кредитирани. Не могат да бъдат възприети като достоверни останалите обяснения на подсъдимия Б., с които той се стреми да представи дейността си като ограничена до обичайно счетоводно обслужване на търговски дружества и отрича участие в организиране и ръководене на процесите, описани от свидетелите по делото. На първо място, САС счита, че подсъдимият не дава конкретен отговор по същество на твърденията, изложени от свидетелите Й. С. /Д./ и И. С. относно давани от него указания за откриване и обслужване на банкови сметки, внасяне и теглене на парични средства, подаване на СД пред НАП, придвижване на счетоводна документация и използване на пълномощни за множество търговски дружества. От показанията на свидетелката Й. С. /Д./, кредитирани от съда, се установява, че именно подсъдимият Д. Б. й е давал указания относно подаването на СД по ЗДДС и действията, които следва да извършва от имено на дружествата, регистрирани на нейно име. Аналогични данни се съдържат и в показанията на свидетеля И. С., който последователно е заявил, че по разпореждане на Д. Б. и Б. Л. е пренасял документи до счетоводителя А. М., подписвал е документи за конкретни дружества, придружавал е Й. С. /Д./ до банкови институции и е изпълнявал указания, свързани с дейността на множество дружества. Посочените свидетелки показания намират пряко потвърждение в съдържанието на приложените по делото СРС. От разговорите, обективирани в т. 195, 198, 282 и 283 от ДП, се установява активно участие на подсъдимия Д. Б. в координирането на дейността на множество дружества, сред които са Ели Експо ЕООД, Санд Ком ЕООД, Рива санд ЕООД, Деко ЛКМ ЕООД, Ситас-1ЕООД, Я. строй ЕООД. Особено показателни са разговорите, в които се обсъждат възнагражденията на Й. С. /Д./ и А. Д., изготвянето на фактури с предходна дата, съставянето на касови бонови, извършването на банкови операции и подаването на документи пред НАП. В редица от тези разговори подсъдимият лично дава указания, както на свидетели, така и на останалите участници в ОПГ – К. Д. и Ц. К.. От съдържанието на СРС се установява още, че решенията относно дейността на дружествата са били обсъждани и координирани именно между Б. Л. и Д. Б., след което са били свеждани за изпълнение до К. Д., А. Д., Ц. К., Й. С. /Д./, И. С. и останалите лица, участващи в дейността на дружествата. Правилно СГС е отдал значение и на разговорите, в които подсъдимият се е представил пред служители на НАП с чужда самоличност във връзка с дружеството Ситас -1 ЕООД, както и на разговорите, съдържащи конкретни указания към И. С. относно извършване на банкови преводи. Подобно поведение е несъвместимо с твърдяната от подсъдимия роля на обикновен счетоводен консултант. Въпреки че СГС е ценил обясненията на подсъдимия Б., че през 2011 г. е била преместена счетоводната дейност на дружествата на ул. Силиврия № 17, иззетите от там веществени доказателства – печати, счетоводни документи, банкови документи, електронни носители и документация на множество дружества, потвърждават описания от свидетелите механизъм на работа и реалното съдържание на извършваната дейност. Въззивната инстанция намира за правилен извода на СГС, че обясненията на подсъдимия Б., че е извършвал законосъобразна дейност са неистинни. Твърденията му не се подкрепят нито от свидетелските показания, нито от намерените веществени доказателства и ВДС от експлоатираните СРС. Липсват доказателства за реални договорни отношения за счетоводно обслужване между управляваните от нето дружества и голяма част от дружествата, сред които Йас трейдинг ЕООД, Еси трейдинг ЕООД, Я. Строй ЕООД, Балкан 58 интернешанъл ЕООД, Ели Експо ЕООД, Санд ком ЕООД, Хепи Чикън ЕООД, Рива Санд ЕООД, Деко ЛКМ ЕООД и множество други. Не се кредитират и твърденията на Б., че не познава или познава единствено бегло свидетелите П. С., Г. Н., С. К., А. Д., Д. Х., В. П., Й. Й. и Н. Г.. Анализът на свидетелските показания, съпоставени със съдържанието на СРС и с иззетите ВД, разкриват трайни и системни контакти между подсъдимия с посочените лица във връзка с дейността на процесните дружества. Същото се отнася и до твърденията му, че П. Г. е изпълнявал единствено функции на шофьор, че Й. С. /Д./ му е изплащала единствено комисионни възнаграждения и че провежданите на А. М. суми са били резултат от договорни отношения с Роял Строй Тех ЕООД. Тези обяснения представяват защитна версия, която не намира опора в останалия доказателствен материал.

–

По отношение на подсъдимия Ц. К., правилно първоинстанционният съд е кредитирал обясненията му единствено в частта, в която заявява, че е започнал работа в офиса на дружествата след месец октомври 2010г. по покана на подсъдимия Д. Б. и впоследствие бил назначен във фирма „Роял Строй Тех” ЕООД. Тези обстоятелства намират потвърждение в останалия доказателствен материал и не се опровергават от нито едно доказателство по делото. За недостоверни обаче следва да бъдат възприети обясненията му, в които отрича да е познавал свидетелите Й. С. /Д./, С. К., Д. П., Д. Х., Г. Н. и А. Д., както и твърдението му, че не е поддържал служебни или лични отношения с подсъдимия Б. Л.. Те се опровергават от показанията на свидетелката Й. С. /Д./, която е заявила, че се е виждала с подсъдимия Ц. К. пред банкови институции при извършване на операции, свързани с дейността на процесните дружества, вкл. в случаи, когато свидетелят П. Г. е пренасял парични средства. В същата насока са и показанията на свидетеля Д. П., според когото средствата, изплащани му чрез А. Д. след регистрацията на дружества на негово име, произхождали именно от лица, които той назовава като „Ц. и Киро”. Обясненията на подсъдимия не намират опора и при съпоставката им с показанията на С. К., И. С. и П. Г., които последователно описват ролята на Ц. К. в контрола и координацията на дейността на дружества като Балкан 58 Интернешанъл ЕООД и Балкан 70 Интернешанъл ЕООД. Същите показания се подкрепят и от свидетелката П. К., както и от иззетите веществени доказателства от счетоводната кантора, обслужвала тези дружества. Не могат да бъдат кредитирани и твърденията на подсъдимия, че не е познавал Г. Н. и А. Д., както и че не е поддържал комуникация с Б. Л.. Съдържанието на експлоатираните СРС, приложени в том 64 от ДП, установява точно обратното. Безспорно е, че телефонният номер, от който са проведени разговорите, е бил използван именно от подсъдимия, като този факт не се оспорва и от самия него. От съдържанието на разговорите се установява активна комуникация между подсъдимия и останалите участници в престъпната дейност относно дружествата Балкан 58 Интернешанъл ЕООД, Балкан 70 Интернешанъл ЕООД, Я. строй ЕООД, Йас Трейдинг ЕООД и др. Обсъждат се банкови операции, снабдяване с документи от държавни институции, изработване на печати, изготвяне на фактури, организиране на плащания и обслужване на конкретни търговски дружества. Налице са и разговори относно възнагражденията на А. Д. и други лица, участващи в дейността на дружествата. Показанията на Й. Й., А. К. и Н. А., разгледани в тяхната съвкупност и съпоставени със съдържанието на СРС, установяват, че подсъдимият е осъществявал реален контрол върху дейността на Балкан 58 Интенешънъл ЕООД и свързаните с него дружества. В този смисъл не намира доказателствена опора защитната му теза, че не е бил запознат с дейността на процесните фирми. Напротив – доказателствата сочат на активното му участие в организацията и координацията на дейността им. Поради изложеното, правилно СГС е приел, че в тази им част обясненията на подсъдимия представляват защитна версия, която не се подкрепя от останалия доказателствен материал и противоречи, както на свидетелските показания, така и на съдържанието на експлоатираните СРС.

–

По отношение на обясненията на подсъдимия К. Д., въззивният съд приема, че същият следва да бъдат кредитирани частично, доколкото намират опора в останалите доказателства по делото, а в останалата си част представляват защитна версия, която не се подкрепя от материалите по делото. Пред съда подсъдимият е заявил, че е работил единствено като шофьор на Б. Л., като е превозал него и членове на семейството му въз основа на трудово правоотношение. Същевременно отрича да е участвал в дейността на търговски дружества, да е намирал лица, на чието име да се регистрират фирми, да е придружавал такива лица пред банкови институции и държавни органи, да е носил документи до НАП или да е изпълнявал каквито и да било задачи, свързани с дейността на дружествата, обсъждани по делото. По делото не са установени писмени доказателства, удостоверяващи твърдяното от подсъдимия трудово правоотношение с Б. Л.. Дори да се приеме, че такива са били налице между двамата, това обстоятелство по никакъв начин не изключва участието на подсъдимия Д. в останалата дейност на групата. В тази насока са показанията на свидетеля Г. Н., които съдът кредитира като последователни, подробни и кореспондиращи с доказателствените източници. От тях е видно, че свидетелят е осъществил контакт с подсъдимия К. Д. във връзка с дружествата, регистрирани на негово име още през 2009г. Свидетелят е описал множество случаи, при които е теглил пари от банкови сметки на тези дружества в присъствието на подсъдимия и на А. Д., като изтеглените суми впоследствие са били предавани именно на Д.. Той е организирал и изваждането на електронни подписи за дружествата, предоставял е средства за тази цел и е съдействал при прехвърлянето на фирмите на други лица, като е осигурявал необходимите документи и придружавал участниците в сделките пред нотариус. Показанията на Г. Н. не са изолирани. Те се подкрепят от тези на Й. С. /Д./, която подробно е описала собственото си участие в дейността на дружествата и ролята на подсъдимия Д. при регистрацията, управлението и последващото прехвърляне на фирми, водещи се на нейно име. От показанията й се установява, че именно Д. е координирал значителна част от дейностите, свързани с банковото обслужване на дружествата, тегленето на средства по сметките им и подписването на докумнети, включително при последващото прехвърляне на дружествата на трети лица. Съществено значение за оборване тезата на подсъдимия Д. имат и показанията на свидетеля Д. Х., от които е видно, че още от началото на 2009 г. Д. е участвал активно в дейността на дружествата, като е пренасял фактури и друга документация, свързана с фирмите, обсъждани по делото. От тези показания се установява и присъствието му в офиса на ул. Нишава 131, където е била съсредоточена значителна част от дейността на лицата, ангажирани с управлението и документооборота на дружествата. Тази фактическа картина допълнително се потвърждава и от свидетеля П. С., който е посочил, че и след преместването на офиса от ул.Ген.К. Ботев 26 на ул.Бяло поле в гр.София, подсъдимият Д. е продължил да изпълнява задачи, свързани с дружествата, вкл. пренасяне на документи и отчитане пред Б. Л..

–

Съпоставката на показанията на Г. Н., Й. С. /Д./, Д. Х. и П. С. очертава последователно и непротиворечиво участието на К. Д. в дейността на групата. От тях е видно, че подсъдимият не е изпълнявал единствено помощни или технически функции, а е бил трайно ангажиран с регистрацията и прехвърлянето на дружества, организирането на банкови операции, придружаването на лица до банкови институции, предаването на документи и комуникацията между лицата, осъществяващи фактическото управление на дружествата. Ето защо не могат да бъдат споделени твърденията на подсъдимия Д., с които отрича каквото и да е участие в дейността на инкриминираните дружества и поддържаната теза, че е изпълнявал единствено функции на шофьор. Същите следва да бъдат разглеждани единствено като упражнено право на защита. Относно обясненията му, касаещи познанството му с Б. Л. и до присъствието му в офисите, ползвани от дружествата, САС ги кредитира, доколкото намират потвърждение в доказателствата по делото.

–

По отношение обясненията на подсъдимия Х. П., въззивният съд намира, че същите следва да бъдат кредитирани като достоверни, доколкото в съществената си част намират потвърждение в събраните по делото доказателства и не се опровергават от други доказателствени източници. Пред съда подсъдимият е заявил, че познава подсъдимия Б. Л. и Д. Б. единствено във връзка с осъществяната строителна денйсот, като отношенията му с тях са били ограничени до тази сфера. Правилно СГС е извършил съпоставка на тези обяснения с материалите по делото, вкл. и с протоколите за изготвяне на ВДС от експлоатирани СРС, приложени в т. 196 и 281. От съдържанието на проведените разговори, вкл. комуникацията между подсъдимия П. и подсъдимия Л., не се установяват данни, които да сочат, че подсъдимият е бил запознат с инкриминираната дейност, предмет на настоящото производство, нито че е участвал в нейното организиране или реализиране. Липсват и резултати от експлоатация на СРС, от които може да се направи извод за неговата осведоменост относно механизма на функциониране на дружествата, използвани от групата, или относно действията на останалите подсъдими. Ценят се и обясненията на подсъдимия П., че не познава подсъдимите Ц. К., П. А., както и свидетелите Н. Г. и И. С.. По делото не са събрани гласни, писмени или веществени доказателства, които да установяват обратното. Никой от посочените свидетели не е описал контакти или съвместна дейност с подсъдимия П., а и останалите доказателства не съдържат данни за подобни взаимоотношения. Въззивната инстанция намира за доказани и твърденията на подсъдимия относно начина, по който е осъществена продажбата на дружествените му дялове в Ситас-1 ООД на свидетеля Г. Н.. Представените в съдебното производство документи (т.5, л. 1846-1858 от НОХД) кореспондират с изложената от подсъдимия фактическа версия и установяват именно описания от него механизъм на прехвърляне на дружествените дялове. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че към момента на сделката подсъдимият е знаел кой е крайният приобретател на дружеството и че е бил запознат с евентуална предварително организирана схема, свързана с последващо използване на дружеството от лица, участващи в престъпна дейност. Напротив, от доказателствата се установява, че първоначално подсъдимият е предприел действия за прехвърляне на дружествените си дялове на своя съдружник В. Н., а твърдението му, че именно последният е довел свидетелят Н., не се опровергава от нито един доказателствен източник.

–

Действително от събраните СРС и останалите доказателства е видно, че впоследствие дружеството Ситас-1 ООД е било използвано и контролирано от лица, свързани с престъпната дейност, предмет на обвинението. Тези обстоятелства обаче се отнасят до период, в който подсъдимият не е имал отношение към дружеството. Липсват доказателства той да е участвал в последващото му управление или да е бил информиран за начина, по който същото е било използвано след прехвърлянето му. Поради изложеното въззивният съд приема, че обясненията на подсъдимия Х. П. са последователни, логични и съответни на останалите доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани като достоверни в цялост.

–

По отношение обясненията на подсъдимия П. А., въззивният съд намира, че следва да бъдат кредитирани като достоверни. От тях се установява, че офисът на подсъдимия действително е бил разположен на адреса в кв. Стрелбище, посочен в обясненията му. Видно е, че изброените от него търговски дружества са били негова собственост, а счетоводното им обслужване е било осъществявано от М. К.. Тези обстоятелства се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства и не са предмет на спор между страните. Съществено обаче е, че дружествата, посочени от подсъдимия като негови, не попадат сред търговските субекти, включени във фактическата рамка на обвинителния акт. Освен това, от показанията на свидетелката М. К. не се извличат данни, които установяват връзка на подсъдимия А. с останалите подсъдими или с дейността на инкриминираните търговски дружества. САС отчита и резултатите от проверката на електронната поща, ползвана от подсъдимия, при която не се установява кореспонденция или друга информация, свързана с дружествата, обсъждани в обвинителния акт. Липсата на подобни данни представлява допълнително обстоятелства, което не подкрепя тезата за неговото участие в инкриминираната дейност.

–

Действително при извършеното претърсване на ползвания от подсъдимия А. адрес са били открити и иззети фактури между Палекс ЕООД и Разноарт импорт ЕООД, В.ио Арт Мениджмънт ЕООД. Тези документи са били предявени от първата инстанция и тяхното наличие се установява, както от протокола за претърсване и изземване, така и от съответния протокол за оглед на ВД. Само по себе си обаче наличието на такива документи не е достатъчно, за да обоснове знание или участие на подсъдимия в дейността на групата. От доказателствата по делото не се установява подсъдимият да е участвал в съставянето на документите, да е организирал сделките, отразени в тях, или да е разполагал с информация относно реалността на съответните доставки. Не са налице и доказателства, от които да може да се направи извод, че му е било известно дали фактурираните операции са били действително осъществени, нито кой е съставял и подписвал документите от страна на контрагентите. Поради това САС прие за достоверни обясненията му, че не е бил запознат с конкретната дейност на дружествата, фигуриращи в посочените документи, както и че не е имал отношение към тяхното управление или фактическо функциониране. САС кредитира и твърдението на подсъдимия, че не е осъществявал съвместна стопанска дейност с подсъдимия Б. Л.. Извършената проверка на приложените по делото протоколи за изготвяне на ВДС от експлоатирани СРС не установява комуникация, която по несъмнен начин да може да бъде свързана с подсъдимия А. и да обоснове извод за неговото участие в дейността на останалите подсъдими.

–

Въззивната инстанция споделя становището на СГС, че с доверие следва да се кредитират заключенията на компютърно-техническата експертиза (т.23, л.1-3 от ДП), изготвена от вещото лице Н. Х., на вещото лице Г. Б. (т. 214, л. 1-138 от ДП; т.455 от ДП; т.461 от ДП; т. 25 от ДП), на съдебно техническите експертизи, изготвени от вещото лице Д. Ц. (т. 481, л. 18-28; л.32-103; л. 103-128; л. 28-30, л.132-141; л.141-150; л. 150-166; л.166-184; л. 203- до края от ДП). Те са изготвени от експерти, притежаващи съответните знания в областта на науката и техниката, отговорили са пълно, точно и ясно на поставените им задачи със съответните постановления на разследващия орган. Същите кореспондират със събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства.

–

Правилна е преценката на първостепенния съд, че експертните заключения, изготвени от Д. Ц. (т. 481, л. 1-17; т. 482; т.59 - л. 48-88; л. 42-47; л.88-169; 1-18; л.35-42; л. 22-35; л.19-22; т.60 – л.1-77; л. 77-191 от ДП), от Г. Б. (т.445 от ДП), на Д. и Б., на Н. Х. (т. 23, л.22-24;л.31-34 и л.36-38 от ДП) са изготвени компетентно, дали са отговор на поставените им с постановлението за назначаване на експертизите задачи, но отразената в информация няма отношение към предмета на доказване.

–

Като относими въззивната инстанция цени и заключенията на Съдебнопсихиатричната експертиза (т.29, л. 95-99 от ДП), касаеща свидетелката Е. С. И. и СППЕ (т. 27 от ДП), касаеща свидетеля Г. Н.. От тях е видно, че свидетелите не са с нарушена свидетелска годност – т.е. те могат да възприемат факти от обективната действителност и да дават достоверни показания пред съдебните органи, ако пожелаят. С оглед дадените заключения и констатациите на вещите лица, СГС правилно е обсъдил показанията на двамата свидетели.

–

Обосновано първостепенният съд е изключил от доказателствената съвкупност заключенията на СТЕ, изготвена от вещото лице Б. (т. 448 от ДП), тъй като по делото липсват оптичните носители, които представляват неразделна част от експертното заключение. Поради липсата на постановление за назначаване на експертиза и оптичен носител, който е неразделна част от него, СГС е елиминирал и заключението на вещото лице К. Д.. Въпреки тази процесуална оценка на посочените заключения, въззивната инстанция счита, че не се опровергават възприетите изводи за съпричастността на подсъдимите Л., К., Б. и Д. към повдигнатите им обвинения.

–

Въззивната инстанция намира, че правилно първостепенният съд е обосновал фактическите си изводи, кредитирайки изготвените ВДС в резултат на експлоатирани СРС на ДП. Разрешенията за прилагане на СРС са дадени от компетентен орган на основание чл. 15 то ЗСРС, при наличието на предпоставките на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗСРС, като исканията са направени от процесуално легитимно лице. От тях се установяват относими към предмета на доказване факти и обстоятелства, а именно – отношенията между ръководителите и участниците в ОПГ, отношенията със свидетелите, които са били ангажирани с изпълнението на дадените им от групата задачи, в т.ч. и нарежданията, които са се давали ръководителите на ОПГ по повод включените дружества в престъпната схема. Те са съответни на гласните доказателствени средства, експертните заключения на КТЕ, протоколите за претърсване и изземване на различни адреси, както и на веществените доказателства. СГС подробно е обсъдил съдържанието на изготвените протоколи, като направеният анализ напълно се споделя от настоящия съдебен състав като правилен.

–

САС кредитира писмените доказателствени средства – протоколите за претърсване и изземване, тъй като са съставени при условията и реда на чл. 161-165 от НПК, снабдени са с изискуемата съдийска санкция, като се установява, че на посочените в тях дати и места, от посочените обекти и лица, са били открити и иззети описаните вещи. Освен това, в съдебно заседание са били предявени на страните част от приобщените по делото веществени доказателства, за които се констатира, че надлежно са били приобщени чрез валидното извършване на съответните процесуално-следствени действия.

–

Настоящият въззивен състав, както е сторил и първоинстанционния, цени като относими към предмета на доказване и приобщените писмени доказателства по делото. Съдържанието им напълно кореспондира с останалите достоверни доказателствени източници и подкрепят изводите за съпричастност на подсъдимите Л., Б., К. и Д. към престъпленията, за които са им повдигнати обвинения. По отношение на резултатите от приключилите ревизионни производства, САС намира за неоснователно възражението на адв. М.. Според ТР № 1/2009г. на ВКС ревизионните материали могат да имат доказателствено значение, но наказателният съд трябва самостоятелно да установява релевантните факти. Това е сторено от СГС, като въз основа на гласните, писмените, веществените доказателства и доказателствени средства, резултатите от експлоатираните СРС и набавените специални знания посредством приетите експертизи, е направил логични изводи за поведението на подсъдимите лица и съпричастността им към инкриминираната престъпна дейност. Съдът не се е позовал пряко на документите от ревизионните производства, а ги е изследвал и коментирал в съпоставка с останалите доказателствени източници, поради което им е придал единствено допълващ характер.

–

По изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав отхвърля възраженията на защитата по отношение анализа на доказателствените източници, чието съдържание не е било интерпретирано превратно от първоинстанционния съд. Не е била нарушена забраната на чл.281, ал.8 от НПК, както се лансира от защитниците на осъдените подсъдими. СГС е поставил в основата на част от фактическите си изводи прочетени показания от досъдебното производство на свидетели, които са се разграничили от тях в съдебно заседание, но това е станало след пълноценна съпоставка с други достоверни доказателства, сочеща на извод за тяхната автентичност. Освен това, така прочетените показания в никой случай не са били единствените оформили фактическите констатации на първата инстанция.

–

•••

–

При горната фактология, въззивният съдебен състав намира, че подсъдимите Б. В. Л..и Д. Т. Б. са осъществили обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 321, ал.1, пр. 2 от НК, а подсъдимите К. Д. и Ц. К. – на престъплението по чл. 321, ал. 2 от НК.

–

Организираната престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано престъплениия, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години; сдружението е структурирано и без формално разпределение на функции, продължителност на участието или развита

–

структура. Съставът на чл. 321 НК инкриминира образуването, ръководенето и участието в такава група, като ръководителят отговаря по ал. 1, а участникът — по ал. 2.

–

Престъплението е формално, като за съставомерността му не се изисква реално осъществяване на престъпната цел, нито извършване на последващите данъчни престъпления, а е достатъчно да е създадено трайно структурирано сдружение с престъпна цел. Не е необходимо всички участници да се познават лично, да контактуват пряко помежду си или да са информирани за всички действия на останалите. Достатъчно е отделният участник да съзнава, че е част от трайно структурирано сдружение, че то включва и други лица и че съвместната дейност е насочена към извършване на определени престъпления (в този смисъл Решение № 195 от 01.03.2017г. по н.д. № 592/2016г. на ВКС, III н.о). За да се приеме участие в ОПГ обаче, не е достатъчно общо познанство, инцидентна комуникация или отделно участие в конкретна сделка. Необходимо е чрез конкретни доказателствени факти да се установи трайна организационна връзка, съгласуваност, координираност и обща воля за извършване на престъпления; декларативни изводи без конкретизация на доказателствените факти не са достатъчни.

–

В случая престъпленията, за които групата е била създадена, са по чл. 255 НК — избягване установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери чрез някоя от формите по т. 1–7, включително потвърждаване на неистина или затаяване на истина в декларация, съставяне или използване на документ с невярно съдържание, както и приспадане на неследващ се данъчен кредит (член 255, НК). „Данъци в големи размери“ са тези, които надхвърлят 3000 лв. (чл. 93, т. 14 от НК).

–

По отношение на подсъдимия Б. Л., въззивният съд приема за доказано, че от началото на 2009г. до 15.06.2011г. той е изпълнявал ръководна функция в групата. Този извод се основава на показанията на свидетеля Г. Н., който описва конкретна сцена, при която Л. се е държал като ръководител спрямо подсъдимия К. Д. и А. Д.; показанията на свидетеля И. С., според когото Л. е давал указания за откирване на сметки, попълване на фактури, носене на документи в данъчни служби и банкови операции; показанията на В. П., който сочи, че е получавал възнаграждение от „Б.” за формално участие във фирми и подписване на документи; показанията на Х., Г., П. и К., които се подкрепят от иззетите документи, печати и касови апарати от посочените в първоинстанционните мотиви адреси, както и комуникацията между Л., Б., Д., Д. и К., в т.ч. и разговори за конкретни дружества, документи и действия, закрепени с приложените на ДП специални разузнавателни средства. От тези доказателствени източници се установява, че Б. Л. не е бил случаен участник в отделни търговски отношения, а е лице, което е давало указания, контролирало е изпълнението, осигурявало е лица за формални управители и е ръководило документооборота, предназначен за избягване установяване или плащане на данъчни задължения.

–

Правилно първостепенният съд е оправдал подсъдимият Л. за това, че е ръководил групата от началото на 2008г. до началото на 2009г. Регистрацията на отделните дружества през 2008г. сама по себе си не доказва

–

функционираща организирана престъпна група в този период.

–

По отношение на подсъдимия Д. Б., въззивният съд приема, че също е изпълнявал ръководна функция на групата от началото на 2009г. до 15.06.2011г. Този извод се базира на показанията на свидетеля А. М., според когото счетоводното обслужване на дружествата е било организирано по инициатива на Б.; показанията на свидетеля И. С., в които се съдържат данни, че Б. му е давал пълномощни, указвал му е какви фактури да се пишат и за кои дружества; от показанията на свидетелката Й. С. /Д./, която е получавала нареждания за банкови операции от Б., както и че е разговаряла с него относно желанието си да прекрати участието си; от показанията на свидетеля П. С., които потвърждават за срещи и координация между Б., Л., Д. и Д.; иззетите веществени доказателства от ул. Бяло море и ул. Силиврия (пълномощни, счетоводни документи, печати, касови книти и данни от компютърни конфигурации), както и от СРС, от които се установяват конкретни указания, разговори за дружества, пълномощни, фактуриране и контрол върху лица, формално свързани с дружествата. От доказателствената съвкупност е видно, че Б. е давал задачи, организирал е счетоводно обслужване, контролирал е лица, ползвани като управители или пълномощници, и е действал координирано с подсъдимия Л.. Затова правната квалификцаия по чл. 321, ал. 1, пр. 2 от НК е правилна.

–

Както и при подсъдимия Л., не се установява по несъмнен начин, че Б. е ръководил организираната престъпна група от началото на 2008г., поради което оправдаването му за по-ранния период е обосновано.

–

САС приема, че от обективна страна, подсъдимият К. Д. е реализирал изпълнителното деяние на престъплението по чл. 321, ал. 2 от НК, като от началото на 2009 до 15.06.2011г. е участвал в организираната престъпна група, ръководена от подсъдимите Б. Л. и Д. Б.. Това се установява от показанията на Г. Н., според който К. Д. е получавал суми от банкови тегления, препредавал е указания и е имало роля спрямо А. Д.; показанията на Й. С. /Д./, от които е видно, че Д. я е въвел в дейността, давал й е указания за банкови операции и я е карал да подписва документи; показанията на Д. П. за теглене на значителна сума, при което е бил придружаван от Д.; от показанията на свидетелите П. С. и Д. Х. относно носенето на документи, фактури и изпълнение на указания; данните от мобилните устройства, открити у Д., в които фигурират номера на лица, свързани с групата, записани по начин, сочещ на функционална връзка с Л. и останалите участвици. Ето защо, въззивната инстанция намира, че Д. не е бил само преносител на документи, а неговата дейност е включвала препредаване на нареждания, придружаване при банкови операции, получаване и предаване на значителни парични суми, съдействие при прехвърляне на дружества и подписване на документи, което поведение съставлява участие в ОПГ по смисъла на чл. 321, ал. 2 от НК.

–

Не са събрани доказателства за системна и трайна дейност на Д. преди началото на 2009г., поради което частичното му оправдаване за периода от началото на 2008г. до началото на 2009г. е правилно.

–

По отношение на подсъдимия Ц. К., САС се солидаризира с извода на СГС, че участието му в групата е доказано само за периода след октомври 2010г. до 15.06.2011г. То се доказва по несъмнен начин от показанията на свидетеля И. С., който е заявил, че К. е бил на заплата при подсъдимия Б. и е издавал фактури по зададени му указания; показанията на Д. Х., според когото подсъдимият К. е бил представян като лице, работещо за Д. Б.; от показанията на свидетеля Д. П., който е заявил, че след прехвърлянето на „Еси Трейдинг” ЕООД и „Ели Експо” ЕООД К., заедно с други лица му е плащал месечни суми и е упражнявал контрол; от приложеното по делото пълномощно от Г. Н. за „Я. Строй” ЕООД от октомври 2010г.; показанията на служителите на НАП, в т.ч. и интереса на К. към ревизионни и проверовъчни производства, както и СРС, документиращи разговори на Ц. К. със свидетелите М., С., Д. и други лица по повод конкретни дружества, фактури и действия пред НАП. Съвкупността от тези доказателства установява, че след октомври 2010г. К. е включен в дейността на групата с информирано съгласие, изпълнявал е решения на ръководителите, съставял е първични счетоводни документи с указано съдържание, осъществявал е контакти с лица, свързани с контролираните дружества, е и съдействал при комуникацията с НАП.

–

За периода преди октомври 2010 г. липсват категорични доказателства за трайност, системност и съгласуваност и съзнание за членствено отношение на Ц. К. към ОПГ. Самото му назначаване в изрядно дружество или инцидентни контакти не са достатъчни за извода за участие в ОПГ. Затова оправдателния диспозитив за този период е обоснован.

–

Законосъобразен е изводът на СГС, че повдигнатото обвинение на подсъдимия Х. Ж. П. по чл.321, ал. 1 от НК е недоказано, поради което основателно е бил признат за невиновен и оправдан. От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че посоченото от свидетеля Х. лице с пряко „•••” е именно Х. П., нито, че той е давал указания, взимал е решения, контролирал е участници, разпореждал е регистрация или прехвърляне на дружества, организирал е документооборот или е участвал в съвместно ръководство с Л. и Б.. Наред с това, не са установени конкретни действия на П. по избягване установяването или плащане на данъчни задължения, по съставяне на документи с невярно съдържание, по снабдяване на реални търговци с фактури, без реални доставки или по контрол върху участниците в групата. Следователно изводът, че деянието не еизвършено от подсъдимия П., съответства на стандарта по чл. 303, ал. 2 от НПК и правилото на чл. 304 от НПК.

–

По отношение на подсъдимия П. А., въззивната инстанция намира, че повдигнатото спрямо него обвинение не е доказано по безспорен и несъмнен начин. От съвкупния анализ на материалите по делото, доказателствата срещу него се свеждат основно до показанията на свид.Х., че е изплащал фактури на електронна поща •••@••• и че два-три пъти е бил срещан с А. от Л.; че са намерени фактури и фискални бонове на адрес, ползван от дружество на А.; наличието на отделни разговори в СРС, в които се споменава име „П.”, но съдържанието им сочи по-скоро към друго лице; липсата на претърсване на посочената електронна поща и липса на годни компютърно-технически данни, свързващи А. с групата. Тези доказателства не установяват трайна

–

организационна връзка между А. и ръководителите или участниците на ОПГ. Не е доказано той да е познавал А. Д., К. Д., Ц. К. или други лица, които реално са участвали в дейността. Не е доказано да е получавал указания от Л. или Б., да е участвал в регистрацията или прехвърлянето на дружества, да е осигурявал фиктивни управители или да е снабдявал реални търговци с фактури без реални доставки. Две-три срещи с неустановен предмет и намерени фактури в ползван от него адрес не могат да заместят доказването на съзнателно и трайно участие в структурирано сдружение. В този смисъл обвинението остава недоказано по несъмнен начин, поради което оправдаването на А. е правилно.

–

С оглед изложеното, доказателствената съвкупност установява, че от началото на 2009 г. до 15.06.2011г. в гр. София е действала организирана престъпна група с ръководители Б. Л. и Д. Б. и участници К. Д. и А. Д., а след октомври 2010г. – и Ц. К.. Групата е била трайна, структурирана и създадена с цел извършване на престъпления по чл.225 от НК чрез контролиране на дружества, фиктивни управители, пълномощници, счетоводни документи, банкови операции и подаване на документи пред НАП. Ръководната роля на Л. и Б. се извежда от системното даване на указания, контрол върху лица и дружества, организиране на счетоводно обслужване, разпореждане с документи и координация на действията. Участието на К. Д. и Ц. К. се извежда от изпълнителски действия, подчинени на решенията на ръководителите, като за К. това е доказано само след октомври 2010 г.

–

От субективна страна, САС се солидаризира с извода на СГС, че всяко едно от лицата - Л., Б., Д. и К. е извършил деянието с пряк умисъл. Те (а за К. след октомври 2010г.) са съзнавали и желаели групата да организира и извършва престъпления по чл. 255 от НК. Прекият умисъл е бил наличен и у трите подсъдими лица Л., Б. и Д. към началото на 2009г., а след октомври 2010г. и у К., като е бил налице умисъл, че в групата е участвал и А. Д.. Същите са съзнавали обществената опасност на така извършеното деяние от всеки един от тях, общественоопасните му последици и обективно са ги целели. Първостепенният съд подробно е изследвал поведението им в съпоставка със събрания доказателствен материал, с който анализ въззивната инстанция изцяло се съгласява.

–

Оправдателните диспозитиви относно по-ранните периоди, както и за съпричастността на Х. П. и П. А. са правилни, тъй като обвинението не е доказало по несъмнен начин трайна, структурирана и съзнателна съпричастност към групата. Инцидентни контакти, формални връзки с дружества или недоизяснени комуникации не са достатъчни за осъждане по чл. 321, доколкото съдебното убеждение не може да се основава на предположения.

–

•••

–

При обсъждане на въпроса за отговорността на подсъдимите Б. Л., Д. Б., К. Д. и Ц. К., първоинстанционният съд е изложил подробни аргументи, като е обсъдил относимите обстоятелства, целите на наказанието и приложението на чл.55 от НК и законосъобразно е приел, че по отношение на всеки един от осъдените подсъдими са налице изключително смекчаващо вината обстоятелство.

–

За престъплението по чл. 321 ал. 1 пр.2 от НК, в извършването на което са били признати за виновни подсъдимите Б. Л. и Д. Б., законодателят е предвидил наказанието от три до десет години „лишаване от свобода“.

–

По отношение на подсъдимия Б. Л., правилно контролираната инстанция е приела, че не са налице отегчаващи вината обстоятелства. Вярна е преценката, че като смекчаващи вината обстоятелства трябва да бъдат отчетени безупречното процесуално поведение на подсъдимия, чистото му съдебно минало, изминалия значителен период от време от осъществяване на престъплението. Като фактор имащ изключително значение е срокът на воденото наказателно производство, чиято продължителност в съдебната фаза се е развила изключително дълго във времето (поради обявената пандемична обстановка през 2020г., множеството следствени действия, връщането на делото за ново разглеждане) без вина на подсъдимото лице. Правилно и в съответствие с практиката на ЕСПЧ и ВКС, контролираната инстанция е приел, че забавянето на наказателния процес представлява такова изключително смекчаващо вината обстоятелство, че наказанието на подсъдимия Л. следва да се индивидуализира съобразно правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В съответствие със закона, първостепенният съд е съобразил обществената опасност на деянието и дееца, като е отчел продължителния период на осъществяваната престъпна дейност, както и наличието на личностови способности, възможности и умения за осъществяване на систематични действия по контрол, мениджмънт и логистика от страна на подсъдимия, както към останалите членове на групата, така и към трети лица подпомагащи същата в нейната деятелност.

–

Определеният срок на наказанието от 2 години лишаване от свобода е законосъобразен и справедлив. САС споделя виждането на първостепенния съд, че така определеният размер на наложеното наказание е достатъчен за успешното постигане на целите по чл. 36 от НК.

–

Правилно първоинстанционният съд е приложил института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК. Обективно са налице визираните от закона предпоставки – наложеното наказание лишаване от свобода да е под три години, подсъдимият да не е осъждан и че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието.

–

Законосъобразно е определен и размерът на изпитателния срок, а именно – от 4 години. Същият се явява и подходящв, доколкото също е съобразен с постигането на индивидуалната и генералната превенция на наказанието.

–

САС счита, че законосъобразно на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК с присъдата е приспаднато времето, през което подсъдимия Б. Л. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража“ по настоящето наказателно производство.

–

По отношение на подсъдимия Д. Т. Б., правилно СГС не е констатирал наличие на отегчаващи вината обстоятелства. Основателно като смекчаващи вината обстоятелства са били съобразени чистото съдебно минало и липсата на противоправни прояви от осъществяване на деянието до настоящия момент, трудовата му ангажираност през целия период на наказателното производство и изминалия значителния период от извършване на деянието до настоящия момент. Резонно е бил преценен срокът на наказателното производство, в неговата съдебна фаза, като прекомерен и съответно е бил отчетен като изключително смекчаващо вината обстоятелство, за което са валидни съображенията, изложени при подсъдимия Л.. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Б. вярно СГС е отбелязал, че той е имал значителен принос в деятелността на въпросната организирана група (видно от обсъдените по-горе доказателствени източници), но и с оглед спецификите на образованието си, социалния опит, комуникативността и находчивостта си при взаимодействие, както с членовете на групата, така и със свидетелите и държавните органи, поради което е установена завишената му обществена опасност. Отчетени са продължителността на действие на ОПГ и на ръководната му дейност, които обстоятелства обуславят обществената опасност на деянието. С оглед наличието на предпоставките по чл. 55, ал.1, т. 1 от НК законосъобразно СГС е наложил на подсъдимия Б. наказание лишаване от свобода за срок от 2 години. То се явява и справедливо, доколкото е съобразено с постижимостта на целите на наказанието по чл. 36 от НК.

–

Правилно изпълнението на същото е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Налице са формалните предпоставки – наложеното наказание да е под 3 години лишаване от свобода и подсъдимият да е с чисто съдебно минало, както е и вярна преценката, че за постигане на изискуемите от закона цели, не е необходимо то да бъде изтърпяно ефективно. Определеният изпитателен срок от 4 години е законосъобразен и справедлив, като би формирало необходимата мотивация у подсъдимия Б. за поправяне и водене на законосъобразен начин на живот.

–

Законосъобразно първостепенният съд на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК е приспаднал и времето, през което подсъдимия Д. Б. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража“ по настоящето наказателно производство.

–

За престъплението по чл. 321, ал. 2 от НК, за което са били признати за виновни подсъдимите К. Д. и Ц. К., законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от една до шест години.

–

По отношение на подсъдимия К. Х. Д., правилно СГС е приел, че като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат приети чистото му съдебно минало, значителния период от време на разглеждане на делото и трудовата му заетост. В съответствие с константната практика на ВКС и ЕСПЧ първостепенният съд вярно е кредитирал разумността на наказателното производство като изключително смекчаващо вината обстоятелство, доколкото предвид констатираните причини за забавянето на съдопроизводствените действия не са по вина на подсъдимото лице. При индивидуализацията на наказанието СГС правилно е оценил обществената опасност на деянието и дееца, като е приел, че деянието на подсъдимия Д. е със сравнително висока степен на обществена опасност, тъй като престъпният състав е реализиран в продължителен период от време, че действителното участие на подсъдимия Д. е било единствено по повод изпълнение решенията на ОПГ. Вярна е и преценката, че обществената опасност на дееца не е завишена предвид данните за неговата подчинена роля в рамките на ОПГ.

–

САС намира за законосъобразно и справедливо наложеното наказание от 10 месеца лишаване от свобода на подсъдимия Д., при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК. Същото е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, както и констатираните смекчаващи вината обстоятелства. Законосъобразно е било отложено изпълнението му по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години, при наличието на визираните от законодателя предпоставки. Настоящата инстанция споделя виждането на първостепенният съд, че по този начин биха се постигнали ефективно личната и генералната превенция на наказанието (чл. 36 от НК).

–

Правилно на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК с присъдата е приспаднато времето, през което подсъдимия К. Д. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража“ по настоящето наказателно производство.

–

По отношение на подсъдимия Ц. К., резонно първата инстанция е приела като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, семейната му ангажираност, както и е отчел липсата на отегчаващи такива. И при този подсъдим законосъобразно е отчетено като изключително смекчаващо вината обстоятелство продължителността на наказателното производство.

–

При индивидуализацията на наказанието СГС е съобразил обществената опасност на деянието и дееца, изведени на база личния принос и ролята на подсъдимия в извършеното деяние, в т.ч. и оперативната самостоятелност, която имал К. в рамките на групата. Ето защо, въззивната инстанция намира, че размерът наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е законосъобразен и справедлив. Правилно СГС е приел, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, поради което резонно е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. По този начин, САС приема, че биха се постигнали ефективно целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, без да е необходимо подсъдимият К. да бъде социално изолиран.

–

САС намира за законосъобразна присъдата и относно приложението на чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК, като е било приспаднато времето, през което подсъдимия Ц. К. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража“ по настоящето наказателно производство.

–

Въззивната инстанция преценява за неоснователно искането на П.та за увеличаване на наложените наказания на признатите за виновни лица и за отмяна на условното осъждане. Действително организираната престъпна група се отличава със стройна структура, използване на множество юридически лица за постигане на противоправните цели, привличането на малограмотни или зависими лица за регистрацията на търговски дружества, ръководителите и участниците в ОПГ са проявили изключително упорство в поддържането на организация, поставила си за цел незачитане на данъчното законодателство и установения законов ред. Изминалият значителен период от извършването на деятелността обаче изисква подходящо компенсиране на виновните, а към това като се прибави липсата на констатирани други незаконни прояви, няма основания за уважаване на прокурорската претенция.

–

По приобщените множество веществени доказателства, първостепенният съд е длъжен да се произнесе след приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт, по реда на чл.306, ал. 1 от НПК, доколкото това не е сторено с присъдата.

–

Въззивната инстанция счита, че правилно първостепенният съд е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите Б. Л., Д. Б., К. Д. и Ц. К. да заплатят сторените съдебни разноски на досъдебното производство и в първоинстанционното съдебно следствие, както и по НОХД № 1542/2014г. по описа на СНС /закрит/. СГС е изложил подробни мотиви относно присъдената част на всяко едно от подсъдимите лица, отчитайки приносът им в извършването на инкриминираното деяние. Резонно е изключил от общия размер на дължимите суми, разноските за неприобщените експертни заключения. Ето защо, САС намира, че атакуваната присъда в частта с разноските следва също да бъде потвърдена.

–

В хода на въззивното производство не са направени разноски, съответно и такива не се присъждат в тежест на признатите за виновни лица.

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби