Решение № 47 от 27.6.2023 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 24/2023 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК Постъпила е въззивна жалба с вх. № 6023/23.12.2022 г. от подсъдимия С. А. Щ., ЕГН ••••••••••, гр. Т., •••• „Г.“ № 52 и подсъдимия Р. А. М., ЕГН ••••••••••, гр. Т., •••• „Г.“ № 51 изцяло против Присъда № 31/13.12.2022г. по НОХД № 207/2022г. по описа на РС – Т.. С горецитираната ПРИСЪДА: подсъдимият С. А. Щ., роден на 07.09.1991 година в гр. Т., обл. ••••, гр. Т., •••• „Г.“ № 52, български гражданин, начално образование, неженен, осъждан, ЕГН •••••••••• за е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че на дата 08.12.2019 година, около 22.00 часа, в с. Р., обл. ••••, улица „Г.Б.“ №•••, в съучастие като съизвършител с Р. А. М., е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на С. С. С. - избиване на пънчетата (короните) на 4 (четири) зъба - два горни централни и два странични резци, на нивото на венеца - трайно затрудняване на дъвченето и говоренето и на С. С. С. - счупване на три ребра в дясна гръдна половина, причинило трайно затруднение движението на снагата за период от два-три месеца, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.4, предл. 3 във вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК МУ Е НАЛОЖЕНО наказание от 2 (две) години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване. подсъдимият Р. А. М., роден на 15.08.1982 година в гр. Т., обл. ••••, живущ в същия град, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, ЕГН •••••••••• е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН, в това че на дата 08.12.2019 година, около 22.00 часа, в с. Р., обл. ••••, улица „Г.Б.“ №•••, в съучастие като съизвършител със С. А. Щ., е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на С. С. С. - избиване на пънчетата (короните) на 4 (четири) зъба - два горни централни и два странични резци, на нивото на венеца-трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, и на С. С. С. - счупване на три ребра в дясна гръдна половина, причинило трайно затруднение движението на снагата за период от два-три месеца, поради което и на основание чл.131, ал.1 т.4, предл. 3 във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК МУ Е НАЛОЖЕНО наказание от 2 (две) години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване. С цитираната присъда подсъдимите са ОСЪДЕНИ да заплатят солидарно на С. С. С., ЕГН ••••••••••, с. Р., общ. Т., ул. „Г.Б.“ № ••• сумата от 8 000.00 лева (осем хиляди лева) за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, а именно 08.12.2019 година до окончателното й изплащане, на основание чл.45 ЗЗД. Съдът е отхвърлил така предявения иск от гражданския ищец и частен обвинител С. С. С. срещу двамата подсъдими, солидарно, за горницата от 8 000.00 лева до пълния претендиран размер от 10 000.00 лева, като неоснователен и недоказан. Подсъдимите са ОСЪДЕНИ да заплатят солидарно на М. П. С., ЕГН ••••••••••, С. С. С., ЕГН •••••••••• и П. С. С., ЕГН ••••••••••, като наследници на пострадалия С. С. С., всички с адрес: с. Р., общ. Т., ул. „Г.Б.“ № •••, сумата от 8000 (осем хиляди) лева за причинените им неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането, а именно 08.12.2019 година до окончателното й издължаване, както и сумата от 900 (деветстотин) лева, представляващи разноски по делото. На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимите са ОСЪДЕНИ да заплатят следните суми: 640.00 лева (шестстотин и четиридесет лева), представляващи държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, 865.65 лева (осемстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки), както и 5.00 лева (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист при липса на доброволно плащане, всички в полза на бюджета на ВСС по сметка на РС – Т. лева; 1 078.74 лева (хиляда седемдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки) в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР – ••••. Въззивните жалби атакуват цялата присъда. Във въззивната жалба са изложени следните съображения: нарушен е материалният закон, тъй като цифровата квалификация не съответства на извършеното престъпление, тъй като било установено, че е причинена средна телесна повреда на повече от едно лице (възражение за квалификация); допуснати са съществени процесуални нарушения (СПН) по образуването и воденето на наказателното производство (възражение за СПН); присъдата е явно несправедлива, с оглед обществената опасност на деянието и деецът, смекчаващите и отегчаващите вината доказателства (възражение за справедливост). Считат, че уваженият граждански иск по размер е завишен, след като пострадалият П. С. пръв е посегнал на подсъдимия (възражение за размер на обезщетение и провокация). Изложени са съображения, че в срока по чл.320, ал.4 НПК ще бъдат изложени допълнителни изложения към въззивната жалба. Молят съда да отмени В открито съдебно заседание от 01.03.2023г., подсъдимите С. А. Щ. и Р. А. М. депозират допълнително изложение към въззивната жалба, което преповтаря възраженията на защитниците в съдебните прения пред РС - Т.. Считат, че не е вярна установената фактическа обстановка, а правните изводи били неправилни, тъй като доказателствата не били обсъдени. На първо място, считат, че подсъдимите не са отишли да осъществят нападение, а то е следствие от поведението на св. П. С. (възражение за провокация) и не е ясно кой пръв започнал боя, след като пострадалият свид. С. подал ръка за здрависване със подс. Щ.. Твърди, че пострадалите и свид. В. С.а не са видели и разпознали, кой им е нанасял удари (възражение за показанията на пострадалите), поради което имало разминавания между показанията на свидетелите (възражение за противоречие). Считат, че не е ясно защо съдът кредитира само показанията на пострадалите, а не и на другите свидетели. Твърди, че свид. М. А. също е нанасял удари, както твърди свид. И.Г., поради което счита, че същият е следвало да бъде подсъдим (възражение за липса на друг подсъдим) и каква е ролята на свид. М. А. след като е ударил пострадалият свид. С. С. (възражение кой е ударил свид. С. С.). Не било ясно кой от двамата подсъдими или трето лице е нанесло ударите, които са причинили средната телесна повреда (механизъм на деянието). Прави възражение кой е ударил свид. С. Сочат, че постр. С. С. заявил сам, че не видял кой го е ритнал (възражение за показания на свид. С.). Твърдят, че подс. Щ. удрял свид. П. С., но не и свид. С. С., а подс. М. удрял свид. С. С., но не и свид. С. С. (възражение кой кого е ударил). Считат, че интерпретирайки неправилно събраните доказателства, съдът е достигнал до неправилна фактическа обосновка, респективно двамата подсъдими да се съпричастни с причинените телесни повреди. Оспорват наличието на общ умисъл. За подсъдимите не е било ясно защо съдът кредитира показанията на свидетелите, но не и обясненията от подсъдимите. Твърдят, че правната квалификация следва да е по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК, тъй като не е ясно по какъв начин съдът е приел, че е налице умисъл за увреждането на повече от едно лице (възражение за умисъл и квалификация). Правят възражение, че спрямо постр. С. С. няма средна телесна повреда, тъй като неговите зъби били изкуствени (възражение за характера на телесната повреда). И накрая оспорват, че не е налице съучастие – общ умисъл, конкретни действия от всяко едно от лицата. Считат, че мотивите на съда са формални, схематични (възражение за липса на мотиви). Правят възражение, ДП е образувано с първото действие по разследване, а има сигнал по чл.209 НПК, който е следвало да го предаде на лицето, което трябва да извърши първото действие по разследване. Позовават се, че дознател Симеонова не е следвало да се разпише в протокола, а от лицето извършило първото действие по разследване (възражение за образуване на ДП). Правят възражението, че в протокола за разпит на свид. В. С.а следва да се посочат законните поводи и данните за образуване на ДП, което не е съставено (възражение за реквизити в протокол на разпит). Правят възражение за прекомерност на гражданския иск, считат, че сумата е завишена с оглед характера вида на вредите и приетите СМЕ. Не са постъпили писмени възражения по чл.322 НПК от РП – ••••, ТО - Т. на, нито от частния обвинител и граждански ищец С. С. С., нито и от останалите гражданските ищци М. П. С. и П. С. С.. В открито съдебно заседание (о.с.з.) ОП – •••• се представлява от прокурор от ОП – •••• – Р. П.. Счита жалбата за неоснователна, а обжалваната присъда за правилна и законосъобразна. Счита, че е доказано, че е налице средна телесна повреда по чл.129, ал.2 НК, а правната квалификация по чл.131, т.4 НК е правилна. Установен бил механизмът и кой е удрял. Наказанието имало достатъчно мотиви и отговаряло на целите на чл.36 НК. Частният обвинител и граждански ищец С. С. С. се явява лично в о.с.з. и с повереник адв. Б. Ц.. Останалите ищци и частни обвинители П. С. и М. П. С. не се явяват, но се представляват от повереник адв. Б. Ц.. Счита, че присъдата е законосъобразна и правилна. Счита, че тук не става въпрос за изкуствени зъби, а за коронка, чието увреждане значително затруднява дъвченето и говореното. Счита, че правилно РС – Т. е приел, че налице общ умисъл и двамата подсъдими са го извършили в съучастие във формата на съизвършителство. Счита, че правилно и справедливо съдът е уважил гражданският иск. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда. Претендира разноски. В открито съдебно заседание (о.с.з.) подсъдимият С. А. Щ., редовно призован се явява лично и със служебен защитник адв. М. И.. Счита, че фактическата обстановка не съвпада със събраните доказателства. Не са били обсъдени всички възражения. Анализът не е пълен, а формален. Не е казано защо показанията на едни се приемат изцяло, а на други свидетели изобщо не се приемат. Счита, че в съдебния акт липсват мотиви (възражение за липса мотиви). Счита, че размерът на обезщетението е в прекомерен. Счита, че има приложение на чл.335, ал.3 вр. ал.2 НПК, но не сочи кое основание. Твърди, че не е доказано, че С. Щ. е автор на деянието спрямо подс. С. (възражение за авторство спрямо свид. С.). При условията на евентуалност моли съда ако прецени, че е налице престъпление, то да се приложи чл.129, ал.2 НК. Подсъдимият Р. А. М., редовно призован, явява се лично в о.с.з. и със служебен защитник адв. Х. Н.. Поддържат допълнителните писмени съображения. На първо място счита, че не са налице квалифициращите признаци по чл.131 НК, а деянието е по чл.129, ал.1 НК. Твърди, че се касае за телесни повреди на две пострадали лица. Счита, че липсват мотиви (възражение за липса на мотиви). Твърди, че пострадалите са познавали С. – С., че Щ. е нанесъл удар само на един от пострадалите, а именно свид. С. С.. Оспорва, че не става въпрос за избиване на зъби, тъй като е налице металокерамика, което било важно за обезщетението и дали става въпрос за затруднено дъвчене или говорене (възражение за вида на телесната повреда). Прави възражение за прекомерност на обезщетението. Възразява, че има счупено ребро и избити зъби, поради което квалификацията на деянието не е както е посочена, поради което не е налице тежко увреждане, касаело се за леко такова. Счита, че освен съдебно медицинската експертиза (СМЕ) няма други доказателства, които да установят трайно затруднение на движението на снагата повече от два месеца (възражение за вида на телесната повреда). Оспорва, че имало счупени ребра, а пукнати, тъй като нямало разкъсана плевра, за да се счита увреждането за тежко. Касаело се било за три четири месеца, но липсвало доказателства, че наистина лечението било продължено за по-продължително време. Счита, че от хаоса не е ясно кой е нанесъл ударите (възражение за авторство). Възразява за умисъла на двамата подсъдими (възражение за умисъл). Твърди, че присъдата не е мотивирана, а съдът не кредитирал обясненията на подсъдимите. Твърди, че първоинстанционният съд не е направил задълбочен анализ. Прави възражение за липса на умисъл на двамата подсъдими Моли съда да измени присъдата като наложи по-леки наказания, като постанови осъдителна присъда по по-лекия състав на чл.129, ал.1 вр. чл.20, ал.1 НК а не по чл.131, ал.1, т.4 НК. Моли, ако съдът постанови изменение на присъдата от квалифициращ на основен състав, то обезщетенията да бъдат намалена на половината, тъй като 4 000 лева била справедлива сума. В лична защита подсъдимия С. Щ. моли съда да бъде оправдан. В лична защита подсъдимия Р. М. поддържа казаното от адвоката. В последната си дума, подсъдимият Р. М. иска да се намали присъдата, а подс. С. Щ. да бъде оправдан. ОКРЪЖЕН СЪД – ••••, като взе предвид депозираното в жалбите, съобрази доводите на страните от съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.313-314 НПК изцяло правилността, законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното: Настоящото дело е второ по ред пред въззивната инстанция, след като с Решение № 50/16.06.2022г. е отменена присъда – 260014/14.04.2021 г. по НОХД № 189/2020 г. по описа на РС – Т.. Едно от правомощията на въззивния съд е да отмени присъдата и да върне делото на първата инстанция в случаите по чл.348, ал.3 НК, а именно: липса на мотиви или присъдата е постановено от незаконен състав. Това правило не се отнася ако тези процесуални нарушения могат да бъдат отстранени от въззивния съд или са неотстраними при новото разглеждане на делото. На първо място, съдебният състав не е съгласен със защитната теза за липса на мотиви и че РС – Т. не е отговорил на всички възражения на защитата. Напротив, в мотивите си съдът е приел, че изложеното фактическа обстановка е въз основа на доказателствата по делото. Приел и кои показания на свидетели кредитира, кои не, в кои части и защо, а факта, че защитниците и подсъдимите не са доволни от събраните доказателства е въпрос по същество – приложение на материалния закон, а не съществено процесуално нарушение, тъй като са събрани овиняващи доказателства. В доказателствено- аналитичната част на мотивите към присъдата или решението е достатъчно да се напише дали се приема дадено доказателствено средство и ако не – защо. В този смисъл не е вярно, че няма мотиви. На следващо място, по аргумент от противното (per argumentum a contrario), дори и да се приеме, че липсват мотиви в тази част, това не е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. На първо място, това е процесуално нарушение, което въззивният съд, като съд по факти и право, може да отстрани, поради което се попада в ограничението на чл.335, ал.2, изр. 2 НПК. Второ, тъй като това е втора първа инстанция, въззивният съд не може за втори път да отмени присъдата и да я върне за ново разглеждане, по арг. чл.335, ал.3 НПК. Следователно, настоящата инстанция няма правомощия да отмени присъда и да върне за ново разглеждане. Като втора първа инстанция, ОС – •••• може да отстрани този пропуск – като изложи свои мотиви и обсъди фактите по делото. По изложените съображения съдът намира за неоснователни възраженията за липса на мотиви, за интерпретацията на доказателства, същите са безпредметни. Напротив, фактическата обстановка по делото е представена от първостепенния съд въз основа на събраните доказателства и техният анализ. Районният съд е събрал всички допустими, необходими и относими доказателства за установяване на обективната истина (чл.13 НПК). Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното му решаване, факта на извършване на деянието, механизма и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които то е осъществено. Присъдата на районния съд е постановена при пълното, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото, като въззивната инстанция няма основания да изменя съществено същата. Направеният анализ на доказателствения материал е достатъчен, пълен, всеобхватен и точен. Налице е адекватно позоваване на доказателствените източници и тяхното интерпретиране. Не са налице съществени процесуални нарушения (СПН), довели до ограничаване правата на подсъдимите или частният обвинител и граждански ищци, които да не са отстранени от настоящия съд и да налагат връщане на делото и разглеждане му отново от РС – Т., на основание чл.335, ал.2 НПК. Неоснователни се възраженията на защитата, че са налице СПН при образуване на ДП и за реквизити в протокола на разпит. На първо място, това възражение е плеклудирано с провеждане на разпоредителното заседание, на основание чл.248, ал.3 НПК. В него не е направено такова възражение, поради което с оглед цитираната разпоредба, направата му сега е безпредметно. Второ, съгласно ТР 6/19.02.2018г. по тълк.д. № 6/2017 на ОСНК на ВКС, съображенията в ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС относно съществените процесуални нарушения, намират приложение и по новия НПК и не са загубили своята актуалност, въпреки законодателните промени. Съгласно чл.249, ал.4, т.1 НПК под допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила следва да се разбира, когато обвиняемият не може да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, а чл.246 НПК изчерпателно споменава кои са реквизитите на обвинителния акт и неговата структура като в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват – престъплението, мястото, времето и начина на извършване, пострадалото лице, вредите, т.е. съдържанието следва да отговаря на обстоятелствените наречения за подлог, време, място и начин, а именно „кой, кога, къде и как“. Осъществено е привличане и предявяване на разследване в присъствието на защитник, прокурорът се е произнесъл по доказателствените искания, внесеният обвинителния акт е за същото деяние, както и по привличане като обвиняем. На следващо място, съдът не констатира нито едно от основанията, посочени във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения. В обвинителния акт е посочен вида на телесна повреда, дата, място, механизъм, пострадали и автори. МПС. Цифровата квалификация съответства на словесната такава. Освен това, разпоредбата на чл.249, ал.4 НПК визира съществени процесуални нарушения, които са отстраними само и единствено от прокурора във фаза досъдебно производство, но не и нарушения, които съдът би могъл само да отстрани в хода на съдебното следствие или пък такива които не могат да бъдат отстранени. В този смисъл само банкетното възражение за СПН при образуване на ДП е неоснователно, тъй като това е недостатък, който не може да бъде отстранен при новото връщане на делото, а освен това е не е в нарушенията посочени в цитираното ТР, нито пък в чл.249, ал.4 НПК, тъй като начинът по който е образувано ДП не влияе по никакъв начин на подсъдимия или обвиняемия да разбере за какво престъпление е обвинен, да дава обяснения, да има защитник и т.н. Четвърто, при внимателен прочит на ДП, се установи, че същото е образувано с първото действие по разследване, а именно разпит на свидетел – очевидец, съгласно Писмо с рег. № 327/09.12.2019 г. (л.1, ДП). На тази дата са разпитани двамата свидетели С. С. и П. С. (л.104-105, ДП). И писмото по чл.212, ал.23 НПК и протоколите от разпити са осъществени от лице Н.С., поради което твърдяната защита за подпис от друго лице и съответното възражение е неоснователно. По делото е налице и протокол за устно съобщение за извършено престъпление (л.2, ДП), което е основание за образуване на ДП по чл.212, ал.1 вр. чл.209 НПК. В този смисъл няма значение по какъв начин е образувано ДП – дали при законен повод или при първото процесуално действие, тъй като на този етап НПК не предвижда отказите и образуването на ДП да подлежат на съдебен контрол и съдът да преценява дали има основанията за образувано на ДП. Фактът, че по делото има налице едновременно действие по чл.212, ал.2 НПК и протокол по чл.209 НПК е доказателство, което установява само сериозността на обвинението, вредата на пострадалите и важността на съществуващия човешки проблем, който следва да бъде решен от съда. По отношение на реквизитите в протокола за разпит по чл.212, ал.2 НПК, същите съдържат всички изискуеми реквизити по чл.129 НПК. Освен това протоколът за разпит на свид. В. С.а е извършен на 16.12.2019 г., а не на 09.12.2019 г., когато се образува ДП и не е първото действие по разследването, с което се образувано ДП на основание чл.212, ал.2-3 НПК. Недопустимо би било (нарушаване правото за разглеждане на делото в разумен срок по чл.6 ЕКПЧ) съдебното производство да се върне за отстраняване на съществени процесуални нарушения, ако съдът сам може да отстрани. Правните изводи на РС – Троян са пълни, обхватни и задълбочени. Въпреки това Окръжен съд – •••• е съд както по фактите, така и по правото, т. нар. „втора първа инстанция“, поради което дължи да изложи свои собствени мотиви, анализ на доказателствата и да направи съответните правни изводи. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА Пострадалият С. С. С., който починал в хода на съдебното производство на 10.10.2020 година, живеел в с. Р., обл. ••••, общ. Т., улица „Г.Б.“ № •••, заедно със съпругата си свид. М. П. С.а, сина му свид. С. С. С., съпругата на сина му свид. В. С.а и детето им, внук на покойния С. С.. Вечерта на 08.12.2019 година, в дома на С. С. се било събрало семейството му, за да вечерят, а именно съпругата му М. С., семейството на сина му С. С. - съпругата му В. С.а и малкото им дете, там бил и по-малкия син на С. – свид. П. С. С. с приятелката си свид. В. С.а. Около 21.30 часа С. и В. С.и се качили на горния етаж, за да си лягат, тъй като детето им било малко. Непосредствено след това П. С. и В. С.а решили да си тръгват и точно в този момент С. С. получил обаждане на мобилния си телефон-номер ••••••••••, от непознат номер-••••. С. С. вдигнал и непознато за него лице, което той определил по гласа като младо момче му казало, че колата му се е счупила, може ли да му окаже съдействие, с думите „Майсторе, колата ми угасна, можеш ли да излезеш да видиш какво стана“. С. С. не се изненадал, тъй като често го търсели за такива услуги и тръгнал навън, за да види за какво го викат. След него тръгнала да излиза и свид. В. С.а. През това време свид. П. С. се качил до горния етаж, за да каже довиждане на брат си. Излизайки на главната улица, С. С. видял черен Фолксваген ••• и четирима мъже, които стояли до него. Той се приближил и попитал какво му е на •••-а и тогава единият от мъжете, когото С. С. разпознал като С. (подс. С. А. Щ.) му казал „нищо му няма на •••а, ти кажи къде ми е кобилата с кончето“. Постр. С. С. бил изненадан от въпроса и отговорил, че нищо не знае. Точно в този момент отвътре излязъл свид. П. С., който, като видял подсъдимия Щ., понечил да му подаде ръка, за да се ръкуват, но тогава Щ. извикал -„ти ще се биеш ли с мене“, след което бързо си съблякъл якето, останал по бяла тениска и много силно ударил свид. П. С. с юмрук в главата. Последният паднал на земята. След това подс. Щ. и подсъдимия М. се нахвърлили върху него, като го ритали безразборно по тялото и главата. Баща му пострадалият С. С. се опитал да го отърве, но при това получил много силни удари и ритници в тялото и гърба, тъй като се бил навел, за да измъкне сина си. Свид. В. С.а, която също била на мястото, през цялото време, се опитвала да застава между тях, за да защити свид. П. С., като същевременно успяла да набере номера на свид. С. С., който само чувал в слушалката, че свид. В. С.а вика - „не го бийте“. Свид. С. С., облян в кръв се върнал в къщата си на първия етаж и опитал да се измие, като викал на съпругата си свид. М. С. да звънят на тел.112, защото със сина му са пребити. В това време свид. С. С. излязъл навън, за да търси брат си и свид. В. С.а, видял в тъмното скупчени няколко човека, които веднага се отправили към него. Той само попитал какво става и получил светкавичен удар от подс. С. Щ.. Свид. С. С. веднага след това паднал и получил множество ритници по главата и тялото от подсъдимите. От момчетата, които видял, той познал именно подс. С. Щ.. След това твърди, че не си спомня почти нищо. В това време излезли на улицата пред къщата свид. М. С. и свид. В. С.а, която дори носела малкото си дете. Свидетелката М. С. също познавала подс. С. Щ. и му се развикала - „престани, ти майка нямаш ли?“. Свид. С. видяла как сина й С. С. се опитвал да стане, но подсъдимите Щ., и М. непрекъснато го ритали и удряли с юмруци. Подсъдимият С. Щ. извадил от колата крик и удари свид. П. С.. Свид. В. С.а в 21.56 часа се обадила на тел.112, представила се като свид. В. В. от с. Р. и съобщила, че „едни коняри, дошли с кола с рег.номер •••• са пребили приятеля й и баща му“. Малко след това подс. С. Щ. и приятелите му се качили в колата и тръгнали от с. Р. по посока с. •••••. Тримата пострадали – свидетелят С. С., свидетелите С. и П. С.и били прибрани вътре от жените, след което дошли органите на полицията и спешна помощ, като пострадалите били откарани в болницата в гр.Т. за оказване на медицинска помощ. Пострадалият С. С. С. бил оставен за болнично лечение в хирургично отделение на МБАЛ-Т.. Другите двама – свидетелите П. С. и С. С. били изпратени за домашно лечение. На тримата са поставени диагнози и са установени увреждания на С. С. С. - избиване на пънчетата (значителна част от короните) на 4 зъба-два горни централни и два странични резци на нивото на венеца, които са били мостоносители на металокерамична конструкция- мост, отчупена пластинка от вътрешната (лингвална) повърхност на пети долен десен зъб, оток с кръвонасядане на лицето, оток с насиняване на меките тъкани по дясна очна орбита, кръвонасядане на лява раменна става, охлузване в областта на лява лопатка и в лява седалищна област. От заключението на съдебно-медицинската експертиза по отношение на пострадалия свид. С. С., която съдът изцяло възприема и кредитира безспорно се установява, че избиване на пънчетата (значителна част от короните) на 4 зъба-два горни централни и два странични резци на нивото на венеца, които са били мостоносители на металокерамична конструкция-мост е равнозначно на тяхното травматично избиване, което е трайно затруднение на дъвченето (във фаза отхапване) и говорене-средна телесна повреда по критериите на чл.129 ал.2 от НК. Останалите описани травми са временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Пострадалият С. С. е съобщил за липса на спомен за кратко време след нанесените му удари в главата (налице са травми в същата област). Съдебно-медицинската експертиза приема, че няма достатъчно и убедителни данни травмата в областта на главата да е протекла с пълна загуба на съзнание, което да обуславя реална опасност за живота му. Липсата на спомен следва да се обясни с лекостепенно мозъчно сътресение, зашеметяване, уплаха и стрес. От заключението на съдебно-медицинска експертиза по отношение на пострадалия С. С. С. безспорно се установява, че са му били причинени следните увреждания - счупване на три ребра в дясна гръдна половина, множество кръвонасядания (хематоми) и охлузни рани по главата и тялото. Съдебно-медицинската експертиза е дала заключение, че счупването на три ребра е причинило трайно затруднение на движението на снагата за не по- малко от два-три месеца при нормално протичане на оздравителния процес- средна телесна повреда по критериите на чл.129 ал.2 от НК. Предвид възрастта на пострадалия, този период може да е по-продължителен и след него пострадалият да чувства значителни по обем болки при движение и дишане. Останалите описани увреждания- охлузни рани и хематоми са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота-леки 3 телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. На свид. П. С. С. са причинени охлузни рани и отоци по главата, оток на втори пръст на лява ръка, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота-леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. П. С. също съобщава за липса на спомен за кратко време след нанесените му удари в областта на главата, но и при него няма достатъчно и убедителни доказателства за пълна загуба на съзнание, което да обуславя реална опасност за живота му. Като цяло, при него е налице лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА (доказателствено – аналитична част) По делото няма противоречия между доказателствата, които да не могат да се отстранят чрез правилата на анализа и формалната логика при тяхното съпоставяне, както и да не позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме описаната фактическа обстановка. Изложената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена от показанията на свидетелите - М. П. С.а, С. С. С., В. И. С.а, В. В. С.а, П. С. С., Т.К.Т., К. И. К., Х. И. Х.в, Л.К.Щ.; отчасти от свидетелите И.С.Г. и М.Щ.А., огласените показания на С. С. С. писмените доказателствени средства и заключенията на изготвените на досъдебното производство (ДП) експертизи, които са взаимно допълващи се. Свид. С. С. e граждански ищец и частен обвинител. Същият установява факти досежно датата, мястото на побоя, за какво са се събрали в къщата, за какво са си говорили, които кореспондират с останалите свидетелски показания – на 08.12.2019 г., в с. Р., пред къщата му на ул. Г.Б. № ••• станал побой, като преди това установява кои лица са били в къщата – свид. С. С. (починал в хода на производството, баща на свидетеля), свид. М. С.а (съпруга на свид. С. С. и майка на свидетеля), свид. В. С.а (съпруга на свидетеля), свид. В. С.а (съпруга на свид. П. С.) и свид. П. С. (брат на свидетеля). От показанията на свидетеля се установиха и роднинските връзки между лицата. Свидетелства, че след вечеря свид. С. С., свид. П. С. и свид. В. С.а излезли от къщата, а той заедно с жена си се качил на втория етаж от къщата, за да приготвят детето им за лягане. Същият установява, че около 11 часа телефонът му звъннал, като изписал името на свид. В. С.а и чул през телефона нейното име да изрича думите „Не го удрайте, не го удрайте“, при което същият веднага е излязъл пред къщата, където видял, че подсъдимите С. Щ. и Р. М. биели брат му. Свидетелите установява, че малко след като излязъл на улицата, подс. С. Щ. го ударил с юмрук в лицето в областта на зъбите, при което усетил силна болка и паднал на земята. Свидетелства, че след като паднал на земята, продължили ритниците към него и загубил съзнание. Установява, че се е събудил едва, когато имало около него полицаи и жена му го питала къде са му зъбите. В тази част свидетелят се явява очевидец на случилото се – установява факта, че двамата подсъдими биели брат му свид. П. С., както и че подсъдимият Щ. го ударил с юмрук в областта на зъбите, паднал, като спрямо него ритниците продължили. В тази част установява факти на нанасяне на удар от страна на подсъдимия, резултата от този удар, болките и страданията, които е изпитвал. От този свидетел се доказа авторството и механизма на нанесената телесна повреда спрямо него и свид. П. С.. В друга част от показанията, свидетелят установява обстоятелства досежно изпитаните болки, техният период от 6 месеца, че е бил без зъби, лежал в болница за лечение, в рамките на тези 6 месеца се лекувал, като пътувал до ••••. Свидетелят установява и причинените травми на свид. С. С. – баща му – счупени ребра, престой в болница, период на лечение, както и болките и страданията, които изпитвали всички. В останалата част, свидетелят установява обстоятелства дали семейството му е имало коне, отглеждали ли са коне и дали са крадели конете на подсъдимите. Същите факти касаят единствено повода за нанесената телесна повреда, който не е елемент от фактическия състав на обвинението. Въпреки това тези показанията са относими за делото, тъй като ако свидетелят, който е пострадал, има отношение за започване и даване повод за телесната повреда, същото ще е факт, който ще се включи при индивидуализацията на наказанието. Доколкото свидетелят не установява да е имал отношение към конете на подсъдимия, да е имал предишни пререкания с подсъдимите, то от липсата на този факт е достатъчно да се направи извод, че липсва провокация от страна на пострадалия за телесната повреда. Ето защо възражението на защитата за провокация е неоснователно. По делото не се установи нито пострадалите С. С. и С. С., нито техните семейства да са провокирали боя, да са станали причина или повод за него. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля в цялост, те са последователни, логични, непротиворечащи и потвърждаващи се с останалите свидетелски показанията, писмени доказателства и събрани експертизи. Същият има качеството на свидетел - очевидец (л.104-107, 118 от първоинстанционното дело и л.104, ДП). Свидетелят С. С. е бил конституиран като граждански ищец и частен обвинител по НОХД № 189/2020 г. по описа на РС - Т., в чието производство същият е починал на 10.10.2020 г., а на негово място били конституирани наследниците му – свид. М. П. (преживяла съпруга), свид. С. С. (син) и свид. П. С. (син). Фактите на смъртта и кръга на наследници, съдът установи от представения препис – извлечение акт за смърт и удостоверение за наследници с изх. № 293/12.10.2020 г. (л.137-142 от НОХД № 189/2020 г.), които съдът напълно приема като годни писмени доказателствени средства. Показанията на свид. С. С. са приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.4, пр. 3 НПК. Свидетелят установява датата и мястото на случилото се, както кои хора са били в къщата му на вечеря, които показанията напълно кореспондират с останалите свидетели. Същият установява обстоятелства, че е майстор на коли и хората го търсели във връзка с тази му работа, както и че на процесната дата и място, вечерта след вечеря му звъннал телефон с номер 0877 68 44 81, от който се чуло, че ••• се повредил и го чака на улицата пред къщата. Установява факта, че като излязъл на улицата там били подсъдимите С. Щ. и Р. М., още две момчета и едно момиче както и че същите казали, че нямат проблем с •••а, а дошли да питат къде е кобилата с кончето. Свидетелят установява, че след като уговорил, че не знае нищо за кобилата, подс. Щ. се съблякъл по бяла тениска и го ударил в скулата, вследствие на което паднал на земята и двамата подсъдими започнали да го ритат едновременно („след като паднах, ме ритаха и двамата “). Свидетелства, че няколко пъти се е опитал да стане, но и няколко пъти са го удряли в главата, падал на земята и последвали ритници – в дясната страна на тялото. Установява, че през това време дошъл сина му свид. П. С. и докато подал ръка да се здрависа с тях, двамата подсъдими ударили свид. П. С. и същият паднал на земята. Скандалът продължил, като в опит да разбере за какво се разправят и за какви коне и кобили става въпрос, свид. С. С. се навел да помогне на сина си, за да ги раздели, като в този момент двамата подсъдими Щ. и М. започнали да го ритат по лицето. Установява, че пълзешком се измъкнал от ударите, докато двамата подсъдими продължили да удрят сина му свид. П. С.. Прибрал се в къщи и бил целият в кръв. Свидетелства, че докато се предвиждал до къщата си, двамата подсъдими биели свид. П. С.. Свидетелят установява, че след като се измил, излязъл навън и там бил свид. П. С.; установява, че дошли свид. С. С., свид. В. С.а (съпруга на свид. С. С.) с детето си и свид. В. С.а (съпруга на свид. П. С.), както и видял, че подсъдимите са биели, ритали свид. С. С., като през това време свид. В. С.а крещяла да спрат да го бият и ритат, детето плачело и че В. С.а казвала, че „и той има майка“. В останалата част свидетелят установява, че около 4-5 месеца е бил неработоспособен, лежал в болница за счупени ребра, изпитвал болки и страдания. Установява, че свид. П. С. също бил пострадал от случилото се и по време на лечението му изпитвал болки и страдания. Свидетелят отново Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля. Първо те са събрани по предвидения в НПК ред, дадените са от свидетел – очевидец, същият не е предубеден, показанията са му последователни, логични, пълни и непротиворечиви на останалите. Свидетелят е очевидец на случилото се и установява факти досежно, че подс. Щ. го е ударил по лицето с юмрук, двамата подсъдими ритали него, свид. П. С. и свид. С. С., както и за изпитаните болки и страдания. Свидетелят установява и механизма на ударите и на случилото си, както датата, мястото и времето на случилото се и другите лица (л.107 от първоинстанционното производство и л.73-75 от НОХД № 189/2020 г.). Свид. П. С. установява най-подробно случилото се в къщата преди инцидента с побоя, а именно факти, досежно дата, място, период на време на случилото се и кои лица са присъствали. В тази част свидетелските му показания напълно кореспондират с останалите свидетели, поради което за по-стегнато изложение няма да се повтарят. Свидетелят установява, че след като вечеряли със семейството му (което включвало брат му свид. С. С., съпругата му свид. В. С.а, баща му свид. С. С., майка му свид. М. С. и приятелката му свид. В. С.а) брат му и жена му се качили на горния етаж от къщата, за да приготвят детето си за лягане, след което звъннал телефона му на баща му, чиито разговор бил, свързан с оправяне на кола, при което баща му излязъл на улицата. В по-късен момент той излязъл на улицата пред къщата и видял четирима мъже да стоят пред колата, като едни от тях разпознал като С., който е подс. Щ. Установява факта, че подсъдимият си съблякъл якето и останал по бяла тениска, при което при опит да се здрависа с него, подсъдимия го ударил с юмрук, при което паднал на земята. След падането на земята помни, че върху него са скочили повече от един човек и започнали да го ритат. В тази част свидетелят е очевидец и установява факти, че подс. Щ. му нанесъл удар, при което паднал и след падането започнали ритниците върху тялото му. Установява факта, че именно подс. Щ. е нанасял удари и същият е бил автор на нанесения побой. Събрано в съвкупност с останалите свидетелски показания на очевидеца свид. С. С. (който твърди, че двамата подсъдими ритали сина му свид. П. С.) както и от показанията на свид. С. С. (който видял, че бият брат му ), може да се направи доказателствен извод че другият, който го удрял с ритници е подс. М., тъй като това се потвърждава от посочените по-горе свидетели и другите, чието изложение е дадено по-надолу. Следователно досежно авторството на побой свидетелят установява, че подс. Щ. ме у нанасял удари, а по отношение че подс. М. - се установява от останалите свидетелски показания, събрани с показанията на този свидетел. Така свидетелите П. С., С. С., С. С. установяват, че автор на побоя е подс. Щ., а последните двама установяват, че подс. М. е нанасял удари на тях двамата и са пострадали. След като започнали да го бият с ритници, свид. П. С. изпаднал в безсъзнание и не си спомнял какво е станало. Върнал се в съзнание едва след като го събудили от спешната помощ. В останалата част свидетелят установява обстоятелства досежно, че започнал лечение, че му счупено лявото ухо, продължителността му – около 3-4 месеца, че през това време го боляло, имало следи по тялото му от побой за дълъг период от време. Свидетелства, че не е познавал двамата подсъдими преди това, както и че не е имал пререкания нито на процесната дата, нито преди това или след това, които обстоятелства следва да се ценят при възраженията за провокация и определяне размера на дължимото обезщетение. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля във всичките му части като пълни, всестранни, обективни, логични и непротиворечиви. В детайли описва подробности – бяла тениска, прякори на подсъдимите, което означава, че има запазена памет от случилото се, които детайли кореспондират с показанията другите свидетели (л.107-108 от първоинстанционното дело, л.105 ДП). Свид. М. С. установява обстоятелства, че инцидента се е случил пред тяхната къща в с. Р., ул. Г.Б. ••• на 08.12.2019 г. вечерта. Подобно на останалите свидетели установява фактите, че след вечеря сина й свид. С. С. със свид. В. С.а се качили на горния етаж на къщата, позвънял телефона на свид. С. С. от човек, който имал проблем с кола •••, че свид. С. С. излязъл на улицата пред къщата, а по-късно излезнали и свид. П. С. и свид. В. С.а. Свидетелства, че след известно време свид. С. С. се върнал в къщата окървавен, във видимо лошо съС.ие след удряне, както и че последният й казал, че са пребили сина им свид. П. С.. След това и тя излязла на улицата. Свидетелката е очевидец на факта, че на местопроизшествието освен лицата от семейството й са били четирима мъже – двамата подсъдими и още двама и едно момиче, което е стояло отстрани. Същата в подробности описва цвета и вида на дрехите, което е доказателство за достоверността на показанията. Като свидетел очевидец същата установява факта, че двамата подсъдими (подс. Щ. и подс. М.) и още двама са ритали в тялото и главата свид. С. С., а когато бил изправен го удряли с ръце, („и гледам С. на земята и около него хора, въпросните двама които в момента са подсъдимите го биха и го ритаха“, „и попитах С..... и той продължаваше да го рита “, „това момче С. и другите, които бяха там, той нанасяше удари с ръце и с крака, като беше изправен го удряха с ръце, а като падне на земята го ритаха с крака“, „удряха го по главата и като беше паднал го ритаха “) както и че са го удряли, докато свидетелката се е опитвала да го изправи на крака. Свидетелката е очевидец и на факта, че свид. В. С.а изправила на крака съпруга си свид. П. С., който също бил пребит. В тази част свидетелката М. С. установява, че двамата подсъдими са нанасяли удари на свид. С. С., а свид. П. С. бил пребит и във видимо не добро съС.ие. В останалата част свидетелката е очевидец на обстоятелства, че пострадалите са изпитвали болка, страдания, пострадалите се лекували продължително време, като свид. С. С. не е могъл да говори, да се храни близо 3 месеца, тъй като от инцидента е имал избити зъби. В установяването на изпитаните болки и страдания свидетелства, че пострадалите имали синини, дълго време болки, лекували се, лежали в болница близо 2-3 седмици, пострадалите не са ходили на работа близо 3 месеца и повече, било голям шок за цялото семейство, не са могли да се хранят нормално, имали трудности по говорене, комуникация с хора, били стресирани. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелката като обективни, достоверни, пълни, всеобхватни, последователни, логични и непротиворечиви. Установява, че подсъдимите са биели чрез ръце и крака свид. С. С., а свид. П. С. вече бил пребит, както и техните болки и страдания. Показанията на свидетелката също кореспондират с показанията на свид. С. С., че на местпроизшествието имало 4 човека – двамата подсъдими, двамата други мъже и едно момиче. (л.110-111 от първоинстанционното дело). Свидетелката В. С.а е свидетел – очевидец на случилото се. В една част от показанията си установява, фактите досежно мястото, датата и часа на местопроизшествие: семейството се било събрало на вечеря на 08.12.2019 г. В гр. Р. в дома на пострадалия свид. С. С., като в едно време му звъннал телефона от човек, който твърдял, че имал проблем с колата. Свидетелства, че свид. С. С. се качил на горния етаж на къщата със съпругата си да оправят детето си, като тя и свид. С. С. излезли пред къщата. В следващата си част от показанията си установява предисторията на ударите, а именно, че на процесната място освен двамата подсъдими били с още две момчета, едното с червено яке, като едното от тях възприело като М., и едно момиче. Колата била ••• и черна на цвят. Свидетелства, че подс. Щ. заявил на свид. С. С., че няма проблем с колата, а има проблем с конете, които му липсвали, а свид. С. С. отговорил, че не знае къде са му конете на подс. Щ., като последният мислил, че семейството му откраднали конете. Установява обстоятелствата, че липсва предварителни пререкания между пострадалите и подсъдимите напълно кореспондират с показанията на свид. С. С. и са относими досежно индивидуализацията на наказанието и определяне размера на граждански иск доколкото поводът за побой бил липсата на конете на подс. Щ. и неговото предположение, че семейството ме взели конете, с които той добивал дърва от гората над с. Р.. В този смисъл е неоснователно възражението за провокация. В частта за установяване механизма на случилото се, свид. В. С.а свидетелства, че подс. Щ. ударил в лицето пострадалия С. С., след което подс. М. се присъединил към него. Свидетелства, че в този момент дошъл свид. П. С., който при подаване на ръка за здрависване, подс. Щ. помислил, че искат да го бият, свалил си якето и ударил свид. П. С., при което започнал бой, при което всички – подс. Щ., подс. М. и другите две момчета започнали да ритат и да бият, падналия на земята, свид. П. С., а свидетелката се опитала да ги разтърве. Подс. М. казал на свидетелката да се махне „поне тебе да не удрям“, което обстоятелство е свидетелство за намеренията и умисъла на деянието. След тези думи свидетелката се отдръпнала, започнала да звъни на свид. С. С., който след кратко време дошъл, при което подс. Щ. го ударил, свид. С. С. паднал на земята, при което с двамата подсъдими се струпали около него и започнали да го ритат и бият. Установява, че през това време вдигнала свид. П. С. на оградата, а подс. Щ. взел крик от колата, с който е ударил свид. П. С. под мишницата. През това време свид. М. С. дошла и крещяла да престанат да бият семейството им. Ясно и категорично свидетелката дава показания, че подсъдимите „биеха П. и в момента, в който се появаха С. те се прехвърлиха на С.“. В другата част свидетелства, че се обадила на телефон 112, след което двамата подсъдимите с другите две момчета и момиче се качили в колата и си тръгнали. Установява обстоятелства, че дошла линейка, полиция, които откарали пострадалите в болница, а тя била разпитана още същата вечер. Именно в тази част свидетелката установява освен механизма на деянието, но и обстоятелства, че двамата подсъдими нанесли удари на свид. П. С. и свид. С. С., същата е свидетел-очевидец на случилото се. В тази част е установен и факта досежно субективния елемент на подс. М. за умисъла при нанасяне на побой. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелката. Те са последователни, логични, непротиворечиви, кореспондират с останалите свидетелски показания и същата е свидетел - очевидец, че двамата подсъдими биели свид. П. С. и свид. С. С. (л. 111-113 от първоинстанционното дело). Свидетелят Т.Т. установява обстоятелства, че на процесната дата и място – с. Р., ул. „Г.Б.“ № •••, имало писъци, викове, крещене, като когато отишъл на място установил, че свидетелите С. С., П. С. и С. С. били в кръв, а П. си мълчал. В този част свидетелят установява преки от предмета на доказване факти и обстоятелства досежно, че на процесната място и дата със пострадалите хора имало проблем, както и същите имали телесни повреди с оглед факта на кървене. В тази част свидетелят е установява преки доказателства – досежно дата, място, пострадали и че същите имали видимо телесни увреждания. В останалата част свидетелят е очевидец и установява, че от къщата си е чул гласът на свид. В. С.а, която викала „ оставене ги, оставене ги“, както и когато се показал от къщата си видял, че черна кола от пред къщата на пострадалото семейство тръгнала нагоре по улицата. В тази част свидетелят установява преки доказателства досежно наличието на проблем с пострадалите и че черна кола се тръгнала от пред къщата на пострадали. Тези факти събрани с останалите доказателства по делото, използвайки веригата от непротиворечиви косвени доказателства, налага да се направи доказателствения извод, че черната гола, която свидетелят видял да си тръгва е колата, с която подсъдимите, другите две момчета и едно момиче дошли пред къщата на пострадалото семейство, че колата е именно процесният •••, с който подсъдимите, двете момчета и едно момиче са отишли пред дома на пострадалите. По отношение на чутото, свидетелят установява, че след като е чул думите оставете ги е имало насилие спрямо пострадалите – нещо, което се върши противно на тяхната воля, което е косвено доказателство. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични. Свидетелят е комшия на семейството, поради което е могъл да възприеме и да чуе обстоятелствата, дадени в показанията му (л. 113 от първоинстанционното дело). Свидетелката В. С.а е съпруга на свид. С. С.. Установява обстоятелства, че на процесното време, дата и място семейството се събрало на вечеря в с. Р., ул. „Г. Бенковски“ № •••, като тя и съпругът й се качили на втория етаж да оправят детето като свид. След известно време слязла на първия етаж при свекърва си свид. М. С. като видяла свекър си свид. С. С. с подутини на няколко места по лицето и че е бил бит. Установява, че след като взела детето, чула виковете на свид. М. С. „оставете го, убихте ми детето“, отишла на улицата където видяла черен •••, двамата подсъдими, две момчета и едно момиче. Свидетелства, че другите лица били свид. С. С., съпруг й, който бил на земята, а свид. В. С.а държала и оправяла свид. П. С.. Установява, че свидетелите П. С., С. С., С. С. имали охлузванията, подутини, синини по лицето, на свид. С. С. му липсвали зъби, бил е дезориентиран, в комоцио, както и че бил с месеци без зъби и не е работил, изпитвал е страх, треперел е. Свидетелства, че пострадалите били откарани в болницата в Т.. Установява, че подс. Щ. заявил, че „имайте късмет да не намерим кобилата с коня, да видите какво ще стане“, както и черният ••• тръгнал на горе посока •••••. Свидетелката установява преки доказателства, че подсъдимите са били на местопроизшествието, имало черен •••, същият след инцидента тръгнал посока •••••, установява кои са кръга на пострадалите, какви увреждания имали непосредствено след боя, както и какви са били техните болки и страдания и тяхната продължителност. Свидетелката не е очевидец на случилото се, но заедно с установените от нея доказателства и събраните от предишните свидетели може да се направи доказателствен извод, че подсъдимите си тръгнали с черния •••, като в него били двамата подсъдими, двете други момчета и едното момиче. Свидетелката е очевидец на случилото досежно изразените думи от подсъдимия – тяхното съдържание и авторство. Съдът напълно кредитира показанията й като пълни, непротиворечиви, допълващи се с останалите свидетели, логични и безпристрастни (л. 113-114 от първоинстанционното произовдство). Свидетелят Л.Щ. свидетелства, че заедно със свид. Х. Х.в и свид. К. К., на 08.12.2019 г. сдед 22.10 часа посетили с. Р., ул. „•••••“ № ••• по повод подаден сигнал за сбиване между две групи лица, като едната се движела с черен ••• с номер ОВ •••• ВР. Установява, че пострадали били свидетелите С. С., С. С. и П. С., като същите имали видими наранявания по лицето, за което дошла и медицинска помощ и същите били откарани в болницата в Т.. Свидетелства, че не открили подсъдимите на местопроизшествието, нито черния •••. В тази час свидетелят установява преки доказателства, а именно, че е имало сбиване, подаван е сигнал до полицията и до спешното, кръга на пострадалите лица и че същите имали телесни повреди. В останалата част е косвен свидетел, тъй като възпроизвежда данни, казани от пострадалите – че подс. Щ., Б. А. и още трима са дошли при пострадалите да са разправят за кобилата на подсъдимия и обвинили, че С. С. я е откраднал, при което биели и ритали тримата пострадали. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля като достоверни, обективни, логични и непротиворечиви на останалите и на формалната логика. Свидетелят е орган на власт, непредубеден и незаинтересован от изхода на делото (л. 114-115 от първоинстанционното дело и л.118 ДП). Свидетелят К. К. установява обстоятелствата, че на процесната дата и време заедно със свид. Х. Х.в и Л.Щ. посетили процесното място по подаден сигнал за бой. Свидетелстват, че пострадалите лица били свид. С. С., свид. П. С. и свид. С. С., които са имали видими белези от нанесен побой в областта не само на главата, но и на цялото тяло, че свид. С. С. бил със счупени зъби. Свидетелства, че заедно с колегите започнали оперативни действия по сигнала и закарали пострадалите в болницата в Т.. В останалата част К. е косвен свидетел, тъй като установява обстоятелства, които пострадалите възприели, че четирима мъже – двамата подсъдими и други двама заедно с една жена били пред дома им, първо позвънял телефон, че кола има проблем, след това свид. Ст. С., свид. П. С., от една страна и подсъдимите, от друга, започнали да се разправят за коне и кобили, започнал бой между двамата подсъдими и свидетелите С. С. и П. С., а в по-късен момент дошъл свид. С. С., който се притекъл на помощ на баща си и брат си, като същият също бил пребит от двамата подсъдими. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля като достоверни, обективни, логични и непротиворечиви на останалите и на формалната логика. Свидетелят е орган на власт, непредубеден и незаинтересован от изхода на делото (л.118-119 от първоинстанционното дело, 119 ДП). Свидетелят Х. Х.в установява обстоятелства, че на процесната дата и време заедно със свид. К. К. и Л.Щ. посетили процесното място по подаден сигнал за бой. Свидетелстват, че пострадалите лица били свид. С. С., свид. П. С. и свид. С. С., които са имали видими белези от нанесен побой в областта не само на главата, но и на цялото тяло. Свидетелства, че заедно с колегите започнали оперативни действия по сигнала и закарали пострадалите в болницата в Т.. В останалата част Х.в е косвен свидетел, тъй като установява обстоятелства, които пострадалите възприели и му казали на самия ден на случилото се, а именно, че четирима мъже – двамата подсъдими и други двама заедно с една жена били пред дома им, първо позвънял телефон, че кола има проблем, след това свид. Ст. С., свид. П. С., от една страна и подсъдимите, от друга, започнали да се разправят за коне и кобили. По показания на другите свидетели, установява, че започнал бой между двамата подсъдими и свидетелите С. С. и П. С., а в по-късен момент дошъл свид. С. С., който се притекъл на помощ на баща си и брат си, като същият също при пребит от двамата подсъдими. Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля като достоверни, обективни, логични и непротиворечиви на останалите и на формалната логика. Свидетелят е орган на власт, непредубеден и незаинтересован от изхода на делото (л.119-120 от първоинстанционното дело, л.120 ДП). Свидетелят И.Г. установява фактите, че подс. Щ. я потърсил, за да закара него и други приятели до с. Р. да се разберат с мъж за коне. Установява, че на процесната дата и място ги закарала с колата на подс. Щ., която била черен •••, и лицата освен нея били двамата подсъдими и М.. Свидетелката установява, че след като отишли на процесното място подс. Щ. се обадил по телефона и казал, че колата му е строшена и ако може да слезе до улицата, след което дошъл свид. С. С., за да разговарят за конете на подсъдимия. В едни по-късен момент дошъл свид. П. С. и започнал бой между подс. Щ., подс. Р. и М., от една страна и свид. С. и П. С., от друга, установява и че двамата подсъдими „започнаха да бият това момче“ (свид. П. С.). Свидетелства, че в по-късен момомент дошъл свид. С. С., започнала голяма суматоха, биели се хората, не е могла да види кой кого удря, всички се биеха накуп. Установява, че дошла една възрастна руса жена и друга с дете, което с оглед събраните доказателства е свид. М. С. и свид. В. С.а. Лицата спрели да се бият, като подсъдимите, М. и тя се качили в колата и тръгнали с колата. Установява, че подс. Щ. взел крик от колата и ударил едно от младите момчета. Съпоставен този факт с показанията на свид. В. С.а, следва, че подс. Щ. ударил чрез крик свид. П. С.. Свидетелката установява, че подсъдимия отишъл при свид. С. и започнал да го рита, а в целия бой подс. Р. М. също „удряше и тримата“ пострадали, но не ги е ритал, а подс. Щ. е пребил и „първото момчето“, което е свид. П. С.. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта, с която казва, че само 4 човека са били в колата, а не 5 – двама подсъдими, две момчета и тя, тъй като това противоречи на останалите показанията. Съдът не кредитира и показанията й в частта, с която казва, че М. ударил свид. С. С., той паднал на земята, тъй като това противоречи на показанията на свид. С. С., който казва, че подсъдимия Щ. го ударил в челюстта с юмрук, паднал на земята и зъбите му се счупили, а едва след това подс. М. започнал да бие свид. С. С.. Тези показания са установени чрез разпита му (л.104-107 от първоинстанционното дело) и повторния разпит на свид. С. С. (л.118 от първоинстанционното дело). В тази част следва да се отчете нейната предубеденост спрямо подсъдимите, тъй като самата тя твърди, че са близки приятели от дълги години. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта, с която твърди, че свид. П. С. посегнал на подс. Щ. – опитва се да установи, че свид. П. С. е станал причина за боя, т.е. провокирал е подс. Щ.. Първо, свидетелката е приятелка от дълги години на подсъдимия, което е основание за липсата на нейната безпристрастност, респективно некредитиране на тези показания. Второ, в тази част показанията й са противоречи на показанията на свид. С. С. и свид. П. С., че първи удар е нанесъл подс. Щ.. Ето защо възражението за провокация е неоснователно. В останалата част съдът напълно кредитира показанията на свидетелката, тъй като е очевидец на случилото се – потвърждава шофирането с кола, марката й, цвета й, както и че двамата подсъдими биели тримата пострадали (С., П. и С.), отделно подс. Р. М. удрял всичките, а подс. Щ. ритал свид. П. и С. С.и, както и че ударил първия с крик. По отношение на факта, че е станало суматоха и че хората се сбили, съдът напълно кредитира показанията, тъй като в тази ситуация житейски и човешки е обосновано, пострадали да се защитят и те да отвърнат на удара, за да опазят живота и здравето си, което и инстинкт за самосъхранение (л. 115-116 от първоинстанционното дело и л. 113-114 ДП). Съдът кредитира показанията на свидетеля М. А., в частите, в които установява предисторията на случилото се, случилото се пред дома на пострадалите. Свидетелят установява, че на процесната дата 08.12.2019 г. е бил на гости у подсъдимия, където последният разбрал, че коня му и кобилата били откраднати от С. от с. Р., по прякор Връвта, както и че на същия ден, късно вечерта той, двамата подсъдими и свид. И.Г. отишли пред дома на пострадалите, като в началото подсъдимия взел му се обадил по телефона, след което свид. С. С. излязъл на улицата пред двора. Свидетелства, че в малко по-късен момент дошъл един от синовете му, което с оглед другите показания може да се направи доказателствен извод, че това е свид. П. С.. Започнали да се карат тримата, като подс. Щ. и свид. П. С. се сбили, подсъдимият Щ. „го удари, той падна на земята“ и към тях се присъдели подс. М., който също се биел с тях. Свидетелства, че по-късно дошъл другият син на свид. С. С., който е свид. С. С. и също имал белези от бой после. В тази част свидетелят установява, че подсъдимите се сбили с тримата пострадали на процесното място, дата и време. Свидетелят установява, че същият се опитвал да разтърве биещите се и не е удрял никого, както и че не е видял възрастна жена. Като доказателствен извод, може да се направи, че съвсем логично и нормално е да участва и да помогне за разтърваване на биещи се. Но по отношение, че не е удрял никого, съдът не кредитира този факт – същият е извън предмета на чл.102 НПК, доколкото същият не е подсъдими или гражданки ответник, а по отношение на факта, че не е видял възрастна жена – свид. М. С. – нейното присъствие се доказана от показанията на другите свидетели и е напълно възможно да не е видял свид. С. на местопроизшествието. В останалата част съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй като не изразява факти и обстоятелства, а мнения, които водят до степен на вероятност – „не знам кой кого е ударил“, „възможно е Р. да го е ударил“ (за свид. С. С.), „не съм видял“, „вероятно Щ. е извадил крика“, „мисля, че С. не е нанасял удари“, „за Р. май че удари“. Освен това тези показания противоречат на другата му част, в която категорично заявява, че подс. Щ. е ударил свид. П. С. и той паднал на земята, че подс. М. също се включил в боя на тримата на пострадали (л. 116-117 от първоинстанционното производство и л.115 ДП). По отношение на извършената очна ставка между свид. И.Г. и свид. М. А. и повторният преразпит на свид. С. С. съдът установи, че първият удар, нанесен на свид. С. С. е е бил от подс. Щ.. Ето защо съдът не кредитира показанията на свид. Г. в частта, с която твърди, че свид. М. А. е ударил свид. С. С., независимо дали първи или впоследствие. Това е така, тъй като противоречи на останалите свидетелски показания и на формалната логика (л.117-118 от първоинстанционното дело). Свидетелката М. Щ.а установява факта, че имала коне, които й помагали да добива дървета и да ги превозва, че в един ден конете изчезнали и че същата се усъмнила, че свид. С. С. е откраднал конете, за което уведомила брат си подс. С. Щ.. В останалата част съдът не кредитира показанията й, тъй като свидетелства факти, които са извън предмета по чл.102 НПК, поради което не са относими по делото (л.137-138 от първоинстанционното производство). Съдът не кредитира показанията на свид. И.Д., тъй като същият е извършвал действия по разследването, на основание чл.118, ал.2 НПК (л.138- 139 от първоинстанционното производство). С оглед представения анализ на свидетелските показания, съдът приема, че възраженията на защитата, че показанията са противоречиви, възражения за показания на пострадалите, възражения за показанията на С. С. са неоснователни. Съвкупност всички свидетели установяват авторството и механизма на деянието, но техните показания на се противоречи, а взаимно допълващи се, тъй като всеки един от свидетелите установява как подсъдимите са се отнасяли към двамата пострадали – Ст. С. и С. С.. Само свидетелите В. С.а и С. С. са свидетели – очевидци и същите установяват, че двамата подсъдими удряли двамата пострадали заедно. Останалите свидетели установяват отделни моменти от побоя, но това не е противоречие в показанията, тъй като не са били свидетели на цялата част. Ето защо тези възражения са неоснователни. Показанията на свид. С. са приобщени по реда на НПК по чл.281, ал.1 и няма основание да не се зачитат. Също е неоснователно възражението кой кого е ударил. Логично и житейски обосновано е в такава суматоха при побой над три лица от двама подсъдими, за които двама имат средни телесни повреди, за което се води настоящото дело, да има суматоха и да се бият взаимно. Но по делото се установи кой първи започнал побой, причината – за липсата на коне и кобили, установи се, че подсъдимите са нанасяли удари на пострадали. Логично е да предположим, че пострадали също са отвръщали на удара с оглед инстинкта на самосъхранение, но по делото не се установиха обстоятелства за такива действия от страна на пострадалите, нито травми у подсъдимите, поради което и възражението, че не е ясно кой кого е ударил е неоснователно. Вярно е, че при побой част от свидетелите не са могли да възприемат в точност детайлите, но чрез правилата на формалната логика, съпоставяйки показанията на различни свидетели и на други събрани доказателства чрез други процесуални способи, се установи авторът на действията, спрямо кого са извършени и какъв е техният резултат. Напротив, по делото в точност се установи, чрез съпоставка, сечение и обединение на показанията на свидетелите, какво е станало. Затова възражението кой кого е ударил е неоснователно. В този смисъл напълно е установен механизмът на деянието – чрез удари с ръце и ритници. На това основание възражението за механизъм на деянието също е неоснователно. Неоснователно е възражението на защитата и на подсъдимите, че съдът е кредитирал само една група свидетели, а друга не. При направения по-горе анализ на показанията съдът прие в кои части кредитира показанията на всеки един от свидетелите, а не по групи, както и даде обяснения защо. За разкриване на обективната истина, съдът приобщи всички доказателства, обсъди ги в тяхната съвкупност и направи съответните доказателствени изводи. Съдът изрично е посочил че кредитира дори и показанията на свидетелите, приятели на подсъдимите, както и техните показания, като е дал обяснения в коя част. На това основание възражението е неоснователно. В обясненията си пред първоинстанционния съд подс. Щ. признава, че на процесното време, място и дата бил пред дома на пострадалите, като преди това позвънял по телефона и искал да се разбере със свид. С. С. за изчезналите му коне. Признава, че там били той, подс. Р. М., който му е брат, свид. И.Г. и свид. М. А.. Признава, че нанесъл побой само на свид. П. С., че си разменили удари. Съдът не кредитира показанията му в частта, с която твърди, че първи свид. П. С. го е ударил, след което той отвърнал на удара, както и че М. е ударил свид. С. С.. Първо следва да се отчете двуяката природа на неговите обяснения – свидетелски показания и на защитна версия. В тази част обясненията му противоречат на останалите свидетелски показания, че е удрял и тримата пострадали, както и че първи е нанесъл удара на свид. П. С.. Следователно в тази част съдът приема, че няма провокация от страна на свид. П. С., който да е причина подс. Щ. да нанесе ударите с цел защита и отвръщане на нападението. Освен това делото е за побой над С. С. и С. С., а не над П. С., което възражение е неотносимо към предмета на делото. Не се кредитират и обясненията ме, че телефонният разговор със свид. С. С. е бил за коне, а не за счупена кола, тъй като ако се възприеме тази теза, то не е ясно защо свид. С. е излязъл на улицата по това време късно вечерта, ако знае, че следва саморазправа за коне. Логично и житейско обосновано е, че пострадалият да излезе на улицата късно вечерта, ако е бил подмамен да оправи счупена/повредена кола, тъй като по този начин си докарва доходи, а не да излезе, ако знае, че има проблем за откраднати коне. Не се кредитира, че свид. М. А. е нанасял удари. Ето защо тази теза напълно противоречи на правилата на формалната логика. Противоречи и на свидетелските показания, че подсъдимия се обадил на пострадалия С. за счупена или повредена кола (л.139-140 от първоинстанционното дело). В обясненията си подс. Р. М. признава, че брат му се обадил на свид. С. С., че на местопроизшествието били свид. С. С., той, другият подсъдим Щ. и свид. П. С., свид. С. С., свид. М. А.. Съдът не кредитира обясненията му частта, с която твърди, че проведеният разговор по телефона със свид. С. е за коне, а не за счупена или повредена кола, тъй като противоречи на останалите свидетелски показания, на правилата на формалната логика, както написахме по-горе. Съдът не кредитира обясненията му, че свид. П. С. е започнал първи да бута, тъй като противоречи на останалите събрани доказателства и за наличието на провокация от страна на свидетелят С.. Не се кредитират обясненията му в частта, с която установява, че свид. С. и П. С. започнали да бият брат му, имал навехнат крак. Това е защитна теза. По делото не се установи, че подс. Щ. има наранявания, а тези с наранявания са пострадалите, поради което няма как свидетелите С. и свид. П. С. да са бутнали Щ. и да го бият. Не се кредитират и обясненията му в частта, с която твърди, че М. ударил свид. С. С., тъй като отново е защитна теза, противоречи на показанията на свидетелите С. С., М. А., очната ставка между свид. А. и свид. Г., както и на формалната логика (л.140 от първоинстанционното дело). От представените справки от ОДМВР – •••• се установи, че към 08.12.2019 г. подс. Щ. притежавал лак автомобил •••, с рег. № ОВ •••• ВР, с брой места 4 + 1. Тези факти напълно кореспондират с показанията на свид. И.Г., която твърди, че е закарала подсъдимите чрез колата на подсъдимия, а не нейната кола, както и на сид. Т.Т., В. С.а, че след побоя черна кола ••• си тръгнала от местопроизшествието. Всички тези факти доказват авторството на деянието от страна на подс. Щ.. Броят места показва, че в колата може да има 5 човека, както твърдят пострадалите и свидетелите М. С., В. С.а и В. С.а – двама подсъдими, две момчета, единият от които свид. М. А. и една жена – свид. И.Г.. Въз основа на всички показания и на това писмено доказателствено средство съдът прие, че в не местопроизшествието освен пострадалите и техните семейства са били още 5 човека – двама подсъдимия, двама мъже и едно момиче. Доколкото обаче обвинението е досежно съучастие за двамата подсъдимия в колата, то правнорелевантни са само тези факти и обстоятелства, които водят да установява авторството на деянието от двамата подсъдимия. По отношение на факта дали другите лица са участвали в нанасяне на телесна повреда в съучастие, то това зависи от правомощията на прокурора да внесе обвинителен акт и да очертае рамката на обвинението, досежно предмета на доказване – съучастие само от подс. Щ. и подс. М. (л.36- 37 ДП). От справката от Дирекция „Национална система 112“ се установи, че на 08.12.2019 г. От телефон 0885 625 408 е подаден сигнал от лицето, представящо се за В. В. В. и е изпратен екип на ЦСМП. По представения диск е назначена съдебно-фонетична експертиза, от чието заключение се установи, че има подаден сигнал от В. В. за побой в с. Р. в ул. „Г.Б.“ № •••, който бил нанесен от коняри, които дошли с кола ••• черен на цвят с регистрация ОВ и номер ••••. Съдът напълно кредитира заключението на експертизата като пълно, достоверно, обективно и компетентно. Оценено с останалите доказателства по делото може да се направи доказателствен извод, че причината за побоя са липса на коне и кобила, че поделият сигнал е свид. В. С.а, която тогава е бил с фамилия В., а към момента на разпита й пред първата инстанция С.а (л. 39-40, л.95-99 ДП). От представените данни от мобилни оператори, се установи, че свид. С. С. какъв процесната дата е притежавал мобилен номер +359 •••••, който напълно съответства на номера, описан в обвинителния акт, а подс. Щ. е имал номер +359 •••• (л. 47-52 ДП). Съдът напълно кредитира заключенията на съдебномедицинските експертизи (СМЕ) като пълни, всеобхватни, компетентни. От заключението им се установи, че на свид. С. С. е причинено избиване на пънчетата (значителна част от короните) на четири зъба – двата горни централни и двата странични резци на нивото на венеца, които са били мостоносители на металокерачина конструкция – мост; имал отчупена пластинка от вътрешната (лингвална) повърхност на пети долен десен дъб, оток с кръвонасядане на лицето, оток с насиняване на меките тъкани по дясната очна орбита, кръвонасядане на лява раменна става, охлузване в областта на ляата лопатка и в лява седалищна област. Посочено е, че счупването на описаните пънчета е равнозначно на тяхното травматично избиване, което е причинило затруднение на говоренето и дъвченето (фаза на отхапване). Останалите травми са причинили само по себе си временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Пострадалият С. С. е получил и лекостепенно мозъчно сътресение, зашеметяване, уплаха и стрес. Всичките тези вреди са в резултат на тъпи травми със значителна сила, които според вида и разположението си отговарят на да причинени от множество удари с ръце и крака, падане на пътна настинка. Заключението е посочило, че макар пънчетата да са носещи съответни металокерамични корони, то те са били функционално годни за това им предназначение и същите са изпълнявали изцяло функцията си при говорене и хранене. От заключението на СМЕ се установи наличие на телесна повреда на свид. С. С., нейният характер и вид – трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, което следва да се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК. Установи се, че вредите са причинени вследствие на побой, т.е. налице е причинната връзка между вредата и ударите. В о.с.з. вещите лица установява, че пънчетата са естествена част от зъба и са били конструкция на металокерамичните зъби. Посочено е, че е възможно зъбите и пънчетата да са избити от падането на асфалта, но в процесния случай не е така, тъй като няма нараняване на носа, скулата, а има ударът, причинил избиване е със сравнително мека еластична повърхност(л.109 от първоинстанционното дело и л.77-78 ДП). От заключението на втората СМЕ се установи, че на свид. П. С. са причинени охлузни рани и отоци по главата, оток на втори пръст на лявата ръка, които са причинели временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Не му е причинени разстройство на здравето временно опасно за живота. Описаните увреждания са резултат от тъпи травми, причинени от множество ударис ръце и крака. Следователно се доказва факта на увреждане на свид. П. С., както и нейният характер и вид – временно разстройство неопасно за живота, което следва да се квалифицира като лека телесна повреда по смисъла на чл.130 НК. Установи се, че вредите са причинени вследствие на побой, т.е. налице е причинната връзка между вредата и ударите. Съдът напълно кредитира заключението като пълно, достоверно, обхватно и експертно изготвено (л.88-89 ДП). От заключението на третата СМЕ се установи, че на свид. С. С. са причинени: счупване на три ребва в дясната гръдна половина, множество кръвонасядания (хематоми) и охлузни рани по главата и тялото, като счупването на три ребра е причинило трайно затруднение на движението на снагата за не по-малко от два-три месеца, а предвид възрастта и по- продължителен период, след който пострадалият чувства значителни по обем боли при движение и дишане. Охлузните рани и хематоми са причинели временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Причината за уврежданията са тъпи травми, които са причинени от множество удари с ръце и крака. Следователно се доказва факта на увреждане на свид. С. С., както и нейният характер и вид – трайно затруднение на движението на снагата, което следва да се квалифицира като следна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК. Установи се, че вредите са причинени вследствие на побой, т.е. налице е причинната връзка между вредата и ударите. Съдът напълно кредитира заключението като пълно, достоверно, обхватно и експертно изготвено (л.91-92 ДП). Съдът напълно кредитира като писмени доказателствени средства представената медицинска документация, от която заедно със заключенията на СМЕ се установиха пострадалите лица, периодът на лечение, лечебните заведения и информацията относно здравословното съС.ие на пострадалите след процесната случка. От автобиографията на подс. С. Щ. и декларацията за семейно и материално положение и имотно съС.ие се установи, че той е роден на 07.09.1991 г., учил е до пети клас в климатично училище в гр. Т., безработен и неженен, притежавал само •••, но не и друго имущество (л.161-162 ДП). От автобиографията на подс. Р. М. и декларацията за семейно и материално положение и имотно съС.ие се установи, че той е роден на 15.08.1982 г., неграмотен е, учил е само в първи клас, не е женен, няма семейство и няма деца и не притежава имущество (л.148-149 ДП). Съдът напълно кредитира като годни писмени доказателствени средства представените препис-извлечение от акта за смърт на С. С. С., ЕГН •••••••••• и удостоверения за наследници. От тях се установи родствената връзка и качеството на наследник на лицата свид. М. С., свид. П. С. и свид. С. С. (л.138-142 от НОХД № 189/2020 г.). Съдебното минало на двамата подсъдими Ссе установи от изисканите и приети във въззивното производство свидетелства за съдимост, бюлетини за съдимост и справки от НАП и ГДИН (л.40, 42, 50-58 от делото), С оглед на изложените съображения съдът счете, че събраните по делото доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата основа, по която да бъдат постигнати категорични отговори по значимите правни положения. Доказателствата, събрани по настоящото дело са логически, последователни и взаимно допълващи се, респ. техният анализ да води до единственото възможно заключение, че инкриминираното деяние е осъществено именно от подсъдимите. ОТ ПРАВНА СТРАНА Внесеният обвинителен акт (ОА) е за деяние по чл.131, ал.1, т.4, предл.3 вр. с чл.129, ал.2 и чл.20, ал.2 НК. За да бъде съставомерно деянието следва да се установят следните факти и обстоятелства: 1) разстройство за на здравето (избиване на пънчетата (короните) на 4 (четири) зъба - два горни централни и два странични резци, на нивото на венеца - трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за С. С. и счупване на три ребра в дясна гръдна половина, причинило трайно затруднение движението на снагата за период от два-три месеца за С. С.), 2) разстройство на здравето да е на повече от едно лице – С. С. и С. С. 3) увредата да се квалифицира като средна по смисъла на чл. 129, ал.2 НК; 4) същото да е причинено от двамата подсъдими в хипотезата на съизвършители при общи умисъл. Наред с това прокуратурата, при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че разстройство на здравето е причинено на на 08.12.2019 г. в с. Р., общ. Т., обл. ••••, ул. „Г.Б.“ № •••, което определя 5)място и време; 6) механизмът по който е станало деянието; в областта на челюстта на С. С. и в гръдния кош на С. С., които са 7) предмет на деяние. Фактите за място и време, обекта на деянието се установи от всички свидетелски показания, което се признаваше и от подсъдимия. Механизмът и предметът на деянията се установи не само от свидетелските показания, но и от приетите СМЕ, които потвърдиха, че получените телесни увреждания могат да се получат чрез удари с ръце, юмруци и ритници с крака. Както от свидетелските показания, така и от заключения на СМЕ се установи, че пострадали са свид. С. С., свид. С. С., които двамата са със средна телесна повреда, а свид. П. С., който е с лека телесна повреда. Доказано е, че вредата е н а поведе на едно лице по отношение на средната телесна повреда. Авторството на деянието се установи от всички свидетелски показания, които установиха, че подс. Щ. удрял с крака и с юмруци пострадалите С. и С. С., а подс. М. се присъединил към него като ги удрял с крака, когато били на земята. По отношение на пострадалия свид. П. С. се установи, че неговата лека телесна повреда е нанесена от подс. Щ. и подс. М., чрез удряне с юмруци, като подс. Щ. и чрез ритане и чрез удряне с крик, но за нея няма повдигнато обвинение от общ характер, а следва да се търси по частен. Следователно неоснователно възражението за авторство на деянието спрямо двамата пострадали. Същото се установи, че е извършено от двамата подсъдими, заедно, а не поотделно, както твърдят. Ето защо съдът отхвърли това възражение. Разстройството на здравето и нейният характер се установи от приетите СМЕ и приложеното медицински документи. Налице са белезите по чл.128 НК, поради което става въпрос за получена лека телесна повреда по отношение на свид. П. С.. Налице е разстройство на здравето по чл.129 НК – средна телесна повреда по отношение на свид. С. С. и свид. С. С.. Увредата на свид. С. С. след да се квалифицира като средна, тъй като травми са причинили трайно затруднение на снагата по смисъла на чл.129 НК. атрудняването по смисъла на закона представлява ограничаване възможността на крайниците да извършват движение в пълен обем. В обсега на това увреждане влиза не само затруднението на крайника, но и свързаните с него кости на таза, мускулите, сухожилията и други части, които вземат участие при нормалното и свободно извършване на движението. Уврежданията са съставомерни по чл. 129, ал. 2 НК, когато затрудняването има практическа стойност, а такава е налице при частична загуба или при възникване на затруднения в извършване на основната функция на крайника поради счупване или пукване на кости, изкълчване на стави и др. Затрудняване движението на снагата или врата представлява такова увреждане, което засяга двигателната способност и съгласуваното им свързване с основните функции на крайниците на тялото. То може да се изрази в ограничаване движението за завиване на тялото или някои части от него, за наклоняването, за обръщането или завъртването му, както и за настъпването на съС.ие на неподвижност. Налице е трайно затруднение на движението на снагата при счупване на три или повече ребра без разместване на фрагментите. Необходим признак на този състав е затрудняването на движението на снагата или врата да е трайно (т.10 ППВС № 3 от 27.09.1979 г.). От заключението на СМЕ се установи, че е налице счупване на три ребра, което попада в обхвата на дадените указания в цитираното постановление. Съдът напълно кредитира компетентността на СМЕ, тъй като установява, че увреждането е трайно. Като допълнителен елемент от увредата на свидетелят С., същият освен средна телесна повреда е получил и леки такива – охлузни рани и хематоми по главата и цялото тяло. Ето защо и възражението за вида, характера на телесната повреда и преквалификацията на деянието е неоснователно. Съдът няма необходими медицински познания, за да установи дали може да има счупени ребра или спукани, а се напълно кредитира заключението на СМЕ, която установи, че са налице счупени ребра, които да довели до трайно затруднение в движението на снагата. В този смисъл е неоснователно възражението на адвоката, че в медицината няма такъв термин, а има спукани ребра. По отношение на свид. С. С. се установи, че са му избити пънчета на четири зъби. Пънчетата представляват остатък от здрави естествени зъби, които са основа за металокерамика, мост и изкуствена коронка (Ф., А., Р. Р., Пропедевтика на протетичната дентачна медицина, София, 2015). Следователно на пострадалия са избити четири естествени зъби, върху които е имал металокерамика. Освен това заключението на СМЕ установи, че естествените зъби са избити на нивото на венците. Същите са служили за носещи и са били функционално годни и са изпълнявали функциите си за говорене и хранене. Съгласно даденото в т.10 ППВС № 3 от 27.09.1979 г., под "избиване на зъби" следва да се разбира не само загубата, но и счупването до нивото на венеца или разклащането им до такава степен, че отпадането да е неминуемо. Разклащането или счупването на зъб от такава степен е равнозначно на избиването му, защото тези увреждания довеждат до затруднения и ограничаване физиологическата им функция. Законът има предвид избиването на естествени, а не на изкуствени зъби. Избиването на изкуствени зъби не е телесна повреда, ако това не е довело до други съставомерни последици, като увреждане на челюстта или друга част, от която зависи говорът или дъвченето. По делото се установи, че са избити останки от 4 зъба до ниво венец, които са били естествени. Дори и да се приеме тезата на защитата, че зъбите са изкуствени, то следва, че повредата е средна, а не лека, тъй като с избиването на тези пънчета (остатък от естествени зъби), те са си загубили функцията за носене на металокерамика, което се попада в хипотезата, че избиването на изкуствени зъби или протези, е средна телесна повреда, тъй като е довело да увреждане на говора и дъвченето, което се установи от СМЕ и от свидетелските показания. Както е посочено в цитираното Постановление избиването на изкуствени зъби е телесна повреда, ако е довело до увреждане на челюстта или друга част, от която зависи говорът или дъвченето. Увреждането на говора и дъвченето се установи не само от свидетелските показания, но и от заключенията на СМУ. По отношение на свидетеля С. С. е било такова увреждане. А изобщо за двамата пострада с са налице и множество леки телесни повреди, подробно описани във фактическата част и анализа на доказателства, въз основа на приетото заключение на СМЕ. Ето защо съдът не приема за основателно възражението на подсъдимия за характера на телесната повреда, за вида й, респективно преквалификацията на деянието. Съдът не споделя това становище и приема, че така описаните наранявания не са причинили само болка и страдание по смисъла на чл.130, а това са наранявания, които са средна телесна повреда по смисъла чл.129 НК. По делото се установи, че средната телесна повреда на поведе от едно лице, а именно две – свид. С. С. и свид. С. С., поради което е вярна квалификацията за квалифициращият състав на престъплението, а не по основният, както твърди защитата. Правилно РС – Т. е отхвърли това възражение и правилно съдът е разгледал обвинението по състава на чл.131, ал.1, т.4, предл. 3 вр. чл.129, ал.2 НК. След преценката на релевантните по делото доказателства и при така установените фактически обстоятелства, съдът приема, че подсъдимите С. А. Щ. и Р. А. М. са осъществили от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.131, ар.1, т.4, предл. 3 във вр. чл.129, ал.2 и чл.20, ал.2 НК като на 08.12.2019 г. около 22.00 часа, в с. Р., обл. ••••, улица „Г.Б.“ №•••, в съучастие като съизвършители помежду си, всеки един от тях е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на С. С. С. - избиване на пънчетата (короните) на 4 (четири) зъба - два горни централни и два странични резци, на нивото на венеца - трайно затрудняване на дъвченето и говоренето и на С. С. С. - счупване на три ребра в дясна гръдна половина, причинило трайно затруднение движението на снагата за период от два-три месеца. Съдът обсъди следните правни положения: Родов обект на престъплението са обществени отношения, свързани с посегателства върху здравето и телесната неприкосновеност на личността, а непосредствен обект са телесната цялост на свид. С. С. и свид. С. С.. От обективна страна Съдът намира, че се установи по делото от обективна страна, че подсъдимите Щ. и М. (субект) са нанесли удари с ръце и ритници с крак (средство) съответно в областта на челюстта на свид. С. С. (обект) и в областта на гръдния кош на свид. С. С. (обект), които удари с ръце и крака представлявали изпълнително деяние, осъществено на 08.12.2019 г. около 22.00 часа, в с. Р., обл. ••••, улица „Г.Б.“ №••• (време и място) като по тази начин му причинил вредоносен резултат (резултантно престъпление): две средни телесни повреди, изразяващи се в: избиване на пънчетата (короните) на 4 (четири) зъба - два горни централни и два странични резци, на нивото на венеца - трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за свид. С. С. и счупване на три ребра в дясна гръдна половина, причинило трайно затруднение движението на снагата за период от два-три месеца за свид. С. С., които са обусловили разтройство на здравето по смисъла на чл.129, ал.2 НК на повече от едно лице. От приетите СМЕ се установи причинно- следствената връзка между деянията на подсъдимите и вредоносните резултати, че са в следние от удари с ръце и крака в областта на тялото и на главата. Извън предмета на доказване по чл.102 НПК се установи, че са причинени и леки телесни повреди на двамата пострадали, както и телесна повреда по чл.130 НК от удари с ръце и ритници с крака (средство и изпълнително деяние) от двамата подсъдими (субект) в областта на главата и тялото на свид. П. С. (обект), както и чрез удар с крик (предмет) от подс. Щ. (субект). Когато с деянието на едно лице едновременно се причиняват две или повече по вид телесни повреди, е налице едно престъпление, коeто се квалифицира с оглед най-тежкия резултат (т.17-18 ППВС № 3/1979 г.). В процесния случай – средна телесна повреда на двамата пострадали С. С. и С. С., поглъщат техните леки. Отделно следва да се отчете факта, че има трета лека телесна повреда по чл.130 НК спрямо свид. П. С., която не е погълната от деянието спрямо другите двамата пострадали, тъй това е отделен вид деяние и престъпление, осъществено в условията на идеална съвкупност, което се преследва по тъжба на пострадалия по чл.161, ал.1 НК. Това е така, тъй като с действията си двамата подсъдими освен, че причинили средни телесни повреди на две лица, причинели и лека телесна повреда, което е друг вид престъпление. Така с едно деяние е осъществен състава на два вида престъпления, едното от които се преследва по тъжба на пострадалото лице. От приетите СМЕ се установи, че всички травми на пострадалите са следствие от ударите, предвид което не може да се приеме, че са в резултат от друг механизъм, освен приетия във фактическата обстановка. Субективна страна От субективна страна - деянията са извършени при пряк умисъл (чл. 11, ал.2 НК) – подсъдимите са съзнавали, че с ударите с ръце и ритниците с крака в лицето и тялото на пострадалите ще причинят увреждания на пострадалите. Подсъдимите са разбирали противоправния характер на извършваното, както и общественоопасните последици на същото, като са искали настъпването им, т.е. че са забранени. Двамата подсъдими са искали да нанесат повреда на двамата пострадали в инкриминираната дата и място като са използвали ударите с цел саморазправа за откраднати коне и кобили от пострадалите. Прекият умисъл на подсъдимите се установи от следните факти. На първо място подс. Щ. е уговорил свид. Г. да закара него и брат му подс. М. в с. Р., от който факт може да се направи доказателствен извод, че подсъдимите са имали план, намерение да отидат в с. Р., тъй като са били на една и също място и са използвали помощта на друго лице. Второ, фактът, че подс. Щ. дал ключовете от собствената си кола на свид. Г. също е доказателство за намерението му да се види с пострадалите в друго населено място, а събрано с мотива за започване на побой – липсата на кон и кобила, води до единственият възможен извод, че е искал да се саморазправя с пострадалите, целял е да си върне коня и кобилата като използва затова и упражни сила върху телесната неприкосновеност на двамата пострадали. Изобщо прекият умисъл на двамата подсъдими да нанесат телесните уврежданията на пострадалите се установи не само от характера и механизма на побоя, който изисква целенасочени действия към телата на пострадалите, но и поради факта че след като нанасят побой на единия (свид. С. С.), после преминават към трето лице (свид. П. С.), след това към другия пострадал (свид. С. С.) и накрая пак се връщам към свид. П. С.. Целият механизъм на нанасяне на удари и ритници е доказателство за целенасочените телодвижения на двамата подсъдими, за това, че са искали да неутрализират действията и да се разплатят за липсващия кон и кобила. В този случай, че нанасянето на телесна повреда, подсъдимите са искали от пострадалите да ги сплашат и да им върнат коня и кобилата. Характера и степента на уврежданията е доказателство, че подсъдимите не са се спрели само до нанасяне на леки телесни повреди, т.е. изпълнителното деяние да е спряло на фаза по-лека телесна повреда от процесната. Напротив, интензитета на ударите, характера на вредите е доказателство, че подсъдимите освен първи са продължили да бият и ритат пострадалите, а тяхната сила е биля голяма, за да предизвика тези наранявания. На свид. С. С. са счупени дъби само от първия удар, което е доказателство, че упражнената сила е достатъчно голяма, а не е използвана само за сплашване на пострадалият, но и за възмездие от страна на подсъдимите, за липсващите им коне. Подсъдимите са разбирал, искали са и са знаели, че извършват тези действия съвместно спрямо повече от едно лице. Подс. М. също е имал умисъл и той се установи от свидетелските показания на свид. В. С.а, който й казал „махни се поне тебе да не удрям“ (л.112 от първоинстанционното дело). Думите използвани от подс. М. са доказателство, че същият е искал е да осъществи побой, целял е този побой и е искал да настъпят вредоносните последици. Наречието „поне“ означава, че същият е имал умисъл да нанесе увреда на повече от едно лице. Глаголът „махни“ означавал, че е имал пречка към целта си и е бил готов да я премахне, за да осъществи побой над двамата пострадали, което е доказателство за пряк умисъл. Наречието за действие „удрям“ е доказателство, че е целял да нанесе ударите. По отношение на подс. Щ. същият също е имал умисъл да навреди на повече от едно лице. И този умисъл се доказва не само от неговите действия, но и от думите, които свид. В. С.а установява, че е изрекъл: „имайте късмет да не намерим кобилата с коня, да видите какво ще стане“, което и доказателства за намерението да сплаши подсъдимите, за целта да нанесе ударите, да причини телесните увреждания и да знае, че чрез тях може да се върне кобилата с коня. По аргумент от противното (per argumentum a contrario), при липса на умисъл за увреда на повече от едно лице, следва, че вредите ще са само върху едно лице и същият няма да е нанесъл удари и ритници на двамата пострадали свид. С. С. и свид. С. С., както и на свид. П. С. (чиито увреждане е лека телесна повреда и е извън предмета на делото). След като свидетелите установяват, че подс. Щ. удрял и свид. С. и свид. С. един след друг, то следва, че е имал умисъл, тъй като ударите на подсъдимият изискват целенасочени действия – искам да ги осъществи, осъзнавал, е че ще нанесе телесна увреда и е целял техният вредоносен резултат. Фактът, че подс. Щ. позвънил на пострадалия С. е доказателство, че същият е намерил неговият телефон предварително, имал е изграден план, положил е усилия да събере още трима човека – брат му подс.. М., М. А. и друго, както и момичето, които обстоятелства водят към изграден пряк умисъл. Фактът, че се е обадил за повредена кола се интерпретира в две насоки – първата, че е имал изграден план да накара пострадалия С. да излезе от къщата и да се разправят под предлог, че колата му се е развалила, тъй като С. е бил майстор на коли, а втората – знанието, че е майстор на коли е доказателство, че е проучил добре пострадалия с какво се занимава, къде живее, намерил е неговия телефон. Всички тези обстоятелства са доказателства за изграденият пряк умисъл. Освен това, общият умисъл на двамата подсъдими се установи от всички установени обстоятелства – двамата потеглили с една кола към друго село, което е с. Р., върнали се с една кола, т.е. предварително са се наговорили да се срещнат за да се качат от едно място. Знаели са къде отиват, знаели са хората, не са търсели дома на пострадалите или улицата. Интерпретирано, че двамата подсъдими са братя, всичко създава към правния извод, че двамата подсъдими са съзнавали двамата да нанесат телесни повреди, предвиждали са, че вследствие на общия им побой на двамата пострадали и са искали да ги увредят. Имали са изграден план, организацията, като се сговорили предварително за случая. И двамата са действия в качеството на съизвършители – участвали активно в осъществяване на изпълнителното деяние. С оглед изложеното, съдът отхвърли възраженията на защитата и на подсъдимите, че последните са нямали умисъл за извършеното деяние, както по отношение на умисъл да нанесат увредата, така и по отношение на общия им престъпен умисъл. Всеки един от тях е искал да нанесе удар на семейството на С. С. – той и синовете му, за да си върнат конете и за знаели, че са действали заедно, в съучастие. Поради което следва да се съобрази, че двамата подсъдими са братя. Ето защо е доказан умисъл за деянието за всеки един от тях и общият престъпен умисъл. В този смисъл възраженията са неоснователни. Неоснователно е възражението, че побоят е нанесен и от трето лице, т.е. възражение за липса на друг подсъдими – свид. М. А.. Това е така, тъй като прокурорът е този, който определя рамките на обвинението – предмет, субект, деяние, механизъм, резултат, поради което и да се установи участие на друго лице, то това не е основание за оправдателна присъда, а евентуално ще се вземе предвид при индивидуализация на наказанието и определяне размера на гражданския иск. Освен това по делото не се установи свид. А. да е нанасял удари, нито от показанията на свидетелите на пострадалите, нито от показанията на свидетелят очевидец В. С.а, нито от показанията на свид. И.Г.. ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО За подсъдимия С. А. Щ. Наказанието по чл.131, ал.1, т.4, предл. 3 във вр. чл.129, ал.2 и чл.20, ал.2 НК предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години при средна телесна повреда. Престъплението е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Обществената опасност на деянието се определя като висока. Подсъдимият С. Щ. е осъждан много пъти (л.40, 42, 50-54 от делото). За наказанието по дело № 46/2011 г. на РС - Т. подсъдимият е изтърпял пробацията на 24.08.2012 г., чиято реабилитация по чл.88а НК е настъпила на 24.02.2014 г. За деянието по НОХД № 364/2011 г. на РС – Т., реабилитацията по чл. 86, т.1 НК е настъпила на 28.09.2014 г., а абсолютната по чл.88а НК на 28.09.2019 г. За деянието по НОХД № 89/2017 г. на РС – Т., реабилитацията по чл.88а НК настъпва на 11.04.2021 г., а глобата, съгласно даденото в т.31, раздел I и т.15, раздел II на ТР № 1/24.01.2022г. по тълк. д. № 1/2018г., указанията, дадени в т.4 от Постановление № 7/04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г. на ПВС на НРБ, не са загубили значение, освен давностният срок, следва да е изтекъл и срок, равен на чл.86, ал.1, т.3 НК (в т.7 от ТР № 2/28.02.2018г. по тълк. д. № 2/2017г. на ОСНК на ВКС ). За нея не е образувано изпълнително дело, поради което реабилитацията изтича на 26.07.2022 г. В този смисъл към момента на извършване на деянието 08.12.2019 г., подсъдимия не е бил реабилитиран, поради което следва да се приеме, че е бил осъждан, на основание чл.85 НК. Всичко това води до възможния правен извод за висока обществена опасност на дееца. Подбудите за извършване на деянието са незачитане на установените правила за зачитане на телесната неприкосновеност и желание за саморазправа. Съдът не установи смекчаващи обстоятелства за подсъдимия. Наказателното дело е образувано през 2019 година, поради което при индивидуализация на наказанието следва да се отчетете периодът от време от 2019 година до датата на постановяване на решението, с оглед принципа за бърз наказателен процес (чл.6 ЕКПЧ), а именно, че решаващият национален съд следва да отчете дългият процес при индивидуализация на наказанието. Като по този начин обезщетението за евентуално забавено правосъдие ще бъде компенсирано в продължителността на наказанието. К а т о отегчаващи вината обстоятелства съдът прие: деянието е осъществено в съучастие с брат му, което е нарушава възприетите морални устои в семейство. По време на боя е имало малко, което също е основание да се приеме като отегчаващо вината обстоятелства, тъй като е доказателство и за нарушени вътрешни морални принципи у подсъдимия Същият не е трудово ангажиран. Не са налице обстоятелствата по чл.55 НК. Предвид гореизложеното настоящият съдебният състав приема, че наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства, в размер малко под средния (6 години), предвиден за наказанието. С оглед осъществяване генералната и специална превенция по чл.36 НК най-справедливото наказание е 5 години. Освен това този размер на наказанието, което бъде изтърпяно ефективно, би въздействало възпиращо не само за подсъдимия, но и на други неустойчиви членове на обществото, склонни към извършване на такива престъпления. За настоящото производство няма съответен протест или жалба. С оглед принципа за не влошаване съС.ието на подсъдимия (reformatio in pejus, чл.337, ал.2 НПК), настоящата инстанция не може да измени присъдата като увеличи така наложеното наказание с още години. Ето защо наказанието в размер на 2 години лишаване от свобода следва да се потвърди. По изложените съоръжения възражението на подсъдимия и неговата защита за несправедливо наказание е неоснователно. Напротив първоинстанционният съд е следвало да отчете отегчаващите обстоятелства като наложи по – голямо по размер наказание, а именно 5 години. Неоснователно е възражението, че наказанието не трябва да бъде ефективно. Правилно РС – Т. не е приложил чл.66 НК, поради липса на материалноправните предпоставки, а именно лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Реабилитацията по чл.88а НК на присъдата по НОХД 89/2017 на РС – Т. изтича на 11.04.2021 г., а процесното деяние е извършено на 08.12.2019 г., т.е. престъплението е извършено преди абсолютната реабилитация. На основание чл.88а, ал.4 НК, когато лицето е извършило престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените срокове за всички осъждания. Ето защо липсва материалната предпоставка – липса на предходно осъждане, за да се приложи чл.66 НК. Второ, само ефективното наказание ще изпълни целите за превъзпитание, поправяне и да отнеме възможността да се извършват други престъпления. Същото ще бъде предупредително и превъзпитателно за останалите членове на обществото. Това е така, тъй като подсъдимият е осъждан и друг път за телесни повреди, което е доказателство, че не се превъзпитал и поправил. Не се е поучил от предишните се постъпки. Ето защо наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. Съгласно чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС строг режим се определя от съда за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода, независимо от реабилитацията. Наказанието по НОХД 89/2017 на РС – Т., подсъдимият е изтърпял на 26.07.2017 г., поради което петте години по чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС изтичат на 26.07.2022 г., а деянието е на 08.12.2019 г. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 б. „б“ ЗИНЗС като е определил „СТРОГ РЕЖИМ“ на изтърпяване на наказанието. За подсъдимия Р. А. М. Наказанието по чл.131, ал.1, т.4, предл. 3 във вр. чл.129, ал.2 и чл.20, ал.2 НК предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години при средна телесна повреда. Престъплението е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Обществената опасност на деянието се определя като висока. Подсъдимият Р. М. е осъждан много пъти (л.40, 42, 55-58 от делото). За наказанието по дело № 270/2003 г. на РС - Т. е образувано изпълнително дело, чиято давност по чл.82, ал.5 е изтекла на 19.08.2016 г. и изпълнението вече е погасено, а реабилитацията е настъпила по право на основание чл.86 НК.. За деянията и кумулацията на наложените наказания по НОХД № 423/2012 г. на РС – Т., подсъдимият е освободен условно предсрочно на 04.09.2014 г. със срок от шест месец, който срок изтича на 04.03.2015г. Реабилитацията настъпва по чл.88а НК в срок от 5 години (чл.82, ал.1, т.4 НК) считано от 04.03.2015 г. (на основание чл.88а, ал.3 НК), който изтича на 04.03.2020 г. Процесното деяние е извършено на 09.12.2019 г., поради което на основание чл.88а, ал.4 НК към датата на процесното деяние, реабилитацията не е настъпила, поради което следва да се приеме, че е бил осъждан, на основание чл.85 НК. Всичко това води до възможния правен извод за висока обществена опасност на дееца. Подбудите за извършване на деянието са незачитане на установените правила за зачитане на телесната неприкосновеност и желание за саморазправа. Съдът не установи смекчаващи обстоятелства за подсъдимия. Наказателното дело е образувано през 2019 година, поради което при индивидуализация на наказанието следва да се отчетете периодът от време от 2019 година до датата на постановяване на решението, с оглед принципа за бърз наказателен процес (чл.6 ЕКПЧ), а именно, че решаващият национален съд следва да отчете дългият процес при индивидуализация на наказанието. Като по този начин обезщетението за евентуално забавено правосъдие ще бъде компенсирано в продължителността на наказанието. К а т о отегчаващи вината обстоятелства съдът прие: деянието е осъществено в съучастие с брат му, което е нарушава възприетите морални устои в семейство. По време на боя е имало малко, което също е основание да се приеме като отегчаващо вината обстоятелства, тъй като е доказателство и за нарушени вътрешни морални принципи у подсъдимия. Същият не е трудово ангажиран. Не са налице обстоятелствата по чл.55 НК. Предвид гореизложеното настоящият съдебният състав приема, че наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства, в размер малко под средния (6 години), предвиден за наказанието. С оглед осъществяване генералната и специална превенция по чл.36 НК най-справедливото наказание е 5 години. Освен това този размер на наказанието, което бъде изтърпяно ефективно, би въздействало възпиращо не само за подсъдимия, но и на други неустойчиви членове на обществото, склонни към извършване на такива престъпления. За настоящото производство няма съответен протест или жалба. С оглед принципа за не влошаване съС.ието на подсъдимия (reformatio in pejus, чл.337, ал.2 НПК), настоящата инстанция не може да измени присъдата като увеличи така наложеното наказание с още години. Ето защо наказанието в размер на 2 години лишаване от свобода следва да се потвърди. По изложените съоръжения възражението на подсъдимия и неговата защита за несправедливо наказание е неоснователно. Напротив първоинстанционният съд е следвало да отчете отегчаващите обстоятелства като наложи по – голямо по размер наказание, а именно 5 години. Неоснователно е възражението, че наказанието не трябва да бъде ефективно. Правилно РС – Т. не е приложил чл.66 НК, поради липса на материалноправните предпоставки, а именно лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Реабилитацията по чл.88а НК на присъдата по НОХД 423/2012 на РС – Т. изтича на 04.03.2020 г., а процесното деяние е извършено на 08.12.2019 г., т.е. престъплението е извършено преди абсолютната реабилитация. На основание чл.88а, ал.4 НК, когато лицето е извършило престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените срокове за всички осъждания. Ето защо липсва материалната предпоставка – липса на предходно осъждане, за да се приложи чл.66 НК. Второ, само ефективното наказание ще изпълни целите за превъзпитание, поправяне и да отнеме възможността да се извършват други престъпления. Същото ще бъде предупредително и превъзпитателно за останалите членове на обществото. Това е така, тъй като подсъдимият е осъждан и друг път за телесни повреди, което е доказателство, че не се превъзпитал и поправил. Не се е поучил от предишните се постъпки. Ето защо наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. Съгласно чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС строг режим се определя от съда за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода, независимо от реабилитацията. Наказанието по НОХД 423/2012 на РС – Т., подсъдимият е изтърпял на 04.03.2015 г., поради което петте години по чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС изтичат на 04.03.2020 г., а деянието е на 08.12.2019 г. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 б. „б“ ЗИНЗС като е определил „СТРОГ РЕЖИМ“ на изтърпяване на наказанието. По ГРАЖДАНСКИЯ ИСК Предявени са граждански искове, при чието разглеждане, съдът ще се ползва от отговора на въпросите по чл.301 НПК. Съгласно чл.88, ал.1 НПК, гражданският иск се разглежда по правилата на НПК, а когато няма такива се прилагат правилата на ГПК. В този смисъл приложими са правилата на чл.146 ГПК и указанията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС. Предявени са осъдителни искове с правна квалификация по чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди. Исковете са предявени и разгледани в производството по глави XIX и XX НПК, поради което са съществували процесуалните предпоставки за надлежното упражняване правото на иск и искът е бил допустим. Не са били налице пречките по чл.376, ал.3 НПК към момента на разпоредително заседание. Веднъж приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, гражданският иск трябва да получи произнасяне (ТР № 1/04.02.2013г. по тълк.д.№ 2/2012 на ОСНК на ВС). В настоящото производство съдът потвърждава изцяло присъдата - досежно наличието на деяние, вина и вреда. Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението (Постановление № 9/25.12.1961г.на Пленума на ВС на НРБ, изменено с Постановление № 7/1987г.). Гражданските ищци в наказателното производство при условията на пълно и главно доказване, следва да установят твърдените от тях факти, а именно че на 08.12.2019 г. са получил телесни увреждания, подробно описани в обвинителния акт от подсъдимите (деяние), вследствие на които (причинно- следствена връзка) са получил неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания (вреда), както и размерът на претендираните вреди в размер на 8 000.00 лева, както и качеството на наследници на пострадалия С. С., починал в хода на производството. Наличието на вина се предполага до доказване на противното само досежно гражданския иск, но не и съставомерността на престъпното деяние, на основание чл.45, ал.2 ЗЗД. Подсъдимите при условията на насрещно и пълно доказване следва да установят твърдените от тях правонамаляващи възражения, а именно, че свид. П. С. (провокация) е станал повод за сбиването, че вредите не са в присъдения размер, както и липсата на вина. В първоинстанционното производство е предявен граждански иск с правна квалификация по чл.45 ЗЗД от С. С. С., ЕГН •••••••••• срещу солидарните длъжници подс. С. А. Щ., ЕГН •••••••••• и подс. Р. А. М., ЕГН •••••••••• за сумата от 10 000 лева, представляващи обезщеетение за причинените му неимуществени вреди от телесната повреда, ведно със законната лихва от датата на увреждането, а именно 08.12.2019г., до окончателното изплащане на сумата. Съдът е отхвърлил така предявения иск от гражданския ищец и частен обвинител С. С. С. срещу двамата подсъдими, солидарно, за горницата от 8 000.00 лева до пълния претендиран размер от 10 000.00 лева, като неоснователен и недоказан. Срещу отхвърлената част от така предявения граждански иск не е подадена въззивна жалба от гражданския ищец. Ето защо съдът приема, че Присъда № 31/13.12.2022г. по НОХД № 207/2022г. по описа на РС – Т., в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. С. С., ЕГН •••••••••• срещу солидарните длъжници подс. С. А. Щ., ЕГН •••••••••• и подс. Р. А. М., ЕГН ••••••••••, за горницата от уважената част от 8 000.00 лева до пълния претендиран размер 10 000.00 лева, е влязла в законна сила, на 28.12.2022г., поради необжалване, поради което тази част не е предмет на въззивна проверка. Вторият граждански иск е с правна квалификация чл.45 ЗЗД от М. П. С., ЕГН ••••••••••, С. С. С., ЕГН •••••••••• и П. С. С., ЕГН ••••••••••, всички с адрес: с. Р., общ. Т., ул. „Г.Б.“ № •••, в качеството им на наследници на починалия в хода на делото пострадал С. С. С., за сумата от 8000 (осем хиляди) лева, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането, а именно 08.12.2019 година до окончателното й издължаване. Като в този част присъдата е изцяло обжалвана от подсъдимите, поради което предмет на въззивният контрол е целият граждански иск. Според чл. 222 ГПК (отм.) и сега действащия аналогичен текст на чл. 300 ГПК единствено присъдата като акт на наказателния съд обвързва гражданския съд относно вината на дееца, както и относно неговата противоправност. В този смисъл е и поС.ната практика на ВКС изразена в Решение № 1086/4.01.06 г. по н.д. № 581/05 г. на ВКС и Решение № 175/22.10.2009г. по т. д. № 312/2009г. на ВКС. Задължителната сила на присъдата се отнася само до елементите на престъпния състав (Решение № 1288/12.01.2009г. по гр. д. № 3549/2007г. на ВКС ). В този смисъл настоящият състав ползва отговорите на въпросите по чл.301 НПК при разглеждане на гражданския иск само досежно деянието, причинно- следствената връзка и наличието на телесна увреда. При разглеждане на гражданския иск, ищецът се полза от доказателствените усилия на съда за установяване на обстоятелствата по обвинението, а следователно и на основанието на гражданския иск и неговия размер (ТР № 1/04.02.2013г. по тълк.д.№ 2/2012 на ОСНК на ВС). С оглед гореизложеното, ищецът при условията на пълно и главно доказване, е успял да докаже деянието, вредата, вината и причинно-следствената връзка. Подсъдимите С. Щ. и Р. М. не успяха на докажат възраженията си или липсата на вина. Напротив вината се доказа. Въпросът за вината на подсъдимите Щ. и М. по гражданския иск се доказа въз основа на събраните по делото доказателства. Не се установи провокация или съпричиняване от пострадалото лице П. С., поради което искът следва да бъде уважен. С оглед дадените показания на свид. М. П. С.а, С. С. С., В. И. С.а, В. В. С.а, П. С. С., съдът приема, че са доказани вредите на пострадалите С. С. и наследниците на С. С., търпените от тях физически и душевни болки и страдания. На основание чл.52 ЗЗД неимуществените вреди се присъждат по справедливост. С оглед причинените телесни повреди, липсата на провокация, обичайно изпитваните от всеки човек болки и страдания от такова телесно увреждане, периодът им на болка, липсата на възможност за работа, комуникация с хората, страх, стрес, уплах, невъзможност за говорене, хранене, че инцидентът е станал късно вечерта, периодът на възстановяване, както и практиката по сходни случай, съдът приема, че най-справедливото обезщетение е в размер около 10 000 лева. Но поради липса на жалба срещу отхвърлителната част, то настоящият съд не може да увеличи размера на гражданските искове за сумата над 8 000 лева. При непозволеното увреждане длъжникът изпада в запада, не от датата на покана при безсрочно задължение, каквато е процесната претенция, т.е. завеждане на делото (чл.84, ал.2 ЗЗД), а дължи лихва за забава от деня на увреждането (чл.84, ал.3 ЗЗД). В този смисъл правилно РС – Т. е присъдил обезщетението по чл.45 ЗЗД ведно със законната лихва за забава по чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД, считано от датата на увреждането, а именно 08.12.2019 г. Няма основание съдът на намали присъденият граждански иск, поради което възражението за размера на обезщетение и за справедлива сума е неоснователно. ПО РАЗНОСКИТЕ С оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 подсъдимите С. А. Щ. и Р. А. М. следва да бъдат осъден да заплати разноските по делото. Разходите направени от ОДМВР – •••• по ДП са в размер на 1 078.74 лева. За производството по НОХД № 204/2022 г. са направени следните разноски: защита на тройна СМE – 150.00 лева, 30.00 лева дневни и 43.92 лева пътни (л.109 от първоинстанционното дело). За две единични СМЕ за защита и изготвяне – 100.00 лева (л.110 от първоинстанционното дело) или това са в размер на 323.92 лева. За производството по НОХД № 189/2020 г. разходите в съдебната фаза са в размер на 541.73 лева (л.192 от цитираното дело). Следователно общо разходите в полза на бюджета на ВСС, които следва да се внесат по сметка на РС – Т. са в размер на 865.65 лева. Правилно съдът е осъдил подсъдимите да заплатят цитираните суми по сметка на ОДМВР – •••• и по сметка на РС – Т.. Двата иска са уважени за сумата от 8 000 лева, поради което държавната такса върху него се определя като 4 %, което е 320.00 лева или общо за двата иска подсъдимите следва да заплатят сумата от 640.00 лева в полза на бюджета на ВСС по сметка на РС – Т., на основание чл.88, ал.1 НПК вр. чл.77 ГПК. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е осъдил двамата подсъдими да заплатят сумата от 640.00 лева, което представлява държавна такса върху размера на двата уважени иска. На основание чл.189, ал.3 НПК, частните обвинители и граждански ищци имат право на разноски. Всеки един от пострадалите С. С. и С. С. са направили разноски във фаза ДП за техен повереник в размер на 300.00 лева (л.122-123 ДП). По НОХД № 189/2020 г. разходите, които са направили наследниците на С. С. представляват възнаграждение за адвокат и са в размер на 200.00 лева (л.134, 136 от НОХД № 189/2020 г. ), а граждански ищец и частен обвинител С. С. в размер на 100.00 лева (л.134 от НОХД № 189/2020 г.). По ВНОХД № 290/2021 г. наследниците на С. С. са направили разходи за възнаграждение за повереник в размер на 300.00 лева (л.90 от ВНОХД № 290/2021 г.). По НОХД № 207/2022 г. на РС - Т. гражданските ищци не са представили разходи. По настоящото дело наследниците на С. С. са направили разходи за повереник в размер на 600.00 лева (л.44, 45, 48, 47 от делото), а С. С. в размер на 300.00 лева (л.44, 45 от делото). Следователно подсъдимите С. А. Щ. и Р. А. М. следва да бъдат осъдени да заплатят на М. П. С., ЕГН ••••••••••, С. С. С., ЕГН •••••••••• и П. С. С., ЕГН ••••••••••, като наследници на пострадалия С. С. сумите, представляващи разноски за повереник, както следва: 300.00 лева за ДП; 200.00 лева по НОХД № 189/2020 г. на РС – Т.; 300.00 лева по ВНОХД № 290/2021 г. на ОС - ••••; Това е сумата от 800.00 лева, на основание чл.189, ал.3 НПК. В този смисъл неправилно съдът е присъдил на наследници само сумата от 900.00 лева, но това следва да се отстрани чрез института на тълкуване по чл.414 НПК. С оглед изхода на делото, подсъдимите С. А. Щ. и Р. А. М. следва да бъдат осъдени да заплатят на М. П. С., ЕГН ••••••••••, С. С. С., ЕГН •••••••••• и П. С. С., ЕГН ••••••••••, като наследници на пострадалия С. С. сумата от 600.00 лева, представляващи разноски в настоящото производство по ВНОХД № 24/2023 г. на ОС – ••••, на основание чл.189, ал.3 НПК. Освен това, подсъдимите С. А. Щ. и Р. А. М. следва да бъдат осъдени да заплатят на частният обвинител и граждански ищец С. С. С., ЕГН •••••••••• сумите, представляващи разноски за повереник, както следва: 300.00 лева за ДП; 100.00 лева по НОХД № 189/2020 г. на РС – Т.. Това е сумата от 400.00 лева, на основание чл.189, ал.3 НПК. В този смисъл неправилно съдът не е присъдил на С. С. сумата от 400.00 лева. Подсъдимите следва да бъдат осъдени за тази сума, но това следва да бъде осъществено в производството по чл.306, ар.1, т.4 НПК. С оглед изхода на делото подсъдимите С. А. Щ. и Р. А. М. следва да бъдат осъдени да заплатят на С. С. С., ЕГН •••••••••• сумата от 300.00 лева, представляващи разноски в настоящото производство по ВНОХД № 24/2023 г. на ОС – ••••, на основание чл.189, ал.3 НПК. При така изложените съображения, въззивния съд намира, че жалбата е неоснователна. При постановяване на присъдата са приложени правилата по чл.300, чл.310 НПК. Спазен е принципът за непрекъснатост на съдебното заседание (ТР № 3/20.11.2014г. по тълк. д. № 3/2014 на ОСНК на ВКС ) Решението на районния съд е правилно и законосъобразно, постановено при правилен и обстоен анализ на събраните доказателства. Това води и до извода, че Присъда № 31/13.12.2022г. по НОХД № 207/2022г. по описа на РС – Т. следва да се потвърди изцяло като правилна, на основание чл.338 НПК. Законодателят изрично е изключил от предмета на касационно обжалване въззивните решения за престъпления, за които деецът е освободен от наказателна отговорност с приложение на чл.78а НК и въззивните решения по чл.334, т.1 и т.6 НПК, поради което настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране (по арг. чл.346, т.2 НПК). По изложените съображения, ОКРЪЖЕН СЪД – ••••