Решение № 481 от 23.3.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 46/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 63в ЗАНН. Образувано по касационна жалба на Директора на Агенция за Държавна финансова инспекция гр.София, чрез •• Т.Я., срещу РЕШЕНИЕ №49/03.12.2025г., постановено по АНД № 20251440200199/2025г. по описа на Районен съд - Козлодуй, с което е отменено Наказателно Постановление №11-01-18/11.07.2025г., издадено от касатора, с което на Б.Й.М. е наложена глоба от 100.00 лв. за нарушение на чл. 51, ал. 5, т. 3 ППЗОП на основание чл. 141, ал. 2 вр. ал. 1 ППЗОП. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Излагат се подробни съображения в тези насоки и се прави искане за отмяна на решението и потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. Представена е и писмена молба по делото. Ответникът - Б.М. в представен отговор на касационната жалба излага подробно становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението. Моли за оставяне в сила на решението. Участващият по делото прокурор от ОП-Враца, прокурор Лалов дава заключение за уважаване на касационната жалба, така като е депозирана като основателна и доказана. Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14 - дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на делото е Решение № 49/03.12.2025г., постановено по АНД №199/ 2025г. по описа на Районен съд - Козлодуй, с което е отменено НП № 11-01-18/11.07.2025г. на Директора на АДФИ-София, с което на основание чл.141, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.142, ал.2 ППЗОП вр. чл. 32, ал.1 ЗАНН на Б.Й.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв. за извършено нарушение на чл.51, ал.5, т.3 ППЗОП – за това, че на 10.07.2024г. в •••, обл. •••, в качеството му на •• на назначената със Заповед № АД-1778/12.06.2024г. Комисия за разглеждане и оценяване на получените оферти за участие в процедура по вид „П. с.“, съгласно чл.18, ал.1,т.12 ЗОП, за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изграждане на МТП 6Kv/ 0.4 kV от електропровод „Р.“ за захранване на собствени нужди на баржи за превоз на ядрено гориво „П. а.“ и „Н.“ с мощност 160 kVА“, не е подписал протокола от работата на комисията на заседанието на 10.07.2024г. В решението при правилно установена фактическа обстановка е прието, че ответникът не е извършил нарушението, което му е вменено. Посоченото задължение е адресирано до членовете на комисията, но само в случаите, когато има изготвен индивидуален протокол от проведеното съответно заседание. Няма как да се вмени в задължение на М. обстоятелството, че не е подписал протокол от проведено заседание на конкретна дата -10.07.2024г., който протокол реално не е съществувал като самостоятелен такъв, а в съставения общ протокол не е предоставена възможност за полагане на подпис от негова страна, което изключва административно-наказателната му отговорност. Изложени са подробни мотиви в тази насока, въз основа на които и НП е отменено като незаконосъобразно. Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Изводите на районния съд за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление са правилни и се споделят в пълнота от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК препраща към тях и не следва да бъдат повтаряни отново в решението. Относимите за отговорността на ответника факти са установени правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правилен извод за несъставомерност на вмененото на ответника нарушение по чл.51, ал.5, т.3 ППЗОП. Разпоредбата на чл.51, ал.5, т.3 ППЗОП въвежда задължение членовете на комисията да подписват протоколите и докладите от работата на комисията. Задължението обаче предполага наличието на съществуващ писмен документ, който е оформен и подлежащ на подписване протокол и реална възможност за упражняване на задължението. В случая липсва самостоятелен протокол за заседанието от 10.07.2024 г., за който се твърди че не е подписан от лицето. Наличието на общ протокол, изготвен впоследствие за няколко заседания, не установява по несъмнен начин, че към момента на провеждане на заседанието е съществувал документ, който М. е следвало да подпише. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото е прието, че нарушение по чл.51, ал.5, т. 3 ППЗОП по отношение на конкретната обществена поръчка не е извършено от ответника М.. Нормата на чл.141 ППЗОП предвижда административна отговорност за лице, което наруши разпоредбите на правилника. Санкционната норма има бланкетен характер и изисква кумулативно наличие на конкретно установено задължение, конкретно неизпълнение и доказана вина. При липса на доказателства за тези елементи не може да се приеме наличие на съставомерно нарушение. Също така следва да се посочи, че Комисията по чл.103 ЗОП е колективен орган и организационните действия по оформяне и администриране на документацията не могат автоматично да се вменят като лична вина на всеки член или на председателя, без доказване на конкретно поведение. С оглед на изложеното възраженията на касатора са неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция. Същите не се подкрепят от доказателствата по преписката. Решението на РС-Козлодуй е правилно и законосъобразно, като не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и следва да остане в сила. Касационна жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски, тъй като не се дължат, а от страна на ответника не са претендирани разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд-Враца, в настоящият касационен състав