Решение от 17.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 675/2021 г.

гр.София,............................ г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI - 12 състав в публичното заседание на 27.03.2026 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

при участието на секретаря Г. Стоянова, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 675 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по ИМ на „А.“ АД, ЕИК 129007079, с която твърди, че е кредитор на „К.Т.Б.“ АД /н./ (КТБ АД (н.), с вземания по договор за банков влог в размер на 5 851 455.56 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, дължима за периода след 22.04.2015 г. до окончателното погасяване на задължението.

Съгласно исковата молба, с Решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, TO, VI-4 състав, е било открито производство по несъстоятелност на КТБ АД, била обявена неплатежоспособността на банката и тя е обявена в несъстоятелност. С Решение №1443 от 03.07.2015г. на САС по т.д. №2216/2015 г. решението на СГС в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността е отменено, като за начална дата на неплатежоспособността е определена 20.06.2014 година.

Сочи, че вземанията на „А.“ АД към КТБ АД /н/ са включени в списък на приетите от синдика вземания от 17 август 2015 г., както следва: вземане за главница в размер на 5 851 455,56 лева, с поредност по чл.94, т.4 от ЗБН, под № 741, и законна лихва, дължима след откриване на производството по несъстоятелност, с поредност по чл.94, т.9 от ЗБН, под № 7588 в списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на банката на 21.08.2015 г.

Ищецът твърди, че не е подавал възражение срещу списъка на приетите вземания, поради което вземанията му са включени в списъка по чл.66, ал.7, т.1 от ЗБН на приетите от синдика на КТБ АД /н/ вземания, по които не са направени възражения, обявен в ТРРЮЛНЦ на 14.05.2016 г.

Поддържа, че „А.“ АД е включено под № 418 във втората частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ АД /н/, обявена в ТРРЮЛНЦ на 09.07.2020 г., като му е разпределена сума в размер на 506 769,22 лева. Сочи, че не е подавал възражение срещу сметката, както и че тя е одобрена с Решение № 96/18.08.2020 година на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ).

Излага, че изпратил покана за плащане на сумата с вх. №ЧСРИ- 11/22.02.2021 г. до синдика, с копие до ФГВБ, с вх. № 90-0013/23.02.2021 г., като в отговор с изх. № ЧСРП-10/25.02.2021 г. синдикът потвърдил отказа си да изпълни сметката. Твърди, че към писмото било приложено изявление за прихващане на вземания на КТБ АД /н/ към „А.“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 г., реф.№ 36/033, с размер 1 568 400 щ. д., представляващи комисион за издаване и комисион за ангажимент за периода от 01.01.2014 г. до 24.02.2021 г. в общ размер на 1 024 165,20 щатски долара, с левова равностойност в размер на 1 649 581,92 лева, с вземанията на „А.“ АД по Втора частична сметка за разпределение в размер на 506 763,92 лева.

Сочи, че по силата на Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 г. банката е поела ангажимент да издаде контрагаранция за сума в размер на 1 568 400 щатски долара, която да послужи на „А.“ АД пред UBS AG, Zurich, с цел последната да издаде от своя страна гаранция пред бенефициента GHQ-UAE Armed Forces, Abu Dhabi, UAE, обезпечаваща доброто изпълнение на Договор №DP3/2/6/2002/50-C, на стойност 15 683 758 щ.д. Договорът за гаранционна сделка бил изменен с Анекс №1 от 06.01.2004г. и Анекс №2 от 25.10.2007г.

Счита изявлението за прихващане от синдика за нищожно, евентуално нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността, евентуално за неоснователно.

Намира, че на синдика не е предоставено право да извършва прихващане и доколкото се касае за потестативно право, не може то да се приложи по аналогия. Излага твърдения, че изявлението противоречи на чл.59 от ЗБН и като такова е нищожно на основание чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

Сочи, че изявлението за прихващане е нищожно и на основание чл.26, ал.1, предл. второ от ЗЗД, тъй като заобикаля закона, а именно уреденият в ЗБН ред за удовлетворяване на кредиторите с приети вземания.

Счита, че ако се допусне синдикът да има право да изпълнява сметката за разпределение чрез други правни способи, различни от плащане, такова изпълнение би било нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 22, ал.1, т.1 от ЗБН - изпълнение на задължение на банката, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Ищецът поддържа, че вземанията, предмет на прихващането, не са насрещни, доколкото синдикът не е страна по материалното правоотношение, тъй като той е самостоятелен орган на производството по несъстоятелност.

Намира, че изявлението за прихващане е неоснователно. Излага твърдения, че уговореният в чл.6 от договора за гаранционна сделка срок на валидност на банковата гаранция е изтекъл на 30.09.2007 г., а срокът на издадената от КТБ АД контрагаранция е изтекъл на 15.10.2007 г. Сочи, че страните са изпълнили задълженията си по договора за доставка и отношенията им са приключили. Счита, че начисляването на такси и комисиони след изтичане срока на валидност на гаранцията и контрагаранцията е без правно основание.

Намира, че от датата на поставяне на банката под специален надзор (Съгласно Решение на БНБ от 20.06.2014 г.) същата вече е в невъзможност да изпълнява задълженията си по гаранционни сделки, поради наложената с решението на БНБ мярка спиране изпълнението на всички задължения, както и цялостно ограничаване на дейността съгласно банковия лиценз. Сочи, че от датата на отнемане на банковия лиценз КТБ АД /н/ не може да изпълнява задълженията си по договорите за гаранционни сделки, тъй като управлението на гаранционни сделки изисква банков лиценз и след отнемането му банката е в обективна невъзможност да изпълни ангажимента по гаранционната сделка, тъй като естеството на гаранцията е да се плати на първо писмено поискване на бенефициента.

Заявява, че срокът за предявяване на вземания срещу КТБ АД е изтекъл още през 2015г., като вземания по контрагаранцията не са предявявани в този срок и не са включени в Списъка на приетите вземания на кредиторите на КТБ, нито пък в едногодишния срок по чл.65 от ЗБН. При тези твърдения, моли на основание чл.124 от ТПК, във вр. с чл.26, ал.1, предл. първо и второ от ЗЗД, вр. с чл.44, чл.103 и чл.104 от ЗЗД, да бъде установено по отношение на А.Н.Д., ЕГН ••••••••••, и К.Х.М., ЕГН ••••••••••, двамата заедно осъществяващи съвместно правомощията на синдик на КТБ АД /н/ и по отношение на „К.т.б.“ АД /н/, ЕИК 831184677, че изявлението за прихващане, приложено към отговор с изх. №ЧСРН- 10/25.02.2021г. по регистъра на КТБ АД /н/, с което синдикът на КТБ АД /н/ прихваща вземането на „А.“ АД в размер на 506 763.92 лева, включено под №418 във Втора частична сметка за разпределение, обявена в ТРРЮЛНЦ на 09.07.2020 г., със задължения на „А.“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. с реф. №36/033 в размер на 1 024 165.20 щатски долара, е нищожно, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона.В условията на евентуалност иска да бъде постановено решение на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.22, ал.1, т.1 от Закона за банковата несъстоятелност, евентуално по чл.22, ал.2,т.1 от ЗБН, с което да бъде прогласено за нищожно изявлението за прихващане по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Иска евентуално на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.103 и 104 от ЗЗД, да бъде установено, че изявлението за прихващане е неоснователно и не е породило правни последици, поради липса на активно вземане и липса на насрещност.

С разпореждане от 04.06.2021 г.(т.1, л.78), съдът е прекратил производството по исковете по отношение на иска по чл.59 ЗБН за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на прихващането извършено от КТБ АД(Н).

С определение от 31.05.2022 г. (т.1, л.211) производството е било прекратено и по отношение на иска по чл. 22, ал.1 ЗБН, както и по отношение на синдиците на банката по всички искове.

С определение от 12.12.2022 г. посоченото по горе определение е допълнено с прекратителен диспозитив и по отношение на иска по чл.22, ал.2, т.1 ЗБН.

С определение от 17.05.2023 г. по в.ч.т.д. № 124/2023 г. на САС двата акта са потвърдени.

С определение от №254/06.02.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 1315/2023 г. определението на САС е било частично отменено по отношение на иска по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН - относно установяване на нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на направеното след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност не по установения ред или в нарушение на изискванията на този закон изпълнение на задължение на банката, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като е приел този иск за допустим.

След връщане на делото с протокол но определение от 15.03.2024 г. СГС е прекратил производството по делото по отношение на исковете за установяване на нищожност на извършеното прихващане от синдика - иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вп. Чл.126, ал.1 пр.1 и 2 ЗЗД вр. чл.44, чл.ЮЗ и 104 от ЗЗД и установяване, че прихващането е неоснователно и не е породило правни последици - иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.ЮЗ и чл.104 от ЗЗД.

С определение от 14.06.2024 г. постановено по ч.т.д. № 340/2024 г. на САС определението е потвърдено.

С определение №377 от 06.02.2025 г. по ч.т.д. № 1938/2024 г на ВКС II ТО, е отменил прекратяването, като е приел, са предявени допустими следните искове: главен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 44 ЗЗД, чл. 103 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД за установяване на нищожност на извършено от синдика на „КТБ“ АД /н./ прихващане на претендирани вземания на банката в несъстоятелност към жалбоподателя „А.“ АД по договор за гаранционна сделка от

18.02.2003 г. в общ размер на 1024165.20 щатски долара с левова равностойност 1649581.92 лв., срещу задължение към „А.“ АД по втора частична сметка за разпределение в размер на 506763.92 лв., поради противоречие със закона, както и по иск с правно основание по чл. 124, ал.

1 ГПК във вр. с чл. 103 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД за установяване, че същото прихващане е неоснователно, поради липса на материалноправните предпоставки за извършването му, и не е породило правни последици.

Следователно предмет на настоящото дело са три иска, както следва:

Главен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 44 ЗЗД, чл. 103 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД за установяване на нищожност на извършено от синдика на „КТБ“ АД /н./ прихващане на претендирани вземания на банката в несъстоятелност към жалбоподателя „А.“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.02.2003 г. в общ размер на 1024165.20 щатски долара с левова равностойност 1649581.92 лв., срещу задължение към „А.“ АД по втора частична сметка за разпределение в размер на 506763.92 лв., поради противоречие със закона;

Евентуален иск по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН - относно установяване на нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на направеното след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност не по установения ред или в нарушение на изискванията на този закон изпълнение на задължение на банката, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Втори евентуален иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 103 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД за установяване, че прихващането е неоснователно, поради липса на материалноправните предпоставки за извършването му, и не е породило правни последици.

Ответникът КТБ АД (н) е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Не оспорва твърденията в исковата молба относно наличието на вземане на ищеца към КТБ АД в посочения размер, включено в изготвената втора частична сметка за разпределение.

Сочи, че вземането на КТБ АД към „А.“ АД, с което е извършено процесното прихващане, произтича от дължима такса по Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 г. реф. № 36/033, с размер на ангажимента от 1 568 400 щ.д., представляваща:

• комисиона за издаване, съгласно чл. 1, ал. 3, б. "а”, в размер на 0,20%, за периода от 01.01.2014 г. до 24.02.2021 г., в общ размер на 91 036,92 щ.д. и

• комисиона за ангажимент съгласно чл. 1 ал. 3, б. "б", в размер на 2,05%, за периода от 01.01.2014 г. до 24.02.2021 г., в общ размер на 933 128,28 щ.д.,

или общо 1 024 165,20 щ.д., с левова равностойност 1 649 581,92 лева, при курс на БНБ за 23.02.2021 г. 1 USD = 1.61066 BGN.

Поддържа, че съгласно договора за гаранционна сделка КТБ АД е поела задължение да издаде по нареждане на „А.“АД контрагаранция за сума в размер 1 568 400 щ.д., която да послужи пред банката - гарант UBS AG Zurich, която от своя страна да издаде гаранция, обезпечаваща доброто изпълнение на договор за доставка на боеприпаси на стойност 15 683 758 щ.д. Сочи, че гаранцията е до 30.12.2003 г. и е безусловна, като плащане по нея ще се извърши при получаване на първо писмено поискване от бенефициента, без обръщане към наредителя, като съгласно чл.З банковата гаранция влиза в сила до 30 дни от датата на издаването й, при условие че бенефициентът открие неотменяем акредитив в полза на наредителя в банката. Твърдят, че срокът на валидност съгласно чл.4 е 90 календарни дни след датата на окончателно приемане на последната доставка и приключване на всички договорни задължения по доставките между страните, но не по-късно от 30.09.2004 г., като контрагаранцията е с валидност 15 дни след датата на изтичане на валидността на банковата гаранция, т.е. 15.10.2005 г. Поддържа, че съгласно чл.6 срокът на валидност на банковата гаранция, респ. контрагаранцията, е две години от датата на издаване на окончателен сертификат за приемане на всички доставки, но не по-късно от 30.09.2007 г., а за контрагаранцията - 15.10.2007г. Твърди, че с чл.8 е уговорено, че ако задълженията на наредителя по процесния договор не са финализирани в рамките на горепосочените срокове и няма уведомление от бенефициента за прекратяване на банковата гаранция, респ. контрагаранцията, то тя се удължава прогресивно и автоматично до момента, в който бъде дадено потвърждение от посочения бенефициент, че доставките са изпълнени. В чл. 9 са регламентирани дължимите от наредителя на банката такси и комисионни, а именно комисионна за издаването й 0,2%, комисионна за ангажимент в размер на 3,5% на тримесечие, платима в края на всяко тримесечие, такси за текст и др. Заявява, че със сключения Анекс №1 от

06.01.2004 г. страните са уговорили, че банката - гарант UBS AG Zurich се заменя с Abu Dhabi Commercial bank, Abu Dhabi, UAE, която е и авизираща банка по издадената гаранция, а контрагаранцията се издава до 07.01.2004г. Излагат, че с Анекс № 2 от 25.10.2007 г. страните са се договорили да намалят размера на дължимата комисионна за ангажимент от 3,5% на 2,05%.

Намира за неоснователни твърденията на ищеца за липса на материална легитимация на синдиците да отправят процесното изявление за прихващане, тъй като то е отправено от „К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), а не от синдика като орган на несъстоятелността.

Счита за неоснователно и твърдението на ищеца за противоречие със закона. Сочи, че изпълнението на частичната сметка за разпределение не е отказано, а същата е изпълнена след одобрението на ФГВБ, като вземанията на кредиторите, които имат и задължения към КТБ АД /н./, са прихванати, тъй като прихващането по своята правна същност е способ за погасяване на насрещни задължения.

Възразява срещу твърденията на ищеца за липса на ликвидно насрещно вземане на КТБ АД. Сочат, че банковите гаранции са с парично обезпечение, което от своя страна КТБ АД (н.) е превела в полза на ABU DHABI COMMERCIAL BANK, ABU DHABI, UAE, а преведеното парично покритие не е възстановено в КТБ АД (н), което е поредна индикация, че банковата гаранция е валидна.

Ответникън излага твърдения, че банковите контра-гаранции са излъчени от КТБ АД към ABU DHABI COMMERCIAL BANK, ABU DHABI, UAE чрез SWIFT съобщение c реф. номер, съответстващ на всяка от контрагаранциите, поради което не са прекратени и правата на „К.т.б.“ АД /н/ по сключените с „А.“ АД договори за гаранционна сделка, нито съответстващите им задължения, които включват и заплащане на съответните комисиони. Твърдят, че в КТБ АД (н.) не е получено изричното писмено освобождаване от ангажимента й по издадените контра-гаранции, поради което комисионите се начисляват и към настоящия момент. Поддържа, че и по двата договора за гаранционна сделка е поета гаранция във връзка с конкретно описан договор за доставка на изстрели за оръдия, за които ищецът не е установил изпълнение, нито пък е уведомил за това банката, предвид което счита, че е налице хипотезата на чл. 8 от сключените договори за гаранционна сделка, а именно автоматично удължаване на действието на гаранцията и контрагаранцията, което пък обективно означава дължимост на такси и комисиони. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която наложената забрана за осъществяване от банката на дейностите по издадения й лиценз при поставянето й под специален надзор по чл. 115 ЗКИ, съответно отнемането на лиценза й за банкова дейност, не представляват невъзможност за изпълнение по смисъла на чл. 89 ЗЗД на заварен договор за издаване на банкови гаранции.

Във връзка с изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлите неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно вписването в ТР с Решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, TO, VI-4 състав, е било открито производство по несъстоятелност на КТБ АД, била е обявена неплатежоспособността на банката и тя е обявена в несъстоятелност. С Решение №1443 от 03.07.2015г. на САС по т.д. №2216/2015 г. решението на СГС в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността е отменено, като за начална дата на неплатежоспособността е определена 20.06.2014 година.

Между страните не се спори относно въведените с исковата молба факти: Вземанията на „А.“ АД към КТБ АД /н/ са включени в списък на приетите от синдика вземания от 17 август 2015 г., както следва: вземане за главница в размер на 5 851 455,56 лева, с поредност по чл.94, т.4 от ЗБН, под № 741, и законна лихва, дължима след откриване на производството по несъстоятелност, с поредност по чл.94, т.9 от ЗБН, под № 7588 в списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на банката на 21.08.2015 г., при липса на подадено възражение; вземането е било включено под № 418 във втората частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ АД /н/, обявена в ТРРЮЛНЦ на 09.07.2020 г., като му е разпределена сума в размер на 506 769,22 лева; При липса на подадено възражение сметката е била одобрена с Решение № 96/18.08.2020 година на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ); С отговор с изх. № ЧСРП-10/25.02.2021 г. синдикът е заявил отказа си да изпълни сметката, като към писмото е било приложено изявление за прихващане на вземания на КТБ АД /н/ към „А.“ АД по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 г., реф.№ 36/033, с размер 1 568 400 щ. д., представляващи комисион за издаване и комисион за ангажимент за периода от 01.01.2014 г. до 24.02.2021 г. в общ размер на 1 024 165,20 щатски долара, с левова равностойност в размер на 1 649 581,92 лева, с вземанията на „А.“ АД по Втора частична сметка за разпределение в размер на 506 763,92 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Когато са предявени искове или реплики за недействителност на прехвърлителната сделка, начинът на съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца ( определение № 244/16.04.2013,

ВКС, IV ГО по ч.гр.д. № 5990/2014). Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност (Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д.№5252/2014 г. на IV ГО на ВКС). Това мотивира настоящата инстанция да приеме, че не е обвързана с посочената от ищеца поредност за разглеждане на предявените главен и евентуални искове.

Доколкото специалният иск изключва общия, на първо място следва да се разгледа претенцията основана на предпоставките по чл.22 от ЗБН.

Съобразно нормата на чл. 22, ал.1, т.1 от ЗБН нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред или в нарушение на изискванията на този закон изпълнение на задължение на банката, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗБН е аналогична на разпоредбата на чл. 646, ал. 1, т. 1 от ТЗ и осигурява защита на всички кредитори срещу неправомерно изпълнение на задължение, възникнало до откриването на производството по несъстоятелност. Доколкото в обхвата на разпоредбата се включват правни действия след вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, те могат да бъдат осъществени както от десезираните органи на длъжника, така и от органите на несъстоятелността. Чрез този иск се преодоляват не само действия, осигуряващи преферентен ефект на отделни кредитори, но се цели запазване на установения в производството по несъстоятелност ред за осребряване на масата на несъстоятелността и удовлетворяване на кредиторите.Преценката дали погасяване на вземанията на кредитори, включени в сметка за разпределение по чл. 99 от ЗБН, може да се извърши чрез прихващане с вземания на банката срещу тях или това прихващане се явява нарушение на реда за удовлетворяването на кредиторите, е въпрос по основателността на предявения иск (ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 254 ОТ 06.02.2024 Г. ПО Ч. Т. Д. № 1351/2023 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС).

Заявеното прихващане се явява действие на банката по изпълнение на нейното задължение към кредитора, за да погаси приетите в ПН вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на ПН, осъществено чрез изявлението на синдика. Доколкото обаче съобразно императивната норма на чл.99, ал.2 от ЗБН одобрената по реда на ал.1 сметка за разпределение се изпълнява от синдика, това прихващане е осъществено не по установения в ПН на банката ред за удовлетворяване на кредиторите и следователно е нищожно по см. на чл.22, ал.1, т.1 от

ЗБН(в такъв смисъл Решение № 77/07.02.2025 г. по в.т.д. № 581/2024 г. на САС, недопуснато до касационен контрол с Определение №638/05.03.2026 г. по т.д. № 1666/2025 г. на ВКС I ТО ).

Горното налага извода за основателност на иска за установяване на нищожност на атакуваното действие по изпълнение.

С оглед основателността на главния иск, евентуалните искове не следва да се разглеждат.

В тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по списъка по чл. 80 от ГПК, както следва: 10 364 евро - ДТ; депозит за ССЕ 460,16 евро; депозит за СГЕ - 255,64 евро или общо 11 079,80 евро.

Воден от гореизложеното съдът