Решение № 60 от 18.3.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 395/2024 г.

гражданско дело № 20242000500395 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. От ГПК, образувано по въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ срещу решение № 679 от 19.07.2024 г. по гр.д. № 1427/2022г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът й против К. Х. Б. от гр.Н. за отнемане в полза на държавата на подробно описано незаконно придобито имущество, като в тежест на комисията са възложени съдебни разноски. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като необосновано и несъобразено с материалния и процесуалния закон. Изложени са възражения относно приетото от решаващия съд, че мярката за конфискация на имуществото не отговаря на принципа за пропорционалност съгласно решения на ЕСПЧ, според които всяка намеса в мирното ползване на притежанията трябва да преследва легитимна цел /§1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧОС/, а в случая не е налице връзка между деянието и вложените средства в придобитото от ответника имущество. Сочи се, че горният извод е постигнат без съдът да е изследвал това имущество и наличието на значително несъответствие, като по делото не са извършени поисканите от ищеца експертизи, което е довело до неизясняване на фактите по спора и липса на правен анализ на същите. Неизясняването на делото от фактическа страна при тези условия се сочи като форма на отказ от правосъдие. Въззивникът изтъква, че в практиката си ЕСПЧ си запазва правото да преценява всеки конкретен случай отделно. Предвид това намира, че БОС е възприел неправилен подход, отхвърляйки процесния иск без да изследва „необходимостта“ от намеса като не е съобразил всички необходими за това доказателства. Комисията счита, че въпросът за необходимостта от засягане на дадено право изисква на първо място преценка относно въведения режим на отнемане на незаконно придобито имущество, при гражданско правен подход към конфискацията, който не се основава на вината на извършителя, а на произхода на имуществото. Такива са въведените основания за започване на производство по ЗОНПИ - неподаване в срок или установяване на определено несъответствие в декларациите за имущество и интереси от лица, заемащи висши публични длъжности, наличието на влязъл в сила акт за конфликт на интереси и др. Основният правно значим факт в производството по ЗОНПИ, според страната, е установяването на липса на законни източници на доходи за придобиване на съответното имущество и не предполага установяване на причинноследствена връзка между придобиването му и извършено от лицето престъпна дейност. На следващо място, необходимостта от намеса в мирното ползване на притежанията, предвидена в националния закон, цели защита интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. Обосновката за приемането на закона е в това, че гражданската конфискация по правило се прилага там, където механизмите на наказателния процес не биха могли да се приложат, в случаите на необяснимо богатство при липса на законни източници за забогатяване, което подкопава основите на свободния пазар. И още, със ЗОНПИ българската държава е реализирала правото си да предвиди допълнителни мерки и „за осигуряване плащането на данъци“, различни от мерките в данъчното производство, като тези мерки са извън приложното поле на Протокол №1 към ЕКЗПЧОС. При горните доводи, комисията прави извод за наличие на съответствие между преследваната в закона цел и необходимостта от намеса в мирното ползване на притежанията. Относно цитираните от първата инстанция решения на ЕСПЧ е посочено, че същите са постановени преди изменението на ЗОНПИ за провеждане на производството за отнемане, независимо от изхода на наказателното производство. Налице е позоваване на Доклад на Европейския парламент и съвета относно напредъка на България по механизма на сътрудничество и проверка от 2012 г. и решение на Конституционния съд на Р България по конст.д. № 6/2012 г. Изложени са съображения и за пропорционалност на намесата в мирното ползване на притежанията, която в случая постига справедлив баланс между изискванията на интересите на обществото и изискванията за защитата на индивидуалните права. Тази преценка предполагала анализ на вредоносния резултат от действията на проверяваното лице и накърняването на правото му на собственост. Установеното значително несъответствие между придобитото имущество и законните доходи на лицето водело до нарушение на обществените отношения и накърняване на обществените интереси. Несъответствието над 150000 лв. е въведен от закона праг за преценка на пропорционалността на намесата на държавата в индивидуалните права на проверяваните лица. Пропорционалността се извежда и от процесуалните гаранции в производството по ЗОНПИ – участие на проверяваното лице в административната фаза, състезателен характер на производството. Цитирана е практика на ЕСПЧ, според която мерките за конфискация са приложими независимо от наказателното обвинение, след като въпросното имущество се смята за незаконно придобито. Заявено е искане за отмяна на обжалваното отхвърлително решение и уважаване на иска в едно с присъждане на разноските по делото. Направени са доказателствени искания за експертизи, които съдът е уважил. Ответник К. Х. Б. , представляван от адв. Г. П., не е подал отговор на въззивната жалба. Бургаският апелативен съд е намерил при проверката по чл.267 от ГПК въззивната жалба за редовна и допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК сочи решението за валидно и допустимо. По съществото на спора, в отговор на направените оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Ищецът КОНПИ/предишно наименование КПКОНПИ/, със седалище гр.София и адрес за призоваване гр.Бургас ,ул.“Филип Кутев“ № 26А,ет.3, е предявил иск с правно основание чл.153 от ЗОНПИ, с цена от 1287054,81 лв. срещу К. Х. Б. от гр.Н. и С. К. С. от гр.Н. за отнемане на незаконно придобито имущество, включващо дружествени дялове,недвижими имоти и идеални части от недвижими имоти, моторни превозни средства и моторна яхта, различни по размер парични суми общо 16 на брой, като при условията на евентуалност е поискано отнемане на преместваеми обекти и идеални части от преместваеми обекти в случай, че не бъдат уважени исковете за отнемане на три от общо 16-те броя парични суми. Страната сочи, че въз основа на получено уведомление от Окръжна прокуратура Бургас за образувано досъдебно производство с правна квалификация на деянието, попадаща в приложното поле на закона за гражданска конфискация и за привличане на К. Х. Б. като обвиняем, е образувана проверка за установяване на незаконно придобито имущество на същото лице. Заявява, че в хода на проверката са извършени множество справки и са установени обстоятелства, въз основа на които, след извършен икономически анализ, е прието наличието на значително несъответствие в размер на 1 287 054,81лв. за целия проверяван период(от 30.03.11г. до 30.03.21г.)в имуществото на ответник К.Б. и ответницата С.С., с която той е бил във фактическо съжителство.С оглед на това е предявен иск за отнемане на налично имущество и различни по размер парични суми, посочени в петитума на исковата молба. Претендирани са деловодни разноски. Ответникът К. Х. Б. от гр.Н. чрез пълномощника адв. Г. П. с адрес на адвокатската кантора гр.Л. ,ул.“Т. “ № *, и ответницата С. К. С. от гр.Н. –лично, са подали общ писмен отговор, в който оспорват предявения иск по основание и размер. Считат, че ищецът не е взел предвид доходите им от продажба на недвижим имот, получените дивиденти, осигурителен доход в това число от трудова дейност и граждански правоотношения, наличните суми в брой към началото и края на всяка една от годините за проверявания период поотделно за всеки ответник. Намират,че изплатените лихви по банкови сметки е следвало да бъдат включени в раздел „Доходи“,а не в раздел „Имущество“, както и че неправилно е определена пазарната/действителната/, покупната и продажната цена на недвижимите имоти и МПС. Считат, че неправилно са определени обичайните и извънредните им разходи при липса на индивидуализация на всеки един от ответниците, както и неправилно са изчислени извънредните разходи и разходите за задгранични пътувания.Оспорват правилността на изчисленията относно нетния доход и разходите си. Считат, че преминалите през банковите сметки на ответницата суми не могат да бъдат претендирани и не съставляват имущество, тъй като не са налични към датата на завеждане на иска. Сочат, че към момента на придобиване са разполагали с достатъчно средства, за да придобият всички налични вещи, а освен това твърдяното неправомерно поведение на ответника е започнало след периода на придобиването на претендираните за отнемане вещи, което изключва наличието на причинно–следствена връзка между двата факта, а по делото нямало твърдения за друго противоправно поведение на ответника, за което да се ангажира отговорността му с предприемане на действия по гражданска конфискация. Намират, че е незаконосъобразно разбирането на ищеца разходите, направени за придобиване на МПС, разходите за вноски по банкови сметки, погасителни вноски и вноски по банкови сметки на трети лица, както и лихвите, да бъдат отчитани като имущество, като се позовават на текстове от закона и на съдебна практика. Считат, че методиката на изчисление за установяване на несъответствие следва да включва изчисляване размера на стойността на имуществото, придобито през периода, съотнесен към размера на нетния доход за целия проверяван период, а не година по година. Посочват конкретни сделки, сключени между ответника и неговите роднини като симулативни и излагат обстоятелствата, обосноваващи привидността. Оспорват възмездността на конкретна сделка, като сочат, че се касае за наследствен и семеен имот и се цели запазването му в семейния патримониум.Твърдят, че придобитият с постановление за възлагане недвижим имот не е наличен към момента на отнемане, поради което искът по отношение на него е неоснователен. Сочат, че сделката е реална и единственият извод, който може да се направи от нея е, че ответникът е реализирал принадена стойност. Считат, че ищецът не е изследвал подробно средствата за първоначалното придобиване, за да направи извод, че цялата сума подлежи на отнемане. Позовават се на декларирането на произхода на средствата пред ЧСИ при плащането, което намират за лесно установимо. Оспорват изцяло претенцията срещу имотите и тяхната оценка в размер на 256321 лв. като неправилна и необоснована. Оспорват приетите разходи за задгранични пътувания, като развиват съображения, че приетата методика не е приложима по отношение на тях. Намират, че нужните средства за издръжка се съизмерват с една минимална работна заплата или една минимална социална пенсия за едно лице, а не съобразно статистически данни. Считат, че не е отчетен и фактът, че двамата ответници са имали проведени данъчни ревизии, завършили с ревизионни актове, които са влезли в сила и според ответниците са своеобразна индулгенция на дохода, послужил за придобиване на недвижим имот и други материални блага през проверявания период от 01.01.2012 год. до 31.12.2016 год. В хода на първоинстанционното производство делото е прекратено по отношение на С. С. изцяло, а по отношение на К. Б.- частично (за сумата от 107 949,61лв.), досежно вземния по банкови сметки без настояща наличност и за отнемането на цена от 80 000лв за недвижим имот на Б., прехвърлен на С..Така, при последно констатирано значително несъответствие от 827 859,78лв., претенцията се заявява за отнемане на наличното притежавано от К.Б. в края на проверявания период незаконно придобито, подробно изброено в исковата молба имуществодвижимо и недвижимо, дружествени дялове, както и се претендират пазарните стойности на преместваеми обекти и идеални части от такива, а при условие на евентуалност- отнемане на самите тях. Окръжен съд Бургас, на база събраните доказателства, е приел в решението си претенцията за неоснователна и я е отхвърлил, ведно със законните последици. За да постигне този извод, съдът е заявил, че не са налични условията за успешно провеждане на поисканото отнемане, защото: предприетото по отношение на ответника Б. наказателно преследване е прекратено поради липса на престъпление(укритият и невнесен данък за периода 2013г.-2015г. възлиза на 2205лв., т.е. под криминализирания от НК размер); през м. май 2018г. като данъчно задължено лице ответникът е внесъл 8133лв. (възстановил е отклонената като данък сума и е надхвърлил размера й, за който е било повдигнато обвинението); наказателното преследване за това престъпление се изключва по давност от 7,5 години, считано от последното деяние и в случая такава е изтекла на 24.10.22г.; периодът на престъпна дейност е част от проверявания, като всички претендирани за отнемане имуществени права са придобити именно тогава, а идеалните части от два недвижими имота и една моторна яхта са придобити през 2018г. и 2019г.,т.е. след и извън периода за криминална дейност, за която е било повдигнато обвинение; няма твърдения и данни за осъществявана друга престъпна дейност от ответника в рамките на проверявания период, която да попада в обхвата на чл.108 от ЗОНПИ.От всичко това е изведено, че не може да се направи еднозначен извод за извършено правонарушение, генериращо облаги, както и че такива са били вложени в придобиването на наличното в края на проверявания период имущество на ответника. Приема се, че в случая няма дори предполагаемо престъпление, респ. предполагаема облага от такова, вложена в придобити имуществени права По тези причини и стъпвайки на съдебна практика на ЕСПЧ, сочеща, че трябва да се преследва легитимна цел и да има пропорционалност на конфискацията на имущество с правото на мирното му ползване от неговия притежател, съдът е намерил поисканата от Комисията намеса за необоснована именно поради нарушаване на принципа за пропорционалност.Счел е за ненужно при тези обстоятелства да изследва несъответствие в имуществото на проверяваното лице.Присъдил е държавна такса и разноски. Въззивният съд споделя крайните правни изводи по спора, изложени в обжалваното съдебно решение, като в отговор на заявените от жалбоподателя КОНПИ оплаквания, добавя следното: От фактическа страна: Безспорни са следните обстоятелства: В КОНПИ е постъпило уведомление от Окръжна прокуратура Бургас с вх.№ УВ КПКОНПИ 579/30.03.2021 год. за това,че същата е привлякла К. Х. Б. в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 122/2018 год. по описа на ОСО БОП, пр.пр. № 21184/2017 год. по описа на ОП-Бургас за извършено престъпление по чл.255,ал.1,т.2вр. чл.26 ,ал.1 от НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗОНПИ; Комисията е образувала с протокол № ТД03-БС/УВ-3332 от 30.03.2021 г. проверка за установяване на незаконно придобито имущество на К. Б.; проверката е започнала на 30.03.2021 год. с период: от 30.03.2011 г. до 30.03.2021 г. за К. Б., ответницата и за първородното им дете, а за второто им дете в по-кратък период, считано от датата на раждането му; в хода на проверката, след събрани данни и извършен анализ е установено значително несъответствие по смисъла на §1 от ДР на ЗПКОНПИ в имуществото на проверяваното лице, въз основа на което с решение № 2615 от 18.05.2022 г. ищецът е образувал производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество; исковата молба, по повод на която е образувано производството по настоящото дело, е внесена в изпълнение на решение № 2915 от 31.08.2022 год. на ищцовата Комисия; след отказа от иск спрямо ответница С. С. и частичния отказ от иск срещу ответник К.Б., по които съдът се е произнесъл с определение № 1305 от закрито заседание от 20.05.2024 год., производството по делото е прекратено изцяло по отношение на ответницата С. С. и отчасти, относно конкретни имуществени права, подробно описани в акта на съда на обща стойност от 107 949,61лв., по отношение на ответника К. Б.. Установено от доказателствата в първа инстанция е, че след като Б. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 122 по описа за 2018 год. на ОСлО на Окръжна прокуратура Бургас за данъчно престъпление:за това,че в периода 19.04.2013 год.-06.04.2017 год. в гр.Б. при условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери-8081,22 лв., представляващи дължим от него данък по см. на чл.31 и чл.33 от ЗДДФЛ за четири данъчни периода, наказателното производство още в досъдебната му фаза е било прекратено с постановление от 02.08.2022 год. на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас.От съобразителната част на прокурорския акт се установява и основанието за прекратяване: поради недоказаност на част от обвинението и поради липса на престъпление, тъй като доказаният размер на укрит и невнесен данък от 2205 лв. е под минимума, посочен в чл.93,т.14 от НК. Прекратяването е потвърдено с акта (постановление от 14.11.2023 год. на Административния ръководител – Апелативен прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас), упражняващ дължимия инстанционен контрол.Изразено е становище, че обвинението не е доказано досежно целия размер на дължимия данък, както от обективна, така и от субективна страна, като доказаният по несъмнен начин неплатен данък е за периода 2013- 2015 год. и е в размер на 2205 лв., явяващ се под минимума, посочен в чл.19,т.14 от НК- конкретно за 2014г., отклоненият данък е констатиран от наблюдаващия прокурор в размер от 1080лв., а не от 3645 лв., както е посочено в т.4 от повдигнатото обвинение; под този минимум е и неплатеният данък към 06.04.2017 год./638,22 лв./, което деяние е изключено от продължаваното престъпление. Изтъкнат е и установеният по делото факт, че още през м. май 2018 год. Б. е внесъл целия размер на дължимия данък по ревизионния акт, а именно 8133 лв./повече от размера на неплатения данък, заради който е било образувано ДП/.Допълнено е, че съобразно чл.80,ал.1,т.5 и чл.81,ал.2 от НК наказателното преследване за това престъпление се изключва по давност, ако са изтекли 7 г. и половина от последното деяние и тъй като то в случая е извършено на 24.04.2015 год., абсолютната давност е изтекла на 24.10.2022 год. При сравнение на данните по делото е видно,че разследваният в прекратеното наказателно производство период /2013-2015 год. и отделно 2017 год./ е част от проверявания от КОНПИ период , обхващащ времето от 30.03.2011 год. до 30.03.2021 год. Няма спор, че в рамките на изследвания период ответникът е съжителствал на семейни начала с лицето С. С., както и че двамата са родители,отглеждащи две деца- К.-р.*г. и Д.- р.*г. След частичния отказ от иск, при твърдяно несъответствие в имуществото на ответника в края на проверявания период от общо 827 859,78 лв., се претендира като предмет на отнемане следното налично имущество: дружествените дялове на ответника- 26бр. от капитала на „Джи енд ти България“ ООД с ЕИК 102896849 със седалище и адрес на управление :гр.Н., ул.“М.“№*, всеки с номинал от 100лв.- на обща стойност 2600лв.; ПИ с идентификатор 11538.1.77 с площ от 1000кв.м. в гр.С.,м.“Ю.“; ПИ с идентификатор 73751.6.186 в с.Т. с площ от 9001 кв.м.; ПИ с идентификатор 73751.6.185 в с. Т. с площ 8 998 кв.м.; ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 51500.56.19 гр.Несебър с площ от 1860 кв.м.;1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 51500.56.18 в гр.Н. с площ 1210 кв.м.; 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 61056.75.6 в с. Р. с площ 1,883 дка(лозе); 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 51500.69.3 в гр.Несебър с площ 840 кв.м.; ¾ ид.ч. от ПИ №258- целият с площ от 2620 кв.м. в с. С., ведно с толкова ид.ч. от жилищната сграда в имота с площ от 120 кв..м. и всички подобрения в мястото;УПИ V-98 с площ от 1000 кв.м в с.А., общ.П.; СО в сграда с идентификатор 51500.506.461.1.112 в к.к.“С.“- офис от 15,15 кв.м;СО в сграда с идентификатор 51500.506.461.1.114 в к.к. „С.“- офис от 15,15 кв.м; СО в сграда с идентификатор 51500.502.1.2.7-апартамент в гр.Н.; СО в сграда с идентификатор 51500.505.147.1.17- магазин от 26,37 кв.м; СО в сграда с идентификатор 51500.503.169.1.10- жилище ателие в гр. Н. с площ 40.41 кв.м; СО в сграда с идентификатор 51500.503.169.1.9- жилище ателие в гр. Н. с площ 40.41 кв.м; СО в секция „А“ на блок 5, в сграда с идентификатор 51500.506.667.4- апартамент № 10 с площ 62,30 кв.м;СО – апартамент №9 в същата сграда с идентификатор 51500.506.667.4, с площ от 46,30 кв.м.; леки автомобили: с рег.№*, марка и модел „Мерцедес Ц 200 компресор“; с рег.№*, марка и модел „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, мотоциклети: с рег.№* марка и модел „Хонда Форсайт 250“, мотоциклет с рег.№* същата марка и модел;моторна яхта BAYLINER с рег.№Нс-1146; парични суми, представляващи пазарни стойности на преместваеми обекти и идеални части от преместваеми обекти, евентуално самите преместваеми обекти и идеални части от преместваеми обекти, всички собственост на ответника Б.. Пред въззивната инстанция са събрани доказателства във връзка с установяването на твърдяното от въззивника-ищец имуществено несъответствие в края на обследвания период касателно активите на ответника. В тази връзка са изслушани съдебни експертизи за оценката на придобитото и притежавано от Б. движимо и недвижимо имущество, както и съдебно икономическа такава с цел установяването на нетния доход на същия и семейството му в рамките на извършената проверка. Експертното заключение на в.л. Т.(същият заявява при разпита си, че не е експерт по оценка на плавателни съдове) касателно наличните към края на проверявания период превозни средства, сочи следните цени на придобиване и като актуални към завеждането на делото- 05.09.2022г. такива, а именно: За мотоциклет с рег.№*, марка и модел „Хонда Форсайт 250“- пазарна стойност към датата на придобиване- 11.04.13г.- 1500лв.,възприета при икономическия анализ от в.л. А.( съгл. експертизата на в.л. Т.) ; към 05.09.22-на стойност 1200лв. За мотоциклет с рег.№*, марка и модел „Хонда Форсайт 250“- стойност към датата на закупуване(20.03.13г.)-1000лв., съгласно заключението на техническата експертиза, възприета от в.л. А. и включена в имуществения анализ; със стойност към 05.09.22г.-2400лв. Л.а. „Мерцедес“ с рег.№*- придобит на 24.06.15г.за сумата от 8500лв.(според експерта Т.) и включен с тази си стойност в имуществения анализ от в.л. А.; стойност към 05.09.22г.-9000лв. Л.а.“Мерцедес“ с рег.№ * придобит на 28.07.15г. е приет за закупен за 3500лв.(съгласно заключението на в.л. Т.) и с тази стойност е включен в имуществения анализ; стойност към 05.09.22г.-11 500лв. Експертизата на в.л. С.(изготвено основно и допълнително заключение) е ангажирана за оценката на моторна яхта BAYLINER с рег.№*, придобита на 22.08.18г. Посочена е пазарна стойност при закупуване от 13100лв. и със същата е включена в имуществения анализ; стойност към 05.09.22г.-10200лв. Във формирането на имуществото на ответника, налично при приключване на проверката на КОНПИ, са включени от в.л. А.(напълно правилно според АС-Бургас,т.к. са закупени в проверявания период) още два мотопеда и четириколесно ПТ/АТВ, за които Комисията изрично е посочила, че не претендира отнемане поради погасяването на правата й по давност, възлизащи на общо 4180лв.(оценка на експерт Т.). Придобитото през проверявания период недвижимо имущество е оценено експертно от в.л. Р.(за сгради, СО и терени в урегулирани територии) и в.л.Б.(за земеделските имоти) така: С н.а. №59/28.07.15г. ответникът е закупил от родителите си УПИ V—98 в с.А. с площ от 1000 кв.м., при експертно дадена по делото оценка от 21 000лв.-така възприета и в имуществения анализ на в.л. А.; към 2022г.-пазарна стойност 24 000лв . С. н.а. №123/23.02.18г. ответникът закупува от майка си и още едно лице ¾ ид.ч. От недвижим имот в с.С., общ. Н.З.- стойността на имота е експертно приета като 6550лв.при придобиването и така е включена в имуществения анализ; пазарна стойност към 2022г.- 10 950 лв. СО в сграда с идентификатор 51500.506.461.1.114 на к.к. „С.“- офис от 15,15 кв.м.- закупен на 16.04.13г.- е приет от в.л. Р. за придобит срещу цена от 16 200лв. и на същата стойност е включен в имуществения анализ; пазарна стойност към 2022г.-18 800лв. С н.а. №151/19.08.13г. е закупена ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 51500.56.19 гр.Н. с площ от 1860 кв.м. срещу сумата от 124 847 лв.(по заключение на в.л. Б.), като е установена от в.л. А. трансформация на средства в размер от 49800лв. от продажба на друг недвижим имот(СО с идентификатор 51500.506.259.1.101 апартамент от 48,62 кв.м. с ескспертна оценка за пазарна стойност към придобиването—59 000лв.-купен от Б. и подаден през 2013г.) и допълнително вложени средства от 75 047 лв.- с такава стойност имотът е включен в имуществото. Стойността на продадения апартамент 51500.506.259.1.101 не е включена в имуществото.Стойност на имот 51500.56.19 към 2022г. – 132 604,50 лв. В горния имот през 2017г. Б. е получил разрешение от Гл.архитект на Община Несебър за поставянето на 5 преместваеми обекта с площ от по 15 кв.м.с предназначение: №1-за ел. сервиз, №2- за железария и от №3до №5 – за плодове и зеленчуци- всяко по 3700лв. при обща стойност според експертизата 18 500лв.(5Х3700лв.)- така обектите са включени в имуществото на ответника ; пазарна стойност към 2022г.- 5Хпо 4200лв.- общо 21 000лв. С н.а. №33/19.11.13г. Б. е закупил 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 51500.56.18 в гр.Н. с площ 1210 кв.м. срещу приета от оценъчната техническа експертиза по делото цена от 18830лв.- със същата стойност имотът е включен в имуществото на проверяваното лице; пазарна стойност на имота към 2022г.-24 005,79 лв. С н.а. №15/04.11.14г. Б. закупува 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 61056.75.6 в с. Р.с площ 1,883 дка(лозе) при приета експертна цена(в.л. Б.) в размер от 13466лв. за дела му - така е включен имотът в наличното имущество на ответника; пазарна стойност на имота към 2022г.-32 600,76лв. С н.а.№83/29.07.15г. родителите на ответника му продават четири СО- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.502.1.2.7-апартамент в гр.Н.; СО в сграда с идентификатор 51500.505.147.1.17- магазин от 26,37 кв.м; СО в сграда с идентификатор 51500.503.169.1.10- жилище ателие в гр. Н. с площ 40.41 кв.м; СО в сграда с идентификатор 51500.503.169.1.9- жилище ателие в гр. Н. с площ 40.41 кв.м срещу общата цена от 30 000лв.-експертно приета от в.л. А., т.к. сделката е между роднини и плащането е извършено по банков път с изрично отразяване на основанието; пазарна оценка към 2022г. както следва- апартамент- 227 300лв.; магазин- 67 800лв.;останалите два обекта на тавански етажи- съответно 68200лв. и 68 100 лв. С н.а.№76/22.02.17г. Б. закупува право на надстрояване на жилищна сграда, срещу сумата 13800лв.(установена от експерта по делото като пазарна цена към момента на сделката) и то е реализирано на груб строеж, като СМР са остойностени от вещото лице Р. в размер от 26 900лв. към 22.06.21г.- двете суми са включени в имуществото на ответника.; стойността на самостоятелния обект е 65 700лв. към 2022г.; С н.а. №44/04.02.16г. Б. закупува правото да надстрои самостоятелен обект върху секция „А“ на блок 5 в жилищна сграда с идентификатор 51500.506.667.4, на пазарна стойност според експерта по делото от- 10400 лв.(12900лв. паз.стойност към 2022г. ), което право е реализиранообектът е на груб строеж, а стойността на СМР за построяването му възлизат според експерта на 19900лв.- сумите са включени в имуществото на ответника ;стойността на самостоятелния обект към 2017г. е 36300лв.;към 2022г.е с паз.стойност от 45300 лв. С н.а. 65/02.03.17г. Б. закупува ПИ с идентификатор 73751.6.184 в с.Тънково с площ от 18000кв.м.(земеделска земя- нива),разделен в последствие на два имота, описани по- горе като подлежащи на отнемане, при пазарна стойност според експертното заключение от 163 379 лв. към 02.03.17г. и стойност на двата имота, на които е разделен впоследствие- към 05.09.22г. – 87330лв. за ПИ 73571.6.186 с площ от 9 001кв.м. и 87301лв. за ПИ 73571.6.185 с площ от 8 998 кв.м.; С н.а. №27/21.11.19г. е закупена от Б. ½ ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 51 500.69.3 в гр.Н.- м.“ И.“ с площ от 840 кв.м. (земеделска земя-нива) с пазарна стойност към сделката- 13 927 лв.,(според в.л.Б.) отразена в част „Имущество“; пазарна стойност на имота към 2022г.-15323,27 лв. С н.а. №55/06.07.12г. е закупен от Б. ПИ с идентификатор 11538.1.77 с площ от 1000кв.м. в гр.С.,м.“Ю.“,чиято пазарна стойност е определена от експерт А. в размер от 90 000лв. на база оценката на административния орган към датата на сделката(друга оценка няма) и стойността е отразена в част „Имущество“; с разрешение на Гл.архитект на Община Несебър от 02.03.21г. е позволено на Б. да постави в този имот пет броя преместваеми обекти с площ от по 15 кв.м. и с предназначение: №1 -за шивашко ателие, от №2 до №5 – за зеленчуци и плодове, за срок от пет години- разходът за закупуването им към 24.10.17г. според експертизата по делото(в.л. Р.) е от 37 000лв.(5Х 7400 лв.)., стойността е включена в имуществото на ответника; паз.стойност към 2022г.-5Х8400лв.възлиза на общо 42 000лв. С н.а.№81/12.07.12г. Б. закупува СО–офис 112 в сграда с идентификатор 51500.506.461.1.112 в к.к.“С.“- с площ от 15,15 кв.м, оценена към датата на сделката от административния орган по делото на 15 000лв.(друга оценка липсва)- стойността включена в част „имущество“; С н.а. №142/03.06.09г.Б. е закупил преди проверявания период ПИ с идентификатор 51500.506.479 с площ от 600 кв..м. в к.к.“С.“, а от данните по делото явства, че през 2017г. на собственика са издадени две разрешения от Гл.архитект на общината- за поставяне на 2 броя преместваеми обекти с площ от по 15 кв.м. с предназначение - склад за зеленчуци, за срок от 5 години, за поставяне на 2 броя преместваеми обекти с предназначение – склад за автомивка – всеки с площ от по 15 кв.м. – също за срок от 5 години.Всички те са приети от в.л. за придобити общо на пазарна стойност от 29 600лв.(4Х 7400лв. към 2017г.), отразена в частта „Имущество“; имат пазарна стойност към 2022г.- 4Х 8400лв.- общо 33 600лв. Притежаваните от Б. 26 бр. дялове в „Джи ент ти България“ООД са с номинал от по 100лв. – общо 2600лв. и така са включени в имуществения анализ. Като приспада отчужденото в проверявания период от време имущество на ответника от 125 850 лв.(вж.посл.о.с.з.пред БАС), в.л. А. обосновава пред въззивния съд недостиг от 623 550,34лв. на наличното при завеждането на делото имущество на К.Б.. В същност икономическата експертиза е установила придобиването на имущество от 829 529 лв. по цени, коригирани с експертното остойностяване по делото, което намалено със стойността на лисващото в края на периода(отчуждено) имущество от 125 850лв. генерира крайна стойност на останалото в патримониума на ответника такова от общо 703 679 лв. Наличието на имущество в края на проверявания период със стойност, надвишаваща 150 000лв., с каквато законът свързва обоснованото предположение, че е незаконно придобито, налага извършването на съдебна проверка на нетния доход на ответника и семейството му с оглед преценката дали Б. е имал свободни средства за неговото придобиване. Експертизата на в.л. А. е установила общо приходи на К.Б. и С.С. в проверявания период от 322 620,46 лв.(с установен произход на средствата, формирани от: заплати; помощи; отчуждени имущества, придобити преди началото на проверката; на база декларации за нетен доход; от средства, установени в ревизионни актове като недекларирани суми, счетени за приход от стопанската дейност на Б.; от положителни салда по сметки на лицата към началото на проверявания период). Разходите на горните лица в проверявания период включват: сторените за поддръжка на домакинството по данни на НСИ(според изискването на закона); платените задължения към НАП, МДТ; извънредни разходи за командировки на Б.; извършени плащания на такси към съдебни изпълнители и за обучение; извършени парични изпълнения по договори; средства за закупуване на билети за полети в чужбина и други сторени от страните разходи във връзка с посещения в други държави, които възлизат на общо 242 491,80лв. Тук според съда за прецизност следва да се направи корекция на констатацията по експертизата, като сумата от 6000лв, отразена на л.332- гръб- дело БАС в заключението на в.л. А., дадена в заем, следва да бъде изведена от разходите и отчетена като имущество. Разход е само сумата от 2000лв., дадена в изпълнение на договор за заем към трето лице – Н. П.. За това сумата от 8000 лв., посочена от в.л. като общ сбор от горните две в графа разходи следва да бъде намалена до размер от 2000лв. Пак в заключението си на същия лист касателно сумата от 980лв., дадена на трето лице в заем от Б., в.л. А. посочва, че я е отнесла към разходите за проверявания период, но сумата е подлежащо на връщане в патримониума на ответника имущество(парично вземане) и следва да бъде отнесено именно там. От горното следва, че разходите на семейството на Б. за проверявания период следва да се намалят на 235 511,80 лв. В резултат от направените корекции в разхода, разликата между приходите и разходите на ответника и неговото семейство в проверявания период, т.е. т.нар.“нетен доход“ е не 80 128,66лв., както е отразено от в.л. А., а 87 108,66лв. Същевременно имуществото на Б., установено от експерта А. в размер от 703 679лв., също следва да претърпи корекции, като следва да бъде увеличено с горепосочената сума на дадените заеми от общо 6980лв., както и със сумата 49 800лв., вложена за закупуването на СО с идентификатор 51500.56.19 гр.Н. с площ от 1860 кв.м.(за което общата оценка е определена от експерт Б. като 124 847 лв.).В.л. А. е отчела в имуществото на ответника само допълнително вложените средства от 75 047 лв., но апартаментът следва да участва с пълната си стойност, предвид установената трансформация на сумата от 49800лв., добита от продажбата на недвижим имот(СО с идентификатор 51500.506.259.1.101 апартамент от 48,62 кв.м. с експертна оценка за пазарна стойност към придобиването—59 000лв.-купен от Б. и продаден през 2013г.). От друга страна правилно стойността на продадения имот не е включена в имуществото на Б., предвид частичната трансформация на придобитите от продажбата му средства в друг имот, като разликата до пълната цена от сделката следва да се приеме за преминали средства извън имуществото, доколкото не може да се установи да са овеществени или налични понастоящем.Ето защо според АС-Бургас имуществото на ответника възлиза на 760 459 лв. Промените в икономическия анализ повлияват и крайния извод за размера на недостига от средства за Б. за придобиването на наличното в края на проверката имущество, като увеличават този недостиг от 623 550,34лв., както е посочило вещото лице в последното по делото съдебно заседание пред АС-Бургас- на 673 350,34лв.. Въззивникът ищец е спорил относно това дали оценяваната по делото моторна яхта е същата, която счита за притежавана от ответника в края на проверявания период. Сочил е, че запорираната предварително в обезпечение на иска по настоящото производство и оценявана от експерта по делото яхта е различна от тази, която в действителност е закупил и притежава ответникът, но според в.л. С. регистрационния номер на оценения от него плавателен съд отговаря на посочения в документа за собственост(договор за придобиване) на ответника. Затова и при липсата на VIN номер на лодката за сравнение, съдът намира оспорването на въззивника относно идентичността на оценяваното имущество за неоснователно.Тази вещ следва да бъде включена в патримониума на ответника. На следващо място се уточнява, че оценяването на яхтата е извършено и от в.л. Т., но съдът кредитира и се базира на стойността, предложена от в.л. С., като дава превес на заявената от този експерт компетентност, т.к. първото вещо лице е посочило в о.с.з. пред БАС, че оценяването на плавателни съдове не му е специалност. От така установената фактическа обстановка и като съобразява, че спорът на страните е по правилното приложение на закона, съдът обосновава следните правни изводи: Предмет на делото е иск на държавата чрез нейния административен орган, на който е делегирано това правомощие(КОНПИ или Комисията)по чл.153 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество(ЗОНПИ). В чл.5, ал.1 и 2 от цитирания закон е пояснено, че за такова се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник, а производството по отнемането му се провежда независимо от предприетото наказателно производство срещу проверяваното и свързаните с него лица, което законодателят доразвива в процесуално правен смисъл и в разпоредбата на чл.153, ал.5 и 6 от закона, предвиждащи, че съдебното производство по т.нар.“гражданска конфискация“ започва и продължава независимо от прекратяването на наказателното производство, а прекратяването на последното или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона, не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата. Разпоредбата на чл. 107, ал.1 от ЗОНПИ сочи като предпоставка за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество обоснованото предположение на Комисията, че дадено имущество е незаконно придобито и обяснява, че такова предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Понятието "Значително несъответствие"е легално дефинирано в §1 от ДР на ЗОНПИ като „онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. В същата разпоредба са обяснени и релевантните в тази връзка понятия "Нетни доходи" и „имущество “. Първите са определени като: доходи, приходи или източници на финансиране , намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. За"Имущество" е обявена „всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него“. Дефинирани легално са също понятията "Доходи, приходи и източници на финансиране", като представляващи: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица.Обяснено от закона е понятието "Обичайни разходи",определени като онези, които са нужни за издръжка на лицето и на членовете на семейството му съобразно данните на Националния статистически институт. При така очертаната законова рамка и с оглед преценката на съда, че имущественият анализ, изложен по-горе (според заключението на в.л. А.)със съответните корекции, е правилен и резултатите от него посочват несъответствие между нетните доходи и имуществото на проверяваното лице в обследвания период 30.03.11г.-30.03.21г., надхвърлящо 150 000лв., то значи несъответствието следва да се приеме за значително по смисъла на ЗОНПИ, което определя и наличното в края на проверявания период имущество като незаконно придобито и принципно предпоставя реализирането на потестативното право на държавата да го отнеме като такова в защита на обществения интерес, който съблюдава. Тук обаче се поставя въпросът за връзката между неправомерната дейност на ответника и горните крайни финансови резултати, която според трайно установената съдебна практика на ВКС и ЕСПЧ трябва да съществува- пряко или косвено помежду им, за да обясни отнемането на незаконно придобитото имущество в рамките на производството по ЗОНПИ като подчинено на легитимната цел на закона и пропорционално, респективно съответно на реализираната от незаконната дейност финансова облага. Ако такава връзка не може да се установи или обосновано предположи, поради липсата на обективни предпоставки за това, отнемането би се оказало неоснователно, осъществено извън преследваната от закона легитимна цел и непропорционално на извлечената от неправомерното поведение и дейност полза, т.к. неоправдано ще я надхвърли. Изискването за наличие на установена пряка или косвена връзка на придобитото с противоправното поведение на субекта се обосновава с чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧ, съгласно който „никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в интерес на обществото и съгласно указанията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право“. Отнемането на имущество е намеса в правото на собственост, гарантирано от ЕКЗПЧ, и за да бъде тя осъществена, следва кумулативно да са налице следните предпоставки: намесата да е законна, да преследва легитимна цел и да е постигнат справедлив баланс между нуждите на обществения интерес(предвид степента на накърняването му) и правата на засегнатите лица съобразно принципа за пропорционалност. Тезата на въззивника, че прекратяването на наказателното производство спрямо ответника по делото е без правно значение, защото за реализирането на потестативното право на държавата по ЗОНПИ е достатъчно установеното накрая на проверявания период значително имуществено несъответствие в патримониума на проверяваното лице, не се споделя от този съд, защото е в явно противоречие както с постановеното по- горе изрично ограничение на посегателството върху собствеността, гарантирана от правовия ред, така и със задължителното за правоприлагане ТР по т. д. № 7/2013 г. на ОСГК, сочещо на необходимостта от доказване на връзката (пряка или косвена) между доходите от незаконната дейност и придобитото имущество и задало в мотивите си минималния стандарт за установяването на горната, като възможност обосновано да се предположи логически с оглед обстоятелствата по делото при липсата на законен източник за придобиването му. Тезата противоречи и с рамката, наложена във връзка с основателността държавата да упражни успешно потестативното си право в решения на ЕСПЧ срещу България ( вж. § 138 по делото Й. и др. срещу България от 23.09.2023 г. по жалби № 265/17 и 26473/18, § 122 по делото Й. и др. срещу България), където е прието, че националният съд не може да постанови отнемане, без да предостави някои подробности относно престъпното поведение, от което се твърди, че произхожда имуществото, което трябва да бъде отнето и да покаже по обоснован начин, че това имущество би могло да бъде облага от това поведение. Вярно е, че чл.107 от ЗОНПИ приема за доказано обоснованото предположение за незаконно придобиване на имущество, щом проверката установява значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, но изводимо от горната съдебна практика е, че сам по себе си този факт не е достатъчен за да се приеме, че потестативното право на държавата е основателно заявено и следва да бъде удовлетворено. В подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че чл.108 ,ал.1 от ЗОНПИ свързва т.нар.“гражданска конфискация“ с повдигане на обвинение в извършването не на всякакви, а само на определена група престъпления, изрично посочени в нормата, които принципно могат да генерират облага за извършителя и да го обогатят неоснователно с увеличение на имуществото, което иначе не би могъл да постигне. Именно този порочен финансов ефект цели да избегне ЗОНПИ, като отнеме придобитото вследствие накърняването на обществения интерес имущество, но без да цели налагането на допълнителна санкция, за каквато няма законово основание извън предвиденото в пределите на НК. Макар допълнително изясняваща декларативно само допустимостта на производството по отнемане на незаконно придобито имущество и когато е отказано образуване на наказателно производство или образуваното наказателно производство е било прекратено или пък спряно, нормата на чл.108 от ЗОНПИ в хипотезите на ал.2,3 и 4 дава основание предвид общото в казуистиката също за материално правния извод, че развитието на наказателния процес и неговия изход остават без значение за отнемането на незаконно придобитото, когато по една или друга обективна или субективно причина не може да бъде постигнато наказателно преследване и санкциониране на някое от визираните по-горе престъпления, но не и когато е извършено престъпление извън посочените в чл.108, ал.1 от ЗОНПИ или изобщо липсва престъпление, т.к. деянието не е съставомерно. В случая се касае за повдигнато на ответника обвинение в данъчно престъпление, каквото не се установява да е било извършено и именно по тази причина е било прекратено наказателното преследване на ответника по образуваното ДП, дало законен повод за проверката на КОНПИ. Доводите за изтекла абсолютна погасителна давност са само допълнителни, а не основни за потвърждаването на постановлението, прекратяващо образуваното срещу К.Б. ДП. Вярно е също, че както заявява в жалбата си въззивникът, въззиваемият ответник не е изряден платец към фиска. Той е останал данъчно задължен и е внесъл разликата в рамките на провежданото срещу него досъдебно производство(през м. май 2018г.), т.е. в рамките на проверявания от КОНПИ десетгодишен времеви период.Обаче тук следва да се опонира на жалбоподателя с възприетото в мотивите на цитираното по- горе ТР, че данъчните и други финансови нарушения, свързани с декларираните доходи и имущество на извършителя на престъплението, доколкото самите те не са престъпна дейност, за която, при наличните условия е започнало производство от Комисията, се установяват и съответно санкционират по ДОПК, че държавата има право да събира данъчните задължения, заедно с лихвите от правните субекти по съответния ред, както и да им наложи глоби или друго наказание за данъчни нарушения, но не може да отнеме по реда на гражданската конфискация такова несъбрано имущество. Онова, което подлежи на отнемане от извършителя на престъплението може да е имущество, както пряко, така и косвено генерирано от престъпната дейност, но във всички случаи връзката между двата факта трябва да бъде установена по логически път, или да може да се направи категорично обосновано предположение за съществуването й. Според АС-Бургас в случая такава връзка не се доказва, защото видно от данните по делото продължаваното данъчно престъпление, за което е било повдигнато обвинение на ответника, касаещо периода 19.04.13г.-06.04.17г., е отречено след проведено наказателно разследване. На следващо място- част от имуществото, чието отнемане се претендира е придобито преди началото на посочения период на проверка в наказателното производство или дори преди периода, обследван от КОНПИ- това се отнася до следните закупени от Б. имоти: с Постановление за възлагане от 21.11.12г., касателно апартамент в гр.Несебър; за имота, закупен с н.а. 81/11.07.12г. – СО – офис 112; за ПИ от 1000кв.м. в м.“ Ю.“, закупен с н.а. 55/05.07.12г.; за имота на Б., придобит чрез делба от 19.13.06г., продаден на С.С. с н.а. 193/21.12.12г.; за СО-офис 114,закупен от Б. с н.а. 198/16.04.13г.;за закупения от Б. на 19.02.13г. апартамент G -6 в гр.Н., продаден на С.С. с н.а. 59/21.02.13г.; за закупения с н.а.№96/21.02.13г. имот, продаден с н.а.194/11.04.13г.; за мотоциклет с рег.№*, марка и модел „Хонда Форсайт 250“- закупен на 11.04.13г.; за мотоциклет с рег.№*, марка и модел „Хонда Форсайт 250“,закупен на 20.03.13г. Двата леки автомобила марка „Мерцедес“, са закупени през 2015г., през която година е осъществена и сделката с родителите на ответника с н.а. №83/28.07.15г., но за посочената година не е установено извършено данъчно престъпление, както не е установено такова и през 2013г., когато Б. е придобил с Постановление за възлагане от 06.06.13г. апартамент, продаден по-късно на трети лица с н.а. 180/01.12.17г.. Няма данни за извършено от ответника данъчно или друго престъпление от визираните в чл.108, ал.1 от ЗОНПИ и през 2014г., от което да се обоснове извод, че може да е генерирала облага, която да е включена в придобиването на земеделски имот(лозе) в с. Р. от 1833кв.м. по сделката, отразена в н.а. 15/03.11.14г. Не може да се направи предположение за влагане на средства от престъпна дейност и в придобитото през 2016г. недвижимо имущество с н.а. 44/03.02.16г., т.к. повдигнатото обвинение дори не касае посочената година, отделно и не се установява извършване на такова. През годините 2013г. и 2017г., засегнати от наказателното преследване, са осъществени сделки, с които Б. е придобил недвижими имоти, но е отречено наличието на престъпление, което да генерира облаги, пряко или косвено участващи в закупуването му. Моторната яхта и ¾ ид.ч. от имот в с. С., закупен с н.а.№ 123/23.02.18г.,както и ½ от ПИ с идентификатор 51500.69.3, отразен в н.а. 27/21.11.19г. са придобити извън периода, засегнат от повдигнатото обвинение за избягване на данъчно облагане в големи размери(над 3000лв.). На последно място, но не и по важност, следва да се съобрази, че облагата от укритите данъци е равна на техния размер, т.к. именно с тях се обогатява неоснователно данъчно задълженото лице. То трябва да ги преведе на държавата, но вместо това неправомерно ги задържа в собствения си патримониум. В случая обвинението е било повдигнато за невнасянето на сумата от 8081,22лв., явяваща се дължим от физическото лице Б. данък към държавата за придобити от него доходи в следствие на стопанска дейност.Както по- горе бе отбелязано, още през м. май 2018г. ответникът е възстановил на държавата тази сума, т.е. още преди да изтече проверявания от КОНПИ период се е лишил от получената вследствие неспазената данъчна дисциплина сума. Това изключва възможността „спестената“ от данъкоплатеца сума да е взела участие в придобиването на имущество, което притежава към 30.03.21г. По делото няма твърдения и данни за извършена друга престъпна дейност, от която да е генериран приход. С оглед горните факти, съобразени в тяхната съвкупност, АС-Бургас не намира за доказана връзка между престъпна дейност на К.Б., генерираща незаконосъобразни облаги и придобитото от него имущество, чието отнемане се иска от КОНПИ по настоящото дело, в какъвто смисъл е направил констатации в мотивите на решението си и ОС-Бургас. Щом като липсва неправомерно поведение на ответника, което да обясни придобитото имущество при констатираното по делото несъответствие, то не може да се установи и изискуемата от закона и съдебната практика причинно – следствена връзка или обусловеност между двата факта, което осуетява успешното упражняване на потестативното право на държавата чрез КОНПИ да отнеме от К.Б. като незаконно придобито притежаваното от него към 30.03.21г.имущество (изключая два мотопеда и едно ПТ/АТВ,за които потестативното право на държавата е обявено за погасено по давност). Претенцията е недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена, в какъвто смисъл се е произнесла и първата инстанция с обжалваното решение. При съвпадение на крайните правни изводи по спора, решението на ОС-Бургас следва да бъде потвърдено. При този изход от обжалването, адв. П., представляващ безплатно въззиваемия ответник К.Б., има право на възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, което тъй като е претендирано в последното по делото заседание, съдът ще присъди по реда на чл.248 от ГПК, след определяне на размера му с решение на АК-Ловеч, към която се числи осъществилият правната помощ и поискал възнаграждение за това адвокат. Въззивникът дължи държавна такса за настоящото производство в размер от 8 465,56 евро, на база обжалваем интерес от 827 859,78лв.(423278 евро), която следва да бъде осъден да заплати по сметка на АС-Бургас. Мотивиран от горното, Апелативен съд-Бургас