Решение № 600 от 11.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 441/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от П. Д. У., подадена чрез процесуалния му представител адв. Е. Н. срещу Решение № 5767/23.09.2025г. по гр.дело № 7101/2024г. на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният от него иск за неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Р България е отхвърлен за разликата над присъдените 100 000 лева до претендираната искова сума от 500 000 лева. Счита решението за неправилно в обжалваната отхвърлителна част, като постановено поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа че решението на съда е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и правилно и обосновано формиран правен извод за това, че са налице всички елементи от състава на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и че предявеният иск е доказан по своето основание. Оспорва обаче като неправилни изводите на съда по отношение определянето на размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като твърди че не са отчетени в достатъчна степен всички негативни последици, които са претърпени от ищеца в пряка причинно-следствена връзка с водения срещу него наказателен процес. Излага съображения, че не е отчетен техният интензитет и настъпили трайни неблагоприятни последици върху живота на ищеца. Сочи че имало достатъчно изобилен доказателствен материал относно претърпените душевни страдания на ищеца от повдигнатото му обвинение. Поддържа че присъденото обезщетение не съответства на съдебната практика в аналогични случаи, както и на принципите на чл.52 ЗЗД за справедливост, съобразени с конкретния случай. Позовава се на заключението на изготвената СПЕ, която според него давала обективен извод, че провежданият наказателен процес е оказвал и продължава да оказва отрицателно въздействие върху психичната сфера на ищеца, което обосновавало извод за определяне на по-високо от присъденото от съда обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Сочи се, че съдът не е взел предвид значим увреждащ фактор, какъвто е пребиваването на ищеца в условията на предварително задържане за повече от 24 часа, тъй като на 10.07.2020г. е постановено продължаването на задържането за срок до 72 часа. Излага се довод, че действията на присъстващите при ареста му служители на МВР са били изцяло под контрола на прокуратурата, което е и видно от Постановление от 09.07.2020г. на прокурор Б., в което изрично е било посочено, че действията по разследване от 09.07.2020г. ще се извършват под ръководството на прокурори от Специализираната прокуратура с участието на оперативни работници от ГД“Национална полиция“, СДВР и ОД на МВР Пловдив, които е трябвало да останат на разположението на прокуратурата до отпадане на необходимостта. Сочи се, че при това положение задържането е било разпоредено от прокуратурата във връзка с воденето на ДП 97/2020г. на СО при СП и е имало характер на подготвително и подпомагащо действие за привличането на ищеца като обвиняем на 10.07.2020г. и разпореждането за задържането му за срок до 72 часа. На следващо място, излагат се съображения, че отказът на съда да разгледа действията на прокуратурата в контекста на чл.18 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи е неоснователен и неправилен. Конкретни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба. Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № 5767/23.09.2025г. по гр.дело № 7101/2024г. на Софийски градски съд в обжалваната отхвърлителна част и вместо него да се постанови друго, с което да се присъдят още 400 000 лева обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 31.01.2023г. до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски. В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна Прокуратурата на Република България. В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила и въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, с която се обжалва решението на окръжния съд в неговата осъдителна част. Жалбоподателят ответник счита, че първоинстанционното решение в обжалваната от него част е неправилно и необосновано. Излага се довод, че при определяне размера на присъденото обезщетение съдът не е спазил принципа за справедливост на чл.52 ЗЗД, поради което същото е прекомерно завишено. Счита, че твърдените от ищеца неимуществени вреди- техният характер не са били доказани от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства Размерът на присъденото обезщетение от 100 000 лева бил силно завишен и не съответствал като еквивалент на действителните твърдени като претърпени неимуществени вреди от ищеца П. У.. Присъденият от съда размер противоречал на принципа на справедливост при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на установената съдебна практика по аналогични дела. Размера на определеното обезщетение бил силно и необосновано завишен, като съдът бил длъжен да изследва и да подложи на задълбочена оценка обстоятелствататежестта на повдигнатото обвинение, вида и характера на прилаганите мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда, времето на тяхната продължителност, както и на периода от време на приключване на наказателното производство, поведението на ищеца и другите посочени по-горе обстоятелства. Конкретни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба. Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решението на Софийски градски съд в обжалваната от ответника осъдителна част и да се постанови друго, с което да се намали размера на главницата на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна П. У., подаден чрез процесуалния му представител адв. Е. Н.. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения, които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно в обжалваната от насрещната страна осъдителна част, поради което искането към въззивния съд е то да бъде потвърдено. Софийски апелативен съд, намира, че въззивните жалби като подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, са процесуално допустими. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна : Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ищеца П. Д. У., с която е предявен срещу ответника Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Претендирал е осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 000 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 3600 лв., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2023 г. до окончателното изплащане на претендираните суми. Ответникът Прокуратура на Република България в срока за отговор на исковата молба е възразил против предявените искове. Сочи, че липсвали доказателства за установяване на причинна връзка между воденото наказателно производство и влошаването на здравето на ищеца. Направил е възражение и за прекомерност на претендираното обезщетение. Конкретни съображения са изложени в отговора на исковата молба. От фактическа страна се установява следното : Между страните не се спори, а и се установява, че през периода 09.05.2017г. - 03.07.2023г. ищецът е заемал длъжността “••• по правните въпроси на Президента на Република България”, както и че към момента заема длъжността “••• по правните въпроси на Президента на Република България”. Не е спорно, а и се установява, че ДП 97/2020 г. е образувано след отделяне с постановление на Специализирана прокуратура от 18.06.2020 г. на материали от досъдебно производство по пр. пр. № 20/2020 г. ДП № 1-Пр/2020 г. по описа на СП, ДП № 78/2020 г. на СО - СП. Не е спорно, а и се установява, че на 19.06.2025 г. след разрешение на съдия е извършено претърсване и изземване в дома на ищеца П. У. в гр. •••, като в протокола е отбелязано, че не са намерени вещи и предмети от значение за делото. При претърсване на жилището му в гр. ••• е отразено изземване на флаш памет, мобилен телефон със сим-карта. Постановено е разрешение за разгласяване на факти и обстоятелства, съдържащи се в Компютърно-техническа експертиза от 04.06.2020 г. по ДП № 97/2020 г. (отделени материали). Не е спорно, а и се установява, че на 19.06.20•• г. на Интернет страницата на Прокуратурата на Република България е било публикувано прессъобщение със заглавие: „Специализирана прокуратура разследва висши длъжностни лица и магистрати за престъпно сдружение с цел търговия с влияние“ (https://prb.bg/bg/news/aktualno/43811 specializiranaprokuratura-razsledva-visshi-dl-122). В съобщението е посочено,че е установена комуникация, чрез различни мобилни приложения, между „обвиняемия П.Б, вероятно със ••• по правни въпроси и антикорупция на президента П.У“ Отбелязано е, че: „След извършен наказателноправен анализ на заключението на експертизата и приложенията към нея, наблюдаващите прокурори са констатирали доказателства за извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 НК. В тази връзка на 19.06.2020г. след разрешение на съдия се извършват лични обиски на лицата П.У. и Н.Н., както и претърсвания и изземвания. Изземват се веществени доказателства, относими към предмета на доказване, като след анализа им наблюдаващите прокурори ще преценят дали са налице достатъчно доказателства за ангажиране на наказателна отговорност на същите. С оглед трайната практика на Прокуратура на Република България да информира българските граждани по дела с висок обществен интерес и след разрешение на наблюдаващите прокурори, Специализирана прокуратура публикува част от комуникацията на обвиняемия П.Б. с лицата П.У. и Н.Н., отнасяща се за два отделни случая: Първият случай касае размяна на текстови съобщения между П.Б. и лице, обозначено като “Prezident-P. U.“. От комуникацията е видно, че на 27.12.2018 г. „Prezident- P. U. ” изпраща поредица от съобщения на обвиняемия със следното съдържание: „Има само проект на решението“, „Първо ще го видиш ти“, „Още не подписано“. В отговор П.Б. пише: Разбрах“. На същия ден в 16.20 ч. обвиняемият получава от “Prezident-P. U.“ и снимков файл на съдебно решение, придружено с уточняващ текст: „Това ще е в оригинал“. На 03.01.2019 г. “Prezident-P. U.“ изпраща на П.Б. линк към съдебно решение на състав на Върховен административен съд от дата 02.01.2019г. (първият работен ден на годината). Видно от публикуваното на интернет страницата на съда решение, същото е идентично с текста, изпратен от “Prezident-P. U.“ в 16.20ч. още на 27.12.2018 г. Специализирана прокуратура заявява, че ще продължи действията си по разследване и ангажиране на наказателна отговорност на лица, осъществяващи престъпления, независимо от тяхното служебно положение, социален статус и политическа принадлежност. Съзнаваме, че това е единственият начин за възстановяване доверието на българските граждани в правосъдието и опровергаването на наложеното погрешно разбиране за недосегаемост от наказателни преследвания на опредeлена група лица. Не е спорно, а и се установява, че на на 22.06.20•• г. е публикувано прессъобщение „Продължават активните действия по разследване, свързани с досъдебното производство за престъпно сдружение с цел търговия с влияние“ (https://prb.bg/bg/news/43866-prodyljavat aktivnite-dejstvija-po-razsledvane-132-2). Отбелязано е, че поради високия обществен интерес и след разрешение от наблюдаващите прокурори се публикува снимков материал на осъществена комуникация между „П.Б и“Prezident-P. U.“. Не е спорно, а и се установява, че на 29.06.20•• г. е публикувано пресъссъобщение със заглавие: „Специализирана прокуратура възложи на ДАНС извършване на детайлен и задълбочен анализ на комуникацията на П.Б. с MVR-R.P. и с “Prezident-P. U. и публикувани в приложение извадки от разменени съобщения.” (https://prb.bg/bg/news/aktualno/44098- Spetsializirana-prokuratura-vazlozhi-naDANS izvarshvane-na-detaylen-i-zadalboch) Дадено е разяснение, че в “първия случай се отнася до искане от 10.08.2017г. на руски гражданин за придобиване на българско гражданство. След проведено интервю, на 13.09.2018 г. Съветът по гражданство не е уважил молбата за българско гражданство, с оглед постъпило възражение от страна на Държавна агенция „Национална сигурност“, поради причини засягащи националната сигурност на Република България. Видно от кореспонденцията, осъществена чрез мобилно приложение, на 22 януари 2019 г. П.Б. изпраща до “Prezident-P. U. снимка на неуважената молба на руския гражданин. Вторият случай се отнася до серия от съобщения, при които П.Б. изпраща до “Prezident-P. U. данни за самоличността на български гражданин от либийски произход, както и номера на заявление до директора на ГД „Национална полиция“ за заличаването на данните от масивите на МВР, свързани с полицейски регистрации и заявителски материали. Третият случай се отнася до комуникация, в която на 18 декември 2019 г. П.Б. иска от “Prezident-P. U.“ съдействие за установяване собствеността на моторно превозно средство. На 19 декември 2019 г. “Prezident-P. U.“ уведомява П.Б., че се касае за две МПС с марка „Майбах“, собственост на конкретна фирма за отдаване на автомобили под наем. Във връзка с горното е възложено извършването на цялостна проверка от ДАНС и от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР. От Министерство на правосъдието и от Президентството на Република България са изискани за послужване всички относими към предмета на доказване по наказателното производство материали.” В четвърто прессъобщение от 29.06.20••г.: “Специализирана прокуратура възложи на ДАНС извършване на детайлен и задълбочен анализ на комуникацията на П.Б. с MVR-R.P. и с “Prezident-P. U.“ на интернет страницата на Прокуратура на Република България (https://prb.bg/bg/news/aktualno/44098-Spetsializirana-prokuratura-vazlozhi-na DANS- izvarshvane-na-detaylen-i-zadalboch) се съобщава, че “Във връзка с образуваното досъдебно производство за престъпно сдружение за търговия с влияние, Специализирана прокуратура възложи на Държавна агенция „Национална сигурност" да се извърши детайлен и задълбочен анализ на данните от изготвената компютърно-техническа експертиза на мобилни устройства, ползвани от П.Б. От експертизата е видно, че в периода 2018 2020 г. на П.Б. е предоставяна информация от потребители MVR-R.P. и “Prezident-P. U.“. Същата вероятно им е станала известна в качеството им, съответно на съветник по въпросите на Близкия изток и Северна Африка на заместник - министър-председателя и министър на външните работи (до 18 декември 2018 г.) и на ••• по правните въпроси и антикорупция на президента. На 04.08.2018 г. П.Б. изпраща до “Prezident-P. U.“ текстово съобщение със съдържание: „Р.П. – Алжир". По същото време чрез мобилно приложение П.Б. започва активно да комуникира с MVR-R.P., от когото получава множество сведения, включително файлове и снимки на документи. От своя страна П.Б. препраща част от получената информация към “Prezident-P. U.“ Материали и документи, съдържащи сведения с външнополитически характер, П.Б. получава и от “Prezident-P. U.“. В тази връзка и след разрешение на наблюдаващите прокурори, Специализирана прокуратура оповестява част от доказателствата, съдържащи се в компютърно-техническата експертиза на мобилно устройство, ползвано от П.Б.: На 20.08.2018г. MVR-R.P. изпраща на П.Б. съобщение с текст „оценка" и прикачен текстови файл, съдържащ информация за фирми и предприетите действия към онзи момент по казуса с танкера „Бадр". На 29.09.2018 г. MVR-R.P. изпраща на П.Б. под формата на снимки определение на Върховен касационен съд от 29.01.2018г., свързано с казуса с танкера „Бадр". Минути по-късно снимките на определението са препратени от П.Б. на “Prezident-P. U.“. На същия ден MVR-R.P. изпраща на П.Б. текстови съобщения със следното съдържание: „Според един мой приятел, много печен адвокат, който погледна развитието на делото във ВАС - шансовете за положителен изход на делото в полза на либийците са много ниски, тъй като ВАС също ще гледа само процедурата без да изследва първопричината (фалшивия ипотечен договор). Според него адвокатите на либийците е трябвало да атакуват това основание (ипотечния договор) в отделно наказателно дело в криминалния съд" и „Имам основание да му вярвам, защото той е много печен адвокат". В отговор на горното П.Б. посочва: „ще видим". На 07.01.2019 г. “Prezident-P. U.“ изпраща на П.Б. две снимки на паметна бележка за проведена на 03.01.2019 г. среща на Н. М., ••• по външната политика на президента, със С. Е., временно управляващ посолството на Държавата Либия в София. В последващо съобщение до П.Б. “Prezident-P. U.“ посочва: „Току запознах и него." От своя страна в 14.49 ч. П.Б. изпраща до „Prezident-P. U.“ снимка на вербална нота, която посолството на Държавата Либия е изпратила до Министерството на вътрешните работи. Снимката с вербалната нота П.Б. получава две минути по-рано от MVR-R.P. По-късно П.Б. препраща на „Prezident-P. U.“ снимка и на друга нота от Посолството на Държавата Либия, този път до Министерството на външните работи, която също му е предоставена от MVR- R.P. От своя страна „Prezident-P. U.“ изпраща на П.Б. вербална нота от посолството на Държавата Либия и до президента на Република България. В последващата комуникация П.Б. се обръща към „Prezident-P. U.“ със следния текст: „Ако прецениш че мога да звънна на началника, дай знак?". В производството пред първата инстанция са представени и са приети като доказателства следните разпечатки от интернет публикации: „Разпитват П. У. в Спецпрокуратурата“ (19.06.20* г., www.•••.bg), „Президентски ••• и прокурор са разследвани за търговия с влияние заради Б.“ (19.06.20•• г., www.•••.bg), „Нова порция чатове Б.-У.: гражданство, криминални регистрации и два „Майбах“-а“ (22.06.20••, www.•••.bg), „Обвиненията за търговия с влияние са безпочвени, категоричен П. У.“ (22.06.20•• г., www.•••.bg), „Президентската институция смята, че прокуратурата продължава да отправя внушения за П. У.“ (22.06.20•• г., www.focus-•••.bg), „Нов ден, нов чат У.-Б. от прокуратурата“ (23.06.20•• г., www.•••.bg), „Прокуратурата заподозря, че Б. е назначавал посланици“ (24.06.20•• г., www.•••.bg), „Екшън в Пловдив! Полиция блокира и претърсва имоти на брата на П. У.“ (24.06.20•• г.), „Р.: Не вярвам на прокуратурата и затова не бързам с П. У.“ (29.06.20•• г., www.•••.bg), „Прокуратурата пусна и разговори на Б. за помилване на осъден“ (30.06.20••г., www.•••.bg), „Арести и обиски в президентството. Г.: Единственият недосегаем в България е президентът.“ (www.•••.bg), „С прокурорите зад гърба, Г. се закани да се оплаче в Европа от президента.“ (www.•••.bg), „Прокуратурата не знае какво търси в президентството, но държи да го съобщи“ (13.07.20•• г., www.•••.bg), “ДАНС отне достъпа до класифицирана информация на двама висши служители на Президентството” (09.07.20•• г., www.•••.com), “Арести и обиски в президентството” (09.07.20•• г., www.•••.bg), “Б. е обвиняем заради copy/paste новинарска сводка за военното разузнаване” (10.07.20•• г., www.•••.bg. Не е спорно, а и се установява, че по искане от 04.07.2020 г. на Специализирана прокуратура на 05.07.2020г. е разрешено с определение от 05.07.2020 г. орган на досъдебно производство да извърши претърсване и изземване по досъдебно производство 97/2020 г. в кабинет № •••, ползван от ищеца П. У., находящ се в гр. София, бул. „•••“№*, ет.*. По делото е представен и е приет като доказателство Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 09.07.2020 г. за осъществено претърсване в кабинет № ••• на П. У. в сградата на Президентството при участие на 9 поемни лица с отразяване същите да са служители съответно на ДАНС, СДВР, администрация на Президента, СП. Не се спори и относно участието на служители от Бюрото за защита на свидетели, към посочената дата, под ръководството на Главния прокурор И. Г.. Не е спорно, а и се установява, че със заповед от 09.07.2020 г., 10:00 часа на полицейски инспектор към 03 РУ МВР - гр. Пловдив П. У. е задържан за срок от 24 часа. В заповедта е отразено, че задържането се осъществява във връзка с образувано ДП № 97/2020 на Следствен отдел към СпП за престъпление по чл. 321, ал. 6 НК. В разписката към заповедта П. У. е отбелязал начален час на фактическото задържане 8:30 часа. С нарочна заповед е разпоредено конвоиране на П. У. от гр. ••• до 09 РУ СДВР гр. София с постоянно поставени белезници. Не е спорно, а и се установява, че с постановление от 09.07.2020г. П. У. е привлечен като обвиняем по ДП 97/2020 г., пр. пр. 1223/2020 г. в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 6 НК в периода м. януари 2019 г. - м. май 2020 г. в сговор с П. Б. и престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК – за това, че в периода 08.08.2019г. - 28.09.2019г. в условията на продължавано престъпление чрез 21 деяния, които осъществяват поотделно или различни състави на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като извършител в съучастие с П. Б. - подбудител, в нарушение на служебните си задължения според чл. 54, т. 2 от Правила за работа на Администрацията на Президента: да не разгласява информация, данни и факти, станали му известни при и по повод изпълнение на длъжността. Отбелязано е, че целта е да набави за другиго – П. Б., облага, изразяваща се в своевременно получаване на достоверна информация за случващото се в политическия живот на държавите Либия и Украйна, развоя на военните действия в Либия, която информация била необходима на П. Б. за вземане на решение за икономическите му интереси в тези държави, не би могъл да се сдобие по правомерен начин, като от това са настъпили значителни вредни последици разгласяване на информация, станала известна на П. У. по служба сред лица, извън кръга на тези, които са оправомощени да я получават, както и уронване престижа на Президентската институция сред гражданите на Република България и застрашаване на националната сигурност на страната чрез разкриване на оперативния интерес на специална разузнавателна служба Служба “Военна информация”. Не е спорно, а и се установява, че на 09.07.2020 г. ДА “Национална сигурност” е отнела достъпа до класифицирана информация на П. У.. С отделно постановление от 10.07.2020г.с мотиви за реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление, да се укрие или по друг начин да затрудни хода на разследването е постановено задържане под стража на П. У. за срок от 72 часа, считано от датата и часа на предявяване на постановлението за привличане. С последващо постановление от 10.07.2020 г. на П. У. като са отчетени чистото му съдебно минало, “доброто му процесуално поведение /редовно се е явявал в случаите, когато е призован за извършване на действия по разследването/, както и че има и възрастни родители, за които е необходимо да полага грижи, има постоянен и настоящ адрес за призоваване”, е определена мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 20 000 лв, която впоследствие с акт на СпНС е намалена на 10 000 лв. С постановление, вх. № 5609/10.07.2020 г. на Специализирана прокуратура, Следствен отдел от 10.07.2020 г. на П. У. е наложена забрана за напускане на пределите на Република България. С постановление от 21.01.2022 г. е отменена взетата по отношение на П. У. мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 10 000 лв., както и наложената мярка на процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“. Изложени са в постановлението съображения, че е изтекъл предвиденият срок от година и половина. С постановление от 31.01.2023 г. досъдебното производство по пр. пр. № 16285/2022 г., ДП 197/2022 на СО-СГП (променени номера след закриване на специализиран съд и прокуратура) е прекратено. В мотивите на постановлението е посочено, че по отношение на престъплението по чл. 282, ал. 1 НК е прието, че П. У. е нарушил вътрешни правила, като е препращал служебна, макар и неповерителна, информация, но не са установени вредни последици, застрашаване на националната сигурност, изгода за него или за П. Б., нито наличие на умисъл. По отношение на престъплението по чл. 321, ал. 6 НК са изложени мотиви, че обвиненията срещу П. У. и П. Б. за участие в престъпление по чл. 321, ал.6 НК (сговор за извършване на престъпления) не се потвърждават от доказателствата – няма данни за конкретно съгласие между тях да извършват престъпна дейност, а наличните доказателства сочат единствено близки лични отношения и комуникация. Липсват също доказателства за престъпление по чл.304б НК (търговия с влияние). Прието е за доказано единствено, че П. У. е препращал служебна, неповерителна, но забранена за разгласяване информация (чл.360 НК), но за това деяние давността е изтекла и не може да бъде ангажирана отговорността му. По делото са представени от ищеца и са приети като доказателства Амбулаторен лист №004779 от 29.06.2020 г. с поставена диагноза: Есенциална (първична) хипертония, Болничен лист №3488 за периода 04.07.2020 – 09.07.2020 г. по повод констатирано хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, Амбулаторен лист №000142 от 08.07.2020 г. с диагноза: главоболие от тензионен тип; световъртеж от централен произход, както и Медицински протокол ЛКК №2968 от 04.08.2020 г. с водеща диагноза хроничен вирусен хепатит В без делта агент и отбелязване за придружаващи заболявания: неинсулинозависим захарен диабет (без усложнения); други уточнени болести на жлъчния мехур и артериална хипертония. Установява се от представените болнични листове, че през периода 04.07.2020 г. - 09.07.2020 г., 29.07.2020г. и 19.08.2020 г. ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност. Видно от приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д. М. – специалист по вътрешни болести и кардиология се установява, че до 18.06.2020 г. по амнестични данни ищецът не е страдал от заболявания, изискващи провеждане на медикаментозно лечение. Заболяванията са регистрирани едва от юни 2020 г. нататък. До този момент ежегодните профилактични прегледи не са установявали повишено кръвно налягане или повишени стойности на кръвна захар. Съгласно приложените по делото документи артериалната хипертония е диагностицирана в края на юни 2020г., а захарният диабет – в края на юли 2020 г. Вещото лице е обяснило, че първичната хипертония в приблизително 95% от случаите няма конкретна физическа причина и е мултифакторно заболяване, при което значение имат наследствената предразположеност, начинът на живот (алкохол, тютюнопушене, висока консумация на сол, стрес), както и хормонални влияния. Обобщава че както артериалната хипертония, така и захарният диабет са мултифакторни заболявания без единствена пряка причина. Сред значимите утежняващи обстоятелства е хроничният стрес, който чрез повишени нива на адреналин, норадреналин и кортизол води до увеличаване на артериалното налягане, сърдечната честота и нивата на кръвната захар. На базата на тези предположения вещото лице заключава, че стресът, преживян от ищеца във връзка с действия по досъдебното производство, е оказал неблагоприятно въздействие върху здравословното му състояние, способствайки за развитието на артериална хипертония и захарен диабет. Вещото лице сочи, че и двете заболявания имат хроничен характер и изискват пожизнено медикаментозно лечение. Медицинската прогноза зависи от степента на контрол върху заболяванията. При недостатъчен контрол съществува риск от тежки сърдечно-съдови и метаболитни последици миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, хронична бъбречна недостатъчност с необходимост от диализа, периферно-съдови болести с гангрена и ампутации, както и прогресивна ретинопатия до слепота. При адекватна грижа е възможно дългосрочно поддържане на стабилно състояние и предотвратяване на усложнения. В съдебно заседание вещото лице допълнително уточнява, че по отношение на ищеца, до предприетите срещу него действия на наказателна репресия няма данни за приложено медикаментозно лечение или прояви на заболявания. Точният период между възникването на заболяванията и тяхното диагностициране не може да бъде определен. В случай на хроничен стрес, продължил повече от два месеца, какъвто според вещото лице е случаят, е възможно ендокринна стимулация и отключване на заболявания от такъв характер, докато при еднократен силен стрес това може да се прояви и в срок до две седмици. В случая трайно установените високи стойности на кръвното налягане след 29.06.2020 г. обосновават наличието на заболяване. От приетата в производството пред първата инстанция Комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява, че по делото няма данни за психични или телесни страдания на ищеца преди м. юни 2020 г. Според експертното заключение на вещите лица преживените ограничения и накърняване на доброто име чрез проведената медийна кампания са довели до възникване на определени психосоматични прояви у ищеца – повишено артериално налягане и захарен диабет. Към момента на повдигане на обвинение състоянието на ищеца се определя от експертите като остро стресово разстройство (МКБ10-F43.0), което постепенно преминава в адаптационно разстройство (МКБ10-F43.2) емоционално и социално нарушение, възникващо под влияние на значими стресорни събития. То се изразява в депресивно настроение, тревожност, чувство за невъзможност за справяне и частично нарушено ежедневие, но без диагностика за по-специфично психично заболяване. Разяснено е, че хроничният стрес води до неврохормонални промени (повишен кортизол, катехоламини), които обуславят персистиращо повишено кръвно налягане и хипергликемия, а това създава предпоставка за психосоматично боледуване в случая артериална хипертония и метаболитен синдром/диабет. Тези заболявания се проявяват често, когато индивидът достигне своя физически и емоционален предел, специфичен за всеки човек. Психосоматичното разстройство е вид дезадаптивен начин за справяне на личността със стреса чрез телесно боледуване. Към изготвяне на заключението обаче експертите верифицират остатъчно състояние - белези на преживяна травма в миналото, свързана с повишена тревожност и депресивност, които не стигат до степен получаване на моментна диагноза, но могат да бъдат наблюдавани клинично. От показанията на свидетелката И. И.- колежка на ищеца в Президенството и която е ползвала общ кабинет с него, се установява, че след задържането на ищеца и проведените спрямо него оперативни мероприятия свидетелката констатирала промяна в поведението му. Заявила е при разпита си, че преди тези действия той проявявал открито и общително поведение, участвал е в работни разговори и е изразявал мнение по професионални въпроси, докато впоследствие е отбягвал колективни дискусии и формулиране на категорични становища. Свидетелката установила, че често изглеждал зачервен, като човек, който „вдига кръвно“, поради което изразявала притеснение относно здравословното му състояние. Свидетелят А. У.- брат на ищеца, сочи че през месец юни 2020 г. от страна на Прокуратурата са предприети следствени действия спрямо П. У., по повод на които той е бил задържан в къщата на родителите си в с. •••, област Пловдив. Свидетелят е бил непосредствен очевидец на обстоятелствата по задържането на брат си и дава подробни показания по начина на провеждане на оперативно-издирвателните действия в къщата на родителите им и начина на връчване на заповедта за задържане на ищеца, които в поголямата им част са ирелевантни за предмета на настоящото производство, поради което и не следва да бъдат обсъждани. Конкретно по отношение на относимите за делото обстоятелства свидетелят заявява, че след задържането на ищеца отишъл в 3 то РУ на МВР да му занесе личен багаж, при което забелязал, че брат му е целия зачервен и изключително притеснен. Ищецът споделил със свидетеля, че по време на задържането не се е чувствал добре, не е разполагал с лекарства и е имал нужда от преглед от Бърза помощ. Впоследствие П. У. развил диабет и лежал в болница. Свидетелят сочи, че преди предприемане на действията от страна на ответника, ищецът спортувал, играел тенис на маса и футбол, ходел на лов. За времето на наказателното производство оръжието му било отнето и той не ловувал. Затворил се в себе си и споделял малко. За да не притеснява семейството при определяне на гаранцията, П. У. изтеглил кредит, без да поиска предоставяне на средства от свидетеля. След прекратяване на наказателното производство ищецът не се върнал към предишния си начин на живот и не се е успокоил. Свидетелят описва ищеца като “по-обран” в контактите си с хората поради останалите съмнения вследствие на засягане на репутацията му. До него останали само най-верните му приятели. Ищецът се чувствал гузен, че атаката спрямо него засягала и членовете на семейството му, това на свидетеля и на родителите им. Свидетелят Д. У., син на ищеца, при разпита му посочва, че за първи път след задържането е видял баща си в София, когато го освободили от Следствието на Г.М. Д.. Ищецът изглеждал блед и прималял. До момента на задържане ищецът не е имал здравословни оплаквания. Играл е тенис на маса, упражнявал е спортна активност, обичал е контакта с приятели и пребиваването сред тях. След задържането започнал да се оплаква от високо кръвно налягане, а от майка си свидетелят знае, че ищецът започнал да има проблеми и със съня. Ищецът напълнял, констатиран бил и диабет. Ищецът се затворил в себе си, ограничил контактите си с околните. Част от неговите приятели също се отдръпнали и избягвали контакти с него поради обширното медийно отразяване на задържането му. Действително наказателното производство било прекратено, но това не било така широко отразено в медиите, за разлика от първоначалното разгласяване на действията по разследване. При така установените факти следва да се формират следните правни изводи: Въззивните жалби на ищеца П. Д. У. и на ответника Прокуратура на Република България са процесуално допустими – същите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхождат от легитимирани страни, имащи право и интерес от обжалване, насочени са срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. В частта на обжалвания интерес решението по жалбата на ищеца П. У. е отчасти неправилно, а въззивната жалба на ответника Прокуратура на Република България е изцяло неоснователна, поради следните съображения : Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако производството бъде прекратено, тъй като деянието не е извършено от лицето. Не се спори, че спрямо ищеца е било образувано ДП 97/2020 г. на Специализирана прокуратура от 18.06.2020 г. след отделяне на материали от досъдебно производство по пр. пр. № 20/2020 г. ДП № 1-Пр/2020 г. по описа на СП, ДП № 78/2020 г. на СО – СП, в хода на което досъдебно производство по отношение на ищеца с постановление от 09.07.2020г. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 НК в периода м. януари 2019 г. - м. май 2020 г. в сговор с П. Б. и престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК. С влязло в сила постановление от 31.01.2023г. досъдебното производство по пр. пр. № 16285/2022 г., ДП 197/2022 на СО-СГП (променени номера след закриване на специализиран съд и прокуратура) е прекратено едновременно на две посочени основанияпоради несъставомерност на деянието и поради изтекла абсолютна давност. От материалите по делото се установява, че събраните от обвинението доказателства не сочат на извършено престъпление. Според мотивите на постановлението те не са от категорията на тези, които могат да послужат като основание за повдигане на обвинение срещу ищеца, тъй като не доказват участието му в престъпно деяние, а сочат за извършени нарушения от административен и служебен характер, свързани с неправомерното боравене с поверителна информация, която е станала известна на ищеца във връзка с изпълнението на служебните му задължения, но не покриват фактическия състав на престъплението за което на ищеца е било повдигнато обвинение. В този смисъл следва да се приеме, че се касае до хипотеза, посочена в цитирания погоре текст, а именно – няма извършване на деяние от ищеца, образуваното срещу него производство е прекратено на това основание, поради което е налице незаконно обвинение. Така и според т. 7 Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, както е прието и от първоинстанционният съд. Не се спори също, че ищеца е бил обвиняем за извършено престъпление, за които НК предвижда наказание лишаване от свобода над пет години, като наказателното преследване е продължило в периода от 18.06.2020г., когато са започнали наказателно-процесуалните действия спрямо ищеца, свързани с претърсване и изземване в лични и служебни помещения на ищеца, до 31.01.2023г., когато е прекратено наказателното производство спрямо него, т.е почти три години, като същото се е развивало само в досъдебна фаза. С оглед казаното и поради наличието на “незаконно обвинение в извършване на престъпление”, на основание чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Неоснователен е доводът на прокуратурата за приложение разпоредбата на чл.5, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ – за освобождаване от отговорност/пълна или частична/ поради това, че увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, респ. че със своите неправомерни действия по разпространяване на служебна информация с поверителен характер, покриващо състава на престъпление по чл.360 НК, пострадалият противоправно също е допринесъл за настъпване на увреждането. На първо място, постановлението за прекратяване на наказателното производство е по т.нар. „изцяло реабилитиращо основание“ по чл. 24, ал.1, т.1 НПК- поради липса на извършено престъпление. Именно това основание е посочено в решаващата част на мотивите на постановлението на прокуратурата като действително фактическо и правно основание за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца. Видно от обстоятелствената част на постановлението за прекратяване в същото е вписано, че е безпредметно посочването на по-малкото основание- недоказаност на обвинението, тъй като настоящото наказателно производство следва да бъде прекратено на по-силното такова основание, а именно по чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1, пр. второ НПК, т.е самият автор на постановлението е считал, че наказателното производство следва да бъде прекратено именно поради това, че деянието за което е повдигнато обвинение- по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК, не представлява престъпление. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно т.7 от ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС е решен трайно и безпротиворечиво въпросът за еднаквостта на правните последици при прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението и при липса на престъпление. Ето защо и не съществуват „изцяло или частично реабилитиращи основания“, както неоснователено се поддържа от представителя на прокуратурата във въззивната му жалба. На следващо място заявеният довод, че част от разследваната деятелност е била квалифицирана и като престъпление по чл.360 НК, за която е изтекла предвидената в закона абсолютна давност, явяваща се пречка за възбуждане на наказателното преследване, не кореспондира със съдържанието на постановлението за привличане на обвиняем на П. У., от което е видно, че на същия е било повдигнато единствено обвинение за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Следователно на ищеца никога не е било повдигано обвинение по чл.360 НК, като в самото постановление за прекратяване на наказателното производство то е наречено „социално укоримо поведение“, но не и престъпление. Прокуратурата следва да отговаря единствено за неоснователно повдигнатите срещу ищеца обвинения, а не за онези, които тя би могла да повдигне, но евентуално е пропуснала да стори това. Поради това и нямат никакво правно значение престъпните състави, които не са били вменени във вина на ищеца чрез повдигане на обвинение и е без значение по кои от тези състави има изтекла погасителна давност, тъй като те не са били предмет на разследването. По изложените съображения и доводът на прокуратурата за наличие на основание за намаляване или изключване на отговорността за незаконното обвинение поради изключителната или частична вина на пострадалия, с което той да е допринесъл за настъпване на увреждането, имащ своето правно основание в разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ, се явява неоснователен. По следващия основен спорен въпрос за предмета на въззивното обжалване и по двете въззивни жалби- на ищеца и на ответника – за претърпените неимуществени вреди и размерът на които същите подлежат на обезщетяване, настоящият състав на съда намира следното : Всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, включително от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, подлежат на обезщетяване. Обичайните, типични неимуществени вреди от незаконно обвинение са тези, които нормално, предвидимо от правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в извършването на престъпление лице търпи, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на наказателното производство; страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание по НК; негативни изживявания и чувство за онеправданост; накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на самооценката на лицето, както и на доверието му в държавността; смущения в социалното общуване; дестабилизиране на здравословното състояние без болестни прояви. Причинната връзка на тези вреди с незаконното наказателно преследване е очевидна и тя поначало не подлежи на формално доказване, а пострадалият не следва да доказва отделните си негативни преживявания в рамките на обичайните вреди. При условията на пълно главно доказване следва да се установят вредите извън обичайните т.е. "специфичните" такива като конкретно увреждане на здравето; както в случая, и причинната връзка между специфичните вреди и незаконното наказателно преследване. Правилно поначало в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, е провел такова пълно и главно доказване. Според заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза се установява, че до 18.06.2020 г., от която дата фактически е започнала наказателната репресия срещу ищеца, не са били налице амнестични или документални данни ищецът да е страдал от каквито и да е заболявания, изискващи провеждане на медикаментозно лечение. Вещото лице Д. М. изрично заключава, че до този момент ежегодните профилактични прегледи не са установявали повишено кръвно налягане или повишени стойности на кръвна захар, както и че съгласно приложените по делото документи артериалната хипертония е диагностицирана в края на юни 2020г., а захарният диабет – в края на юли 2020 г., т.е приблизително по същото време когато са били провеждани активните действия по наказателното производство срещу ищеца. За пръв път в представения по делото Амбулаторен лист №49/29.06.2020г. е било констатирано заболяването есенциална хипертония, като според преглеждащия лекар давността в документираните изключително високи показатели е с давност от около десетина дни, което времево кореспондира с извършените спрямо ищеца наказателнопроцесуални действия срещу ищеца, обстоятелствата по неговото предварително задържане и придадената медийна гласност и обществена значимост на тези действия на прокуратурата спрямо него. Отразени са в амбулаторния лист оплаквания от безсъние, обща напрегнатост, сърцебиене, които безпротиворечиво са посочени в заключението на съдебнопсихиатричната и психологическа експертиза като вероятна причина за внезапното отключване на двете заболявания- хипертония и диабет у ищеца. Разпитаният като свидетел син на ищеца- Д. У. сочи в разпита си, че още след претърсването на дома на баща му в София той е започнал да вдига кръвно и е бил нарушен съня му, а след това е започнал да се оплаква от безсъние, главоболие и сърцебиене, а това са все медицински показатели, които според заключението на СМЕ сочат за появата на начална хипертония. Според показанията на свидетеля А. У.- брат на ищеца, в цялото им семейство няма болен от диабет, като единствено ищецът е развил такъв и то след началото на наказателното производство. Бащата на ищеца е започнал да вдига високо кръвно налягане едва след 70та си година, което обстоятелство изключва фамилната обремененост като фактор за възникването на такова заболяване. Този свидетел установява също и че по това време ищецът е започнал да наддава и на тегло, а преди това е спортувал активно и е водел динамичен и активен начин на живот без да има оплаквания от здравословното си състояние. Също така, изрично при разпита му в съдебното заседание от 31.01.2025г. вещото лице Д. М. е подчертал, че стресът е изиграл съществена и решаваща роля за възникването на обсъжданите заболявания, в т.ч. и на есенциалната хипертония. При това вещото лице изрично е разяснило, че когато стресът продължава повече от два месеца, това вече представлява хроничен стрес, който стимулира ендокринната система и може да възникне диабет, както се е случило и при ищеца. Този извод на вещото лице СМЕ се потвърждава и от заключението на комплексната психиатрична и психологична експертиза, според която проведената наказателна репресия срещу У. и съпроводените с нея преживени ограничения и накърняване на доброто му име чрез проведената медийна кампания са довели до възникване на остро стресово състояние, което представлявал фактор за отключването на определени психосоматични прояви у ищеца, представляващи физиологична реакция на преживения стрес, каквито са повишеното артериално налягане и захарен диабет. Предвид горното следва да бъдат изключени потенциалните други рискови фактори за тези заболявания, като напр. генетични фактори и фамилна обремененост, за наличието на които не са налице нито анамнестични, документални или други данни от преди предприемане на наказателното преследване срещу ищеца. На базата и на двете експертни заключения на вещите лица и събраните гласни доказателства следва да бъде направен категоричен и обоснован извод, че преживеният от ищеца интензивен и силен стрес представлява основна и единствена причина за диагностираните на ищеца заболявания артериална хипертония и захарен диабет. В хода на делото се установява и че ищецът е претърпял неимуществени вредипретърпени болки и страдания, свързани с воденото срещу него наказателно производство. От събраните доказателства (свидетелските показания на А. У., Д. У. и И. И./ пред първата инстанция е видно, че П. У. се е чувствал изключително зле след задържането му, изживял е стрес, притеснения, безпокойство и страх от окъждане. Намирал се е в постоянно състояние на изнервеност, напрегнатост, тревожност, безпокойство, подтиснатост, несигурност, лош сън, нарушаване на нормалния живот и социални контакти. Заключението на приетата и неоспорена от страните СПЕ потвърждава казаното от свидетелите относно психологическото състояние на ищеца по време на задържането, както и нивото му на тревожност и депресия по повод на воденото срещу него наказателно производство, поради което и твърденията в жалбата на Прокуратурата за пристрастност в свидетелските показания на свидетелите на ищеца се явяват неоснователни и недоказани. Според заключението на вещото лице нивото на тревожност на ищеца към момента на прегледа е в “средна степен”, което е ниво преди оказване на сериозни отражения върху общото поведение. Състоянието на тревожност на ищеца е повлияно от спомена и неблагоприятните усещания от преживяното по време на 24 часовия арест и извършването на процесуалните действия по претърсване и изземване и на начина на тяхното широко медийно отразяване в средствата за масова информация. Според експертизата ищецът проявявал най-общо симптоми на посттравматичен стрес, причинен от преживените ограничения по повод на воденото срещу него наказателно производство и накърняването на доброто му име посредством проведената необосновано опозоряваща го медийна кампания. Към момента на повдигане на обвинението, вследствие на обстоятелствата свързани с провежданото наказателно преследване и медийното му огласяване състоянието на ищеца е определено от експертите като остро стресово разстройство, което постепенно е преминало в адаптационно разстройство, което представлява емоционално и социално нарушение, възникващо под влияние на значими стресорни събития. То се изразява в депресивно настроение, тревожност, чувство за невъзможност за справяне и частично нарушено ежедневие, но без диагностика за по-специфично психично заболяване. Обстоятелството обаче, че описаните от вещите лица симптоми не са достатъчно изявени, за да покрият диагностичния критерий на някоя от категориите на психическите заболявания , съгласно Международния класификатор на болестите, не е основание да се счита, че прокуратурата не следва да отговаря ако на неоснователно обвинените лица са причинени вследствие на това продължителни стресови състояния, които са се проявили чрез висока степен на тревожност, депресия, емоционална нестабилност, поведенчески отклонения, дори и те да не са провокирани от психично заболяване в общия смисъл на понятието. Необоснован е доводът на първоинстанционният съд, че отговорността на прокуратурата не може да бъде ангажирана за осъщественото полицейско задържане за срок от 24 часа. Искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни - причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е че който може по голямото, може и по- малкото. Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма. Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, вкл. и наложените принудителни мерки- "задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Следва да бъде посочено и че съгласно чл.462, ал.2 НПК след образуване на досъдебното производство всичко, което се случва по него се извършва под надзора и ръководството на наблюдаващия прокурор. Следователно прокуратурата е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от така наложената принудителна мярка. Наложените в хода на досъдебното производство мерки на процесуална принуда “забрана за напускане пределите на Република България” за времето на действието й, вкл. 12 дни над допустимия срок, както и отнетия допуск до класифицирана информация са довели до невъзможност ищецът да изпълнява в пълнота служебните си задължения, изискващи участие в делегации в чужбина и боравене със служебна информация, която има класифициран характер, поради което тези обстоятелства следва да бъдат съобразени при преценката за неимуществените вреди. Налагането на тези мерки по повод на досъдебното производство безспорно са способствали за това ищецът да се чувства изолиран, без възможност за реализация и израстване, както описва поведението му разпитаният по делото като св. И. И. от това, че ищецът не се е чувствал като пълноценен във функциите си на главен секретар. В тази връзка неоснователен е доводът на прокуратурата, че е недоказана причинната връзка между спирането на служебните пътувания и наложената забрана за пътуване предвид обстоятелството, че ищецът е можел да иска от прокуратуратга ad hoc разрешение за пътуване, а такова не е било искано никога от ищеца. Видно от представената по делото справка от Президенството на Р България, че през първите две години от изпълнение на служебните му задължения ищецът е бил командирован в чужбина поне по два – три пъти годишно. Следователно в кръга на служебните му задължения е било да осъществява такива пътувания, които след повдигане на обвинението му са били преустановени именно поради тази причина. Преценката дали ищецът да бъде включен в състава на задгранични делегации е обусловена от преценката на неговия работодател, т.е от президента на Републиката, който предвид наложената от прокуратурата ограничителна мярка е логично и обосновано да се направи извода, че следва да е съобразил обстоятелството, че на ищеца е забранено да пътува в чужбина и на това основание е преустановил да го включва в състава на международни делегации. При наличните данни, и като се съобрази практиката на ВКС, според която фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че обвиняемият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговите чест и достойнство (Решение № 991/06 г., решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС), следва да се приеме, че при всички положения ищецът е търпял негативни преживявания, имал е опасения, че може да бъде осъден, изпитвал е дискомфорт от обвинението и пр. Характерна особеност за разглеждания казус се явява и обстоятелството, че за ищеца не са налице данни за наличието и на друго водено срещу него наказателно производство, поради което може обосновано да се приеме, че той като лице, което не е било обект преди това на наказателна репресия, търпи стрес, страх, опасения и притеснения в един значително по завишен аспект, отколкото би ги търпяло друго лице, което притежава своего рода „рецидив“ на проявено криминално поведение. При така установените по делото релевантни за определяне размера на обезщетението факти настоящият състав намира, че ищецът е претърпял неимуществени вреди по причина на незаконното обвинение в извършване на престъпленията по чл. 321, ал. 6 НК и по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК, за които е оправдан, и държавата дължи да го обезщети чрез процесуалния си субституент – ответникът. Искът по чл. 2, ал. 1, пр. 3 ЗОДОВ е доказан по своето основание. Съгласно задължителните разяснения на ППВС № 4/23.12.1968 г, както и формираната задължителна съдебна практика на ВКС по приложението но чл. 52 ЗЗД при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан или наказателното производство срещу него е прекратено, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Също така съгласно трайно установената съдебна практика при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ съдът следва да извърши преценка на всички конкретни установени по делото обстоятелства, които са от значение за вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца, като: тежестта на обвинението срещу него, включително вида и броя на престъпленията, за които е повдигнато; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали е проведено в рамките разумния срок; видът и продължителността на взетите мерки за неотклонение и другите наложени ограничения в наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – какви са неговите конкретни негативни преживявания, има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, обществен отзвук, професия и професионална реализация и др. В много свои решения /пр: решение № 267/26.06.2014 г. по гр. д. № 820/2012 г. на ІV-то ГО, решение № 319/17.11.2015 г. по гр. д. № 2829/2015 г. на ІV-то ГО и др. /, ВКС е имал възможността да разясни наред с горното, че когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в областта на професионалната реализация на ищеца, съдът следва да прецени как се е отразило наказателното преследване върху възможностите за професионални изяви и развитието му в служебен план, на авторитета и името му на професионалист. Разяснено е също, че при определени професии (напр. магистрати, адвокати, лекари, полицаи, военни, митнически служители и пр.), ползващи се с респект и уважение в обществото, поради което то има изключително завишени очаквания и изисквания за почтеност, високо правосъзнание и професионализъм, естествено и логично е незаконното обвинение да засяга в по-значима степен личния и професионален живот на лицата, които ги упражняват. Поради това по общо правило, незаконното обвинение срещу лица, упражняващи тези професии, е с по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, тъй като уронва техния авторитет в съответната професионална област. Това е относимо в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за умишлено престъпление в сферата на тяхната професионална реализация. При всеки подобен казус съдът следва да преценява всички установени по делото конкретни обстоятелства, които са от значение за действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живот на ищеца, но особено – отражението върху неговото лично и професионално достойнство и чест, върху възможностите му за професионални изяви и развитие. В разглеждания случай при определяне на размера на дължимото обезщетение, на първо място следва да бъде отчетено обстоятелството свързано с личността на ищеца и характера на изпълняваните от него функции към момента на повдигането на обвинението. За човек, който през цялостната си професионална кариера последователно е бил ръководител на ОД на МВР Пловдив, както и на самото Министерство на вътрешните работи в качеството му на служебен министър през 2017г., а впоследствие и на секретар в Президенството в областта на вътрешната сигурност, обвинението в престъпление, свързано с функциите му на висш държавен служител се подразбира да представлява изключително силен и значим удар по неговия авторитет и достойнство. Длъжността секретар на Президента на Републиката по антикорупция и правни въпроси изначално налага и предполага изисквания за висок морал, почтеност и професионализъм. Затова и естеството на повдигнатите обвинения по чл.282, ал.1 НК и по чл. 321, ал.6 НК са произвели изключително злепоставящ ефект върху ищеца. Той се е почувствал унизен от несправедливото обвинение и свързаната с него публичност, обезверен от масираните персонални изявления по негов адрес и то изречени от най-високото място в прокуратурата. В този ред на мисли следва да се посочи, че завишен размер на обезщетението се оправдава и от прекомерно масирания, но напълно излишен за нуждите на разследването, интензитет на медийното разгласяване на обвинението. Действително, делото е било "със значим обществен интерес" – ищецът е висш държавен служител, привлечен е като обвиняем за тежки умишлени престъпления и то по служба, и разследващият орган е предоставил информацията на медиите с оглед правото на българските граждани да бъдат информирани (чл. 39 – 41 КРБ и чл. 10 КЗПЧОС). Същевременно обаче начина на разгласяване от интернет страницата на прокуратурата на воденото срещу ищеца разследване, заедно с публичното оповестяване на отделни пасажи от кореспонденцията му с трети лица без да се създава допълнителна яснота за контекста на провежданите разговори и използването на някои, меко казано, не съвсем уместни и подходящи изрази от висши представители на прокуратурата по адрес на ищеца, като например думите на главния прокурор „..съветникът по правни въпроси, корупция и лобизъм, извинете мисля, че грешка допуснах, лапсус, много се извинявам..“, изречени от него на 23.06.2020г. на брифинг в Сандански, са в състояние обективно да създадат в съзнанието на неподготвения и незапознат със спецификата на казуса страничен наблюдател внушение за виновността на ищеца и по никакъв начин тези изявления не обслужват допустимите цели на подобна публична разгласа. За страна като България, в която е добре известно, че съществува, оправдано или не, общосподелено усещане за липса на справедливост и ненаказуемост, на несъразмерно и неравномерно разпределение на обществени блага и произтичащата от всичко това изключително силна обществена нетърпимост към корупционните престъпления в широкия смисъл на думата, подвеждането на висш държавен служител от администрацията на президента под наказателна отговорност и то по престъпление за търговия с влияние е новина, която обосновано е предизвикала бурни коментари в обществото, у което, особено и предвид конкретния начин на предоставяне на информацията, е възникнало естествено съмнение за извършените от ищеца престъпни действия във връзка с неговата работа, особено като се съобрази, че той е бил и обществено разпознаваемо лице в контекста на последователно изпълняваните от него преди това висши ръководни функции в структурата на Министерство на вътрешните работи. Разгласяването на обвинението в медийното пространство е генерирало огромен негативизъм. Както ВКС е имал възможността многократно да посочи в свои съдебни актове, обществото не отчита разликата между обвинение в престъпление и влизане в сила на осъдителна присъда за престъплението. Позорният факт на привличането към наказателна отговорност в тежко умишлено престъпление в сферата на професионалната дейност остава незаличимо петно върху доброто име на ищеца на професионалист, с което се е ползвал в обществото, в очите на неговото семейство, колеги и останалите близки и приятели. Ето защо към казуса следва да е приложима практиката на ВКС (напр. решение № 164 от 18.03.2025 г. по гр.д. № 1134/24 г.), според която за медийния отзвук на наказателното производство отговорността на прокуратурата не може да бъде изолирана. Разгласяването в медиите на наказателното преследване не следва да бъде изключено от групата основания, обуславящи отговорността на прокуратурата. В случая освен това, няма спор, че от името на ответника са давани публични изявления по казуса. Следователно се касае до пряка връзка между действията на ответника и нанесени вреди на авторитета и имиджа на ищеца. Така е и в по-старата практика на ВКС - решение № 233 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 104/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 124 от 09.02.2010 г. по гр. д. № 3802/2008 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС Завишен размер на обезщетението налага и различният подход, както на МВР, така и на Прокуратурата, която не разгласява следващото развитие на делото нито влязлата в сила оправдателна присъда, въпреки че и тази информация е следвало да третира като такава с висок обществен интерес. Завишен размер на обезщетение в случая се обосновава и от високия интензитет на негативни изживявания, свързан с незаконното обвинение. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че през периода на незаконното наказателно преследване ищецът е изпитвал огромен дискомфорт, усещане за несправедливост и безсилие, негодувание, че е подложен на незаконна наказателна репресия и то за престъпления, свързани с работата му. Затворил се е в себе си, ограничил е социалните си и професионални контакти поради чувството, че са останали съмнения в репутацията му. А това неизбежно го е поставило в състояние на социална изолация. Известни са високите очаквания на обществото за "чистота в контактите", изискванията, макар и невинаги оправдани, за лицата изпълняващи висши държавни функции за висок морал и професионализъм у тях, поради което и наказателната репресия срещу ищеца като лице изпълняващо такива функции несъмнено води до по-голям интензитет на вредите от последния. В тази насока следва да се отчете и възрастта на ищеца – около 50 те си години, която е най-активната и трудоспособна възраст и отчитайки личността на увредения, респ. образователния, професионален и обществен статус, се обосновава извод за по-висок интензитет на вредите от незаконната наказателна репресия, което също обосновава завишен размер на обезщетението. Поставеният негативен отпечатък върху неговия авторитет и името му на професионалист са сериозно увредени. Очакванията и изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите към висшите държавни служители са завишени в найвисока степен. Съзнанието за сринат авторитет на дългогодишен юрист и полицай, както и настъпилите изменения в характера на ищеца - мнителност, раздразнителност и подозрителност у човек, който преди обвинението е имал ведър характер, бил е общителен и с чувство за хумор, са негативни последици в неговата неимуществена сфера, които също налагат завишен размер на обезщетението. Също така преживеният в началния етап на наказателното разследване особено силен стрес е станал и основна причина за диагностираните впоследствие на ищеца заболявания артериална хипертония и захарен диабет и това също така следва да бъде отчетено като фактор за завишен размер на обезщетението. Като допълнителен фактор за завишаване на дължимото обезщетение следва да бъде отчетено и отнемането на допуска на ищеца до класифицирана информация, предвид повдигнатите му обвинения. Този факт неминуемо следва да е затруднил осъществяването на част от служебните му задължения като секретар по правните въпроси в администрацията на президента, като го е поставило в неравноправно положение и го е изолирало от обсъждането на въпроси, свързани с допуска до класифицирана информация. Тъй като служебните задължения на ищеца са били свързани с придружаване на държавния глава на различни държавни визити и участието му в международни делегации, то и налагането на принудителната мярка „забрана за напускане на пределите на Република България“ ищецът вече не е могъл да изпълнява подобни задачи, свързани с пътуване. Това е допълнително ограничило неговите възможности да допринесе за нормалното функциониране на президентската институция и го е поставило в неравноправно положение спрямо останалите секретари на президента в областта на международните контакти и обмен. А в резултат на това, както се установява и от показанията на неговата колежка И. И., ищецът се е чувствал непълноценен на работното си място. Следва да бъде отчетен и продължителния период на съществуване на тази забрана предвид необоснованата и неоправдана продължителност на наказателния процес срещу ищеца/приблизително три години/, през по-голямата част от която не са били извършвани абсолютно никакви процесуални действия освен тези по началния етап на разследването. Действително отговорността на ответника по чл. 2б ЗОДОВ не е предмет на настоящото производство, но голямата продължителност и тежестта на съпътстващите наказателното производство принудителни мерки по лишаване от достъп до класифицирана информация и ограничаващата свободното придвижване на личността на ищеца мярка забрана за напускане на пределите на Република България“ не могат да не бъдат отчетени и съобразени при определяне на окончателния размер на обезщетението по чл.2 ЗОДОВ. На последно място – според ЗОБВВПИ отнемането на разрешително за носене на оръжие се осъществява с акт на органа, издал разрешението и въз основа на някое от основанията по чл. 58 от закона, едно от които при повдигане на обвинение в престъпление от общ характер. Ответникът следва да носи отговорност за вредите от осуетената възможност на ищеца да извършва лов с оръжие, защото се касае до отнемането на разрешението от административният орган в условията на обвързана компетентност, а самите вреди се намират в причинна връзка с незаконното обвинение. Обстоятелствата, които обосновават занижен размер на обезщетение, са следните: През целия период на наказателното преследване срещу ищеца е била взета мярка за неотклонение "парична гаранция", която е с по-нисък интензитет от задържането под стража. Не са налице данни за наложени други ограничителни мерки, извън изрично посочените по-горе, вкл. и за 24 часовото задържане на ищеца, за която вече се каза, че прокуратурата следва да отговаря. Безспорно са установени негативни изживявания, свързани с влошаване на здравословното състояние, сред които и паник-атаки, безсъние, повишено кръвно налягане и др., наложили консултации и прием на медикаменти, но както се установява от приетата и неоспорена съдебно-психиатрична експертиза все пак липсват данни за сериозни и трайни, надлежно констатирани болестни прояви у ищеца. Съвкупното обсъждане на всички тези обстоятелства, които имат за причина незаконното обвинение, с оглед средното ниво на икономическо благосъстояние на физическите лица в страната, мотивира съда да определи дължимото обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в размер 200 000 лв./съответстващи на 102 480 евро/. Неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай. От друга страна, както е прието последователно в практиката на касационната инстанция, че обезщетението не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца, поради което не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Последните са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях – еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични. В този ред на мисли въззивният съд не споделя своего рода упрека на процесуалния представител на ищеца, изложен от него в хода на устните състезания, за прилагането на някакъв предполагаем „своебразен двоен аршин“, в случаите при които съдът присъжда обезщетения по ЗОДОВ на магистрати и когато присъжда обезщетения на други лица. За настоящия състав на съда е непознато съществуването на практика, при която с влезли в сила съдебни актове в полза на магистрати да са били присъждани обезщетения по ЗОДОВ, съответстващи дори и приблизително на претендирания от ищеца прекомерен размер на обезщетение от 500 000 лева, а дори и да съществуват такива актове, то те представляват инцидентни и изолирани случаи и по никакъв начин не кореспондират със съществуващата константна съдебна практика, в т.ч и на ВКС по повод определяне справледлив размер на обезщетение за неимуществени вреди. По изложените съображения искът се явява основателен до размера от 200 000 лева/съответстващи на 102 480 евро/, като на ищеца следва да се присъдят допълнително още 51 240 евро, съответстващи на разликата от присъдения от първоинстанционния съд размер от 100 000 лева/51 240 евро/ до приетия за основателен от въззивния съд размер на иска. На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата от 31.01.2023г. до окончателното й изплащане.