Решение № 384 от 18.6.2026 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 2932/2025 г.

Подадена е искова молба от П. Г. К. от гр. Я. против ПМГ „•••••••“ -гр. Я., в която се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение за длъжността „•••••••”, прекратено на основание 328 ал.1 т.2 КТ поради съкращение в щата. Работодателят го е прекратил незаконосъобразно, тъй като е нарушил правилата за предварителната закрила по чл.333 ал.4 от КТ, на която ищцата има право като член на Независимия •••••••ски синдикат, от чието ръководство не е получил съгласие за уволнението. Не е налице съкращение в щата поради липса на основание-не съществува записаната в заповедта наредба, с оглед на което заповедта е нищожна. Щатното разписание не е влязло в сила, тъй като не е утвърдено от директора, поради това, че не е спазена процедурата за уведомяване на синдикатите, уредена в КТД, нито синдикатите са изразили съгласие/несъгласие за съкращение в щата на училището. Няма реално съкращение в щата, а работодателят е възложил изпълнението на длъжността на други •••••••и, които нямат нужното образование; не е извършил подбор. Работодателят е прекратил трудовия договор с ищцата при злоупотреба с право по чл.8 ал.1 от КТ. С щатното разписание е открита 0,5 щатна бройка за ••••••• по •••••••, която длъжност ищцата е можела да изпълнява, доколкото има образование и притежава квалификация за това. Година преди уволнението работодателят е проявявал лошо отношение към ищцата и я е принуждавал да напусне сама. Твърди се, че ищцата е започнала по-нископлатена работа след уволнението на длъжност „•••••••“ в ОП „•••••••“, поради което претендира обезщетение в размер на 443,46 лв. за шест месеца след уволнението, при разлика в заплатите по 73,91 лв. на месец. Поради всичко това иска да бъде отменена заповедта за уволнение, да бъде възстановена на предишната работа, да й се присъди обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 443,46 лв. за период от 6 месеца, считано от 02.09.2025 г., равняващо се на разликата между БТВ, изплащано преди уволнението, и получаваното по-ниско възнаграждение на друга работа. Иска присъждане на направените по делото разноски. В с.з. исковете се поддържат. Ответникът в срока за отговор по чл. 131 от ГПК оспорва исковете като неоснователни. Признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение за посочената в исковата молба длъжност, както и издаването на заповед за уволнение. Възраженията си основава на фактите, че е спазил изискванията за предварителна защита от уволнението, като е поискал съгласието на синдикалния орган в училището, който не е изразил несъгласие, а е дал препоръки за разглеждане на възможностите за запазване на трудовото правоотношение. Излага доводи, че становището на председателя на СО удостоверява решение на колективния орган. Същевременно ответникът оспорва легитимността на синдикалния орган, надлежното учредяване на такъв към училището като поделение на съответната синдикална организация и членуването на ищцата в него, както и верността на представените документи от този орган-СО на НУС при ПМГ. Оспорва се качеството му на страна по Общинския КТД и правото на ищцата на предварителна защита по него. Твърди се, че е налице основанието за уволнението- реално съкращение в щата. Работодателят не е бил задължен да извърши подбор, т.к. е премахната единствената щатна бройка. Допълнени са и разширени дейностите на •••••••, ••••••• и •••••••. Налице е трансформация, като трудовите функции на съкратения щат са прехвърлени на други •••••••и, чиито длъжности ищцата не може да изпълнява Изложени са доводи, че ищцата не притежава квалификация „••••••• по ••••••• •••••••••“, а придобитата от нея специалност може да упражнява в професионални учебни заведения, каквото ищецът не е. Не може да преподава ••••••• •••••••••. Ответникът счита, че заповедта за уволнение не е нищожна. Непосочването на приложима наредба към датата на издаване на заповедта не е съществено нарушение на изискването на форма, което да обоснове незаконосъобразността, съотв. нищожността й. Изложени са фактическите основания за издаването й. Твърди се, че щатното разписание е влязло в сила, тъй като е утвърдено от директора. В него е премахната изцяло длъжността „•••••••”. Сочи се, че КТД урежда само уведомяване от работодателя на синдикатите за предстоящи съкращения, а не изисква съгласието или несъгласието им, за да се извършат такива. Евентуално нарушение на правилата на КТД не води до незаконност на уволнението. Освен това според ответника клаузите, уреждащи задължение на работодателя да изиска предварително становище на синдикатите за предстоящи съкращения в новото щатно разписание, са нищожни като противоречащи на инперативни правила на закона- чл. 60 от КТ. Не е налице посочената от ищцата причина за уволнението -злоупотреба с право по чл.8 ал.1 от КТ, а работодателят е упражнил добросъвестно правото си да прекрати трудовото правоотношение. С щатното разписание не е открита ново работно място за ••••••• по •••••••, а такава длъжност е фигурирала и в предходните щатни разписания. Оспорва се иска за обезщетение за по-нископлатена работа след уволнението. Направено е възражение за прихващане с платеното на ищцата обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ в размер на 2362,88 лв., което е дължимо при законно уволнение и основанието за чието получаване е отпаднало с признаването на предходното уволнение за незаконно и неговата отмяна. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: По делото е безспорно, че е съществувало между страните трудово правоотношение, по което ищцата е изпълнявала длъжността „•••••••”. Безспорно е, че на 01.09.2025 г. й е връчена Заповед № •••••••/01.09.2025 г. на директора на гимназията за прекратяването на трудовия договор № ••••/12.09.2019 г., считано от 02.09.2025 г., копие от която е представено по делото. Като правно основание за прекратяването работодателят е посочил чл. 328 ал.1 т.2 във връзка с чл. 259 ал.1 от ЗПУО, в изпълнение на чл.31, ал.1, т.13 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на •••••••ите, директорите и другите педагогически специалисти. За причини на прекратяването са записани: промени на длъжностното щатно разписание и съкращаване на 0,5 щатна бройка „•••••••” от 01.09.2025 г. съгласно Приложение №1 към Заповед №•••••/18.08.2025 г. на директора, с норма на преподавателска заетост 272 учебни часа от задължителните за 0,5 щатна бройка 350 учебни часа. Посочено е, че следва да се изплатят обезщетения, вкл. по чл.220, ал.1 от КТ и чл.29 от КТД - за неспазен срок на предизвестието два месеца, в размер на 2 362,88 лв. С цитирана в горепосочената заповед на директора Заповед №•••••/18.08.2025 г. е опрделена. структурата на ПМГ, включваща 2 звена с 2 подзвена и 56,25 щатни бройки, като в Приложение №1 към заповедта не фигурира процесната длъжност „•••••••”. Длъжността на ищцата не е включена и в Поименно щатно разписание на длъжностите и основните заплати на персонала при ПМГ „•••••••“ гр. Я. от 01.09.2025 г. Представени са и Заповед № ••••/29.07.2024 г. на Директора на ПМГ „•••••••“, Приложение ••• към заповедта за създаване на щатно разписание, Поименно щатно разписание на длъжностите и основните заплати на персонала при ПМГ „•••••••“ гр. Я. от 01.09.2024 г., според които тази длъжност е налице за 0,5 щатни бройки. Длъжността е включена и в щатното разписание по Приложение №1 към Заповед №•••••••/25.06.2025 г. на директора. От заключението на вещото лице се установява, че според учебния план на ПМГ „•••••••" за 2025 г. - 2026 г. предметът „•••••••" не е отпаднал и същият се изучава от 5, 6 и 7 клас. За 2024 г. - 2025 г. и за 2025 г. - 2026 г. за този предмет са предвидени 272 учебни часа годишно. През учебната 2024 г. - 2025 г. по предмета е преподавала П. Г. К., като от норматив 350 часа по учебен план има 272 часа, а през учебната 2025 г. - 2026 г. преподават съгласно учебен план А. К. Х. - ••••••• по ••••••• -с норматив 700 часа, по учебен план - 719 часа, от които 123 часа по „•••••••"; П. Д. Р. - ••••••• по ••••••• -с норматив 700 часа, по учебен план - 733 часа, от които 51 часа по „•••••••"; Н. В. В. - ••••••• по ••••••• -с норматив 342 часа, по учебен план -458 часа, от които 102 часа по „•••••••". По делото е представена Служебна бележка изх.••••/2025 г. от 27.10.2025 г. на председателя на ОКС-Я. при НУС Л. С. Г., според която ищцата е член на НУС от 01.06.2025 г. до 30.09.2025 г. и редовно внася членския си внос. За удостоверяване на последното обстоятелство е представено заверено копие от Книга-ведомост за събиране и отчитане на синдикалния членски внос на членовете на синдикалното дружество при НУС, заверена в ОКС на 01.06.2025 г. Издадена е и Служебна бележка•••/05.01.2026 г. от председателя на синдикалното дружество на НУС в гимназията В. М. Р. в уверение на това, че ищцата е член на синдикалната организация в периода от 01.06.2025 г. до 30.09.2025 г. включително. Представени са и Удостоверение от 29.05.2025 г. на НУС, което важи от 01.05.2025 г. до 31.10.2025 г., и Удостоверение от 04.11.2025 г. на НУС, важащо от 01.11.2025 г. до 30.04.2026 г., относно легитимността на СД на НУС, оспорени от ответника като неистински документи. Същите са преиздадени от НУС поради технически грешки, съгласно писмо изх.№ •••/27.04.2026 г. на председателя на НУС-С. до ЯРС, които грешки са отстранени и съгласно новите удостоверения (лист 307 и 361 от делото) председател на синдикалното дружество на НУС в гимназията е В. М. Р., като дружеството е легитимно като представително поделение на НУС. Издадено е ново Удостоверение № ••••••• от 29.05.2025 г. на НУС, важащо от 14.05.2025 г. до 31.10.2025 г., за легитимност на СД като представително поделение на НУС. Съгласно Учредителен протокол от 14.05.2025 г. се е провело учредително събрание за създаване на синдикално дружество на НУС в ПМГ, в което ищцата е участвала и е избрана за протоколчик на събранието. Според решенията е избрана и за ••••••• на СД редом с предходно избрания ••••••• С. К.. Свидетелите В. М. Р. – председател на синдикалното дружество на НУС при ПМГ „•••••••“ Я., Л. С. Г. - председател на ОКС при НУС-Я.; С. Г. С. – председател на ревизионната комисия на СД на НУС в училището, потвърждават, че това е протоколът, който е съставен за учредяването на СД. Представен е бил на председателя на ОКС при НУС, който го е изпратил до НУС- С. към КНСБ. Според чл.14 ал.2 от Устава на НУС, синдикално дружество се образува по решение на най-малко три лица. Те подписват учредителен протокол. СД се счита легитимно и представително по смисъла на КТ от датата на подписване на протокола, а подписалите го лица-за членове на НУС. Съгласно разпоредбата на чл. 10 т. 3 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №•••••••/28.12.2023 г., сключен между МОН, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета, Сдружение на директорите в средното образование, от една страна и от друга –СБУ към КНСБ, Синдикат „Образование” към ТК „Подкрепа” и НУС към КНСБ, при прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328 ал.1 т.2 и 3 от КТ, работодателите уволняват работници и служители, членове на синдикатите –страна по договора, след предварително съгласие на съответната синдикална организация в образователната институция. Според чл.11 синдикатите се задължават в срок от седем работни дни да изразят мнение по чл. 10 т.3. Съгласно заверения препис от Общински колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование гр. Я., сключен на 26.03.2024 г., представен в Д“Инспекция по труда“-Я., чл. 14 урежда прекратяването на трудовите договори по чл. 328 ал.1 т.2 и 3 от КТ на членове на синдикатите –страна по договора да става след предварително съгласие на съответната синдикална организация в институцията. Видно от писмо изх.№ •••••/22.08.2025 г. от директора на гимназията до председателите на СО при ПМГ „•••••••“- Я., вкл. до председателя на синдикалното дружество на НУС В. М. Р., във връзка със съкращението на длъжността на ищцата е поискано съгласие за уволнението, съобразно чл. 10 т.3 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование №•••••••/28.12.2023 г. В Становище вх.№ •••••/28.08.2025 г. на В. М. Р. до директора на ПГ е заявено, че лишаването на училището от специалист по предмета „•••••••“ поставя под риск пълноценното му преподаване и качественото обучение на учениците, че следва да се отчете и обстоятелството, че П. К. е майка на пълнолетно дете с увреждания, което вече е в чужбина, но независимо от това следва да бъдат взети предвид социалните и морални фактори при вземане на решение за съкращаване. Препоръчано е извършване на подбор и разглеждане на всички възможности за запазване на трудовото й правоотношение чрез вътрешна организация на работата. Свидетелите В. М. Р. и С. Г. С. сочат, че синдикалното дружество в ПМГ е учредено на 14.05.2025 г. Съставеният учредителен протокол съгласно устава на НУС е изготвен и подписан по-късно от всички участници. Впоследствие са се присъединили и други лица като св.М. И. Г. –понастоящем член на СД на НУС. Според св. Л. Г. в изпълнение на устава се издават удостоверения за легитимност на съответното синдикално дружество към НУС при ОКС- Я. на шест месеца въз основа на изпратен до централата документ, в който са вписани отново председателят, секретарят, членовете на синдикалната организация. Св. Г. като председател на ОКС е запозната, както с учредителния протокол на синдикалното дружество към ПМГ „•••••••“, така и с удостоверението за легитимност, издавано на всеки шест месеца. След запознаване с представения по делото протокол от 14.05.2025 г. заявява, че е допуснала техническа грешка при записването на датата 01.06. в издадената служебна бележка изх.•••2025 г. относно началната дата на членството на ищцата. Св. Р. сочи, че не е давала предварително съгласие за уволнението на ищцата. Свид. Г. – работил като ••••••• в ПМГ „•••••••“ от 2023 г. до ноември 2025 г., също оспорващ по съдебен ред уволнението си- дава показания, че е забелязал грубо отношение от страна на директора Н. В. през последната година, след като П. К. е напуснала синдиката й. Чувал е заплахи км нея, да си търси друга работа. Такива са й отправяни по коридорите на училището, на съвети също. На единия съвет Н.В. я е обвинила, че заради нея всички •••••••и няма да вземат бонуси. За работата й е казвала, че има някакви жалби. Свидетелят е чувал и да й крещи. Укорявана е била пред всичките си колеги на съвет неоснователно за закъснение. Също и за оценките на децата, че пише само шестици за нищо. Свидетелят е говорил с ученици и е чувал само положителни отзиви за ищцата. На един съвет тя е била изгонена от директора демонстративно пред всички заедно със свидетеля Г., без да разберат защо. Двамата са били членове на синдикална организация, учредена през лятото на 2025 г., но свидетелят не знае точно кога. По делото е представена Служебна бележка изх.•••29.09.2025 г. на ОП „•••••••“, според която ищцата е служител в същото на длъжност „•••••••“ с брутна заплата 1270 лв. От заключението на вещото лице се установява, че последният пълно отработен от ищцата месец преди уволнението е ноември 2024 г.. Брутното трудово възнаграждение, получено от нея за този пълно отработен месец, е в размер на 1001,56 лв. и същото е пониско от начисленото при Общинско предприятие „•••••••" - 1701 лв. Брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението по чл.225 от КТ - м.08.2025 г., е в размер на 1181,46 лв. и същото е по-ниско от начисленото при ОП. Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1, 2 и 3 от КТ. Искът по чл.344 ал.1 т.1 - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението е основателен. Основан е на конкретни обстоятелства, очертаващи правния спор, по който съдът дължи произнасяне. Законността на уволнението, доколкото е свързана с посочените от ищеца изисквания за извършването му, следва да бъде доказана от работодателя, на основание чл. 154 ал.1 от ГПК. Действително е налице специална закрила по отношение на ищцата при уволнение. Съгласно чл.333 ал.4 КТ, когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Закрилата се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение (ал.7). Наличието на действащ КТД не е спорно по делото. Същият е представен като заверено копие на документа, видно от чл. 10 т. 3 на който е уговорена предварителна защита на синдикалните членове чрез изразяване на съгласие за уволнението в хипотези, между които е и съкращението на щата, както е в настоящия случай. Доводите на ответника относно нищожност на клаузата са неоснователни, доколкото същата съответства на законовата норма, цитирана по-горе. По делото се установи, че ищцата е била член на синдикалната организация в гимназията към датата на уволнението. Към този момент се преценява наличието на условията, при които закрилата влиза в действие. С оглед на това е без значение, кой е точният начален момент на членството и дали е удостоверен надлежно в представените служебни бележки. Установи се, че ищцата е участвала в учредяването на синдикалното дружество (съгласно представения Протокол от 14.05.2025 г. и гласните доказателства). Самият работодател при подготовката на уволнението е поискал становище от синдикалните организации, включително от СД на НУС. Уреденото в чл. 10 т.3 от КТД предварително съгласие на синдикалния орган обаче не е дадено преди уволнението. Видно от писмения отговор на председателя на СД при НУС в ПМГ, липсва изрично заявена такава вола, напротив, изложени са доводи за необходимостта от запазване на трудовото правоотношение с ищцата. В тази насока са и гласните доказателства на св.М.-Р.. Следователно работодателят не е имал право да извърши уволнение, тъй като предварителната закрила не е преодоляна. Т.е. уволнението е незаконно и подлежи на отмяна само на това основание съгл. чл. 344 ал.3 от КТ. Текстът гласи, че в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Касае за императивна правна норма. Неоснователни са доводите, че синдикалното дружество в училището е нелегитимно. Учредяването на синдикална организация в него е суверенно право на работниците и служителите. Съгласно чл.4 ал.1 от КТ работниците и служителите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации, доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави. Това право е потвърдено и в чл.12 ал.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (част от законодателството на ЕС съобразно чл. 6 от Договора за Европейския съюз), който признава свободата на сдружаване на всяко равнище, включително за защита на професионалните интереси. Т.е. релевантно за делото е само установеното учредяване на синдикалното дружество, за което е представен учредителен протокол, отразяващ волята на учредителите за това и избора на органи (Определение № 1287 от 18.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6241/2013 г., IV г. о.). В практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК по материалноправния въпрос, компетентен ли е съдът да проверява легитимността на съответната синдикална организация при спор за незаконно уволнение (Решение №48/29.01.2010 г. по гр. д. № 5061/2008 г. на ВКС, IV г. о., с докладчик съдия Светла Бояджиева, с което е осъществен касационен контрол на решение на Сливенския окръжен съд, постановено по в.гр.дело № 62/2008 г.) е прието, че при спор относно приложението на чл.333 ал.3 КТ не може да се осъществява косвен съдебен контрол върху легитимността на съответната синдикална организация. ВКС се обосновава с това, че се касае до обстоятелство, което няма отношение към задължението на работодателя по чл.333 ал.3 от КТ, поставяща извършването на уволнението в зависимост от получаването на предварително съгласие от синдикален орган. Когато ищецът установи, че е член на ръководството на такава организация, работодателят е длъжен да изиска съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с него на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, без ответникът да може да възразява, че организацията не е легитимна. В Решение №194/ 18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г., на ВКС, IV г. о. също е изложено, че при спор относно приложението на чл.333 ал.3 КТ е достатъчно синдикалната организация да е учредена като поделение съгласно устава на съответния синдикат и че това обстоятелство може да се установява както с представяне на учредителния акт, така и с удостоверение на горестоящ синдикален орган. След като тези документи са представени, съдът не може да постановява, че съответната организация е "нелегитимна". В случая са представени доказателства за учредяване на организацията (вкл.за избора на ищцата за член на нейното ръководството като втори секретар), като протоколът е представен и на ОКС на НУС (св.Г.). Учредяването е станало по реда, уреден в чл.14 ал.2 от Устава на НУС -по решение на най-малко три лица, подписали учредителен протокол. Според изр.2 СД се счита легитимно и представително по смисъла на КТ от датата на подписване на протокола, а подписалите го лица-за членове на НУС. Следователно съдът е длъжен да приложи чл.344 ал.3 от КТ, доколкото съгласие за уволнението не е дадено предварително, без да има право да контролира дали организацията е "легитимна" или "нелегитимна". Поради това не обсъжда доводите на ответника, свързани с оспорването на удостоверенията за легитимност. По изложените съображения съдът счита, че искът като основателен следва да се уважи. От основателността на главния иск следва основателност на акцесорния иск по чл. 344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност. Съгласно чл.225 ал.1 от КТ, незаконно уволненият има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Ал.2 урежда правото на работника, ако е работил през това време на по-нископлатена работа, на разликата в заплатите. Размерът на обезщетението се определя съобразно чл. 228 ал.1 от КТ –за база се използва полученото брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетение или на последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Т.е. взима се предвид последният календарен месец, предхождащ месеца на уволнението, ако е отработен пълно, или предхождащ го, през който работникът е получил пълно месечно трудово възнаграждение. Искът за обезщетение в размер на 443,46 лв. за периода от 02.09.2025 г. до 02.03.2026 г., което представлява разликата между възнагражденията, получени от предходния и новия работодател на ищцата, е с правно основание чл. 344 ал.1 т. 3 вр. чл. 225 ал.2 от КТ. От представената служебна бележка от новия работодател е видно, че уговорената брутна заплата е в размер на 1 2 7 0 л в . , а според заключението на вещото лице общинското предприятие е начислило по новото правоотношение БТВ в размер на 1701 лв. Поради това на основание чл. 225, ал. 2 КТ ищцата няма право на обезщетение, тъй като след незаконното уволнение е работила на по - високо платена работа, съгласно заключението на вещото лице. За база за изчисляване на обезщетението следва да се ползва полученото през ноември 2024 г. брутно трудово възнаграждение от 1001,56 лв., тъй като това е последният пълно отработен месец преди уволнението, както изисква чл. 228 ал.1 от КТ. (По-ниско е възнаграждението и за последния месец преди уволнението, който обаче не попада в приложното поле на чл.228). Затова искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход от делото искането на ищеца за присъждане на разноските е частично основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно на уважената част от исковете. Възражението на ответника за прекомерност по чл. 78 ал.5 е неоснователно. Същото не се явява надлежно мотивирано, а и заплатеното на адвоката на ищцата първоначално и допълнително възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и провеждането на с.з. след второто такова. Съгласно правната норма на чл. 78 ал.5, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Действително, в случая заплатеното общо възнаграждение от ищцата, равно на 962,42 евро, надвишава полученото от адвоката на ответника възнаграждение от 715,18 евро, но не са налице останалите предпоставки за уважаване на възражението. Предвид липсата на мотиви, какъв следва да бъде минималният размер на дължимите по реда на чл.7 ал.1 и ал.2 т.1 и ал.9 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа суми, съдът не дължи исканото произнасяне. Искането на ответника по чл. 78 ал.3 ГПК е частично основателно. Отхвърлен е само единият от трите разгледани обективно съединени иска. Ето защо следва се присъди сумата от 238,39 евро, съразмерна на отхвърлената част. Разноските за свидетели не следва да се присъждат, доколкото сумите не са изплатени и подлежат на връщане при подадена нарочна молба за това. Съгласно чл. 78 ал.6 от ГПК при уважаване на иска заплащането на таксите и съдебните разноски се възлага на осъдената страна. За двата неоценяеми иска ответникът дължи ДТ по 40,90 евро (съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). Следва да заплати съразмерно и съдебните разноски за вещо лице. Ето защо ЯРС