Решение № 680 от 28.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 2168/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК. С решение № 20/17.03.2025 г., постановено по гр. д. № 95/2025 г., по описа на Окръжен съд Видин са уважени като основателни предявените от ищците Ц. И. Т., И. И. А., И. К. Н. и Б. П. Н. срещу Сдружение “Национално бюро на българските автомоболни застрахователи“ /НББАЗ/ обективни и субективно съединени при условията на чл. 213 ГПК искове с правно основание чл. 493 а, ал. 4 КЗ, вр. с чл. 511, ал. 1, вр. с чл. 511, ал. 1, т. 2 ГПК, като НББАЗ е осъдено да заплати на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на И. Б. К. /внучка на ищците И. Н. и Б. Н. и племенница на Ц. Т. и И. А./ в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от 06.04.2020 г. до окончателното изплащане. И. К. е загинала след реализирано на 03.05.2017 г. около 19.30 ч. на главен път Е79 в участъка на км. 82 + 000 между автобус (ППС) на превозвача “Монтана Автобусен Транспорт” АД, с водач К. И. Р. и товарен автомобил ТИР - ППС с рег. № ••••••••, собственост на U. А., БУЛСТАТ: 2300039074, управляван от турския гражданин С. Ч.. За разликата над уважената част до пълния предявен от всеки от ищците размер на исковите претенции /100 000 лв./ исковете са отхвърлени като неоснователни. С оглед изхода на спора в полза на ищците са присъдени съдебно-деловодни разноски. В отхвърлителната му част за разликата до пълните предявени размери на исковите претенции от по 100 000 лв. за всеки от ищците, решението е влязло в законна сила, поради липса на обжалване. Недоволен от решението в осъдителната му част е ответникът, който го обжалва в цялост. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на същото поради нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочат се съображения за недоказаност по делото, че претърпените от страна на ищците неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на тяхната близка роднина, имат онзи висок интензитет, годен да обоснове особено близка връзка на всеки един от тях с починалата. Излага се аргумент за недоказаност на изключителния характер на болките и страданията спрямо обичайните такИ., които обикновено е присъщо да бъдат преживени от близки роднините при загуба на близък родственик, което е необходимо условие съгласно разрешението, дадено в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, за присъждане по изключение на обезщетение за неимуществени вреди в полза на лица от близкия семеен и родствен кръг, извън посочените в Постановление на ВС № 4/61г. и Постановление на ВС № 5/69г. Твърди се, че не е налице житейска ситуация, която да обоснова извод за изградена особено близка родствена връзка между ищците и починалата, а преживените морални болки и страдания не надхвърляли по интензитет и времетраене обичайните присъщи такИ. за съответната родствена връзка, която всеки от ищците има с починалата. Иска се за отмяна на постановеното решение. В законоустановеноя срок е депозиран отговор на въззивната жалба, подаден от четиримата ищци, с който оспорват основателността на подадената жалба и излагат съображения за правилност на постановеното решение, което молят съдът да потвърди. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като при проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд-София намира следното: Въззивната жалба е подадена от активно-легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Същата е насочена срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, съобразно чл. 258 ГПК. Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, поради което е допустима. Жалбата по същество е основателна по следните съображения: Производството по гр. д. № 95/2021г., по описа на ОС-Видин е образувано първоначално по искова молба от Ц. И. Т. против Сдружение “Национално бюро на българските автомоболни застрахователи“, с която се предявява искова претенция с правно основание чл. 511, ал. 1 КЗ, вр. чл. 511, ал. 3 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищците суми от по 100 000лв., ведно със законната лихва от предявяване на претенцията до нейното окончателното плащане - обезщетение за неимуществени вреди, покрити от Застраховка „Гражданска отговорност“ - Залена карта (№ TR/035/3956078/ 05.06.2016 г.), настъпили от смъртта на И. Б. К.. Твърди се ,че отношенията между Ц. Т. и нейната племенница били топли и близки, основани на привързаност и взаимна обич, че имало изградена много силно изградена емоционална връзка помежду им. Ищцата живяла в един и същи град със своята племенница и прекарвала всеки ден в компанията й, като през годините полагала грижи за нейното отглеждане, възпитание и израстване. Всички празници били посрещани заедно от семейството. Те били една задружна и щастлИ. фамилия, поддържали изключително близки отношения помежду си, като едно голямо, сплотено патриархално семейство. Ищцата обичала и обгрижвала своята племенница като свое собствено дете. Ищцата била съкрушена от смъртта на своята племенница и преживяла изключително тежко загубата й. Вследствие настъпилото произшествие и загубата на И., ищцата не можела да спи спокойно, чувствала се тревожна и изнервена, изпаднала в депресия. Започнала да приема успокоителни лекарства за облекчаване на разстроеното й психическо състояние и дискомфорта, който изпитвала. И към настоящия момент тя била с влошено психическо и емоционално състояние, което не можела да преодолее и да подобри, макар и все още да продължавала приемането на медикаменти. Срещу същия ответник били заведени идентични искове от другите трима ищци И. А. А. - леля на починалата, Б. П. Н. и И. К. Н. - баба и дядо. Въз основа на исковата молба били образувани съответно гр.д № 97/2021г., по описа на ОС-Видин и гр. д. № 96/2021г., по описа на ОС-Видин. При констатираната от съда идентичност на ответната страна и предмета на трите дела, същите били служебно съединени за разглеждане в общо производство при условията на чл. 213 ГПК. По делото не се спори, а от събраните доказателства се установява, че на 03.05.2017 г. около 19.30 ч. на главен път Е79 в участъка на км. 82 + 000 между автобус (ППС) на превозвача “Монтана Автобусен Транспорт” АД, ЕИК: 821152567, с рег. № ••••••••, марка “Мерцедес”, модел “0350”, рама ИМВ61345513227309, свидетелство за регистрация № 001799169 с водач К. И. Р., ЕГН:••••••••••, с валидно свидетелство за правоуправление и без установено съдържание на алкохол в кръвта - тестван с техническо средство и като втори участник в ПТП - товарен автомобил ТИР - ППС с рег. № ••••••••, модел 4Х2ЕХFОRСЕ105, рама № ХLRТЕ47М5ОЕ767507, свидетелство за регистрация № АJ 365332, собственост на U. А., БУЛСТАТ: 2300039074, управляван от турския гражданин С. Ч., с личен № ••••••••••, с валидно свидетелство за правоуправление и без установено съдържание на алкохол в кръвта - тестван с техническо средство произлязло ПТП. С Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 301 р-8631/11.05.2017 г. на МВР, ОД - Монтана, сектор „Пътна полиция“ било установено, че причина за ПТП били действията на водача на товарния автомобил - турския гражданин С. Ч., който нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 16, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП; Чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП; Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като с това бил осъществил състава на деянието по смисъла на чл. 343, ал.4, вр. ал. 3, буква Б, вр. ал. 1, буква а, б, и в, вр. 342, ал. 1 от НК. Застраховката „Гражданска отговорност“ - Зелена карта била с № ТR/035/3956078/05.06.2016 г.- 05.06.2017 г. От настъпилото ПТП пострадала племенницата и внучка на ищците И. Б. К., която пътувала седнала на редовно място и с редовен билет № 053689 в автобус марка “Мерцедес”. Относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на основание чл. 300 ГПК съдът е обвързан от постановената и влязла в сила присъда от 10.07.2019 г. по нохд № 164/18 г. по описа на Окръжен съд-Монтана, потвърдена с решение № 10027/24.11.21 г. по н.д. № 983 по описа на САС за 2019 г., оставено в сила с решение № 17/ 17.01.2025 г., постановено по н.д. № 925/2022 г. по описа на ВКС. Турският гражданин бил признат за виновен за това, че е причинил по непредпазливост смъртта на И. К. - племенница на ищцата, и средна телесна повреда на още шест лица. Съобразно разпоредбата на чл. 511, ал. 3, във връзка с чл. 380 КЗ, пасивно легитимираното ответно дружество било уведомено по надлежния ред за настъпилото застрахователно събитие на 03.05.2017 г., за което била заведена щета 05-17-00-207- ТП. НББАЗ било уведомено за претенцията на ищцице на 05.03.2020 г. с уведомления с входящи номера №2-0612 и №2-0613, по които бил постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение поради липса на материалноправна легитимация на молителите да получат обезщетение. По делото са изготвени и приети четири съдебно-психиатрични експертизи, от чиито заключения се установява психическото състояние на всеки един от четиримата ищци след смъртта на тяхната племенница и внучка, една САТЕ и една СМЕ. Чрез гласни доказателствени средства, разпит на четирима свидетели са събрани гласни доказателства за неимуществените вреди на ищците. За да уважи исковите претенции за обезщетение за неимуществени вреди, ОС- Видин е приел, че четиримата ищци са активно материално легитимирани, предвид че попадат в посочената в закона категорията лица-роднини от втора степен по възходяща линия и роднини от трета степен по съребрена линия, на които по изключение се следва обезвреда за причинените вреди. Съдът е приел за доказани при условията на пълно и главно доказване на търпените продължителни болки и страдания, причинени от смъртта на тяхната внучка респ. племенница, както и факта на изградената особено близка връзка между всеки от ищците и починалата, характеризираща се с голям интензитет. Спорът пред настоящата инстанция остава концентриран върху правилното прилагане на закона, визиран в разпоредбата на чл. чл. 493 а, ал. 4 КЗ в светлината на задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 1/2016 г., постановено на 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Постановеното първоинстанционно решение е неправилно. Неправилни са изводите на произнеслия се съд за възникване на право на застрахователно обезщетение в полза на четиримата ищци. Законовата разпоредба на чл. 493а, ал. 4 от КЗ и задължителната за съдилищата съдебна практика, обективирана в разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г., по т.д. № 1 /2016г. на ОСНГТК на ВКС очертават предпоставките, кумулативното проявление на които обуславя пораждане на материална легитимация в полза на лица, различни от посочените в двете постановления Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. да претендират обезвреда за болки и страдания от загубата на близък. Визират се за близки родственици, които поради наличие на непредвидени житейски обстоятелства са създали с пострадалото лице по изключение особено близка връзка и действително са претърпели и продължават да търпят от неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Изисква се да може да се направи несъмнен извод за съществуването на изключителна трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, възникнала в резултат на особени житейски обстоятелства, както и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. В конкретния случай събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод за изключителност на изградената емоционална връзка на ищците с починалата. Не се установява в производството, че ищците са преживели морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка, съпоставима с отношенията между починалия с най-близките му. За традиционната българска семейно - родова система са типични отношенията на обич и взаимна привързаност между родствениците, без те да могат да се характеризират с онази изключителност, с която закона свързва пораждането на право на обезщетяване в полза на лица, извън кръга на посочените в двете постановления. Няма доказателства по делото за наличие на особени житейски обстоятелства, които да са довели до връзка със загиналата, различна от естествената за установената степен на родство. Починалата е била отглеждана от родителите си, преди да замине за Враца да следва висшето си образование, била е на 21 години, зряла самостоятелна личност със собствен живот. Поради това съдът приема, че не налице изключителен случай по смисъла на Тълкувателното решение. В конкретния случай от събраните по делото доказателства действително може да се направи извод за болки и страдания на ищците, но те не са от естеството да обосноват приложението на разпоредба на чл. 493 а, ал.4 от КЗ, във вр. с ТР №1/2018г. поради което и обезщетение не следва да бъде присъждано. Предвид формираните изводи, настоящата инстанция намира обжалвания първоинстанционен съдебен акт за неправилен и като такъв, същият следва да бъде отменен, а предявените искове на всички ищци - отхвърлени. С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и акцесорните такИ. за присъждане на законна лихва. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и депозираното от въззивния жалбоподател искане за присъждане на разноски за производството и пред двете инстанции, обжалваното решение в частта му, с която ответното дружество е осъдено да заплати съдебно-деловодни разноски и такИ. за адвокатско възнагражсение съобразно уважената част от исковете, следва да бъде отменено, като на осн. чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззивника следва да бъдат присъдени допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 102.26 евро, дължими от всеки от ищците за производството пред първата инстанция, както и в размер на 492.00 евро, дължими от всеки от ищците за процесуална защита и съдействие във въззивното производство.