Решение № 1186 от 6.11.2023 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 2069/2023 г.

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК. Депозирана е искова молба с правно основание чл.128, т.2 във вр. с чл.224 от КТ от ищеца М. И. Г., ЕГН-•••••••••• от гр.П., ул.“П.“№4, вх.А, ет.4, ап.12, обл. П., срещу „К. С.“ЕООД, ЕИК - •••, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Ц. С.“№10А, офис 205, представлявано от управителя Е. А. К.. В подадената искова молба се твърди, че от 01.06.2017г. била в трудово[1]правни отношения с ответника. На 01.01.2020 г. поради пандемията от COVID 19 трудовия й договор бил прекратен на осн. чл. 238, ал. 1, т. 12 от КТ. На 14.04.2020 г. сключила нов трудов договор № 54 със същата фирма на длъжността продавач- консултант в търговски обект с възнаграждение минималната работна заплата за страната. По второто трудово правоотношение продължило до 01.12.2022 г. По него не е получавала нито едно трудово възнаграждение. Първоначално поради пандемичната обстановка в страната работодателят не й изплащал заплатата. Впоследствие започнал да изтъква други различни причини, като напр. спаднали обороти, инфлацията в страната и редица други. Първите няколко месеца влезнала в положението на работодателя. Била благодарна, че след затваряне на търговския обект в началото на 2020 г. я назначили отново през м. април същата година. Но след като неплащането на заплатата продължило повече от година започнала да поставя въпроса все по-често. В края на м.ноември 2022г. писмено поискала от ответника да й заплати дължимите трудови възнаграждения по трудов договор №54/14.06.2020 г. Вместо това на 01.12.2022 г. получила заповед за прекратяване на тр. договор на основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ. Твърди, че след прекратяване на трудовото й правоотношение, ответника останал да й дължи следните заплати: - За периода 15.06.2020 - 31.12-2020 г. - 6 м. и 15 дни, MP3 в размер на 610 лева, общо 3965 лева. - За периода 01.01.2021г. - 31.03.2022г. - 15 месеца, MP3 в размер на 650 лева, общо 9 750 лева. За периода 01.04.2022г. – З0.11.2022г. - 8 месеца, MP3 в размер на 710 лева, общо 5680 лева. Общият размер на трудовите й възнаграждения в периода от 15.06.2020 до 30.11.2022 г. е 19 395 лева. С настоящата искова молба претендира на основание чл.128 от КТ от ответника заплащане на трудовите й възнаграждения в общ размер от 19 395 лева. Освен това при прекратяване на трудовия договор, бившият й работодател дължи обезщетение по реда на чл.224 от КТ. Стойността на това обезщетение е в размер на 97 лева. Оформен е петитум с който се иска от съда да ги призове на съд и след като се убеди в истинността и основателността на исковите им претенции да осъди ответника да й заплати сумата от 19 395 лева, представляваща трудовите й възнаграждения за периода от 15.06.2020 до 30.11.2022 г., както и сумата от 97 лева, представляваща обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на три работни дни, ведно със законовата лихва върху тези суми от дата на завеждане на исковата молба до окончателното им плащане, както и сторените в настоящото производство разноски Претендират се направените съдебно-деловодни разноски, вкл.заплатен адвокатски хонорар. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответното дружество и не са ангажирани доказателства. По доказателствената тежест съдът е указал на страните, че всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника „К. С.“ЕООД, ЕИК - •••, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Ц. С.“№10А, офис 205, представлявано от управителя Е. А. К.. Последният не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил негов представител в първото по делото съдебно заседание и не е поискал разглеждането на делото да стане в негово отсъствие. С определението си по чл.131 ГПК съдът е указал на ответника последиците от неявяването в съдебно заседание и възможността срещу него да бъде постановено неприсъствено решение. Представените по делото писмени доказателства, вкл. показанията на разпитания свидетел, са достатъчни да обосноват извод за вероятната основателност на предявените искове. Предвид гореизложеното, исковете следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в общ размер на 2100.00 лв. /две хиляди и сто лева/, представляващи адвокатско възнаграждение Ответникът „К. С.“ЕООД, ЕИК - •••, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Ц. С.“№10А, офис 205, представлявано от управителя Е. А. К., следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- П. държавна такса в общ размер на 825.80лв. за завеждане на делото предвид размера на уважените искове. Водим от горното и съобразно чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 ГПК, съдът