Решение № 55 от 26.2.2026 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 106/2026 г.

наказателно дело № 20264400200106 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е образувано по повод постъпило в Окръжен съд-Плевен Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2006/783/ПВР на Съвета от 06.10.2006 г. за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения за конфискация с искане за признаване за плащане на паричната сума в размер на 70 463,86 евро, представляваща сума по банкова сметка № ..............., открита в Първа инвестиционна банка „Фибанк“ АД •••• с титуляр „ПАМ КХ“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: град Левски, община Левски, област Плевен, улица „••••“ № 42, представлявано и управлявано от едноличния собственик на капитала и управител П. М. П., със наложено обезпечение -/запор по отношение на парична сума в размер 96 320 евро/ наложена с влязла в сила акт по дело № IV Kpd 7200/2025 на Окръжен съд- Целье, Република Словения. В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура гр. Плевен поддържа становище за основателност на направеното искане за признаване на решението за конфискация. Според него, цитираното в удостоверението престъпление има еквивалент в българския Наказателен кодекс в престъплението „измама“ или „компютърна измама“ на Република България. Счита, че не са налице основания за отлагане или отказ за признаване. Моли съда да уважи искането на издаващата държава. Засегнатото лице, редовно призовано се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен адвокат. Ангажират становище по делото, че не са участвали в процеса на издаващата държава Словения и не е искано становище на управителя на дружеството. Представя банкови документи. Съдът, като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, като съобрази доказателствата и закона, намери следното: Видно от изисканата справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., засегнатото лице П. М. П. ЕГН •••••••••• е български гражданин, с местоживеене на територията на Република България по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИАКОРНФС. Същият е роден на •••• г. в гр. Троян и е с постоянен и настоящ адрес на местоживеене в гр. Левски ул. "••••" №42. От данните, съдържащи се в удостоверението се установява, че по силата на определение по дело № IV Kpd 7200/2025 г. на Окръжен съд - Целье, Република Словения, постановено от съдебен орган в Република Словения – Съд в Целье, е наложена конфискация на сумата в размер на 70 463,86 евро. Съдът издал акта за конфискация, насочен към юридическото лице ПАМ КХ ЕООД, със седалище по регистрация „••••“ №42, гр. Левски, Република България, като лице срещу което е насочен акта за конфискация. Дружеството е представлявано и управлявано от едноличния собственик на капитала и управител П. М. П.. Основанието за издаване акта за конфискация е описаното престъпление, а именно във вреда на дружеството INTERSTAR d.o.o е извършено престъпление измама, въз основа на което сумата от 96 230.00 евро е била неправомерно преведена от сметка на INTERSTAR d.o.o по българска разплащателна сметка на дружеството ПАМ КХ ЕООД, със седалище гр.Левски, ул. „••••„ № 42. Дружеството е учредено на 01.07.2021 г. , със седалище в гр. Левски, ул. “••••„ № 42, като негов собственик и управител е П. М. П., роден на •••• г. , български гражданин. На 12.11.2024 г. – същия ден когато е извършено престъплението, П. П. изтеглил приблизително 25 500.00 лева. Съгласно законодателството на Република Словения, чл.74 от НК, никой не може да задържи имуществена облага, придобита чрез престъпление или във връзка с него. Чл.110 ал.1 от НПК когато се касае за вещи, които безспорно принадлежат на пострадалия и не са необходими като доказателство в наказателното производство, те се връщат на пострадалия още преди приключване на производството. Следователно се предвижда връщане на вещите на пострадалия при кумулативното наличие на горепосочените условия. Парите като родово определена вещ не могат да имат характер на доказателство в наказателното производство и паричните средства не представляват доказателство в наказателното производство, тъй като за доказателство могат да бъдат използвани банковите данни за паричните транзакции. Поради това съдът е постановил определение и е разпоредил изземване и отнемане на временно обезпечената сума в размер на 70 463,86 евро, представляваща действително налично салдо по съответната банкова сметка № ..............., открита в Първа инвестиционна банка „Фибанк“ АД •••• с титуляр „ПАМ КХ“ ЕООД, със седалище гр. Левски, ул. „••••„ № 42. Като характер и правна квалификация на престъплението, довело до определението за изземване и отнемане на временно обезпечената сума в размер на 70 463,86 евро и приложима законова разпоредба/кодекс, на основание, на която е взето решението/определение, е посочено като престъпление „Измама“ по чл.211 НК, ал.3 във връзка с ал.1, във връзка с чл.20 ал.2 от НК. За така квалифицираното престъпление съдебното определение е влязло в сила на 06.01.2026 г. и се отнася за измама и други престъпления, които засягат финансовите интереси на Съюза съгласно определението в Директива ЕС 2017/1371. Засегнатото лице има постоянен и настоящ адрес на местоживеене на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС в конкретния случай несъмнено става въпрос за акт на съдебен орган, с който съдът е постановил определение за конфискация и е разпоредил изземване и отнемане на временно обезпечената парична сума в размер на 70 463,86 евро. Касае се за влязъл в сила акт по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, постановен от съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз, отнасящ се до отнемане на парична сума за извършено престъпление, отнемане на парични средства на дружество, което е еднолична собственост на български гражданин, с обичайно пребиваване в България и се иска от компетентния български съд признаване на влязъл в сила акт и съответното му изпълнение. Видно от съдържанието на удостоверението, същото съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 4 от цитираното по-горе Рамково решение № 2006/783/ПВР на Съвета от 06.10.2006 г. за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения за конфискация. От описанието на престъплението, извършено от засегнатото лице и отбелязването в удостоверението, следва извод, че деянието представлява престъпление "Измама", за него не се изисква двойна наказуемост, съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 22 от ЗПИИАКОРНФС . Независимо от това, посоченото престъпление има своя еквивалент в престъпния състав по чл. 211, вр. чл.210 ал. 1 т.2 и т.5, вр. чл.209 ал.1 и компютърни престъпления от Наказателния кодекс на Република България, за което е предвидена законова санкция "лишаване от свобода" от три до десет години, като съдът може до постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния. Актът за налагане на отнемането е представен от съдебния орган, който го е издал и е придружен с удостоверение по образец по смисъла на чл. 4 от Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, като същото е издадено и подписано от компетентния орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание. От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити предвидени, както в чл. 4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета, така и според изискванията на приложение № 1 към ЗПИИАКОРНФС и съответства на акта, постановен от съдебен орган в Република Словения – Окръжен съд в Целье по дело № IV, Kpd 7200/2025 г. от 07.10.2025 г., с което определение съдът е постановил и разпоредил изземване и отнемане на временно обезпечената сума в размер на 70 463,86 евро. Не са налице основанията за отказ за признаване на определението, визирани в разпоредбата на чл. 19 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане отнемане на посочената сума. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България. В удостоверението е посочено, че не са проведени изслушвания в съответствие с националните процедурни правила, в съответствие със законодателството на издаващата държава. Посочени са данните за плащането на издаващата държава IBAN SI56 0400 0027 8287 024, BIC KBMASI2X. Посочено е, че от тази разплащателна сметка неправомерно била преведена сумата в българската разплащателна сметка ..............., ••••, идентификатор на трансакцията: KBMASI2X1759VQRB76CE6A87X, по сметка на дружеството „ПАМ КХ“ ЕООД. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички предпоставки в ЗПИИАКОРНФС за признаване на решение – определение № IV, Kpd 7200/2025 г. от 07.10.2025 г., влязло в сила на 06.01.2026г., постановена от съдебен орган съдия-следовател в Република Словения – Окръжен съд Целье. От формална страна същото е надлежно подписано, а съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава и е придружено е с изискуемия превод на български език. Издадено е по предвидения образец и е постъпило по един от начините за надлежна кореспонденция, посочени в чл. 9, ал. 3 от ЗПИИАКОРНФС . Съгласно определението, съобразно чл.110 ал.1 от НПК на Република Словения когато се касае за вещи, които безспорно принадлежат на пострадалия и не са необходими като доказателство в наказателното производство, те се връщат на пострадалия още преди приключване на производството. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗПИИАКОРНФС съдът признава решение за конфискация или отнемане, при условие, че имуществото - предмет на решението, се намира на територията на Република България или лицето, срещу което е постановено решението, притежава имущество, получава доходи или има местоживеене или обичайно пребиваване, а за юридическото лице - седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на територията на Република България. В конкретния случай засегнатото лице е юридическо лице, регистрирано в Република България. С оглед гореизложеното, актът следва да бъде признат и изпълнен. Предвид гореизложеното и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС Плевенският окръжен съд