Решение № 1590 от 5.10.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 107/2026 г.

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, във вр. чл. 121, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството по делото е образувано по жалба от Д. Н. И., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Р. Р. от АК – Благоевград против Заповед № 047/23.02.2026 г., издадена от кмета на Община Ловеч. С оспорената заповед на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл и окончателната годишна оценка за изпълнението на длъжността от служителя „неприемливо изпълнение“ е прекратено служебното правоотношение с Д. Н. И., на длъжност началник отдел „Счетоводен“ в Община Ловеч, считано от 27.02.2026 г. В жалбата се отправя искане да бъде отменена оспорената заповед, като незаконосъобразна; да бъде присъдено обезщетение на жалбоподателката на основание чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДСл; както и да се присъдят сторените разноски по делото. С Определение на съда № 383/16.03.2026 г. на основание чл. 206 от АПК производството по жалбата е разделено, като предмет на настоящото дело е подадената жалба от Д. Н. И. против Заповед № 047/23.02.2026 г., издадена от кмета на Община Ловеч, с искане за нейната отмяна. Според изложеното в жалбата, са налице отменителните основания по чл. 146, т. 3-5 от АПК. Оспорващата счита, че в хода на проведената процедура по оценяването на изпълнението на длъжността са допуснати редица нарушения на подробно изброени в жалбата разпоредби на Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Сочи, че последно И. е била оценявана за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г., като оценка за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. липсва, както и че за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. служителката била получила оценка „изключително изпълнение“. Според жалбоподателката, за периода на оценяване 01.01.2025 г. – 31.12.2025 г. не е била провеждана междинна среща, с което счита за нарушен чл. 8, ал. 1, т. 2 от НУРОИСДА. На следващо място, в жалбата се твърди, че изготвената на И. оценка не е на база обективно установими факти и обстоятелства, като липсват мотиви във формуляра, а конкретни факти са изложени едва при издаването на процесната заповед. В съдебно заседание оспорващата Д. Н. И. се явява лично и с пълномощника си - адв. Р., който поддържа жалбата и излага аргументи за отмяна на оспорения акт. Прави искане за присъждане на направените от доверителката му разноски съгласно представен списък. В писмени бележки развива подробни доводи по същество. Ответникът – кметът на Община Ловеч, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба с вх. № 3001/29.09.2026 г. в АдмС Ловеч, чрез ЕАД „П.“, чрез адв. П. П. от САК, не възразява да бъде даден ход на делото, като релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. В писмени бележки излага съображения по съществото на спора. След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Липсва спор между страните, а и от представената административна преписка (л. 346, л. 874 от делото) се установява, че към датата на издаване на обжалваната заповед Д. Н. И. е заемала длъжността началник на отдел „Счетоводен“ в Община Ловеч. Според последната утвърдена длъжностна характеристика за длъжността началник отдел „Счетоводен“ в Община Ловеч, връчена на Д. И. на 03.02.2025 г. (л. 17-22 и л. 831-836), тази длъжност е на пряко подчинение на секретаря на общината и на заместник-кмет. Видно от т. 1-7, т. 9, т. 11, т. 13 и т. 22 от раздел „Преки задължения“, на началника на отдел „Счетоводен“ са вменени задължения да изготвя счетоводни и касови отчети за изпълнение на бюджета и осъществява контрол за правилното разходване на средствата съгласно утвърдения бюджет; изготвя на консолидирано ниво касови отчети за изпълнение на бюджета в отчетни групи „Бюджет“, KSF, DES, DMP, РА, Код 33; изготвя на консолидирано ниво оборотни ведомости в отчетни групи „Бюджет“, KSF, DES, DMP, РА, Код 33; в система ИСО на Министерство на финансите зарежда касови отчети и оборотни ведомости на консолидирано ниво; изготвя на консолидирано ниво справки изисквани от Министерство на финансите; в система ИСО на Министерство на финансите зарежда справки на консолидирано ниво; изготвя годишен финансово-счетоводен отчет и приложенията към него, съгласно Закона за счетоводството и Национални счетоводни стандарти; дава становища по проекти на заповеди, наредби и други документи, свързани с финансовата дейност на общинската администрация; осъществява непрекъсната връзка и взаимодействие с второстепенни разпоредители с бюджети; полага втори подпис съгласно Системата за двойния подпис при всички документи свързани с поемането на задължение или извършване на разход; изпълнява и други допълнително възложени задачи от секретаря на общината. В представения формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от жалбоподателката за периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. (л. 12 и л. 806-807) фигурира индивидуален работен план (ИРП). В него се съдържат три графи. Първата е озаглавена „Описание на целите“. В нея са отразени 13 цели, като тези от т. 1 до т. 10 и по т. 13 се припокриват напълно с горецитираните преки задължения, вписани в длъжностната характеристика на И.. В т. 11 и т. 12 са заложени като цели и „организира и контролира работата и обучението на служителите в отдела; участие в курсове и семинари за повишаване на квалификацията“. В графа „Изисквания/критерии за изпълнението“ от формуляра е посочено: „Постигане на координация и работа в екип“ и „Автоматизиране на дейностите по финансово-счетоводната дейност“. Видно от приложения формуляр, годишната оценка на изпълнението, определена от оценяващия ръководител на 30.01.2026 г. е „изпълнението отговаря не напълно на изискванията“ (л. 13 и л. 805). Мотивите за тази оценка са формулирани по следния начин: „В процеса на годишното оценяване се установява, че служителят, заемащ длъжността главен счетоводител и началник отдел „Счетоводен“ частично изпълнява целите и задачите, заложени в работния план за отчетния период. Наблюдават се пропуски при организацията и контрола на финансово-счетоводните дейности, което показва непълно покриване на професионалната и управленската компетентност, изисквани за длъжността. Констатирани са нарушения на нормативната уредба, довели до налагане на санкции, което е индикация за недостатъчна прецизност при прилагане на финансовото законодателство и контрол върху счетоводните процеси. По отношение на поведенческите компетентности се установява неподходящ стил на комуникация и поведение към подчинените служители, изразяващ се в липса на конструктивен диалог, напрежение в работната среда и затруднена екипна работа. Това оказва негативно влияние върху мотивацията на служителите и ефективността на звеното.“. Годишната оценка е подписана от оценяващия ръководител и от оценявания на 30.01.2026 г. Д. И. е подала до контролиращия ръководител възражение срещу оценката, представляващо Приложение № 4 към чл. 23, ал. 1 от НУРОИСДА с вх. № 126/04.02.2026 г. (л. 14-15 и л. 800-803), в което е изложила подробни съображения относно несъгласието си с така формираната оценка, като са посочени и съответните нарушени процедурни норми от НУРОИСДА. Във връзка с подаденото възражение, контролиращият ръководител – кметът на Община Ловеч е изготвил формуляр Приложение № 5 към чл. 24, ал. 2 от НУРОИСДА, в който е поставена окончателна оценка „неприемливо изпълнение“. Като мотиви за формирането на тази оценка кметът е посочил, че „през последните месеци е констатирал сериозни пропуски на изпълнението“, както и че „оценката е коригирана с оглед цялостното изпълнение на задълженията“ (л. 16, л. 799 и л. 804). На база така попълнения формуляр за оценка на изпълнението на длъжността за окончателна годишна оценка е издадена оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 047/23.02.2026 г. на кмета на Община Ловеч, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката, считано от 27.02.2026 г., поради получена най-ниска годишна оценка за 2025 г. за изпълнение на длъжността – „неприемливо изпълнение“ (л. 874-876 и л. 9-11). В обстоятелствената част на заповедта органът по назначаването е изложил в 11 точки факти и обстоятелства при изпълнение на служебните задължения на И., с които е обосновал издаването на заповедта. В резюме същите се свеждат до: следното: 1. Извършена финансова инспекция в Община Ловеч от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), вследствие на която бил съставен АУАН № 11-01-251/16.04.2025 г. против кмета на Община Ловеч за нарушение на чл. 47 от ПМС № 13/29.01.2024 г. за изпълнението на държавния бюджет на Р България за 2024 г.; 2. Твърдяно нарушение относно изготвянето на ведомости за заплати; 3. Твърдени нарушения на чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Етичния кодекс за поведение на служителите в Община Ловеч; 4. Неотчитане на приноса на служителите в отдела от страна на началника, както и отказ от комуникация с второстепенни разпоредители с бюджет; 5. Неправилно осчетоводяване по параграфи от Единната бюджетна класификация (ЕБК); 6. Проведена среща между И. и секретаря на Община Ловеч; 7. Оплакване от служител в отдел „Счетоводен“ за отношението на началника на отдела към него; 8. Липса на желание за подобряване на работата на структурното звено; 9. Липса на депозирани становища по „даден въпрос“; 10. Предположение, че И. не желае да продължава работи в Община Ловеч; 11. Системно неупражняване на контрол. В заключение в процесната заповед се сочи, че И. не притежава управленска компетентност, няма добра работна среда в отдела, трудна е за комуникация, както и че не предприема предварителни действия за обезпечаване на работата в отдела. Заповедта е връчена лично срещу подпис на оспорващата на 23.02.2026 г., видно от отбелязването върху същата (л. 11-гръб). По делото е приложено и служебното досие на Д. И.. Описаните факти, съдът приема за установени от писмените доказателства по делото, които са непротиворечиви и взаимно допълващи се. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е основателна. Според изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да направи пълна проверка на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, без да се ограничава с обсъждане на тези, посочени от жалбоподателя. Заповедта е издадена от компетентен орган, тъй като кметът на Община Ловеч е органът по назначаването по отношение на жалбоподателката, по аргумент от чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, предвиждащ, че кметът назначава и освобождава от длъжност началниците и служителите в общинската администрация. А съгласно чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, прекратяването на служебното правоотношение е вменено в компетентността на органа по назначаването. Според чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. В случая, окончателната оценка на изпълнението на длъжността от жалбоподателката е изготвена от контролиращия ръководител на 09.02.2026 г. (л. 16), а оспорената заповед е издадена на 23.02.2026 г., т. е. в рамките на срока по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Предвид изложеното, не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. На следващо място, съдът намира, че са спазени установената писмена форма и съдържание за издаване на административния акт съобразно изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. В заповедта е посочен издателят на акта, правното основание за прекратяването на правоотношението, а именно - чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Изложени са фактическите и правни основания. С оглед на това, не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Обжалваната заповед обаче е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – чл. 146, т. 3 от АПК, доколкото атестирането на И. не е проведено при спазване на относимите административнопроцесуални норми. При постановяването на оспорения акт допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, са довели и до неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение на И.. Заповед № 047/23.02.2026 г. на кмета на Община Ловеч е издадена по повод получена от оспорващата възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността – „неприемливо изпълнение“ на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Съдебната практика е еднопосочна, че прилагането на посочената норма изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки – получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Оценяването на служителката за посочения период предполага последователно изпълнение на предвидените в чл. 8, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НУРОИСДА три етапа – 1. изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план; 2. провеждане на междинна среща и 3. провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението. Правилата за провеждане на всеки от тези етапи са детайлно разписани в НУРОИСДА, а стриктното им изпълнение е гаранция за обективност, безпристрастност и компетентност – задължение, вменено на оценяващия ръководител, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА. Оценката на изпълнението е годишна и обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година и следва да намери отражение в съответния формуляр по образец. Съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в това число спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. В случая в индивидуалния работен план на служителката, посочените цели не могат да бъдат измерими по обем, качество и срокове, като съдържанието на индивидуалния работен план е в противоречие с изискванията на чл. 9 от НУРОИСДА. В представения по делото индивидуален работен план са посочени общи задължения за служител на такава позиция, пренесени дословно от длъжностната характеристика за заеманата от Д. И. длъжност началник на отдел „Счетоводен“, а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели, което води до невъзможност за извършване на мотивирана оценка на изпълнението на длъжността. Така разработеният индивидуален работен план не позволява извършването на оценка за качеството на изпълнената от служителя работа за атестационния период, която оценка съгласно чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА следва да отчита степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА целите в индивидуалния работен план на оценяваната не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и не са измерими по обем, качество и срокове. Липсват поставени конкретни срокове за изпълнение на всяка отделна цел, като единствено е посочен период на изпълнение – постоянен, ежемесечно или тримесечно. Липсват ясно посочени критерии за преценка изпълнението на целите като конкретен брой справки, отчети и др., които следва да са реализирани за определен срок. Не са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението, които служителката следва да реализира през периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. Неспазването на това изискване опорочава целия процес на оценяване, тъй като констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и при оценката на изпълнението на длъжността съобразно чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, съгласно който оценяването се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. Нормативните изисквания при изготвяне на индивидуалния работен план включват съобразяването му с основната цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетенциите в длъжностната характеристика за длъжността, заемана от оценявания, но индивидуалният работен план не следва механично да преповтаря тези задължения. Същите са постоянни за длъжността, а индивидуалният работен план, по смисъла, заложен в НУРОИСДА, се изготвя ежегодно и съответно следва да включва конкретни и постижими цели, които да отчитат задълженията по длъжностна характеристика, но не и да се припокриват с тези задължения, доколкото за всяка от целите следва да бъдат предвидени и конкретни срокове, изисквания и критерии за изпълнение. Провеждането на законосъобразна процедура по оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация цели да гарантира безпристрастно и компетентно оценяване приноса на отделния служител за изпълнение на целите на съответното административно звено, а също и определяне на нуждите от развитие на всеки служител и подобряване на неговите компетентности. Дори в т. 11 от процесната заповед самият орган е посочил, че оценката не би могла да се сведе до оценяване на механично зареждане на подготвени касови отчети, оборотни ведомости и други (посочени в т. 2-6 от индивидуалния работен план за 2025 г.). Съобразно чл. 9, ал. 1 от НУРОИСДА, индивидуалният работен план не се изготвя едностранно от служителя, а съвместно с оценяващия ръководител. Предвид това, некоректно изготвеният индивидуален работен план съвместно със съответния оценяващ ръководител е нелогично да бъде използван като основание за поставянето на ниска оценка на оценявания служител. По този начин оценяващият ръководител не е изпълнил задължението си съобразно законовите изисквания и процесът на оценяване е опорочен още в неговия начален етап. Вторият етап на процедурата по оценяване е провеждане на междинна среща между оценяващия ръководител и оценявания, която се провежда в периода от 15 юни до 31 юли на съответната календарна година, съгласно чл. 12, ал. 1 от НУРОИСДА. На нея оценяващият ръководител и оценяваният служител правят преглед на изпълнението на длъжността относно постигане на целите, определени в индивидуалния работен план, на показаните компетентности от служителя, както и на други въпроси, които са свързани и могат да подобрят изпълнението на длъжността. При необходимост някои от целите в индивидуалния работен план или възложените конкретни задачи могат да се изменят или допълнят, както и да се набележат конкретни действия за подобряване на изпълнението. След приключване на междинната среща се попълва съответния раздел от формуляра за оценка. В случая няма доказателства, нито твърдения за проведена такава междинна среща, като в депозираната административна преписка също липсват данни за наличието на такава среща, поради което съдът приема, че такава не е провеждана. Приложеният формуляр за оценка на изпълнението също не съдържа задължителната част 2. Междинна среща на образеца Приложение 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 от НУРОИСДА. Неосъществяването на етапа на междинната среща представлява съществено нарушение на правилата за атестиране на служителя, тъй като е пропусната възможността оценяващият ръководител, заедно с оценявания служител, да направят преглед на изпълнението на длъжността относно постигането на целите, определени в индивидуалния работен план, или на изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика/възложените конкретни задачи, на показаните компетентности, както и на други въпроси, които са свързани и могат да подобрят изпълнението на длъжността. Съответно, служителят не е информиран за допуснати пропуски и слабости в работата си, които евентуално да коригира при осъществяване на вменените му с длъжностната характеристика функции и при реализиране на поставените в индивидуалния работен план цели. Липсата на коментар от оценяващия дейността ръководител и удостоверяване с подписа му, че такава среща въобще е провеждана, лишава оценявания служител от възможността да подобри осъществяването на длъжностните си задължения през следващата половин година от периода на оценяване. При това положение, атестационната оценка не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността. В този смисъл, без провеждане на регламентираната в НУРОИСДА междинна среща, крайната оценка, послужила за основание на издаване на оспорената заповед се явява необоснована. Третият етап от оценяването на изпълнението на длъжността на служителя е провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението. Тази процедура е регламентирана в разпоредбата на чл. 13 от НУРОИСДА, според която заключителната среща между оценяващия ръководител и оценявания се провежда в периода от 1 до 31 януари на следващата година. На тази среща оценяваният представя накратко основните си постижения, възникналите трудности, възможности за подобряване и самооценка за своето изпълнение според ал. 2. Съгласно ал. 3 на чл. 13, на тази среща оценяващият ръководител и оценяваният обсъждат: степента, в която са постигнати целите в индивидуалния работен план – за висшите държавни служители, служители на ръководни длъжности, каквато е жалбоподателката; степента, в която оценяваният е показал компетентностите, необходими за ефективно изпълнение на заеманата длъжност; подходящите действия за развитие на служителя. Според ал. 4, след приключване на заключителната среща се попълват съответните раздели от формуляра за оценка. По делото не са отразени обстоятелствата по чл. 13 от НУРОИСДА, като в бланкетните мотиви, изложени във формуляра за годишна оценка на изпълнението (л. 13 и л.79-гръб), липсва каквато и да било конкретика относно сочените от оценяващия ръководител „пропуски при организацията и контрола на финансово-счетоводните дейности“. Не става ясно какви точно са тези пропуски и в какво се изразяват. Аналогичен извод се налага и относно посочените от оценяващия ръководител „констатирани нарушения на нормативната уредба“, като също липсва уточнение разпоредбите от кой нормативен акт е нарушила оценяваната служителка и при какви обстоятелства. С оглед заеманата от И. длъжност, е приложим чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, според която разпоредба, изпълнението на длъжността се оценява с годишна оценка въз основа на: степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. Няма данни за спазването на чл. 13, ал. 3 от НУРОИСДА – за проведеното събеседване и направени обсъждания и коментари на него. Поради това не става ясно точно въз основа на какви изявления на И. на проведената такава среща, е направен извод, че изпълнението на служебните задължения не отговаря в пълна степен на изискванията. На следващо място, липсва яснота, както и изложение на фактите и обстоятелствата, въз основа на които оценяващият ръководител е направил обективираното във формуляра за оценка заключение, че у служителката липсва желание за работа. Поради това не може да се направи извод, че е спазено изискването по чл. 14, ал. 1, т. 2 от НУРОИСДА оценката да бъде поставена въз основа на показаните компетентности. Оценяващият ръководител при определяне на годишната оценка на изпълнението не е изпълнил изискванията на чл. 18 от НУРОИСДА да извърши същата безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. В мотивите на оценяващия ръководител не се обсъжда конкретно степента на постигане на целите, а и такива не биха могли да бъдат изложени, предвид първоначално допуснатото нарушение при определяне на целите в индивидуалния работен план. Годишната оценка представлява критични изводи и заключения без конкретни факти и обстоятелства, които да илюстрират в какво точно се изразява неизпълнението на работния план. Не е взето предвид и отсъствието на служителката за по-продължителен период от време поради болест, за което са представени и съответните болнични листи (л. 37-40), налични в служебното досие на И. (л. 778-780, л. 789, л. 792-793). С оглед изложеното, съдът намира, че при третия етап от оценяването е допуснато нарушение на чл. 18 от НУРОИСДА, съгласно която разпоредба, оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, относими към служебните задължения на жалбоподателката. Оспорващата е подала до контролиращия ръководител възражение срещу оценката, представляващо Приложение № 4 към чл. 23, ал. 1 от НУРОИСДА, в срока по чл. 23, ал. 2 от НУРОИСДА. Във връзка с това, контролиращият ръководител е определил окончателна годишна оценка „неприемливо изпълнение“, като за да постанови този резултат, той също е изложил лаконични мотиви, свеждащи се до „Оценката е коригирана с оглед цялостното изпълнение на задълженията.“. Дори в полето за коментар на контролиращия ръководител по мотивите за обжалване на оценката липсва яснота относно посоченото, че е „констатирал сериозни пропуски на изпълнението“, като е невъзможно да се направи извод какви точно пропуски е констатирал, кога и при изпълнението на кои именно задължения, вменени на служителката. Отделно от горното, във възражението на жалбоподателката до контролиращия орган са изложени много и конкретни доводи за допуснати нарушения в хода на проведената процедура по оценяването ѝ, които изобщо не са обсъдени при поставянето на окончателната оценка. Вместо да ги обсъди и мотивирано да посочи защо не ги приема като основание за промяна на поставената годишна оценка, контролиращият ръководител се е задоволил схематично и бланкетно да посочи, че е „констатирал сериозни пропуски на изпълнението“. Отново липсват конкретизиращи данни, които да свържат неприемливото изпълнение с преките задължения на оспорващата. Тези общи и неконкретни формулировки не са подкрепени със съответни обективно осъществени или неосъществени действия, които да мотивират извод за поставяне на оценка „неприемливо изпълнение“ от контролиращия ръководител. Проведеното оценяване е формално, а оценката е немотивирана, тъй като съдържа общи и декларативни изрази, без позоваване на конкретно установени факти и обстоятелства. Преценката на изпълнението на служебните задължения следва да бъде съотнесена към преценката на постигане на целите по индивидуалния работен план и показаните компетентности, а не да бъде извеждана като самостоятелно основание за поставяне на най-ниска оценка. Липсата на мотиви винаги е съществено процесуално нарушение, тъй като се възпрепятства съдебният контрол. При формиране на оценката „неприемливо изпълнение“ без конкретна и обоснована преценка на подаденото възражение, контролиращият ръководител е допуснал нарушение на изискванията на чл. 24, ал. 1 от НУРОИСДА, установени в защита правата на държавните служители. Контролиращият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка, тъй като противното би било несъвместимо с идеята за оценяване на изпълнението на длъжността и предпоставка за произволни действия от страна на контролиращия ръководител. Съгласно чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА, оценката „неприемливо изпълнение“ се поставя, когато оценяваният едновременно: а) не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1 и приложение № 1а. Относно второто кумулативно необходимо условие, за да бъде поставена подобна оценка – преобладаващата част от показаните компетентностите, знания, умения и поведение да не отговарят на изискванията по Приложение № 1, също липсва анализ каква е длъжността по разграничението в приложението, кои са изискуемите компетентности за нея по същото приложение и защо поведението е неприемливо съгласно критериите на приложението. Законът за държавния служител, предвид съдържанието на Раздел VIIа „Оценяване на изпълнението“ (чл. 76 от ЗДСл), не предвижда възможност за съдебно оспорване отделно на самата оценка, дори когато тя е променена от контролиращия ръководител в посока понижаване с една оценка, правомощие за което му дава разпоредбата на чл. 76, ал. 10 от ЗДСл. Получаването на възможно най-ниската оценка е самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение – чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. С оглед на това, за да бъде гарантирано правото на защита на засегнатия служител, от особена важност е той да получи възможност за безпристрастно разглеждане на възражението против поставената му от оценяващия ръководител оценка. Очевидно, такова разглеждане в конкретния случай не е било направено. Предвид гореизложеното, получената обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби, което изключва приложението на разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Изложените мотиви, с които е обоснована най-ниската оценка на изпълнение, освен че са абстрактни, не сочат на безпристрастност и честност при оценяването. Предвид допуснатите при атестирането нарушения посочени по-горе в настоящия съдебен акт, очевидно е, че окончателната най-ниска оценка на изпълнение е използвана като способ за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката, което е в противоречие с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА. Действително, в процесната заповед са изложени подробни мотиви за поставената ниска оценка, но излагането им за първи път едва при издаване на заповедта, с която се прекратява служебното правоотношение е недопустимо и в разрез с процесуалните правила, доколкото нарушава правото на защита на жалбоподателката още в хода атестационната процедура да разбере в какво се изразява неизпълнението на поставените в индивидуалния работен план цели и липсата на умения и компетентности, които органът е счел, че са налице. От представения формуляр за оценка, както и за коригиращата такава безспорно се установява, че изложените в процесната заповед факти и обстоятелства липсват в мотивите на оценяващия и впоследствие на контролиращия ръководител. Отделно от горното, описаните в обжалваната заповед нарушения, са свързани по-скоро със служебната дисциплина и изпълнението на конкретни служебни задачи, което би могло да обоснове евентуалното възникване на дисциплинарна отговорност. Безспорно, не следва да се толерира евентуално забавяне в работата или неточно изпълнение на определени задължения, но са налице и други механизми, чрез които да се търси отговорност за лошо изпълнена или забавена работа. При общата годишна оценка за изпълнение се изследва цялостната дейност и компетентности на служителя. Дори и да се приеме наличие на неизпълнение на възложени задачи, за да се ползват същите като обективен критерий за оценка на цялостната годишна дейност на служителя, подобни констатации е следвало да бъдат отразени във формуляра за оценка на етапа на междинната среща, когато оценяващият ръководител прави преглед на изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика и заложените цели и задачи в индивидуалния работен план, за да даде конкретни указания за подобряване работата на служителя. А такава среща, както вече се посочи, липсват данни да се е състояла. На следващо място, съдът също така намира за необходимо да бъде отбелязано и следното обстоятелството, което въпреки, че се намира формално извън процедурата по оценяване на изпълнението на длъжността от жалбоподателката през периода 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г., възприема като индиция относно качеството и срочността на работата на последната и реално постигнатите през периода резултати. По делото е приложено служебното досие на И., в което се съдържат редица заповеди, а именно - Заповед № З-148/20.01.2025 г. на кмета на Община Ловеч (л. 734), Заповед № З-679/03.04.2025 г. на кмета на Община Ловеч (л. 744-745), Заповед № З-786/17.04.2025 г. на кмета на Община Ловеч (л. 764-765), Заповед № З-1277/03.07.2025 г. на кмета на Община Ловеч (л. 772), Заповед № З-1313/09.07.2025 г. на кмета на Община Ловеч (л. 773-774), Заповед № З-1892/03.10.2025 г. на кмете на Община Ловеч (л. 785), Заповед № З-1957/09.10.2025 г. на кмета на Община Ловеч (л. 786-787), Заповед № З-124/19.01.2026 г. на кмета на Община Ловеч (л. 795-796) – последната за месеците октомври, ноември и декември 2025 г., от които се установява, че за периода, считано от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г., припокриващ се с процесният по делото период, на основание чл. 67, ал. 7, т. 5 от ЗДСл. и чл. 24, ал. 1 и 2 и чл. 25 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация е наредено изплащане на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати на Д. Н. И. на длъжност началник отдел „Счетоводен“. Горното сочи на извода, че ръководителят на администрацията в друго проведено административно производство е оценил оспорващата, определяйки ѝ допълнително възнаграждение при констатирано наличие за същият период и безспорно установено ефективно, качествено, количествено и в срок изпълнение на работата, като служител в държавната администрация. В процесното производство обаче, същият ръководител за същия период от време е поставил във формуляра за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността на оспорващата, окончателна годишна оценка „неприемливо изпълнение“. Последното освен, че буди недоумение, поставя под съмнение обективността на приетите за установени в производството по издаване на оспорената заповед факти и обстоятелства. Въпреки че, от една страна - допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила в хода на процедурата по оценяване на служителката по реда на НУРОИСДА, изброени по-горе, са съществени и сами по себе си са достатъчни да обосноват отмяна на обжалваната заповед, а от друга – както вече се посочи, не фигурират като мотиви нито в оценката, поставена от оценяващия ръководител, нито в тази на контролиращия ръководител, за пълнота съдът намира за необходимо да посочи и следното: По отношение на изложеното в т. 1 от обстоятелствената част на процесната заповед от данните в административната преписка се установява, че за визираното в заповедта нарушение по чл. 47 от ПМС № 13/29.01.2024 г. е бил съставен АУАН против кмета на Община Ловеч, а не против жалбоподателката, като отделно е била ангажирана дисциплинарната отговорност на друг служител от общинската администрация, което се установява от представеното по делото Решение № 1767/21.11.2025 г. по адм. д. № 292/2025 г. по описа на Административен съд – Ловеч (л. 31-35). По отношение на изложеното в т. 2 от обстоятелствената част на процесната заповед, доколкото е била издадена Заповед № З-1042/30.05.2025 г. на кмета на Община Ловеч (л. 897), с която е обезпечено изпълнението на съответните дейности отдел „Счетоводен“, то не става ясно кои свои задължения е нарушила И.. По отношение на т. 3: След като И. е била в продължителен отпуск поради временна неработоспособност, установено с представените болнични листи, то житейски логично е същата да е възпрепятствана да изпълнява служебните си задължения и по-рядко да комуникира със своите колеги. Отделно, от представената Заповед № З-1778/18.09.2025 г. на кмета на Община Ловеч (л. 781 и л. 36) се установява, че по време на отсъствието на И., поради ползвания отпуск за временна неработоспособност, съответните дейности, изпълнявани от нея, са били преразпределени между други служители от отдела, като им е било определено и съответното месечно допълнително възнаграждение за това. По отношение на т. 4-10 от обстоятелствената част на процесната заповед съдът намира, че в по-голямата си част мотивите са неясни, като липсва посочване на конкретно неизпълнени цели от индивидуалния работен план на И., като за някои от тях (напр. по т. 7) липсват съответни докладни записки, от които да се установят наведените твърдения. Изложеното наподобява по-скоро преразказ на определени случки между колеги и не би могло да се квалифицира като липса на умения и компетентности или неизпълнение на целите от плана. Въпреки че не се отразява на изхода на спора, за пълнота на изложението, съдът следва да посочи, че доводите на оспорващата относно поставени високи оценки от предходни атестационни периоди и за липсата на оценяване за периода от 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. са неотносими към настоящия спор. В тази връзка, съдът споделя изложените от процесуалния представител на ответника съображения, съдържащи се в депозираните от него писмени бележки, а именно, че предмет на настоящото производство е законосъобразността на извършеното оценяване за периода от 01.01.2025 г. – 31.12.2025 г. и пропуски в атестационните процедури за предходни периоди не биха могли да се отразят на процесната. Съдът намира, че постановявайки оспорения административен акт, ответникът е нарушил основния принцип, заложен в чл. 6 от АПК, а именно - принципът на съразмерност, изразяващ се в следното – административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Освен това административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Съдът съобрази и трайната практика на Върховния административен съд по сходни казуси, а именно: Решение № 3697 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 500/2026 г., II о.; Решение № 12067 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5858/2021 г., V о.; Решение № 2351 от 28.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9870/2023 г., II о.; Решение № 3112 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10286/2025 г., II о.; Решение № 2668 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11554/2025 г., II о.; Решение № 2123 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9958/2025 г., II о.; Решение № 1677 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10794/2025 г., II о.; Решение № 913 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10858/2025 г., II о.; Решение № 10683 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6694/2025 г., II о.; Решение № 5612 от 29.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3601/2025 г., II о.; Решение № 4674 от 07.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3143/2025 г., II о.; Решение № 4144 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1501/2025 г., II о.; Решение № 3181 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9309/2024 г., II о.; Решение № 12468 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7093/2024 г., II о.; Решение № 12098 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7067/2024 г., II о.; Решение № 10877 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5417/2024 г., II о.; Решение № 2062 от 21.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9765/2023 г., II о.; Решение № 1187 от 01.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9764/2023 г., II о.; Решение № 50 от 05.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8020/2023 г., II о.; Решение № 12585 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7560/2023 г., II о. и др. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при съблюдаване на законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, като са налице отменителните основания по чл. 146, т. 3-5 от АПК, което налага отмяната ѝ. По отношение на разноските: При този изход на спора, претенцията, заявена от пълномощника на жалбоподателката за разноски, като основателна следва да бъде уважена, но при частично съобразяване на релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност. Съгласно представения списък на разноските на л. 996 от делото, оспорващата претендира 750,00 евро – адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалбата и процесуално представителство, съобразно договор за правна защита и съдействие от 27.02.2026 г. (л. 997-998), както и 128,00 евро – допълнително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в открито съдебно заседание след второто (л. 999). Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението [рег. номер]. (равностойни на 511,29 евро). Съдът счита, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 750,00 евро не е прекомерно. Предвид § 1а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съдът съобрази коефициента за вида дело - същото съдържа над 500 листа (1002 листа), както и че по делото са проведени общо три открити съдебни заседания, упълномощеният от жалбоподателя адвокат е взел активно участие, в т. ч. и с ангажиране на подробни писмени становища по същество, като всеки от развитите доводи е подкрепен с цитирана съдебна практика, представени са и писмени доказателства. По отношение на възнаграждението за процесуално представителство в открито съдебно заседание, след второто такова, в размер на 128,00 евро съдът намира за необходимо да посочи, че в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) не е предвидено увеличаване на размера на адвокатското възнаграждение при явяване в повече от две съдебни заседания по административни дела, каквото е заложено в разпоредбите на чл. 7, ал. 9 и чл. 14, ал. 2 от същата наредба, които се отнасят съответно за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела и по наказателни или административнонаказателни дела, и с оглед на това са неприложими в настоящото административно дело. Предвид изложеното, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се осъди Община Ловеч, като юридическо лице, в чиято структура е издателят на отменения индивидуален административен акт, да заплати на жалбоподателката сумата от 750,00 евро, представляващо договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, като искането за присъждане на сумата от 128,00 евро – допълнително адвокатско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Ловеч