Решение № 55 от 31.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 708/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по: 1. Въззивна жалба вх. № 266502/14.03.2024 г. от „ЕВРОБУЛ“ ЕООД, ЕИК 040957193, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 102, Бизнес център „Белисимо“, офис № 20 срещу Решение № 260025/02.02.2024 г., по т.д. № 2046/2018 г., на СГС, VI-22 с., с което са отхвърлени исковете за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС““ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“, № 43, при участието на подпомагащите го страни „ИНТЕРТРАНСПОРТ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК 203192472 и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД, ЕИК 000694286, да заплати сумата 75000.00 евро, дължимо застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „Отговорност на спедитора“, обективиран в полица № 01600100000275/21.03.2017 г. и сумата 3250.00 евро, обезщетение за забава върху главницата, за периода 10.05.2018 г. – 04.11.2018 г., на осн. чл. 435 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивникът счита решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Оспорва извода на съда, че ищецът е действал в качеството на търговски представител по силата на сключения спедиционен договор от 02.01.2017 г. и счита, че същият противоречи на съдържанието на Договора и на Общите спедиторски условия на НСБС, приети по делото. Извършва анализ на клаузите на договора и извежда, че по силата на презумцията на чл. 8, ал. 4, изр. 2 на ОСУ на НСБС, която не била оборена в производството, спедиторът имал качеството на оператор и като такъв е сключил договор за превоз от свое име и за своя сметка, поради което и носи отговорност за доказаните щети от липси и повреди, произлезли в периода от приемането на стоките под негов контрол до предаването им – чл. 53 от ОСУ. Оспорва извода на съда, че белгийското дружество – товародател не е правоимащо да получи обезщетение лице, тъй като бил сключен договор за покупко-продажба при условията на доставка СРТ. Сочи, че подобно възражение, основано на франкировка СРТ, съдържаща се във фактури, издадени от товародателя, не е правено и поддържано в производството, нито от ответника, нито от подпомагащата го страна. Възражението, че товародателят – белгийско дружество не е правоимащо лице по см. на Конвенцията CMR, се основават на заявка-договор от 29.09.2017 г. за транспорт, поради което извежда, че съдът се е произнесъл по възражение, което не е било заявявано в процеса.

Оспорва извода на съда, че между белгийското дружество и ищецът е бил сключен договор за международна продажба на стоки, който се основавал единствено на обективирания израз „доставка СРТ“ в издадените проформа фактура № 969 и фактура № 970. Счита, че всеки договор може да съдържа клауза, която препраща към едно от задълженята уредени в ИНКОТЕРМС, без това да променя вида на сключения между страните договор. Поради неправилното определяне на вида на сключения договор, бил направен и неправилен извод, че с натоварването на стоката рискът от погиването й бил преминал върху купувача, поради което и белгийското дружество не е правоимащо да получи обезщетение. В този смисъл не били обсъдени твърденията на въззивника и представените във връзка с тях доказателства, че между товародателя и товарополучателя са били налице трайни търговски отношения свързани с изработката на килими и между тях бил сключен договор за изработка на килими с материали на клиента, които материали били индивидуализирани в проформа фактура № 969 и фактура № 970. Счита, че неправилно не са били допуснати поискани гласни доказателства за установяване съдържанието на правоотношението между товародателя и товарополучателя във връзка с процесния товар, с което било нарушението правото му да защити поддържаната теза, че белгийското дружество е правоимащо да получи обезщетение по силата на Конвенцията CMR.

По същество моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените искове. Претендира разноски за две инстанции.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“" АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“, № 43, депозира отговор вх. № 270340/02.05.2024 г., в който счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана, а атакуваното решение за правилно и законосъобразно. Счита за правилни изводите на съда, направени в резултат на анализ на събраните доказателства. Поддържа всички направени възражения и твърдения в отговорите на исковата молба. Счита, че липсва причинна връзка между действията на спедитора-въззивник и настъпилото събитие – липса на товара. Сочи, че с организирането на превоза, при условията посочени от изпращача, въззивникът е изпълнил задълженията си по договора за спедиция, поради което не може да се ангажира отговорността му. Още сочи, че изплащането на обезщетение, съгл. договор за спогодба между спедитора и изпращача-несобственик на стоката, за който изрично бил уведомен въззивника, че поради непредставяне на акт, удостоверяващ резултатите от образуваното досъдебно производство, произнасяне по претенцията е невъзможно, не можело да ангажира отговорността на застрахователя. Поддържат се и възраженията, че въззивникът е действал единствено в качеството на комисионер, търговски представител по см. на ОСУ. Не били налице доказателства, че въззивникът се е задължил да изпълни превоза или да отговаря за него. Счита, че трайните търговски отношения между изпращача и получателя са неотносими към предмета на спора, поради което и направеното доказателствено искане не следва да бъде уважавано. По същество моли за отхвърляне на депозираната въззивна жалба.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, подпомагащата въззиваемия страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“, № 5, депозира отговор вх. № 270297/02.05.2024 г., в който счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно. Счита, че процесният договор от 29.09.2017 г. е „класически“ такъв за спедиция. Счита за ясно, че въззивникът не носи отговорност като превозвач, по см. на чл. 362 ТЗ, тъй като не е извършвал действия като такъв. Счита, че по делото не са били ангажирани доказателства ищецът да е обвързан от ОСУ на НСБС. Още счита за правилен извода на съда, че ищецът е действал като спедитор по отношение на изпращача и за него не се е породило задължение да удовлетворява понесения от последния загуба, тъй като не са налице доказателства да е налице неизпълнение или нарушение на задълженията на спедитор. Излага и допълнителни доводи в подкрепа на постановеното решение. По доказателственото искане на въззивника изразява становище за неотносимост, тъй като принципните вътрешни отношения и установени търговски практики са ирелевантни към процесното отношение.

1. Въззивна жалба вх. № 273485/13.06.2024 г., от „ЕВРОБУЛ“ ЕООД, ЕИК 040957193, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 102, Бизнес център „Белисимо“, офис № 20 срещу Решение № 260075/02.05.2024 г., по т.д. № 2046/2018 г., на СГС, VI-22 с., с което е оставено без уважение искането му за допълване на постановеното Решение № 260025/02.02.2024 г., с произнасяне по претенцията за присъждане на законна лихва върху дължимата главница, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, на осн. чл. 250 ГПК.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“" АД, ЕИК 121265113 и подпомащата го страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ ЕАД, ЕИК 000694286, не депозират отговори.

В съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат изложените във въззивните жалби и отговорите оплаквания, доводи и становища.

Съставът на Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 126975/04.10.2018 г. на „Евробул“ ЕООД, ЕИК 040957193, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждането на „Застрахователно дружество „Евроинс““ АД, ЕИК 121265113 да заплати сумата 75000.00 евро, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Отговорност на спедитора“ № 01600100000275/21.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 3250.00 евро, представляваща законна лихва върху главницата, за периода 02.05.2018 г. – 04.10.2018 г., на осн. чл. 435 КЗ и чл. 108, ал. 1 КЗ.

Ищецът сочи, че между него и ответника е сключен застрахователен договор „Отговорност на спедитора“, обективиран в полица № 01600100000275/21.03.2017 г., при условията посочени в полицата и по който дължимата на четири равни вноски премия в размер на 5916.00 лв. е била заплатена. Твърди, че по възлагане на Рожее Ванден Берге НВ, с която бил в трайни търговски отношения, организирал транспорт на стоки – килими, заготовка за килими, прежди и лепила по релация от Белгия до България. В тази връзка със Заявка-договор № P1739SLDB10/29.09.2017 г., възложил транспорта на „Интертранспорт Консулт“ ЕООД, с транспортно средство фургон – комплектен 13.60, рег. № ••••••••/9000ЕС, с дата на товарене 29.09.2017 г. и срок на доставка 04.10.2017 г. От страна на превозвача била представена валидна застраховка „Отговорност на превозвача“, по полица № 3440170820000009/01.09.2017 г., сключена със „ЗЕАД „Булстрад ВИГ““ ЕАД. Сочи, че на 29.09.2017 г. стоката била натоварена на превозното средство индивидуализирано в заявката и предадена от товародателя на превозвача, за което била издадена международна товарителница CMR. Още твърди, че на 05.10.2017 г. бил уведомен, че камионът все още не е пристигнал в разтоварния пункт и не могъл да осъществи контакт, както с шофьора на камиона, така и с превозвача. В същия ден ищецът уведомил органите на МВР, а на 10.10.2017 г. подал сигнал и в СГП, по който било образувано ДП № 446/2017 г. Сочи, че на 09.10.2017 г. уведомил и ответника за настъпилото застрахователно събитие, а именно пълната липса на товара, като на 18.10.2017 г. му представил всички документи, с които разполагал. На 13.10.2017 г. ищецът твърди да е уведомил и застрахователя на превозвача за настъпилото застрахователно събитие по застрахователната полица „Отговорност на превозвача“.

Твърди, че на 18.11.2017 г. товародателят отправил към ищеца претенция за заплащане на обезщетение за недоставения товар в размер на 86768.36 евро. От своя страна твърди, че незабавно уведомил ответника за това и му представил копие от писмото. Сочи, че на 29.01.2018 г. отново уведомил ответника за преговорите си с товародателя и поискал неговото одобрение и съгласие при евентуално постигане на спогодба. С писмо от 05.02.2018 г. ответникът поискал представяне на документи, сред които и договор за спогодба и протокол за прихващане към него, с оглед произнасяне. Сочи, че на 12.03.2018 г. между товародателя и ищеца бил подписан договор за спогодба, по силата на страните се съгласили обезщетението за липсващия товар да бъде в размер на 75000 евро, която сума да бъде погасена чрез прихващане на изискуеми и ликвидни задължения на товародателя към ищеца. На 26.03.2018 г. бил подписан протокол, с който прихващането било извършено. За договореното обезщетение от страна на товародателя била издадена фактура № 186/13.03.2018 г. Още излага, че на 16.04.2018 г. отправил претенция към ответника за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 75000.00 евро, към която представил всички поискани от застрахователя с писмото от 05.02.2018 г., документи. В изпълнение на уведомление от 30.04.2018 г. допълнително представил и удостоверение от 25.06.2018 г., издадено от СРП. До момента на предявяване на иска плащане от страна на ответника не било налице.

В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира отговор вх. № 161296/07.12.2018 г., в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователното правоотношение, тъй като не е била заплатена дължимата по договора премия. Твърди, че доколкото отговорността му като застраховател е обусловена от отговорността на ищеца по сключените с негови контрагенти спедиционни договори, то всички вреди, които не произтичат пряко и непосредствено от неизпълнението на поети от ищеца договорни задължения, не влизат в обхвата на застрахователния договор и не подлежат на обезщетяване. Във връзка с това твърди, че не е налице неизпълнение на спедиционния договор, а вредите произлезли от неизпълнение на договора за превоз са изцяло в резултат на поведението на товародателя, който не е изпълнил дадените му от ищеца като спедитор указания, да натовари стоката на превозно средство с рег. номер ••••••••/••••••••. Видно било от съставената товарителница, че натоварването е извършено на композиция с рег. № ••••••••/••••••••. Извежда, че доколкото не са били спазени указанията на спедитора, то търпяните от товародателя вреди не са в причинна връзка със спедиционния договор.

Още поддържа, че ищецът е действал като комисионер (или търговски представител по см. на Общите спедиторски условия) и не е поемал задължение да отговаря за изпълнението на превоза, т.е. не е действал като оператор по см. на ОСУ или да е поемал задължение по см. на чл. 354 ТЗ, поради което приложимото в случая застрахователно покритие е това по клауза „А“ от ОУ към застрахователната полица, при което съобразно р. ІІ, т. 1, б. „д“ от ОУ щети от липси и повреди на стоката, които не произтичат пряко от грешка или пропуск на спедитора, а се дължат на действия или бездействие на изпълнителя на услугата не се покриват от полицата.

Оспорва основателността на иска за лихва, като твърди, че забава от негова страна не е налице, тъй като предвиденият в чл. 108 КЗ 15-дневен срок не е запознал да тече. Евентуално заявява възражение за недължимост на застрахователно обезщетение поради умишлено причиняване на вредата от страна на застрахованото дружество.

На отделно основание заявява, че доколкото договорът за превоз бил сключен при условията на Инкотермс СРТ, това означавало, че рискът от загуби и липси преминавал върху купувача (получателя) от момента на предаването на стоката за превоз, а ищецът е обезщетил продавача (изпращача) на стоката, който не е правоимащо лице и не е бил увреден. Възразява, че предявените искове са завишени по размер, тъй като стойността на стоката следвало да бъде определена по реда на чл. 23, апр. 1 от Конвенцията за международен превоз на стоки и в този смисъл стойността на липсващия товар е по-ниска от платената от ищеца сума от 75000.00 евро. Във връзка с иска за лихва сочи, че срокът от 15 работни дни, считано от 16.04.2018 г., изтича на 10.05.2018 г. В случай, че обезщетение се дължи настоява то да бъде намалено със сумата 2500.00 евро, предвид уговореното безусловно самоучастие в размер на 5 % от застрахователното обезщетение, ограничено до сумата 2500 евро.

В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба вх. № 9618/24.01.2019 г., в която се сочи, че при попълване на товарителницата е била допусната техническа грешка при посочване на номера на превозното средство, тъй като в опаковъчните листове и в издадените за стоката фактури номерът е посочен от товародателя коректно. Сочи, че Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки не въвежда номера на превозното средство като задължително съдържание на товарителницата. Сочи, че с подаването на заявка-договор за превоз, нейното приемане от превозвача, получаването на товара и подписването на товарителницата, договор за международен превоз е сключен от ищеца от негово име и за негова сметка и риск, съответно на чл. 1 от Спедиционния договор от 02.01.2017 г. Договорът за превоз се установявал с товарителницата, която удостоверявала неговите условия и получаването на стоката от превозвача съгл. чл. 4 и 9 от Конвенцията. Погрешното посочване на номера на камиона било без значение за отговорността на ищеца като оператор. Сочи, че отговорността му произтича от разпоредбата на чл. 14 от спедиционния договор като в чл. 15 били посочени и изключенията от тази отговорност. Още отговорността на ищеца била регламентирана в чл. 53 от ОСУ, които били приложими по силата на препращането съдържащо се в спедиционния договор. Излага, че между товародателя и товарополучателя е бил налице договор за изработка на килими с материали на товародателя, индивидуализирани в издадената фактура № 969, поради което и товародателя е правоимащо лице на осн. чл. 20 от Конвенцията. Оспорва и останалите възражения на ответника.

В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор вх. № 24484/21.02.2019 г., в който излага, че спорът между страните не касае валидността на превозния договор, а изпълнението на указанията на спедитора и съответно причините за настъпване на вредите. Счита, че представените доказателства водят до извод, че процесния товар е натоварен на превозно средство различно от указаното от спедитора, поради което и вредите не могат да се вменят във вина на спедитора. Оспорва да се установява, че ищецът е действал в качеството си на оператор по ОСУ. Поддържа, че правоимащо лице е купувачът или получателят на стоката. Поддържа и твърденията си, че уговореното самоучастие следва да намери приложение.

По реда на чл. 219, ал. 1 ГПК, конституираната подпомагаща ответника страна – „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, в с.з. на 13.02.2020 г. депозира становище, в което твърди, че е невярно твърдението на ищеца досежно регистрационните номера на композицията, с която е осъществен превоза. Сочи, че поведението на товародателя е в отклонение от договора за спедиция, тъй като същият е натоварил стоката на композиция с различен номер от посочения от спедитора. Поддържа и останалите възражения на ответника.

По реда на чл. 219, ал. 1 ГПК, конституираната подпомагаща ответника страна - „Интертранспорт Консулт“ ЕООД, ЕИК 203192472, не изразява становище по предявения иск.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

Представена по делото е полица № 01600100000275/21.03.2017 г., от която се установява, че обективира сключен между ответника „Евроинс“ АД и ищеца „Евробул“ ЕООД застрахователен договор по застраховка „Отговорност на спедитора“. Видно от чл. 2 е, че покритият риск е договорната отговорност на застрахования за вреди, причинени на доверителя, при неизпълнение на поети задължения по договора за спедиция. Чл. 3 от договора определя, че застрахователното покритие обхваща отговорността на спедитора, действащ като комисионер, като пълномощник или като търговски представител на клиента по Общите спедиторски условия на НСБС (Клауза А), както и отговорността на спедитора, действащ като оператор по ОСУ на НСБС (Клауза Б). Уговорен е лимит на отговорността на застрахователя, в размер на 250000 евро за всяко събитие и 500000 евро в агрегат годишно. В чл. 5 страните уговорили приложението на самоучастие (франшиз) в размер на 5 % от сумата на застрахователното обезщетение, ограничено на минимум 500 евро и максимум 2500 евро, за всяко застрахователно събитие. В чл. 6 страните договорили размера на застрахователната премия и начина на нейното плащане. Застрахователния договор е със срок на валидност 21.03.2017 г. – 20.03.2018 г. Представени по делото са и Общите условия за застраховка „Отговорност на спедитора“, представляващи неразделна част от договора, по силата на застрахователната полица.

Представени по делото са доказателства за заплащане на дължимите по застрахователния договор премии (стр. 129-140 от делото). От тях се установява, че на 21.03.2017 г., ищецът е заплатил по сметка „Евро Брокер“ ООД, сумата 1479.00 лв., на осн. дебитно писмо 170817/20.03.2017; на 30.06.2017 г. е заплатена сумата 1479.00 лв., на осн. дебитно писмо 171862/15.06.2017 (в което фигурират и други застрахователни премии); на 09.10.2017 г., е заплатена сумата 1479.00 лв., на осн. дебитно писмо 172758/01.09.2017 г. (в което също фигурират и други застрахователни премии) и на 20.12.2017 г. е заплатена сумата 1479.00 лв., на осн. дебитно писмо 174122/15.12.2017 г. Във връзка с оспорване наличието на застрахователен договор и надлежно плащане на застрахователната сума по него, по делото са събрани специални знания посредством заключение на ССЕ, чието заключение неоспорено от страните е кредитирано от първоинстанционния съд. Заключението се цени и от въззивния съд като компетентно, обективно и безпристрастно дадено. От него се установява, че ищецът е заплатил изцяло застрахователна премия по сключената полица в размер на 5916.00 лв., на 4 вноски. Експертът е посочил, че вноските са платени по сметка на „Евро Брокер“ ООД по банков път, като са посочени и датите на извършените плащания. Установява се още, че от заплатената сума, по сметка на застрахователя е постъпила сумата 4466.00 лв. Експертът е установил, че от сумата 5916.00 лв. застрахователния брокер е превел сумата 4466.00 лв., след като е удържал дължим комисион в размер на 1450.00 лв.

Представен по делото е и Спедиционен договор от 17.10.2016 г., сключен между ищеца – „Евробул“ ЕООД, в качеството на спедитор и „Роже Ванден Берге“ НВ, Белгия, в качеството на товародател. По силата на чл. 1 от договора, на ищеца е възложено организирането на международни автомобилни превози по суша, въз основа на заявки за транспорт, отправени по електронен път (чл. 8.1.) по посоченото в чл. 11 направление и възнаграждение. В чл. 14 от Договора страните постигнали съгласие, че при пълно или частично погиване, повреждане или липса на товара, отговорността е в съответствие с Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и настоящият договор и се реализира въз основа на предявена от товародателя рекламация в съотв. с р. V. Посоченият раздел препраща към изискванията за рекламации, съдържащи се в Конвенцията C M R и Конвенцията за международни превози на лесноразваляеми хранителни продукти и за специалните превозни средства.

Представена по делото на хартиен носител е електронна кореспонденция (стр. 27-28), проведена между „Роже Ванден Берге“ НВ, Белгия и ищеца, от която се установява, че на 27.09.2017 г. товародателят е отправил заявка до спедитора-ищец, да организира превоз с хладилен камион, който да натовари стока от Беверен-Лейе с адрес на доставка България, Сливен, ул. „Хаджи Димитър“, 42. На 29.09.2017 г. спедиторът е посочил, че камион е осигурен и е с рег. № ••••••••/••••••••.

Представена по делото е и Заявка - Договор № P1739SLDB10/29.09.2017 г. за превоз по релация: Белгия - България, по силата на който ищецът възложил на „Интертранспорт Консулт“ ЕООД организирането на транспорт с фургон, комплектен 13.60, рег. № ••••••••/••••••••, с дата на товарене – 29.09.2017 г., товар на рула, с брутно тегло 20000 кг., срок на доставка 04.10.2017 г., договорено навло 4100 лв., без ДДС, платимо до 30 работни дни след представяне на оригинални CMR и фактура, издадена на „Евробул“ ЕООД. Като получател на стоката е посочено „Роже Ванден Берге БГ“ ЕАД, с адрес Сливен, ул. „Хаджи Димитър“, 42.

От представената по делото Международна товарителница от 29.09.2017 г. От нея се установява, че като изпращач е вписано дружеството „Роже Ванден Берге“ НВ, със седалище в Белгия, а като получател „Роже Ванден Берге БГ“ ЕАД, със седалище в България. Отразени са товарен пункт – Беверен-Лейе, Белгия и разтоварен пункт – Сливен, България. Установява се, че превозвач е „Интертранспорт Консулт“ ЕООД. От товарителницата е видно още, че товарът се състои от рула недовършени килими, палети с вискозна прежда, кашони с етикети и варел течно лепило, с приблизително тегло 19000 кг., с пломба 006286. Още се установява от товарителницата, че в графата „последователни превозвачи“ е вписан номер на превозно средство „••••••••/••••••••.

По делото е представен опаковъчен лист от 29.09.2017 г. (л. 34-36), в който се съдържа описание и индивидуализация на стоката, която е следвало да бъде превозена с превозно средство с рег. № ••••••••/•••••••• и е пломбирана с пломба 006286.

Представена по делото е проформа-фактура № 969/29.09.2017 г., издадена от „Роже Ванден Берге“ на „Роже Ванден Берге“ НВ, съдържаща описание на стоки – 5 позиции, на обща стойност 85312.36 евро, като в частта досежно ДДС е налице отбелязване, че се касае за износ на стоки освободен от ДДС, на осн. чл. 146 от Директивата за ДДС на ЕС. Във фактурата е налице посочване, че е уговорена доставка СРТ, с транспорт на „Евробул“, камион ••••••••/••••••••, пломба 006286, с нетно тегло 16.630 кг и брутно тегло 17.400 кг.

Представена е и Фактура № 970/29.09.2017 г. (л. 39-40), от която се установява, че е издадена от „Роже Ванден Берге“ на „Роже Ванден Берге БГ“ ЕАД, България, гр. Сливен, съдържаща описание на 1 палет ресни и транспортни разходи, на обща стойност 1636.00 евро, като вътреобщностна доставка освободена от ДДС, на осн. чл. 138 от Директивата за ДДС на ЕС. Във фактурата е налице посочване, че е уговорена доставка СРТ, с транспорт на „Евробул“, камион ••••••••/••••••••, пломба 006286, с нетно тегло 15 кг и брутно тегло 30 кг.

Представено по делото е писмо изх. № 3163/04.10.2017 г., отправено от ищеца до ответника, с което последния в качеството на застраховател е уведомен, че във връзка с осъществявания от „Интертранспорт Консулт“ ЕООД международен превоз на товар, състоящ се от платове и материали, собственост на „Роже Ванден Берге“ НВ, е невъзможно осъществяване на връзка с превозвача и получаване на информация за движение на товара.

На 18.10.2017 г. е отправено второ уведомление изх. № 3215, с което ответникът-застраховател по процесната застрахователна полица е уведомен, че в границите на срока на действие на полицата са налице два възложени на „Интертранспорт Консулт“ ЕООД международни превоза, първия от които процесния, които не са достигнали до разтоварните пунктове.

Представени по делото са и подадени уведомления от ищеца до „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД от 13.10.2017 г., ГД „Национална полиция“ от 05.10.2017 г., СГП от 10.10.2017 г. (стр. 46-55 ).

Установява се от представеното Удостоверение № 3286р- 49344/28.11.2017 г., изд. от ГД „Национална полиция“, че във връзка с подадения от ищеца сигнал е образувана преписка вх. № 328600- 58732/05.10.2017 г. по описа на ГД „НП“, като след извършена проверка материалите са изпратени на ВКП за произнасяне.

Установява се от представените Удостоверение № 39668/14.02.2018 г. и Удостоверение № 39668/25.06.2018 г., изд. от СРП, че във връзка с подадения от ищеца сигнал с постановление на СРП от 30.10.2017 г. е образувано и се води разследване по ДП № 446/2017 г., на СО-СГП, за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Към 25.06.2018 г. разследването не е приключило и не са налице привлечени лица в качеството на обвиняеми.

Представена по делото е и претенция (стр. 58-60), отправена от „Роже Ванден Берге“ НВ до ищеца, с която е предявен иск за цената на липсващата стока, на стойност 86768.36 евро като единствен изпълнител на превоза.

С писмо от 08.11.2017 г., получената на същата дата претенция от товародателя е изпратена на ответника като застраховател. Видно от представената товарителница е, че писмото е получено на 09.11.2017 г. (стр. 61-62).

С писмо от 24.01.2018 г. ищецът уведомил ответника за водени с товародателя преговори за уреждане на претенцията му за възстановяване стойността на липсващия товар и отправил искане в 1-седмичен срок от получаване на уведомлението да изрази становище по представения проект за спогодба. Видно от отбелязването върху писмото същото е достигнало до ответника на 29.01.2018 г. (стр. 63-64).

С писмо изх. № 2400/05.02.2018 г. ответникът уведомил ищеца, че във връзка с неговото уведомление за недоставен товар е образувана преписка по щета № 1600000035 и е отправил искане за предоставяне на допълнителни документи, с оглед произнасяне по щетата.

Представен по делото в заверен препис от Договор за спогодба от 12.03.2018 г. на английски език, придружен от превод, по силата на който ищеца поел задължение да обезщети товародателя за пълната стойност на загубения товар, със сумата 75000.00 евро, която да бъде погасена чрез прихващане на изискуеми и ликвидни задължения на белгийското дружество към ищеца за предоставени спедиторски услуги. Страните се договорили за извършването на прихващането да подпишат отделен протокол, в който да индивидуализират насрещните си вземания и обективират изявленията си за прихващане. (стр. 66-71).

Видно от представената фактура № 186/13.03.2018 г. е, че същата обективира вземане на „Роже Ванден Берге“ НВ от „Евробул“, на стойност 75000.00 евро и с произход Договор за спогодба от 12.03.2018 г. На 26.03.2018 г. е подписано и представеното Споразумение за уреждане на задължения (стр. 72-77), с което страните извършили прихващане на насрещните си задължения и, за което посочили, че е неразделна част от подписания Договор за спогодба от 12.03.2018 г. Представена по делото е и претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, изходяща от ищеца и отправена до ответника, с която последният е поканен в 15-дневен срок да заплати сумата 75000.00 евро по банкова сметка. Видно от отбелязването е, че претенцията е достигнала до ответника на 16.04.2018 г. По делото са събрани и доказателства (писмени доказателства – удостоверение от 11.06.2020 г. на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна и специални знания - САТЕ) досежно установяване марката и модела на превозното средство с посочения в представената международна товарителница рег. № ••••••••/••••••••. От тях се установява, че се касае за лек автомобил „Фолксваген Бора“, който не може да извърши превоз на процесния товар. Установява се и, че липсват данни за регистрирано превозно средство с рег. № ••••••••.

За установяване стойността на стоката, предмет на международна товарителница от 29.09.2017 г. по делото са събрани специални знания, основно и допълнително заключение на повторна съдебно-оценителна експертиза. Заключенията се ценят и от въззивния съд като пълни, компетентно и безпристрастно дадени. От заключение вх. № 272662/13.10.2020 г. се установява, че стойността на стоката, превозвана с CMR товарителницата от 29.09.2017 г., съгласно разпоредбата на чл. 23, пар. 1 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки възлиза на сумата 189379.5512 евро, при общо бруто тегло съгл. данните в товарителницата. Стойността на процесните стоки към 29.09.2017 г., изчислена при цена 8.33 разчетни парични единици (СПТ) същата дата, за килограм брутно тегло, съгласно данните от товарителницата от 29.09.2017 г., възлиза на 158270 разчетни парични единици или 189379.5512 евро. Стойността на стоките към 29.09.2017 г., изчислена при цена 8.33 разчетни парични единици към същата дата за килограм брутно тегло, съгласно данните във фактура №№ 969 и 970/29.09.2017 г, възлиза на 145191.90 разчетни парични единици или 173730.82 евро. Стойността на процесните материали по фактури №№ 969 и 970/29.09.2017 г е 86768.36 евро и е по-ниска от стойността определена съобразно посоченото брутно тегло в товарителницата - 189379.5512 евро.

От допълнително заключение вх. № 285581/10.11.2020 г. се установява, че текущата цена на процесните материали на пазара в Белгия към 29.09.2017 г. възлиза на 86768.36 евро, на която стойност възлиза и обичайната стойност на стоките от същия вид към същата дата.

По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, в хода на първоинстанционното производство за признато и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството, че началния момент на изпадане на ответника в забава е датата – 10.05.2018 г. При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Въпросът за допустимостта на въззивните жалби е разрешен с постановеното Определение № 582/17.09.2024 г., поради което същите подлежат на разглеждане по същество.

По въззивна жалба вх. № 266502/14.03.2024 г. срещу Решение № 260025/02.02.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което решението е валидно.

Искът е правилно квалифициран като такъв с правно основание чл. 435 КЗ, съобразно изложените от ищеца и ответника фактически твърдения и произнасянето съответства на заявената за разглеждане претенция, поради което решението е и допустимо.

Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от оплакванията, изложени в сезиращите жалби.

Посочената като правно основание на иска разпоредба на чл. 435 КЗ, урежда правото на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ да получи от застрахователя обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор, ако е удовлетворил увреденото лице и при спазване изискванията на чл. 434 КЗ. Тази законодателна уредба води до извода, че обвързваща за застрахователя е само одобрена от него спогодба между увреденото лице и застрахования. Това обаче не означава, че когато такава спогодба е постигната между застрахования и увредено лице без съгласието на застрахователя, при настъпил покрит застрахователен риск неговата имуществена отговорност отпада. В тези случаи застрахованият следва да установи – извънсъдебно пред застрахователя или в границите на съдебното производство (при спор), всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, по пътя на пълното и главно доказване. Във втората от посочените хипотези попада и спорът, предмет на настоящото производство, поради което подлежащите на установяване правопораждащи факти са: - наличие на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“; - настъпило в периода на действие на договора събитие, представляващо покрит застрахователен риск; - реално удовлетворяване от страна на застрахования на пострадалото лице; - доказване на репарираните вреди по вид и размер.

Обсъдените във фактическата установеност писмени доказателства и специални знания водят до еднозначен извод, че ищеца и ответника са били обвързани от валидно застрахователно правоотношение, обективирано в представената полица № 01600100000275/21.03.2017 г. Договорът е подписан, заплатени от страна на ищеца са всички застрахователни вноски по него, плащанията са постъпили по сметка на ответника и не са налице данни последния да се е възползвал от правото си да прекрати договорната връзка. Релевираното от страна на ответника възражение за липса на договорно правоотношение не се подкрепя от събраните доказателства. Предмет на правоотношението и покрит риск, е договорната отговорност на ищеца за вредите, причинени на доверителя, при неизпълнение на поети задължения по договор за спедиция. След като предмет на застраховане не е конкретно имуществено право на ищеца, а неговата отговорност за вреди, причинени на трети лица във връзка с дейността му като спедитор, следователно се касае за разновидност на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ и приложими са както общите, така и специалните условия за този вид застрахователен договор. Приложими в отношенията между страните, по силата на клаузите на сключения договор още са и Общите и специалните условия по застраховката и Общите спедиторски условия (ОСУ) на Националното сдружение на българските спедитори (НСБС). Изложеното обосновава извод за наличие на първият от правопораждащите факти.

Правната природа на спедиционния договор е детайлно разяснена в Решение № 38/02.03.2017 г., по гр.д. № 60030/2016 г., на ВКС, IV ГО. В него е посочено, че спедиционният договор урежда отношенията между доверителя (товародател) и спедитора във връзка със сключването и изпълнението на договор за превоз на товар от името на спедитора и за сметка на товародателя. Още е посочено, че когато договор за превоз е сключен от спедитор, страните по него са последния (действащ от свое име) и превозвача независимо от това, кой е посочен в товарителницата като изпращач.

Обсъдените в установеното по фактите писмени доказателства обосновават извод, че е налице сключен от ищеца спедиционен договор от 02.01.2017 г. с белгийското дружество „Роже Ванден Берге“ НВ, с обсъденото във фактическата установеност съдържание. Според това съдържание ищецът-спедитор е поел отговорност за пълното или частично погиване, повреждане или липса на товара. Тази отговорност на спедитора съответства по съдържание на чл. 17 от гл. IV-та „Отговорност на превозвача“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), която се реализира след предявена рекламация, в съответствие с изискванията на Конвенцията.

Видно от представената и разпечатана на хартиен носител, електронна кореспонденция (обсъдена във възприетото по фактите) проведена между ищеца и белгийското дружество „Роже Ванден Берге“ НВ е, че на 27.09.2017 г., в съотвествие с уговорения ред и начин, е отправена заявка за организиране на транспорт по посочената в договора релация. В съответствие с отправената заявка спедитора от свое име изпратил Заявка-договор за превоз от 29.09.2017 г. и е възложил фактическото извършване на транспорта на „Интертранспорт Консулт“ ЕООД. От обсъдените доказателства се установява и, че на 29.09.2017 г., съобразно договора за спедиция, ищецът е уведомил товародателя, че е осигурил на адреса на товарене за 29.09.2017 г. заявеното транспортно средство като е посочил неговия регистрационен номер. Установява се и, че на същата дата 29.09.2017 г. товарът е бил предаден на превозвача „Интертранспорт Консулт“ ЕООД, ведно със съпътстващите я документи, от товародателя „Роже Ванден Берге“ НВ, за което е съставена представената по делото международна товарителница от 29.09.2017 г. Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че натоварената на 29.09.2017 г. в посоченият в товарителницата пункт за товарене, стока не е достигнала до местоназначението си – гр. Сливен, като за това са били сигнализирани органите на МВР и Прокуратурата и е било образувано досъдебно производство. Не е било предмет на спор и, че посоченото събитие попада в обхвата на сключеният застрахователен договор „Отговорност на спедитора“, който покрива договорната отговорност на ищеца за вредите причинени от неизпълнението на поети задължения по сключени договори за спедиция, когато спедиторът действа в едно от качествата, регламентирани в Общите спедиторски условия – комисионер, пълномощник, търговски представител на клиента по ОСУ или като оператор по ОСУ (така чл. 3 от застрахователния договор).

Приложимите между страните ОУ за застраховка „Отговорност на спедитора“ и конкретно Клауза А и Б, в своите раздели I „Покрити рискове“, регламентират обхвата на отговорността на застрахователя. Така при клауза А предвижда, че в случаите, когато спедитора действа като комисионер – като пълномощник или търговски представител по ОСУ покрит от застрахователния договор риск се явяват финансовите загуби на клиента, произтичащи от погрешна експедиция на стоката, извършена от спедитора, в т.ч. щети от липси и повреди, настъпили поради неправилна или неточна експедиция (чл. 1, б. „б“). Клауза Б предвижда, че в случаите, когато спедитора действа като оператор покрит риск се явява отговорността за физическа щета или загуба на намиращата се под негов контрол и /или негово разпореждане стока, за периода от приемането й от спедитора или от неговите подизпълнители до предаването й на правоимащия, съгл. ОСУ.

В случая, ищецът е твърдял, че е действал в качеството на оператор по см. на ОСУ, поради което настъпилото събитие се явява покрит от застрахователния договор риск. Върху това се е концентрирал спорът между страните, пренесен и пред въззивния съд.

Съставът на въззивния съд намира, че твърдението на ищеца не се подкрепя от събраните доказателства. Предвид периода на развитие на процесните отношения приложими се явяват ОСУ, издание 2015 г. (следващото издание е 2018 г.), с което съдът се запозна на адрес: www.••••••••. Уредбата на фигурата на спедитора-оператор се съдържа в разпоредбата на чл. 9 от ОСУ. Така ал. 1 дефинира, че когато спедиторът се е представил за изпълнител на договорните услуги, приел е нареждане за превоз, складиране или манипулиране на стоките и е издал спедиторски документ за част или за цялата услуга, се счита че спедиторът е оператор за съответната част от услугата. Чл. 10 пък сочи, че договарянето на фиксирана цена за дадена услуга само по себе не определя дали спедиторът осигурява услугата в качеството на търговски представител или на оператор. Определение на понятието „спедиторски документ“, употребено в разпоредбата на чл. 9, е дадено в р. I, чл. 1, т. 12 и това е всеки документ, който е издаден от името и за сметка на спедитора и покрива превоза, складирането или манипулирането на стоки/товари, в т.ч. товарителница, коносаменти или друг транспортен документ и складова разписка. Ал. 2 от чл. 9 пък предвижда, че спедиторът-оператор носи отговорност за щетите от липси и повреди произлезли в периода от приемане на стоките под негов контрол до предаването им на правоимащия.

При тази уредба на фигурата на спедитора-оператор се налага извод, че за да е налице посочената хипотеза е необходимо спедиторът да се е представил за изпълнител на услугата, да е приел нареждане за превоз, да е издал някой от спедиторските документи, посочени в т. 12 и да е приел стоката под негов контрол. Нито една от посочените предпоставки не е налице. В конкретния случай, спедиторът-ищец е поел задължение по сключения договор за спедиция да организира превоз на стоките, но не и да го изпълни, към него не е отправяно нареждане за превоз, а за осигуряване на превозни средства, не е налице издаван спедиторски документ и стоката предмет на превоза в нито един момент не е била предавана на спедитора и не е била под негов контрол.

Фактът, че в сключения договор за спедиция с белгийското дружество „Роже Ванден Берге“ НВ ищецът е поел задължение да отговаря за щети от липси и повреди на стоката, е израз на договорната свобода между страните. И закономерно спедиторът е изпълнил поетото договорно задължение като е удовлетворил товародателя. Сам по себе си обаче факта на изпълнение на това задължение не е достатъчен, за да се направи извод, че ищецът е действал в качеството на оператор, при което тази му отговорност се явява покрит от застрахователния договор риск, при което след удовлетворяване на пострадалия, ищецът да се е суброгирал в правата му срещу собствения си застраховател.

В настоящото производство ищецът не е твърдял действията му да са извършени в качеството на пълномощник или търговски представител и отговорността на застрахователя да следва да бъде ангажирана поради настъпване на щетите в резултат на неправилна или неточна експедиция, поради което и тези хипотези не следва да бъдат обсъждани.

Вярно е, че в представената международна товарителница отразеният регистрационен номер на превозното средство се различава от посочения в разменената електронна кореспонденция между ищеца и товародателя, както и в представените документи, съпровождащи товара. Следва да бъде посочено, че поначало регистрационния номер на превозното средство не е сред задължителните реквизити на товарителницата, посочени в чл. 6 от Конвенцията CMR. От друга страна обаче товарителницата и нейното съдържание, доколкото същата съобр. Чл. 4 от Конвенцията CMR установява договор за превоз, касае друго правоотношение, различно от разглежданото, предвид предмета на сключения застрахователен договор, такъв за застраховка „Отговорност на спедитора“. Наличието и вида на правоотношение между товародателя и товарополучателя също би имало отношение към евентуалното ангажиране на отговорност по превозния договор, поради което изложените от първоинстанционния съд мотиви като основание за отхвърляне на предявения иск не се споделят.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че по отношение размера на вредите, които са били репарирани от ищеца събраните специални знания, обсъдени във възприетото по фактите, водят до извод, че претендираната сума 75000.00 евро не надвишава както стойността на стоката към момента на събитието – 29.09.2017 г., така и стойността на стоката, изчислена по методиката на Конвенцията CMR.

Поради недължимост на главното вземане, не се дължи и акцесорното такова в размер на сумата 3250.00 евро, обезщетение за забава върху главницата по претендираното обезщетение, за периода 10.05.2018 г. – 04.11.2018 г..

В заключение от изложеното поради липса на една от предпоставките за уважаване на предявения иск, а именно отговорността на ищеца за настъпилото събитие да се явява покрит от сключения застрахователен договор риск, предявения иск като неоснователен и недоказан ще следва да бъде отхвърлен. На отхвърляне подлежи и иска за акцесорното вземане. Постановеното в същия смисъл, като краен правен извод, първоинстанционно решение ще следва да бъде потвърдено по различни мотиви.

По въззивна жалба вх. № 273485/13.06.2024 г. срещу Решение № 260075/02.05.2024 г. Предмет на тази въззивна жалба е решение постановено по реда на чл. 250 ГПК. С атакуваното решение е оставено без уважение искане за допълване на постановеното Решение № 260025/02.02.2024 г. Искането е обосновано с твърдения, че в диспозитива на решението не е включено произнасяне на съда по искането на ищеца за присъждане на законна лихва, считано от предявяване на иска.

Атакуваното решение касае искане за допълване, по реда на чл. 250 ГПК. Съобразно посочената разпоредба страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Посочената хипотеза в случая не е налице. Константната съдебна практика се придържа към разбирането, че искането за присъждане на законна лихва не представлява самостоятелен иск и не съдът не дължи нарочен отхвърлителен диспозитив при отхвърляне изцяло или частично на главната претенция (така Решение № 98/10.07.2024 г., по к.т.д. № 1512/2023 г., на ВКС, I ТО и цитираните в него Решение № 7/16.08.2022 г., по т.д. № 1556/2020 г. на ВКС, I ТО, Решение № 125/27.06.2017 г., по т.д. № 2542/2016 г. на ВКС, ТК, II ТО, Решение № 10/12.02.2021 г., по гр.д. № 1298/2020 г. на ВКС, ГК, I ГО, Решение № 36/12.05.2014 г., по т.д. № 1065/2013 г. на ВКС, ТК, I ТО, Решение № 14/14.02.2022 г. по т.д. № 1293/2020 г. на ВКС, ТК, I ТО, Решение № 133/17.07.2020 г. по т.д. № 2897/2018 г. на ВКС, ТК, I ТО). Допълнителен довод в същата насока е и разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ГПК, която разписва, че не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви след неговото предявяване.

По разноските. Предвид изхода на спора разноските за първоинстанционното производство не подлежат на ревизиране.

За въззивното производство разноски се следват на въззиваемия, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, но предвид липсата на такова искане – не се присъждат.

Мотивиран от изложеното съставът на Софийски Апелативен Съд,