Решение № 263 от 20.2.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 296/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Ловеч с адрес гр. Ловеч, [улица], ет. 3, срещу Решение № 81/15.05.2025 г. на Районен съд - Ловеч, постановено по АНД № 733/2024 г., с което е отменено Наказателно постановление № 286/13.08.2024 г., издадено от директор на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което е наложена на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ) и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН на Б. И. Б. [ЕГН], адрес: гр. Ловеч, [улица], глоба по чл. 257, ал. 1, предложение първо, т. 2, предложение трето от ЗГ, в размер на 350,00 лв. (триста и петдесет лева), за нарушение на чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 2, предложение трето от ЗГ, във връзка с чл. 211, ал. 2, т. 2 от същия закон, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 9а, предложение първо от същата наредба, като незаконосъобразно. В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно. Твърди се, че отмененото наказателно постановление (НП) отговаря на всички изискуеми реквизити, в хода на административнонаказателното производство не са били нарушени правата на Б., както и че районният съд неправилно е приел, че в процесното НП не е било направено пълно и точно описание на извършеното нарушение. В заключение се иска отмяна на решението на Районен съд - Ловеч и на НП, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. В писмена молба с вх. № 2189/23.07.2025 г. в АдмС Ловеч се релевира и възражение за прекомерност по отношение размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. От страна на ответника по касация Б. И. Б., чрез адв. А. М. от АК Ловеч е постъпило писмено възражение срещу касационната жалба, в което се излагат подробни доводи по същество и е направено искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на четиристотин лева. Касационният жалбоподател в съдебно заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт, който поддържа жалбата на заявените в нея основания и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на осемдесет евро. Ответникът по делото – в съдебно заседание се явява лично и с адв. М., като оспорва касационната жалба с доводи по същество. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на четиристотин лева. Окръжна прокуратура – Ловеч - редовно уведомена,не изпраща представител и не ангажира становище. Административен съд - Ловеч в настоящия касационен състав намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Ловешкият районен съд (ЛРС) отменил НП № 286/13.08.2024 г., издадено от директор на Регионална дирекция по горите(РДГ) - Ловеч, с което е наложена на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ) и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН на Б. И. Б. глоба по чл. 257, ал. 1, предложение първо, т. 2, предложение трето от ЗГ, в размер на 350,00 лв. (триста и петдесет лева), за нарушение на чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 2, предложение трето от ЗГ, във връзка с чл. 211, ал. 2, т. 2 от същия закон, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 9а, предложение първо от същата наредба, като незаконосъобразно. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства Районният съд е приел за установено, че на 21.05.2024 г. е бил съставен Акт № 286 бл. № Серия Б00А 2022 № 001374 за установяване на административно нарушение от св. К. А. А. в присъствието на св. Й. Х. Х. и св. К. Д. Б., срещу Б. И. Б. за това, че дата 10.02.2024 г., в 13:28:33 часа, в землището на с. Драгана, община Угърчин, на място с географски координати: 43.141821666666665 северна ширина и 24.466518333333337 - източна дължина, като лице по чл. 211, ал. 2, т. 2 от ЗГ, регистриран в публичния регистър на Изпълнителна агенция по горите - София с Удостоверение за лесовъдска практика № 12949/17.07.2017 г. е издал Превозен билет за транспортиране на дървесина № 9651/00012/10022024/132648-7F7M632 на 10.02.2024 г., в 13:28:33 часа, без да е спазил реда и условията за издаване на превозни билети, определени с т. II. 2.1.1 от Заповед № 24/18.01.2022 г. на изпълнителния директор на ИАГ за допълване на Заповед № 1019/17.11.2021 г. на изпълнителния директор, а именно прикачените към превозния билет изображения на задната част и двете страни на товарното превозно средство, не обхващат изцяло товара по височина, съответно по ширина и дължина. При установяване на нарушението на 01.03.2024 г. е съставен Констативен протокол с регистрационен индекс по описа на РДГ - Ловеч № 142/05.03.2024 г., който се прилага като неразделна част от този АУАН, с което е нарушил чл. 257, ал. 1, предложение 2, т. 2, предложение трето от ЗГ във връзка с чл. 211, ал. 2, т. 2 от същия закон, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 9а, предложение първо от същата наредба. Актът е съставен в присъствие на нарушителя, който е вписал възражение „Не съм съгласен с акта. Това е незначителна техническа грешка, която не носи щета на никого. Товарът отговоря по вид и количество. Не съм запознат със заповед № 24 и № 1019“. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. При така установеното от фактическа страна, Районният съд приел, че НП и АУАН са издадени от компетентни органи, както и че е налице съответствие между отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който е издадено. ЛРС е приел за безспорно установено по делото, че жалбоподателят не е спазил изискванията на т. II. 2.1.1. от Заповед № 24/18.01.2022 г. на изпълнителния директор на ИАГ, с която е допълнена Заповед № 1019/17.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИАГ, тъй като от прикачените към превозния билет изображения на задната и двете страни на товарното превозно средство, транспортиращо дървесина, е видно, че същите не обхващат изцяло товара по височина, съответно по ширина и дължина. Решаващият съд е изложил мотиви, че от субективна страна жалбоподателят е действал виновно, тъй като е съзнавал, с оглед цитираните заповеди, че има задължение да изготви 4 броя снимки в цифров формат на процесното превозно средство и на натоварената на него дървесина, като заснемането е следвало да бъде от четирите страни, като изображенията от предната и задна част следва да осигуряват визуално разчитане на регистрационните номера, а изображенията от задната част и двете страни да обхващат изцяло товара по височина, съответно по ширина и дължина. Според съда, жалбоподателят е бил уведомен за процесните заповеди на изпълнителния директор на ИАГ, същите са публикувани на интернет страницата на ИАГ, а лесовъдите на частна лесовъдска практика са уведомени чрез съобщение, публикувано на интернет страницата на РДГ Ловеч и поставено на информационното табло в сградата на РДГ Ловеч, като тези заповеди са били сведени до знанието на всички лесовъди, издаващи превозни билети. Въпреки горното съдът е приел, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото в обжалваното НП липсва пълно описание на нарушението, като не са посочени обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението, тъй като видно от обстоятелствената част на същото не е посочено процесният Превозен билет за транспортиране на дървесина № 9651/00012/10022024/132648-7F7M632, за каква категория и сортимент е издаден, за какво количество, какво е направлението, както и за кое превозно средство е издаден. На следващо място Районният съд изложил съображения, че съгласно чл. 156, ал. 1, т. 7 от ЗГ, ИАГ създава и поддържа информационна система за горските територии и дейностите в тях, а процесният превозен билет е публикуван (регистриран) в системата Изпълнителна агенция по горите още на 10.02.2024 г. в 13.28.33 часа, като още от този момент нарушението, респ. нарушителят следва да се приеме, че са били известни на контролните органи. Според ЛРС, извършването на допълнителна проверка на по-късна дата – 01.03.2024 г., документирана с констативен протокол с рег. № 142/05.03.2024 г., не обуславя фактически и правни изводи, че тогава е установено нарушението и е открит конкретният нарушител в лицето на жалбоподателя, защото от съдържанието на публикуваните на 10.02.2024 г. документи се явяват установими всички съставомерни признаци на деянието и самоличността на неговия извършител. Позовал се и на Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. на ВАС на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 3/2019 г., в което се приема, че „откриването“ на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършване на деянието, ведно със съществените му признаци от обективна и от субективна страна. С оглед на това, Районният съд е приел, че доколкото нарушителят е открит на 10.02.2024 г., то тримесечният срок за откриване на нарушителя, визиран в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е започнал да тече на 10.02.2024 г. и е изтекъл на 10.05.2024 г., поради което АУАН от 21.05.2024 г. е съставен след изтичането на тримесечния срок. По тези съображения решаващият съд приел, че процесното НП е незаконосъобразно. Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на касатора за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Противно на изложеното в касационната жалба, ЛРС не е отменил НП поради незапознаване на Б. със заповедите на изпълнителния директор на ИАГ, касаещи начина на заснемане на превозното средство при издаване на превозни билети. Дори напротив – Районният съд е изложил подробни доводи защо тези възражения на Б. са неоснователни и които доводи изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция, като в допълнение следва да се посочи също, че доколкото в чл. 9а, вр. чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е предвидено, че превозните билети следва да бъдат съобразени с изискванията на заповедта за определяне на съответния образец, то лицето, упражняващо лесовъдска практика е било длъжно да положи дължимата грижа да се осведоми за съдържанието на цитираните заповеди. П. Р. съд не е кредитирал възражението на жалбоподателя относно съставения Констативен протокол рег.№ 142/05.03.2024 г. по регистъра на РДГ Ловеч и това, че АУАН е съставен от лице и са вписани като свидетели лица, които не са установили нарушението, тъй като в случая е налице хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН - при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това се отбелязва в него. Основателни в тази връзка са и аргументите относно нормата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, тъй като безспорно е, че Констативен протокол рег. № 142/05.03.2024 г. по регистъра на РДГ Ловеч е официален документ по смисъла на посочената разпоредба. Настоящият касационен състав не споделя изводите на въззивния съд за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, тъй като в НП не е отразено процесният превозен билет за транспортиране на дървесина за каква категория и сортимент е издаден, за какво количество, какво е направлението, както и за кое превозно средство е издаден. Както актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирали нарушението, като такова по чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 2, предл. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 211, ал. 2, т. 2 от ЗГ, във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл. 9а, предл. 1 от същата наредба и ЛРС е приел, че квалификацията кореспондира с установените по случая факти. Разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ предвижда налагане на глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: „т. 2. съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми“. Разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от ЗГ вменява задължение дървесината да се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет. Според ал. 2, т. 2 на същия член: „Превозните билети се издават: т. 2 от лицата, упражняващи лесовъдска практика – за дървесината, добита от собствените им гори, както и от горските територии, за които са упълномощени от собственика.“. Нормата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии забранява издаването на превозни билети в нарушение на изискванията, определени с наредбата и/или със заповедта за определяне на съответния образец. Разпоредбата на чл. 9а от Наредбата гласи, че „Лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци“. Съобразно чл. 15б от посочената наредба, превозният билет се издава чрез интернет информационната система на ИАГ по ред и при условия, определени със заповед на изпълнителния директор на ИАГ. Въз основа именно на тази норма е издадена Заповед № 24/18.01.2022 г. на изпълнителния директор на ИАГ за допълване на Заповед № 1019/17.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИАГ. Не е спорно по делото, че касаторът е лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър на ИАГ София за упражняване на лесовъдска практика с Удостоверение № 12949/17.07.2017 г., поради което е адресат на посочените разпоредби, както и на така цитираните заповеди. В конкретния случай е наложена санкция поради несъобразяване на дееца с изискванията на т. ІІ. 2.1.1 от Заповед № 24/18.01.2022 г., която гласи: „При товарни превозни средства с открит товар се извършва заснемане от четирите страни. Изображенията от предната и задната част следва да осигуряват визуално разчитане на регистрационните номера, а изображенията от задната част и двете страни следва да обхващат изцяло товара по височина и съответно по ширина и дължина“. Предвид на така въведеното със заповедта изискване, касационния състав намира, че в обстоятелствената част на обжалваното НП са отразени всички съставомерни признаци на нарушението и в този смисъл е налице пълно единство между словесното му изписване и дадената цифрова квалификация. Изрично в НП е посочено, че нарушението се състои в това, че на прикачените към превозния билет изображения на задната част и двете страни на товарното превозно средство не обхващат изцяло товара по височина и съответно по ширина и дължина. Посочен е в НП и точния номер на превозния билет, датата и часа на издаването му така, че жалбоподателят е знаел какво конкретно нарушение му се вменява, с всичките му съставомерни признаци и в този смисъл правото му защита по никакъв начин не е било нарушено. Сочените от въззивния съд реквизити на превозния билет - категория, количество, сортимент, направление, не са част от фактическия състав на извършеното нарушение и в този смисъл настоящата инстанция изцяло споделя наведените от касатора в жалбата доводи. Предвид характера на вмененото на жалбоподателя нарушение, това са обстоятелства които изграждат цялостната картина при извършеното нарушение и установяват в пълнота фактическата обстановка и ако някое от тях е спорно и е от значение за изясняването ѝ, то подлежи на доказване с допустимите от закона доказателствени средства. Тези конкретно посочени от въззивния съд обстоятелства биха били част от фактическия състав, ако се касаеше например за нарушение свързано с незаконна сеч, с транспортиране на незаконно добита или немаркирана по съответния ред дървесина, но не такъв е тук обсъжданият случай. По делото пред ЛРС е представен процесния превозен билет, към който е приложен съответния снимков материал и от който ясно е видно, че описаните в обстоятелствената част на НП съставомерни признаци са коректно отразени и че действително изображения на задната част и двете страни на товарното превозно средство не обхващат изцяло товара по височина и съответно по ширина и дължина. Ето защо, касационната инстанция счита, че с оглед установените въз основа на доказателствата по делото факти, така дадената правна квалификация е правилна и напълно кореспондира с обстоятелствената част на оспореното НП. Въпреки гореизложеното, решението на РС Ловеч е правилно като краен резултат, доколкото правилно е установено от решаващият състав, че 3-месечният давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за издаване на АУАН е бил изтекъл. От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът по касационната жалба е изпълнил състава на вмененото му нарушение, но административнонаказателното производство срещу него е образувано незаконосъобразно, тъй като не е спазена задължителната разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Посочените в процесното съдебното решение аргументи в тази насока са подробни и се споделят и от настоящия касационен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК следва да препрати към тях, а възраженията на касатора в тази връзка се приемат от настоящия съдебен състав за неоснователни. Като се има предвид регистрирането на превозния билет по електронен път в системата на ИАГ по чл. 156, ал. 1, т. 7 от ЗГ, настоящият съдебен състав счита, че извършителят е бил известен на административнонаказващия орган и актосъставителя още на 10.02.2024 г. Правната теория е категорична за това, че откриване на нарушителя по смисъла на ЗАНН означава установяване на физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение, а не осъществяването на контакт между него и актосъставителя или административно наказващия орган. Това е така, тъй като нарушението е извършено чрез електронната система, като компетентният да издаде АУАН е държавен орган. Тази система се поддържа от наказващия орган, който има назначени по места в страната служители с контролни функции. Няма правно основание да бъде прието, че АНО не е знаел кой е издал процесния превозен билет за транспортиране на дървесина № 9651/00012/10022024/132648-7F7M632 към датата 10.02.2024 г. Сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН са давностни, в който смисъл е тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция. С изтичането на давността държавата губи възможността да реализира административнонаказателната отговорност на дееца. Ето защо, като е повдигнал административно обвинение посредством съставянето на АУАН срещу жалбоподателя след тримесечния срок, а именно на 21.05.2024 г. за нарушение, извършено на 10.02.2024 г., АНО е нарушил процесуалния закон, което опорочава цялото административнонаказателно производство и представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. Предвид начина на извършване и характера на процесното административно нарушение, към датата 10.02.2024 г. нарушителят е бил открит и известен, поради което от този момент е започнал да тече давностният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и АУАН е следвало да бъде издадено най-късно до 10.05.2024 г. Неоснователни са твърденията за отриване на нарушението в хода на извършената от контролните органи проверка на 01.03.2024 г., обективирана в констативния протокол с рег. № 142/05.03.2024 г., тъй като при конкретния вид нарушения от съдържанието на публикуваните документи са установими всички съставомерни елементи на деянието и на неговия автор, съответно не е необходимо извършването на допълнителни проверки. Служителите на касатора разполагат с достъп до въпросната информационна система, а нормативно вменените им правомощия да установяват нарушения от вида на процесните, освен правото, съдържат и кореспондиращо му задължение за изпълнение, като в този ред на мисли вътрешната организация на работата на администрацията на органа е ирелевантна. Друго тълкуване би довело до нарушаване на принципа, че никой не може да черпи права от противоправното си поведение, освен това би създало и правна несигурност неограничено във времето както за субектите на задълженията по Глава трета от Наредба № 8/05.08.2011 г., така и за самия административен орган. С оглед изложеното, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. съобразно представения договор за правна защита и съдействие на л. 55-гръб от делото, настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде уважено, като същото е в рамките на предвидения минимален размер в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.). В тази връзка и възражението за прекомерност на касатора се явява неоснователно. Към момента на постановяване на решението по делото, считано от 01.01.2026 г., официалната парична единица в Република България е евро. Според § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране. С чл. 11, ал. 1 от ЗВЕРБ е предвидено, че въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти, с позовавания и препратки към лева. По смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕО) 974/1998 г., решението е „правен инструмент“, с оглед на това, в съответствие с чл. 6-9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ и съответно за закръгляване по чл. 13 от ЗВЕРБ или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Предвид изложеното за сумата 400,00 лева, това означава: при официален и фиксиран курс от 1,95583 лева за 1 (едно) евро – 204,52 евро, като и двете суми – в евро и в лева следва да се посочат в диспозитива на настоящото решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК вр. чл. 63в и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд Ловеч, първи тричленен състав