Решение № 202 от 12.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 7316/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С Решение № 7923/17.05.2023 г. по гр.д. № 61168/2022 г. по описа на СРС, 76 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от М. С. А. против Столична община иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение от длъжността „главен специалист“ в отдел „Публични пространства“, дирекция „Градска среда“ към направление „Архитектура и градоустройство“, извършено със Заповед № СОА22-РД15-3747/25.8.2022 г. на Кмета на Столична община и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист“ в отдел „Публични пространства“, Дирекция „Градска среда“ към направление „Архитектура и градоустройство“ при Столична община, като ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 400 лева – разноски по делото. Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 153193/01.06.2023 г. (пощенско клеймо от 31.05.2023 г.), подадена от М. С. А., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е подадена на 26.10.2022 г., т.е. след изтичане на срока по чл. 258, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като това било видно от печата, поставен върху нея. Поддържа, че исковата молба е подадена на 25.10.2022 г., което се установявало от товарителницата на пратката 5300425903913, с която тя била изпратена. Посочва, че във връзка с установяване на датата на подаване на исковата молба съдът не бил извършил всички процесуални действия. Съдът следвало да извърши служебна проверка на допустимостта на иска, поради което и е следвало да възлага неблагоприятните последици от това на ищцата. На следващо място, първоинстанционният съд е направил неправилен извод, че ищцата е признала извършеното нарушение. Поддържа, че тези обяснения били интерпретирани неправилно, тъй като в тях М. А. не била цитирала конкретен телефон, а в обяснение от 22.08.2023 г. категорично отричала извършването на посоченото от работодателя нарушение като посочва, че това не е хазарт. Нещо повече, обясненията били дадени под емоционален стрес, след като й била връчена заповед за уволнение и не би следвало те да отразяват нейната обективна позиция по случая. Поддържа, че обжалваното решение не било мотивирано, тъй като не съдържало исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи. Във въззивната жалба се поддържат изложените в исковата молба съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат уважени предявените искове. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 171901/16.06.2023 г., подаден от въззиваемия Столична община, с който поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира направените във въззивното производство разноски и юрисконсултско възнаграждение. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по гр.д. № 61168/2022 г. по описа на СРС, 76 състав е образувано по искова молба, подадена от М. С. А., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда против Столична община. Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника от 1992 г., като последно заемала длъжност „Главен специалист“ в отдел „Публични пространства“, Дирекция „Градска среда“ към Столична община, като на 25.08.2022 г. й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед № СОА22-РА15-3747/25.08.2022 г., издадена от Кмета на Столична община. Твърди, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание на М. А. не били налагани други дисциплинарни наказания. Поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не била мотивирана. В нея не били изложени и обосновани нарушенията, които се твърди, че ищцата е извършила, дата, място на тези нарушения, не било ясно кога, на коя дата и място било извършено нарушението на трудовата дисциплина, имало противоречие между цитираните действия на А., характеризирани като нарушения и цифровата им квалификация. Поддържа, че не е извършила, посочените в заповедта нарушения. На първо място, не била извършила нарушение на чл. 190, ал.1, т. 6 от Кодекса на труда, тъй като не била участвала в хазартни игри. Играта, посочена от работодателя като хазартна не отговаряла на нито едно от критериите, предвидени в §1, т.1 от ДР на Закона на хазарта. Не било налице и неизпълнение на възложената работа чрез извършване на системни нарушения, тъй като не били посочени конкретно в какво се изразява неизпълнението на възложената работа. Посочва, че не е извършила и нарушение – злоупотреба с доверието и увреждане на имуществото на работодателя. В конкретния случай, това нарушение се изразява в предприемане на преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Не ставало ясно каква е облагата от твърдяното нарушение. Освен това, не била осъществявала материално-отчетническа дейност и не била имала достъп до имущество на работодателя. В заповедта не били изложени обстоятелствата, които обосновават нарушение – злоупотреба с доверието на работодателя. Не съществувала и системност в неизпълнение на трудовата дисциплина. Моли заповедта да бъде призната за незаконна и да бъде отменена, както и да възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Столична община, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение като към датата на прекратяването му ищцата е заемала длъжността, от която е уволнена. Поддържа, че исковата молба е подадена след установения в чл. 358, ал.1, т. 2 от Кодекса на труда давностен срок. При условията на евентуалност, оспорва твърдението, че заповедта не е мотивирана, като посочва, че при налагане на дисциплинарното наказание били взети предвид, както смекчаващите вината обстоятелства, но били съобразени и значителния размер на нанесените вреди, които били заплатени с публични средства и дългия период на извършване на нарушението. Твърди, че били спазени всички изискания при налагане на наказанието. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че исковата молба е подадена след изтичане на срока по чл. 258, ал. 2, т. 1 от КТ и е отхвърлил иска на това основание. В мотивите, за пълнота на изложението е посочено, че се установява от писмените обяснения на ищцата, дадени по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ, е признала, както факта на използване от нея на служебен телефон, така и факта на извършеното от нея нарушение. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното: Съгласно чл. 344, ал. 1 от Кодекса на труда работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа, обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, поправка на основанието за уволнение, вписано в единния електронен трудов запис или в други документи. В конкретния случай, предмет на делото са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 – за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му, както и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. С оглед разпоредбата на чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда е налице трудов спор относно изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение. В чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда исковете, свързани със спорове за отмяна на прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в двумесечен срок от деня на прекратяването (ал. 2, т.1). Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото, че между тях е възникнало безсрочно трудово правоотношение по силата на трудов договор № РД-15-2320/28.08.1992 г., , като по силата на Допълнително споразумение № СОА2 2-РД15-112/05.01.2022 г. М. С. А. е преназначена на длъжност „Главен специалист“ в Отдел „Публични пространства“, Дирекция „Градска среда“, Направление „Архитектура и градоустройство“. Със Заповед № СОА22-РА15-3747/25.08.2022 г. на Кмета на Столична община на М. С. А. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение. Ищцата е удостоверила с подписа си, а и не оспорва, че на 25.08.2022 г. е получила лично заповедта. Исковата молба, с която е образувано производство по предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда е подадена до Административен съд – София-град и е с вх. № 38177/26.10.2022 г. и въз основа на нея е образувано адм.д. № 10112/2022 г. по описа на АССГ. Съгласно чл. 35, ал. 2 от Правилника за администрацията на съдилищата при обработването на постъпили по пощата или чрез куриерска услуга книжа по съдебни дела се запазва пликът, а върху първата страница на постъпилите книжа се записва номерът на обратната разписка или датата на пощенското клеймо с означение, че са получени. Върху исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е направено отразяване, че документът е получен с товарителница № 5300425903913, като по делото не приложен оригинал или копие от нея, както и плик. Липсва и посочване на дата на товарителницата, както и подпис на служител, който да удостовери получаване на пратката чрез куриер. С оглед направеното с отговора на исковата молба възражение по чл. 258, ал. 1 от Кодекса на труда, в съдебно заседание, проведено на 23.03.2023 г. процесуалният представител на ищцата адв. В. Г. е представила изходящо от нея електронно изявление, с което цели да установи, че пратка с товарителница 5300425903913 е предадена на куриер на 25.10.2022 г. При извършена служебна справка, извършена от съда за проверка на твърденията на страните, в официалната общодостъпна интернет страница на куриерска служба Еконт, чрез която се твърди да е изпратена исковата молба, в раздел „Проследяване на пратка“, не е налична информация относно товарителница 5300425903913, така както се открива информация за подаване на други съдебни книжа по делото и въззивната жалба. Въз основа на така установеното, въззивният съд намира, че фактическите изводи на първоинстанционният съд, че исковата молба не е подадена в предвидения в чл. 258, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда давностен срок, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява, че исковата молба е подадена на 25.10.2022 г, чрез куриер. Неоснователни са доводите на въззивника, изложени във въззивната жалба, относно допуснати от районния съд процесуални нарушения във връзка с установяване на датата на подаване на исковата молба. В разпоредбата на чл. 358 от Кодекса на труда е предвидена специална погасителна давност на исковете по трудови спорове, която е по-кратка от предвидената в чл. 110 и чл. 111 от Закона за задълженията и договорите. Независимо от по-кратките срокове, давността не разкрива други отклонения от общото правило. Съдът не следи служебно за изтичане на сроковете, предвидени в чл. 358 от Кодекса на труда, а следва да се произнесе по направено възражение от ответника в срока за отговор. С изтичане на срока на договора и позоваване на това обстоятелство от насрещната страна се погасява правото на иск, но не и материалното право на ищеца. По направеното възражение за погасяване на правото да бъде предявен иск за признаване на незаконност на уволнението и неговата отмяна съдът дължи произнасяне с решението си, доколкото не се касае за допустимостта му, а за неговата основателност. В този смисъл, не е налице служебно задължение на съда да събира доказателства за установяване на обстоятелства, за което тежестта е възложена на ищцата. Изложените във въззивната жалба доводи относно това, че съдът е следвало да извърши необходимите процесуални действия по движение и приключване делото и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, така както изисква чл. 7, ал. 1 от ГПК, не се отнасят до действията на съда, свързани с произнасяне по основателността на исковете, включително по направеното възражение за давност по чл. 358, ал. 1 от Кодекса на труда. Задължение на съда е, обаче, с доклада на делото да посочи на страните спорните факти, както и да укаже как се разпределя доказателствената тежест, както и за кои обстоятелства те не сочат доказателства. В конкретния случай, в проекта за доклад, съставен с Определение от 22.02.2023 г., първоинстанционният съд е пропуснал да укаже на ищцата, че следва да установи датата, на която е подадена исковата молба във връзка с направеното възражение за давност. Независимо от това, допуснатото процесуално нарушение не е релевирано с въззивната жалба, а и доколкото ищцата е ангажирала доказателства в проведеното на чл. 23.03.2023 г., то не е довело до ограничаване на правото й на защита. Неоснователни са доводите на въззивника, че обжалваното решение е немотивирано. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил исканията и възраженията на страните, обсъдил е доказателствата, както и е изложил правни изводи, като е приел, че предявеният иск е неоснователен, което е отразено и в диспозитива на обжалваното решение. Следователно, при постановяване на решението си, съдът не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ГПК. На следващо място, доколкото в първоинстанционното решение се съдържат мотиви за неоснователност на другите доводи на ищцата за незаконосъобразност на процесната заповед, както и с оглед наведените във въззивната жалба съображения за неправилността му, то следва и въззивният съд да обсъди тяхната основателност. На първо място, с исковата молба ищцата е въвела доводи за незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като не е мотивирана. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В обстоятелствената част на процесната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание, са описани нарушенията на трудовата дисциплина като е визирано неизпълнение на задължения неизпълнение на възложената работа, (чл. 187, т. 3 от КТ), злоупотреба с доверието на работодателя (чл. 187, т. 8) и увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства (чл. 187, т. 9). Изложени са подробно и фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание, субективното отношение на служителя, както и са обсъдени дадените от него обяснения. Въз основа на изложеното, съдът приема, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е мотивирана. Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че не е извършила нарушението, за което й е наложено дисциплинарно наказание, както и че неправилно съдът бил възприел дадените от ищцата обяснения. Установява се, че в обясненията си от 08.08.2022 г. М. А. изрично е заявила, че ползва служебен телефонен номер 02/9238223, и че е набирала този номер за участие в игра, но не знаела, че се заплащат суми. В обяснението си от 22.08.2022 г. не са изложени конкретни твърдения, но ищцата е заявила, че признава вината и отговорността си и приема да понесе наказанието си. Направеното извънсъдебно признание от ищцата в поисканите по реда на чл. 193 от Кодекса на труда обяснения следва да бъде разглеждано във връзка с другите събрани по делото доказателства. На първо място, макар в обясненията да не са посочени конкретни твърдения, то доколкото е направено общо признание на фактите, описани в направените от работодателя искания, то следва да се приеме, че ищцата не ги оспорва, а напротив съгласява се с тях. От събраните по делото доказателства – извлечения, предоставени от телефонния оператор се установява, че за периода, за който са поискани обяснения и е наложено дисциплинарно наказание, са осъществени разговори с телефонен номер, който видно от писмо вх. № 115969/26.04.2023 г. на Виваком България ЕАД, е предоставен за ползване на „Линк Мобилити България“ ЕАД и се използва за покупки на браузърни игри, а потребителите имали възможност да презареждат акаунтите си за игри с виртуални стоки, като се обаждат на този номер на цена от 2, 40 лева на минута разговор или 5 лева без ДДС за съобщение. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката П. С.З.-Д. не се установяват релевантни за спора обстоятелства, доколкото в исковия период свидетелката не е имала непосредствени впечатления относно ползването на телефонния номер, от който са извършвани плащания на суми за игра. Разгледани в съвкупност, събраните по делото доказателства, не противоречат, а допълват направените в обясненията признания на факти. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника – работодател е да установи, че е извършено нарушение от служителя – ищец, но във връзка с опровергаване на установените от събраните в изпълнение на това задължение доказателства, ищцата е следвало да проведе насрещно доказване, което да постави под съмнение настъпването на спорните факти. Такова доказване не е направено по делото. Без правно значение са изложените във въззивната жалба твърдения относно състоянието на стрес на ищцата при връчване на заповедта за уволнение. Такива възражения не са направени пред първоинстанционния съд, а освен това не са ангажирани и доказателства, че към момента на връчване на исканията по чл. 193 от Кодекса на труда за даване на обяснения, ищцата е била в такова особено състояние на стрес, което да не й позволява ясно да осъзнава последиците от признанието на спорните факти. С оглед основанията, послужили като основание за прекратяване на трудовото правоотношение и налагане на дисциплинарно наказание следва да се посочи, че правно ирелевантно е дали участието в процесната игра е хазарт по смисъла на §1 от ДР на Закона за хазарта. Правният спор е в това дали при действието на трудовия договор ищцата е изпълнявала трудовите си задължения, дали е допуснала злоупотреба с доверието на работодателя и дали е допуснала разпиляване или увреждане на имуществото му по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 8 и т. 9 от Кодекса на труда. В чл. 187, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда като нарушение на трудовата дисциплина е посочено неизпълнение на посочената работа, неспазване на техническите и технологичните правила. По съществото си това представлява неизпълнение на задълженията, включени в длъжностната характеристика и представляващи основния елемент на трудовото правоотношение – престацията, дължима от служителя. Това нарушение може да бъде осъществено както чрез бездействие – неизпълнение на възложените трудови функции, така и чрез действие – извършване на работа, която не е възложена на конкретния служител или не следва от характера на определената работа. От събраните по делото доказателства не се установява, че участвайки в игра в работно време, ищцата не е изпълнявала възложените й трудови функции. Работодателят не е установил осъществяването на посоченото нарушение. В чл. 187, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда е предвидено, че нарушение на трудовата дисциплина е злоупотреба с доверието на работодателя. В закона липсва легална дефиниция на понятията „злоупотребата с доверие на работодателя, но съдебната практика приема едно рестриктивно тълкуване в смисъл, че следва да е налице умишлено поведение на „използване на оказаното доверие от работодателя и с цел неправомерно извличане на облага за служителя или негов близък” (тълкуване, което е посочено и от въззивника във въззивната жалба. Независимо от това, настоящият съдебен състав възприема тълкуването, дадено с Решение № 80/26.03.2010 г. по гр.дело № 4679 /2008 година по описа на ВКС, І ГО, според което, за да е налице злоупотреба с доверието на работодателя, не е необходимо да е установено извличане на материална облага за служителя или негов близък, а съставлява всяко действие, което е израз на несъблюдаване на дължимото поведение на добросъвестност и доверие в отношенията работник / респ. служител/ и работодател. В конкретния случай, М. А., възползвайки се от доверието на работодателя си, градено в продължение на 37 години, както и предоставените й възможности за комуникация (служебен телефонен номер) в работно време и със средства на работодателя е участвала в игра, която не е свързана с изпълнение на трудовите й функции. Неоснователни са доводите, че нарушението не е извършено умишлено. Обстоятелството дали М. А. е знаела или не е знаела за стойността на ползваните услуги за закупуване на пакети за игра, не се отразява върху обстоятелството, че тя умишлено е използвала служебен телефонен номер, за да извършва действия, които не са свързани с осъществяване на трудовите й функции, а със задоволяване на лични нужди. Следователно настоящият съдебен състав приема, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, визирано в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда нарушение на трудовата дисциплина е налице при увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства. От събраните по делото доказателства се установява, че в исковия период, телефонен оператор е начислил, а работодателят е платил стойността на ползвани услуги, за които ищцата не отрича да е ползвала, за да участва в игра. Стойността на направените разходи, несвързани с трудовите задължения на ищцата, представляват намаляване на имуществото на работодателя, за което последната отговаря. Следователно, налице е нарушение на трудовата дисциплина и на посоченото основание. По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК въззивника следва да бъде осъден за заплати на въззиваемия 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид на изложеното, съдът