Решение № 73 от 16.2.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 1334/2025 г.

ОСИ с правно основание чл.214,ал.6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД и за законна лихва от подаване на исковата молба: Подадена е искова молба от Г. Ц. И., ЕГН ••••••••••, Адрес: ••• срещу: МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с адрес: •••, представлявано от Министъра на вътрешните работи Д.П.М, по която сочи, че е държавен служител в системата на МВР, към месец май на 2024 г., заемал длъжността заместник-директор на ОД на МВР-Ловеч, той и началник на отдел „Криминална полиция" като със Заповед № 8121К-8770/20.05.2024 г„ на Министъра на вътрешните работи, временно е отстранен от длъжност на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, заради образувано дисциплинарно производство срещу него. В периода на отстраняването не му било изплащано възнаграждение, съгласно чл. 214, ал. 5 ЗМВР. То приключило със Заповед № 8121К-10219/27.06.2024 г. на Министъра на BP, с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и служебното му правоотношение било прекратено. Оспорил заповедта за уволнение пред Административен съд - Ловеч, образувано адм. дело №350/ 2024г., по което с Решение № 2309 от 27.12.2024 г. Административен съд - Ловеч, се отменя заповедта за уволнение като незаконосъобразна. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 11.01.2025г. Изтъква, че на 29.01.2025 г. подал заявление с вх. № 295000-1087/2025 г. чрез ВПД директора на ОДМВР - Ловеч до Министъра на BP, с което изрично изразил желание да заеме предишната си длъжност - „Заместник-директор, той и началник на отдел „Криминална полиция“. В проведената процедура с протокол № 295р-2238/04.02.2025 год. му била предложена длъжността началник на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“, към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР-Ловеч, която приел. След възстановяването, на 02.04.2025 г., подал заявление до МВР (вх. № 295000- 3516/02.04.2025 г.), с искане за изплащане на възнаграждение за времето на отстраняване - един месец, през който не е бил на работа. С писмо изх. № 812100-8368/02.05.2025г. от МВР отказали плащането, с мотива, че липсва правно основание. Счита отказът е незаконосъобразен, тъй като чл. 214, ал. 6 от ЗМВР изрично предвижда изплащане на възнаграждение при отменено дисциплинарно наказание „уволнение“ с влязло в сила съдебно решение - Решение № 2309 от 27.12.2024 г. на Административен съд - Ловеч. Според него размерът на дължимото възнаграждение следва да се изчисли върху брутната месечна заплата, която е получавал непосредствено преди отстраняването, съгласно чл. 176, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР. Последното му пълно месечно, брутно възнаграждение е получил през април на 2024г. и възлиза на 5029,40 лв. /петхиляди и двадесет и девет лева и 40 ст./. В случая размера на дължимото възнаграждение за 27 /двадесет и седем/ работни дни за срока от 20.05.2024г. до 27.06.2024г. възлиза на 4340,25 лв./четири хиляди триста и четиридесет лв. и 25 ст./ Счита отправеното от него писмо до министерството на вътрешните работи по съществото си е покана по смисъла на чл.84, ал.2 от Закона за задълженията и договорите. Следователно след 02.04.2025г., ответникът изпада в забава и от тази дата му дължи и обезщетение за забава по реда на чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху неизплатената част от дължимото му месечно парично възнаграждение. Обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, което Министерството на вътрешните работи му дължи е в размер на 240.02лева (двеста и четиридесет лева и 02 ст.), представляваща мораторна лихва, изчислена върху сумата 4340,25 лв./четири хиляди триста и четиридесет лв. и 25 ст./ за периода от 02.04.2025 год. (деня на забавата на задължението на за изплащане на паричното възнаграждение 214, ал. 6 от ЗМВР) до 24.08.2025 год. включително. Твърди още, че Министерството на вътрешните работи все още не му е платило горепосочените суми и за него е налице правен интерес от предявяване на иск за изплащане на дължимите обезщетения. Моли да се постанови решение, с което на основание чл. 214, ал. 6 от Закона за министерство на вътрешните работи да се осъди МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с адрес: •••, представлявано от Министъра на вътрешните работи Д.П.М да му заплати, при допуснато изменение на исковете по реда на чл.214 ГПК: сумата 5 709,69 лв. (пет хиляди седемстотин и девет лева и шестдесет и девет стотинки), дължимото и неплатено от МВР парично възнаграждение по чл.176, ал.1 от ЗМВР за 27 работни дни, за периода от 02.04.2025 год. до 24.08.2025 год. включително, съобразно приетата експертиза, както и законната лихва върху увеличения размер на главницата - 5 709,69 лв. (пет хиляди седемстотин и девет лева и шестдесет и девет стотинки), считано от датата на подаване на исковата молба -25.08.2025 г. до окончателното изплащане; сумата 288,72 лв. (двеста осемдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки), представляваща обезщетение по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите в размер на мораторната лихва върху дължимото и неплатено от МВР парично възнаграждение по чл.176, ал.1 от ЗМВР за 27 работни дни, за периода от 02.04.2025 год. до 24.08.2025 год., както да му се заплатят съдебно-деловодни разноски. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Министър на вътрешните работи и Министерство на вътрешните работи, гр. София, ул. "6-ти септември" № 29, представлявани от главен юрисконсулт Р. М., която счита исковете неоснователен и недоказан и моли да се отхвърлят и им се присъди и юриск. в-е. Излага доводи в следната насока: липсва основание за изплащане на търсеното в-е; обжалвано е временното отстраняване, образувано адм. д. №279/2024г. и с Решение №306/19.02. 25г. се отхвърля жалбата и потвърждава заповедта, в частта й по временното отстраняване от длъжност; акцентира, че заповедта е отменена и отмяната дава дава възможност на лицето да защити имуществените си права като обезщетение за претърпени вреди от неполучено трудово възнаграждение, ако заповедта е незаконосъобразна, което е хипотеза , различна от тази по чл.214 , ал.6 ЗМВР. Нормата на чл. 214, ал. 6 ЗМВР, според нея, създава задължение за органа по назначаване (дисциплинарно наказващия орган) да възстанови служителя на заеманата длъжност и да му изплати възнаграждението за времето на отстраняване. Употребеният от законодателя израз "когато на служителя не бъде наложено наказание "уволнение" не обхваща хипотеза като процесната. Отмяната от съда на заповед за налагане на дисциплинарно наказание не означава, че на служителя не е наложено дисциплинарното наказание "уволнение". Това е така, защото след приключване на дисциплинарното производство дисциплинарното наказание е наложено от дисциплинарно наказващия орган за когото се отнася чл. 214, ал. 6 ЗМВР. Прилага в този смисъл подобно съдебно определение № 14632/26.11.2020 г. по адм. д. № 10723/2020 г. на 5 отд. на ВАС. Счита още, че и акцесорния иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Съдът е постановил разпореждане не по чл.140 от ГПК. В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не се явява лично, а се представлява от адв. Ичев, който поддържа исковете и моли да се уважат като им се присъдят и разноските по делото при съобразяване с представения списък. Прилага писмена защита. Ответникът, редовно призован, участва в производството чрез Гл. юр. Р. М., която поддържа становището по писмения отговор. От събраните по съответния ред писмени доказателства: Копие от Заповед № 8121К- 8770/20.05.2024 г. на Министъра на BP - за временно отстраняване; Копие от Заповед № 8121К- 10219/27.06.2024 г. на Министъра на BP за налагане на наказание „уволнение"; Копие на Заявление № 295000-3516/02.04.2025г. до Министъра на BP; Копие на писмо изх. №812100- 8368/02.05.2025г. МВР; Заповед № 8121К-8770/20.05.2024 г. на министъра на вътрешните работи; решение № 306/19.02.2025 г. по адм. д. № 279/2024 г. по описа на Административен съд - Ловеч; писмо peг. № 812100-8368/02.05.2025 г. на министъра на вътрешните работи; заявление вх. № 295000-3516/02.04.2025 г.; определение № 14632/26.11.2020 г. по адм. д. № 10723/2020 г. на 5 отд. на ВАС; заповед № 295з-2566/11.09.2023 г. на директора на ОДМВР- Ловеч; платежна бележка № 4/23.09.25 г., издадена от директора и главния счетоводител на ОДМВР-Ловеч; Заповед № 8121К-10219/27.06.2024 г. на министъра на вътрешните работи;част от кореспонденцията, водена между ищеца от една страна и ОДМВР-Ловеч и МВР от друга страна, по повод на изплащане на процесното възнаграждение -писмо рег. № 8121 р-8963/13.05.2025 г.; част от кореспонденцията, водена между ищеца от една страна и ОДМВР-Ловеч и МВР от друга страна, по повод на изплащане на процесното възнаграждение - писмо peг. № 812100-6407/ 04.04.2025 г., от заключението на Д. Ц. П. - Н., от становищата на страните и процесуалните им представители, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема, че не е спорно ищецът да е бил е държавен служител в системата на МВР като към месец май на 2024 г., заемал длъжността заместник-директор на ОД на МВР-Ловеч, той и началник на отдел „Криминална полиция" . Със Заповед № 8121К-8770/20.05.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, е образувано дисциплинарно производство срещу комисар Г. И. като е отстранен е от длъжност за двумесечен срок от датата на връчване на заповедта/ в случая получена на 20.05.2024г.-стр.7/ и е разпоредено да му бъдат иззети служебна карта, личния знак и служебното оръжие. Заповедта е обжалваема в 14-дневен срок като последното не спира изпълнението,т.е е произвела действието по отстраняването. Със Заповед № 8121К-10219/27.06.2024 г. на Министъра на BP, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и прекратено служебното правоотношение с 14- дневен срок за обжалване, връчена на 28.06.2024г. на служителя. По първата заповед, въз основа на жалба вх.№1870 от ищеца е образувано адм. д. №279/2024г. на АС-Ловеч и с Решение №306/19.02.25г. е отхвърлена жалбата срещу заповедта, в частта на т.2 , с която е отстранен от длъжност за двумесечен срок, считано от датата на връчване на заповедта и е разпоредено да му бъдат иззети служебна карта, личния знак и служебното оръжие. Няма данни кога е влязло последното в законна сила, но страните не твърдят продължаване на производството Затова приема, при липса на доказателства в обратна посока, че заповедта е влязла в сила и И. е бил отстранен от длъжността, която е заемал. По жалба вх. № 2248/09.07.2024г., против Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г., издадена от Калин Стоянов – Министър на вътрешните работи, с Решение № 2309от 27.12.2024г. , постановено по адм. д. №350/2024г. се отменя Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г., с която на комисар Г.Ц.И. – заместник директор на ОДМВР гр. Ловеч и началник на отдел „Криминална полиция“, на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 3, чл. 203, ал. 1, т. 8, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с МВР, както и на основание чл. 210, ал. 7 от ЗМВР е отнето почетно отличие на МВР „за доблест и заслуги“ – III степен и „Почетен знак“ III степен и е осъдено е Министерство на вътрешните работи да му заплати сумата 1 110.00 - хиляда сто и десет лева, представляваща разноски по делото. Няма данни кога е влязло в законна сила, но и страните не твърдят продължаване на производството, т.е приема, че е влязло в сила. Със заявление вх. № 295000-3516/02.04.2025 г. от И. до М-ра на ВР, иска заплащане на полагащото се месечно трудово възнаграждение за периода, за който временно бил отстранен от длъжност както и да му се заплати /годишното парично възнаграждение/ ГПВ, изплатено на всички служители в МВР в края на 2024г. съгласно Заповед на МВР- /невъведено по иска/. С отговор-писмо peг. № 812100-8368/ 02.05.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, по повод първото, се информира И., че липсва правно основание за изплащане на търсеното МТВ за периода на отстраняване от длъжност. Излага, че „съгласно чл. 214, ал. 5 от ЗМВР държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен, с изключение на случаите по ал. 1, т. 2а. В разпоредбата на чл. 214, ал. 6 от ЗМВР е предвидено, че когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 и ал. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание „уволнение", той се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване. Липсва правна уредба на случаите когато заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" бъде отменена. При отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" законът не предвижда право на възнаграждение за периода на временното отстраняване, като аргумент за това е правната норма на чл. 237, ал. 6 от ЗМВР. В закона е предвидена възможността за обжалване на заповедта за временно отстраняване от длъжност. Установено е, че е обжалвалвана пред Административен съд - гр. Ловеч, който с Решение № 306/ 19.02.2025 г. е отхвърлил оспорването на заповедта, като неоснователно. Решението на Административен съд - гр. Ловеч не е обжалвано пред Върховния административен съд.“ Това становище е поддържано и в хода на производството пред съда, чрез представляващия ответника. В писмената си защита адв. Ичев акцентира, че това е трудов спор по специален закон, а не административен спор по смисъла на АПК или по ЗОДОВ и има изцяло трудовоправен характер, тъй като се касае за имуществени права, произтичащи от служебно правоотношение на ищеца като държавен служител и счита, че тълкуването на разпоредбата на чл.216, ал.4 ЗМВР като специална норма през призмата на горните административни производства, са неуместни. Счита, че тълкуването е стеснително и неправилно и са налице предпоставките за възникване на задължението за плащане: временно отстраняване, не получавано възнаграждение за периода и отменено дисциплинарното наказание „уволнение“, т.е ищеца е бил лишен да изпълнява служебните си задължения по незаконна причина, вменена му от ответника. Счита цитираната практика за неотносима и касаят искове за обезщетения за вреди /права, зависещи от усмотрението /оперативната самостоятелност/ на органа като напр. награди. Счита чл.214, ал.6 ЗМВР за гарантираща императивно дължимо възнаграждение, а не като преценка. Счита и, че исковете са доказан по размер съобразно изготвената експертиза и моли да се уважат като им се присъдят разноските. За доказване на иска е ангажирана СЧЕ като заключението на в.л. като компетентно и безпристрастно депозирано, съдът съобразява в изводите си. С оглед гореизложените позиции, по делото се спори между страните по какъв ред: чл.203 вр. с чл.чл.1,ал.1 ЗОДОВ или по общия ред, в който смисъл на осн.чл.263, ал.1 ЗМВР, следва да се изплати трудовото възнаграждение за отстраняването от работа или за 27 дни и лихвата върху същото и има ли основание ответника да заплати претенцията. За да отговори, съобрази предложената и съобразената от него съдебна практика като изтъква, че временното отстраняване от работа не е отменено като незаконосъобразен административен акт. Първата заповед като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, изразява едностранно властническо волеизявление на органа на изпълнително-разпоредителни функции, непосредствено засягащ законни права на адресата й, тъй като го лишава от право на труд и възнаграждение. Затова подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, независимо от акта, приключил дисциплинарното производство. В този смисъл Р №33 от 21.01.19г. на АС-Плевен по адм. д. №461/2018г. Още за характера на дейността на наказващия орган се извежда от мотивите на решенията на АС-Варна по в. гр. д. № 309/06 г. и на ВКС по гр. д. № 530/07 г. , сезирани с искове по чл.1, т.1 от ЗОДОВ, като в последното е прието, че „в посочения текст е предвидено ангажирането на обективната отговорност на държавата за незаконно причинени от нейни органи и длъжностни лица вреди, причинени на граждани - при или по повод изпълнението на административна дейност. В тези случаи вредата е причинена на извъндоговорно основание и отговорността е обективна. Административна дейност е тази, която се извършва от органите на държавна власт във връзка с управлението на страната, отнася се до непосредствено и конкретно решаване на определени въпроси и се характеризира с властнически правомощия. С оглед на това, съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Макар и действащ като административен орган, в случая министъра на вътрешните работи действа като страна по служебно правоотношение по смисъла на Закона за държавния служител. Издадената в кръга на правомощията му заповед за прекратяване на правоотношението, представлява индивидуален административен акт, отменен по надлежния ред. След отмяната й е налице специалната процедура по чл. 263, ал. 1 от ЗМВР /отм./, която изключва приложението на общия ЗОДОВ.“ В мотивите на Решение № 388 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 150/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев се излага, че с обжалваното въззивно решение се приема, че обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди настъпили в резултат на прекратяване на служебното правоотношение, признато за незаконно от съда подлежат на обезщетяване само по начина посочен в специалната разпоредба на чл. 263, ал. 1 от ЗМВР (отм.), поради което претенциите за обезщетение са извън приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В решение № 259 от 16.03.2007 г., по гр. д. № 3228/2005 г., на ВКС, IV г. о. и решение от 20.10.2003 г. по гр. д. № 2791/2003 г. на Софийски градски съд се приема, „че обезщетение за причинените вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДВПГ (загл. изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г.) обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка от прекратяване на трудовото правоотношение, а чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ изключва приложението на закона само относно начина на обезщетение, когато такъв ред не е предвиден в друг закон или указ. Състава на Върховния касационен съд в случая приема за правилно първото становище. При условията определени в трудовото законодателство и като съществени елементи на колективния или индивидуалния трудов договор всяка от страните дължи обезщетение за причинените на насрещната страна по правоотношението щети. Правото на обезщетение възниква при нарушаване на императивна правна норма или клауза на сключения между страните договор, като във всички случаи основанията са посочени изрично в закона….Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от незаконосъобразни актове на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност (чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ). За вредите причинени от незаконни актове на министъра на в. р. е приложим специалния закон за отговорността на държавата, при условие, че неговите действия са в качеството му на орган на изпълнителната власт. Когато издадения от министъра като страна по служебно правоотношение индивидуалния административен акт е заповед за уволнение се прилага реда за обезщетяване изрично посочен в трудовото законодателство. В този случай, макар да действа като административен орган министърът на в. р. не упражнява властнически правомощия, поради което последиците от отмяната на издадения индивидуалния административен акт се уреждат от специалния ред за обезщетяване по чл. 263, ал. 1 от ЗМВР (отм.). В случая, спорното правоотношение е в приложното поле на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, който определя начин на обезщетение при отмяна на заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради което в тези случаи се изключва приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ…..Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила апелативният съд е установил фактическите обстоятелствата по делото. Ищецът е претендирал морални вреди и пропуснати ползи от призната за незаконна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, по смисъла на Закона за държавния служител във вр. с чл. 239, ал. 1, т. 4 и чл. 253, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Установено е, че на касатора е изплатено обезщетение за незаконно уволнение, с което е изпълнена специалната процедура по чл. 263, ал. 1 от ЗМВР (отм.) и в тази връзка правните изводи на решаващия състав, че последиците от отмяната на заповедта за уволнение на министъра на в. р. изключват приложението на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като в закон е предвиден специален начин за обезщетяване са правилни и законосъобразни. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила./ решение № 153 от 17.10.2008 г. по гр. д. № 288/2008 г. на Апелативен съд- Варна.-Предмет на исковата претенция е обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, настъпили поради незаконно прекратяване на служебно правоотношение по смисъла на Закона за държавния служител. С оглед на това, съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Макар и действащ като административен орган, в случая министъра на вътрешните работи действа като страна по служебно правоотношение по смисъла на Закона за държавния служител. Издадената в кръга на правомощията му заповед за прекратяване на правоотношението представлява индивидуален административен акт, отменен по надлежния ред. След отмяната й е налице специалната процедура по чл. 263, ал. 1 от ЗМВР /отм./, която изключва приложението на общия ЗОДОВ.Предявените искове следва да бъдат отхвърлени, а обжалваното решение - оставено в сила.“ /това е Решение от 18.04.2008г. по гр.д. №80/2008 г. на ОС Шумен,т.е първоинстанционното, което по този начин е влязло в сила. Съобрази и практиката по чл.254 ЗМВР /отм./ Решение № 360783 от 14.03.2018 г. на СРС по гр. д. № 64625/2016 г. – „Според посочената разпоредба при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в Министерството на вътрешните работи имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 256 от същия закон към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца.…..При систематично тълкуване на двете разпоредби съдът стига до извода, че те уреждат две различни обезщетения: за времето, през което държавният служител е бил отстранен от длъжност преди момента на прекратяване на служебното правоотношение чл.234, ал.1, т.2 ЗМВР 2006 /отм./ и за времето през което е останал без работа след уволнението -чл. 254, ал. 1 от отменения Закон за Министерството на вътрешните работи от 2006 година. Последните касаят реда, предвидени по ЗМВР от 2006/отм./, които не следва да се пренебрегват по казуса. Или приема, че исковете са с доказано основание по чл.214, ал.6 ЗМВР и по чл.86 ЗЗД, т.е е допустими. Няма данни, ангажирани от ответника за заплащане, а и вещото лице потвърждава, че при проверка на место не е установило платена сума за 27 работни дни като парично възнаграждение от МВР, т.е същото е изискуемо, дължимо и доказано по размер. Приема, че върху задължение за изплащане на възнаграждение за временно отстраняване се дължи и законна лихва от датата на изпадането в забава за заплащането му като в случая приема за начало на забавата предложената от ищеца - полученото заявление от МВР от 02.04.2005г., след което е отказано плащане и е налице забава за него. С оглед изготвената експертиза следва да се уважи в размера, в което е допуснато изменението или за сумите: главница - 5 709,69 лв. (пет хиляди седемстотин и девет лева и шестдесет и девет стотинки) или 2915,59 евро , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -25.08.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата 288,72 лв. (двеста осемдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки) или 147,43 евро, представляваща обезщетение по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите в размер на мораторната лихва върху дължимото и неплатено от МВР парично възнаграждение по чл.176, ал.1 от ЗМВР за 27 работни дни, за периода от 02.04.2025 год. до 24.08.2025 год. По таксите и разноските : В тежест на ответника следва да се присъди държавна такса 4 % върху уважените обективно съединени искове или 116,62 евро + 25,53 евро=142,15 евро, от внасянето на които ищеца е бил предварително освободен на осн. чл.359 КТ , както и разноските за възнаграждението на вещото лице – 204,26 евро, платени от бюджета на съда. Същият следва да понесе и разноските на ищеца за адв в-е, което съгласно разходните документи възлиза на 612,77 евро. Водим от горното , съдът