Решение № 9820 от 24.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1149/2026 г.

Производството е по реда на чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба от адв. С. А. Н. от АК – Варна срещу Решение № ЗДОИ-2/30.03.2026 г. на административния ръководител – председател на Районен съд – Елхово, с което на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ е отказано предоставянето на обществена информация по Заявление с вх. № 1648/25.03.2026 г. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че поисканата информация не представлява класифицирана информация, респективно държавна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Излага се становище, че заявителят не е поискал информация относно организацията, методите и средствата за защита на класифицираната информация, а единствено отговор на въпроса дали в Районен съд – Елхово е изградена зона за сигурност за обработване, съхраняване и предоставяне на материали, съдържащи класифицирана информация. Според жалбоподателя положителният или отрицателният отговор не би разкрил класифицирана информация, нито би създал опасност за интересите на Република България, поради което не е налице основанието за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ. Навеждат се доводи и за нарушение на чл. 41 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – административният ръководител – председател на Районен съд – Елхово, чрез представените писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че поисканата информация попада в приложното поле на т. 20 от раздел II на Приложение № I към чл. 25 ЗЗКИ, тъй като представлява информация относно организацията по обработване, съхраняване и предоставяне на материали, съдържащи класифицирана информация. Сочи, че както положителният, така и отрицателният отговор на поставения въпрос разкрива сведения относно организацията по опазване на класифицираната информация, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена, както и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: На 25.03.2026 г. в Районен съд – Елхово е постъпило заявление за достъп до обществена информация от адв. С. А. Н., с което е поискано да бъде предоставена информация дали Районен съд – Елхово има осигурена зона за сигурност за обработване, съхраняване и предоставяне на материали, съдържащи класифицирана информация, с оглед разпоредбите на чл. 72 – чл. 74 ЗЗКИ, във връзка с чл. 9 и чл. 38 от Наредбата за системата от мерки, способи и средства за физическата сигурност на класифицираната информация и за условията и реда на тяхното използване. Заявителят е поискал отговорът и всички свързани с него документи да му бъдат предоставени по електронен път в PDF формат. С Решение № ЗДОИ-2/30.03.2026 г. административният ръководител – председател на Районен съд – Елхово е отказал предоставянето на исканата информация. В мотивите на акта е прието, че информацията представлява държавна тайна по смисъла на т.20 от раздел II на Приложение № I към чл. 25 ЗЗКИ, доколкото се отнася до организацията, методите и средствата за опазване на класифицираната информация. Посочено е, че е налице основанието по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация. Решението е съобщено на заявителя по електронен път, а жалбата срещу него е подадена в законоустановения срок чрез административния орган, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт. При така установените факти съдът намира жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 АПК съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица се произнасят по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация с решение, в което предоставят или отказват предоставянето на достъп. В случая процесното решение е постановено от административния ръководител – председател на Районен съд – Елхово, който е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ и притежава материална и териториална компетентност да се произнесе по подаденото заявление Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за постановяването му, поради което не са налице нарушения на чл. 59, ал. 2 АПК, които да обуславят неговата незаконосъобразност. При постановяване на акта не се установяват и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спорът между страните е изцяло относно правилното приложение на материалния закон. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена е всяка информация, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Безспорно поисканата информация е свързана с дейността на държавен орган и по своето естество представлява обществена информация по смисъла на закона. Това обаче не означава, че всяка обществена информация подлежи безусловно на предоставяне. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ предвижда, че всеки гражданин има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в закона, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. От своя страна чл. 7, ал. 1 ЗДОИ изрично постановява, че не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация, освен когато тя представлява класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ предвижда като самостоятелно основание за отказ случаите, когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Съдът следва да прецени дали поисканата информация попада в обхвата на ЗЗКИ. Съгласно чл. 1, ал. 3 ЗЗКИ класифицирана информация по смисъла на закона е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация. Съгласно чл. 25 ЗЗКИ държавна тайна е информацията, определена в списъка по Приложение № I към закона, чието нерегламентирано разгласяване би създало опасност или би увредило интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред. В процесния случай административният орган е приел, че исканата информация попада в хипотезата на т. 20 от раздел II на Приложение № I към чл. 25 ЗЗКИ, съгласно която държавна тайна представлява: „информацията за организацията, методите и средствата, служещи за опазване на класифицираната информация.“ Настоящият съдебен състав споделя този извод. Основното възражение в жалбата е, че заявителят не е поискал сведения относно организацията, методите или средствата за защита на класифицираната информация, а единствено отговор дали Районен съд – Елхово разполага със зона за сигурност. Това възражение е неоснователно. Предметът на заявлението не следва да се определя единствено въз основа на буквалния начин на формулиране на поставения въпрос, а според информацията, която би станала достояние на заявителя чрез дадения отговор. В конкретния случай заявителят е поискал информация в Районен съд – Елхово съществува изградена зона за сигурност, предназначена за обработване, съхраняване и предоставяне на материали, съдържащи класифицирана информация, както и всички свързани с нея материали. Предоставянето на такава информация неизбежно разкрива сведения относно начина, по който е организирана дейността по защита на класифицираната информация в конкретния държавен орган, съот. ще се потвърди съществуването на изградена организация за работа с класифицирана информация при спазване изискванията на ЗЗКИ. Съдът намира, че както положителният, така и отрицателният отговор предоставят сведения относно организацията по опазване на класифицираната информация, което именно законодателят е определил като държавна тайна в т. 20 от раздел II на Приложение № I към чл. 25 ЗЗКИ. Неоснователно е разбирането на жалбоподателя, че приложното поле на посочената разпоредба се ограничава единствено до конкретните технически характеристики, конструкцията или местонахождението на зоните за сигурност. Законодателят е използвал понятието „организацията“ като самостоятелен елемент наред с методите и средствата. Закрилата не се отнася само до техническите способи за защита, а и до информацията относно начина, по който е организирана системата за защита на класифицираната информация в съответния държавен орган. Съдът намира, че поисканата информация попада в материалния обхват на т. 20 от раздел II на Приложение № I към чл. 25 ЗЗКИ и представлява държавна тайна по смисъла на закона. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че исканата информация не би могла да засегне интересите, защитавани от ЗЗКИ. Законодателят е извършил преценка кои категории информация представляват държавна тайна, като ги е посочил изчерпателно в Приложение № I към чл. 25 ЗЗКИ. След като определена информация попада в някоя от предвидените категории, административният орган не разполага с оперативна самостоятелност да извършва допълнителна преценка дали в конкретния случай разгласяването  действително би увредило националната сигурност или други защитени обществени отношения. Тази преценка вече е направена от законодателя чрез включването на съответната категория информация в списъка на държавните тайни. Поради това съдът намира, че след като поисканата информация се отнася до организацията по опазване на класифицираната информация и попада в приложното поле на т. 20 от раздел II на Приложение № I към чл. 25 ЗЗКИ, за административния орган е възникнало задължението да приложи ограничението по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ. Неоснователни са и доводите за нарушение на чл. 41 от Конституцията на Република България. Действително разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Конституцията гарантира правото на гражданите да търсят, получават и разпространяват информация. Това право обаче не е абсолютно. Съгласно ал. 2 на същия текст упражняването му не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другиго, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Конституция допуска възможността определени категории информация да бъдат ограничени със закон, когато това е необходимо за защитата на конституционно признати ценности, сред които е и националната сигурност. Именно такова ограничение е въведено със ЗЗКИ, който представлява специален закон по отношение на режима за достъп до този вид информация. Не може да бъде споделено и становището, че постановеният отказ противоречи на чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Правото на получаване на информация по чл. 10 от Конвенцията също не е абсолютно. Ограничения на това право са допустими, когато са предвидени в закон, преследват легитимна цел и са необходими в едно демократично общество, включително когато защитават интересите на националната сигурност. В настоящия случай оспореният отказът е постановен въз основа на изричните разпоредби на чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ във връзка с чл. 25 ЗЗКИ и т. 20 от раздел II на Приложение № I към закона. Ограничението е предвидено със закон, преследва легитимната цел по защита на класифицираната информация и не надхвърля необходимото за постигането . Настоящият съдебен състав намира, че административният орган е изложил достатъчни мотиви относно правното основание за отказа. От съдържанието на административния акт ясно се установява защо органът е приел, че поисканата информация представлява държавна тайна и защо е приложил разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ. Това позволява както на адресата да разбере съображенията на органа, така и на съда да извърши пълна проверка за законосъобразност на акта. За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 72, ал. 1 ЗЗКИ физическата сигурност на класифицираната информация представлява система от организационни, технически и физически мерки, предназначени да предотвратят нерегламентиран достъп до класифицирана информация. В изпълнение на закона с Наредбата за системата от мерки, способи и средства за физическата сигурност на класифицираната информация са уредени изискванията относно изграждането и функционирането на зоните за сигурност, като чл. 9 от Наредбата предвижда класификация на зоните за сигурност съобразно нивото на защита, а чл. 38 урежда условията, при които в тях могат да се обработват, съхраняват и предоставят материали, съдържащи класифицирана информация. От систематичното тълкуване на тези разпоредби следва, че зоната за сигурност не представлява самостоятелен материален обект, а е елемент от нормативно регламентираната система за физическа сигурност на класифицираната информация. Наличието или липсата на такава зона е резултат от организацията, създадена от съответния административен орган за изпълнение на задълженията му по Закона за защита на класифицираната информация. Поради това информацията дали конкретен държавен орган разполага със зона за сигурност не може да бъде разглеждана изолирано от цялостната организация по защита на класифицираната информация. Така формулираното искане в заявлението за достъп до обществена информация на Н. цели разкрива сведения относно изграждането или липсата на организационна структура за обработване, съхраняване и предоставяне на класифицирана информация, което представлява информация за организацията по опазването . Именно такава информация законодателят е квалифицирал като държавна тайна в т. 20 от раздел II на Приложение № I към чл. 25 ЗЗКИ, където изрично е предвидено, че държавна тайна представлява „информацията за организацията, методите и средствата, служещи за опазване на класифицираната информация“. Използваното от законодателя съчинително изброяване показва, че закрилата обхваща самостоятелно всеки един от трите елемента – организацията, методите и средствата, без да е необходимо исканата информация да се отнася едновременно до всички тях. Следователно обстоятелството, че със заявлението не са поискани данни относно конкретното местонахождение, конструктивните характеристики, техническите параметри или режима на достъп до зоната за сигурност, не изключва приложението на т. 20 от раздел II на Приложение № I към чл. 25 ЗЗКИ. Достатъчно е, че чрез исканата информация се установява дали в съответния държавен орган е изградена организация за работа с класифицирана информация посредством зона за сигурност, което представлява информация относно организацията по опазване на класифицираната информация. При тези данни съдът приема, че административният орган правилно е квалифицирал исканата информация като държавна тайна по смисъла на чл. 25 ЗЗКИ във връзка с т. 20 от раздел II на Приложение № I към закона и законосъобразно е приложил ограничението по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ, отказвайки предоставянето . Предвид изложеното съдът приема, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав