Решение № 453 от 23.12.2024 г. на Районен съд - Карлово по дело № 609/2024 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.

Ищецът С. Д. Н. с ЕГН •••••••••• адрес: град С., ул. „А.П.“ ••• твърди, че изпълнявал длъжността пазач в звено „Д.Д.О.С. по 159 ПМС“ с посочен от работодателя код по НКПД - •••••••.

На 09.02.2024 г. му била връчена заповед № •••• г. на Община - С., с която на посочено основание: чл. 325, ал. 1 т. 9 пр. I-о от КТ на същата дата било прекратено трудовото му правоотношение. Като причина за прекратяването на трудовия договор в заповедта било посочено: „н••••••••••••“.

От обяснителната част на заповедта се разбирало, че работодателят се позовава на извършено заключение на служба по трудова медицина. Мотивирайки заповедта, работодателят тълкувал разширително длъжностната му характеристика, за която нямало данни, да е съобразена с изискванията на закона.

Заповед № •••• г. на Община - С. била неправилна - незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалните правила, липсва обоснованост.

І. Относно решението на ТЕЛК: 1. За задължителността - съгласно експертно решение № •••• от зас.••• на дата 28.06.2023 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д.К.П.“ - К. ищецът имал призната 58% ТНР, без чужда помощ, за срок от една година, при водеща диагноза „••••••• ТЕЛК посочила изрично, че изпълняваната от него работа е подходяща за здравословното съС.ие. В същата графа било посочено като противопоказания - без тежък физ. труд и нощен труд.

Сочи съдебна практика на ВКС съгласно която решението на ТЕЛК и НЕЛК има задължителен характер, че въпросът не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като преценката на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидента проверка за правилност от гражданския съд. Сочи, че според практиката на ВКС, трудоустрояване не извършва работодателят, а органите на медицинска експертиза на работоспособността.

От посочената съдебна практика следвало, че когато ТЕЛК е определил в конкретния по настоящето дело случай, че работата е подходяща, работодателят няма право да ревизира и своеволно да тълкува заключението на компетентния медицински орган - ТЕЛК. Както това право нямали службите по трудова медицина, вещите лица, дори и гражданския съд, както е посочил ВКС.

Съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.

Твърди, че работил без проблеми от месец юни 2023 г. - 8 месеца и едва през февруари 2024 г. работодателят се сещал, че ищецът няма възможност да работи на тази длъжност.

2. В решението на ТЕЛК било записано, че изпълняваната от ищеца работа е подходяща за здравословното му съС.ие, което предписание било еднозначно и не можело да бъде преодоляно от служба по трудова медицина или субективно желание на работодател.

Ако работодателят счел, че е налице неяснота, противоречие в решението на ТЕЛК, то той бил длъжен не да търси наетата от него служба по трудова медицина, а съгласно нормата на чл. 3 от действащата Наредба за трудоустрояване да поиска от ТЕЛК изясняване чрез изменение или допълване на предписанието.

Работодателят на сторил това и нарушавайки закона сам се идентифицирал на компетентен здравен орган и е решил предварително спора между мен и него в негова си полза.

Върховната съдебна касационна инстанция била категорична, че ако възникне спор между страните дали работата е подходяща, той се решава от здравните органи и че при липсата на предписание на компетентния орган към датата на издаване на заповедта, прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото основание е незаконосъобразно, както и че страните могат да искат здравният орган да измени или допълни предписанието си.

В настоящия случай не само че нямало липса на предписание, но и било предписано, че изпълняваната от ищеца работа е подходяща, и ако работодателят имал съмнения, то той следвало да го уведоми относно това си терзание, като спорът им следвало да бъде отнесен към изясняване от ТЕЛК.

3. Относно предходни решения на ТЕЛК: доколкото ищецът си спомнял, във всички негови решения от ТЕЛК, т.е. от около 2017 г. винаги съм имал противопоказания: тежка физическа работа и нощен труд. Запазил само едно предходно решение на ТЕЛК с № •••• от 102/10.06.2020 г. на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ П. АД, в което пишело същото.

Това означавало, че е приет на работа през 2018 г. от настоящия ответник без никакви проблеми, още повече, че се изисквал първоначален медицински преглед, имало сключен договор от ответника със служба - експерти по трудова медицина, които перманентно бдели над здравето им, налице били периодични и внезапни проверки от органите на инспекцията по труда и от съответните държавни медицински органи. И до момента, в който отказал да му се намали заплатата в размер на абсолютния минимум, изведнъж работодателят решил да го уволни на подходящо за него основание. Наличието на идентични предписания на ТЕЛК през годините, водели до еднозначен извод, че графикът и времевата разстановка на труда му не били свързани с нощен труд по смисъла на КТ, че липсвало вменено му задължение за нощен труд по трудов договор, както и че работодателят не изпълнявал законовите предписания от делегираната му от държавата дейност по сигурност и отбрана.

ІІ. Относно длъжността, която изпълнявал: 1. Нормативната база: видно от обжалваната заповед трудово правоотношение с ищеца било в звено „Д.Д.О.С.“ съгласно ПМС •••••••• г. С това ПМС била приета Наредба за условията и реда за функциониране на системата за военновременно управление, а съгл. чл. 11, aл. 1 от тази наредба било издадено ПМС •••••• г. за определяне на пунктовете за управление за военно време.

Това била нормативната база, относима към спецификата на дейността му. В нея не съществувала длъжността пазач, още повече, така както работодателят я подвел в действащата НКПД-••, а именно под № ••••••• в раздел (клас) 95 именован „•••••••••••••••••“.

Съгласно утвърдената структура на НКПД-•• следвало длъжността му да бъде класифицирана в раздел (клас) 54 - „•••••••••••••“. Това личало и от връчената му длъжностна характеристика, която не била само за пазач, но и за „•••••••••••••••••••••••••••••••••“. На основание чл. 6, т. 2 от Правилника за прилагане на НКПД-2911 работодателят имал задължение да приложи правилно класифицирането на длъжността му.

Това опростяване и омаловажаване от работодателя на изпълняваната от ищеца длъжност довело до неправилна оценка и неправилно процедиране спрямо него, като към лице, работещо на улицата.

2. Работното време: никъде, нито в сключения трудов договор, нито в предоставената му длъжностна характеристика било посочено изрично, че в трудовото му правоотношение влиза задължение за нощен труд. Тази липса на подобен вид задължение дала основание на ТЕЛК да определи, че изпълняваната от ищеца длъжност е подходяща за здравословното му съС.ие.

Трудовият му договор с работодателя бил сключен на 10.05.2018 г. Законът, в разпоредбата на чл. 140а ал. 2 от КТ задължавал работодателят да го приеме на работа само след обстоен предварителен медицински преглед за негова сметка, който да установи с изрично заключение дали е годен за нощен труд.

Не съществувало негово задължение за нощен труд, затова и работодателят не му правил никога такъв изричен преглед, нито изпълнявал задължението си по чл. 140а ал. 3 от КТ за да бъде организиран и изискан периодичен медицински преглед относно полагането на нощен труд съобразно чл. 287 от КТ, което означавало липса в трудовите му задължения полагане на нощен труд.

3. Поведение на работодателя: ищецът изпълнявал длъжността повече от 6 години. Преди последното решение на ТЕЛК имал предходни, а последното било от 28.06.2023 г., като оттогава до 09.02.2024 г. работодателят преценявал, че правомерно изпълнява длъжността, в съответствие с решението на ТЕЛК, в което се казвало, че тя е подходяща за заболяването му. Това било така, независимо при персоналната смяна на представляващия работодателя в началото на месец ноември 2023 г., т.е. продължило и след това и водело до логичен извод за съвместимост на заболяване и изпълнявана работа.

III. Особено лично и дискриминационно отношение: Длъжността, която ищецът заемал се изпълнявала от още няколко служители и няколко от тях били освидетелствани от ТЕЛК.

В края на 2023 г. и началото на 2024 г. работодателят започнал да оказва натиск спрямо ищеца за да остане на работа - да се съгласи и да подпише допълнително споразумение към трудовия договор, за да му бъде намалена заплатата, която и без това била достатъчно ниска. Убеждението на ищеца било, че в сегашните условия на всеобща инфлация и повишаване на цените, напълно недемократично е да не бъдат гарантирани достойнството и правата му, както и да се пречи на свободното му развитие - чл. 4 от Конституцията на Република България.

Пак съгласно КРБ държавата се грижела за създаване на условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически увреждания, като никой не можел да бъде заставян да извършва принудителен труд. Освен това всекиму се дължало заплащане, съответстващо на извършената работа (чл. 48).

В тази връзка секторът за отбрана и сигурност, в който упражнявал труд, бил делегирана от държавата дейност на общината. Бюджетът, т.е. средствата, вкл. и за работещите лица, се осигурявал от държавата и не можел да бъде накърняван от съответните общински длъжностни лица. Желаейки да намали заплатата му, работодателят го поставял в ситуация за неадекватно възнаграждение за положен труд, като било неясно горницата от дължимата му заплата по какъв начин ще бъде използвана и присвоена, т.е. той искал да полага принудително труд, част от който нямало да бъде заплатен. Нецелевото използване и присвояване на държавни средства било предмет на други, по- лоши клонове на правото. В същото време явно останалите служители в дейността се подали на натиска и са се съгласили с намаляване на заплатите и независимо, че били с решения на ТЕЛК, останали на работа.

Дискриминирането му с оглед неговите убеждения и имуществено съС.ие било пряко, тъй като ищецът бил уволнен в сравнение с неговите колеги при сравними сходни обстоятелства.

С поведението си работодателят нарушил задължението си да му осигурява равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд, полаган преди искането му да намали трудовото възнаграждение и този, който ищецът би полагал след намаляване на заплатата му - чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр.

При прекратяването на трудовото му правоотношение ищецът бил информиран, че от общината измислили перфектен начин за освобождаването му, който можел да издържи съдебно обжалване, с което ищецът не бил съгласен.

Оценявал към настоящия момент претендираната от него сума за обезщетение за оставането му без работа след уволнението, като чиста сума за получаване в размер на 1200 лева месечно или за шест месеца - 7200 лева, като моли същата да бъде присъдена в размер и период, съответни на периода от момента на уволнението му до приключване устните състезания пред първа инстанция.

Сочи следната левова банкова сметка за евентуално доброволно плащане от ответника с оглед разпоредбата на чл. 127 ал. 4 от ГПК в ЦКБ с IBAN: BG••••••••••••••••••••••••• От изложените обстоятелства, на които основава иска си, можели да се обобщят следните пороци в процедурата по уволнението му, водещи до неговата незаконност:

• неспазване предписанието на ТЕЛК, че изпълняваната от ищеца длъжност е подходяща за здравословното му съС.ие;

• неспазване на процедурата по изясняване на предписанието на ТЕЛК и опит за подмяната му със служба по трудова медицина и със собствени тълкувания на работодателя;

• неспазване на нормите за делегираната от държавата дейност по отбрана и сигурност;

• принизяване на длъжността ми с такава извършвана на улицата; - неуведомяване за наличие на задължение за нощен труд, както в трудовия договор, така и в длъжностната характеристика и непредприемане на законовите мерки при осъществяването му;

• неадекватност в поведението на работодателя и необясняване как повече от половин година с последното решение на ТЕЛК (а и с предходни такива през годините) изпълнявал задълженията без проблеми;

• лично отношение към ищеца; - неспазване на бюджетната дисциплина; - дискриминационно поведение, засягащо убежденията му, накърняване на възнаграждението му при равен труд и на практика предлагане да полага принудителен труд.

МОЛИ съда да постанови решение, с което: да признае за незаконно и отмени уволнението, извършено със заповед № РД-09-43/09.02.2024 г. кмета на Община С.; да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност – длъжността пазач в звено „Д.Д.О.С. по 159 ПМС“; да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за оставане без работа след незаконно уволнение за период от шест месеца, в размер на7200 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

Претендира деловодни разноски. Ответникът ОБЩИНА С., код по БУЛСТАТ •••••••••••, адрес: град С., ул. „•••••••••••, представлявана от С. И. С. с ЕГН •••••••••• – Кмет, оспорва исковете като неоснователни Не оспорва следните обстоятелства, изложени в исковата молба: - че ищецът С. Д. Н. е изпълнявал длъжността пазач в звено „•••••••••••••••••••••••••••••• - че на 09.02.2024 г. му е връчена заповед № •••• г. на Община С., с която на основание чл. 325 ал.1 т. 9 пр. І от КТ е прекратено трудовото правоотношение с него.

Оспорва всички други обстоятелства извън горните, изложени в исковата молба.

Оспорва исковите претенции на ищеца С. Д. Н. по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от КТ, касаещи отмяна на уволнението, възстановяване на предишната му работа и заплащане на обезщетение в размер на 7200 лева, законната лихва и разноските по делото.

Прави следните възражения срещу иска: На 09.02.2024г. на ищеца С. Д. Н. била връчена заповед № •••• г. на Община С., с която на основание чл. 325 ал.1 т. 9 пр. І-о от КТ на същата дата било прекратено трудовото правоотношение с него.

Причината за прекратяването на трудовия договор с ищеца била невъзможност на лицето на изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност.

Изрично в заповедта било посочено: „••••••••••••“ при Община С., е организиран на смени - дневни и нощни - съгласно график. Съгласно т. 8 от раздел V на утвърдената длъжностна характеристика „••••••••••••“. Полагането на нощен труд произтичало от характера на самата длъжност. С експертно решение № •••• от заседание •••, проведено на 28.06.2023 г., на ТЕЛК при МБАЛ „Д.К.П.“ ЕООД гр. К., на С. Д. Н. била определена трайна неработоспособност 58.00% и било посочено изрично, че нощният труд е противопоказен. В тази връзка било представено и „Заключение за пригодност на работещия да изпълнява даден вид работа във основа на условията на труд и издадено експертно решение на ТЕЛК“ от „С.Т.М.Д.Г.Д.“ ЕООД (служба по трудова медицина, обслужваща Община С., съгласно договор № ••••••••••• г.) с изх. № 12/30.01.2024 г., съгласно което лицето не може да изпълнява длъжността пазач. При работодателя нямало друга вакантна длъжност, включително и от тези по списъка по чл. 315 от КТ, която да е подходяща за лицето, предвид здравословното му съС.ие, обследвано от ТЕЛК и образованието му.

С писмо изх. № •••••••••••••••• г. Община С. поискала от Дирекция „•••••••••“ гр. П. предварително писмено разрешение по чл. 333 ал.1 т. 3 от КТ за прекратяване на трудовия договор със служителя С. Д. Н., като с писмото били приложени: експертно решение № •••• от ••••••••• г. изд. от ТЕЛК МБАЛ „Д.К.П.“ ЕООД гр. К., длъжностно разписание, длъжностна характеристика, график за дежурство на дежурни - ПУ С., заключение от „С.Т.М.Д.Г.Д.“ ЕООД - гр. П..

В отговор на писмото на Община С., относно искане за предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение със С. Н., Дирекция „•••••••••“ гр. П. с изх. № ••••••••••••г. изразила писменото си становище, а именно, че не е необходимо предварително разрешение за освобождаване.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира деловодни разноски.

В ХОДА на процеса ищецът е поискал и е допуснато изменение в размера на предявените искове, както следва: искът по чл. 225, ал.1 от КТ се счита предявен за сумата от 7211.16 лева за периода от 10.02.2024 г. до 10.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ член 344, ал. 1, т. 1 от КТ. При оспорване законността на уволнението, в тежест на работодателя е да установи законността на извършеното уволнение, а съдът следва да се произнесе само по наведените основания за неговата незаконосъобразност.

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 104 от 10.05.2018 г., като ищецът е изпълнявал длъжността пазач с код по НКПД – •••••••, място на работа – Община С., в „Д.Д.О.С. 351, впоследствие изменено в „Д.Д.О.С. по 159 ПМС“. Трудовият договор е сключен като безсрочен, за пълно работно време – 8 часа. Съгласно утвърдената длъжностна характеристика, длъжността, заемана от ищеца е била: пазач-техник Пункт за управление на радиопредавателен център, а преките задължения на ищеца са включвали да охранява определените обекти съгласно плана за охрана, поС.но поддържане на радиовръзката с координационния щаб за действие при кризи, да поддържа аварийното осветление в изправност и вентилационната уредба на пункта, да участва в охраната на всички мероприятия, организирани от Община С.. Преките задължения на ищеца са включвали да следи за пропускателния режим на хората и МПС, влизащи и излизащи на територията на обекта, ; да не допуска чужди лица до охраняемия обект, както и други произтичащи от това задължения, като в т. 8 е посочено, че ••••••••••••. По делото са представени четири броя графици на дежурни – ПУ С., в които фигурира и името на ищеца, като в същите е посочено, че охраната се осъществява на двусменен режим на работа – първа смяна от 07: 00 часа до 19: 00 часа, а втора смята от 19: 00 часа до 07: 00 часа. Не се спори и се установява от преписката, изпратена от РЗИ П., че през 2017 г. след заболяване, ищецът е бил освидетелстван от ТЕЛК след поставена водеща диагноза: Исхемична кардиопатия, определен му е процент намалена работоспособност – 50% за срок от три години, посочени са противопоказания – тежък физически труд, психическо напрежение в издаденото ЕР на ТЕЛК № ••••••••••••••••• г. и при постъпване на работа ищецът е страдал от посоченото заболяване. С ЕР на ТЕЛК № •••• от 102 от 10.06.2020 г. ищецът е преосвидетелстван, определени са му 40% трайна неработоспособност при същата диагноза и в противопоказанията е посочено: тежък физически труд, нощен труд. Следващото преосвидетелстване на ищеца е било извършено през 2023 г., като е издадено ЕР на ТЕЛК № •••• от 70 от 28.06.2023 г., с което на ищеца са определени 58% намалена трудоспособност, посочена е същата диагноза, а в т.14 от решението изрично е записано, че изпълняваната от ищеца работа е подходяща за здравословното му съС.ие. Посочени са противопоказания – без тежък физически труд и нощен труд. От съществено значение в настоящия случай е представената от РЗИ производствена характеристика на ищеца, съставена от ответната община, в която изрично е посочено, че същият полага нощен труд (л.399 от делото, т. 8 – Професия, длъжност). Производствената характеристика е била изготвена от ответника на 22.05.2023 г., а решението на ТЕЛК е постановено на 28.06.2023 г., т.е. характеристиката е била взета предвид при постановяване на предписанията на здравния орган. По делото са представени правилник за вътрешния трудов ред, личното трудово досие на ищеца, съдържащо данни за заболяването му, професионалната му квалификация, трудовия стаж, допълнителни споразумения по трудов договор, както и други документи, през правно значение за спора, касаещи периода, през който ищецът е замела длъжността. Със заповед № •••• г. на Община – С., връчена на същата дата, трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1 т. 9 пр. I-о от КТ, поради невъзможност на ищеца да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност. В заповедта е посочено, че в ответната община няма друга подходяща длъжност за заемане от ищеца.

При оспорване на законността на уволнението ищецът въвежда следните основания: несъобразяване с предписанията на здравните власти, превратно тълкуване на предписанията им и дискриминационно отношение.

За да е законно прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325 т.9 от КТ, са необходими две кумулативни предпоставки: невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност и липса на друга подходяща за здравословното съС.ие на работника или служителя работа в предприятието. Невъзможността за изпълнение на работата в първата хипотеза, поради болест, довела до трайна неработоспособност означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50%, въпрос, който е от компетентност на ТЕЛК и се установява по съответния ред. В конкретния случай още при приемането му на работа ищецът е бил освидетелстван с 50% намалена работоспособност, представил е предписанието на здравните власти пред работодателя, а в етапа на преосвидетелстване, предхождащо прекратяване на трудовото правоотношение, в експертното решение на здравните органи изрично е посочено, че изпълняваната от него длъжност е подходяща за здравословното му съС.ие, като пред самите органи е била представена производствена характеристика, изготвена от ответната община, в която нощният труд е изрично посочен, т.е. съобразяван при даване на заключение, че длъжността е подходяща за заемане от ищеца. Въпросът е медицински, изцяло от компетентността на ТЕЛК и в тази връзка съдът изцяло споделя доводите на ищеца, че при неяснота, работодателят е следвало да поиска от ТЕЛК допълване или изясняване на предписанието съгласно чл. 3 ал.2 от Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г. Споделят се доводите на ищеца и по въпроса, че само здравните органи имат компетентността да извършат преценка дали дадена длъжност е подходяща за заемане от конкретно лице с определен процент намалена трудоспособност, че преценката им не подлежи на проверка за правилност от съда и не може да бъде ревизирана нито посредством експертни заключения, нито чрез становища на службите по трудова медицина. В решение № 65 от 03.07.2019 г. по гр. дело № 1666/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 325 ал.1 т.9 от КТ не е доказано когато невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена неработоспособност или по здравни противопоказания не е установена чрез заключение на териториалната експертна лекарска комисия, която е специализираният медицински орган, установяващ невъзможността работникът или служителят да не е в съС.ие да изпълнява трудовите си задължения по трудовото правоотношение, респ. че конкретна длъжност е противопоказна за здравето на лицето и тези въпроси не може да бъдат поставяни на последваща преценка от службите по трудова медицина (решение № 266 по гр. д. № 814/2009 г., ВКС, III г. о., решение № •••••••••••••••.). В конкретния случай здравните органи изрично са посочили в решението си, че заеманата от ищеца длъжност е подходяща. В посоченото решение е прието също, че определянето на работата като подходяща - такава, която трудоустроеният поради болест и намалена работоспособност работник може да изпълнява при квалификацията и здравословното му съС.ие, се прави по реда и за целта на специалната закрила - трудовото правоотношение с работника или служителя да се запази за подходящата работа. По всички изложени съображения, съдът намира, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване законността на извършеното уволнение, поради което същото следва да бъде отменено без съдът да се произнася по останалите наведени основания за незаконност и без да обсъжда събраните в тази насока доказателства – свидетелски показания и писмени доказателства, като неотносими към предмета на спора – законност на уволнението поради медицински противопоказания.

При установяване основателност на първата предпоставка за незаконност на уволнението, съдът не следва да обсъжда налице ли е втората кумулативна такава – наличие на подходяща за заемане длъжност от ищеца.

По изложеното съдът приема, че работодателят не установи при условията на пълно и главно доказване законността на уволнението и същото следва да се отмени.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ член 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Тъй уволнението се признава за незаконно и се отменя, съдът приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност: пазач в „Д.Д.О.С. по 159 ПМС“.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ член 344, ал. 1, т. 3 от КТ. За да бъде уважен искът с правно основание член 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с член 225, ал. 1 от КТ, задължително трябва да са налице следните три предпоставки: на първо място, уволнението на работника или служителя трябва да бъде признато за незаконно. На второ място трябва да е налице вреда. Вредата, подлежаща на обезщетяване се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника или служителя за времето след уволнението, през което е останал без работа, но не за повече от шест месеца. Третото задължително условие е причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Ако лисва коя да е от трите предпоставки, така предявения иск следва да бъде отхвърлен.

В конкретния случай уволнението е признато за незаконно и като такова следва да бъде отменено. Ищецът, при негова доказателствена тежест установява, че не е започнал работа при друг работодател, като представя за констатация трудова книжка, в която последното отбелязване е направено от ответника в процеса. Трудовата книжка е представена след изтичане на 6 месеца от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В тежест на ищеца е да докаже и размера на претърпените вреди. От заключението на неоспорената съдебна счетоводна експертиза се установява, че размерът на обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ е, както следва: за 1 ден – 54.63 лева, за 1 месец – 1201.86 лева; за 6 месеца – 7211.16 лева. Ищецът в хода на производството е ангажирал доказателства за размера на полученото от него трудово възнаграждение и за обстоятелството и, че не е започнал работа по трудово правоотношение за период от 6 месеца. При това положение искът за заплащате на обезщетение за оставане без работа след уволнението се явява основателен и доказан до размера от 7211.16, т.е. в пълния предявен размери следва да се уважи изцяло.

ОТНОСНО разноските: Ищецът претендира разноски и такива му се следват на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. По делото е представен списък с разноски и доказателства за реализирани такива в размер на 2750 лева и следва да се осъди ответника да ги заплати в пълен размер.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на по 30 лева за двата неоценяеми иска, 288.45 лева по иска за обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ, разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева, заплатени от бюджета на съда.

Мотивиран от изложеното съдът