Решение № 9593 от 21.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2418/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е за ново разглеждане на жалбата на И. О. Т. от гр. Провадия, [ЕГН], срещу Ревизионен акт № Р-030000318000079-091-001/29.08.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден частично с Решение № 250/04.12.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП. Производството се развива след отмяната на Решение № 2974/17.03.2025 г. по адм.д. № 2820/2023 г. по описа на Административен съд – Варна с Решение № 9352/07.10.2025 г. по адм.д. № 5030/2025 г. по описа на Върховния административен съд. В жалбата са изложени твърдения за допуснати в ревизионното производство съществени процесуални нарушения, за необоснованост на ревизионния акт и за противоречие с материалноправните норми. По-конкретно жалбоподателят твърди, че от ревизионния акт не се установява по какъв начин и въз основа на какви доказателства е определена данъчната основа за облагане за всяка от ревизираните години. Счита, че ревизиращите незаконосъобразно са се позовали на доказателства, събрани в досъдебното производство срещу него, без да са били преценени обективно. Твърди, че неучастието на ревизираното лице в процеса на събиране на доказателства по досъдебното производство е пречка събраните в последното експертизи да са му противопоставими. Позовава се на актовете по н.о.х.д. № 730/2019 г. и по гр.д. № 2174/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, според които не е установено предоставянето на заеми и получаване на лихви по тях, с изключение на един единствен случай, както и на разликата между оценката на намереното у жалбоподателя злато в наказателното и в гражданското производство. Посочва още, че не са съобразени абсолютните давностни срокове, както и авансово платените данъци. Допълнително в хода на първото и настоящото съдебно производство са изложени твърдения, че Т. не е местно лице и не подлежи на облагане по ЗДДФЛ, че част от оценените златни накити не принадлежат на него и на семейството му, а на трети лица. Собствените им накити били получени като обичайни дарове, а не придобити с неустановени доходи. Твърди и получени като дар суми във връзка със семейни събития. Счита, че неправилно са определени началните салда за ревизираните години, като посочва суми, с които е разполагал в началото на всяка от годините. Оспорва приетите за получени от него като лихви суми, както и сумите, които според ревизионния акт е давал на заем и е получавал обратно. Моли за отмяна на ревизионния акт, претендира присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски по списък. Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП моли жалбата да бъде отхвърлена и ревизионният акт да бъде потвърден в обжалваната част. Посочва, че твърденията в жалбата са неоснователни, че при новото разглеждане на делото са спазени указанията на ВАС и е установена пазарната цена на непаричния доход на Т.. Счита за недоказани твърденията на жалбоподателя, че не е местно лице, както и останалите твърдения във връзка с посочените в ревизионния акт приходи и доходи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на направените разходи за СОЕ. Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното: Предмет на обжалване в настоящото производство са част от установените с Ревизионен акт № Р-03000318000079-091-001/29.08.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, частично потвърден с Решение № 250/4.12.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, задължения, посочени по-долу. Към датата на подаване на жалбата до съда, обжалваните задължения, установени в ревизионно производство, протекло по реда на чл. 122 от ДОПК, за данък върху годишна данъчна основа, определена по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ, са както следва: за 2012 г. - 1 789,83 лева главница и лихва 1 908,64 лева, за 2013 г. - 1 193 лева главница и лихва 1144,62 лева, за 2015 г. - 2 624 лева главница и лихва 1981,60 лева, за 2016 г. - 881 лева главница и лихва 576,21 лева, за 2017 г. - 12 545 лева главница и лихва 6 939,94 лева. С Решение № 2974/17.03.2025 г. по описа на Административен съд – Варна, постановено по адм.д. № 2820/2023 г. при първото разглеждане на жалбата, ревизионният акт е отменен частично по отношение на установените задължения за 2012 г. за размера над 888,86 лева главница и 943,12 лева лихви, а жалбата е отхвърлена в частта на определените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 17 243 лева главница и 10 642,37 лева лихва. В отменителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Поради това предмет на разглеждане в настоящото производство са задълженията за 2012 г. - 888,86 лева главница и лихва 943,12 лева, за 2013 г. - 1 193 лева главница и лихва 1144,62 лева, за 2015 г. - 2 624 лева главница и лихва 1981,60 лева, за 2016 г. - 881 лева главница и лихва 576,21 лева и за 2017 г. - 12 545 лева главница и лихва 6 939,94 лева. Обжалваният ревизионен акт е издаден в ревизионно производство, образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318000079-020-001/5.01.2018 г. с обхват задълженията на физическото лице И. О. Т. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2017 г. При ревизията е установено, че Т. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, регистриран като ЕТ „И. Т.“, но не извършва дейност като ЕТ, няма регистрация по ЗДДС. Не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди, няма регистрирани трудови договори или регистрация като самоосигуряващо се лице, не е бил осигуряван. Няма данни за получавани доходи в база данни „Справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми“. Установено е, че е женен и има две деца, малолетни през ревизираните периоди. Не е придобивал движими и недвижими вещи. В хода на ревизионното производство на жалбоподателя са изпратени две искания за представяне на документи и писмени обяснения. С Искане № Р-03000318000079-040-001/10.01.2018 г., връчено на 19.01.2018 г., му е указано да предостави писмени обяснения и документи за получени доходи, приходи и направени разходи за периода на ревизията. От задълженото лице е депозиран отговор с вх. № 1068 / 23.01.2018 г., Декларация по чл. 62, ал. 5 от ЗКИ за разкриване на банкова тайна, не са представени други доказателства. С Искане № Р-03000318000079-040- 002/21.03.2018 г., връчено на 22.03.2018 г., от Т. са поискани писмени обяснения и документи с копия на банкови извлечения от банковите сметки на дъщерите му и декларации за разкриване на банкова тайна. Изискани са копия на договори за парични заеми, плащания, които са извършени за периода на ревизията от 2012 г. до 2017 г., копия на разписки, квитанции, банкови бордера и др., удостоверяващи предаване/връщане на парични средства по сключени договори за парични заеми за същия период, копия на нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки, нотариални покани и др., свързани с направени обезпечения по сключени договори за парични заеми; копия на договори, удостоверяващи получени в залог движими вещи срещу предоставени парични заеми; копия на съответните документи, удостоверяващи произхода на предоставените от Т. в заем парични средства.; копия на съответните документи, удостоверяващи произхода на намерените в дома на му златни накити на стойност 115 260,45 лв. Изискана е информация за всички лица, на които Т. е предоставил заеми, размер, дата на предоставяне; уговорени лихви; върнати лихви и главница; дати на връщане - на всяко лице поотделно. Изискана е информация как са върнати сумите - документи, размери, кога и къде, както и доказателства за произхода на предоставените парични средства, получавало ли е ЗЛ вещи в залог срещу отпуснатите парични заеми - описание/вид, количество, идентификационни данни, регистрационни номера и пр. на тези вещи, данни за собствеността; учредявани ли договорни ипотеки върху недвижими имоти като обезпечение при предоставянето на паричните заеми на трети лица. С вх. № 3773/23.03.2018 г., е депозирана декларация по чл. 62, ал. 5 от ДОПК от Т. и Н. М. в качеството им на родители на М. О. и С. О. за разкриване на банкова тайна по банковите сметки на децата им. Други писмени обяснения и доказателства от ревизираното лице по първото и по второто искане не са представени. В хода на ревизията към доказателствата са приобщени получени от МВР доказателства - протоколи за разпити, протокол за оглед на веществени доказателства и други. От тези доказателства органите по приходите са установили, че Т. е предоставял заеми срещу лихва, като е получавал приходи от лихви, които не са необлагаеми по смисъла на ЗДДФЛ и подлежат на облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ, вр. чл. 35, т. 3 от същия закон. Направена е проверка в регистър „Заеми“ и е установено, че няма данни за декларирани предоставени от Т. заеми. Предвид това, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 7 от ДОПК, а именно, че до започване на ревизията Т. не е подал декларация за получените доходи през ревизираните години, че са налице данни за укрити приходи или доходи и че получените приходи и доходи не съответстват на имущественото състояние на лицето за ревизирания период. Във връзка с това са изготвени Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-03000318000079-113-001 /08.06.2023 г., уведомление по чл. 124, ал.1 от ДОПК № Р-03000318000079-139-001/08.06.2023 г., както и искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-03000318000079-040- 003/08.06.2023 г. Уведомленията са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, няма данни да са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Предвид това при ревизията е извършен анализ на имущественото състояние, приходите и доходите на Т. въз основа на служебно събраните данни, движението и наличностите по банковите му сметки, като е направена съпоставка между извършените от лицето разходи по данни от трети лица и получените приходи и доходи за ревизирания период. Във връзка с разходите на Т. са събрани доказателства за декларирани доставки в дневниците за продажби по ЗДДС на други задължени лица към Т., за платени местни данъци и такси за собствени имоти в Община Провадия, данъци за собствени автомобили, глоби и лихви за забавени плащания, събирани от Община Провадия. справки за издадени и платени фактури за ВиК услуги, за електроенергия и други. Във връзка с приходите, до лицата, които са разпитани в досъдебното производство и са посочили, че са получили заеми от Т., са изпратени искания за предоставяне на документи и писмени обяснения. От всички изпратени искания, голяма част не са получени, част от запитаните са отговорили, че не познават Т.. Обяснения за получен и съответно върнат заем е дал само Д. А. А. през лятото на 2014 г. А. е посочил, че е взел 200 лв. заем от Т., като уговорката била за 6 месеца да върне сумата от 400 лв. Паричната сума върнал на заемодателя в срок, договор не бил сключен, от А. не било предоставено обезпечение за заема. Предвид това за определяне на приходите, доходите и имуществото органите по приходите са се позовали по-специално на протоколите за разпит на свидетели, предоставени от органите на МВР по воденото срещу Т. досъдебно производство, които са приели за официални документи. По тях са установили сумите, които са посочени от разпитаните в досъдебното производство лице като получени заеми, върнати заеми и платени лихви по предоставени от него заеми, както следва: За 2013 г. – 2155,83 лева дадени заеми, 2155,83 лева върнати главници, 11 934,98 лева получени лихви, За 2015 г. – 31 293,28 лева дадени заеми, 6 845,41 лева върнати главници и 9 845,41 лева получени лихви, За 2016 г. – платена сума за откупуване на камион И. – 5 340 лева, дадени заеми 2 861,17 лева, върнати главници 1 470 лева, всичко платени лихви 250 лева, За 2017 г. – всичко дадени заеми 1100 лева, върнати главници 19 010,39 лева, платени лихви 430 лева. Намерените при обиска и претърсването на Т. от 05.10.2017 г. парични средства в брой 9 935,78 лева (от които 3265 евро и 3500 лева) са счетени за суми с неустановен произход, за които не е доказано, че са необлагаеми, обложени или освободени от облагане, поради което е прието, че следва да се включат в данъчната основа като доходи с неустановен произход, подлежащи на облагане. Намерените при обиска и претърсването на Т. от 04.10.2017 г. златни накити, иззети с протокол от 04.10.2017 г., са оценени от съдебно-оценителна експертиза по гр.д. № 2174/2018 г. по описа на ВОС, с ищец КПКОНПИ и ответник И. О. Т.. Според заключението общата пазарна стойност на всички накити с общо тегло 1784,99 грама възлиза на 115 260,45 лева. Така установените приходи, доходи и разходи са анализирани за целите на съпоставката на имущественото и финансовото състояние на Т. с декларираните му доходи за ревизираните периоди. За начално салдо към 01.01.2012 г. е определена сума 0 лева, тъй като Т. не е представил декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за налични парични средства в брой към началото на всяка от ревизираните години. Същото е крайното салдо към 31.12.2017 г., тъй като наличности към тази дата не са декларирани. Установените приходи от лихви са включени в баланса на паричните потоци. Добавени са приходите от лихви, начислени по банковата сметка на Т., съответно по 0,07 лева за 2014, 2015 и 2016 г. и 0,09 лева за 2017 г. Като приходи са отразени и върнатите главници по дадени от Т. заеми. Включени са разходите за комунални услуги по фактури от доставчици „ВиК Варна“ ООД, „Енерго про Продажби“ АД, за покупки от „Метро кеш енд кери“, „Информационно обслужване“ АД, за нотариални услуги. Като разходи са отразени СМР, включително довършителни строителни работи, свързани с обект "Преустройство и промяна предназначението на масивна постройка - магазин и гараж за кафе-аперитив“, находящ се в гр. Провадия, УПИ ХІІІ-•••, кв. 26, по извършена пазарна оценка в ревизионното производство, според която тези СМР са на стойност 11 800 лв., с включена 10% печалба за предприемача, без включен ДДС, или разходите са приети за 14 160 лева с ДДС, направени през 2012 г. Като разходи са добавени и платените средства за придобиване на камион „Ивеко“ през 2016 г. – 5 340 лева. В разходната част са включени и платените банкови такси. При съпоставката на имущественото и финансовото състояние, средствата за издръжка, приходите и доходите на Т. са получени следните превишения на разходите над приходите и доходите.: За 2012 г. – 18 729,39 лева, За 2013 г. – 0 лева, За 2014 г. - 403,79 лева, За 2015 г. - 16 398,29 лева, За 2016 г. - 8 615,03 лева, и За 2017 г. – 0 лева. Съответно сумите на превишенията за 2012, 2014, 2015 и 2016 г. са приети за данъчна основа за облагане, определена по реда на чл. 122 от ДОПК, вр. чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. За 2013, 2015, 2016 и 2017 г. към основата за облагане са добавени получените суми от лихви, представляващи недекларирани доходи по чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ. За 2017 г. в данъчната основа е включена стойността на иззетите златни накити, които поради липса на доказателства и установени източници на доходи за придобиването им са приети за придобити чрез доход с неустановен произход, подлежащ на облагане по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, в размер на 115 260,45 лева. Като такъв доход са приети и намерените и иззети суми в брой 9 935,78 лева. По този начин данъчната основа за облагане и дължимият данък за ревизираните години са определени, както следва: 2012 г. 18 729,39 лева данъчна основа по чл. 122 от ДОПК, вр. чл. 35, т. 6 от ЗЗДФЛ, съответно 1 872 лева дължим данък и лихви 1 986,28 лева до датата на ревизионния акт; 2013 г. 11 934,98 лева данъчна основа по чл. 122 от ДОПК, вр. чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ, съответно 1 193 лева дължим данък и лихви 1 144,62 лева до датата на ревизионния акт; 2014 г. 403,79 лева данъчна основа по чл. 122 от ДОПК, вр. чл. 35, т. 6 от ЗЗДФЛ, съответно 40 лева дължим данък и лихви 34,31 лева до датата на ревизионния акт; 2015 г. 16 398,29 лева данъчна основа по чл. 122 от ДОПК, вр. чл. 35, т. 6 от ЗЗДФЛ, 9 845,41 лева данъчна основа по чл. 122 от ДОПК, вр. чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ, съответно 26 243,70 лева обща данъчна основа, 2 624 лева дължим данък и лихви 1 981,60 лева до датата на ревизионния акт; 2016 г. 8 615,03 лева данъчна основа по чл. 122 от ДОПК, вр. чл. 35, т. 6 от ЗЗДФЛ, 250 лева данъчна основа по чл. 122 от ДОПК, вр. чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ, съответно 8 865,03 лева обща данъчна основа, от която са приспаднати внесените вноски за здравно осигуряване в размер на 50,40 лева на основание чл. 36 от ЗДДФЛ, определена е данъчна основа 8 814,63 лева, дължим данък 881 лева и лихви до датата на ревизионния акт 576,21 лева; 2017 г. 430 лева данъчна основа по чл. 122 от ДОПК, вр. чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ, 125 196,23 лева данъчна основа по чл. 122 от ДОПК, вр. чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ (стойност на имуществото, придобито с доходи с неустановен характер, и налични суми с неустановен произход). От 125 626,23 лева обща данъчна основа са приспаднати направените вноски за здравно осигуряване в размер на 174,80 лева, определена е данъчна основа 125 451,43 лева, 12 545 лева дължим данък и лихви 6 939,94 лева до датата на ревизионния акт. С Решение № 250/04.12.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „ОДОП“ по жалбата на Т. по чл. 152 от ДОПК, са отменени задълженията за 2014 г., тъй като е прието, че превишението на разходите над приходите и доходите е незначително, а за 2012 г. е намалена данъчната основа със сумата 741,12 лева, която е счетена за необосновано включена в паричния баланс. Данъчното задължение за 2012 г. е изменено на 1 798 лева и лихви върху него в размер на 1 908,64 лева. При първото разглеждане на жалбата по указания на съда с уточняваща молба с.д. № 627/2024 г. са прецизирани твърденията на жалбоподателя по фактите, а именно: За 2012 г. оспорва, че наличните парични средства в началото на периода са 0 лв., тъй като на 11.06.2011 г. по повод кръщене на М. О. са получени по дарение 5 150 евро или 9 950 лв. и тази сума е била налична към 1.01.2012 г. Твърди, че е полагал личен труд извън трудови договори в строителството като строителен работник, наеман от частни лица, от 2009 г. до 2011 г. работил в Австрия, а от 2011 г. до 2016 г. работил в Германия и Полша, като месечно е получавал суми в левова равностойност на 1500–2000 лева, които са били изпращани ежемесечно в България по физически лица. Твърди, че не е местно лице съгласно ЗДДФЛ. Оспорва определената стойност на подобренията върху имота, като твърди, че не е 14 160 лв., а по-малко, защото закупувал само материали, а трудът бил от близки. За 2013 г. сочи, че наличните средства в началото на годината са били не по-малко от 10 000 лв., твърди, че не е получил посочените лихви, а има необлагаеми доходи в чужбина, защото не е местно лице, оспорва размерите на дадените и върнатите му главници по заеми. За 2014 г. оспорва началното салдо, като твърди, че е имал налични не по-малко от 10 000 лв., че доходите му в чужбина са необлагаеми, тъй като не е местно лице. Посочва, че на курбан на С. О. са дарени средства в размер на 25 000 лв., оспорва размерите на дадените в заем и върнатите главници по заеми. За 2015 г. сочи, че в началото на периода е имал в брой не по-малко от 20 000 лв, че не е получавал лихви по заеми, че има необлагаеми доходи в чужбина, защото не е местно лице, оспорва размерите на дадените в заем и върнатите главници по заеми. За 2016 г. сочи, че в началото на периода наличните средства са били не по-малко от 20 000 лв., че не е получавал лихви по дадени заеми, че има необлагаеми доходи в чужбина, защото не е местно лице, оспорва размерите на дадените в заем и върнатите главници по заеми. За 2017 г. твърди, че наличните средства са били не по-малко от 20 000 лв., че не е получавал суми за лихви. Във връзка със златото твърди, че част от намереното злато не е негова собственост и не е придобито през 2017 г., а голяма част е придобито преди ревизирания период като подаръци от роднини, закупено от заложни къщи. Сочи, че част от златните накити, подробно изброени в молба на л. 24 от делото, са собственост на него, жена му и дъщеря му. Останалите накити твърди, че са на семейство на А. А., като те са били поставени в отделни торбички и така са открити при огледа. Оспорва размерите на дадените в заем и върнатите главници по заеми. Във връзка с тези твърдения при първото разглеждане на делото са събрани доказателства, както следва. Приобщено е н.о.х.д. № 730/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна и ДП № 50/2017 г. по описа на ОДМВР – Варна. Наказателното производство е приключило със споразумение, по силата на което Т. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 252, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, за това, че през периода от началото на 2012 г. до 2.10.2017 г. в гр. Провадия, при условията на продължавано престъпление, без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение. За извършеното деяние на Т. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 4 години. Разпитани са свидетели във връзка с твърденията, че Т. не е местно лице в България за целите на облагането с данъци върху доходите. М. О. Т. - сестра на жалбоподателя е посочила, че от 2009 г. Т. е работил в чужбина като строителен работник, като се прибирал в страната за около месец. През 2012 г. направил ремонт на гаража и къщата им. Строителните материали били закупени от Т., като ремонта бил извършен от жалбоподателя и баща му. Според свидетелката Тасмов получавал около 2400 лв. или 2400 евро на месец, докато работел в чужбина – в Австрия и Германия. В началото изпращал пари на жена му, впоследствие те също се преместили да живеят при него. Т. не може да си спомни от кога семейството живее извън България. Обяснила е, че имат традиция при сватби, кръщенета да се подаряват пари и злато. Другият й брат правил ремонт на къщата, поради което парите и златата били оставени в дома на Т.. Посочила е, че е правено кръщене на малката дъщеря на Т., като била на една годинка, а след това имало абитуриентска на голямата дъщеря. Разпитана е Е. М. А., съседка на Т., която е посочила, че от 2009 г. Т. работил в чужбина, занимавал се със строителство, през това време жена му не работела, а се грижела за децата. Т. и семейството му били в чужбина, като се връщали 1-2 пъти годишно. В имота на жалбоподателя имало гараж, който бил преустроен в магазин през 2013 г. При тържества като рождени дни, кръщене роднините и приятелите си подарявали злато. А. присъствала на рожден ден на децата на Т., подарила обеци и синджирчета. З. Ш. Д. е посочила, че познава жалбоподателя от 2009 г., тогава той работел в чужбина – в Австрия и Германия. Получавал около 2400 евро на месец. Жената и децата на Т. били в България. На семейни празници се подарявало най-вече злато, а понякога пари. Братът на И. държал златото в жалбоподателя. Свидетелката сочи, че не е влизала в дома на жалбоподателя, но знае, че там Т. съхранявал златото на брат си. Свидетелката не може да се сети коя година е била на кръщене на дете на Т., нито посочва името на детето. Бащата на жалбоподателя, О. Т. А. е посочил, че от 2009 г. Т. работи в чужбина като строител, семейството му живеело в чужбина. При работата си в чужбина получавал по 2000 – 2500 общо, от които плащал квартира и други разходи, като оставали по около 2000 лева, които изпращал в страната по бусове или по приятели. През 2017 г. събрал пари и решил да направи магазин, купил материалите, а той (бащата) направил ремонта. При извършения обиск от полицията в дома на Т. имало злато на брат му. Приета е справка от НБД, според която дъщерите на Т. - С. и М. – са родени съответно 2005 и 2010 г. При първото разглеждане на жалбата е назначена и приета съдебно-оценителна експертиза за стойността на вложените материали в обект „Преустройство и промяна предназначението на масивна постройка гараж за кафене-аперитив“, според заключението на която строителните материали възлизат на сумата от 5 060,34 лв. По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, по която е извършена съпоставка на имущественото и финансово състояние, средствата за издръжка и декларираните доходи от Т. за ревизирания период. В .л. е установило, че 2012 г. Т. дължи данък 1 798,83 лева, за 2013 г. – 1 193 лева, за 2014 г. – 40 лева, за 2015 г. - 2 624 лева, за 2016 г. - 881 лева и за 2017 г. - 12 545 лева главници и съответните лихви. Представен е и втори вариант на заключението, в хипотезата на налични средства в началото на всеки един от данъчните периоди в заявените в молба от 15.01.2024 г. размери, данните от НОХД № 730/2019 г., и без включване в резултата за 2017 г. на стойността на намерените златни накити 115 260,45 лева. При новото разглеждане на жалбата, съобразно мотивите на Решение № 9352/07.10.2025 г. по адм.д. № 5030/2025 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено решението при първото разглеждане на жалбата и делото е върнато за ново разглеждане, с Разпореждане № 11312/20.10.2025г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание е указал на ответника, че следва да представи доказателства, че към 05.06.2023 г. Г. З. Х. не е служител на ТД на НАП – Варна, както и доказателства за компетентността на Е. С. Х. да издаде решение за изземване по чл. 7 от ДОПК, както и му е указано, че носи доказателствената тежест за установяване на пазарната цена на непаричния доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, като му е дадена възможност да представи писмените доказателства, с които разполага и да изчерпи доказателствените си искания. Във връзка с наличието на обстоятелства за промяна в състава на ревизиращите и компетентност на изземващия ревизията орган по приходите са представени и приети от съда Заповед № З-802/31.12.2021 г. относно преназначаването на Г. Х. на длъжност извън ТД на НАП – Варна – в ЦУ на НАП, Дирекция „ОДОП“ - Варна. Що се отнася до компетентността на Е. С. Х. да издаде решение за изземване на ревизионно производството по чл. 7 от ДОПК, същата се установява от т. ІІ от Заповед № Д-48/14.01.2022 г., представена на електронен носител при новото разглеждане на жалбата и приета от съда в с.з. на 17.12.2005 г. Във връзка с пазарната цена на непаричния доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ (златните накити) е допусната съдебно – оценителна експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото и при необходимост извърши оглед на вещите, находящи се в сейф № 1402 на Обществения трезор на БНБ - гр. София, да определи пазарната цена на вещите, описани в молба С.д. 18019/04.11.2025 г. (л.12, 13 и 14 от делото) и в протокол за оглед на веществени доказателства от 05.10.2017 г., като пазарната цена бъде определена към дата 04.10.2017 г. съобразно методите на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК. Според заключението на вещото лице описаните в молбата накити са с установено съдържание на злато и грамаж, извършен им е оглед от същото вещо лице по гр.д. № 2174/2018 г. на Окръжен съд – Варна, и средната пазарна цена на грам готово изделие (накит) 14 карата, проба 585 е в размер на 65 лева на грам. За единия от накитите, който е повреден, е дадена пазарна цена като за материал 38 лева на грам, определена е точна оценка по изделие, както и обща пазарна стойност на всички оценени накити с общо тегло 1784,99 грама в размер на 115 260,45 лева. В с.з. на въпроси на страните вещото лице уточни, че е правило оглед на всички накити за целите на оценката по делото с КОНПИ и е установило, че са с държавна маркировка и с фиксиран грамаж, представляват бижутерийно злато 14 карата, с изключение на предметите, за които изрично е описала друг карат. Не са имали следи от ползване или повреди при огледа, които да окажат влияние върху цената, освен в изрично посочените случаи. Приета за сведение е представена от процесуалния представител на жалбоподателя справка за цените на златото в България от 2010 г. до 2016 г., изведена от интернет. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от лице с правен интерес. Жалбата е допустима, а разгледана по същество в частта, предмет на производството при новото разглеждане, е неоснователна. Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318000079-020-001/5.01.2018 г., с предмет задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ на Т. за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2017 г., и със срок за извършване на ревизията три месеца от датата на връчване на ЗВР - 19.01.2018 г. ЗВР е издадена от Д. К., заместник на Е. Х., в качеството й на началник сектор „Ревизии“ при Дирекция „Контрол“ ТД на НАП – Варна, оправомощена да възлага ревизии със Заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на Директора на ТД на НАП – Варна и съгласно Заповед № ДО27-79/4.12.2017 г. с която Д. К. е определена за заместник на Е. Х.. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03000318000079-020-001-020-002/19.04.2018 г., издадена от Е. Х. и връчена на жалбоподателя на 3.05.2018 г., е продължен срокът за извършване на ревизията. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03000318000079-020-020-003/11.05.2018 г., издадена от Е. Х. и връчена на жалбоподателя на 17.05.2018 г., е продължен срокът за извършване на ревизията. Със заповед № Р-03000318000079-023-001/12.06.2018 г. производството е спряно до приключване на образуваното досъдебно производство по ДП № 50/2017 г., Т. е уведомен на 26.06.2018 г. Със заповед № Р-03000318000079-143-001/5.06.2023 г. производството е възобновено. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03000318000079-020-004/5.06.2023 г. е изменен съставът на ревизиращите, тъй като единият от инспекторите вече не е служител на ТД на НАП. Заповедта за изземване на ревизионно производството по чл. 7 от ДОПК е издадена от компетентен орган съобразно т. ІІ от Заповед № Д-48/14.01.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Варна. Производството е приключило в установения срок след възобновяването със съставянето на Ревизионен доклад № Р-03000318000079-092-001/26.06.2023 г., и впоследствие е издаден Ревизионен акт № Р-03000318000079-091-001/29.08.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден в една част и изменен в друга с Решение № 250/4.12.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП. От горепосоченото следва, че заповедите по образуване и движение на ревизионното производство са издадени от компетентен орган, производството е приключило в определения срок с ревизионен акт с предписаните от закона форма и съдържание, издаден от органи, определени съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Решението, с което е потвърден частично ревизионният акт, е издадено от компетентен орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. Не се установяват допуснати в ревизионното производство съществени процесуални нарушения. Ревизионният доклад, въз основа на който е издаден обжалваният ревизионен акт, съдържа конкретно посочени както фактите, въз основа на които са направени изводи за недекларирани приходи/доходи в конкретни размери, така и доказателствата, въз основа на които са направени изводите, поради което твърденията в жалбата в обратния смисъл са неоснователни. След образуването на производството от жалбоподателя е поискано да представи доказателства във връзка с установяването на основата за облагане с данък върху доходите, както и множество други подробно описани в исканията обстоятелства от значение за установяване на задълженията му. По тези искания не са представени документи и писмени обяснения, с изключение на достъп до банковите сметки на ревизираното лице и дъщерите му. Предвид установените в производството несъответствия между получените приходи и доходи и извършените разходи и имущественото състояние на Т. за ревизираните периоди, както и липсата на подадени декларации за облагане с данък върху доходите на физическите лица, органите по приходите са преминали към особения ред за ревизия по чл. 122 и следващите от ДОПК. Във връзка с това са изпратени уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и искане за предоставяне на документи и писмени обяснения, които са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, след две неуспешни посещения на адреса по чл. 8 от ДОПК и след поискано съдействие от РУ на МВР – Провадия за връчване. Липсата на съдействие от страна на ревизираното лице е довела до служебно събиране на доказателства за установяване на обстоятелствата от значение за данъчното облагане на Т.. Доколкото ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по особения ред фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В случая изводът за несъответствие между декларираните и/или получените приходи и доходи с имущественото и финансовото състояние на лицето през проверяваните периоди и за наличие на данни за укрити приходи или доходи, е направен въз основа на изготвените при ревизията баланси на паричните потоци, в които са включени служебно събрани доказателства за приходите и разходите му. При провеждане на производството органите по приходите са установили служебно източници на доходи на ревизираното лице, източници на финансиране, имущественото състояние на лицето и извършваните от него разходи за съответния период. В имущественото състояние са включени установените движими вещи, пари, в направените разходи – разходите за комунални услуги, данъци, покупки и други по налични данни, както и разходите за подобрение на недвижим имот, като съдът констатира, че в тези разходи не са предвидени средства за издръжка и живот по статистически данни, тоест ревизираното лице е третирано благоприятно, доколкото разходната част на балансите му включва само комунални услуги и предоставени/върнати суми във връзка с извършваната лихварска дейност. След съпоставка на установените доходи и източници на финансиране с притежаваното имущество и направените разходи за съответния годишен период са констатирани описаните по-горе превишения. Освен това безспорно е установен видът на дейността на Т. – предоставяне на заеми срещу лихва, приходите от която подлежат на облагане с данък върху доходите, установено е безспорно и неподаването на декларации за облагане за ревизираните периоди, поради което са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и основателно е приложен особеният ред за ревизиране. Не са допуснати съществени процесуални нарушения с приобщаването към ревизията на доказателства, събрани в досъдебното производство и по гр. д. № 2174/2018 г. по описа на ВОС, доколкото същите са изготвени от друг държавен орган при упражняване на правомощията му, като дадените пред този орган под страх от наказателна отговорност свидетелски показания, от които са установени сумите на заемите и лихвите и предоставянето и връщането им, съдът приема за обективни и достоверни. Макар участието на Т. при това събиране да е ограничено, възможност да докаже благоприятните за себе си факти той е имал както в ревизионното, така и в съдебното производство. Не кореспондира с фактите твърдението, че според съдебните актове в другите водени срещу Т. производства (н.о.х.д. № 730/2019 г. и по гр.д. № 2174/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна) той е предоставил един-единствен заем. По приложението на материалния закон, съдът намира следното. В жалбата си, жалбоподателят се позовава на изтекла абсолютна погасителна давност за задълженията, установени в ревизионния акт. Във връзка с това съдът констатира, че съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10–годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в изрично изброени случаи. Тези случаи не са налице в разглежданото производство, доколкото спирането на ревизионното производство е извършено на 12.06.2018 г., когато чл. 171, ал. 2 от ДОПК не е предвиждал наличието на наказателно производство като изключение от абсолютния давностен срок. При липса на преходна разпоредба в ДОПК относно сроковете по изменената норма и на изрично придадено обратно действие на редакцията на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, следва да се приеме, че е налице непълнота в закона, която се преодолява по тълкувателен път, като приложима е редакцията към момента, в който давностните срокове са започнали да текат. Противното би придало обратно действие на новата материалноправна норма, която по дефиниция действа занапред, а с това биха се породили нови, несъществуващи към възникване на вземането и началото на срока правни последици. Освен това настоящият чл. 171, ал. 2, т. 3 от ДОПК, в сила от 01.01.2021 г., изключва погасяването на публичните задължения само ако от изхода му зависи установяването или събирането на публичното задължение, което в случая не е така. Наказателното производство срещу Т. е образувано за престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК, а именно за извършване по занятие на банкови сделки без съответното разрешение. Макар да има връзка между разследваните деяния и произхода на приходите/доходите на Т., установяването или събирането на публичното задължение не зависи от изхода на наказателното производство, а от констатациите за укрити приходи или доходи и несъответствие между имущественото състояние на лицето и размера на декларираните приходи, доходи или безвъзмездно финансиране. Следователно за задълженията за съответния период, за които е изтекъл 10-годишният давностен срок към момента на разглеждане на жалбата от съда, ревизионният акт следва да се отмени без произнасяне по основанието и размера на задължението. Като се има предвид, че установените задължения са за данък върху доходите за съответната година, подлежали са на деклариране по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ (който във всички приложими ratione temporis редакции на разпоредбата е 30 април на следващата година), и на плащане в същия срок на основание чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ за 2012 и 2013 г. и на основание чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ за останалите ревизирани години. При това положение, абсолютната давност за задълженията за 2012 г. е изтекла на 31.12.2023 г., а за 2013 г. – на 31.12.2024 г. Тези дати са настъпили по време на съдебното производство по жалбата на Т. срещу ревизионния акт (образувано първоначално на 22.12.2023 г.), поради което според трайната практика на ВАС, съдът не дължи произнасяне съобразно чл. 160, ал. 4, изр. второ от ДОПК. Тъй като правилото на чл. 160, ал. 4, изр. второ от ДОПК не може да се тълкува и прилага разширително, по отношение на тези задължения оспореният ревизионен акт следва да се отмени като незаконосъобразен, без произнасяне по основанието и размера на задълженията. Във връзка с оспорването от страна на жалбоподателя на фактите, приети за установени от органите по приходите. Основно твърдение на жалбоподателя във връзка с констатациите за 2015, 2016 и 2017 г. е, че той не е бил местно за България лице и не е трябвало да декларира и да се облага за приходите и доходите си в България. Това твърдение не е доказано нито в хода на ревизията, нито в съдебните производства. За да се приеме, че Т. не е местно лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, необходимо е той при пълно и главно доказване да установи положителния, благоприятен за себе си факт, че няма постоянен адрес в България и пребивава извън страната повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Тези обстоятелства не са доказани. Част от разпитаните при първото разглеждане на жалбата свидетели са посочили, че от 2009 г. Т. е работил в чужбина, но не заявяват категорично, че това се отнася до всички ревизирани периоди, нито дават конкретни данни за периодите на пребиваване в чужбина. Налице е противоречие и в обясненията относно мястото на пребиваване на семейството, тъй като едни от свидетелите казват, че семейството е останало в България, а други – че съпругата и децата му са останали в България и той е пращал суми за издръжката им. Липсват всякакви документални следи от продължително пребиваване и полаган труд от Т. в чужбина – наемни договори, договори с работодатели/възложители, данъчни декларации, доказателства за социално/здравно осигуряване, доказателства за получени в чужбина доходи, банкови извлечения и други подобни. Липсват и доказателства семейството му да е пребивавало в чужбина, като регистрации за целите на социалните дейности и обучението на децата, здравна документация или други подобни. Свидетелите посочват, че получаваните от Т. възнаграждения в чужбина са изпращани в България на семейството му, което означава, че неговият център на жизнените интереси е в България, където се намира семейството му и където притежава имущество, което поддържа, преустроява и реновира, за което заплаща съответните данъци и което се ползва по предназначение, съдейки по заплащаните комунални разходи и покупки. Ето защо следва да се приеме за обоснован и законосъобразен изводът на органите по приходите, че Т. е местно лице на България за целите на облагането с данък върху доходите. Във връзка с началните салда за ревизираните години, които са приети от органите по приходите за целите на формиране на балансите на паричните потоци, съдът намира, че тези твърдения за налични не по-малко от 20 000 лева в брой в началото на 2015 г., 2016 г. и 2017 г. не са изложени в хода на ревизионното производство по реда на чл. 124 от ДОПК и не се подкрепят от нито едно от доказателствата по делото. Липсват доказателства и в подкрепа на твърденията за получени от децата му дарения в големи размери по битови поводи (кръщавка, курбан). Освен това тези поводи са настъпили в периоди, предхождащи разглежданите данъчни периоди, няма представени или ангажирани доказателства, че евентуално дарените суми са били съхранявани до следващи данъчни периоди, къде, от кого, в какви размери. Няма и причина да се приеме, че евентуално дарените на дъщерите му суми представляват негови лични приходи, за да бъдат включени при определяне на неговото имуществено състояние и баланса на неговите парични потоци. По размера на сумите, които са дадени в заем и евентуално върнати, съдът намира, че тези констатации на органите по приходите са направени въз основа на показанията, дадени от свидетелите – заемополучатели в досъдебното производство. Тези показания са последователни и в синхрон едни с други, както и с останалите събрани доказателства, поради което няма причина да се счита, че са недостоверни. Естеството на извършваната от Т. дейност, доходите от която не са декларирани и са установени с ревизионния акт, се установява безспорно от фактите, изложени в сключеното споразумение по н.о.х.д. № 730/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Наред с това не се установяват включени в таблиците за съпоставка на имущественото и финансовото състояние на Т. с приходите и доходите му суми, които не са обосновани със събраните доказателства, не се констатират допуснати сборни и методически грешки. Конкретното твърдение за 2017 г., че част от намереното злато не е негова собственост и не е придобито през 2017 г., а е придобито преди ревизирания период като подаръци от роднини, закупено от заложни къщи, не е доказано. Във връзка с това настоящият състав изцяло споделя вече изразените при първото разглеждане на жалбата мотиви. Показанията на свидетелите не съдържат конкретика относно брой, вид, описание на намерените накити, които са „чужда собственост“, като обстоятелството, че част от накитите са открити в отделни торбички при огледа, не обосновава непременно извода, че те са чужда собственост. Няма житейска логика Т. да съхранява чужди скъпоценни вещи в имот, където твърди, че не живее. Липсват и доказателства кога и по какъв начин са придобивани златните накити, поради което основателно органите по приходите са приели, че са придобити в данъчния период, в който са намерени, и съответно тяхната пазарна оценка е цена на придобиване, платена с доходи, които не са декларирани. Предвид това обосновано и законосъобразно органите по приходите са установили обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ като сума от годишните данъчни основи, определени по реда на чл. 122 от ДОПК за доходи, облагаеми по чл. 35, т. 3 (доходи от лихви) и по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ (доходи от всички други източници, всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО). Докато първият вид доходи е установен въз основа на свидетелските показания на лицата, получили/върнали заеми от Т. и платили съответните лихви, вторият вид е определен като парични средства с недоказан произход, които са намерени в брой, изразходвани са от Т. за извършване на текущи разходи над установените му приходи/доходи, както и за придобиване на движими вещи. По гореизложените съображения задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. - 2 624 лева главница и лихва 1981,60 лева, за 2016 г. - 881 лева главница и лихва 576,21 лева и за 2017 г. - 12 545 лева главница и лихва 6 939,94 лева са определени правилно и законосъобразно въз основа на установените в ревизионно производство по реда на чл. 122 от ДОПК обстоятелства. В тази част жалбата следва да се отхвърли. При този изход от производството, а именно, отмяна на задълженията за 2012 г. - 888,86 лева главница и лихва 943,12 лева и за 2013 г. - 1 193 лева главница и лихва 1144,62 лева, и отхвърляне на жалбата по отношение на задълженията за 2015 г. - 2 624 лева главница и лихва 1981,60 лева, за 2016 г. - 881 лева главница и лихва 576,21 лева и за 2017 г. - 12 545 лева главница и лихва 6 939,94 лева, разпределението на разноските следва да се извърши в съотношение 14,03 % за жалбоподателя и 85,97 % за ответника. Претендирани са разноски от жалбоподателя в размер на 4410 лева (2 254,80 евро), направени при първото разглеждане на делото, 237,74 лева (121,55 евро) такса за касационна жалба по адм.д. № 5030/2025 г. на ВАС, както и 400 евро адвокатско възнаграждение за новото разглеждане на делото в първата инстанция. Общата претендирана сума е 2776,35 евро, съответно на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 389,52 евро. Предвид установеното в диспозитива на Решение № 9352/07.10.2025 г. по адм.д. № 5030/2025 г. по описа на Върховния административен съд, че по отношение на присъдените разноски на жалбоподателя в размер на 261,80 лева Решение № 2974/17.03.2025 г. по адм.д. № 2820/2023 г. по описа на Административен съд – Варна е влязло в сила, тази сума следва да се приспадне от определените окончателно разноски в полза на жалбоподателя от 389,52 евро, или на жалбоподателя се дължат 255,66 евро. В полза на ответника следва да се присъди съответната част от сбора между юрисконсултското възнаграждение, определено въз основа на действащата към датата на устните състезания редакция на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, и платения депозит за вещо лице. При размер на юрисконсултското възнаграждение по чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ по 450 лева за всяка от двете инстанции (460,16 евро), и платен депозит в размер на 400 евро, 85,97 % от сбора се равнява на 739,48 евро. Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Административен съд – Варна, ІІІ състав