Решение № 163 от 3.4.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 337/2026 г.

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от О. С. К . с ЕГН ••••••••••, чрез адв. С. Б., срещу решение № 906/ 14.11.2025 г., постановено по гражданско дело № 3442/ 2024 г. на Районен съд – Б.. Навежда се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Поддържа се, че съдът изцяло неправилно и необосновано при постановяване на съдебният си акт е приел, че процесния имот / реална част/ е част от недвижимия имот, предоставен на С. С. К. - баща на ищеца, бивш жител на гр. Б., починал на ••• год. от Общински народен съвет и представляващ нива от 2000 дка. в с. Д., местност „М.к.“, като само за 1000 кв.м. е проведена процедура по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а за останалата част - съответстваща на процесната реална част, процедурата е незавършена и поради това за нея давност не тече. Поддържа се, че тези изводи на съда са неправилни, тъй като противоречат на разпоредбите на § 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на самата правна логика на регламентирания в тях режим. Съгласно § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, правоимащите ползватели могат да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи , но до определен максимален размер, а именно до 1000 кв.м., независимо, че им е предоставен за ползване на по-голяма площ, а разликата се предоставя на собствениците за образуване на нови имоти с площ не по-малко от 250 кв.м./ пар.4з, ал. 2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ/. Само земите, които остават и не са достатъчни за образуването на имот с такава площ закона предвижда да бъдат изкупени от ползвателите по пазарни цени, каквато обаче не е настоящата хипотеза. В този смисъл законът изрично ограничава възможността за провеждане на процедура по изкупуване само до определен размер от предоставената за ползване земя, като не предвижда възможност за придобиване по реда на § 4 и сл. за площи над този размер, освен в хипотезата на пар.4з, ал. 2, пред каквато не сме изправени в случая. В конкретния случай именно тази законова възможност е била реализирана - за 1000 кв.м. е проведена процедурата по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, която е приключила с издаването на административен акт и придобиване на правото на собственост от наследниците на ползвателя. Следователно, от правна гледна точка, процедурата по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ е завършена в допустимия от закона обем. За останалата част от имота, надвишаваща законово допустимия размер от 1000 кв.м., не е предвидена възможност за изкупуване, поради което за нея не може да се твърди, че съществува „незавършена процедура“, както неправилно приема съдът. Поради това неправилно съдът приема, че за процесната реална част давност не може да тече, тъй като била част от „незавършена“ процедура по § 4. След като максимално допустимата площ за изкупуване е била реализирана, всякакви твърдения за незавършеност на процедурата по отношение на остатъка са лишени от правно основание. Напротив, за тази част не съществува специален реституционен или трансформационен режим, който да препятства течението на придобивната давност. Наред с изложеното, изцяло необосновано е и имплицитното приемане от първоинстанционния съд, че наследодателят на ищцата е имал качеството на „ползвател“ по смисъла на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на цялата площ от 2000 кв.м., включително и за процесната реална част. Съгласно трайното тълкуване на закона, качеството „ползвател“ не е абстрактно фактическо състояние, а правно признато положение, което поражда последици само доколкото е обхванато от приложното поле на § 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ. Законодателят изрично е ограничил възможността за трансформация на правото на ползване в право на собственост до определен максимален размер - в случая до 1000 кв.м. Именно в този обем процедурата е допустима, приложима и е била проведена и завършена. След като за 1000 кв.м. е реализирана процедурата по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и е издаден съответният административен акт, то само за тази площ може да се приеме, че е съществувало правно релевантно качество „ползвател“ по смисъла на закона и то за общия наследодател, а не за доверителката ми. За останалата част от имота и представляваща процесната реална част, надвишаваща нормативно допустимия размер, законът не предвижда възможност за изкупуване, нито за провеждане на каквато и да е процедура по § 4 и сл., поради което за нея не може да се приеме, че е налице правно признато качество „ползвател“, независимо дали фактически е била предоставена за ползване или не. Прави се довод, че в този смисъл дори и да се приеме, че наследодателят на ищеца е упражнявал фактическа власт върху по-голяма площ, това не му придава автоматично качеството на „ползвател“ по смисъла на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ за цялата тази площ. Правното качество възниква не от самото ползване, а от приложимостта и наличието на основание за провеждането на специалната процедура, каквато в случая е реализирана само за 1000 кв.м. Следователно за разликата, представляваща процесната реална част, не може да се говори за „незавършена процедура“, нито за специален режим, който да изключва приложението на общите правила на вещното право, включително и тези за придобиване по давност. Поддържа се, че неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че за да започне да тече придобивна давност за процесния недвижим имот е необходимо да е приключила процедурата по изкупуване по § 4к. Подобно тълкуване не намира опора нито в закона, нито в цитираната от съда съдебна практика, като представлява недопустимо смесване на различни правни режими. Както вече беше посочено за част от имота е проведена и приключила такава процедура, поради което оставащата част не е в режима на пар. 4 и сл. от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Наред с това процедурата по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ не е реституционна по своя характер. Тя не цели възстановяване на отнето право на собственост, а представлява трансформационен механизъм, при който едно ограничено вещно право (право на ползване) може да бъде преобразувано в право на собственост при наличие на законовите предпоставки. Навежда се, че първоинстанционният съд неправилно е пренесъл логиката на реституционните производства върху хипотезата на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е приел, че придобивна давност не може да тече, докато не приключи процедурата по изкупуване. Подобен извод противоречи както на закона, така и на трайно установената съдебна практика. В реституционните производства действително е възприет принципът, че придобивна давност не тече спрямо лице, което не може да защити правото си с иск. Това произтича от обстоятелството, че до приключване на реституционната процедура и постановяване на възстановителното решение имотът не е индивидуализиран, а правоимащият субект не е определен, поради което последният е обективно лишен от възможността да упражни искова защита. Именно поради това законодателят и съдебната практика приемат, че до момента на индивидуализацията на имота с реституционния акт не може да започне да тече придобивна давност И ТО САМО СРЕЩУ срещу реституента, но не и срещу Общината. Тази логика обаче е напълно неприложима към производствата по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Те не са реституционни по своя характер, тъй като не възстановяват отнето право на собственост, а предвиждат възможност за трансформиране на едно ограничено вещно право (право на ползване) в право на собственост при наличие на определени предпоставки. В този смисъл тук не съществува правна неопределеност относно субекта, нито относно обекта, която да изключва възможността за защита по исков ред. Напротив, в хипотезите на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имотите по общо правило се индивидуализират с Плана на новообразуваните имоти (ПНИ), който определя техните граници, площ и местоположение, като по този начин ги превръща в самостоятелни обекти на правото на собственост, годни за участие в гражданския оборот и за защита по съдебен ред. Следователно неправилен е изводът на съда, че придобивна давност може да започне да тече едва след приключване на процедурата по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ. Подобно тълкуване не само не се съдържа в закона, но и противоречи на цитираната в решението съдебна практика, която обвързва началния момент на давността именно с индивидуализацията на имота, а не с реализирането на възможността за трансформация на правото на ползване в право на собственост. Поддържа се, че смесването от страна на съда на реституционния режим с режима по § 4 води до неправилния и незаконосъобразен извод, че до приключване на административната процедура по изкупуване на частта от имота, останала след издаването на Заповед 2107/10.11.2022 год. на Кмета на Община Б., същата е изключена от гражданския оборот и не може да бъде обект на владение и придобиване по давност от страна на ищцата. Поддържа се, че изначално неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесната реална част представлява земя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че е била част от процедурата по възстановяване на имота със Заповед на Кмета на общия наследодател на ищцата, както и че същата е била заснета за първи път с Плана на новообразуваните имоти (ПНИ). В териториите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се включват земеделски земи, които са предоставени за ползване на граждани по силата на конкретно посочените в разпоредбата актове. По делото обаче не е установено и доказано, че процесният имот е бил включен в блок на ТКЗС или предоставян за ползване на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, Държавния съвет или Министерския съвет, поради което не може да се твърди, че процесната реална част попада в обхвата на § 4. Същевременно от заключението на вещото лице по приетата в първата инстанция СТЕ е установено и доказано, че за процесната реална част няма данни тя да е била предоставяна за ползване на граждани, като само за 1 дка. от имота е проведена и довършена процедурата по трансформиране на собствеността. Поддържа се, че при така събраните по делото доказателства не е установено с категоричност, че спорната реална част изобщо представлява земи по § 4, за да се предпоставя течението на давността за нея от одобряване на ПНИ. Поддържа се, че в границите на територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е възможно освен имотите на ползватели или лица, претендиращи реституция, да се включват и имоти които са собственост на самостоятелно придобивно основание на трети лица. В тази хипотеза е налице вече обособен обект на вещни права. / В този смисъл е Определение № 50200 от 30.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2923 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. Отделение/. В този случай е налице обособен обект на вещни права, определен с границите на правото на собственост, които ПНИ следва да отрази, поради което в тази хипотеза за придобиването на имота по давност е без значение дали ПНИ е влязъл в сила или не е. В процесния случай не е установено спорната част да представлява земи по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, макар да попада в границите на такава територия, поради което е ирелевантно за придобивната давност на въззивника, дали и кога е одобрен ПНИ, като се има и предвид факт че имота е бил заснет за първи път в КВС през 1998 год. и именно тогава е бил индивидуализиран за първи път, като част от имот №049006, адрес с. Д., м. „Реката“ с площ от 2528 кв.м. Поддържа се, че наред с това принципните разрешения, че давността започва да тече от одобряване на ПНИ са продиктувани от обстоятелството, че считано от одобряването на плана имотите се индивидуализират и са годен обект на вещни права. Както беше посочено по-горе, когато вече е налице индивидуализиран и обособен обект на вещни права, то одобряването или влизането в сила на ПНИ е без правно значение. Всяка част от земната повърхност, която хората ползват и обработват, съществува реално в обективната действителност, но правилата, при които се придобива и условията, при които се притежава право на собственост върху такава част /недвижим имот/ се определят от законодателството, което се прилага за съответната територия. И за да се приеме, че придобиването на право на собственост върху конкретен недвижим имот е възможно, следва да са налице не само изискуемите от закона предпоставки за осъществяване на твърдяния придобивен способ, но и да са спазени специалните изисквания за съответната територия или вид недвижими имоти. По отношение на земеделските земи, които след извършеното след 09.09.1944г. обобществяване са включени в кооперативни и държавни земеделски стопанства, законодателят е установил специални правили нормативните актове по неговото приложение. Тези правила определят начина, по който към релевантния момент следва да бъде извършена индивидуализацията на обобществените земеделски земи, чиито реални граници са били заличени, като индивидуализацията представлява предпоставка както за възстановяване правото на собственост на лицата, от които имотите са или отнети, така и за придобиване на такова право от трети лица, вкл. от ползватели, от общината или от лица, които са установили самостоятелна фактическа власт върху такива имоти с намерението да придобият собствеността по давност. Посредством установената в ЗСПЗЗ система от правни норми, на територията, в която се намират обобществените земеделски земи, се обособяват самостоятелни недвижими имоти, които могат да бъдат обект на придобиване на вещни права по предвидените в закона способи. Според обстоятелството дали за съответната територия съществува предходен кадастрален план, дали тази територия е застроена към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила, дали част от нея е била предоставена за ползване по предвидения в закона ред, както и с оглед предназначението й към настоящия момент, правилата за индивидуализиране, а оттам и за придобиване право на собственост, са различни, като преценката дали имотът е надлежно индивидуализиран, следва да бъде извършена според правилата, действащи към момента, към който се твърди осъществяването на съответните факти, респ. се заявява за защита по съдебен ред съответното вещно право. Поддържа се, че в настоящия случай от СТЕ се доказало по безспорен начин, че процесния недвижим имот, включващ и спорната реална част е заснет за първи път в КВС, одобрена на 14.07.1998 год. като имот № 049006, адрес с. Д., м. „Реката“ с площ от 2528 кв.м., А НЕ С ОДОБРЕНИЯ ПРЕЗ 2012 ГОД . ПНИ както неправилно е приел първоинстанционния съд. Със заснемането на имота в КВС същия е индивидуализиран и представлява годен обект на собственост, поради което считано от този момент същия може да бъде придобит по давност. По-късното приемане и одобряване на ПНИ не променя този факт, тъй като имота е бил индивидуализиран още през 1998 год. Навежда се, че по делото не се установи и доказа, процесната реална част да е внасяна в ТКЗС или предоставяни за ползване на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, както и че имота е бил заснет още през 1998 год. в КВС, то в процесния случай не намират приложение правилата на ЗСПЗЗ за индивидуализиране, а оттам и за придобиване право на собственост. Ето защо се прави довод, че изцяло неправилно първоинстанционния съд е приел, че претендираната от въззивника реална част представлява земя по пар. 4 и сл. от ПРЗ на ЗСПЗЗ, че за нея давност не тече, тъй като липсва приключила процедура по трансформиране на правото на ползване в право на собственост, както и че е индивидуализирана като годен обект на право на собственост едва с одобряването на ПНИ през 2012 год. В резултат на това неправилно първоинстанционния съд е приел, че ищцата не е могла да придобие по давност правото на собственост върху спорната реална част. Поддържа се, че неправилни и необосновани и неотносими към заявеното придобивно основание - давностно владение, са изводите на съда, че ищеца няма качеството нито на държател, нито на владелец на спорната реална част, тъй като имота е бил предоставен за ползване не на нея, а на нейния баща. В действителност правилно съда е посочил, че ищеца не е нито ползвател, нито държател на процесния недвижим имот, тъй като според първоинстанционния съд той е бил предоставен за ползване на нейния баща, който след прекратяване на ползването е бил обикновен държател и не е могъл да предаде държането на друго лице, каквото е ищеца по делото. Не става ясно обаче по какъв начин факта, че ищеца не е нито държател, нито ползвател на имота, препятства възможността същата да го придобие по давност като негов владелец. Дори напротив, обстоятелството, че същата е упражнявала фактическа власт върху него без правно основание, каквото е правото на собственост и без да го държи за другиго, каквото би я квалифицирало като държател, обосновава извода, че същата е негов владелец и че упражняваната от нея фактическа власт има признаците на владение. В конкретния случай действително ищеца няма качеството нито на ползвател, нито на държател, а има качеството на владелец именно защото е установила самостоятелна фактическа власт върху имота при липса на каквото и да е правно основание. Това я отличава от баща и, който, ако се приеме логиката на съда, е бил ползвател и след прекратяване на ползването - държател. Твърди се, че ищеца самостоятелно е упражнявала фактическа власт върху имота: управлявала го е, обработвала е земята, контролирала е достъпа на трети лица и е използвала имота за свои цели, без да се позовава на каквото и да е правно основание. Тази самостоятелна фактическа власт има всички признаци на владение: наличен е фактическият елемент (corpus) - реалното завладяване и използване на имота, както и субективният елемент (animus domini) - намерението да владее имота като свой. Липсата на правно основание за упражняване на фактическата власт не пречи на признаците на владение, а напротив, прави ищеца владелец, защото владението по закон се характеризира именно с фактическата власт и намерението да се владее като собственик, независимо от наличието на правно основание. Следователно изводът на първоинстанционния съд, че ищеца няма качеството на ползвател или държател е правно ирелевантен за заявеното от нея придобивно основание и в действителност само го подкрепя, а не опровергава. Прави се довод, че извода на съда, че фактическата власт на ищеца не представлява ползване или държане, я квалифицира именно като владение, което е предпоставката за придобиване на собствеността по давност. Оспорва се като неправилен и изцяло необоснован извода на първоинстанционния съд, че ищеца не е доказала и намерението си за своене на спорната реална част, тъй като именно тя е подала заявление за провеждане на процедура по пар. 4к за 1000 кв.м., била е запозната със съдържанието на Заповед 2107/ 10.11.2022 год. на Кмета на Община Б., включително с това, че е посочено, че имота се предава на ползвател - ответника в производството и не я е оспорила. Поддържа се, че съгласно чл. 69 от ЗС субективният елемент (animus domini) се презумира до доказване на противното, освен ако противната страна не докаже обратното. Тази презумпция не е оборена по никакъв начин в първоинстанционното производство, още по-малко може да се приеме, че е оборена единствено въз основа на отбелязването в административна заповед, която по същество не засяга спорната реална част, а касае само изкупената по § 4 част от имота. На следващо място несъстоятелен е аргумента на съда, че с инициирането на производство по изкупуване на 1000 кв. м. от процесния недвижим имот ищеца е била наясно, че същия представлява такъв по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като както е посочено процедурата не касае спорната реална част, А САМО 1000 кв.м., КОИТО СА СЪСЕДНИ НА СПОРНИЯ ИМОТ. Оспорва се като несъстоятелен аргумента, че ищеца е била запозната със съдържанието на заповедта и записването, че имота се предава на ползвател, но не я е обжалвала. Навежда се, че този административен акт е положителен за ищеца, поради което тя няма правен интерес да го обжалва, а самите обстоятелства, отразени в заповедта, не подлежат на самостоятелно оспорване. Най-важното е, че заповедта не касае спорната реална част и не може да се интерпретира като доказателство за липса на субективен елемент на владението по отношение именно на тази реална част от имота. Освен това първоинстанционният съд не е обсъдил останалите доказателства, включително свидетелските показания, които ясно установяват, че ищеца е считала процесния имот за свой собствен и е упражнявала фактическа власт върху него с намерение да владее като собственик. Оспорва се с оглед на това изводът на първоинстанционния съд за липса на доказан „анимус“ като неправилен, необоснован и в несъответствие с приложимите разпоредби на закона и доказателствата по делото. Прави се довод, че първоинстанционния съд не е изяснил правилно фактическата обстановка по делото, не е ценил в съвкупност всички доказателства и неправилно е приложил материалноправните разпоредби на закона, като е достигнал до погрешен краен извод, че процесната реална част представлява земя по пар. 4 от ПРЗ, за която давност не тече, както и че ищеца не е могла да я придобие по давност поради не доказване елементите на така заявеното основание. Поддържа се, че при един правилен и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при правилното приложение на материалния закон по делото безспорно се установява, че въззивника е осъществявала фактическа власт с намерение за своене по отношение спорната реална част в продължение на изискуемия в закона срок, както и че не са налице пречки, препятстващи придобиването на собствеността върху нея по силата на давностно владение. Придобивното основание - давностно владение - е оригинерно и предполага осъществяването на фактическа власт върху недвижим имот в определен от закона срок с намерението да се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в чл. 68, ал. 1 ЗС, като основни негови елементи са обективният (corpus) - осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) - намерението за своене. Макар законът да не определя конкретните характеристики на фактическата власт, правната теория и съдебната практика последователно приемат, че владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. Тези признаци са логическо продължение на обективния и субективния елемент. С оглед специфичния придобивен способ и разпределената по делото доказателствена тежест, в първоинстанционното производство се установи, че въззивника е упражнявала фактическа власт върху процесната реална част в рамките на заявения исков период, като владението е било с намерение за своене, явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато. Поддържа се, че от събраните писмени и гласни доказателства, включително заключението на вещото лице по приетата СТЕ, в първоинстанционното производство се установи, че бащата на ищеца, С. С. К., е бил предоставен за ползване на земеделска земя в с. Д., м. „М.к.“. Процесният имот за първи път е заснет в КВС, одобрена на 14.07.1998 г. като имот №0 49006 с площ 2 528 кв.м., НТП: трайни насаждения, масив 49 - земи по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а не както първоинстанционния съд е приел - с одобрения през 2012 год. ПНИ. Поддържа се, че в първоинстанционното производство се установило, че спорната реална част е заснета по комбинирана скица с площ 1 358 кв.м., като разликата между претендираната площ и посочената от вещото лице се дължи на съвместяване на имота по границите му според ПНИ спрямо КККР, поради което следва да се индивидуализира по комбинираната скица, но съобразно площта и границите, посочени в исковата молба. Прави се довод, че от събраните гласни доказателства в първата инстанция безспорно се установява, че имотът с площ около 2,5 дка, находящ се под гробищния парк на с. Д. в местността „Реката“, е трайно, явно и необезпокоявано владян и стопанисван първоначално от бащата на ищеца, а след неговата смърт - от самата ищеца и нейното семейство, за период, значително надхвърлящ изискуемия по закон срок за придобивна давност. Свидетелските показания сочат, че имотът е бил познат като собственост на семейството на ищеца и никога не е бил обект на претенции от трети лица. Разпитаните в първата инстанция свидетели В. и Щерев потвърдили, че имотът е обособен, ограден и стопанисван като единно цяло още от 80-те години, като бащата на въззивника е изградил постройки и е оградил имота с циментови колове и бодлива тел. От показанията им става ясно, че след заболяването и смъртта на бащата, ищеца и семейството й непрекъснато стопанисват и владеят имота, като никой друг не е упражнявал права върху него. Тези доказателства са подкрепени от констатациите на вещото лице по приетата СТЕ, включително огледа на място и анализ на сателитни изображения. Поддържа се, че безспорно в първоинстанционното производство се установило, че предоставената на бащата на ищеца за ползване част от имота е прехвърлена на дъщерята на въззивника, а спорната реална част се владее единствено от ищеца, като владението и винаги е било трайно, явно, спокойно и непрекъснато. С оглед на събраните доказателства и наличието на обективния и субективния елемент на давностното владение, се прави довод, че доказателствата по делото, събрани в първоинстанционното производство, противно на възприетото от съда, установяват с категоричност упражнявано от ищеца владение с намерение за своене по отношение спорната реална част за период от повече от 10 - години. Оспорват се като неправилни изводите на съда, че ищеца не е могла да придобие имота по давност, тъй като е бил предоставен за ползване на нейния баща. Така по делото не се установило и доказало да е налице завършена процедура по пар. 4 от ЗСПЗЗ за тази реална част в полза на бащата на ищеца, а само за 1000 кв.м. Наред с това, дори и да се приеме обратното, то ищеца не основава претенцията си за собственост по давност чрез присъединяване владението на нейния праводател, поради което е ирелевантно същия дали е имал правно основание за осъществяване на фактическа власт върху тази реална част или не. Безспорно и установено е по делото, че ищеца не е имала правно основание - предоставено право на ползване или друго такова по отношение на тази реална част, поради което изводите на съда в тази насока са неправилни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Поддържа се, че в противоречие със събраните по делото доказателства и изяснената фактическа обстановка първоинстанционния съд е приел, че въззивника не е могла да придобие по давност собствеността върху тази реална част, поради това, че давност за нея не е текла, доколкото е включена в обхвата на земи по пар. 4 от ПЗР на ЗСППЗЗ, индивидуализирана за пръв път с ПНИ и процедурата по трансформация на собствеността не е приключила. В тази връзка останали и недоказани твърденията на ответната страна за наличието на законови пречки за придобиване собствеността върху спорната реална част по давност. В приложното поле на ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4 и § 4б от ПЗР ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона, след влизането в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост Придобиването правото на собственост върху земите по чл. 25 от ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. Поддържа се, че в настоящия случай по делото се установило, че процесният недвижим имот не представляват нито земеделски земи, подлежащи, но неязвени за възстановяване, нито земи, предоставени за ползване на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, които да не са закупени от ползвателите им. Навежда се, че процесната реална част от недвижим имоти не представлява земеделски земи, внесени в ТКЗС и подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. От заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установило, че за процесния имот няма данни да е внасян в ТКЗС, няма подадени заявления за възстановяването му, както и няма данни за признавателни и възстановителни решения от ПК/ОСЗ гр. Б.. Обстоятелството, че имота не е внасян в ТКЗС се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства от страна на доверителката ми. Същевременно ответника не ангажира никакви доказателства, от които да следва извод, че имота е бил внесен в блок на ТКЗС и съответно е останал незаявен за възстановяване. Навежда се, че с Решение № 249/ 04.07.2011 г. по гр. д. № 621/ 2010 г. I гр. о. Р № 488/ 19.12.2011 г. по гр. д .№ 1403/ 10 I гр. о., Р № 88/ 17.07.2015 г. по гр. д. № 6225/ 2014 г. на ВКС I гр.о се приема, че могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ. Щом тези земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Тъй като в случая по делото не се доказа имотите да са внасяни в ТКЗС, а напротив - този факт е опроверган с категоричност от събраните по делото доказателства, то същите не представляват земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и съответно не са имоти, общинска собственост по отношение на които да е действала в исковия период забрана за придобиване по давност. Поддържа се, че противно на приетото от първоинстанционния съд, по делото не се доказа че процесната реална част от имот след като попада в терен по пар. 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, представлява именно имоти по смисъла на този параграф, а в тази връзка не се доказаха и твърденията на ответника, че на основание чл. 25 от ЗСПЗЗ е станала общинска собственост, като по отношение на тези имоти давността започва да тече от одобряването на ПНИ, към който момент е действал мораториума за придобиване по давност на земи ЧОС и въззивника не е могла да придобие собствеността върху тази реална част по силата на давностно владение. В териториите по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се включват земеделски земи, които са предоставени за ползване на граждани по силата на някой от посочените в тази разпоредба актове. В случая по делото както беше посочено не се установи и доказа, че процесния имот изобщо е внасян в блок на ТКЗС, поради което и няма как да попада в обхвата на ЗСПЗЗ, респ. в разпоредбата на пар.4 от ПЗР на този закон. Същевременно от заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установи и доказа, че за процесната реална част няма данни да е предоставяна за ползване на граждани. По делото е безспорно установено, че е предоставена за ползване и е довършена процедурата по трансформиране на собствеността само по отношение на 1 дка. от процесния недвижим имот, а за останалата част и процесна по делото няма данни. Поддържа се, че при така събраните по делото доказателства счита, че не е установено с категоричност спорната реална част да представлява земи по пар. 4, респ. да са останали в собственост на общината. В тази връзка се сочи, че неправилно в решението си съда е цитирал практика на ВКС, кореспондираща и с твърденията на ответника, че по отношение спорната реална част давността е могла да започне своето течение едва след одобряване на ПНИ, което в настоящия случай е извършено със Заповед № ОА-РР-557/12.11.2012 год. на Областния управител на област Б., когато вече е действал мораториума по ЗС спиращ течението на придобивната давност по отношение на имоти ЧОС. Това, че имота попадат в ПНИ, не води автоматично до придобиването му по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В границите на територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е възможно освен имотите на ползватели или лица, претендиращи реституция, да се включват и имоти които са собственост на самостоятелно придобивно основание на трети лица. В тази хипотеза е налице вече обособен обект на вещни права. / В този смисъл е Определение № 50200 от 30.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2923 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. Отделение/. В този случай е налице обособен обект на вещни права, определен с границите на правото на собственост, които ПНИ следва да отрази, поради което в тази хипотеза за придобиването на имота по давност е без значение дали ПНИ е влязъл в сила или не е. В процесния случай не е установено спорната част да представлява земи по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, макар да попада в границите на такава територия, поради което е ирелевантно за придобивната давност на въззивника, дали и кога е одобрен ПНИ. Поддържа се, че наред с това принципните разрешения, че давността започва да тече от одобряване на ПНИ са продиктувани от обстоятелството, че считано от одобряването на плана имотите се индивидуализират и са годен обект на вещни права. Както беше посочено по-горе, когато вече е налице индивидуализиран и обособен обект на вещни права, то одобряването или влизането в сила на ПНИ е без правно значение. Всяка част от земната повърхност, която хората ползват и обработват, съществува реално в обективната действителност, но правилата, при които се придобива и условията, при които се притежава право на собственост върху такава част /недвижим имот/ се определят от законодателството, което се прилага за съответната територия. И за да се приеме, че придобиването на право на собственост върху конкретен недвижим имот е възможно, следва да са налице не само изискуемите от закона предпоставки за осъществяване на твърдения придобивен способ, но и да са спазени специалните изисквания за съответната територия или вид недвижими имоти. По отношение на земеделските земи, които след извършеното след 09.09.1944 г. обобществяване са включени в кооперативни и държавни земеделски стопанства, законодателят е установил специални правила в ЗСПЗЗ и нормативните актове по неговото приложение. Тези правила определят начина, по който към релевантния момент следва да бъде извършена индивидуализацията на обобществените земеделски земи, чиито реални граници са били заличени, като индивидуализацията представлява предпоставка както за възстановяване правото на собственост на лицата, от които имотите са или отнети, така и за придобиване на такова право от трети лица, вкл. от ползватели, от общината или от лица, които са установили самостоятелна фактическа власт върху такива имоти с намерението да придобият собствеността по давност. Посредством установената в ЗСПЗЗ система от правни норми, на територията, в която се намират обобществените земеделски земи, се обособяват самостоятелни недвижими имоти, които могат да бъдат обект на придобиване на вещни права по предвидените в закона способи. Според обстоятелството дали за съответната територия съществува предходен кадастрален план, дали тази територия е застроена към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила, дали част от нея е била предоставена за ползване по предвидения в закона ред, както и с оглед предназначението й към настоящия момент, правилата за индивидуализиране, а оттам и за придобиване право на собственост, са различни, като преценката дали имотът е надлежно индивидуализиран, следва да бъде извършена според правилата, действащи към момента, към който се твърди осъществяването на съответните факти, респ. се заявява за защита по съдебен ред съответното вещно право. Поддържа се, че от приетата в първата инстанция СТЕ се доказало по безспорен начин, че процесния недвижим имот, включващ и спорната реална част е заснет за първи път в КВС, одобрена на 14.07.1998 год. като имот № 049006, адрес с. Д., м. „Реката“ с площ от 2528 кв.м. Със заснемането на имота в КВС същия е индивидуализиран и представлява годен обект на собственост, поради което считано от този момент същия може да бъде придобит по давност. По-късното приемане и одобряване на ПНИ не променя този факт, тъй като имота е бил индивидуализиран още през 1998 год. Поддържа се, че по делото не се установи и доказало, процесната реална част да е внасяна в ТКЗС или предоставяни за ползване на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, както и че имота е бил заснет още през 1998 год. в КВС, то в процесния случай не намират приложение правилата на ЗСПЗЗ за индивидуализиране, а оттам и за придобиване право на собственост. Прави се довод, че по делото не е доказано процесната реална част да представлява земи по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и като такива на основание чл. 25 от ЗСПЗЗ да е станала общинска собственост, ре за нея давност да тече от одобряването на ПНИ, към който момент е действал наложения със ЗС мораториум за имотите ЧОС, каквито бяха твърденията на ответната страна в първоинстанционното производство, макар съда да не е разсъждавал в тази насока, а да е приел изначално че давност не тече поради недовършена процедура по пар.4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Както е известно, с приемането на Закона за собствеността (ЗС) през 1951 г. в него е въведена забрана за придобиване по давност вещ, която е социалистическа собственост. Тя остава действаща и след 1990 г., когато в ЗС е препотвърдено, че „не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост“. През 1996 г., за първи път се въвежда разграничението между публична и частна собственост на държавата и общините и се приемат и специалните Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост. С измененията в чл. 86 от ЗС е предвидено, че: „Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост“. Тази промяна в Закона за собствеността влиза в сила на 1 юни 1996 г., поради което от този момент имотите частна държавна и частна общинска собственост могат да се придобиват по давност. С изменения в ЗС с обратна сила, считано от 31 май 2006 г., давността е спряна. Този мораториум, наложен първоначално за 7 месеца, както е известно, просъществува повече от 15 години. С Решение №3/2022 год. на Конституционния съд на РБ по конституционно дело №16/2021 год. за противоконституционни ca обявени § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., поел. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) и § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.), т.е. е отменен мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти. Обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект. Що се отнася до придаденото обратно действие на последното по време удължаване на срока на мораториума (в атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС, K C е приел, че дори тогава, когато се приема, че материалният граждански закон по изключение може да има обратна сила, това не следва да се приложи за основните конституционни права, каквото е правото на собственост. С оглед постановеното от КС на РБ за периода от 01.06.1996 год. до 30.05.2006 год. за имоти частна общинска и държавна собственост давността не е спирала да тече. С оглед прогласяването за противоконституционен на пар. § 2 ЗР на ЗИЗС, то давност е текла и в периода от 31.12.2017 до 19.01.2018 год. В този смисъл е налице срок, по-дълъг от 10 години по отношение на който е текла придобивна давност за имоти частна държавна и общинска собственост и не е било налице пречка за придобиването на спорната реална част от ищеца. Поддържа се, че възражението на ответника за наличие на мораториум относно придобиване на собствеността върху държавни и/или общински имоти е неоснователно и поради това, че този мораториум е обусловен от наличието на право на собственост на държавата или на общината, а в първоинстанционното производство не бе установено и доказано процесните имоти да са станали общинска собственост на наведените придобивни основания, поради което и посочената забрана не намира приложение по отношение на тях. Прави се довод, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни и необосновани, в несъответствие със събраните по делото доказателства и формулирани при неправилно приложение на материалния закон. В резултат на това съда неправилно и необосновано е приел, че въззивника не е придобила собственост върху процесната реална част от недвижимия имот. Събраните по делото доказателства, включително писмени и гласни такива, установяват категорично, че процесният имот е обособен и индивидуализиран обект на вещни права, който въззивника е придобила по давностно владение. В същото време не е доказано от ответника наличието на законови основания за придобиване на имота от него или наличието на пречки, препятстващи придобиването на собствеността от доверителката ми. Прави се довод, че в производството по делото е установено и доказано по безспорен начин, че въззивника е собственик на процесната реална част от недвижимия имот на заявеното от нея придобивно основание, поради което първоинстанционния съд неправилно е отхвърлил като неоснователен предявения по делото иск. Прави искане за отмяна на решение № 906/ 14.11.2025 г., постановено по гражданско дело № 3442/ 2024 г. на Районен съд – Б., като се уважи предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба. Поддържа се, че напълно неоснователни и немотивирани са твърденията и възраженията за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, както и за противоречието му със събраните по делото доказателства и с разпоредбите на приложимия материален закон. Навежда се, че съгласно чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът след преценка на всяко едно от доказателствените средства /веществени, писмени, гласни, заключенията на експерти/ формира вътрешното си убеждение и разрешава правния спор - в този смисъл Решение №117 от 06.07.2022 г. по гр. д. №4368/2021 г. на ВКС и Решение № 50224 от 22.12.2022 г. по гр. д. №1367/2022 г. на ВКС. Поддържа се, че в настоящия случай, първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, изяснил е фактическата обстановка и е формирал своето вътрешно убеждение, съобразно изградените правила. Правилен и обоснован е крайният извод на съда, че О. С. К. не доказлаа твърденията, изложени в исковата молба, че е собственик на процесния поземлен имот на основание давностно владение. Всички възражения, изложени във въззивната жалба са напълно неоснователни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Навежда се, че правилно и обосновано първата инстанция е приела, че претендираният имот е част от нива в размер на 2000 кв. м., находяща се в землището на с. Д., в местност „М.к.“, предоставена за ползване на наследодателя на ищцата С. С. К.. По отношение на имота е проведена процедура по § 4к, ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, приключила със Заповед № 2107/10.11.2022 г. на Кмета на Община Б., въз основа на която правото на ползване за 1000 кв. м. от нивата е трансформирано в право на собственост. Правилен е изводът на съда, че до приключване на процедурата с влизане в сила на посочената заповед, по отношение на предоставения за ползване имот давност в полза на ищеца не е текла. Поддържа се, че тези изводи се установяват и подкрепят по безспорен начин от събраните пред първата инстанция писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза, като същевременно същите са изцяло съобразени с материалния закон и съдебната практика. Преди всичко се установило по делото, че територията, в която попада процесният имот с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д., одобрени със Заповед № РД-18- 149/14.03.2019 г. на ИД на АК, е такава по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. която подлежи на възстановяване на бившите собственици или придобиване от ползватели, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост, и за която се изработва и одобрява план на новообразуваните имоти. Със Заповед № ОА-РР-557/ 12.11.2012 г. на Областния управител на област Б., е одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ за землището на с. Д., в който е нанесен новообразуван имот № 133.14 с площ: 2416 кв.м., трайно предназначение: земеделска територия, начин на трайно ползване: друг вид нива, находящ се в землището на с. Д., местност “Реката”. Съгласно приетата СТЕ се установява, че имот с № 133.14 по ПНИ попада върху имоти, съществували преди образуването на ТКЗС както следва: имот № 156.3 - н-ци на С. Х. П.; имот № 156.4 - н-ци на Е. Х. П.. Предвид изложеното, възраженията, че не било доказано имотът да е внасян в ТКЗС са бланкетни и неоснователни, като напълно неприложима е посочената във въззивната жалба съдебна практика, доколкото безспорно е видно, че собствениците на бившите имоти, от които е образуван процесният, не са запазили собствеността и владението си в реални граници, а напротив - части от бившите имоти са предоставени за ползване на наследодателя на ищеца. Навежда се, че съгласно Удостоверение № 32/ 10.06.1982 г. на ОбНС - Б. на С. С. К. - баща на ищеца, е предоставено право на ползване върху нива в размер на 2000 кв. м., находяща се в землището на с. Д., общ. Б., в местността .,М.к.“, която може да се използва за трайни насаждения. С молба вх. № 94006722/ 06.07.1992 г. С. С. К. е поискал да бъде направена оценка на 1 (един) декар от предоставения за ползване имот, който представлява овощна градина, съгласно § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поискана е оценка на един декар от имота /максимално допустимата от закона площ/ с цел трансформиране на правото на ползване в право на собственост, но към този момент процедурата е само стартирана и не е завършена, този декар не е индивидуализиран по никакъв начин и не е заплатен. Със заявление вх. № КРЗ-0ЮЗ-П-22/ 20.07.2021 г. ищеца е продължила процедурата като е поискала изменение на ПНИ за землището на с. Д., чрез допълване на нов имот с проектен № 133.37, с площ от 1000 кв.м. Към заявлението ищеца е приложила Удостоверение № 32/10.06.1982 г. за предоставяне за ползване на имот от 2000 кв.м. в местност „М.к.“ на С. С. К., както и скица-проект, с която е предложено конкретно местоположение на имота. Заявлението на ищеца е разгледано от Комисията за допълване и изменение на одобрени планове на новообразувани имоти за земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която с Решение № 1 по протокол № 5/ 02.12.2021 г. е приела, че ще се произнесе след съобщаване на скицата-проект на бившите собственици на имот № 156.3 и на имот № 156.4, от които е образуван новия имот № 133.14 по ПНИ и след представяне на документи за сградите, построени в имота. С Решение № 1 по Протокол № 2/07.04.2022 г. на Комисията е прието да се уважи искането на ищеца и да се измени ПНИ, съобразно представената скица-проект. Със Заповед № 951/09.05.2022 г. на Кмета на Община Б. е изменен ПНИ и регистъра към него за землището на с. Д. като в имот № 133.14 се допълва нов имот с № 133.37 и с площ 1000 кв.м., който да бъде записан в регистъра на наследниците на С. С. К., а имот № 133.14 става с площ 1416 кв. м., записан на Ползвател Община Б.. С това изменение на ПНИ за първи път се индивидуализират заявените от наследодателя на ищеца 1000 кв. м. от предоставения му за ползване имот и неговото конкретно местоположение. След влизане в сила на заповедта за изменение на ПНИ. ищеца е подла заявление с вх. № KP3-0138-8/ 21.07.2022 г., с което е поискала да бъде разгледана оценка на имота, изготвена от лицензиран оценител. С Решение № 1 по протокол № 5/08.08.2022 г. Комисията е приела експертната оценка на имот с № 133.37 с площ 1000 кв.м. по ПНИ на стойност 189 лева. Със Заповед № 1673/02.09.2022 г. на Кмета на Община Б. е одобрена приетата от Комисията оценка на имота, като сумата е заплатена от ищеца с платежно нареждане от 02.11.2022 г. по сметка на общината. Със заявление № КРЗ-0137-40/02.11.2022 г. ищеца е поискала да бъде издадена заповед за придобиване на право на собственост върху новообразувания имот № 133.37 с площ 1000 кв. м. Със Заповед № 2107/10.11.2022 г. на Кмета на Община Б. е признато право на собственост на наследниците на С. С. К. върху новообразуван имот с № 37, масив 133 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № ОА-РР-557/12.11.2012 г. на Областния управител на област Б., изменен със Заповед № 951/09.05.2022 г. на Кмета на Община Б., находящ се в местността „Реката“, землище на с. Д., с площ 1000 кв.м.. представляващ овощни насаждения (нетрасирани) VII категория, при граници и съседи: граница на плана на новообразуваните имоти; имот № 133.12; имот № 133.13 и имот № 133.14. С констативен акт от 04.01.2023 г. е констатирано, че не са постъпили възражения против заповедта, поради което и същата е влязла в сила. Ищеца собственоръчно е удостоверила върху констативния акт, че е получила заповедта. Прави се довод, че от изложеното се установява, че за имот № 133.14 по ПНИ, одобрен със Заповед № ОА-РР-557/12.11.2012 г. на Областния управител на област Б., по искане на самия ищец е проведена процедура за трансформиране на право на ползване в право на собственост по реда на § 46, ал. 1, изр. второ във вр. с § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, чието право на ползване се превръща в право на собственост съгласно § 4а, ал. 1, придобиват собствеността на земята до 600 кв.м, а тези по § 46, ал. 1 - до 1000 кв.м. Разликата над 600 кв. м. и над 1000 кв.м. до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не помалки от 250 кв. м. при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Земите, от които не може да се образува нов имот, се заплащат от ползвателите на собствениците по пазарни цени в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. За новообразувания имот № 133.14 с площ 1416 кв.м. по ПНИ за землището на с. Д., одобрен със Заповед № ОА-РР-557/12.11.2012 г. на Областния управител на област Б., изменен със Заповед № 951/09.05.2022 г. на Кмета на Община Б., към момента не са подадени заявления за възстановяване на собствеността от бившите собственици и не е издавана заповед за възстановяване на имота. Същевременно няма подадено искане за изкупуване и проведена процедура за трансформиране на право на ползване в право на собственост. Съгласно експертизата имот № 133.37 и имот № 133.14 по ПНИ се припокриват с поземлен имот с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д., одобрени със Заповед № РД-18-149/14.03.2019 г. на ИД на АК. КККР е изготвена по КВС и в нея не е отразен одобрения ПНИ и изменението му със Заповед № 951/09.05.2022 г. на Кмета на Община Б., с което са образувани два нови имота с № 133.37 и № 133.14, поради което КККР не съответства на ПНИ и не отразява вярно границите и собствеността на имотите към настоящия момент. От изложеното е видно, че претендираният имот попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и безспорно представлява земя, спрямо която по искане на самата ищца е проведена процедура по § 4к, ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, приключила със Заповед № 2107/10.11.2022 г. на Кмета на Община Б.. Прави се довод, че с оглед на изложеното, напълно правилни и обосновани са изводите на районния съд, че в случая не е налице субективния елемент на владението, както по отношение на ищеца, така и спрямо нейния наследодател. Сочи се, че тъй като намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва, с разпоредбата на чл. 69 ЗС законодателят е установил в полза на владелеца оборимата законова презумпция, според която: „Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“. Владелецът не държи вещта като своя, ако се установи, че държи на правно основание за другиго. Навежда се, че в настоящия случай бащата на ищеца С. С. К. е получил фактическа власт върху имота на правно основание, което придава на лицата качеството ползвател по смисъла на специалния ЗСПЗЗ, респ. държател по смисъла на ЗС и изключва наличието на субективния елемент, изразяващ се в държането на вещта като своя /animus/. Тъй като бащата на ищеца е бил ползвател, а не владелец на предоставения му имот, същият не е могъл да предаде владение на ищеца. Последната е била допусната в имота като близък роднина - дете на ползвателя и дори да е осъществявала фактическа власт върху имота, тази фактическа власт няма характеристиките на владение. В конкретния случай е предвиден специален ред за придобиване на собствеността по отношение на предоставения за ползване имот, който изключва приложението на института на придобивната давност и именно от този ред се е възползвала и самата ищца. Поради това, че както наследодателят на ищцата, така и тя самата имат правно очакване да придобият правото на собственост по този ред, те не могат едновременно да формират анимус за придобиване по давност. Освен посоченото, следва да се има предвид и непротиворечивата и трайно установена практиката на ГК на ВКС, според която, ако е налице правно основание за упражняване на фактическа власт върху недвижим имот към момента на установяването й, презумпцията на чл.69 ЗС следва да се счита оборена. След като основанието, на което е придобита фактическата власт, признава правата на собственика, налице е не владение, а държане, при което, за да се придобие по давност правото на собственост, е необходимо да се предприемат едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие имота за себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на собственика. В противен случай презумпцията на чл.69 ЗС следва да се счита за опровергана и съответно не е налице владение като предпоставка за придобиване по давност на чуждия имот в срока по чл.79 ЗС /решение № 145/ 14.06.2011 г. по гр.д.№ 627/ 2010 г. на I г.о.; решение №115/28.10.2016г., гр.д.№977/2016г., Второ ГО на ВКС; решение № 12/19.02.2014 г. по гр.д. № 1840/2013 г., ВКС, I г.о., решение № 115/28.10.2016 г. по гр.д. № 977/2016 г., II г.о.; решение №70/16.08.2017г. по гр.д.№3991/2016г., Второ ГО на ВКС /. Категорично в практиката си ГК на ВКС приема, че презумпцията по чл.69 ЗС намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването си /решение №41 /26.02.2016г. по гр.д.№4951/2015г., Първо ГО на ВКС/, в какъвто смисъл е и становището, изразено в мотивите към ТР №1/06.08.2012г. по тълк. д. №1/2012г. на ОСГК на ВКС, основано на постановките на правната теория, че владението е факт, а не право и са възможни различни основания за възникването му като такова и във всеки конкретен случай е необходимо да се изследва и прецени дали упражняването на фактическата власт не е започнало за другиго, тъй като упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало докато не бъде променено. Поддържа се, че в процесния случай нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства праводателят на ищеца да е извършил спрямо собственика такива действия, които по ясен и недвусмислен начин да говорят за промяната в субективното му отношение към процесния имот. При това положение до смъртта си същият е бил не владелци, а държател на процесния имот, поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 82 от ЗС и настоящите наследници не могат да присъединят владение, което не е осъществявано. Съответно последните също са държатели на имота, като найрано от подаване на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка може да се приеме, че са предприети действия, с които е демонстрирана промяна в намерението фактическата власт да се упражнява за себе си. Липса на субективния елемент на владението категорично се установява и от последващите предприети от наследодателя на ищцата и самата ищца действия. В предходната точка се посочи, че по искане на самия ищец е проведена горепосочената процедура и същата активно е участвала в нея, получавала е всички постановени актове и не е имала никакви възражения, включително и спрямо Заповед № 951/09.05.2022 г. на Кмета на Община Б., с която е изменен ПНИ и регистъра към него за землището на с. Д. като в имот № 133.14 се допълва нов имот с № 133.37 и с площ 1000 кв.м., който да бъде записан в регистъра на наследниците на С. С. К., а имот № 133.14 става с площ 1416 кв. м., записан на Ползвател Община Б.. Посоченото само по себе си сочи за липса на субективния елемент на владението. Поддържа се, че от съвкупния анализ на приобщените по делото доказателства и СТЕ се установява, че процесният имот с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д., одобрени със Заповед № РД-18-149/14.03.2019 г. на ИД на АК, е собственост на Община Б.. Поддържа се, че територията, в която попада имота е такава по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която подлежи на възстановяване на бившите собственици или придобиване от ползватели, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост. Предназначението на плана на новообразуваните имоти е да се индивидуализира надлежно недвижимия имот, върху който е възстановено правото на собственост на притежавалото го преди одържавяването лице или върху който имот ползвателят е трансформирал успешно правото си на ползване. В този смисъл е и нормата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, според която с ПНИ се определя на всеки правоимащ съответстващ на действителните му права имот. В Плана за новообразувани имоти се нанасят имоти на ползватели, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост, на бивши собственици или техни наследници с признато или възстановено от ПК или ОСЗ право на собственост върху земеделски земи, настоящи собственици, които се легитимират като такива било като приобретатели на първите две категории, било на самостоятелно правно основание. За териториите по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ границите на новообразуваните имоти и данните за тяхната собственост се определят с ПНИ, а не с КВС, поради което в случая е ирелевантно, че процесният имот е отразен графично в КВС. Следва също да се посочи, че в КВС се отразяват и териториите по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, но конкретното обособяване на новообразуваните имоти се извършва с ПНИ. Посоченото обяснява разминаването между границите на имот 049006 по КВС, който е мигриран в КККР и имот 133.14 по ПНИ. Няма колебание в практиката на ВКС, че земи, които се намират в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ или подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, или са предмет на изкупуване по §4а и §46 ПЗР на ЗСПЗЗ, или влизат във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ, не могат да се придобиват по давност до приключване на предвидената в ЗСПЗЗ административната процедура по възстановяването на собствеността. Този извод произтича от намерилият конкретно проявление в множество разпоредби на закона /чл.115 от ЗЗД, чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, чл. 19 от ЗСПЗЗ и др./ общ принцип, че срещу този, който не може да води иск, давност не тече. Самият факт, че имотите се намират в територия, за която е одобрен и влязъл в сила ПНИ сочи, че тази територия включва предоставени за ползване въз основа на актове по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ земи - съгласно § 4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват именно за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Възстановяването на собствеността се извършва със специален административен акт - заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. При липса на такава заповед бившите собственици, респ. техните правоприемници, не могат да защитят правата си чрез предявяване на положителен установителен иск за собственост, тъй като не могат формално да се легитимират като собственици на новообразувания имот. С одобрения и влязъл в сила План за новообразувани имоти за землището на с. Д., новообразуваният имот № 133.14, с площ 2416 кв.м. е индивидуализиран със своите индивидуализиращи белези, като обособен имот, част от земната повърхност. С изменението на ПНИ са индивидуализирани новите имоти № 133.37 и № 133.14. С влизане в сила на ПНИ и издаване на заповедите по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не само се обособяват самостоятелни обекти на собственост в рамките на предходните терени, а към този момент, също така се определя дали имотът подлежи на възстановяване или изкупуване, дали по отношение на него намира приложение чл. 19 ЗСПЗЗ или чл. 25 ЗСПЗЗ, т.е. не само, че към този момент съответната част от земната повърхност от гледна точка на правото добива характеристиките на годен обект за придобиване и притежаване на вещни права, но и се установява яснота по отношение на правото по реда на ЗСПЗЗ, възстановяване на собствеността или изкупуване по реда на §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В настоящия случай на придобивна давност се позовава лице, което е правоприемник на ползвател, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост, но само по отношение на 1000 кв.м. от имот № 133.14 по ПНИ, одобрен със заповедта на областния управител, поради което планът е изменен със заповед на кмета на общината като е образуван нов имот № 113.37, за който е издадена заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е признато право на собственост на наследодателя на ищцата. За останалата част от имот № 113.14 по ПНИ, предмет на настоящата искова претенция не е настъпило трансформиране на правото на ползване, поради което тази част от имота подлежи на възстановяване на бившите собственици. За имота към настоящия момент няма подадено искане и не е издавана заповед на кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Според нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ, според която представляват общинска собственост земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са възстановени в предвидените в закона срокове и не са изкупени от ползватели по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост относно земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и по чл. 19 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. Предвид изложеното по-горе имотът е станал общинска собственост, т.е. подлежащите на реституция земеделски земи, които не са възстановени на бившите собственици по реда и в сроковете на ЗСПЗЗ, както и не са изкупени от ползвателите в законоустановените срокове, преминават в собственост на общината ех lege, с влизане в сила на ПНИ, към който момент следва да се прави преценка възстановена ли е собствеността или придобита ли е по реда на §4а или §46 ПЗР ЗСПЗЗ. За процесната претендирана част от имот с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д., която частично се припокрива с имот № 133.14 по ПНИ, изменен със Заповед № 951/09.05.2022 г. на Кмета на Община Б., се установява, че не е възстановена собствеността, както и не е придобита по реда на §4а или §46 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което имотът е общинска собственост. Сочи се, че с разпоредбата на чл. 86 от ЗС се предвижда забрана за придобиване по давност на държавна, респ. общинска собственост, а с изменението на нормата съгласно публикацията в ДВ, бр. 33/1996 г. - публична държавна или общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОС /в първоначалната редакция/ до 09.11.1999г. не могат да се придобиват по давност имоти общинска собственост, а след изменението - публична общинска собственост. Претендира сторените по делото разноски. Като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното: Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съдържа необходимите приложения, включително доказателство за платена държавна такса, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – само по посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост. Положителният изход на спора по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се основава на успешното доказване от страна на ищеца, че е собственик на имота на въведеното основание – въз основа на придобивна давност. Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от О. С. К., с ЕГН ••••••••••, против Община Б., в която се твърди се, че ищеца е собствeник на основание давностно владение на недвижим имот, находящ се в землището на ••••••••••, а именно реална част с площ от 1 528 кв.м. /хиляда петстотин двадесет и осем квадратни метра/, находяща се в южната част от поземлен имот с идентификатор № 23652.49.6 /двадесет и три хиляди шестстотин петдесет и две, точка, четиридесет и девет, точка, шест/ по КККР на с. Д., общ. Б., одобрени със Заповед №РД-18 149/14.03.2019 год. на ИД на АК, с адрес на имота в с. Д., м. „Реката“, целия с площ от 2528 кв.м. /две хиляди петстотин двадесет и осем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: овощна градина, номер по предходен план № 049006, при съседни поземлени имоти: ПИ с идентификатор № 23652.49.5 /двадесет и три хиляди шестстотин петдесет и две, точка, четиридесет и девет, точка, пет/, № 23652.49.567 /двадесет и три хиляди шестстотин петдесет и две, точка, четиридесет и девет, точка, петстотин шестдесет и седем/ и № 23652.49.844 1 /двадесет и три хиляди шестстотин петдесет и две, точка, четиридесет и девет, точка, осемстотин четиридесет и четири/, която реална част е при съседи: северната част на ПИ с идентификатор № 23652.49.6, № 23652.49.5, № 23652.49.567, № 23652.49.844. Ищецът твърди, че този недвижим имот ползва и владее от 1992 год. до настоящия момент непрекъснато и необезпокоявано, като същият започнала да ползва и владее като собствен от 1992 год., тъй като тогава на баща й С. С. К., бивш жител на гр. Б., починал на ••• год., била предоставена за ползване съседната на процесния имот от ОНС - Б. земеделска земя - нива в землището на с. Д., която нива заедно с претендираната от ищеца реална част са обединени, както на място, така и при одобряване на КККР за с. Д. и образуват процесния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 23652.49.6. Твърди се, че бащата на ищеца започнал да ползва предоставения му имот, а ищеца от своя страна завладяла и започнала да ползва процесния, като през 2022 год. предоставения на баща й като ползвател недвижим имот е възстановен на неговите наследници от общината по реда на пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, като по повод на това възстановяване е издадена Заповед №951/09.05.2022 год. на Кмета Община Б. за изменение на плана на новообразуваните имоти, а притежавания от ищцата недвижим имот е записан неправилно на Община Б.. Твърди се, че предоставеният за ползване на баща й и след това възстановен на наследниците му недвижим имот се ползвал от него, а след това преимуществено го ползвала ищцата, като заедно с процесната реална част винаги се е ползвал и владял само и единствено от нея и семейството й като собствен от 1992 год. до момента. Твърди се, че същият е ограден изцяло, като двата недвижими имота и в действащата КККР са заснети като един имот – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 23652.49.6. Ищцата твърди, че процесната реална част от недвижим имот е обработвала и ползвала като овощна градина, а към момента го ползва като ливада, като през целия период на владение явно е демонстрирала, че счита имота за свой собствен, като трети лица не са предявявали претенции по отношение на собствеността, нито някой е прекъсвал или отнемал владението й. Тъй като е владяла имота като негов собственик в продължение на много повече от десет години ищцата счита, че е придобила собствеността върху него на основание осъществявано от нея давностно владение. Предвид обстоятелството, че не притежава документ за собственост за процесният имот се сочи, че имала намерение да се снабди с такъв по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК чрез извършване обстоятелствена проверка от нотариус, но при извършена от нея справка установила, че имота е записан като собственост на Община Б.. Счита, че ответникът в лицето на Община Б. незаконосъобразно се легитимира като собственик на имота й, тъй като същият е нейна собственост и не са налице правни основание имотът да е придобит от общината. Твърди се, че процесният имот е собственост на ищцата на основание осъществявано от нея давностно 2 владение, продължило в предвидения от закона срок. Твърди се, че имотът не е придобит в собственост от общината и не са били налице основания за отразяването му като общински, поради което според ищцата Община Б. незаконосъобразно се легитимира като собственик на процесният недвижим имот. Дори и процесният имот да е отразен като собственост на общината, то се сочи, че на основание изтеклия в нейна полза давностен срок е придобила имота на основание давностно владение. Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответника Община Б., с ЕИК 000024695, че ищеца О. С. К. с ЕГН •••••••••• е собственик на основание давностно владение осъществено от нея в периода считано от 1992 год. и до сега на реална част с площ от 1 528 кв.м. /хиляда петстотин двадесет и осем квадратни метра/, находяща се в южната част от поземлен имот е идентификатор № 23652.49.6 /двадесет и три хиляди шестстотин петдесет и две, точка, четиридесет и девет, точка, шест/ по КККР на с. Д., общ. Б., одобрени със Заповед №РД-18 149/14.03.2019 год. на ИД на АК, с адрес на имота в с. Д., м.“Реката“, целия с площ от 2 528 кв.м. /две хиляди петстотин двадесет и осем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: овощна градина, номер по предходен план № 049006, при съседни поземлени имоти: ПИ с идентификатор № 23652.49.5 /двадесет и три хиляди шестстотин петдесет и две, точка, четиридесет и девет, точка, пет/, № 23652.49.567 /двадесет и три хиляди шестстотин петдесет и две, точка, четиридесет и девет, точка, петстотин шестдесет и седем/ и № 23652.49.844 /двадесет и три хиляди шестстотин петдесет и две, точка, четиридесет и девет, точка, осемстотин четиридесет и четири/, която реална част е при съседи: северната част на ПИ с идентификатор № 23652.49.6, № 23652.49.5, № 23652.49.567, № 23652.49.844. Претендират се и сторените по делото разноски. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявеният иск, като неоснователен. Оспорва се твърдението на ищеца, че е собственик на претендираната реална част от поземлен имот е идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д., одобрени със Заповед № РД-18-149/14.03.2019 г. на ИД на АГКК. Твърди се, че Община Б. е собственик на претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от Закона за общинската собственост и § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 25, ал. I, вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че територия, в която попада процесният имот, предмет на настоящата искова претенция, е такава по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - земеделска земя, за която по правилата на специалния ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и по силата на нарочна Заповед № ОА-РР 557/12.11.2012 г. на Областния управител на област Б., е одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ за землището на с. Д.. Сочи се, че от плана и Регистъра на имотите към ПНИ, става ясно, че процесният имот представлява новообразуван имот № 133.14, с площ: 2 416 кв.м., трайно предназначение: земеделска територия, начин на трайно ползване: друг вид нива, находящ се в землището на с. Д., местност „Реката”, записан в регистъра на новообразуваните имоти на О. С. К. ползвател, съгласно Удостоверение № 33/13.07.1978 г. на ОбНС - Б.. Сочи се, че в имота са отразени и две сгради, а именно: сграда № 133.14.1, с площ 38 кв.м., брой етажи: 1, трайно предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда № 133.14.2, с площ 31 кв.м., брой етажи: 1, трайно предназначение: друг вид сграда за обитаване, записани на О. С. К. - ползвател. Твърди се, че лицето не е подал молба за оценка на имота в законоустановения срок до 31.01.1998 г. Сочи се, че от Удостоверение за наследници изх. № 2685/26.07.2022 г. на Община Б. става ясно, че посоченото лице О. С. К. /починал на ••• г./ е син на С. С. К. /починал на ••• г./ и брат на ищеца. От Удостоверение № 32/10.06.1992 г. на ОбНС – Б. според ответника става ясно, че на С. С. К. — баща на ищеца, е предоставено право на ползване върху нива в размер на 2000 кв. м., находяща се в землището на с. Д., в местността „М.к.“, която може да се използва за трайни насаждения. Сочи се, че с молба вх. № 94006722/06.07.1992 г. С. С. К. е поискал да бъде направена оценка на 1 (един) декар от предоставения за ползване имот, който представлява овощна градина, съгласно § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като със заявление вх. № КРЗ-0103-П- 22/20.07.2021 г. ищцата е поискала изменение на ПНИ за землището на с. Д., чрез допълване на нов имот с проектен № 133.37, с площ от 1000 кв.м., съгласно Удостоверение № 32/10.06.1992 г. за предоставяне за ползване на имот от 2000 кв.м. в местност „М.к.“ на С. С. К.. Заявлението на ищеца се сочи, че е разгледано от Комисията за допълване и изменение на одобрени планове на новообразувани имоти за земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която с Решение № 1 по протокол № 5/02.12.2021 г. е приела, че ще се произнесе след съобщаване на скицата-проект на бившите собственици на имот № 156.3 и на имот № 156.4, от които е образуван новия имот № 133.14 по ПНИ и след представяне на документи за сградите, построени в имота. С Решение № 1 по Протокол № 2/07.04.2022 г. на Комисията се сочи, че е прието да се уважи искането на ищеца и да се измени ПНИ, съобразно представената скицапроект. Посочва се, че със Заповед № 951/09.05.2022 г. на Кмета на Община Б. е изменен ПНИ и регистъра към него за землището на с. Д. като в имот № 133.14, записан на О. С. К. се допълва нов имот с № 133.37 и с площ 1000 кв.м., който да бъде записан в регистъра на наследниците на С. С. К., а имот № 133.14 става с площ 1416 кв. м., записан на Ползвател Община Б., като след влизане в сила на заповедта за изменение на ПНИ, ищеца е подала заявление с вх. № КРЗ-0138-8/ 21.07.2022 г., с което е поискала да бъде разгледана оценка на имота, изготвена от лицензиран оценител. С Решение № 1 по протокол № 4 5/ 08.08.2022 г. Комисията е приела експертната оценка на имот с № 133.37 с площ 1000 кв.м. по ПНИ на стойност 189 лева, като със Заповед № 1673/ 02.09.2022 г. на Кмета на Община Б. е одобрена приетата от Комисията оценка на имота, като сумата е заплатена от ищеца с платежно нареждане от 02.11.2022 г. по сметка на общината. Сочи се, че със заявление № КРЗ-0137-40/ 02.11.2022 г. ищеца е поискала да бъде издадена заповед за придобиване на право на собственост върху новообразувания имот № 133.37 с площ 1 декар, като със Заповед № 2107/ 10.11.2022 г. на Кмета на Община Б. е признато право на собственост на наследниците на С. С. К. върху новообразуван имот с № 37, масив 133 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № ОА-РР-557/ 12.11.2012 г. на Областния управител на област Б., изменен със Заповед № 951/ 09.05.2022 г. на Кмета на Община Б., находящ се в местността „Реката“, землище на с. Д., с площ 1000 кв.м., представляващ овощни насаждения (нетрасирани) VII категория, при граници и съседи: граница на плана на новообразуваните имоти; имот № 133.12; имот № 133.13 и имот № 133.14. С констативен акт от 04.01.2023 г. е констатирано, че не са постъпили възражения против заповедта, поради което и същата е влязла в сила, като ищцата собственоръчно е удостоверила върху констативния акт, че е получила заповедта. С оглед на горното се твърди, че за имот № 133.14 по ПНИ, одобрен със Заповед № ОА-РР-557/ 12.11.2012 г. на Областния управител на област Б. е проведена процедура за трансформиране на право на ползване в право на собственост по реда на §46, ал. 1, изр. второ във вр. с § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съгласно § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, чието право на ползване се превръща в право на собственост съгласно § 4а, ал. 1, придобиват собствеността на земята до 600 кв.м, а тези по § 4б, ал. 1 - до 1000 кв.м. Разликата над 600 кв. м. и над 1000 кв.м. до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по малки от 250 кв. м. при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Земите, от които не може да се образува нов имот, се заплащат от ползвателите на собствениците по пазарни цени в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Твърди се, че за новообразувания имот № 133.14 с площ 1416 кв.м. по ПНИ за землището на с. Д., одобрен със Заповед № ОА-РР-557/ 12.11.2012 г. на Областния управител на област Б., изменен със Заповед № 951/09.05.2022 г. на Кмета на Община Б., към момента не са подадени заявления за възстановяване на собствеността от бившите собственици и не е издавана заповед за възстановяване на имота. Същевременно се сочи, че няма подадено искане за изкупуване и проведена процедура за трансформиране на право на ползване в право на собственост. Твърди се, че имот № 133.37 и имот № 133.14 по ПНИ са отразени като един поземлен имот е идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д., одобрени със Заповед № РД-18- 149/ 14.03.2019 г. на ИД на АК. В КККР се сочи, че не е отразено изменението на ПНИ със Заповед № 951/ 09.05.2022 г. на 5 Кмета на Община Б., с което са образувани два нови имота с № 133.37 и № 133.14, поради което КККР не съответства на ПНИ и не отразява вярно границите и собствеността на имотите към настоящия момент. Твърди се, че територията, в която попада процесният имот с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д., одобрени със Заповед № РД-18 149/ 14,03.2019 г. на ИД на АК е такава по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която подлежи на възстановяване на бившите собственици или придобиване от ползватели, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост. Доколкото имотите попадат в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановяването на собствеността е по реда на §4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се твърди, че придобиването по давност е изключено до приключване на административната процедура по възстановяването му с индивидуализирането на имота със заповедта на кмета на общината. Посочва се, че за имоти находящи се в територия по §4 от ЗСПЗЗ възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ настъпва след изпълнение на предвидената в този закон и правилника за приложението му административна процедура. Сочи се, че тя приключва с постановяване на решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ, в зависимост от това дали възстановяването на собствеността е в съществуващи /възстановими/ стари реални граници или в нови граници с план за земеразделяне, и със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато се възстановява собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи се, че тези административни актове имат конститутивно действие и легитимират лицата, в полза на които са издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти. До приключване на реституционното производство бившите собственици на земеделски имоти се сочи, че не разполагат с правен способ да се противопоставят на владението, упражнявано от трети лица върху заявените за възстановяване имоти. Самият факт, че имотите се намират в територия, за която е одобрен и влязъл в сила ПНИ се посочва, че тази територия включва предоставени за ползване въз основа на актове по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ земи - съгласно § 4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват именно за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Възстановяването на собствеността се посочва, че се извършва със специален административен акт - заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. При липса на такава заповед се твърди, че бившите собственици, респ. техните правоприемници, не могат да защитят правата си чрез предявяване на положителен установителен иск за собственост, тъй като не могат формално да се легитимират като собственици на новообразувания имот. С одобрения и влязъл в сила План за новообразувани имоти за землището на с. Д., се твърди, че новообразуваният имот № 133.14, с площ 2416 кв.м. е индивидуализиран със своите индивидуализиращи белези, като обособен имот, част от земната 6 повърхност, като с изменението на ПНИ са индивидуализирани новите имоти № 133.37 и № 133.14. С влизане в сила на ПНИ и издаване на заповедите по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се сочи, че не само се обособяват самостоятелни обекти на собственост в рамките на предходните терени, а към този момент, също така се определя дали имотът подлежи на възстановяване или изкупуване, дали по отношение на него намира приложение чл. 19 ЗСПЗЗ или чл. 25 ЗСПЗЗ, т.е. не само, че към този момент съответната част от земната повърхност от гледна точка на правото добива характеристиките на годен обект за придобиване и притежаване на вещни права, но и се установява яснота по отношение на правото по реда на ЗСПЗЗ, възстановяване на собствеността или изкупуване по реда на §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В настоящия случай се твърди, че на придобивна давност се позовава лице, което е правоприемник на ползвател, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост, но само по отношение на 1000 кв.м. от имот № 133.14 по ПНИ, одобрен със заповедта на областния управител, поради което планът е изменен със заповед на кмета на общината като е образуван нов имот № 113.37, за който е издадена заповед по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е признато право на собственост на наследодателя на ищцата. За останалата част от имот № 113.14 по ПНИ, предмет на настоящата искова претенция се твърди, че не е настъпило трансформиране на правото на ползване, поради което тази част от имота подлежи на възстановяване на бившите собственици. За имота към настоящия момент се твърди, че няма подадено искане и не е издавана заповед на кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Предвид изложеното по-горе се твърди, че имотът е станал общинска собственост, т.е. подлежащите на реституция земеделски земи, които не са възстановени на бившите собственици по реда и в сроковете на ЗСПЗЗ, както и не са изкупени от ползвателите в законоустановените срокове, преминават в собственост на общината ех lege, с влизане в сила на ПНИ, към който момент следва да се прави преценка възстановена ли е собствеността или придобита ли е по реда на §4а или §46 ПЗР ЗСПЗЗ. Сочи се, че за процесната претендирана част от имот с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д., представляваща имот № 133.14 по ПНИ, изменен със Заповед № 951/09.05.2022 г. на Кмета на Община Б., се установява, че не е възстановена собствеността, както и не е придобита по реда на §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ, поради което имотът е общинска собственост. Оспорва се наведеното с исковата молба обстоятелство, че общинският поземлен № 133.14 по ПНИ, изменен със Заповед № 951/ 09.05.2022 г. на Кмета на Община Б., представляващ част от имот с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д., общ. Б., се владее от ищеца и същата е придобила процесния имот, въз основа на давностно владение. Излага се, че изложените в исковата молба обстоятелства не съответстват на действителното положение. Сочи се, че новообразуваният имот № 133.14 по ПНИ, одобрен със Заповед № ОА-РР-557/ 12.11.2012 г. на Областния 7 управител на област Б. с площ: 2416 кв.м., трайно предназначение: земеделска територия, начин на трайно ползване: друг вид нива, находящ се в землището на с. Д., местност „Реката”, като е записан в регистъра на новообразуваните имоти на О. С. К. - ползвател, съгласно Удостоверение № 33/ 13.07.1978 г. на ОбНС-Б., като съгласно Удостоверение № 32/ 10.06.1992 г. на ОбНС — Б. на С. С. К. — баща на ищцата, е предоставено право на ползване върху нива в размер на 2000 кв. м., находяща се в землището на с. Д., общ. Б., в местността „М.к.“, която може да се използва за трайни насаждения. Сочи се, че от посоченото се установява, че както Олег Календерски, така и Стефан Календерски са ползватели, но не и владелци на предоставените имоти, както и се установява, че през 1992 г. наследодателят на ищцата е придобил фактическата власт не върху 1 декар, а върху 2 декара от имота, т.е. целият имот е предоставен за ползване по реда на действащите към момента нормативни правила. При това положение се посочва, че фактическата власт върху имота е получена на правно основание, което придава на лицата качеството ползвател по смисъла на специалния ЗСПЗЗ, респ. държател по смисъла на ЗС и изключва наличието на субективния елемент, изразяващ се в държането на вещта като своя /animus/. Предвид изложеното и доколкото бащата на ищцата е бил ползвател, а не владелец на предоставения му имот, същият не е могъл да предаде владение на ищцата. Сочи се, че последната е била допусната в имота като близък роднина - дете на ползвателя и дори да е осъществявала фактическа власт върху имота, последната няма характеристиките на владение. В конкретния случай се сочи, че е предвиден специален ред за придобиване на собствеността по отношение на предоставените за ползване имоти, който изключва приложението на института на придобивната давност. Излагат се съображения забраната по чл. 86 от ЗС за придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост до 1996 г., а с изменението на нормата съгласно публикацията в ДВ, бр. 33/ 1996 г. - публична държавна или общинска собственост, като съгласно разпоредбата и на чл. 7, ал. 1 от ЗОС (в първоначалната редакция на разпоредбата) до 09.11.1999 г. не могат да се придобиват по давност имоти общинска собственост, а след изменението публична общинска собственост. Поради това за периода до 09.11.1999 г. давност в полза на ищеца не е могла да тече. и с оглед нормата на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, съгласно която давността за придобиване на общински имоти спира да тече до 2022 г., се твърди, че ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот на соченото от него оригинерно правно основание. Излага се, че за имот № 133.14 към момента на влизане в сила на ПНИ, одобрен със Заповед № ОА-РР 557/ 12.11.2012 г. на Областния управител на област Б., се установява, че не е възстановена собствеността, както и не е придобита по реда на §4а или §46 ПЗР ЗСПЗЗ, поради което според нормата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 19 от ЗСПЗЗ имотът представлява общинска собственост. 8 Твърди се, че със Заповед № 2107/ 10.11.2022 г. на Кмета на Община Б. наследниците на С. С. К. са придобили право на собственост върху новообразуван имот с № 37, масив 133 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № ОА-РР-557/ 12.11.2012 г. на Областния управител на област Б., изменен със Заповед № 951/ 09.05.2022 г. на Кмета на Община Б., находящ се в местността „Реката“, землище на с. Д., общ. Б., с площ 1000 кв.м., представляващ овощни насаждения (нетрасирани) VII категория, при граници и съседи: граница на плана на новообразуваните имоти; имот № 133.12; имот № 133.13 и имот № 133.14. Излага се че въз основа на посоченото за първи път се обособява процесния имот № 133.14 по ПНИ в настоящите си граници и площ, респ. същият се индивидуализира като конкретен обект на право на собственост, като според ответника това е и началният момент, от който този имот е станал годен обект за придобиване, както чрез сделка, така и по давностно владение. Предвид гореизложеното, се иска от съда да отхвърли предявения иск за неоснователен и недоказан и като такъв се иска да бъде отхвърлен. Претендират се сторените по делото разноски= Първостепенният съд е постановил решение, в което цитирайки няколко решения на ВКС е стигнал до извода, че за процесната част на имота заснет по КККР с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д. съответстващ на имот № 133.14 /след изменението/ по ПНИ от 10.11.2022г., не е възможно да е започнала да тече придобивна давност в полза на ищцата, доколкото заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ не е налице по отношение на този имот съобразно изложеното по – горе. А ищцата в случая няма качество и на държател на имота, доколкото той е бил предоставен за ползване на баща й, не на нея. Държаниетопо смисъла на ЗС не може да се предава от наследодател към наследник, респ. да се присъединява както владението. Съдът не намира за доказване на анимуса като част елементите на владението по отношение на ищцата, тъй като самата тя считано от 21.07.2022г. когато е подала заявление за оценка на имот от 1000 кв.м. с явно съзнание, че това е в процедура § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ от общо 2000 кв.м., които са били предоставени за ползване на баща й. За липсата на анимус по отношение на процесния имот сочи и обстоятелството, че на ищцата лично е връчена Заповед № 2107/10.11.2022 г. на Кмета на Община Б. с описано по – горе съдържание и тя не я е 18 обжалвала, напротив – тази заповед е по нейна инициатива. А и в заповедта, с която е изменен ПНИ през 11.2022г., известна на ищцата е посочено, че имота се предава на ползвател – ответника в производството. Ако по някаква причина след влизане в сила на заповедта по § 4к от ПЗР през януари 2023г. за ищцата е налице намерение да владее процесния имот като свой – от този момент до датата на предявяване на иска не е изтекъл 10 годишен период от време, за да се обсъждат налице ли са законови пречки след този момент за придобиване на имота по давност от ищцата. Предявеният положителен установителен иск спрямо ответникът е допустим, а разгледан по същество искът се явява и основателен. Не е спорно по делото, че със заповед № ОА-РР-557/12.11.2012 г., обявена в държавен вестник брой 91 на Областния управител на област Б. са одобрени Плановете па новообразуваните имоти в М 1:1000 и регистрите към тях в цифров и графичен вид на земеделските земи, предоставени за ползване па граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Д., община Б., област Б.. В кадастрален на новообразуваните имоти регистър към момента имот 133.14 е записан на Община Б. на основание заповед № 951/09.05.2022 г. Видно от удостоверение с № 32/10.06.1982 г. на С. С. К. — баща на ищеца (видно от удостоверение за наследници с изх. № 2685/26.07.2022 г.) е предоставено право на ползване върху нива в размер на 2000 кв. м., находяща се в землището на с. Д., в местността „М.к.“, която може да се използва за трайни насаждения. С молба с дата 03.07.1992 г. С. С. К. е поискал оценка на имот от 1 дка съобразно параграф 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в с. Д., м. „М.к.“. Със заявление за допълване (изменение) от 21.07.2022г. на плана на новообразуваните имоти съгласно параграф 28 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, като собственик на имот 133.37, ищеца е поискала от Кмета на Община Б. да бъде допусната грешка/непълнота при одобряване на ПНИ за този имот. Със Заповед № 951/09.05.2022 г. на Кмета на Община Б. е изменен Плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Д., община Б., като в имот № 133.14, с площ 2 416 кв. м местност „Реката“, землище с. Д., общ. Б. с начин на трайно ползване „ниви/орна земя“, записан в регистъра на новообразуваните имоти на О. С. К. се допълва нов имот № 133.37 с площ 1 000 кв. м, в местност „Реката“, землище с. Д., общ. Б. с начин на трайно ползване „овощни насаждения“, а имот № 133.14 става с площ 1 416 кв. м, съгласно приложената към заявлението скица-проект. В регистъра на новообразуваните имоти по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землище с. Д., общ. Б. имот № 37, масив 133, ЕКАТТЕ 23652 в местността „Реката да бъде записан на наследниците на С. С. К., а имот № 14, масив 133, ЕКАТТЕ 23652 в местността „Реката“ да бъде записан на Ползвател Община Б., а въз основа на тази заповед е скица № 816/26.07.2022 г. за новообразуван имот 133.37 с площ 1 дка, като собственици са посочени наследниците на С. С. К.. Със заявление с вх. № К03-0138 8/21.07.2022 г. до Кмета на Община Б. ищеца е поискала оценка на имот 133.37, находящ се в зона по параграф 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в с. Д.. С Протокол № 5 от 08.08.2022 г. е приета експертна оценка на 1000 кв. м от поземлен имот с № 133.37 по плана на новообразуваните имоти на земеделските земи по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност „Реката”, землище на с. Д., общ. Б., съгласно Наредбата за определяне на цени на земеделските земи приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., на стойност 189 (сто осемдесет и девет) лева, изготвена от Иван Димитров Сталев- лицензиран оценител на земеделски земи и трайни насаждения, а със заповед № 1673/02.09.2022 г. на Кмета на Община Б. е приета оценката. Със заявление с вх. № К03- 0137-40/ 02.11.2022 г. ищеца е поискала от Кмета на Община Б. издаване на заповед за придобиване на собственост върху новообразуван имот в землището на с. Д. от 1 дка. Със Заповед № 2107/10.11.2022 г. на Кмета на Община Б. е наредено наследниците на С. С. К., съгласно удостоверение за наследници с изх. № 2685/26.07.2022 г., издадено от Община Б. да придобият право на собственост върху: новообразуван имот с номер 37 (тридесет и седем), масив 133 (сто тридесет и три) по плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № ОА-РР-557/12.11.2012 г. на Областния управител на област с административен център Б., изменен със Заповед № 951/09.05.2022 г. на Кмета на Община Б., находящ се в местността „Реката“, землище на с. Д., община 10 Б. с площ 1000 (хиляда) кв. м, представляващ овощни насаждения (нетрасирани), VII (седма) категория, при граници и съседи: граница на плана на новообразуваните имоти; имот № 133.12; имот № 133.13, имот № 133.14. Видно от констативен акт от 04.01.2023 г. на служители при Община Б. в законния 14 (четиринадесет) дневен срок не са постъпили възражения против Заповед № 2107/10.11.2022 г. на Кмета на Община Б., относно придобиване право на собственост върху имот с номер 37 в масив 133 по плана на новообразуваните имоти, находящ се в местност „Реката“, землище с. Д., общ. Б., като заповедта е лично от ищцата. Видно от нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот с № 164, том II, рег. № 3285, дело № 336/2023 г. от 05.04.2025г. ищцата и други лица придават на трето за процеса лице новобразуван имот с № 133.37 и с площ 1000 кв.м., находящ се в м. „Реката“, землището на с. Д., общ. Б., одобрен със Заповед № ОА-РР-557/12.11.2012 г. на кмета на Община Б. с НТП „овощни насаждения, нетерасирани“, граници: граница нематериализрана, паянтова ограда, имот № 133.12; 133.14 и 133. 14. Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите З. В. В. и Р. К. Щ.. ••••••••••••••••••••••••••• По делото е прието заключение на назначената по делото СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Р. С., от което се установява, че поземлен имот с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д. е с трайно предназначение „земеделска територия“. Няма налични данни от които да се установи дали имотът е внасян в АПК, ТКЗС, ДЗС и други подобни организации. Видно от Помощния план, /Приложения № №5 и 6 към СТЕ/, процесният имот попада върху имоти № 156.3 и 156.4, съществували преди образуването на ТКЗС и собственост на физически лица. Процесният имот с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д. попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. /Приложения №4 и № 14 към СТЕ/. ПНИ за земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Д., община Б. е одобрен със заповед №ОА-РР-557 от 12.11.2012 г. на Областен управител на област Б. и процесният имот с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д. не присъства в него. В ПНИ процесният имот е идентифициран с номер 133.14, показан на СКИЦА - Приложение № 10 към СТЕ и като собственик на имота е записан О. С. К.. Имот с номер 133.14 по ПНИ попада върху имоти, съществували преди образуването на ТКЗС и собственост на: - имот № 156.3 - н-ци С. Х. П. - имот № 156.4 - н-ци Е. Х. П.. Процесният имот и съседните му попадат в територия - земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановяването на правото на собственост е по реда на §4к и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ. В Регистъра на имотите към ПНИ няма данни относно начина на възстановяване на земите. От Комбинираната скица се установява, че няма идентичност между границите на поземлен имот с идентификатор 23652.49.6 по КК и имот № 133.14 по Плана на новообразуваните имоти; имоти № № 133.14 и 133.37 по Плана на новообразуваните имоти се припокриват с поземлен имот с идентификатор 23652.49.6 по КК; имот № 133.14 е отразен за първи път в 12 Плана на новообразуваните имоти за земи по §4 за землището на с. Д., одобрен със заповед №ОА-РР- 557/12.11.2012г. на Областен управител на област Б.. /Приложение № 10 към СТЕ/. Със ЗАПОВЕД № 951 от 09.05.2022г. на Кмета на Община Б. се изменя Плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Д., общ. Б., като в имот № 133.14, с площ 2416 кв.м., местност „Реката“, землище с. Д., с начин на трайно ползване „ниви/орна земя“, записан в регистъра на новообразуваните имоти на О. С. К. се допълва нов имот № 133.37 с площ 1000 кв.м., в местност „Реката“, землище с. Д., с начин на трайно ползване „овощни насаждения“, а имот № 133.14 става с площ 1416 кв.м., съгласно приложената към заявлението скица-проект. Претендираната реална част от процесния имот с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д. съответства на имот № 133.14 /след изменението/ по ПНИ, за който няма проведена процедура по реда на §46, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и съответно няма издадена заповед от кмета на общината. За имот № 133.14 по ПНИ няма данни за подадено заявление за възстановяване правото на собственост. При направения на 21.08.2025г. оглед на процесния имот на място вещото лице констатира, че имотът е ограден с ограда от бодлива тел на бетонови и дървени колове; в границите на имот номер 133.37 /в североизточната част на имота/ са налични: масивна, вилна сграда за сезонно ползване, с жилищно предназначение и застроена площ 38. 00 кв.м. и селскостопанска сграда - със застроена площ от 31 кв.м.; в имота са налични единични овощни насаждения. Най-ранното сателитно заснемане на района, даващо информация за състоянието на имота е от 2005г., видно от което имотът е застроен и представлява територия, засадена с трайни насаждения - овощни дървета. През периода 2014г. - 2017г. - 2023г., състоянието на имота е сравнително непроменено, с изключение на по-малката гъстота на трайните насаждения. Законността на постройките в имота е установена с издаването на Разрешение от Кмета на Община Б. за предоставяне право на ползвателя да закупи ползваната земя. Ha Приложение № 15 към СТЕ - Комбинирана скица процесната реална част е означена с букви А-Б-В-Г-Д-А и е с площ 1385.00 кв.м. Предмет на заповед № 951/09.05.2022г. на Кмета на Община Б. е имот № 133.14 по Плана на новообразуваните имоти за земи по §4 за землището на с. Д., одобрен със заповед №ОА-РР-557/12.11.2012г. на Областен управител на област Б., който се припокрива с поземлен имот с идентификатор 23652.49.6 по Кадастрална карта. Ползването на имоти № 133.14 /след изменението/ и № 133.37 по ПНИ е общо. В проведеното по делото открито съдебно заседание вещото лице допълва, че данните за имота са извадка от регистъра на новообразуваните имоти и вписаните данни новообразуваният имот е собственост на О. С. К. съгласно удостоверение № 33/13.07.1978 г. Това е удостоверение за предоставяне на пустееща земя за ползване и към момента 13 на одобряването на плана на новообразуваните имоти, процедура по промяна правото на собственост или трансформиране правото на собственост в право на ползване, в право на собственост не е проведена. Относно ползвателите на този имот – в извадката от помощния план в Приложение 7 е видно, че обособените два имота с номера 7 и 9 масив 133.7 и масив 133.9 са с вписан ползвател Община, това са данни от списък на имотите съществували преди образуването на ТКЗС и имотите предоставени за ползване или отредени за ползвателите. Имот по КК няма, но съответстващ на него или припокриващ се, като местоположение на имот 49.6 по КК е имот 133.14 по плана на новообразуваните имоти. Заповедта за одобрение на плана на новообразуваните имоти е обща и там се отнася за всички имоти в обхвата на землището и те са за различните територии на различни места, но е с една заповед на одобрение. Съществуващите на място огради съответстват на границите на имота по плана на новообразуваните имоти. За първи път, като графично изобразяване на имота е в КВС с първоначална регистрация 1998 година. Имот с номер 049006 е идентичен с имот 49.06 по КК. Площта от 1385 кв.м., определена от вещото лице от контура на плана на новообразуваните имоти - имот 133.14. Територията определена, като земи по Параграф 4 в КВС за махала „Реката“ включва и имот 049006. КК е изработена на база КВС, а отразяването на плана на новообразуваните имоти в КК е отделна процедура, предвидена в Закона за кадастъра и имотния регистър, която не е проведена. По неофициални данни от служители на общината, службата по кадастър отказва да отразява плана на новообразуваните имоти, докато не се изчистят т.н. контактни зони за всички територии на землището, за което се отнася. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са логични и последователни. По отношение на събирането на доказателства и оценка на същите, не са допуснати процесуални нарушения от първоинстнационния съд, няма и наведени възражения във въззивната жалба в тази насока, поради което по отношение на установеното от фактическа страна съдът препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, по аргумент от чл. 272 ГПК. От правна страна, постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Съдът се е произнесъл по иска, така както е предявен. По правилността на решението в обжалваната част: Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК. Основателността на положителния установителен иск обуславя установяване по надлежния ред, че ищецът е собственик на посочените обем права от вещите на поддържаното придобивно право на собственост основание – в случая придобивна давност. Ищецът основава претенцията си на придобивно давностно владение. Видно е от съдържанието на обжалвания съдебен акт, че първоинстанционният съд обстойно е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, след което е достигнал до неправилния извод, че осъществяването на придобивната давност не се е осъществило, тъй като ищеца е бил държател на имота, тъй като имотът попада в в земи по параграф 4 ЗСПЗЗ и не е бил годен обект на притежание на вещни права. Придобиването по давност е един от предвидените в чл. 77 от ЗС способи за придобиване на правото на собственост /titulus acquirendi/. То е институт на вещното право. Фактическият състав на придобивната давност включва упражняването на владение - анимус и корпус. Той се осъществява с извършването на активни, външно обективирани действия, от които може да се направи изводът, че едно лице упражнява фактическата власт върху конкретен имот като свой собствен. Придобиването по давност е оригинерен придобивен способ. Владелецът придобива правото на собственост не от друг правен субект и независимо дали вещното право е принадлежало на трето лице. Придобиването по давност следва да се определи като правомерно юридическо действие. Фактическият му състав включва владение, изтичане на определен срок и позоваване пред съд или нотариус. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, докладвано от съдията К. М., придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VIII от ЗС, наименувана „Придобиване и изгубване на вещни права“ и обхващаща разпоредбите на чл. 79- 86 от ЗС. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС - в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, и добросъвестност и юридическо основание - в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи. Следователно изискващото се от чл. 120 от ЗЗД, вр. чл. 84 от ЗС волеизявление - позоваване, не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС. Това обаче не означава, че правната последица - придобиване на правото на собственост или на друго вещно право - настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, включва както обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективният елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридически действия, които по определение обхващат като свой елемент както наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективният елемент от предметното им съдържание/, така и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други, с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективният елемент от предметното им съдържание/. Съгласно чл. 77 от ЗС, вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона. Принцип в гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане на волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване на яснота по отношение на субектите и обектите на вещните права, с оглед правната сигурност. Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Чл. 69 от ЗС предполага наличието на намерение да се свои вещта. За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право, в самото вещно право, е необходимо потвърждаване на наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. При наличие на позоваване правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законово определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 от ЗС. Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисква упражняване на фактическа власт с намерение за своене в продължение на 10 години. Упражняваното владение трябва да е било спокойно - да не е установено с насилие, явно - фактическата власт да е упражнявана така, че всеки заинтересован да е имал възможност да научи за това, постоянно - упражняването му да няма случаен характер, а да е израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица, непрекъснато - да не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по[1]дълъг от 6 месеца /чл. 81 от ЗС/, като се съобразява и презумпцията на чл. 83 от ЗС, 5 и несъмнено - да няма съмнение, че лицето е държало вещта, както и че я е държало за себе си /Решение № 144 от 02.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1650/2014 г., II г. о., ГК/. По делото са събрани писмени доказателства, както и от заключение на вещото лице се установява, че процесният имот с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д. попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. /Приложения №4 и № 14 към СТЕ/. ПНИ за земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Д., община Б. е одобрен със заповед №ОА-РР-557 от 12.11.2012 г. на Областен управител на област Б. и процесният имот с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д. не присъства в него. В ПНИ процесният имот е идентифициран с номер 133.14, показан на СКИЦА - Приложение № 10 към СТЕ и като собственик на имота е записан О. С. К.. Имот с номер 133.14 по ПНИ попада върху имоти, съществували преди образуването на ТКЗС и собственост на: - имот № 156.3 - н-ци С. Х. П. - имот № 156.4 - н-ци Е. Х. П.. Процесният имот и съседните му попадат в територия - земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановяването на правото на собственост е по реда на §4к и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ. В Регистъра на имотите към ПНИ няма данни относно начина на възстановяване на земите. От Комбинираната скица се установява, че няма идентичност между границите на поземлен имот с идентификатор 23652.49.6 по КК и имот № 133.14 по Плана на новообразуваните имоти; имоти № № 133.14 и 133.37 по Плана на новообразуваните имоти се припокриват с поземлен имот с идентификатор 23652.49.6 по КК; имот № 133.14 е отразен за първи път в Плана на новообразуваните имоти за земи по §4 за землището на с. Д., одобрен със заповед №ОА-РР- 557/ 12.11.2012г. на Областен управител на област Б.. /Приложение № 10 към СТЕ/. Със ЗАПОВЕД № 951 от 09.05.2022г. на Кмета на Община Б. се изменя Плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Д., общ. Б., като в имот № 133.14, с площ 2416 кв.м., местност „Реката“, землище с. Д., с начин на трайно ползване „ниви/орна земя“, записан в регистъра на новообразуваните имоти на О. С. К. се допълва нов имот № 133.37 с площ 1000 кв.м., в местност „Реката“, землище с. Д., с начин на трайно ползване „овощни насаждения“, а имот № 133.14 става с площ 1416 кв.м., съгласно приложената към заявлението скица-проект. Претендираната реална част от процесния имот с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д. съответства на имот № 133.14 /след изменението/ по ПНИ, за който няма проведена процедура по реда на §46, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и съответно няма издадена заповед от кмета на общината. Това обуславя извод, че е налице годен обект на вещно право, който може да се придобие в предвидените в закона способи. Съгласно разпоредбата на пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията й към датата на плащане цената на земята, възстановява се правото на собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване съгласно актовете, посочени в § 4. Когато земите представляват лозя, овощни градини или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, ползвателят придобива правото на собственост, ако заплати земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизането в сила на оценката по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2. Ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители или на 10 км от крайбрежната морска ивица в границите на съответната община. От заключението на вещото лице по допусната в първата инстанция съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните, се установява, че процесния имот с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д. попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като ПНИ за земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Д., община Б. е одобрен със заповед №ОА-РР-557 от 12.11.2012 г. на Областен управител на област Б. и процесният имот с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д. не присъства в него, като в ПНИ процесният имот е идентифициран с номер 133.14, показан на СКИЦА - Приложение № 10 към СТЕ и като собственик на имота е записан О. С. К.. Съгласно действащата към момента на трансформиране на правото на ползване в право на собственост разпоредба ползвателят не можел да придобие право на собственост, ако земята е над 1000 кв. м., какъвто е настоящия случай. Следователно били са налице пречки за преобразуване на правото на ползване в право на собственост върху имота. С оглед наличието на законови пречки бащата на О. К. не е станала собственик по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на процесния имот. В този смисъл, с оглед въведеното придобивно основание от страна на ищеца, а именно за изтекла в нейна полза придобивна давност, съдът намира за основателно. Придобивната давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване право на собственост върху вещи. Предвид разпоредбата на чл.79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, ако владението е недобросъвестно, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. В нормата на чл.68 ЗС е дадена легална дефиниция на понятието „владение" - това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Следователно е редно да се акцентира върху две обстоятелства - това са т.нар. „фактическа власт" и факта, че веща се държи „като своя". Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение. Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване. Няма спор, че основното доказателство за установяване на придобивна давност са гласните доказателства, каквито са ангажирани в настоящото производство. При позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на кого е противопоставено. Въпросът, на който съдът първо дължи произнасяне е относно началният момент на придобивната давност в настоящия случай. Когато правото на собственост е било възстановено с решение на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/, съгласно чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ преди изменението в ДВ бр. 68/99 г. какъвто е настоящият случай, фактическият състав, от който произтича правото на собственост, е бил завършен преди влизане в сила на ПНИ, последният само отразява вече придобити права. В тези случаи ПНИ индивидуализира обекта на собственост като конкретна вещ, върху която това право може да бъде упражнявано. За територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ релевантен за обособяването на обекта на реституция винаги е ПНИ. В този смисъл решение № 288/18.03.2014 г. по гр.д. № 2058/2013 г. по описа на Първо гражданско отделение на ВКС. Следователно от влизане в сила на ПНИ е началният момент, от който започва да тече давността. От приетата по делото СТЕ, която съдът цени като компетентно изготвена се установява, че ПНИ за земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Д., община Б. е одобрен със заповед № ОА-РР-557 от 12.11.2012 г. на Областен управител на област Б.. Следователно от 12.11.2012 г. е началният момент, от който може да започне да тече давност в полза на ищеца. До този момент давност по отношение на процесния имот не е текла. От тази дата до датата на предявяване на исковата претенция в съда - 19.12.2024 г. са изминали 12 години. По делото са събрани гласни доказателства, които установяват владение на имота от ищеца. ••••••••••••••••• Съдът кредитира показанията на свидетелите, като намира същите за основани на лични впечатления, достоверни и подкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал, както и от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза. По делото е прието заключение на назначената по делото СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Р.С., от което се установява, че поземлен имот с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д. е с трайно предназначение „земеделска територия“. Няма налични данни от които да се установи дали имотът е внасян в АПК, ТКЗС, ДЗС и други подобни организации. Видно от Помощния план, /Приложения № №5 и 6 към СТЕ/, процесният имот попада върху имоти № 156.3 и 156.4, съществували преди образуването на ТКЗС и собственост на физически лица. Процесният имот с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д. попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. /Приложения №4 и № 14 към СТЕ/. ПНИ за земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Д., община Б. е одобрен със заповед №ОА-РР-557 от 12.11.2012 г. на Областен управител на област Б. и процесният имот с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д. не присъства в него. В ПНИ процесният имот е идентифициран с номер 133.14, показан на СКИЦА - Приложение № 10 към СТЕ и като собственик на имота е записан О. С. К.. Имот с номер 133.14 по ПНИ попада върху имоти, съществували преди образуването на ТКЗС и собственост на: - имот № 156.3 - н-ци С. Х. П. - имот № 156.4 - н-ци Е. Х. П.. Процесният имот и съседните му попадат в територия - земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановяването на правото на собственост е по реда на §4к и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ. В Регистъра на имотите към ПНИ няма данни относно начина на възстановяване на земите. От Комбинираната скица се установява, че няма идентичност между границите на поземлен имот с идентификатор 23652.49.6 по КК и имот № 133.14 по Плана на новообразуваните имоти; имоти № № 133.14 и 133.37 по Плана на новообразуваните имоти се припокриват с поземлен имот с идентификатор 23652.49.6 по КК; имот № 133.14 е отразен за първи път в 12 Плана на новообразуваните имоти за земи по §4 за землището на с. Д., одобрен със заповед №ОА-РР- 557/12.11.2012г. на Областен управител на област Б.. /Приложение № 10 към СТЕ/. Със ЗАПОВЕД № 951 от 09.05.2022г. на Кмета на Община Б. се изменя Плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Д., общ. Б., като в имот № 133.14, с площ 2416 кв.м., местност „Реката“, землище с. Д., с начин на трайно ползване „ниви/орна земя“, записан в регистъра на новообразуваните имоти на О. С. К. се допълва нов имот № 133.37 с площ 1000 кв.м., в местност „Реката“, землище с. Д., с начин на трайно ползване „овощни насаждения“, а имот № 133.14 става с площ 1416 кв.м., съгласно приложената към заявлението скица-проект. Претендираната реална част от процесния имот с идентификатор 23652.49.6 по КККР на с. Д. съответства на имот № 133.14 /след изменението/ по ПНИ, за който няма проведена процедура по реда на §46, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и съответно няма издадена заповед от кмета на общината. За имот № 133.14 по ПНИ няма данни за подадено заявление за възстановяване правото на собственост. При направения на 21.08.2025г. оглед на процесния имот на място вещото лице констатира, че имотът е ограден с ограда от бодлива тел на бетонови и дървени колове; в границите на имот номер 133.37 /в североизточната част на имота/ са налични: масивна, вилна сграда за сезонно ползване, с жилищно предназначение и застроена площ 38. 00 кв.м. и селскостопанска сграда - със застроена площ от 31 кв.м.; в имота са налични единични овощни насаждения. Най-ранното сателитно заснемане на района, даващо информация за състоянието на имота е от 2005г., видно от което имотът е застроен и представлява територия, засадена с трайни насаждения - овощни дървета. През периода 2014г. - 2017г. - 2023г., състоянието на имота е сравнително непроменено, с изключение на по-малката гъстота на трайните насаждения. Законността на постройките в имота е установена с издаването на Разрешение от Кмета на Община Б. за предоставяне право на ползвателя да закупи ползваната земя. Ha Приложение № 15 към СТЕ - Комбинирана скица процесната реална част е означена с букви А-Б-В-Г-Д-А и е с площ 1385.00 кв.м. Предмет на заповед № 951/09.05.2022г. на Кмета на Община Б. е имот № 133.14 по Плана на новообразуваните имоти за земи по §4 за землището на с. Д., одобрен със заповед №ОА-РР-557/12.11.2012г. на Областен управител на област Б., който се припокрива с поземлен имот с идентификатор 23652.49.6 по Кадастрална карта. Ползването на имоти № 133.14 /след изменението/ и № 133.37 по ПНИ е общо. В проведеното по делото открито съдебно заседание вещото лице допълва, че данните за имота са извадка от регистъра на новообразуваните имоти и вписаните данни новообразуваният имот е собственост на О. С. К. съгласно удостоверение № 33/13.07.1978 г. Това е удостоверение за предоставяне на пустееща земя за ползване и към момента 13 на одобряването на плана на новообразуваните имоти, процедура по промяна правото на собственост или трансформиране правото на собственост в право на ползване, в право на собственост не е проведена. Относно ползвателите на този имот – в извадката от помощния план в Приложение 7 е видно, че обособените два имота с номера 7 и 9 масив 133.7 и масив 133.9 са с вписан ползвател Община, това са данни от списък на имотите съществували преди образуването на ТКЗС и имотите предоставени за ползване или отредени за ползвателите. Имот по КК няма, но съответстващ на него или припокриващ се, като местоположение на имот 49.6 по КК е имот 133.14 по плана на новообразуваните имоти. Заповедта за одобрение на плана на новообразуваните имоти е обща и там се отнася за всички имоти в обхвата на землището и те са за различните територии на различни места, но е с една заповед на одобрение. Съществуващите на място огради съответстват на границите на имота по плана на новообразуваните имоти. За първи път, като графично изобразяване на имота е в КВС с първоначална регистрация 1998 година. Имот с номер 049006 е идентичен с имот 49.06 по КК. Площта от 1385 кв.м., определена от вещото лице от контура на плана на новообразуваните имоти - имот 133.14. Територията определена, като земи по Параграф 4 в КВС за махала „Реката“ включва и имот 049006. КК е изработена на база КВС, а отразяването на плана на новообразуваните имоти в КК е отделна процедура, предвидена в Закона за кадастъра и имотния регистър, която не е проведена. По неофициални данни от служители на общината, службата по кадастър отказва да отразява плана на новообразуваните имоти, докато не се изчистят т.н. контактни зони за всички територии на землището, за което се отнася. Събраните доказателства, преценени поотделно и съвкупно, обуславят довода, ищeцът-въззивник, е владял спорния имот в законоустановения 10- годишен период, поради което и е станал негова собственост. Районният съд е обсъдил в акта си съображенията на ищеца и не е отговорил на тях. Той е разгледал всички събрани по делото доказателствени средства, поотделно и съпоставяйки ги, и така е достигнал до неправилен правен извод за неоснователност на предявената претенция, тъй като липсва годен обект на вещни права, както и че ищеца не е владял имота, тъй като бил ползвател. Доказано е явно, необезпокоявано и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху имота, с намерението да бъде придобита собствеността. В настоящия казус е установено, че ищеца е владял имота за период, по-дълъг от 10 години, каквото е законовото изискване. Възражението във отговора на исковата молба и отговора на въззивната жалба, че община Б. е придобила имота по силата на закона – 25 ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 на ЗОС, доколкото разпоредбата предвижда, че Земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на Закона за общинската собственост в определените в ал. 3 случаи. Общинският съвет може да определя такса за ползване на общинските мери и пасища, приходите от която се използват за поддържането им, съдът намира за неоснователно. Правният интерес по предявения положителен установителен иск е обусловен с твърдението на ищеца, че е собственик на посочения имот и че неговите права се оспорват от ответника, който претендира да е собственик по силата на закона – чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС. В случая процесният имот е бил земя по Параграф 4 ЗСПЗЗ, която по силата на закона и с оглед обстоятелството, че по отношение на нея не е извършена реституция и не е трансформирано правото на ползване в право на собственост по реда на 4а и сл. от ЗСПЗЗ, е преминала в собственост на общината. Разпитаните по делото свидетели установиха, че от около 2000 г. бащата на ищеца се разболял го дал на дъщеря му О. да го ползва целия имот, която ползва имота от декар и половина откакто баща й вече не можел да работи там като овощна градина. Тъй като имота попада в земи по параграф 4 ЗСПЗЗ, през 2012 г. е създаден ПНО, от който момент е възникнал годен обект на правото на ползване, като до датата на предявяване на иска през 2024 г. е изтекъл необходимият съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС давностен срок, поради което, за да се приеме, че това владение не е довело до придобиването на правото на собственост на оригинерно основание, би следвало да се установи, че през този период по отношение на него е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация. По делото обаче липсват такива доказателства, поради което следва да се приеме, че имотът е бил частна собственост и след като е владян в продължение на повече от 10 години в реални граници от ищеца по делото е придобит от него по давност. Неоснователно въззивника община Б. се позовава на законови разпоредби, които забраняват придобиване на процесния имот по давност от страна на ищеца-въззивник. За имоти публична държавна или общинска собственост - чл. 86 от ЗС, действащ от 1951 г. и до сега, визира, че не може да се придобие по давност вещ, социалистическа собственост (в периода от 1951 г. до 1990 г.), вещ, държавна или общинска собственост (в периода от 1990 г. до 1996 г.), а сега, след 1996 г., вещ публична държава или общинска собственост. В този смисъл са и чл. 7, ал. 1 от Закона за държавна собственост от 1996 г. (вещите - публична държавна собственост не могат да се придобиват по давност) и чл. 7, ал. 1 от Закона за общинската собственост от 1996 г. (не могат да се придобиват по давност имоти - публична общинска собственост). Следователно до 1996 г. не могат да се придобиват по давност всички държавни и общински имоти, а след 1996 г. - не могат да се придобиват по давност само имоти - публична държавна или общинска собственост. По делото обаче липсват данни имотът да е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация. От ответната страна не са ангажирани такива доказателства, вещото лице също не установява такива данни. Следователно към момента на съставяне на процесния акт имотът е бил собственост на ищците. Посоченото в акта правно основание не е вярно, поради което е оборена неговата доказателствената сила. От друга страна, даже и да приемем, че имота е частна общинска собственост, тъй като ex lege е станал такъв, съдът намира, че общината е загубила собствеността върху имота. При изчисление при релевирано възражение за придобивна давност на имот - недвижима частна общинска собственост, срокът, който би дал основанието - при наличие на останалите елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС , да се придобие на правото на собственост по оригинерен начин, следва да е изтекъл или да изтича като крайна дата на 31.05.2006 г. Това означава, че началният момент, от който срокът следва да е започнал да тече /без прекъсване/ е преди или най-късно към дата 01.06.1996 г. Към този момент е в действие правилото на чл. 86 ЗС в редакцията му от изм. с ДВ, бр. 33/1996 г. - в сила от 01.06.1996 г., според която не могат да се придобиват по давност само имоти, публична общинска собственост, или по аргумент на противното - в рамките на този срок може да бъде придобит имот частна общинска собственост. Настоящият състав счита, че критериите за преценка коя собственост е такава на гражданите, държавата и общините, коя е частна или публична, се дефинира както от чл. 17 на Конституция от 1991 г., така и със ЗМСМА /ДВ, бр. 77/1991 г./ и конкретно на § 6 на ПЗР на закона за изменения на чл. 6 ЗС. Безспорно е, че с влизане в сила на изменението на чл. 6 ЗС, според което "собствеността на държавата и на общините е публична и частна" и разпоредбата на чл. 86 ЗС, в действащата към този момент редакция /ДВ, бр. 31/1990 г./ на основание придобивна давност не може да се придобие правото на собственост на вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменението на чл. 86 ЗС с ДВ, бр. 33/1996 г. в сила от 31.05.1996 г. лимитира това ограничение само за придобиване на вещи и вещни права със статут на публична държавна или общинска собственост. По аргумент на противното се налага извод, че по отношение на частната общинска собственост, считано от влизане в сила на посоченото изменение от 01.06.1996 г. отпада забраната за придобиване на основание давност /чл. 79, ал. 1 и 2 ЗС/ вещи и/или вещни права за имоти със статут на частна общинска собственост. С § 1 на ДР на ЗДЗС с ДВ, бр. 46/2006 г., в сила от 01.06.2006 г., се прие отново, че "давността да се придобие по давност държавен или общински имот/без значение дали е публична или общинска собственост/ спира да тече до 31.11.2011 г., а с § 1, изм., ДВ, бр. 105/2006 г./ датата, до която нормативно е спрян срока на придобивната давност е 31.12.2014 г., т. е. отново законодателят изключва възможността за придобиване правото на собственост по давност, но за сроковете на придобивната давност, които изтичат или биха изтекли след 01.06.2006 г. Съгласно разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗД на ЗС, давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г. включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование. С решение на КС № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. , са обявени за противоконституционни разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗД на ЗС /обн. ДВ бр. 46/2006 г. посл. доп. ДВ бр. 18/2020 г. и на пар. 2 от ЗР на ЗИ на ЗС /ДВ бр. 7/2018 г. /, поради което параграфът няма действие. Ищецът се позовава на давността като придобивно основание, поддържайки и доказвайки осъществена от него фактическа власт с намерение за своене след 1992 г., при владението установено при закупуване на съседен имот, до настоящия момент. Установяват, че осъщественото от него владение е без прекъсване и без спорове, необезпокоявано, при демонстрирано намерение, че упражняват съдържанието на вещното право на владение и ползване като собственик. Община Б. в хода на производството не провежда защита на оспорване на факта, а само възразява, че не са налице законовите изисквания за придобиване по давност на недвижим имот, че процесният имот като терен попада в хипотезата на § 7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА . Съдът намира, че ограниченията на чл. 86 ЗС за придобиване на недвижим имот - общинска собственост след 01.06.1996 г. касаят само публична общинска собственост, но не и обекти, имащи характеристиката на частна общинска собственост. След като по делото е установено - без спор, с оглед отговора на ответника по чл. 131 ГПК, че за времето от 2000 г., както и от 2012 г. – приемане на ПНИ, до момента на завеждане на иска, ищецът упражнява владението на процесния недвижим имот спокойно и необезпокоявано, демонстрирайки поведение на собственик, а дори и да не би се приело, че имотът, към момента на влизане в сила на Конституцията от 1991 г. и ЗМСМА, е със статут на държавна - респ. общинска собственост, при липсата на обективни данни, обуславящи публичния характер на собствеността, следва че към влизане в сила на ЗДС и ЗОбС към 31.05.1996 г. е със статут на общинска частна собственост, то следва, че за времето до влизане в сила на § 1 от ДР на ЗИДС - т. е. до 01.06.2006 г., като такъв имот е могъл да се придобие на основание давност по чл. 79, ал. 1 ЗС . От друга страна, с С решение на КС № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., са обявени за противоконституционни разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от ЗД на ЗС /обн. ДВ бр. 46/2006 г. посл. доп. ДВ бр. 18/2020 г. и на пар. 2 от ЗР на ЗИ на ЗС /ДВ бр. 7/2018 г. /, поради което параграфът няма действие, което обуславя извод, че и след този срок такъв имот е могъл да се придобие на основание давност по чл. 79, ал. 1 ЗС . При данните по делото, ищецът е придобил правото на собственост по отношение на процесния имот, на твърдяното и поддържано от него основание - придобивна давност за времето до датата на предявяване на иска. Като се зачете факта на индивидуализиране обекта на собственост като конкретна вещ, върху която това право може да бъде упражнявано за територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ - релевантен за обособяването на обекта на реституция винаги е ПНИ – в случая 2012 г., упражненото без прекъсване, спокойно, необезпокоявано владение и явно демонстрираното намерение, че имотът се владее като собствен, следва да бъде направен извод, че към датата на предявяване на иска – 19.12.2024 г. собствеността на този имот е придобита на оригинерното придобивно основание. В този смисъл, общината е загубила правото на собственост по смисъла на чл. 99 ЗС и не може да противопостави на ищеца констатираните по-късно свои права за имота. В този смисъл, възраженията в въззивната жалба са неоснователни. С оглед гореизложеното и поради не съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд, то решението на РС – Б. следва да се отмени, а предявеният иск бъде уважен. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззиваемия следва да се поставят разноските по делото. От представените доказателства, въззивникът е направил разноски във въззивната инстанция в размер на 25.57 евро – държавна такса и възнаграждение за адвокат – в размер на 1000 евро, като с оглед направеното възражение за прекомерност и преценявайки фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия във въззивната инстанция съдът намира че възнаграграждението за адвокат в настоящата инстанция следва да се определи на 500 евро. Съдът намира, че следва да се присъди и сумата в размер на 25,56 евро – държавна такса, сумата в размер на 102.26 евро възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за адвокат в първата инстанция в размер на 1000 евро, които следва да се присъдят. Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът