РЕШЕНИЕ

гр. Пазарджик, 10.12.2008 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишкият районен съд гражданска колегия в открито заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и осма година в състав:

Председател: Н.П.

При секретаря П. К. и в присъствието на прокурора........................................... като разгледа докладваното от съдията П. ••• 2271 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата си молба против Районна потребителна кооперация “ Тракия “ със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. “Шипка “ № 2, представлявана от председателя Д.Г.Б., ищцата Р.Г.Х. ЕГН •••••••••• ••• твърди, че от 19.04.1989 г. до 14.08.2007 г. работела по трудов договор в ответната кооперация като магазинер на смесен магазин в с. Паталеница. Твърди, че на 01.08.2004 г. подписали допълнително споразумение към трудов договор № 11 / 02.08.2004 г., в което било отразено, че ищцата е наета за “ неопределено време при четиридесет часова работна седмица “ и че “ месечното й трудово възнаграждение се начислява на база 6, 5 % на 100 лв. отчетен стокооборот. Твърди се, че така постигната уговорка е незаконосъобразна и неприложима в този случай поради това, че противоречи на изискванията на чл. 23 Наредбата за договаряне на работната заплата, приета с ПМС № 129 / 05.06.1991 г., а ответникът нямал разработена своя вътрешна нормативна уредба на работната заплата. Освен това се твърди, че това споразумение е незаконосъобразно, тъй като не било предвидено в него при неизпълнение на определената разценка, не по вина на работника, какво трудово възнаграждение ще получава той. Твърди се, че изчисляването на възнаграждението на работника, според изработеното от него, може да се прилага само тогава, когато работодателя е създал всички условия за работа и изпълнението на 100 % на съответната норма зависи единствено от интензитета на труда, уменията и сръчността на работника / чл. 127 и чл. 250 ал.1 КТ / Твърди, че в този случай не били налице условията за този начин на заплащане на труда, тъй като се поддържа, че магазинът в който работели не се зареждал редовно поради икономически трудности, които изпитвала ответната кооперация, а освен това селото имало още 7 хранителни и смесени магазини на частни търговци, които се зареждали по –добре и на по- ниски цени поради, което по-голяма част от гражданите предпочитали да пазаруват при тях. Твърди се, че при добросъвестно изпълнение на задълженията й като продавач и след като с нищо не е допринесла за намаляване на стокооборота на магазина, ответникът бил длъжен да и заплати поне минималната работна заплата за страната, съобразно изискванията на чл. 245 ал.2 КТ. Твърди се освен това, че въпреки подписаното между страните допълнително споразумение за 40 часова работна седмица, ищцата работела реално с работно време значително надхвърлящо определеното, затова се твърди, че незаконосъобразно работодателят с едностранна писмена заповед № 02 / 03.01.2007 г. в нарушение на разпоредбите на чл. 118 ал.1 и чл. 119 КТ, намалил работното време от 8 на 5 часа, считано от 01.01.2007 г., което обективно не се било отразило на трудовата заетост на ищцата.Ищцата поддържа, че на своето работно място и тя и нейната колежа работели на смени при шест дневна работна седмица, с работно време на магазина, което започвало от 7, 00 ч. сутринта и завършвало в 20, 00 ч. / а през зимните месеци до 19 часа /, като на обяд смените на двете магазинерки се застъпвали за половин час. Освен това се твърди, че когато едната работничка излизала в отпуск, другата работела с удължено работно време, а когато се налагало да получават стока, двете магазинерки работели и след приключването на работното си време. Поради това поддържа, че работодателят й я е ощетил, като осигурителния й стаж през периода 01.01.2006 г. до 14.08.2007 г. е изчислен на 1 година и 6 дни вместо на 1 година, 7 месеца и 10 дни. Затова се моли съда да постанови решение, с което да приеме по отношение на ответника, че за ищцата за периода от 01.01.2006 г. до 14.08.2007 г., през който е работела като продавач на смесен магазин при ответника трудовия й стаж възлиза на 1 година, 7 месеца и 10 дни, както и да бъде осъдена ответната кооперация да заплати на ищцата дължими я й остатък от трудово възнаграждение за положен труд за периода 01.08.2004 г. до 14.08.2007 г. общо в размер на 1655, 00 лв., както след уточняване на размерите на претенциите за периодични плащания / и след отказ от част от тях в съдебно заседание и частично прекратяване на производството по делото / предмет на делото са следните претенции: за 2005 г. – м. януари в размер на 40, 09 лв., м. февруари в размер на 45, 49 лв., за м. март в размер на 45, 52 лв., за м. април в размер на 40, 52 лв., за м. май в размер на 40, 83 лв., за м. юни в размер на 45, 52 лв., за м. юли в размер на 40, 35 лв., за м. август в размер на 45, 52 лв., за м.септември в размер на 39, 69 лв., за м. октомври в размер на 50, 17 лв., за м. ноември в размер на 50, 09 лв., за м. декември в размер на 44, 48 лв., за 2006 г. – м. януари в размер на 47, 20 лв., за м. февруари в размер на 65, 36 лв., за м. март в размер на 60, 42 лв., за м. април в размер на 65, 19 лв., за м. май в размер на 56, 87 лв., за м. юни в размер на 69, 77 лв., за м. юли в размер на 61, 87 лв., за м. август в размер на 52, 43 лв., за м. септември в размер на 65, 38 лв., за м. октомври в размер на 65, 37 лв., за м. ноември в размер на 62, 56 лв., за 2007 г.: м. януари в размер на 71, 63 лв., за м. февруари в размер на 72, 08 лв., за м. март в размер на 71, 68 лв., за м. април в размер на 71, 01 лв., за м. май в размер на 86, 17 лв., за м. юни в размер на 71, 63 лв., за м. юли в размер на 71, 63 лв. и за м. август в размер на 35, 81 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Сочат се доказателства. Претендират се съдебно- деловодни разноски.

Ответникът – работодател по така предявените искове – чрез законният и процесуалния си представител поддържа, че предявените искове са неоснователни или евентуално частично основателни до размера посочен в първи вариант от заключението на експерта. Сочат се доказателства. Претендират се съдебно- деловодни разноски.

В съответствие с указанията, съдържащи се в мотивите на определение № 75 / 19.02.2008 г. по гр. дело № 237 / 2008 г. на ВКС и след оставяне на исковата молба без движение, на основание чл. 117 ал.4 ГПК / отм. / в производството по делото е конституиран като необходим другар на страната на ответника по предявения иск за установяване на осигурителен стаж РУСО гр. Пазарджик, който чрез процесуалния си представител не оспорва неговата основателност.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.188 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна.

Не се оспорва по делото, а същото обстоятелство се установява и от представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по делото, че ищцата е работила в ответната кооперация до 15.08.2007 г., когато със Заповед № 07/ 05.07.2007 г. на председателя на кооперацията трудовото и правоотношение е прекратено на основание чл. 326 ал.1 КТ – с мотива “ подадена молба от лицето “, считано от 15.08.2007 г. Съгласно подписаното между страните допълнително споразумение № 11 / 01.08.2004 г. е уговорено ищцата да получава основно трудово възнаграждение в размер на 120 лв. с изплащането му “ ежемесечно на два пъти “ и освен това страните допълнително са уговорили месечното трудово възнаграждение да се изчислява на база разценка 6 % на 100 лв. отчетен стокооборот за четиридесет часова работна седмица.

С представената по делото Заповед № 02 / 03.01.2007 г. на председателя на кооперацията, считано от 01.01.2007 г. е определено работното време на ищцата на 5 часа / за магазина в с. Паталеница “ и основно трудово възнаграждение в размер на 125 лв.

Не се оспорва по делото, а и от записванията извършени по трудовата книжка на ищцата, представена в заверен – препис извлечение, както и от удостоверение Обр. УП -3 изх. № 19 / 22.08.2007 г., издадено от ответната кооперация, се установява, че за периода 01.01.2006 г. до 14.08.2007 г. на ищцата е зачетен осигурителен стаж от една година и шест дни при непълно работно време от 5 часа.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Дерменджийска и Виранева се установява, че магазина в с. Паталеница е имал работно време от 7, 00 ч. сутринта до 20, 00 ч. вечерта / а през зимните месеци до 19, 00 ч. /, като двете продавачки работели на смени съответно от 7, 00 ч. до 14, 30 ч. и втора смяна от 13, 30 ч. до 19, 00 ч., като от 13, 30 ч. до 14, 30 ч. двете се застъпвали и така работното им време продължавало по шест дни в седмицата. Установява се, че в кооперативния магазин цените на които се предлагали стоките били по-високи от тези в другите частни магазини и така магазина на кооперацията бил по-малко конкурентноспособен. Освен това магазина не бил достатъчно добре зареден със стоки, които търсели гражданите.

От заключението на допусната съдебно- икономическа експертиза се установява, че в ответната кооперация са разработени вътрешни нормативни актове за образуване на работната заплата съгласно чл. 23 НДРЗ, същите приети с решения на УС на кооперацията. В кооперацията е приет и действа считано от 01.04.2004 г. колективен трудов договор, с продължен срок на действие до две години, считано от 18.01.2006 г. Вещото лице е определило и изчислило размера на реализирания стокооборот в магазина и размера на начисленото на ищцата трудово възнаграждение, като освен това е посочен и размера на трудовото възнаграждение което ищцата би получила при прилагане на повременното изчисляване на работната заплата на база определената за страната през този период минимална работна заплата, както и в случай, че основното й трудово възнаграждение е това, което е уговорено с допълнително споразумение и определено със заповед на работодателя. Съгласно действащия КТД раздел ІІІ т.3 “ Минималната работна заплата за страната няма да се гарантира за ”... търговските работници..., чието месечно възнаграждение се изчислява на база на разценка определена със Заповед на председателя...” Съгласно правилника за вътрешния трудов ред - раздел ІІІ, търговските работници са с работно време от 6 часа при шестдневна работна седмица. С решение на УС са приети вътрешни правила за организация на работната заплата в РПК “ Тракия “ и Правилник за вътрешния трудов ред. Според вътрешните правила на работната заплата в кооперацията / от 01.04.2004 г. / се прилагат две системи за заплащане на постигнати резултати от труда - повременна система – за ръководни кадри, специалисти и помощно – обслужващ персонал и месечно трудово възнаграждение на търговските работници – на база реализирания стокооборот- 6, 5 % на сто лв. Според чл. 5 – Диференцирано и по категории персонал са определени работните заплати – за продавач 8 часа при основна заплата от 120 лв. Според правилника за вътрешния трудов ред и вътрешните правила за работната заплата за 2006 г. в кооперацията има търговски работници работещи по 40 часа седмично / или 8 часа на ден/ съответно 35 часа / 7 часа /, 30 часа / 6 часа /, 25 часа / 5 часа / и 20 часа седмично / 4 часа на ден, като за продавач / 5 до 8 часа /основаната заплата е 120 лв. /. За 2007 г. според правилника и вътрешните правила за продавач в магазин на 5 часа работен ден е предвидена основана заплата от 125 лв.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

По делото безспорно се установява, че за исковия период между страните е съществувало трудово правоотношение. Съдът счита за безспорно установено, че с подписано между страните допълнително споразумение същите са се съгласили през процесния период основното трудово възнаграждение на ищцата да бъде в размер на 120 лв., като с представената по делото Заповед № 02 / 03.01.2007 г. на основание чл. 118 ал.3 КТ работодателят едностранно е увеличил основното трудово възнаграждение на ищцата на 125 лв. Съгласно изрично постигната между страните уговорка начинът на формирането на трудовото възнаграждение на ищцата законосъобразно е определен съгласно разпоредбата на чл. 247 ал.1 КТ, като страните са се съгласили това възнаграждение да се формира не според времетраенето, а според изработеното / в случая / 6 % на 100 лв. стокооборот /.Затова изцяло неоснователни са доводите на ищцовата страна, че на ищцата се дължи изплащане поне на минималната работна заплата за страната – в случая, когато тя е по-висока от заплатата на базата на реализирания оборот, тъй като такова заплащане не би съответствало на формата на заплащане уговорена по общо съгласие на страните / с подписани трудов договор и споразумения/, а именно – не според времетраенето, а според изработеното. Освен това разпоредбата на чл. 245 КТ гарантира ежемесечното изплащане на трудово възнаграждение в размер не –по-малък от минималната работна заплата установена за страната, но ако трудовите норми не се изпълняват, на работника следва да се начисли и изплати трудово възнаграждение съответстващо на изработеното. А с оглед на гореизложеното съдът счита, че в настоящия случай на основание чл. 266 ал.1 КТ работодателят е следвало да изплати изработеното, но не по-малко от уговореното възнаграждение за пълно изпълнение. Затова са неоснователни и доводите за работа на удължено работно време, тъй като при заплащане според изработеното, независимо от удължаването на работното време заплащането се извършва въз основа на разценката на изработеното и в тази връзка за разлика от повременната система на заплащане не се дължи заплащане допълнителното работно време според часовата му ставка / чл. 247 ал.1 КТ /. В случая уговореното съответства, както на посочената правна норма, така и на действащите в кооперацията вътрешни правила за организация на работната заплата, както и на действащия в кооперацията КТД макар, че в настоящото производство не се твърди и не са налице доказателства, този договор да е разпростирал действието си и по отношение на трудовите права на ищцата / като член на синдикална организация – страна по договора или като индивидуално присъединила се /. В хода на производството по делото не е направено оспорване от страна на ответника както относно престирането на работна сила от ищцата през периода, така и по отношение на добросъвестното изпълнение на трудовите задължения. Напротив – ищцата твърди и сочи доказателства, от който безспорно се установява, че добросъвестно е изпълнявала трудовите си задължения и че няма вина за неизпълнение на трудовите норми – в случая за по-висок стокооборот. При това положение съдът счита, че в настоящия случай работодателят съгласно разпоредбата на чл. 266 ал. 1 КТ е бил длъжен да изплати на ищцата трудовото възнаграждение според изработеното, но не по-малко от уговореното възнаграждение за пълно изпълнение, което безспорно по волята на страните е било в размер на 120, 00 лв. основно възнаграждение за 2005 г. и 2006 г., а считано от 01.01.2007 г. на основание чл. 118 ал.3 КТ е било увеличено от работодателя на 125, 00 лв. Не се твърди и не се установява между страните да са подписвани други допълнителни споразумения. От заключението на експерта безспорно се установява, че на ищцата е начислено основно трудово възнаграждение според реализирания в обекта стокооборот и по делото не се установява при начисляването работодателят да е определил на ищцата трудово възнаграждение, което да е по- ниско от уговореното минимално възнаграждение за пълно изпълнение / 120 лв. и съответно 125 лв./, с изключение на възнаграждението за м. август 2007 г., където разликата е в размер на 0, 84 ст. – в по-малко за ищцата. Разпоредбата на чл. 266 ал.1 КТ касае типичен случай на прехвърляне на риска от ненадлежното предоставяне на работната сила върху работодателя при което възнаграждението за изработеното е по дефиниция по-малко от уговореното възнаграждение за пълно изпълнение. В настоящото производство обаче не се установява заплатеното на ищцата да е по-малко от това минимално уговорено възнаграждение за пълно изпълнение / с изключение на това за м. август 2008 г. / и тъй като начисленото й трудово възнаграждение изцяло е съответствало на уговорената форма на плащане / не според времетраенето, а според изработеното – оборот /, съдът счита претенциите на ищцата за изцяло неоснователни, с изключения на претенцията за присъждане на дължим остатък от 0, 84 лв. за м. август 2008 г., която претенция в останалата си част също се явява неоснователна. Като акцесорни ще следва да бъдат отхвърлени и претенциите за присъждането на законната лихва върху главниците, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

По втория предявен иск против двамата ответници – работодателя и РУСО гр. Пазарджик, с оглед указанията дадени в мотивите на определение по гр. дело № 237 / 2008 г. на ВКС, съдът приема, че е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ за признаване за установено, че положения от нея трудов стаж като продавач в магазин на ответната кооперация за периода 01.01.2006 г. до 14.08.2007 г. е 1 година, 7 месеца и 10 дни. Тъй като съдът приема, че сезиран с иск на горното основание, в производството по този иск не са приложими особените правила предвидени в разпоредбите на УУТССР и по специално относно изискванията за допустимостта на гласни доказателства при налично писмено начало. По настоящото дело не се оспорва, че с подписано между страните допълнително споразумение № 11 / 01.08.2004 г. е уговорено ищцата да работи 40 часова работна седмица. Установява се, че едностранно със Заповед № 02 / 03.01.2007 г. считано от 01.01.2007 г., председателят на кооперацията е намалил заетостта на продавачките на 5 часа на ден или при шест дневна работна седмица на 30 часа месечно. Съдът намира посочената заповед за незаконосъобразна, тъй като разпоредбата на чл. 118 ал.3 КТ дава възможност на работодателят да измени едностранно само един от елементите на трудовото правоотношение – трудовото възнаграждение и то в посока на неговото увеличение. Тъй като въпросната заповед създава правни последици, които по отношение на работното време не попадат в посоченото изключение за едностранно изменение на трудовото правоотношение, то съдът приема, че съща не е породила правни последици и не е довела до промяна на съдържанието на трудовото правоотношение. Едновременно с това от заключението на експерта и от показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се установява, че въпросната заповед дори не е доведена до знанието на ищцата и другата работничка в магазина и същите са продължили да полагат труд в първоначално уговореното работно време, а в някои случаи и в работно време надхвърлящо тази продължителност. Не се оспорва, а и след приложение на разпоредбата на чл. 130 ГПК / отм / съдът приема, че за пълно работно време за периода 01.01.2006 г. до 14.08.2007 г. ищцата е положила трудов стаж като продавач на магазин в размер на 1 година 7 месеца и 10 дни поради което претенцията й в тази й част следва да бъде уважена като основателна.

С оглед на изхода от делото ответната кооперация ще следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху уважения иск в размер на 80, 00 лв., като ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника – работодател сторените по делото разноски съобразно уважената част от исковете и по компенсация в размер на 35, 00 лв.

Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД: