Решение № 178 от 31.7.2026 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 483/2025 г.

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 11039/16.09.2025 г., подадена по куриер с дата на изпращане от 15.09.2025 г., депозирана от В. К. Б., чрез адвокат А. С. от АК-Благоевгард, насочена против Решение № 909/26.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 2143/2023 г. по описа на РС - Кюстендил. С обжалвания съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от В. Б. К., действащ чрез пълномощник адв. А. С., АК - Благоевград срещу Застрахователно дружество „Дженерали Застраховане“ АД искове с правна квалификация по чл.405, ал.1 във вр. с чл.386 и чл.409 от КЗ във вр. чл. 86 от ЗЗД да бъде осъдено ответното дружество „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на ищеца сумата от 9 600 лева с равностойност 4908.40 евро, представляваща неизплатен остатък от максималния размер на дължимо застрахователно обезщетение в размер на 26 000 лева с равностойност 13 293. 59 евро по заведена от ищеца застрахователна претенция № 211346197, заведена по застрахователна полица "Автокаско" № ••••••••••••••• за получени увреждания по автомобил "Ф.К.", с ДКН •••••••••, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта - 22.10.2022 г. до окончателното й изплащане. На основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК В. Б. К. е осъден да заплати на Застрахователно дружество „Дженерали Застраховане“ АД, с сумата от 200 лева с равностойност 102. 26 евро, представляваща направени разноски в първоинстанционното производство за юрисконсултско възнаграждение. Въззивникът релевира доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълен и неправилен анализ на доказателствата. Излага становище, че първоинстанционният съд не бил обсъдил всички събрани писмени и гласни доказателства, нито поотделно, нито в тяхната съвкупност, което било довело до неправилни фактически и правни изводи, поради което оспорва изводите на първоинстанционния съд. Счита, че въззивното дружество с действията си било въвело в заблуждение въззивника, че следвало да му се изплати застрахователно обезщетение, както и че в случая застрахователят бил изначално убеден, че не следвало да изплаща такова, но същият бил издал добавък № 1/27.10.2022 г. и събрал 3-та и 4-та вноска. Счита, че застрахователят трябвало да откаже изначално завеждането на застрахователна претенция. Цитира съдебна практика. Посочва, че въззиваемото дружество не можело да упражни правото си за прекратяване на застрахователния договор по чл. 202, ал. 2, изр. 2 от КЗ при неплащане само на част от разсрочена вноска от застрахователната премия, цитирайки съдебна практика на ВКС. Счита, че неправомерно застрахователят бил приложил разпоредбата на чл. 368, ал. 2 от КЗ и бил прекратил действието на застрахователния договор, както и че първоинстанционният съдебен състав не бил изследвал съдебната практика. Счита, че премиите не били възстановени, добавъкът не бил анулиран, а застрахователната полица била осчетоводена като действаща, платена изцяло. Въпреки че добавъкът не бил подписан и подпечатан от страните, същият породил множество права и задължения, а и не бил оспорен от страните. Намира за погрешен извода на първоинстанционния съд, че добавъкът представлявал неподписан документ, негоден да доведе до възникване на ново застрахователно правоотношение. Излага съображения в посока, че неправилно било прието, че към датата на ПТП не е съществувало валидно застрахователно правоотношение, като този извод противоречал както на доказателствата по делото, така и на относимата съдебна практика и тълкувателни решения на ВКС. Намира за доказани следните факти и обстоятелства, некоментирани в обжалвания акт: било доказано валидно застрахователно правоотношение по силата на сключена застрахователна полица, с обект на застраховане - лек автомобил - Ф.К., с ДКН •••••••••, със застрахователна сума по договора от 26 000 лева. Както и че не е било спорно настъпилото застрахователно събитие ПТП, с покрит риск по сключената застрахователна полица, същата била действаща, платена, осчетоводена, което се доказвало от изготвените експертизи по делото. Счита и че били доказани претендираните увреждания по лекия автомобил от процесното ПТП, като били доказани и уврежданията на въззивника в тази връзка. Намира и че била доказана причинно - следствената връзка между претендираните от въззивника вреди и процесното ПТП. Доказано било и правото на въззивника да получи застрахователното обезщетение. Счита, че е била спазена процедурата по завеждане на застрахователната претенция съгласно КЗ, от страна на въззивника. Намира за доказано, че въззиваемото дружество е възстановило покритието на полицата, приело било трета и четвърта вноска по полицата, регистрирал е застрахователна претенция за процесното ПТП и е въвел в заблуждение въззивника, че ще му бъде изплатено обезщетение. Счита, че от дадените свидетелски показания по делото и от изготвените експертизи били събрани необходимите доказателства, с които се доказвало въвеждането в заблуждение на въззивника. Твърди се, че застрахователят неправомерно бил прекратил договора и впоследствие чрез издаване на добавък бил възстановил действието му, като бил приел плащания, регистрирал претенцията и предприел действия по ликвидацията на застрахователната претенция. Счита, че добавъкът към полицата има ретроактивно действие и възстановява покритието за процесния период, като противното становище на първоинстанционния съд било в противоречие с доказателствата по делото. Счита, че било доказано правото на въззивника на застрахователно обезщетение, както и че били спазени всички изисквания за уведомяване и завеждане на претенцията. Подчертава, че по заведената застрахователна претенция имало 3 регистрирани плащания, първите две със статут „отменени“, последното след издаване на добавъка, със статут - „платен“, който бил с основание - щета •••••••••••••••••••••••••••• в размер на 9100 лева с равностойност 4652.76 евро . Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Разноски не се претендират. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна - ответник в първоинстанционното производство „Дженерали Застраховане” АД, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. Р., в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на подадената въззивна жалба. Излага съображения, че първоинстанционното решение било правилно, като обосновано и постановено при правилно приложение на закона и съобразяване на доказателствата. Възразява срещу доводите на въззивника за наличие на действащо застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, като поддържа, че договорът бил прекратен по право поради неплащане на дължима вноска и не е действал към релевантния момент. Посочва и, че въззивникът не е бил внесъл третата разсрочена вноска по полицата, дори и към датата на процесното ПТП. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 368, ал. 2 и 3 КЗ и т. 59.2 ОУ - застрахователният договор е бил прекратен по силата на закона и изричната воля на страните към 22.10.2022 г. , 00:00ч. и не е действал към датата на процесното ПТП. Излага се становище относно липсата на ретроактивно действие на последващо плащане и на издадения добавък към полицата, като се сочи, че същият има действие само занапред и не възстановява застрахователното покритие към датата на събитието, както и че не представлява валиден подписан документ, а автоматично генериран запис. Поддържа, че предприетите действия по регистриране и обработка на застрахователната претенция били извършени в изпълнение на законови задължения по КЗ и не представлявали признание за дължимост на обезщетение или възстановяване на договора. Цитира съдебна практика в подкрепа на твърдението за липса на валидно застрахователно правоотношение между страните към датата на процесното ПТП. Оспорва твърденията за въвеждане в заблуждение, като неотносими и недоказани, противоречащи на икономическата логика на застрахователния договор, както и че кореспонденцията ясно сочи отказ за изплащане на обезщетение. Оспорва и твърденията за участие на въззиваемото дружество в продажбата на автомобила, като поддържа, че онлайн търгът служел единствено за определяне стойността на запазените части. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание въззивникът се явява лично и се представлява от процесуалния си представител като поддържа въззивната жалба. Въззиваемото дружество не изпраща процесуален представител. Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното: Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка. В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Решението е и допустимо. По правилността: Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните. Настоящият състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че релевантната фактическата обстановка, предвид предмета на обжалване, очертан във въззивната жалба, се установява така както е изложена от първоинстанционния съд, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК, със следните уточнения и допълнения: Във въззивното производство не са събирани нови доказателства. Заявено е било искане за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила акт по гр. д. № 499/2024 г. по описа на РС Кюстендил, което е било оставено без уважение от въззивния съд, с оглед обстоятелството, че процесното дело е приключило с влязъл в сила краен съдебен акт след проведени производства по глава ХХ Въззивно обжалване и глава ХХII Касационно обжалване. Гр. д. № 499/2024 г. по описа на РС-Кюстендил е било образувано по предявени от “Дженерали Застраховане“ АД против В. Б. К. искове да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 9100.00 лева - главница, представляваща извършено в полза на ответника плащане без правно основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 21.09.2023 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 294,00 лева /двеста деветдесет и четири лева/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 22.06.2023 г. /дата, на която е изтекъл предоставен седмодневен срок за доброволно възстановяване на недължимо платената сума/ до датата на подаване на исковата молба. Изложените в исковата молба твърдения са, че с полица № ••••••••••••••• от 28.03.2022 г., ищцовото дружество сключило договор за имуществена застраховка "Каско на МПС" на л.а. „Ф.К.“ с ДК№ ••••••••, собственост на ответника, при уговорено покритие "пълно каско" на рисковете, съгласно общите условия на предлаганата застраховка, както и че цитираният застрахователен договор бил сключен при условията на разсрочено плащане на застрахователната премия по смисъла на чл.368 от Кодекса за застраховането и т.37 от ОУ по застраховката и в застрахователната полица били уговорени следните падежи и размери на разсрочените вноски от застрахователната премия: първа вноска: 31.03.2022 - 315,59 лева; втора вноска: 30.06.2022 г. - 315,59 лева; трета вноска: 30.09.2022 г. - 315,59 лева; четвърта вноска: 31.12.2022 г. - 315,58 лева, като по реда на КЗ и на общите условия изрично било посочено, че при неплащане на поредна разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователят упражнявал правото си да прекрати договора в 00:00 ч. на 16-тия ден от датата на падежа на неплатената вноска. В случая застраховащият ответник внесъл, чрез своя представител - застрахователен брокер „М.И.Б.“ ООД, първата и втората вноска от застрахователната премия, а третата разсрочена вноска по полицата, с падеж 30.09.2022 г. не била внесена от ответника до 16.10.2022 г., поради което застрахователният договор бил прекратен. Действително на 31.10.2022 г. ответникът бил заплатил по сметка на дружеството остатъка от застрахователната премия /последни две вноски/, като посочил полицата за основание за плащане, но плащането по вече прекратения по силата на закона застрахователен договор не можело да породи никакви правни последици. С решение № 73/05.07.2024 г. постановено по гр. д. № 499/2024 г. по описа на РС – Кюстендил, В. Б. К. е осъден да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 9100 лева главница, представляваща извършено в полза на ответника плащане без правно основание по прекратена застрахователна полица ••••••••••••••• от 28.03.2022 г., сключена между страните, ведно със законна лихва върху същата, считано от 20.09.2023 г. до окончателното й изплаане, както и сумата от 294 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 22.06.2023 г. до 19.09.2023 г. вкл. В мотивите си за уважаване на предявения иск районният съд е приел, че това действие на ответника /заплащане на остатъка от застрахователната премия след падежа/ няма и не може да има ретроактивен ефект и не може да санира стореният пропуск, тъй като липсва възможност за автоматично реатроактивно действие на договора при закъсняло плащане от страна на застрахованият на вноска по застрахователната премия. Предвид това е формиран извод за доказаност на липсата на действащ между страните застрахователен договор към настъпването на застрахователното събитие - ПТП на 22.10.2022 г. и за нанесените от това на автомобила на ответника вреди за ищеца не е имало задължение да бъдат репарирани от ищеца и са платени без основание. С решение № 121/15.05.2025г. по в.гр.д. № 543/2024г. по описа на ОС – Кюстендил е потвърдено изцяло решение 73/05.07.2024 г. постановено по гр. д. № 499/2024 г. по описа на РС – Кюстендил. С определение № 310/03.02.2026 г. по к.т.дело № 1838/2025г. по описа на ВКС решението на въззивната инстанция не е допуснато до касационно обжалване. Решението на КнРС е влязло в сила. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна приема следното: Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд – Кюстендил е правилно и законосъобразно. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към тях, като с оглед доводите във въззивната жалба и в изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК и Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, намира за необходимо да добави и следното: Основният спорен въпрос, от чието разрешаване зависи изходът на делото, е наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните към датата на процесното ПТП – 22.10.2022 г. В тази връзка, от решаващо значение за настоящия спор е влязлото в сила Решение № 73/05.07.2024 г. по гр. д. № 499/2024 г. по описа на РС – Кюстендил, потвърдено с Решение № 121/15.05.2025 г. по в.гр.д. № 543/2024 г. на ОС – Кюстендил, по което с Определение № 310/03.02.2026 г. по к.т.дело № 1838/2025 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване, по силата на което, със сила на пресъдено нещо е установено, че изплатената от застрахователя сума от 9100 лева е получена от въззивника В. Б. К. без правно основание, поради това, че процесният застрахователен договор е бил прекратен по право преди датата на ПТП, поради което тази сума подлежи на връщане. Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че доводите на въззивника са неоснователни и не могат да бъдат споделени. Безспорно е установено, че третата разсрочена вноска по застрахователната полица е била с падеж 30.09.2022 г. и не е била платена в 15-дневния срок след падежа. Съгласно чл. 368, ал. 3 от КЗ и т. 59.2 от Общите условия към договора, при наличие на изрична клауза в полицата, договорът се прекратява автоматично след изтичане на 15 дни от падежа на неплатената вноска, без да е необходимо допълнително уведомление от застрахователя. Тази практика е трайно установена и в практиката на ВКС /Решение № 163/11.11.2016 г. по т.д. № 2821/2014 г., II т.о./. Следователно, към 00:00 ч. на 16.10.2022 г. процесният застрахователен договор е бил прекратен по право, поради което към датата на ПТП - 22.10.2022 г. не е съществувало валидно застрахователно покритие. Неоснователни са твърденията на въззивника, че последващото плащане на 3-та и 4- та вноска на 31.10.2022 г. и издаденият Добавък № 1/27.10.2022 г. са възстановили действието на полицата с обратна сила. Съдебната практика е категорична, че закъснялото плащане по прекратен договор няма ретроактивно действие. Самият добавък, освен че е неподписан документ в случая и като такъв не може да породи правни последици за изменение на договора, изрично посочва, че влиза в сила от 27.10.2022 г., т.е. действа занапред и не обхваща периода на настъпилото ПТП. Уговорка за ретроактивно покритие на събитие, за чието настъпване застрахованият е знаел, е недействителна съгласно чл. 355, ал. 2 от КЗ. Предвид липсата на основната предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя – валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на застрахователното събитие, искът с правно основание чл. 405, ал. 1 във вр. с чл. 386 от КЗ е неоснователен, а предвид неоснователността на иска за главничното задължение, неоснователен е и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на претендираната мораторна лихва. Поради пълното съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски за въззивната инстанция има въззиваемото дружество „Дженерали Застраховане“ АД. Дружеството е представлявано от юрисконсулт, поради което в негова полза следва да се присъди възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК установява императивно ограничение, според което размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ се определя в наредба на Министерския съвет – Наредбата за заплащането на правната помощ . В конкретния случай, предмет на спора е иск с определен материален интерес в размер на 9 600 лева с равностойност 4908.40 евро. Приложимата разпоредба за определяне на възнаграждението е чл. 25, ал. 1 от НЗПП, която предвижда размер от 200 до 450 лева. Въззиваемото дружество е претендирало с отговора сумата от 500 лева за юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и обема на извършената от юрисконсулта дейност във въззивното производство /депозиран отговор на въззивната жалба, молба с приложени доказателства, без участие в открито съдебно заседание/ съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено в размер от 102,26 евро /равностойност на 200 лева/.Размерът на възнаграждението се определя от съда, като с разпоредбата на на чл. 78,ал. 8 от ГПК установява ограничение на максималния размер, а минимален такъв не е регламентиран. Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд